Решение по дело №3501/2011 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

Гр. С.,01.10.2012 Г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-8 състав, в открито заседание на двадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ЧЕНАЛОВА

при секретаря Ц.П. като разгледа докладваното от съдия Ченалова т. дело № 3501 по описа за гонг. И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД:

Производството е по чл.625, във връзка с чл.6о8 от ТЗ.

Образувано е по молба на „К.-А."ЕООД, за откриване производство по несъстоятелност на длъжника „И. П."ДД.

Молителят твърди, че е кредитор на длъжника по търговски сделки- договори за превоз на пътници- работници и служители на „И.П."АД от местоживеенето им до работните им места - на производствената площадка на „К." АД в ж.к."Е.", осъществяван с автобуси, по маршрутите за превоз на работници на „К."АД.

В допълнителна молба от 19.10.2011 г. молителят уточнява, че между него и длъжника не е бил сключван рамков договор за превоз на пътници, а превозите са били осъществявани по поръчка на длъжника, давана устно в седалището на „К.-А."ЕООД, или по телефона. Поддържа, че длъжникът не му е заплатил превозно възнаграждение за извършени от него превози в размер на 36 900 лв. с ДДС, представляващи сбора на сумите по Фактура № **********/31.08.2006Г., Фактура № **********/30.09.2006Г. и Фактура № **********/31 Ло.гообг., издадени за извършени превози на 205 работници и служители на „И. П."АД, срещу закупени 205 бр. карти за пътуване, от местоживеенето им до работните им места- на производствената площадка на ,Д." АД, в ж.к."Б."- гр.С. и обратно, за месеците VIII, IX и Х.200бг. Твърди, че цената за превоз, посочена във всяка една от фактурите е формирана по договаряне, като в самата фактура е посочен броят на картите - 205 броя и единичната им цена - по 50 лв. на брой без ДДС.

В молбата се поддържа, че „И. П."ДД не е в състояние да изпълнява свои безспорни изискуеми задължения по търговски сделки и е неплатежоспособно от 28.07.2011 г., когато е изтекъл даденият му от кредитора срок за доброволно изпълнение на задълженията по горните фактури. Навежда и довод, че длъжникът е спрял плащанията си и към други свои кредитори, както и към своите работници и служители и към Национална агенция за приходите, за данъчни и осигурителни задължения.

Кредиторът прави искане да бъде открито производство по несъс­тоятелност по отношение на „И. П."АД.

Ответникът по молбата оспорва нейната допустимост и основателност. Твърди, че между него и „К.А."ЕООД не е сключен договор за превоз, в какъвто смисъл е и признанието на самия молител в допълнителната му уточняваща молба. Навежда довод, че представените 3 бр. фактури не представляват договор, тъй като не съдържат основните елементи на такъв и не обективират съгласие на страните, изразено чрез подписване на упълномощен представител на „И. П."АД. Твърди, че фактурите не са подписани от лицето, представляващо ответното дружество- неговия изпълнителен директор Красимир Икономов. Поддържа, че „И.П."АД не е възлагал на „К.-А." ЕООД устно и по телефона извършването на твърдяните превози. Евентуално поддържа, че ако за молителя са възникнали вземания срещу „И. П." АД, те не произтичат от търговска сделка, а от неоснователно обогатяване, което изключва възможността „И.П."АД да бъде считан за неплатежоспособен по смисъла на чл.6о8, аллот ТЗ.

Оспорва процесуалната легитимация на „К.А." ЕООД в производството по делото, с довода, че дружеството не е носител на вземане по търговска сделка.

Ответникът оспорва твърдението, че е неплатежоспособен с довода, че неизпълнението на отделни задължения, само по себе си не обуславя извод за състояние на неплатежоспособност. Оспорва и сочената от кредитора начална дата на неплатежоспособност - 28.07.2011 г. с възражението, че в писмото на кредитора се съдържа покана за плащане на друга, различна по размер сума, претендирала на друго основание и от друг кредитор-„К. Т."ЕООД.

Оспорва и факта на получаване на поканата на посочената в молбата дата. Възразява също, че посоченото в приложените фактури основание за възникване на вземанията не е Т.портни услуги (превози на пътници по занятие), както и че фактурите не съдържат основни уговорки (съществените елементи) на договор за превоз- липсват данни за предмета- Т.портна услуга, вида, разстоянието, превозното средство, [броя на] пътниците, цена (възнаграждение) и др., което прави невъзможно установяването на обема на извършените от молителя в полза на „И.П."АД превози на работници и служители, както и определянето на цената.

Подд ържа, че по използваните от молителя маршрути е извършван превоз на работници и служители на „К." АД, както и че през сочения от молителя период на извършване на превозите (авгусг-октомври 2006 г.) той не е издавал или презаверявал месечни карти за пътуване на работници и служители на „И. П."ДД, а ответното дружество не е възлагало на молителя да извършва Т.портни услуги, нито му е посочвало лицата, които да бъдат превозвани.

Ответникът оспорва истинността по авторство (автентичност) на представените от молителя три фактури, с довода, че те не са подписани от представителя на „И. П."ДЦ- изпълнителния директор Красимир Икономов, и моли, на основание чл.183, изр. l от ГПК, „К. А.Т.п."ЕООД да бъде задължено да ги представи в оригинал, а при неизпълнение- да m изключи от кръга на доказателствата по делото.

Съдът намира, че молбата е допустима, доколкото в нея се съдържат твърдения, относими към първата хипотеза на чл.6о8, ал.1 от ТЗ.Възражението си че молбата е недопустима длъжника ар1ументира с довод, касаещ материално - правната, а не процесуално правната легитимация на молителя. Това се отнася и за твърдяното в молбата състояние на неплатежоспособност на длъжника, което също е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта на производството.

Във връзка с извършеното оспорване истинността / авторството / на документ, с определението си по чл.140 ГПК и на основание чл.193, ал.2 от ГПК съда откри производство по установяване истинността по съдържание(автентичносгга) на частни документи : Фактури № №0000007Ю9/з1.08.200бг.,                                     **********/                        30.09.2006                       г.,

**********/31.10.2006Г., в частта относно подписа на Красимир Икономов, подписал същите като представител на „И.П."АД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на молителя намира за установено от фактическа страна следното:

Молителят твърди, че е кредитор на длъжника по търговски оделки- договори за превоз на пътници- работници и служители на „И. П."ДД от местоживеенето им до работните им места - на производствената площадка на „К." АД, в ж.к."Б.", осъществяван с автобуси, по маршрутите за превоз на работници на „К."АД като превозите били осъществявани по поръчка на длъжника, давана устно в седалището на „К.- А.Т.п."ЕООД, или по телефонаВъв връзка с извършени превози на 205 работници и служители на „И. П."АД, срещу закупени 205 бр. карти за пътуване, от местоживеенето им до работните им места- на производствената площадка на „К." АД в ж.к."Б."- гр.С. и обратно, за месеците VIII, IX и Х.200бг. молителят - кредитор съставил Фактури № **********/31.08.2006Г., № **********/30.09.2006Г. и № **********/31 ю.200бг на обща стойност 36 900 лв. с ДДС.На 19.07.2011ГОД. молителя изпратил на ответника покана за доброволно изпълнение на задълженията по трите фаюури.Предвид неизпълнението на задълженията на ответника , квалифицирано като спиране на плащанията по търговски сделки, молителя твърди неплатежоспособността на „И.П."АД , като претендира откриване на производство по несъстоятелност.

В подкрепа на твърденията си молителят представя копия от Фактури № **********/31.08.2006Г., № **********/30.09.2006Г. и № **********/31 ю.200бг, както и копие от покана за доброволно изпълнение с приложено известие за доставяне от 11.07.2011Г0Д.

Във връзка с откритото производство по установяване истинността по съдържание (автентичността) на частни документи : Фактури № № **********/31.08.2006Г.,                **********/                                                                                     30.09.2006                       г.,

**********/31.10.2006Г., в частта относно подписа на Красимир Икономов, подписал същите като представител на „И.П."АД. и заключението на неоспорената от страните графическа експертиза - Протокол № 12/ДОК-173/ 21.04.2012Г0Д. ссе установи, че подписите за „ получил" в трите оспорени частни документа - фактури с доставчик и издател молителя - кредитор и получател длъжника - ответник не са положени от вписаното за автор лице К.В.И..

Представените от молителя писмени доказателства, както и допълнителна счетоводна документация , представена от длъжника са обсъдени от вещото лице във връзка с поставените задачи по допуснатата съдебно - счетоводна експертиза.

За изпълнение на поставените задачи вещото лице е извършило съответни проверки в счетоводството на страните по делото, при което е установило следното :Съгласно счетоводния регистър на сметка 401 l -Доставчици в лева към

31.12.2008           г., издадените от „К. - АвтоТ.порт" ЕООД фактури №№**********/31.08.2006 г., **********/30.09.2006 г., **********/31.10.2006Г. за извършени Т.портни услуги на „И. П." АД, са осчетоводени при ответника „И.П." АД съответно.на 31.08.2006 г. фактура № ********** - на стойност 12 300 лв.,вкл.ДДС;на 30.09.2006 г. фактура № ********** - на стойност 12 300 лв.,вкл.ДДС;на 31.10.2006 г. фактура №********** - на стойност 12 300 лв.,вкл.ДЦС. Задължението по тези фактури в размер на 36 900.00 лв. е включено в общата сума на задължението към „К. - АвтоТ.порт в размер на 115 491.37лв.Салдото по сметка 401 l Доставчици в лева е включено в оборотната ведомост към 31.12.2008 г.Към

31.12.2009          г., в счетоводния регистър на сметка 4011 Доставчици фигурира целият размер на задължението от 115 491.37 лв. към „К. - АвтоТ.порт".Към 31.12.2010 г., според счетоводния регистър на сметка 401 Доставчици в лева, началното салдо на 01.01.2010 г. е 115 491.37 лв. Осчетоводени отписани задължения по 12 бр. фактури,издадени през периода от 01.04.2005 г. до 30.12.2005 г. на обща сума 30 293.65 лв.Остатък на задължението към 31.12.2010 г. 85 197.72 лв.Остатъкът от задължението представлява неизплатени суми по издадени фактури през 2006 г., включително процесиите 3       бр.

фактури:№№0000007Ю9/31-08.200б г.,**********/30.09.2006 г., **********/31.ю.200бг.0тписаните задължения са осчетоводени по дебита на сметка 4011 Доставчици в лева и по кредита на сметка 709 Други приходи, аналитична сметка 7094 „Отписани задължения".Към 30.11.2011 г., на експертизата не е предоставено копие от счетоводния регистър на сметка 401 Доставчици в лева и оборотна ведомост към тази дата, поради което не е установено дали остатъкът на задължението към 31.12.2010 г. в размер на 85 197-72 лв. остава и в баланса към 30.11.2011 г.

При проверката в счетоводството на молителя „К.- АвтоТ.порт вещото лице е установило че " съгласно счетоводния регистър на сметка 411 КЛИЕНТИ, по аналитична сметка 411300, процесиите 3 бр. фактури: №№**********/31.08.2006 г., **********/30.09.2006 г. и **********/31.10.2006Г. са осчетоводени съответно на 31.08.2006 г., 30.09.2006 г. и 31.10.2006 г., със стойност на всяка фактура по 12 300.00 лв., вкл. ДДС. Вземането по процесиите 3 бр. фактури на „К. -АвтоТ.порт" от ответника „И. П." е на обща сума 36 900.00 лева.В дневника за продажби за месеците: август, септември и октомври, процесиите фактури са включени, както следва :3а м.август - на позиция № 88, с ДДС на сума 2050.00 лв.;3а м.септември - на позиция 68 , с ДДС на сума от 2050.00 лв.;3а м.октомври - позиция 59, с ДДС на сума от 2050.00 лв.

Вещото лице е установило също така че процесиите 3 бр. фактури: №№**********/31.08.2006                                                                        г.,**********/30.09.2006                          г.,

**********/31.10.2006Г. са осчетоводени и съответно са включени, както в дневниците за покупки на ответника , така и в декларациите по ДДС за месеца, през който е възникнало данъчното събитие.Съгласно оборотната ведомост към 31.12.2008 г., дружеството- ответник има салдо по сметка 4538 ДДС за възстановяване в размер на 129 932.40 лв.,което представлява превишение на общата сума по дневниците за покупки над общата сума по дневниците за продажби или дружеството имало право на данъчен кредит.

Според счетоводния баланс, оборотната ведомост и счетоводните регистри на сметките, по които са осчетоводени задължения, дружеството- ответник има неизпълнени задължения към други свои кредитори. Съгласно отчетите за приходите и разходите за всички години на периода 2008-2010 г., приходите от оперативна дейност не покриват разходите за оперативна дейност.Финансовият резултат за 2010 т. е загуба в размер на 4 088 х. лв.Съгласно баланс към 30.11.2011 г., дружеството-ответник има неплатени задължения за данъци, заплати и осигуровки на неговите работници и служители, както следва:задължения към персонала - 187Х.ЛВ., осигурителни задължения- 172Х.ЛВ., данъчни задължения - 89ОХ.ЛВ.

Съгласно последния баланс на ответника към 30.11.2011 г./преди счетоводен баланс към 31.12.2011 г коефициентът на обща ликвидност има измерение 0.1861 - значително под i/единица/, което показва, че текущите / краткотрайни/ активи са недостатъчни да покрият задълженията със срок на изискуемост до l година /краткосрочните задължения/.

Съгласно счетоводните баланси към 31 декември на 2008, 2009 и 2010 г. и по баланса към 30.11.2011 г. дружеството-ответник няма дълготрайни финансови активи.Основната част от дълготрайните материални активи са земи, с относителен дял 74.54% от общата сума на ДМА към 30.11.2011 г. Балансовата стойност на останалите ДМА, без разходите за придобиване на ДМА, ежегодно е намалявала спрямо предходните години, което се дължи на начислена амортизация.

Текущите /краткотрайни/ активи през отделните години на периода 2008 -2010 г. и към 30.11.2011 г. са съответното 366 х. лв. 13 765 х. лв. 7874 х. лв. 6 322х. лв. и съставляват съответно: 22.91% ; 16.74%; 10.15%) и 8.34%. от общата сума на активите. Краткотрайните активи се състоят от: материални запаси, вземания и парични средства. Стойността на материалните запаси бележи тенденция на намаление - от 18 744 х. лв. към 31.12.2008 г. на 6 288х. лв. към 30.11.2011 г., което показва спад в дейността на дружеството.Собственият капитал, за отделните години на периода съставлява съответно: 47.74 % ; 45.86 %; 43.34 % и 42.63 % от общо пасивите. Задълженията, за отделните години на периода 2008-2010 г. и към 30.11.2011 г. съставляват съответно: 52.26%; 54.14% ; 56.66% и 57.37% от общо пасивите. Общата сума на задълженията от 46 459 х. лв. към 31.12.2008 г. е намалена на 43 483 х. лв. към 30.11.2011 г. Намалението е в частта на задълженията към финансови предприятия - от 5 583 х. лв. към 31.1.2.2008 г. на 608 х.лв. към 30.11.2011 г.

Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 год./, участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се предприятието. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси /материали, стоки и готова продукция/, краткосрочни вземания /с падеж до l год/, краткосрочни финансови средства /акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги Т.формира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4- ри коефициента на ликвидност : на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне /съотнасяне/ към краткосрочни задължение /текущи задължения/ на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи /в числителя на уравнението/ се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения, но тъй като при едно действащо предприятие показателя за наличните парични средства е най-динамичен / както беше посочено те са най-ликвидни и могат да се променят не само всеки ден, а дори няколко пъти на ден/ и при осъществяване на дейността си едно стабилно предприятие е нормално да разчита на целия оборотен капитал, а не само на паричните средства като част от него, то този коефициент, ведно с коефициентите на бърза и незабавна ликвидност, следва да се приеме за помощен спрямо коефициента за обща ликвидност, показващ възможността на предприятието да посрещне плащанията си чрез целия оборотен капитал т.е включително с материалните запаси, краткосрочните си вземания и краткосрочни финансови активи, които при реализирането им, която се осъществява при стопанските операции, се Т.формират в парични средства.

Следва да се отбележи, че делението на краткотрайните активи на 4- ри вида според тяхната ликвидност не следва да се абсолютизира, тъй като с оглед слабата развитост у нас на финансовия пазар спрямо стоковия пазар, не може да се приеме, че корпоративните ценни книжа имат по- голяма ликвидност от материалните запаси /такава може да се признае единствено на ДЦК/. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/, порази което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието. В настоящия случай длъжникът не притежава краткосрочни финансови средства /краткосрочни инвестиции/, поради което коефициентите му на незабавна и абсолютна ликвидност са изравнени.

На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.

Коефициентите на ликвидност (обща, бърза, незабавна и абсолютна) по данни на счетоводния баланс за съответната година на периода 2008г.-20юг. и към 30.11.2011 г. Същите имат следните измерения:

 

Коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/ като отношение между краткосрочните активи и краткосрочните задължения дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички краткосрочни активи: материали, стоки, вземания, парични средства. При норматив за ликвидност l /единица/, коефициентът на обща ликвидност има стойности под l /единица/ за всички години на периода 2008 -20юг. Към 30..11.2011 г. коефициентът на обща ликвидност има измерение значително под i /единица/. Краткотрайните активи не са достатъчни да покрият краткосрочните задължения.

Коефициентът на бърза ликвидност /КБЛ/ изключва влиянието на по-бавно ликвидните активи, които могат да се използват по-късно във времето за разплащане. Той се определя като отношение между краткосрочните активи намалени със сумата на материалните запаси, и краткосрочните задължения. Достигнатите стойности на коефициента показват, че при необходимост от бързо изплащане на краткосрочните задължения, дружеството-ответник не е намира в състояние на бърза ликвидност. Определящо влияние върху измерението на този коефициент оказват материалните запаси на дружеството. През годините на периода те са съставлявали съответно: 92.04%; 99.06%; 99.76% и 99.46% от краткотрайните активи

Коефициентът на незабавна ликвидност /КНЛ/ отразяваспособността на дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови средства. Изчислява се като отношение между сумата на паричните средства, и краткосрочните задължения. За периода 2008-2010 г. и към 30.11.2011 г. стойностите на този коефициент имат измерение далеч под l /единица/, а към 31.12.2010

г. - нулево измерение, тъй като дружеството-ответник няма парични средства по баланса.

Коефициентът на абсолютна ликвидност /КАЛ/ и коефициентът на незабавна ликвидност имат еднакви измерения, тъй като двата коефициента са изчислени на база „Парични средства " и „ краткосрочни задължения".

Коефициентите на рентабилност са количествени характеристики на ефективността на приходите от продажби, на собствения капитал, на пасивите /привлечения капитал/ и на активите

 

Рентабилността отразява способността на капитала да произвежда резултат -неговата степен на доходност. Определя се като отношение между резултата и средствата за неговото постигане. Измерва се като се съпоставя нетната печалба /загуба/ за периода със средствата които я финансират.Всички коефициенти на рентабилност са отрицателни величини, тъй като за отделните години на периода 2008-2010 г. и към 30.11.2011 г. текущият финансов резултат е загуба.

Показателите за финансова автономност са количествени характеристики на степента на финансова независимост на дружеството от кредиторите.Тези показатели имат следните измерения:

 

Финансовата автономност на дружеството е свързана с възможността му да посреща дългосрочните си задължения и да предоставя сигурни гаранции на кредиторите си. Основен показател, чрез който се измерва финансовата автономност, е:

Коефициентът на финансова автономност се изчислява като отношение между собствения капитал и общо задълженията по данни на баланса за съответната година на периода 200 8г.-20И г. В практиката е възприет норматив 0.33, което означава че собственият капитал на дружеството би следвало да бъде минимум една трета от всички задължения на дружеството, за да се осигурява нормално разплащане за дълъг период от време. В случая, коефициентът на финансова автономност за всички години на периода 2008-2011 г. е величина с значително по-високи стойности от възприетия норматив, което показва висока степен на финансова автономност на дружеството. Основен фактор за това състояние е големия размер на собствения капитал под формата на резерв от последващи оценки на активи.

Коефициентът на задлъжнялост показва сравнително ниска степен на задлъжнялост към кредиторите за всички години на анализирания период, което се обяснява с големия размер на собствения капитал, спрямо размера на привлечения капитал.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл.6о8, чл.625, ал.1 и чл.631 от ТЗ, съответно и чл.742 от ТЗ а именно: 1. Да е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ, съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ; 2. Длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; 4. Да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.6о8, ал.1 от ТЗ /евентуално да се установи свръхзадължеността му съгласно чл.742, ал.1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско дружество/; 5. Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /арг. чл.631 от ТЗ/

Неплатежоспособността съгласно чл.6о8, ал.1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения. За да послужи като основание за откриване на производство по несъстоятелност обаче, съдът следва да бъде сезиран от определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Агенцията за държавни вземания за публичноправни задължения към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника. В конкретния случай, настоящата съдебна инстанция е била сезирана с молба от КРЕДИТОР.

Основният критерий за неплатежоспособност, регламентиран в чл.6о8 ал.1 ТЗ е търговецът да не е в състояние да изпълни свое задължение, което има паричен характер и произтича от търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързани с търговската му дейност.

Търговски се сделките сключени от търговеца при и по повод на извършване на занятието му, а също така и тези изрично изброени в чл.1 ал.1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл.286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това

дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо - т.е. падежът му да е настъпил, като в случая са приложими общите правила на гражданското право.

В случая кредиторът твърди, че са налице изискуеми и ликвидни парични задължения, произтичащи от търговската му дейност. Представени са всички изискуеми по чл.628 от ТЗ приложения към молбата по чл. 625 от ТЗ.

Предмета на дейност на дружеството молител , вписан в TP включва превоз на пътници и товари с автобуси и товарни автомобили в страната и чужбина, поради което съда приема, а и с оглед доказателствата по делото, че вземането на молителя е свързано с упражняваната от него по занятие търговска дейност.

Молителя, видно от установеното от фактическа страна, се явява задължено по търговски за него сделки, а именно: извършване превоз на пътници, за което са били издадени и представени в настоящото производство описаните по-горе фактури. Установено е и качеството на търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ на лицето, за което се цели да се докаже, че е неплатежоспособно - от представеното Удостоверение за актуално състояние е видно, че длъжникът е търговско дружество, в чийто предмет на дейност влиза извършването на търговска дейност.Както е известно от доктрината, вкл. от трайната съдебна практика първата специфика на търговската сделка е субектът - задължително една от страните трябва да бъде търговец.Втората специфика е връзката на сделката с упражняваното от търговеца занятие.Третата специфика се свързва с оборимата презумпция, установена в закона.За да се улесни търговският оборот, се приема, че ако сделката е сключена от търговец, тя е свързана с неговото занятие.Наред с тази т.н. субективна система за определяне на търговската сделка, е позната и обективната система, според която има сделки, които по естеството си са търговски, независимо от субектите които ги сключват.Това са т.н. абсолютни търговски сделки.Нормативния зраз на обективната система е чл. 286 ал.2 ТЗ, в която разпоредба превозния договор е абсолютна търговска сделка.

В тежест на длъжника е да докаже, че е налице погасяване на задължението по договорите. В случая длъжника оспорва факта на получаване на услугата, вкл. основанието за издаване на процесиите фактури, както и тяхната истиннос. Действително се установи чрез заключението на графическата експертиза, че и трите фактури не са подписани от посоченото за техен автор лице - представител на ответното дружество .Фактурата е свидетелстващ документ, защото удостоверява материализираното изявление в нея, но тя не е основание за плащане на цената на една стока. Цената се дължи, не защото е издадена фактура, а защото е извършена доставка и за това купувачът дължи заплащане на цена при предадена стока/ извършена услуга/. Видно от заключението на ССчЕ задълженията по процесиите фактури са осчетоводени при ответника „И.П." АД съответно.на 31.08.2006 г. фактура № ********** - на стойност 12 300 лв.,вкл.ДДС;на 30.09.2006 г. фактура № ********** - на стойност 12 300 лв.,вкл.ДДС;на 31.10.2006 г. фактура №********** - на стойност 12 300 лв.,вкл.ДЦС. Задължението по тези фактури в размер на 36 900.00 лв. е включено в общата сума на задължението към „К. - АвтоТ.порт в размер на 115 491.37лв.Салдото по сметка 401 1 Доставчици в лева е включено в оборотната ведомост към 31.12.2008 г.Към 31.12.2009 г., в счетоводния регистър на сметка 4011 Доставчици фигурира целият размер на задължението от 115 491.37 лв. към „К. – А.Т.порт".Към 31.12.2010 г., според счетоводния регистър на сметка 401 Доставчици в лева, началното салдо на 01.01.2010 г. е 115 491.37 лв. Осчетоводени отписани задължения по 12 бр. фактури,издадени през периода от 01.04.2005 г. до 30.12.2005 г. на обща сума 30 293.65 лв.Остатък на задължението към 31.12.2010 г. 85 197.72 лв.Остатъкът от задължението представлява неизплатени суми по издадени фактури през 2006 г., включително процесиите 3          бр.

фактури:№№0000007Ю9/31.08.200б г.,**********/30.09.2006 г., **********/31.10.2006Г.

Ето защо съдът приема, че е действително твърдението на ищеца за наличие на задължение на ответника да плати по извършен превозен договор. Това извънсъдебно признание за дълга не е оборено от ответника. Длъжникът е извършвал частични плащания на задълженията с, а други е отписал поради изтеклата погасителна давност / който факт се твърди и не се оспорва от молителя/. Преценявайки в съвкупност приетите по делото доказателства, съдът приема за доказани твърденията на молителя за наличие на неизпълнени парични задължения по търговска сделка от страна на ответника в размер на 36 900лв.. Няма доказателства по делото, от които да се направи извод, че задължението е платено, поради което съдът намира, че твърденията на молителя за наличие на вземания в размер на 36 900лв., са основателни и доказани.

На база констатациите от извършения финансово-счетоводен анализ на дружеството ., се налага извода че финансовите затруднения на търговеца имат траен и необратим характер , поради наличие на следните                                  факти:                Основната          част    от

активите са иетекущи /дълготрайни/ активи и от тяхното ефективно използване зависи лнквидността и рентабилността от дейността на дружеството;текущите /краткосрочни/ активи заемат малък относителен дял от общоактивите и се състоят главно от материални запаси; собственият капитал еположителна величина в сравнително голям размер, формиран преобладаващоот преоцепъчеи резерв; задълженията съставляват пад 55 % от пасивите;задълженията към предприятия от група съставляват основната част от задълженията; коефициентите па финансова автономност имат измерение над възприетия в практиката норматив - дружеството има финансоваавтономност; коефициентите на задлъжнялост показват ниска степен назадлъжнялост към кредиторите; показателите за лнквидносг са далеч под i/единица/ което показва, че краткотрайните активи не са достатъчни дапокрият  краткосрочните

задължения ;показателите за рентабилност са отрицателни величини и показват степента на декапитализацин; за всички години па периода дружеството-ответник отчита загуба; натрупаната загуба е 22 663 х. лева и текуща загуба към 30.11.2011 г. -1314Х. лв. Констатациите от извършения анализ на икономическото и финансово състояние на „И. П." АД, по данни на годишните финансови отчети за периода 2008-2010 г. н по баланс към 30.11.2011 г. дават основание за извода, че дружеството- ответник изпитва трудности от ликвидни средства да финансира дейността и да изплаща задълженията си.

Следва да се отбележи, че при икономическия анализ на състоянието на предприятието на длъжника се използват различни икономически показатели, но те са носители на различна информация и на тази плоскост относими за състоянието на неплатежоспособност на длъжника са единствено показателите на ликвидност. Останалите показатели, като показателите за автономност, за рентабилност и ефективност, дават друга, макар и значима информация за предприятието, служеща за други цели, различни от тези, за които се използват показателите за ликвидност.Така например, коефициентите за рентабилност са съотношение на финансовия резултат към такива величини като собствения капитал, пасивите и активите и в случая са отрицателни, тъй като предприятието е на загуба/ съобразно заключението по поставената допълнителна задача, което съдът приема като компетентно и добросъвестно/

На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи т.е. от това колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства като % от общия размер на краткотрайните активи, което път от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Ниският коефициент на бърза, незабавна или абсолютна ликвидност се дължи на малкото тегло на краткосрочните вземания, съответно краткотрайните финансови активи и паричните средства в общия размер на краткотрайните активи и сочи за по-голям дял в тях на материалните запаси /материали, стоки, готова продукция/, порази което ниският коефициент на бърза, незабавна или обща ликвидност сам по себе си не сочи на лошо икономическо състояние на предприятието. В настоящия случай длъжникът не притежава краткосрочни финансови средства /краткосрочни инвестиции/, поради което коефициентите му на незабавна и абсолютна ликвидност са изравнени.

На база на гореизложеното, съдът приема, че водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения.

За норматив при коефициентите за ликвидност се приема коефициент ,д", тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то може да поема плащанията по тях. Коефициентът на обща ликвидност на ответника в случая е 0.1861 при норматив i-ца, което сочи, че предприятието не може да поеме на юо% плащанията си. Ето защо, въз основа на коефициента на обща ликвидност, съдът приема, че не се оборва презюмпцията на чл.6о8 ал.2 от ГПК, тъй като съгласно разпоредбата на чл.6о8 ал.з от ТЗ, неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори, какъвто е настоящия случай.

На база на гореизложеното, съдът намира, че при коефициент на обща ликвидност от 0,1861 при норматив i-ца, при коефициент на финансова автономност 0.7431 и при отрицателен финансов резултат /загуба/ предприятието, при разпродаване на дълготрайни материални активи на предприятието на публична продан, за да може да се погасят други вземания на молителя, длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за И.есите на кредиторите.

Пред вид осъществяването на състава на чл.630 ал.1 от ТЗ и липса на пречки по чл.631 от ТЗ, молбата по чл.625 ^от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде уважена.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да се вземе предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да не е в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на неплатежоспособността да се покрива непременно с датата на извършване на определени правни действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане. По аргумент на чл.6о8 ал.1 от ТЗ, в който е дадено легално определение на понятието неплатежоспособност, началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично вземане по търговска сделка. Видно от заключението на назначената ССчЕ и отговорите на вещото лице, към 31.12.2011ШД. дружеството не е в състояние да изпълнява задълженията си, като само данъчно - осигурителните възлизат на 1026 759>97лв.Дори при пристъпване към продажба на дълготрайни активи от постъпленията биха се изплатили само част от задълженията. Съобразявайки констатациите на ССчЕ че за целия изследван период 2008-2011 е налице увеличаване на загубата и декапитализация на дружеството, съда приема за начална дата на неплатежоспособността на ответника датата 28.07.2011ГОД.

С оглед наличието на неплатежоспособност на ответника като основание за откриване на производството по несъстоятелност, съдът не обсъжда липсата или наличието на другото наведено основание- свръхзадълженост.

По отношение на реда, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност

От представените доказателства и от приетото заключение на съдебно - счетоводната експертиза може да се направи извода, че наличното имущество на длъжника е достатъчно за покриване на разноските по производството по несъстоятелност, поради което същото следва да бъде открито при условията на чл.630 ал.1 от ТЗ, тоест като се назначи временен синдик и се предприемат действия,подготвящи осребряването на вещите и имуществените права от масата на несъстоятелността, с оглед удовлетворяването на кредиторите.

Водим от горното и на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, СГС, VI състав,

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА НА „ И. П." АД,гр.С.,***, район „К.",СО, ж.к. „Б.", Административна сграда.

ОПРЕДЕЛЯ                      НАЧАЛНА                      ДАТА                      НА

НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на на„ И. П." АД,гр.С.,***, район „К.",СО, ж.к. „Б.", Административна сграда - 28.07.2011ГОД.

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „ И. П." АД,гр.С.,***, район „К.",СО, ж.к. „Б.", Административна сграда.

НАЗНАЧАВА ЗА ВРЕМЕНЕН СИНДИК „ И. П."

АД,гр.С.,***, район „К.",СО, ж.к. „Б.", Административна сграда на основание чл. 630 ал.1 т.З от ТЗ - В.А.Р.,*** тел. 0888 93457, с правомощията по чл.658 и чл.668 ТЗ.

ОПРЕДЕЛЯ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ НА ВРЕМЕННИЯ СИНДИК на„ И. П." АД,гр.С.,***, район „К.",СО, ж.к. „Б.", Административна сграда, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията му в размер на 8оо лева за сметка на масата по несъстоятелността съгласно чл. 661 ал.2 от ТЗ.

УКАЗВА на назначения временен синдик в тридневен срок да представи писмено съгласие - декларация за встъпване в изпълнение на задълженията, както и декларация съобразно чл.655 и чл. 656 ал.2 от ТЗ, съдържаща писменото съгласие по чл.656 ал.1 от ТЗ с нотариална заверка на подписа

СВИКВА ПЪРВО СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ на „ И. П." АД,гр.С.,***, район „К.",СО, ж.к. „Б.", Административна сградана 06.11.2012Г. в 11.30 часа в сградата на СГС, Съдебна палата, бул."В." №2, II-ри етаж, в залата, в която ще се провежда съдебното заседание на СГС, VI-8 с-в с дневен ред съгласно чл.672 ал.1 т.1 и 2 от ТЗ: изслушване на доклада на временния синдик по чл.668 т.2 от ТЗ, избор на постоянен синдик и предложение до съда за неговото назначаване, предлагане на съда размера на възнаграждението на синдика.

УКАЗВА на длъжника че в 14-дневен срок от откриване на производството по несъстоятелност длъжникът е задължен да предостави на съда и на синдика:

1.           необходимата информация във връзка с дейността на предприятието и за имуществото си;

2.                     списък на плащанията в брой или чрез банков превод, които надвишават 1200 лв. и са извършени в срок от 6 месеца преди началната дата на неплатежоспособността;

3.    списък на извършените плащания от длъжника на свързани с него лица за срок от една година преди началната дата на неплатежоспособността;

4.     нотариално заверена декларация, в която посочва отделните вещи, имуществени права и вземания, имената и адресите на длъжниците си.,

В случай че не изпълни тези си задължения, съдът налага на осн. чл. 640 ал.з вр. с ал.1 ТЗ на виновното лице глоба от 500 до юоо лв.

УКАЗВА на длъжника че на осн. чл. 640 ал.2 от ТЗ е длъжен да предоставя на съда или синдика информация относно състоянието на имуществото и търговската си дейност към датата на поискването, както и всички свързани с това документи. Информацията и документите се предоставят в 7-дневен срок от писменото им искане, като при неизпълнение съда налага на осн. чл. 640 ал.З вр. с ал.2 ТЗ на виновното лице глоба в размер от юоо до 5000лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на НЕЗАБАВНО вписване в Търговския регистър на Агенция по вписвания, на основание чл.14 от Закона за търговския регистър и чл. 622 от ТЗ за вписване в търговския регистър.

Решението да се впише в книгата по чл. 634В от ТЗ

РЕШЕНИЕТО съгласно чл.бгза, ал.1 и чл.633 ал-i от ТЗ подлежи на обжалване пред САС в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.

РЕШЕНИЕТО ПОДДЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ОСНОВАНИЕ чл. 634 от ТЗ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: