РЕШЕНИЕ
№ 4672
гр. Варна, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Г.а
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Г.а Гражданско дело №
20243110107372 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции от „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *, адрес: град С., район Л., ул. „Х. И. № * срещу Б.
П. Х., ЕГН **********, адрес: град В., кв. Вл. В. № *, както следва:
1/ с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК, с
искане да се признае за установено в отношенията между страните, че Б. П. Х., ЕГН
********** дължи на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК * сумата от 5882,52 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS – * г., сключен между
„Б.П.П.Ф.., клон Б.“ и Б. П. Х. като същото е прехвърлено в полза на заявителя с Рамков
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.04.2020 г. и приложение № 1 от
22.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 02.04.2024 г. /датата на п.к./ до окончателното изплащане на задължението;
2/ с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК с
искане да се признае за установено в отношенията между страните, че Б. П. Х., ЕГН
********** дължи на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК * сумата от 3352,32 лева, представляваща
договорна лихва за периода от 05.11.2019 г. до 05.06.2023 г ., по договор за потребителски
кредит PLUS – * г., сключен между „Б.П.П.Ф.., клон Б.“ и Б. П. Х. като същото е
прехвърлено в полза на заявителя с Рамков договор за покупко-продажба на вземания
(цесия) от 22.04.2020 г. и приложение № 1 към него ог 22.04.2020;
3/ с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 33 ЗПК с
искане да се признае за установено в отношенията между страните, че Б. П. Х., ЕГН
********** дължи на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК * сумата от 1955,68 лева, представляваща законна
лихва за забава за периода от 04.04.2021 г. до 21.03.2024 г.
като за горепосочените суми е налице издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4016/2024 г. по описа на Районен съд – град Варна
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
1
На 11.06.2019 г. между „БНБ Париба Пърсънъл Файненс, С.А., клон Б.“ и ответника е
сключен договор за потребителски кредит с № *, с който му се предоставя кредит в размер
на 6000 лева, при договорен лихвен процент в размер на 27,16% и размер на ГПР – 33,66%.
Налице е договорена такса ангажимент, която се удържа от съответната сума, предоставена в
кредит и срещу която кредиторът е сключил договора при фиксиран лихвен процент.
Сключена е и застраховка „Застраховка за плащания“, която не е задължителна, а за удобство
на потребителя и е свободно избрана от него като страните са се уговорили, че
застрахователната премия, ще бъде разпределена на равен брой вноски и ще бъде част от
месечната погасителна вноска като кредиторът ще превежда сумите на застрахователя. С
подписване на договора, кредитополучателя е дал съгласие за начина, по който ще се
разпределят сумите. На 12.06.2019 г. е преведена сумата от 5790 лева, след удържане на
сумата от 210 лева – дължима такса ангажимент. Следвало е кредитът да се върне на 48
равни месечни вноски, разписани в погасителния план. Падежът на първата просрочена
месечна вноска е на 05.11.2019 г. Твърди, че претендира лихва забава само за периода от
04.04.2021 г. до 21.03.2024 г. Заявява, че крайният срок за издължаване на кредита е
05.06.2023 г. На 22.04.2020 г. е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземанията. Цедентът е упълномощил цесионерът да уведоми длъжника за извършената
цесия. Заявява, че с връчване на книжата на ответника, същият е уведомен за извършената
цесия. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, с който заявява,
че исковите претенции са допустими, но ги оспорват по основание и размер. Твърди, че
сключеният договор е потребителски и се прилагат правилата на ЗПК. Оспорва шрифта на
договора като заявява, че е по-малък от 12. Не е уточнено дали лихвеният процент е върху
целия размер, върху остатъчната главница, върху главница и застраховка и за какъв период
се определя и отнася – годишен, месечен или за периода на договора, поради което неясно
остава как е формирана възнаградителната лихва. Липсва посочване на размера на
дължимата възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да се
направи проверка дали съответства на посочения от кредитора фиксиран процент, което
представлява нарушение на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Общият размер на главница и застраховка и
лихва, не отговаря на записаната обща стойност на плащанията. Твърди, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 – да е посочен годишния процент на разходите по кредита
и общата сума. Липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР като не е отразено
кои компоненти са включени в него. Не следва да се посочва ГПР като величина само, а да се
отразят всички компоненти, които са включени в него. Заявява, че застрахователната премия
не е взета предвид при определяне на ГПР, поради което посочения ГПР не отговаря на
действителния такъв. По-ниската му стойност подвежда потребителя и води до
невъзможност да се преценят реалните икономически последици от сключването на
договора.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното
от фактическа страна:
Като писмено доказателство по делото е приет договор за потребителски кредит
PLUS – * г., от който се установява, че е сключен между „Б. П. Ф. С.А., клон Б.“ като
кредитор и Б. П. Х. като кредитополучател. Размерът на предоставения кредит за
потребителски цели е в размер на 6000 лева като е налице застрахователна премия в размер
на 1612.80 лева, такса ангажимент в размер на 210 лева. Уговорено е връщането на
предоставената сума да бъде разделено на 48 месечни вноски от 238.95 лева като ГПР е
33.66%, а лихвеният процент - 27.16%. Крайният срок на договора е 05.06.2023 г. От приетия
стандартен европейски формуляр да предоставяне на информация за потребителските
кредити е видно, че общият размер на потребителския паричен кредит е 6000 лева като
нетната сума, която се получава по сметката е 5790 лева, тъй като се прави удръжка за такса
2
ангажимент. Уговорено е, че общият размер на всички плащания се равнява на 11 469.60 лв.,
като същият се формира от следните пера: 6000 лв. – главница, 1612.80 лева –
застрахователна премия, 210 лв. - такса ангажимент, както и съответната възнаградителна
лихва, като в табличен вид в договора е обективиран и погасителен план, в който са
посочени падежните дати на всяка една от отделните вноски, техния размер, както и
оставащата сума. В чл. 1 се предвижда, че договорът за заем влиза в сила с подписването му
от кредитополучателя и оторизирано лице, представител на кредитора. Видно е, че
кредитополучателят се съгласява заемната сума да му бъде преведена като наличност по
посочената в него банкова сметка, с което същият потвърждава изпълнението на
задължението на кредитора за реално предоставяне на същата. Изрично в чл. 2 е
предвидено, че размерът на кредита за покупка на застраховка "Защита на плащанията" ще
бъде заплатен директно на застрахователя, посочен в застрахователния сертификат, а
застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на тези,
посочени в погасителния план. Съгласно чл. 3 за кредитополучателя се поражда
задължението за заплащане на погасителните вноски, включващи главница, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, както и
добавка, съставляваща печалба на кредитора. В чл. 5 е уговорено, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода на забавата върху всяка една забавена погасителна
вноска, а при просрочване на две или повече месечни вноски считано от падежната дата на
втората непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му
размер, включително всички определени в договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпване на предсрочната изискуемост. В чл. 7 от договора е уреден редът за погасяване
на отделните компоненти на задължението в последователност разноски, лихва, главница.
Изрично в клаузата на чл. 28 се предвижда, че с подписване на договора кредитополучателят
потвърждава, че е запознат, разбира и приема условията му, отпечатани и/или попълнени на
този документ. В този смисъл е и уговорката в раздел "Удостоверявания", според която с
подписване на договора от кредитополучателя същият потвърждава, че се е запознал,
разбира и приема съдържащата се в договора информация, която той внимателно е прочел,
както и, че приема условията и параметрите на договора за потребителски паричен кредит,
по силата на който между страните по него възниква договорна обвързаност. Предвидено е
още, че с полагане на подписа си в съответното поле на група "Параметри и условия"
кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума по посочената в договора
банкова сметка, както и преддоговорната информация в съответствие със ЗПК, както и
екземпляр от договора за кредит.
Приет по делото е сертификат *, от който е видно, че застраховано лице по пакет
„Стандарт“ и „Комбинирана защита“ е Б. П. Х., ЕГН **********.
От преводно нареждане от 12.06.2019 г. е видно, че от страна на кредитора е
преведена по сметка на кредитополучателя в банка „Д.“ сумата от 5790 лева.
Като писмено доказателство по делото е приет рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г., от който се установява, че „Ф. И.“ ЕАД като
купувач е закупил от продавача – „Б. П. П.Ф.“ С. А. – клон Б. измерими портфолиа от
потребителски кредити, между които съществуват такива, които не се изпълняват от
заемополучателите. Видно е, че сред тях са и вземанията по потребителския кредит,
сключени между Б. П. Х. и „Б. П. П.Ф.“ С. А. – клон Б. – под номер 978 от приложение № *
г.
Прието по делото е пълномощно, от което се установява, че е налице
упълномощаване от страна на „Б.П.П.Ф.“ С. А. – клон Б. в полза на „Ф. И.“ ЕАД, да
извърши уведомяване по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД всички длъжници относно извършеното
3
прехвърляне на вземанията, чрез сключения рамков договор.
От известие за доставяне е видно, че пратката адресирана до Б. П. Х., в която се
съдържат документи относно уведомяването за извършената цесия е доставена от пощенска
станция 23 в град Варна, но липсва отразяване нейното получаване от адресата като същата
е върната на изпращащия с отбелязване, че адресата е преместен.
По делото е представено изрично уведомяване за извършената цесия от * г.
Приета по делото е ССчЕ, от която се установява, че са налице плащания по кредита в
общ размер от 957.90 лева като са погасени изцяло задължения с падеж от дата 05.10.2019 г.
и частично с падеж 05.11.2019 г. Към датата на подаване на заявлението в съда и към датата
на изготвяне на заключението дължимата главница е в размер на 5680.98 лева, за
застраховката – 201.60 лева, за договорните лихви – 3353 лева, а дължимата законна лихва
към датата на заявлението върху главницата за периода от 04.04.2021 г. до 02.04.2021 г. е в
размер на 1914.74 лева, а върху главницата и застрахователната премия – 1982.69 лева. За
периода от 04.04.2021 г. до 15.11.2024 г. върху главницата е 2405.24 лева, а върху главницата
и застрахователната премия – 2490.60 лева. Договорната лихва е във фиксиран размер и се
равнява на 27.16% и не надминава три пъти размера на законната лихва, а върху
застраховката не са начислявани договорни лихви. В ГПР е включена главница от 6000 лева
и ГЛП от 27.16%, 48 погасителни вноски с 30 дневен гратисен период и еднократна такса
ангажимент като така се получава ГПР от 33.6%. Сумата от 5790 лева, след удържане на
такса ангажимент е преведена по банковата сметка на Б. Х. П.. В съдебно заседание вещото
лице посочва, че ако застраховката се включи в ГПР, то ще надмине 100 пъти.
От заключението по СТЕ е видно, че използваният шрифт е Garamond с размер не
по-малък от 12 pt. Полетата за подпис на кредитор и клиент са изпълнени с друг шрифт, по-
малък от 12, но това не влияе на разбиране на клаузите по договора. С горепосочения шрифт
са изпълнени и декларацията на предоставяне на лични данни и тяхната обработка,
приложение 2 и стандартен европейски формуляр.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда
следните правни изводи :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № * г. по описа на Районен съд -
град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника, който в срока по реда на чл. 414
ГПК е депозирал възражение, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415
ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните вземания в
едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване на датата на
получаване на разпореждането и на датата на предявяване на исковата молба, следва
изводът, че исковите претенции са заявени в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В чл. 99, ал.4 от ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането. Същото има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от
законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено
именно от стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано
по смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на цесията е
единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и
съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. Доколкото законът не поставя
4
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, съдът
намира, че няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това
право, както е в настоящия случай, с оглед извършеното упълномощаване на „Ф. И.“ ЕАД, с
което на последната е предоставено правото от името на стария кредитор да извърши
уведомяване на длъжника за извършената цесия. Наличието на упълномощаване на новия
кредитор да извърши уведомяване на длъжниците от името на стария кредитор не е
незаконосъобразно, доколкото това действие не е лично и незаместимо.
Съобразно разрешението, дадено от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК в решение № 123
от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г. на ІІ т.о. и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/13 г.
на І т.о. уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие
за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД.
Преписът от исковата молба ведно с приложенията към нея са връчени на ответника
чрез процесуалния му представител. Следователно, на тази дата длъжникът е получил
изходящите от цедентите (чрез надлежно упълномощен представител) до него уведомления.
Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването
на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане
не може да бъде игнорирано.
За яснота следва да се посочи, че длъжникът може да възразява успешно за липсата
на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото
твърдение не е направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията,
дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията на
цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване /Решение №
40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г., по т. д. №
12/2009 г. на ВКС, II т. о., Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС/. В
настоящия случай, макар и по делото да не са налице данни ответникът да е уведомен за
цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е представил
доказателства отправеното уведомление да е достигнало до ответника, съдът намира, че
ответника е надлежно уведомен за извършеното чрез връчване на исковата молба на
особения представител, което съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК следва да бъде съобразено от
съда.
С оглед действителността на договора за цесия и установеното уведомяване на
длъжника съобразно чл. 99, ал.3 от ЗЗД, съдът следва да разгледа направените от ответника
възражения и оспорвания на вземането по процесния договор.
От съвкупния анализ на приетите по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че между страните е налице сключен договор за паричен кредит на 11.06.2019 г.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът цени като компетентно изготвена и съответстваща
на останалия събран по делото доказателствен материал безспорно се установява, че
предоставената в заем сума е усвоена от страна на кредитополучателя, по посочената от
него банкова сметка, но след удържане на договорената такса ангажимент в размер на 210
лева. Наличието на извършени плащания по договора, представлява по естеството си
извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт, а именно: възникване и
съществуване на заемното правоотношение и реалното получаване на заемната сума по него.
Предвид изложеното, съдът приема, че кредитодателят "Б. П.П.Ф.С. А. – клон Б. е
изпълнил изцяло задълженията си по договора за реално предоставяне на паричната сума на
5
кредитополучателя Б. П. Х., който от своя страна е усвоил същата, с което за него е
възникнало насрещното задължение да я върне съгласно уговорения от страните
погасителен план, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора.
Страна по процесния договор за потребителски паричен кредит № PLUS-* г., в
качеството му на кредитополучател, е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да
е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност и предвид предмета на
сделката, то в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на
дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 ЗПК (Обн. в ДВ бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от
12.05.2010 г.) и спрямо същия са приложими специалните изисквания към съдържанието на
договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя,
регламентирана в ЗЗП (Обн. В ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) - арг. § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. При извършване
преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от
посочените от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от
императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от
горната Директива.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин,
като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт -
не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. В чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК се предвижда, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем
език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. От приетата по делото Съдебно
техническа експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че
използваният шрифт е 12.
Същевременно в чл. 19 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула съгласно приложение №
1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.
Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното поставя потребителя в подчертано
неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно
(като конкретна сума) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на
крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От
посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва в
договора да е посочено не само цифрово, какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
В настоящия случай ГПР е посочен като процент – 33.66 %, но не са посочени
основните данни, които са послужили за неговото изчисляване, каквото е изискването на
6
закона. Не става ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и на
възнаградителната лихва – 27.16 %, която е част от него, съответно дали в същия е включен
размерът на застрахователната премия и размерът на таксата ангажимент, с оглед безспорно
установяване по делото, че такива са начислени и договорени, видно от сключения между
страните договор за потребителски паричен кредит. Неясни са както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на кредита.
Заплащането на застрахователната премия е разсрочено на 48 броя месечни
погасителни вноски, толкова, колкото са и погасителните вноски за изплащане на главницата
и лихвата по договора за кредит, обстоятелството, че ползващо се лице е кредитодателят,
предмета на договора за застраховка, насочен към изпълнението на задълженията по
договора за кредит при настъпване на застрахователно събитие, както и сключването им в
един и същи момент – датата на сключване на договора, съдът намира, че застрахователната
премия по сключения договор за застраховка на плащанията представлява разход, пряко
свързан с договора за потребителски паричен кредит, поради което следва да намери
отражение в размера на годишния процент на разходите, наред с уговорената лихва, което не
е направено, видно от приетото по делото заключение по назначената ССчЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено съответстващо на останалия събран по делото
доказателствен материал. От обясненията на вещото лице в съда се установява, че ако се
включи в ГПР застраховката „Защита на плащанията“, ГПР ще надмине пет пъти размера на
законната лихва, регламентиран в нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК.
За яснота следва да се посочи, че в самия договор за потребителски кредит е
предвидена покупка на застраховка „Защита на плащанията“, тъй като едновременно с
подписване на договора за кредит, кредитополучателят подписва медицински въпросник за
приемане на застраховане, застрахователния сертификат и ОУ към застраховката.
Заплащането на застрахователните премии, фигурира в частта „Параметри и условия“ на
договора за потребителски кредит. Изрично в чл. 2 от договора е посочено, че посочената
сума в поле „застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
месечните погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска. От тук следва
изводът, че задължението за плащане на застрахователната премия макар и дължимо на
трето лице е включено в погасителните вноски. Следователно получаването на кредита при
посочените параметри и условия включва заплащането на застрахователна премия за
покупка на застраховка „защита на плащанията“, както и удържане на „такса ангажимент“,
поради което следва че същите представляват разход, който следва да бъде включен в ГПР.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира, се установява, че същите не са
включени при формиране на ГПР, а от обясненията на вещото лице, в съдебно заседание, е
видно, че ако бъдат включени ще се стигне до нарушение на чл. 19, ал.4 ЗПК, т.е. ще се
надхвърли законовоустановения размер – пет пъти размера на законната лихва.
Следователно в случая е налице нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК – непосочване на
годишен процент на разходите и приложение, следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК поставя като изискване към съдържанието на
договора за потребителски кредит наличието на погасителен план. Последният следва да
съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В разглеждания случай, в съдържанието на процесния договор за потребителски
паричен кредит № * г. е инкорпориран погасителен план. В последния са посочени падежите
на погасителните вноски и техният общ размер, съответно оставащата непогасена главница
след всяка вноска, но липсва информация за възнаградителната лихва от всяка погасителна
вноска, при което остава неясен начинът за изчисляването й - върху каква сума и за какъв
период се начислява тази лихва - върху остатъчния размер по кредита, върху конкретната
7
вноска или по друг начин, при което за потребителя липсва информация към момента на
сключване на договора, с всяка вноска по кредита, която би извършил, каква част от
задълженията погасява и каква част остава непогасена. Съдът приема, че за да имат
посочените уговорки в договора характера на погасителен план, то в последните следва ясно
и конкретно да бъде посочено съдържанието на самата погасителна вноска, какви конкретни
по вид и размер вземания включва последната - главница, лихва, застрахователна премия,
други такси, каквото в случая не е налице, доколкото не става ясно как е формиран размерът
от 238.95 лв. месечна вноска, каквото е законовото изискване, дори при договори с фиксиран
лихвен процент.
С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че са нарушение императивните
изисквания на закона, доколкото липсва разбивка на погасителните вноски, поради което и
по същество не представлява погасителен план по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, поради
което приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.
В разпоредбата на чл. 22 ЗПК като последица от неспазване на изискванията на чл.
10, ал. 1, т. 10 и т. 11 ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, в който случай съгласно чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. От изложеното следва, че
процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като няма изискуемото
по закон съдържание - липсва ясно посочен ГПР, както и погасителен план, поради което е
налице нищожност на договора, поради което ответникът Б. П. Х. дължи единствено
връщане на чистата стойност на кредита. Съдът следва да следи за ненарушаване на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането
на разпоредбата на чл. 23 ЗПК. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата
на чл.23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по
чл.422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за
връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало
до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК. В този смисъл е и
практиката на ВКС, обективирана в решение № 50174/26.10.2022 г. по т.д. № 3855/2021 г. по
описа на четвърто г.о. на ВКС, решение № 60186/28.11.2022 г. по т.д. № 1023/2020 г. по описа
на първо т.о. на ВКС, решение № 50259/12.01.2023 г. по гр.д. 3620/2021 г. по описа на трето
г.о. на ВКС и решение № 50056/29.05.2023 г. по т.д. № 2024/2022 г. по описа на първо т.о. на
ВКС. С оглед гореизложеното и предвид установената недействителност на договора за
кредит, на основание чл. 23 ЗПК, съдът следва да определи размерът на чистата стойност на
кредита. С оглед представеното по делото преводно нареждане и приетата ССчЕ, която
съдът кредитира като компетентно изготвена, следва изводът, че това е сумата, която е била
преведена по банковата сметка на ответника – 5790 лева, но от нея следва да се приспаднат
всички извършени плащания, а именно сумата от 957.90 лева. Следователно оставаща
дължима сума възлиза 4832.10 лева.
С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че частично основателна е
единствено главната искова претенция, възлизаща на 4832.10 лева, а за горницата над тази
8
сума до пълно претендирания размер от 5882.52 лева, следва да се отхвърли. На отхвърляне
подлежат и претенциите за сумите от 3352.32 лева, както и 1955.68 лева, с оглед
констатираната недействителност на договора за потребителски кредит.
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С оглед изхода на спора
право на разноски има както ищцовата страна, така и ответната. Ищецът претендира за
исковото производство сумата – 213.05 лева – заплатена държавна такса, 400 лева депозит за
вещото лице, а за заповедното производство – 236.17 лева – заплатена държавна такса и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя юрисконсултското възнаграждение
на ищец на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му представител, който не
се е явил в никое от откритите съдебни заседания, както и фактическа и правна сложност на
делото, в размер на 100 лева. Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 1800 лева и 100 лева – депозит за вещо лице. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, поради което съдът дължи произнасяне по
същото. Съгласно чл.7 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, претендираното възнаграждение, с оглед трите предявени искови
претенции е в предвидения минимум. Предприети са процесуални действия за защита срещу
предявените претенции, поради което не следва претендираното възнаграждение да се
намалява. На основание гореизложените мотиви, с оглед частичното уважаване на една от
исковите претенции на ищеца, в тежест на ответника следва да се възложат разноски в
размер на 123.57 лева за заповедното производство и в размер на 307.90 лева за исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковите претенции, а с оглед отхвърляне на
две от претенциите изцяло и предвид частичното отхвърляне на главната претенция, съдът
следва да възложи в тежест на ищеца разноски в размер на 1079.57 лева.
С оглед горното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *, адрес:
град С., район Л., ул. „Х. И. № * и Б. П. Х., ЕГН **********, адрес: град В., кв. Вл. В. № *,
на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК, че Б. П. Х., ЕГН
********** дължи на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК * сумата от 4832.10 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за потребителски кредит PLUS – * г., сключен между
„Б.П.П.Ф.., клон Б.“ и Б. П. Х. като същото е прехвърлено в полза на заявителя с Рамков
договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.04.2020 г. и приложение № 1 от
22.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението- 02.04.2024 г. /датата на п.к./ до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е налице издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
* г. по описа на Районен съд – град Варна като отхвърля исковата претенция за
горницата над 4832.10 лева до пълно претендирания размер от 5882.52 лева
ОТХВЪРЛЯ предявената от „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *, адрес: град С., район Л., ул. „Х. И.
№ * срещу Б. П. Х., ЕГН **********, адрес: град В., кв. Вл. В. № *, искова претенция с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 9 ЗПК с искане да
се признае за установено в отношенията между страните, че Б. П. Х., ЕГН **********
дължи на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК * сумата от 3352,32 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 05.11.2019 г. до 05.06.2023 г ., по договор за потребителски кредит PLUS – * г.,
9
сключен между „Б.П.П.Ф.., клон Б.“ и Б. П. Х. като същото е прехвърлено в полза на
заявителя с Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.04.2020 г. и
приложение № 1 към него от 22.04.2020, като за горепосочената сума е налице издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4016/2024 г. по описа на
Районен съд – град Варна
ОТХВЪРЛЯ предявената от „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *, адрес: град С., район Л., ул. „Х. И.
№ * срещу Б. П. Х., ЕГН **********, адрес: град В., кв. Вл. В. № * исковата претенция с
правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 33 ЗПК с искане да
се признае за установено в отношенията между страните, че Б. П. Х., ЕГН **********
дължи на „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК * сумата от 1955,68 лева, представляваща законна лихва за
забава за периода от 04.04.2021 г. до 21.03.2024 г. като за горепосочената сума е налице
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4016/2024 г. по
описа на Районен съд – град Варна
ОСЪЖДА „Ф. И.“ ЕАД, ЕИК *, адрес: град С., район Л., ул. „Х. И. № * да заплати на
Б. П. Х., ЕГН **********, адрес: град В., кв. Вл. В. № * сумата от 1079.57 лева,
представляваща сторени в исковото производство разноски, съразмерно на отхвърлената
част от исковите претенции
ОСЪЖДА Б. П. Х., ЕГН **********, адрес: град В., кв. Вл. В. № * да заплати на „Ф.
И.“ ЕАД, ЕИК *, адрес: град С., район Л., ул. „Х. И. № * сумата от 307.90 лева,
представляваща сторени в исковото производство разноски, съразмерно на уважената част
от исковите претенции и сумата от 123.57 лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковите претенции
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - град Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10