Решение по дело №357/2007 на Районен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

       Номер   208                   Година   02.03.2012                 Град   С.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осемнадесети януари                                                                                 Година 2012 

в публично съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И.Р.

Секретар: С.Ч.                 

Прокурор:                                   

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 357 по описа за 2007 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

 

            Ищецът М. С.С. твърди в исковата си молба и уточняващите я молби, че на 28.02.2007 г. сключил с ответницата предварителен договор, с който същата се задължила да му продаде собствения си апартамент № -, находящ се в ---, със застроена площ от --- кв.м., състоящ се от ---, заедно с прилежащото му избено помещение № - с полезна площ от --- кв.м., както и 1.277 % идеални части от общите части на сградата, при граници на жилището: от изток – коридор, от запад – двор, от север – апартамент № -, от юг – апартамент № -, при граници на мазето: от изток – мазе № -, от запад -  мазе № -, от север мазе № -, от юг коридор, за сумата от 40 000 лева, която ищецът изплатил изцяло съгласно чл. 2 от договора. Ответницата го упълномощила нотариално за изготвяне и снабдяване с необходимите документи за сключване на окончателния договор в нотариална форма, както и да извършва всякакви разпоредителни действия с имота, включително да го продава сам на себе си. Съгласно чл. 4 от предварителния договор владението на описания имот ответницата следвало да му предаде най-късно в 30-дневен срок от подписване на същия договор. На 01.03.2007 г. обаче ищецът получил уведомление за нотариално оттегляне на даденото му от ответницата пълномощно, от което ставало ясно, че последната отказвала да сключи с него окончателен договор, които й действия го навели на съмнението, че същата възнамерявала да прехвърли имота на трето на лице, което обуславяло правния му интерес от предявения иск. Искането е да се обяви за окончателен посочения предварителен договор сключен от страните на 28.02.2007 г., както и да се присъдят на ищеца сторените по делото разноски.

            

            Ответницата А.Н.Н. оспорва предявения иск, който моли съда да отхвърли като неоснователен и й присъди сторените по делото разноски с възражения за неизправност на ищеца по предварителния договор, поради неплащане на посочената в него цена и унищожаване на същия договор на основание чл. 29 и чл. 31 от ЗЗД, както и на разписката й на страница втора от него на основание чл. 29 от ЗЗД, тъй като била измамена от ищеца да сключи този договор, а при сключването му не могла и да разбира и ръководи действията си. Претендира за сторените по делото разноски.

 

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на иска факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

 

            С представения н.а. --62/1994 г. ответницата е закупила процесния апартамент в -----, със застроена площ --- кв.м., състоящ се от ---, заедно с избено помещение № -, с полезна площ --- кв.м., както и --- идеални части от общите части на сградата, при граници на жилището: на изток – коридор, на запад – двор, на север – --, на юг – --, при граници на мазето: на изток – --, на запад --, на север – --, на юг – коридор, който апартамент попада в район с одобрени в хода на делото със заповед № --- г. на изп.д. на А. кадастрална карта и регистри и съгласно представената схема № 6247/14.06.2011 г. представлява самостоятелен обект в сграда, който е с идентификатор --, с адрес на имота: ------, който самостоятелен обект се намира в сграда --, разположена в поземлен имот с идентификатор --, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 62.88 кв.м., с прилежащи части:…, ниво 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: --, под обекта: --, над обекта: няма (л. 10 и 81).

 

От съвкупната преценка на представените предварителен договор (л. 5-6), пълномощно (л. 33) и декларации с нотариална заверка на подписа от 28.02.2007 г. (л. 8-9), нотариално оттегляне на пълномощно от 01.03.2007 г. (л. 7), н.а. --33/2007 г. (л. 31), обява във вестник „А.” бр. 16/26.02.2007 г. (л. 84), частичните признания на ответницата в отговорите й на въпроси по реда на чл. 114 от ГПК (отм.) по делото (л. 106), както и тези на същата и ищеца в обясненията им в приложеното досъдебно производство № зм335/2007 г. на О. (л. 10, 22-24, том I от последното), и показанията на разпитаните по делото свидетели В., Д. и Н. (л. 109-110 и 131-132), се установи по делото още, че през лятото на 2006 г. ответницата решила да продаде посочения си апартамент, за да си купи два по-малки, но въпреки даваните от нея обяви във вестници, не намирала купувачи, тъй като последните й предлагали цена, която не я устройвала (св. В. и Д.). Така в бр. 16/26.02.2007 г. на вестник „А.” ответницата за пореден път обявила за продан апартамента си за сумата от 42 000 евро (л. 84). На тази обява се отзовал още същата вечер ищеца, който по телефона си уговорил с нея среща за оглед на апартамента й на другия ден сутринта, видно от частичните признания на страните в обясненията им в досъдебното производство. От последните е видно още, че на 27.02.2007 г. сутринта ищецът посетил апартамента на ответницата, огледал го и изявил желание да го купи, поради което на същия ден завел последната в заложната --- на приятелката му Р.П., находяща се на ъгъла на улиците Г. и М. в С., в която работел с нея, където по негово искане ответницата направила и му предала копие от личната си карта и н.а. --62/1994 г. за собствеността на жилището й, след което двамата си уговорили среща на другия ден в същата заложна ---. На 28.02.2007 г. сутринта ответницата посетила поради това посочената заложна ---, където заварила ищецът и свидетелката П., живееща по това с него на семейни начала, от което им съжителство същите имат и малолетно дете (л. 100 от прил. гр.д. № 616/2007 г. на СтРС). Докато ответницата провеждала разговор с тази свидетелка, ищецът подготвил на компютъра в същата заложна --- процесния предварителен договор, който й обяснил, че следва да подпишат и страните подписали. С подписването му ответницата се задължила да продаде на ищеца собствения си горепосочен апартамент срещу цена от 40 000 лева, която последният се задължил да й плати изцяло в момента на подписване на този договор (чл. 1, 2 и 7 от него).

 

По-късно сутринта на същия ден 28.02.2007 г., ищецът посетил ответницата в апартамента й, където в коридора пред входната му врата до асансьора й обяснил, че следва да напише собственоръчно, че получила пълния размер на упоменатата в предварителния договор цена от 40000 лева за жилището, тъй като без такова нейно изявление не можел да подготви останалите документи за продажбата му, доверявайки се на което му обяснение, ответницата написала под негова диктовка на поднесената й от същия страница втора на предварителния договор изявлението, че на 28.02.2007 г. получила пълния размер на сумата от 40000 лева упомената в този договор „и изцялостно плащане на апартамента” по него. Тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетелите В. и Д., преценени съвкупно с оригинала на същия предварителен договор (л. 36-37 от гр.д. № 616/2007 г. на СтРС, листите на който имат все още белези не само от четирикратното му хоризонтално прегъване, но и от прегъването му успоредно на положения перпендикулярно в горния му ляв ъгъл телбод така, че ако първата му страница се отметне след втората, след което последната се прегъне назад в първата й горна част с машинописния текст и подписите под него на страните, а третата й четвъртата й част се прегънат след това също назад, процесният текст на ръкописното изявление на ответницата положен в него попада във второто по ред хоризонтално поле очертано от тези прегъвания така, че текста на този договор с подписите му остава скрит за пишещия в това поле, което изглежда като празен лист, което кореспондира напълно с обясненията на ответницата на л. 10 от досъдебното производство, че по същество се подписала на празния гръб на документ, които й поднесъл за подпис ищеца) и т. 4 от ПЗСПЕ и т. 2 от ДЗСПЕ, според които това ръкописно изявление на ответницата на страница втора от договора, не контактува с останалия му текст, като е написано с различна по химически състав химикална паста от останалия ръкописен текст в същия договор, с който са изписани под него имената и подписите на страните, което не би било така ако последните - имената на страните и подписите им под този договор, бяха написани по едно и също време с това ръкописно изявление на ответницата под тях, че получила пълния размер на упоменатата в този договор сума от 40000 лева. След това, по-късно след обяд на същия ден 28.02.2007 г., ищецът и ответницата посетили кантората на нотариус Д.Н., за да заверят нотариално подписа на последната под пълномощното, което ищецът предварително изготвил, като на свидетелят Н. ищецът обяснил, че с ответницата имат сключен предварителен договор за продажба на апартамента й, по който той й бил платил продажната цена и идват при него да заверят нотариално подписа й под представеното по делото пълномощно (св. Н.). С него ответницата безсрочно упълномощила ищеца да извършва всякакви разпоредителни сделки с апартамента й, като не само го продава от нейно име и за нейна сметка, включително да получи продажната му цена, при цена и условия, каквито договори, но и да ипотекира, дарява, отдава под наем и аренда този апартамент, включително и сам на себе си, както и да преупълномощава трети лица с правата по същото пълномощно, освен което да подписва, подава, получава и необходимите документи за всичко това (л. 33). След като ответницата потвърдила подписа си под същото пълномощно, свидетелят Н. заверил нотариално същото, но тъй като ответницата му споделила при заверката му, че не е получила от ищеца продажната цена, същият свидетел я посъветвал да даде това пълномощно на ищеца след получаването й, видно съвкупната преценка на  показанията на този свидетел и признанията на ищцата при обясненията й по реда на чл. 114 ГПК (отм.) по делото. От последните преценени в съвкупност с показанията на свидетелите Н., В. и Д. се установява още, че след като напуснали кантората на този нотариус, ищецът издърпал в заложната --- завереното пълномощно от ръцете на придружилата го до там ответница с обяснението, че без него не може да се сключи окончателен договор, а по-късно същия ден, след като последната си тръгнала, ищецът забелязвайки, че в ЕГН-то му в това пълномощно има допусната грешка, се върнал сам в кантората на нотариус  Н., където оставил пълномощното, за да бъде поправена тази грешка в него, видно от съвкупната преценка на показанията на свидетелката Д. и отразената в горния ляв ъгъл на същото пълномощно поправка от този нотариус на ЕГН-то на ищеца, която не е датирана, което не би било така, ако поправката й бе осъществена от същия нотариус на другия ден - 01.03.2007 г., а не на същия ден - 28.02.2007 г. на заверката на това пълномощно от този нотариус (л. 38 от гр.д. № 616/2007 г. на СтРС). На другия ден 01.03.2011 г., притеснена, че не е получила продажната цена, а в ищеца се намират всички документи за собствеността на апартамента й и пълномощното за разпореждането му с него, ответницата посетила кантората на свидетеля Н. и тогава го уведомила, че ищецът й издърпал от ръцете посоченото пълномощно, както и че преди заверката му я накарал да напише на някакъв лист посочената разписка, че получила парите за продажбата, при което същият свидетел я посъветвал да отиде в полицията, но вместо това ответницата посетила дома на свидетелката Д., на която разказала случилото се и я помолила да посети с нея заложната --- на приятелката на ищеца, за да поиска от него посочените документи за апартамента й (св. Н. и Д.). Тук следва да се отбележи, че са несъстоятелни доводите на пълномощника на ищеца в молбата му от 07.11.2011 г. по делото, че при обясненията си по реда на чл. 114 от ГПК (отм.) ответницата признала, че едва след като ищецът й взел пълномощното я накарал „на празен лист” да напише някакъв текст (л. 140). В тези си обяснения ответницата ясно заяви, както впрочем е записано и в протокола при внимателния му прочит, че едва при това си посещение на 01.03.2007 г. е разказала на нотариус Н., че ищецът й грабнал пълномощното от ръцете и тогава е казала на същия нотариус, че ищецът я накарал да напише на празен лист някакъв текст, а не че този текст ищецът я накарал да напише след като преди това й грабнал пълномощното от ръцете, както несъстоятелно твърди пълномощника на ищеца в молбата му от 07.11.2011 г. по делото (л. 106).

 

По-късно след това на 01.03.2007 г., след като ответницата напуснала кантората на свидетеля Н. и посетила дома на свидетелката Д.,  ищецът посетил с негов познат същата кантора на свидетеля Н. и поискал последният да му върне оставеното предния ден за поправка горепосочено пълномощно на ответницата, но свидетелят Н. отказал да стори това поради споделеното му по-рано същата сутрин от ответницата, а след като въпреки това ищецът продължил да настоява да му се предаде това пълномощно, свидетелят Н. натиснал паник - бутона на фирмата, която го охранявала, едва след натискането на което ищецът и придружаващото го друго лице напуснали кантората на този нотариус (св. Н.). След като ищецът се върнал в заложната ---, там го посетила ответницата, която в присъствието на свидетелката Д. го помолила да й върне документите за апартамента й, които се намират в него, на която й молба ищецът отговорил, че пълномощното било при нотариуса, а останалите документи скъсал, като предоставил на ответницата само копие от пълномощното (св. Д.). На път за дома ответницата и свидетелката Д. срещнали братовчед на последната на име К.И.Х., на който, след като разкарали станалото, същият ги посъветвал ответницата да отиде при нотариус Н. и да оттегли там даденото на ищеца пълномощно (св. Д.). С тази цел тримата посетили веднага след това кантората на свидетеля Н., където ответницата изпратила чрез същия нотариус представеното по делото нотариално оттегляне на пълномощното й до ищеца, с което оттеглила даденото му предния ден нейно пълномощно с нотариална заверка на подписа й от 28.02.2007 г. и настояла последният да й върне предоставените му оригинални документи за собствеността на процесния апартамент, което оттегляне било връчено на 02.03.2007 г. на ищеца при отказ от същия нотариус (св. Д., Н. и т. I, л. 16 от прил. дп № 335/2007 г. на О.).

 

Провокиран от това ищецът предявил на 05.03.2007 г. иска си по делото, а на 08.03.2007 г. ответницата дарила на майка си А.Б. Н. процесния апартамент с н.а. 133/2007 г., след образуване на настоящото дело, но преди вписването на 26.03.2007 г. на исковата молба по него (л. 3 и 31). Поради това на 25.04.2007 г. ищецът предявил против нея и майка й иск по чл. 135 от ЗЗД да бъде обявено за относително недействително спрямо него това дарение (л. 36 - 37). За разглеждане на този му иск е образувано приложеното гр.д. № 616/2007 г. на СтРС. С влязлото в сила на 22.03.2011 г. по него съдебно решение № 4/14.02.2008 г., този му иск е уважен, като е обявен за относително недействителен спрямо него сключения с н.а. --33/2007 г. договор за дарение на процесния апартамент между ответницата и майка й (л. 78).

 

            От заключението на назначената по делото съдебно – психиатрична експертиза, което съдът възприема поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява още, че при ответницата не са констатирани психична болест и душевно състояние, които да не са и позволявали да разбира на 28.02.2007 г. свойството и значението на предприеманите от нея действия и да ръководи постъпките си по подписването на предварителния договор, декларациите за продажба и разписката на страница втора от същия договор (л. 86). От медицинското изследване в същото заключение и отговорите на вещото лице в съдебно заседание се установи още, че по личностови особености ответницата се очертава като доверчива, глуповата, лесно манипулируема, с примитивен интелект (л. 85 и 105).

 

От първоначалното и допълнително заключения на назначената по делото съдебно – почеркова експертиза, които съдът също възприема поради неоспорването им от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установи още, че подписите положени от името на ответницата в предварителния договор, са изпълнени от нея, като ръкописния й подпис положен срещу реквизита „продавач” на страница втора от същия договор, е изпълнен върху точковидния ред за писане (л. 92). От ответницата е изпълнен и ръкописния текст след подписите на страница втора под същия предварителен договор, започващ с - „Днес 28.02.2007 г. получих пълния размер …..” и имащ характер на разписка, като този текст е изпълнен с различна по химически състав химикална паста от останалия ръкописен текст в същия договор (т. 4 от ПЗСПЕ). Налице е разлика и в изписването с цифри и думи на датата на сключване на предварителния договор, тъй като с цифри е изписана за такава дата - 28.02.2007 г., а с думи „..петнайсети февруари, две хиляди и седма година,..” (т. 6 от ПЗСПЕ). От ДЗСПЕ се установява още, че положеният подпис срещу реквизита „купувач” в предварителния договор е изпълнен от ищеца, а ръкописният петредов текст на страница втора от същия договор, започващ с „Днес 28.02.2007 г. …….” не контактува с останалите реквизити на този договор, но поради липса на методика вещото лице не е могло да установи кой текст е положен първоначално (л. 123-124).

 

От съвкупната преценка на показанията на свидетелката Й. с представените в приложеното досъдебно производство № 335/2007 г. - договор за ипотечен кредит, извлечения от кредитната и разплащателна сметки на свидетелката П., нейната молба за отпускане на ипотечен кредит от 15.08.2006 г. и декларацията й за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица, н.а. за покупко-продажба, типов договор за отстъпване на право на строеж, протокол от 26.10.1995 г. и н.а. за договорна ипотека № 61/2006 г. (л. 40-84, т. III от последното), се установи още, че на 08.09.2006 г. на свидетелката П. е отпуснат ипотечен кредит в размер на 38 400 лева от „Б.” ЕАД със срок на издължаване от 240 месеца от неговото усвояване, който кредит последната е усвоила на 13.09.2006 г., а според молбата й до банката за отпускането му, този кредит й е бил необходим „за текущи нужди”, а не за закупуване на апартамент, както твърди в показанията си (л. 52, т. III от приложеното д.п. № 335/2007 г. на О.), а от показанията на свидетелката Й. се установи още, че тези „текущи нужди”, за които свидетелката П. е теглила този кредит, е било желанието им с ищеца да си отворят магазин за детски храни, а не да купуват апартамент (л. 164). Този кредит е отпуснат на свидетелката П. срещу учредена с н.а. № 61/2006 г. – договорна ипотека на собствен на майката на ищеца първи жилищен етаж от масивната жилищна сграда на два етажа построена с отстъпено право на строеж върху общинското дворно място в ---, представляващо --- по плана на града, с прилежащите на този етаж две избени помещения --- и две тавански помещения ---, като при изповядването на този ипотечен акт, майката на ищеца, като ипотекарен длъжник по него, е била представлявана от последния въз основа на пълномощно (л. 63 и 84, т. III от приложеното д.п. № 335/2007 г. на О.). От представената пред банката за теглене на този кредит декларация на свидетелката П. от 15.08.2006 г. за гражданско и имуществено състояние и свързани лица, се установи още, че същата свидетелка е декларирала в нея, че от 15.01.2006 г. работи като брокер в агенцията за недвижими имоти „Т.”, управител на която е свидетелят Й., видно снетата му самоличност в протокола за разпита му като свидетел в същото досъдебно производство (л. 72-73, т. III и л. 49, т. I от приложеното д.п. № 335/2007 г. на О.).  

 

Показанията на свидетелите В., Д. и Н., и тези на свидетелката Й. в частта им, за причината за тегления от свидетелката П. кредит, съдът кредитира, тъй като са последователни и логични, и не противоречат, а се подкрепят и допълват от останалите доказателства по делото. Съдът не може да вземе предвид показанията на свидетелите Й., Г. и П. в частта им, в която установяват, че ищецът платил на ответницата в заложната --- продажната цена от 40000 лева по предварителния договор, тъй като задължението му за плащането й е установено в писмения акт на този именно договор, при което чл. 133, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.) не допуска погасяването му от него да се установява със свидетелски показания, а изрично съгласие въпреки това на ответницата за допускането им - няма по делото, при което съдът неправилно е допуснал тези свидетели и за тези обстоятелства, а показанията им за същите не може да вземе предвид в тази им част, тъй като са недопустими (чл. 133, ал. 1, б. „г” и ал. 2 от ГПК отм.). В останалата им част показанията на същите свидетели Й., Г. и П., както и на свидетелката Й., съдът не кредитира, тъй като са непоследователни, нелогични и вътрешно противоречиви, а противоречат и на останалите доказателства по делото.

 

Така свидетелят Й. първоначално дава показания, че два пъти през 2006 г. предлагал на ищеца да закупи апартаменти, обявени в неговата агенция за продан, но понеже последният се двоумял и много трудно вземал решение, те били продадени на други лица, а след това напълно непоследователно и нелогично на горното продължава, че поради това предложил на ищеца да му остави 20 000 лева, с която сума при поява на апартамент на изгодна цена, която обаче не посочва, този свидетел да го капарирал с нея, при все, че не само е твърде нелогично голям размера на посоченото от същия свидетел „капаро”, но е нелогично и при описваната от същия свидетел „нерешителност” на ищеца и трудно вземане на решения от него да закупел определен апартамент, не той, а този свидетел да го капарирал с тази голяма сума, без преди това ищецът дори да го е огледал и одобрил, и наличната поради това напълно реална възможност, да загуби ако не го одобри даденото от този свидетел капаро (чл. 93, ал. 2 от ЗЗД). Или казано иначе. Нелогичността и вътрешното противоречие в показанията на този свидетел за това дадено му според същите от ищеца капаро, ясно личи при сравнение на причината, поради която същият свидетел твърди, че то му е дадено от ищеца – за да капарира с него от негово име обявен при този свидетел за продажба апартамент, с причината, поради която същият свидетел твърди, че е направил на ищеца предложението да му даде същото капаро – защото ищецът много се двоумял и трудно вземал решения и поради това загубил два предложени му от този свидетел апартаменти, а не поради липса на пари, с които да ги капарира/плати. Първоначално същият свидетел дава показания, че не си спомня нито размера, нито валутата – в лева или евро, в която му казал ищеца, че намерил процесния апартамент, а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното продължава, че цената му била 40-45 хиляди лева, а не примерно 30000 евро или 50000 долара. Първоначално дава показания, че когато отишъл в офиса на заложната --- на приятелката на ищеца, прегледал документите, които му представил ищеца за процесния апартамент и те били скица, данъчна оценка или само нотариалния му акт, а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното продължава, че всъщност ищецът му дал да погледне договора, който сключвал с ответницата и той бил предварителен, в който всичко било наред. След това същият свидетел напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво и на горното продължава в показанията си, че казал на ищеца, че няма проблем да платял цялата цена преди сключване на окончателния договор, но срещу разписка за получаването й, макар, че можел да го упомене и в предварителния договор, като допълнителна гаранция, при все, че непосредствено преди това същият този свидетел дава показания, че прегледал и одобрил именно този договор, а в чл. 2 от него е посоченото, че цената е платена. Първоначално дава показания, че не си спомня дали били подписани или не документите, които ищецът му се обадил да огледа и одобри при донасянето на посоченото от същия свидетел капаро, а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното продължава, че ответницата подписала в заложната --- на приятелката на ищеца предварителния договор и разписката. Първоначално същият свидетел дава показания, че в негово присъствие ответницата написала разписката за дадените й пари, а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното продължава, че не си спомня дали същата е написала или само подписала тази разписка и дали същата е подписана по едно и също време с предварителния договор или не. Първоначално дава показания, че помещението на заложната --- на приятелката на ищеца било малко и поради това ответницата подписала на стената договора или разписката, а след това нелогично на тези си показания продължава, че всъщност в това помещение имало и бюро, а не можел да си спомни дали имало и маса и столове, при което са нелогични показанията на този свидетел защо посоченото в същите подписване от ответницата, не осъществено на това бюро, а на стената, при все, че е логично до същото бюро да има и поне един стол, на който да седне работещият на него. Същият свидетел дава показания, че въобще не можел да си спомни, поради многото време, което минало, в какви купюри било капарото от 20000 лева, за което дава показания, че ищецът му оставил и за какъв период от време същото е престояло при този свидетел, преди да му го върне, а след това нелогично на горното си спомня точния размер и валутата на същото това капаро, въпреки, че е минало също много време от твърдяното му предоставяне от ищеца на същия свидетел. Лишени от непосредственост и логичност са и дадените от този свидетел показания при преразпита му, че цената на апартамента била „такава”, тъй като продавачката обещала заем на нейн съмишленик, с когото посещавали религиозно общество, което не може да посочи, тъй като същият сам признава, че последните почиват само на разказаното му от ищеца, а са и лишени от логика, доколкото не е логично цената на един имот да се определя от обещание за заем на друго лице, а не от състоянието му в момента на продажбата.   

     

Показанията по делото на свидетелят Г., че имал автосервиз, като в края на февруари 2007 г., след като оставил сутринта в данъчното декларацията на същия си сервиз, отишъл до заложната --- на приятелката на ищеца, за да купи от нея един електрожен, който бил заложен в нея, очевидно противоречат на показанията на същия този свидетел по случая дадени в приложеното досъдебно производство № 335/2007 г. на О., в които последният е заявил, че в края на февруари 2007 г. отишъл да носи не данъчна декларация в данъчното, а фактурите и печата на фирмата на сина му на счетоводителката му, който му син имал автосервиз, а не този свидетел, който е пенсионер, и който отишъл в посочената заложна --- не на приятелката на ищеца, а на ищеца, и не за да закупи заложен в нея електрожен, намиращ се там, а защото ищецът му бил обещал да му търси такъв електрожен втора употреба (л. 50, т. I от приложеното дп № 335/2007 г. на О.). Показанията на същия свидетел по делото, че купил след описания от него в същите показания случай - електрожен от приятелката на ищеца в заложната й ---, противоречат на показанията на този свидетел дадени от него като свидетел в досъдебното производство, според които след описания и в тях процесен случай ищецът се обадил на негов познат за електрожена, но от проведения разговор същият свидетел разбрал, че този електрожен бил продаден на друго лице и можело да дадял заявка, ако нещо излезело, като оставел телефон за контакт (л. 51, т. I от прил. дп № 335/2007 г.). Непоследователни, нелогични и вътрешно противоречиви са и показанията на този свидетел по делото, че разбрал от ищеца, че в заложната --- на приятелката му имало електрожен, който поради това отишъл да закупи от нея в края на февруари 2007 г., доколкото след това същият този свидетел добавя нелогично, че при този им разговор с ищеца, въобще не говорили за цената на същия този електрожен, нелогично пък на което този свидетел отишъл въпреки това да го купи. Непоследователни, нелогични и вътрешно противоречиви са и показанията на този свидетел, че след като заварил в заложната --- само приятелката на ищеца, на която твърди по делото, че била тази заложна ---, същият свидетел не поискал въобще да огледа и закупи от нея веднага посочения в показанията му електрожен, за който всъщност твърди, че отишъл да купи от нея, а нелогично на това седнал да чака ищеца, на който не само не дава показания да е била заложната ---/електрожена, но и след като го дочакал след 20 минути, според показанията на същия свидетел, последният му казал да чака още, защото имал работа да гледал документи, като нелогично и на горното същият свидетел продължава, че след това изчакал и идването на ответницата, и разговора й с ищеца, а 10-15 минути след това и идването на свидетелят Й., описваните от този свидетел разговори и действия на последния, ищеца и ответницата, а на края на всичкото това твърде нелогично чакане купил посочения електрожен според показанията му не от ищеца, с който въобще не говорел през този ден за него, а от приятелката му. Първоначално този свидетел твърди, че в описаната от него заложна --- на приятелката на ищеца имало стаи, като той влезнал в официалната, а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното продължава, че не знае колко стаи имало в тази ---. Първоначално дава категорични показания, че след като свидетелят Й. одобрил договора и заявил на ищеца, че трябвало да има и декларация за предоставените пари, ищецът почнал да рови в документите на бюрото и подал на ответницата един лист, на който същият свидетел видял, че тя написала на бюрото диктувана й от ищеца декларация за предоставените пари, а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното същият този свидетел продължава, че тъй като не бил участник в тези събития, гледал през прозореца навън и поради това давал показания за това, което чул, като не можел и да си спомни дали ищецът диктувал на ответницата декларацията или пък свидетелят Й. казвал на ищеца същата, а последният повтарял казаното; не можел да си спомни и дали ответницата написала и подписала тази посочена от този свидетел декларация на бюрото или на стената, като същият не може да обясни и причината, поради която твърди след това непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното в показанията си, че ответницата първо писала 2-3 минути на бюрото, а след това 2-3 минути на стената, а тази си липса на спомен същият свидетел обяснява с още по-нелогичното, че „..те бяха близо до мене…..”. Първоначално този свидетел дава показания, че след като предала написаното на ищеца, ответницата излязла сама от заложната ---, след което напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното дава показания, че след като се подписал документа излязъл първо свидетелят Й., а след това непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво и на последното същият свидетел продължава, че свидетелят Й. и ответницата излезли от заложната --- „почти едновременно”.     

 

Свидетелката Й. първоначално дава показания, че именно при нея дошъл ищецът в заложната --- на съпруга й – свидетелят Й., за да получи консултация за начина, по който било написано даденото му от ответницата пълномощно, тъй като тази свидетелка била работила и като помощник – нотариус, като в същото пълномощно тя именно видяла, че било заверено от нотариус Н. и открила в него грешка в данните на упълномощителя или упълномощеното лице, която показала на ищеца, който й заявил, че ще се върнел в кантората на същия нотариус, за да я поправи. След това обаче, същата свидетелка напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното дава показания, че всъщност ищецът никога преди това не бил търсил от нея такава консултация за начина, по който било написано дадено пълномощно или друга сделка, освен което тя случайно била в заложната --- на съпруга си и ищецът вероятно идвал при съпруга й, но като я видял й поискал консултацията, а след това непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво и на последното същата свидетелка продължава, че всъщност и съпругът й имал висше юридическо образование, но ищецът поискал от нея консултацията, тъй като тогава съпругът й още не бил завършил. След това напълно противоречиво, непоследователно и нелогично и на последното тази свидетелка дава показания, че всъщност със съпруга й едновременно гледали това пълномощно, което им представил ищеца, а след това непоследователно и на това завършва, че „почти едновременно” го гледали със съпруга й. Първоначално същата категорично си спомня, че след като ищецът й представил пълномощното, тя забелязала грешка в данните на упълномощителя или упълномощеното лице, а след това не само не може с такава категоричност да си спомни от къде всъщност е разбрала за наличието на такава грешка при положение, че не дава показания да е сравняла тези данни с друг документ на някое от тези лица в пълномощното, но и продължава, че вероятно били еднакви данните на тези две лица в това пълномощно, а последното не само представлява нейно предположение, но и противоречи на процесното пълномощно с нотариална заверка на подписа на ответницата от 28.02.2007 г., от което ясно се вижда, че не са еднакви данните на упълномощителя и упълномощеното с него лице, а е била допусната грешка само в последните четири цифри от ЕГН-то на ищеца в същото пълномощно (л. 11). Първоначално тази свидетелка дава категорични показания, че познава ищеца от там, че съпругът й бил в приятелски отношения с него от много години, както и че ищецът й споделил „съвсем приятелски” за изтегления от него кредит и причината, поради която го изтеглил, а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното същата тази свидетелка продължава, че не харесвала ищеца, защото й бил досаден и поради това била против приятелството му с нейния съпруг, а след като споделила тази си неприязън с последния, той „разредил силно” контактите си с ищеца до един път месечно. Нелогично на тази й „неприязън” към ищеца обаче, е и обстоятелството, че въпреки последната същата свидетелка бе доведена за разпит по делото именно от пълномощника му, а не примерно призована, което само по себе си опровергава показанията й за наличие на каквато и да било „неприязън” на същата свидетелка към ищеца.

 

Свидетелката П. първоначално дава категорични показания, че именно тя предложила на ищеца да си купят апартамент, тъй като живеели с много негови роднини на първия етаж от --- в града, като именно тази свидетелка теглила поради това и кредит от 40 000 лева за закупуването на предложен от свидетелят Й. апартамент на ищеца през лятото на 2006 г., който обаче не могли да купят, тъй като собственикът му го продал докато изтеглели този кредит, а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното същата тази свидетелка продължава, че въобще не може да си спомни дори каква била цената на този предложен им за покупка от свидетелят Й. друг апартамент, при все, че именно за покупката му твърди преди това, че теглила посочения кредит, освен което тази изтъквана от нея причина за тегленето му, противоречи на посочената от същата друга причина за тегленето му – „за текущи нужди”, посочена в молбата й до банката за отпускането му, в която тази свидетелка въобще не е отразявала същият този кредит да е теглен от нея за закупуване на жилище/апартамент (л. 52, т. III от приложеното д.п. № 335/2007 г. на О.). Показанията на същата за причината за тегленето на този ипотечен кредит, са и твърде нелогични, доколкото няма логично обяснение в тях на обстоятелството, защо не е ипотекиран при отпускането на този кредит предложения им за покупка от свидетелят Й. друг апартамент, каквато е и нормалната практика в такива случаи, а е следвало да се ипотекира жилището на майката на ищеца, при все, че в същото са живели според показанията на същата свидетелка не само те с ищеца и детето им, но и майка му и сестра му с децата й, тъй като нямали друго жилище. Нелогични са показанията на тази свидетелка и за оставеното според същите капаро от 20000 лева на свидетелят Й. от този теглен от нея кредит, което според показанията на тази свидетелка следвало да стои при свидетеля Й., защото ако случайно се появял друг апартамент на цена, която ги устройвала, каквато обаче и тази свидетелка въобще не може да посочи, свидетелят Й. да го капарирал с това капаро. Очевидна е липсата на всякаква логика в тези показания на свидетелката П.. Не само защото не става ясно от същите защо след като тя, ищецът и свидетелят Й. ***, това капаро е следвало да стои при последния, при все, че дори при едно неговото телефонно обаждане, че им е намерил апартамент, и ищецът, и свидетелката П., също могат да го капарират с тези пари. От друга страна защото не само е твърде нелогично голям размера на посоченото от тази свидетелка капаро от 20000 лева, но е нелогично и бъдещ купувач да предостави такова на трето лице, пък било то и брокер на недвижими имоти, за да капарира последният с него апартамент, без преди това купувачът поне да го е огледал и одобрил, защото напълно реалната възможността да не го одобри има за последица загуба на това капаро (чл. 93, ал. 2 от ЗЗД). Показанията на тази свидетелка за местоработата й в периода от 2000 г. до 2009 г., в които тя въобще не споменава да е работила като брокер на недвижими имоти в агенцията на свидетелят Й., и тези за само беглото й познанство с него, противоречат на декларацията й от 15.08.2006 г. за гражданско и имуществено състояние и за свързани лица представена пред Б. за теглене на посочения кредит, в която същата свидетелка сама е декларирала, че от 15.01.2006 г. работи като брокер в агенцията за недвижими имоти „Т.”, управител на която е именно свидетеля Й., видно снетата му самоличност в протокола за разпита му като свидетел в досъдебното производство (л. 72-73, т. III и л. 49, т. I от дп № 335/2007 г. на О.). Същата свидетелка първоначално дава показания, че поради многото минало време не си спомня точно какво имал свидетелят Й. – агенция за недвижими имоти или заложна ---, а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното дава категорични показания, че знае, че свидетелят Й. имал заложна --- на пазара, която тя знае и в която е ходила, и сама, и с ищеца (л. 165-166). Първоначално дава категорични показания, че дадените от ищеца през 2006 г. на свидетелят Й. 20 000 лева за капаро, били половината от тегления от нея през същата година кредит от 40 000 лева, а останалите 20 000 лева от същия тя ползвала, за да отвори заложната --- на ъгъла на улиците Г. и М. в С., а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното продължава, че именно тези 20 000 лева, с които по – рано дава показания, че е отворила заложната ---, ищецът я изпратил у тях да вземе и му донесе в края на февруари началото на март 2007 г. и тя му ги донесла. Първоначално дава показания, че не се спомня дали е начевала тези останали в дома им с ищеца пари от кредита, а след това напълно противоречиво, нелогично и вътрешно противоречиво на горното продължава, че ги възстановила до тази сума, преди да ги занесе на ищеца в заложната ---. Първоначално дава категорични показания, че тези занесени от нея пари в тази заложна --- били на пачки, а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното продължава, че предполага, че били на пачки така, както им ги дали от банката при теглене на кредита, след което непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво и на горното продължава, че била ползвала тези пари за заложната ---, раздавала ги и после й ги връщали, „…като значи в такъв случай не били всичките в пачки от банката, просто били сигурно с ластички…..” поставени от нея. След това същата свидетелка напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво и на последното продължава, че не може да си спомни дали въобще е имало от тези занесени от нея пари в заложната --- такива, които да били на неначенати пачки от банката (л. 167). Първоначално дава показания, че не си спомня въобще датата, на която ищецът отишъл да огледа за пръв път процесния апартамент, а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното си спомня, че това било в края на февруари началото на март 2007 г. Първоначално дава категорични показания, че добре си спомня този описван от нея в показанията й период „…. защото след това М. като даде парите, аз трябваше да затворя заложната --- и да остана без работа…..”, а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното дава показания, че въобще не си спомня цената на предложеният им от свидетеля Й. за покупка апартамент, за който твърди, че теглила кредита; че не си спомня и дали някой друг идвал в заложната --- докато ищецът отишъл да оглеждал процесния апартамент; че не си спомня дали когато видял обявата за продажбата му във вестника ищецът й казал обявената в нея цена на този апартамент, а нелогично на това същата свидетелка си спомня точно каква била цената му, която ищецът й казал, че ответницата му казала за същия апартамент при огледа му от ищеца, при все, че е еднаква отдалечеността на тези два факта от заседанието, в което тази свидетелка дава показания по делото за тях. че не се спомня на кой етаж бил този апартамент, къде точно се намирал и от какви точно помещения се състоял; че не си спомня каква вещ за гаража си търсел свидетелят Г. в заложната й ---; че не си спомня да е виждала дали ищецът се обаждал или не на свидетеля Й. същия ден; че не се спомня дали свидетелят Г. е разговарял или не с дошлия в заложната --- ищец, преди да дойде в същата според показанията й - ответницата; че не може да възпроизведе никаква част от разговора на последната и ищеца в заложната ---, преди да дойде в нея според показанията й свидетелят Й.; че не знае колко време са разговаряли ищеца и ответницата преди това; че не знае след колко време дошъл свидетелят Й.; че не си спомня дали са били седнали или прави този свидетел, ищеца и ответницата по време на описваната от тази свидетелка среща на същите в заложната й ---; че не си спомня дали са били седнали или прави ищецът и ответницата, когато гледали документи в заложната й ---, преди да дойде в нея свидетелят Й.; че не си спомня какви били парите, които донесъл според показанията й последния на ищеца в заложната й ---, и дали били на пачки или не, и в какви купюри били, както и дали ищецът ги броил преди да ги даде според показанията й на продавачката; че последната си брояла дадените й пари, но не знае колко време и как ги брояла, нито дали ги изваждала от ластичката на пачката или не; че не знае дори приблизително колко бил часа, когато последната си тръгнала от заложната й --- след това; че не си спомня в каква чанта продавачката си прибрала парите; че не си спомня защо нотариусът взел пълномощното на ищеца; че не е сигурна дали в договора или пълномощното било сгрешено ЕГН-то на ищеца; че не си спомня какво казал ищецът на нотариуса и дали ходил в полицията да се оплаква от него, че му взел пълномощното, а си спомня, че на другия ден дошъл куриер, който връчил писмо на ищеца за оттегляне на пълномощното от продавачката, като този куриер бил изпратен от нотариуса, но не си спомня кой бил този нотариус; че не си спомня нито имената, нито пола на ползваните от нейната заложна --- нотариуси; че не знае къде работил баща й през време на съпружеското й съжителство с ищеца; че не знае трите имена, а само двете имена на баща си; както и че не си спомня на кой ден дошла ответницата с някаква жена и говорили нещо с ищеца в заложната й ---, като не си спомня и какво си говорили. Показанията на тази свидетелка, че дружеството й „И.” ЕООД имало някаква печалба за времето на съществуването му според същите показания от септември/октомври 2006 г. до края на март 2007 г., противоречат не само на данните на ТД на НАП в приложеното досъдебно производство, според които същата свидетелка се е осигурявала именно в това й дружество до месец март 2008 г. включително, при което е обективно невъзможно то да не е съществувало след края на март 2007 г., както твърди в показанията си, но и на подадената на 08.02.2007 г. от същата свидетелка като управител на същото дружество - годишна данъчна декларация по чл. 51, ал. 1 от ЗКПО, според която това й дружество е приключило с отрицателен финансов резултат (загуба), а не на печалба (л. 26-27 и 106, том 3 от дп№ 335/2007 г. на О.). Първоначално същата свидетелка дава показания, че именно тя искала да си купят с ищеца апартамент, за който теглила и посочения от нея кредит, а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното дава показания, че не само не поискала да види обявата, която прочел ищеца за продажба на процесния и да научи поне цената му, но дори „…нямала желание да го види този апартамент….”, защото „…когато ми купи кола М., аз също не съм ходила да я гледам…”, и защото за нея „…било важно с какви мебели ще се обзаведял този апартамент, а не как и в какво състояние бил …” (л. 166). Първоначално тази свидетелка дава показания, че ищецът й казал, че с продавачката отивали при нотариус, а след това непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното не може да си спомни не само дали същият й е казал, че ще „…..ходят при конкретен нотариус или ще ходят при някой друг нотариус……”, но и дали за същия са тръгнали с кола или пеш. Първоначално дава показания, че когато след това същата се върнала в заложната й ---, пред нея я чакал човекът, който им поправял колите с ищеца, и който й казал, че си търсел нещо за гаража си в заложната й ---, което тя не помнела, но същият човек не й казал каква конкретно вещ си търсел, а й казал, че ще изчака ищеца, след което нелогично на горното същата свидетелка дава показания, че не се си спомня дали са си разменили дори реплика този мъж и ищеца при завръщането на последния в заложната й ---, преди да дойде според показанията й в нея ответницата, защото „…точно в този момент…” тази свидетелка „…не слушала….”. Първоначално тази свидетелка дава показания, че в заложната й --- ищецът и ответницата започнали след това да гледат някакви документи, които според нея гледали при някакъв нотариус, а след това напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво на горното не може дори да си спомни защо са гледали тези документи, за които обаче без да е чула, предполагала, че били заверените при нотариус, а нелогично и на горното продължава след това, че не може да възпроизведе никаква част от разговора на ищеца и ответницата при прегледа на тези документи според показанията й. Първоначално дава показания, че когато свидетелят Й., прочитайки посочените от нея документи, казал на ищеца, че трябвало продавачката да напише отдолу собственоръчно, че получила „цялостната сума”, всички те били около бюрото в заложната й ---, а тя била седнала от вътрешната страна на същото това бюро, а след това нелогично на горното същата тази свидетелка не може да си спомни въобще дали страните и свидетелят Й. са били прави или седнали около това бюро при същата тази описвана от нея ситуация, след което напълно непоследователно, нелогично и вътрешно противоречиво и на горното същата свидетелка дава показания, че след като ответницата вече си тръгвала, едва тогава на врата я спрял ищеца да напише, че получила цялата сума. Объркани, непоследователни, нелогични и вътрешно противоречиви са и показанията на тази свидетелка за мястото, където според същите ответницата написала, че получила цялата сума („..Тя го написа отдолу на пълномощно ли или договор ли, не знам какво беше, но знам, че беше върху такова, защото такива документи се изготвят при продажба на недвижими имоти, а след това ги и погледнах….”).    

 

Посочената непоследователност, обърканост, нелогичност и вътрешно противоречие в показанията на свидетелите Й., Г., Й. и П. в посочените им части, в съчетание с приятелските отношения на ищеца със същите и фактическото му съпружеско съжителство през посочения период със свидетелката П., както и обстоятелството, че имат общо дете, прави тези показания неубедителни и оправдава напълно недоверието, с което съдът се отнася към тяхната достоверност в посочените им части (чл. 136 ГПК отм.). Други релевантни доказателства няма представени по делото.

 

При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е неоснователен. Вярно е, че по делото се установи, че представеният от ищеца договор е предварителен за продажба на процесния апартамент и съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор за продажба на същия апартамент, сключен е в предвидената от чл. 19, ал. 1 от ЗЗД – писмена форма за неговата действителност, а от заключенията на СПЕ се установи, че подписите под него принадлежат на страните по делото. Вярно е и обстоятелството, че няма несъмнени данни по делото този договор да е недействителен на друго основание, а възражението на ответницата за неговата унищожаемост по чл. 29 и чл. 31 от ЗЗД поради това, че била умишлено подведена от ищеца да го сключи, а при сключването му не могла и да разбира и ръководи действията си, останаха недоказани пълно и пряко, поради което съдът следва да ги приеме за неоснователни. От заключението на съдебно - психиатричната експертиза се установи, че макар по лични качества ответницата да се очертава психологически като доверчива, глуповата, лесно манипулируема, с интелект на примитивна личност, същата не страда от психична болест или душевно разстройство, които да не са й позволявали да разбира свойството и значението на и да ръководи постъпките си при подписването на този предварителен договор с ищеца, при което той очевидно не може да бъде приет за унищожаем на това основание (чл. 31 от ЗЗД). По делото няма несъмнени доказателства ответницата и да е била подведена от ищеца да го сключи чрез умишленото й въвеждане в заблуждение. Нещо повече, същата сама поддържа чрез пълномощника си в първото заседание по делото, че подписала този предварителен договор без да прочете преди това съдържанието му, а при измамата невярната представа не се отнася до съдържанието на договора. Тъкмо напротив. При нея измаменият съзнава напълно какъв по съдържание договор сключва, но действа под влияние на създадената и поддържана от трето лице или другата страна по договора невярна представа, че последиците на така сключения договор няма да настъпят (съществуващото право няма да се измени или погаси или субективното право няма да възникне или няма да бъде упражнено) или ще настъпят други последици (страната ще получи още нещо или нещо друго). По това измамата се различава от грешката, при която е налице несъзнавано несъответствие между воля и изявление. Следователно, при измамата, за разлика от грешката, е налице съзнателно направено от измамения волеизявление за сключване на конкретна сделка, при сключването на която обаче последният е действал с други правни очаквания (Р 532-2003-II, Р 465-2009-IV). А след като е така и в случая ответницата сама признава, че е искала да продаде апартамента си, но не прочела сключения с ищеца предварителен договор за продажбата му преди да го подпише, поради което в него фигурирала друга цена за този й апартамент от 40000 лева, различна от 44 000 евро, която поддържа, че договорили устно с него преди сключването му, то очевидно тук не би могло да е налице измама, а по-скоро грешка в цената по този договор по смисъла на чл. 28, ал. 2 от ЗЗД. Не на това основание обаче ответницата иска с възраженията си по чл. 29 и чл. 31 от ЗЗД унищожаването му съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗЗД, а по делото няма и несъмнени доказателства същата да го е сключила при наличие на такава грешка по чл. 28, ал. 2 от ЗЗД, освен което, дори такива да бяха налице, то същата грешка не е основание за унищожаване на този договор, а подлежи на поправяне по съдебен ред (чл. 28, ал. 2 от ЗЗД, Р 655-1981-I). При това положение, след като по делото ответницата, чиято е тук според чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.) тежестта, не представи несъмнени доказателства да е била умишлено подведена от ищеца да сключи този предварителен договор, възражението й за унищожаването му на основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователно, а този договор следва да се приеме за валиден.

 

За да бъде уважен обаче предявеният от ищеца иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяването му за окончателен, това съвсем не е достатъчно. При този иск ищецът, който е купувач по този договор, носи тежестта да докаже и то пълно и пряко, т.е. несъмнено по делото на първо място, че е изправна страна по същия договор, защото само тази страна по него има потестативното право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да иска обявяването му за окончателен, а именно несъмнени доказателства за това липсват по делото (Р 178-2009-I, Р 1502-2008-V). В този предварителен договор страните са уговорили, че продажната му цена от 40000 лева ще се плати от купувача в момента на подписването му (чл. 2 и 7 от договора). А след като е така и договорът според чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД е закон за тези, които са го сключили, то ищецът, чиято е тук тежестта, следваше да установи несъмнено, че е изпълнил изцяло и в срок това си парично задължение така, както е уговорено в този договор, а именно несъмнени доказателства за точното му изпълнение от него, няма по делото (чл. 127, ал. 1 от ГПК отм.). Вярно е, че в края на чл. 2 от този договор е вписано, че уговорената в него продажна цена от 40000 лева е получена напълно от продавача при подписването му. Но също така е вярно, че тази уговорка в същия договор не може да се тълкувана изолирано от последващата я такава на чл. 7 от същия, а според последната ищецът само се е задължил да плати тази цена при подписването на същия договор, при което и наличието на спор между страните по делото дали това е така, не би могло да се приеме, че чл. 2 от този договор удостоверява несъмнено същата цена да е платена в момента на подписването му (чл. 20 от ЗЗД). Така впрочем е смятал и ищецът след като е накарал въпреки този договор ответницата да напише собственоръчно след това и разписката на страница втора от същия, което очевидно не би сторил, ако считаше, че чл. 2 от последния удостоверява несъмнено твърдението му за плащане на уговорената в него продажна цена в момента на сключването му. Че при подписване на този договор ищецът не е платил на ответницата уговорената в него продажна цена от 40000 лева, ясно признава и пълномощникът му на страница втора от молбата си с вх. № 27364/07.11.2011 г. по делото, в която дословно е заявено, че „…действително при заверката на пълномощното цената още не е била платена и не би могла да бъде платена, при липса на пълномощно за договаряне сам със себе си” (л. 140), а по делото се установи от съвкупната преценка на показанията на свидетелите В., Д. и Н., и т. 4 от ПЗСПЕ и т. 2 от ДЗСПЕ, че предварителния договор и ръкописната разписка на ответницата на страница втора от него за плащането на продажната цена, са били подписани преди нотариалната заверка на пълномощното на ответницата на 28.02.2007 г. от свидетеля Н., което и ищецът е признал извънсъдебно пред този свидетел преди тази заверка, видно от показанията на същия свидетел. Това доказано с последните извънсъдебно признание на ищеца по делото, също е неизгодно за него като посоченото съдебно признание на пълномощника му в молбата му от 07.11.2011 г. по делото, защото в чл. 2 и 7 от предварителния договор страните са уговорили продажната цена да се плати изцяло в момента на подписването му, а не след това на същия или друг ден. А след като е така и по делото няма други годни доказателства, които да опровергават посочените признания на ищеца и пълномощника му, а последните се подкрепят от показанията на свидетелите В., Д. и Н., и т. 4 от ПЗСПЕ и т. 2 от ДЗСПЕ, то съдът намери от тези признания за доказано по делото, че към момента на заверката на пълномощното на ответницата ищецът не й е платил продажната цена от 40000 лева по предварителния договор, а последния и разписката на ответницата на страница втора от него за плащането й, са изготвени и подписани преди заверката на това пълномощно (чл. 127, ал. 2 от ГПК отм.). От тези признания преценени съвкупно с показанията на свидетелите В. и Д. и констативната част на заключението на психиатричната експертиза се установи още, че използвайки неопитността, лесната манипулируемост, доверчивост и глуповатост на ответницата, въпреки, че не й е платил и към този момент уговорената в предварителния договор продажна цена от 40000 лева, ищецът съзнателно е подвел ответницата да напише разписката на страница втора от него, че получила изцяло тази цена, с обяснението, че без такова нейно писмено волеизявление не му позволявали да продължи оформянето на документите за окончателния договор, именно под въздействието на което негово умишлено въвеждане в заблуждение на ответницата, същата е написала и подписала тази разписка, което квалифицира волеизявлението й в нея, като унищожаемо, защото ищецът я е измамил да го напише, без да й е платил преди това уговорената в предварителния договор цена (чл. 29, ал. 1, във вр. с чл. 44 от ЗЗД; Р 1258-1976-I). А след като е така, то независимо, че от почерковата експертиза се установи, че тази разписка ответницата е написала и подписала саморъчно – „признанието й в същата” съдът не може да вземе предвид и да приеме от него за установено ищецът да й е платил и при подписването й уговорената в предварителния договор продажна цена от 40000 лева, именно поради този установен по делото порок по чл. 29, ал. 1 от ЗЗД на волята й при написването и подписването й (чл. 127, ал. 2 от ГПК отм.). Поради това и тази разписка не представлява несъмнено доказателство ищецът да й е платил уговорената в предварителния договор продажна цена от 40000 лева в момента на подписването й след него, а други годни доказателства за плащането й до приключване на устните състезания, ищецът не е представил и липсват по делото. Не представляват такива показанията на свидетелите Й., Г. и П., тъй като са недопустими в тази им част съгласно чл. 133, ал. 1, б. „г” от ГПК (отм.), а други допустими доказателства за плащането на тази цена ищецът, чиято е тук според чл. 127, ал. 1 от ГПК (отм.) доказателствената тежест, не представи и липсват по делото.

 

А след като е така и в чл. 2 и 7 от процесния предварителен договор е уговорено, че продажната цена от 40000 лева ищецът е бил длъжен да плати в момента на сключването му, а по делото няма несъмнени доказателства същият да е платил същата в този срок и до приключване на устните състезания, то съдът не може да приеме да е възникнало и да съществува за него потестативното право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да иска обявяването на този договор за окончателен, защото то възниква само за изправната по такъв договор страна, която е изпълнила точно поетите с него задължения, каквато ищецът очевидно не е (Р 178-2009-I, Р 1502-2008-V). В случая не може да се приложи чл. 297, ал. 1 от ГПК (отм.), защото страните не са уговаряли в предварителния договор ищецът да плаща цената на процесния апартамент при сключването на окончателния договор, а именно такова е изискването на чл. 297, ал. 1 от ГПК (отм.). Понеже в случая страните са уговорили в чл. 2 и 7 от предварителния договор, че в момента на сключването му ищецът ще плати изцяло уговорената в него продажна цена от 40000 лева, а по делото няма несъмнени доказателства за плащането й до приключване на устните състезания, то съдът не може да приеме в негова полза да е възникнало и да съществува  субективното материално потестативно право по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да иска обявяването на този договор за окончателен, защото е неизправна страна по него. Ето защо предявеният от него иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД против ответницата, за обявяването на същия предварителен договор за окончателен, съдът намери за неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен с акцесорната претенция на ищеца за присъждане на разноски, без преди това да бъдат обсъждани и останалите кумулативни представки за уважаването му, защото това се явява безпредметно.   

       

   При този изход на делото в тежест на ищеца следва да се възложат и сторените от ответницата разноски по делото или сумата от 748 лева (чл. 64, ал. 2 от ГПК, отм.).    

 

Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. С.С.,***, с ЕГН **********, иск против А.Н. ***, с ЕГН **********, за обявяване за окончателен на сключения от тях на 28.02.2007 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот, с който А.Н. *** задължила да продаде и прехвърли на М. С.С. следния свой собствен апартамент в -----, със застроена площ --- кв.м., състоящ се от ---, заедно с избено помещение № -, с полезна площ --- кв.м., както и --- идеални части от общите части на сградата, при граници на жилището: на изток – коридор, на запад – двор, на север – --, на юг – --, при граници на мазето: на изток – --, на запад --, на север – --, на юг – коридор, който имот попада в район, с одобрени в хода на делото със заповед № --- г. на изп.д. на А. - кадастрална карта и регистри и представлява самостоятелен обект в сграда, който е с идентификатор --, с адрес на имота: ------, който самостоятелен обект се намира в сграда --, разположена в поземлен имот с идентификатор --, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ: 62.88 кв.м., с прилежащи части:…, ниво 1, със съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: --, под обекта: --, над обекта: няма, срещу цена от 40 000 лева, която М. С.С. се задължил да й плати в момента на подписване на предварителния договор, както и искането му за присъждане на разноските по делото.

 

            ОСЪЖДА М. С.С. ***, да заплати на А.Н. ***, сумата от 748 (седемстотин четиридесет и осем) лева за разноски по делото.

 

            РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: