РЕШЕНИЕ
№67/26.6.2020г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на осми юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при протоколист Искра
Василева, като разгледа докладваното АНД
№ 16/2020 г. по описа на РС - Девня, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Вайн“ЕООД гр. Варна, ЕИК:*********, представлявано от
управителя А. К. А. против Наказателно постановление № 03-010484, издадено на 10.10.2018 г. от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” - Варна, с което за нарушение по чл. 63 ал.2 вр. чл. 62 ал.
3 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл. 414 ал. 3 от КТ на въззивника е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 600 лева.
Въззивникът
обжалва наказателното постановление с искане за цялостната му отмяна, допуснати нарушения на процесуалните и материално правни разпоредби при
издаването му. Навежда доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
съставянето на АУАН, като липса на конкретизация дали свидетеля, вписан в АУАН
е свидетел при извършването или при установяване на нарушението; непосочване в
АУАН дали същия е съставен в присъствието на нарушителя; невръчване на
констативния протокол, въз основа на който е съставен АУАН. Алтернативно
въззивника моли да бъде приложена
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като се приеме, че нарушението е маловажно.
В с.з. въззивникът участва чрез надлежно упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата и исканията в нея.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата. Твърди, че констатациите на наказващия орган относно извършването
на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и че при съставяне на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Моли съда, да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно, като счита, че предвид нормата на чл. 415в ал. 2 от КТ, разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН в случая е неприложима.
Контролиращата страна – РП – Варна, редовно призовани не изпращат
представител, не ангажират становище по жалбата.
След преценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 04.09.2018 г. около 13, 00 часа свидетелите Н.И.И. и Е.Д.Н. – служители
в Дирекция”ИТ” - Варна извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в обект лозов масив, находящ се в землището на гр. Суворово,
стопанисван от въззивника. На место били установени няколко лица, сред които и лицето
Е. Х. А., ЕГН: **********, които престирали труд в полза на „Вайн“ЕООД. Това
било установено при разговор с лицата, работещи на масива, сред които и А.,
които заявили, че работят от същия ден в обекта като берачи, с работно време
08, 00 часа – 17, 00 часа и с договорено трудово възнаграждение от 25 лева на
ден, както и че имат сключен трудово договор с работодателя „Вайн“ЕООД.
Заявеното от тях било отразено в
констативен протокол, съставен в 13, 10 часа на 04.09.2018 г., в който всеки от
работниците се подписал срещу името си. След извършена
справка в системата на НАП било установено, че за
сключения с А. трудов договор е прието уведомление по чл.
62 ал. 5 от КТ на 04.09.2018 г.
в 16:27:23 часа. При
така установените факти било прието, че "Вайн" ЕООД,
в качеството на работодател е допуснал до работа Е. Х.А. преди
да й предостави копие от уведомлението по чл.
62 ал. 3 от КТ, заверено от НАП, за което му бил съставен
АУАН за нарушение на чл. 63 ал. 2 от КТ. Акта бил съставен на 04.10.2018 г. в присъствието на упълномощен
представител на дружеството – въззивник, съгласно пълномощно №197/27.07.2018
г., представено пред актосъставителя.
В законоустановения срок пред административно – наказващия орган постъпило
възражение срещу така съставения акт, което било прието за неоснователно от
административно – наказващия орган. Последният, възприемайки изцяло
фактическите констатации, отразени в акта и правната квалификация на
нарушението издал атакуваното наказателно постановление, с което наложил на
нарушителя предвидената в чл. 414 ал.3 от КТ санкция в размер малко над
минималния.
Така описаната фактическа обстановка се приема за
установена въз основа на кредитираните от съда като безпристрастно дадени и
резултат от непосредствени лични възприятия показания на разпитаните свидетели,
както и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са безпротиворечиви
и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни фактически изводи. Приетата
за установена фактическа обстановка не се оспорва от въззивника, който без да
отрича извършването на нарушението, счита същото за маловажно, предвид факта,
че още в деня на проверката са били предприети действия за регистрирането на
трудовия договор в НАП, респ. предоставяне на копие от уведомлението по чл.
62 ал. 3 от КТ на работника.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наказателното
постановление направи следните фактически и правни изводи:
Относно
допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от легитимирано чрез правния си интерес лице, поради
което е приета
от съда като допустима. От
събраните по инициатива на съда доказателства, свързани с допустимостта на
жалбата е видно, че обжалваното НП е връчено на въззивника на 07.12.2018 г.,
подадена е по куриер на 13.12.2018 г., била е налична в ДИТ на 14.12.2018 г. и
деловодно входирана при АНО на 17.12.2018 г. С оглед на това същата се приема
за подадена в срок.
Относно
компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган по смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ - ръководителя на съответния контролен
орган в лицето на Директора на Дирекция „ИТ” гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира , че
обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални нарушения,
даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират всички нужни реквизити,
които гарантират правото на защита на нарушителя и възможността да разбере в
както точно е обвинен. Спазена е
процедурата за издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението
е описано ясно и точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички
свързани с нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало
правото на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да
може адекватно да организира защитата си по него. Акта е съставен в присъствието
на надлежно упълномощено от нарушителя лице, което обстоятелство е било
удостоверено от актосъставителя, който е вписал в АУАН номера на пълномощното.
Въззивникът е бил запознат своевременно със съставения му АУАН и е реализирал
правото си на защита с подаденото възражение. Въпреки, че същото е депозирано
извън 3 дневния срок по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН, то е било разгледано от
административно – наказващия орган и отхвърлено като неоснователно с кратки
мотиви. Следва да се отбележи, че наказващия орган няма задължението да излага
пространствени мотиви относно неоснователността на подаденото възражение.
Негово задължение е само да се запознае с постъпилото възражение и да го
„прецени“ с оглед неговата основателност, респ. неоснователност или нуждата да
се извърши разследване на спорните обстоятелства. Нещо, което в настоящия
случай е сторено. Също така нито съставителя, нито наказващия орган имат
задължението да връчат на нарушителя констативния протокол, съставен при
проверката на местонарушенито, за нуждите на проверката. Протоколът е фигурирал
в преписката и въззивникът /или негов представител/ е могъл да се запознае с
него още в деня на съставяне на АУАН. На последно място съдът намира, че
липсата на отразяване в АУАН на качеството на свидетеля, присъствал при
неговото съставяне не е съществено процесуално нарушение, тъй като по никакъв
начин не засяга правото на защита на нарушителя, което е реализирано в пълна
степен както с подаденото възражение срещу АУАН, така и с настоящата въззивна
жалба.
Относно материално-правната
законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт.
Административно
– наказателната отговорност на въззивника е ангажирана за нарушение на чл. 63
ал. 2 вр. чл. 62 ал. 3 от КТ, съгласно който работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите
по ал. 1 на същата разпоредба. Въведената забрана има особено важно значение, тъй
като е една гаранция за спазване на трудовите права на работника в момента на
възникване на трудовите правоотношения, но преди началото на престиране на
труд, т. е. преди да е започнало изпълнението на длъжността. Всяко установено и
доказано от АНО нарушение на тази забрана влече административно наказателна - отговорност
на работодателя.
Видно
от събраните по делото гласни доказателства, служителите на ДИТ са установили
лицето Е. А. в работния обект – лозов масив, която е беряла грозде в момента на
пристигане на проверяващия екип и лично е посочила, че извършва трудови функции
в полза на дружеството – въззивник от същия ден. Посочените от нея твърдения
съответстват на съдържанието на представения трудов договор с лицето, сключен
същия ден.
Видно
от приобщената по делото справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления е, че
трудовият договор с лицето е бил регистриран в системата на НАП на датата, на
която е била извършена проверката, но в час следващ нейното извършване, поради
което обективно невъзможно е при извършването на проверката, респ. в момента в
който Акиф е престирала труд, същата да е била снабдена с копие от
уведомлението.
При
така установената фактическа обстановка, правилно АНО е санкционирал
дружеството – въззивник като е наложил на юридическото лице наказание
"имуществена санкция" на основание чл.
414 ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 63 ал. 2 от КТ.
По отношение на алтернативното искане на въззивника – за
преценка маловажността на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН:
С процесното наказателно постановление е наложено
наказание за нарушение по
чл. 63 ал. 2 от КТ.
Съобразно чл.
415в ал. 2 от КТ, не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал. 1, чл. 62 ал. 1
и 3 и чл. 63 ал. 1 и 2 от КТ. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение №
3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, специалният състав по
глава ХIХ, раздел
II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл.
415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ,
съобразно чл.
415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след
установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици
за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване
от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28
от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание, но в
многократно по-нисък размер. Смисълът на казаното е, че в
случаите на чл.
415в от КТ е изключено приложението на чл. 28
от ЗАНН.
За
нарушенията по чл. 63 ал. 2 от КТ не е приложима нормата
на чл.
415в от КТ. С оглед на това и правилно и законосъобразно административно –
наказващия орган е приел, че нарушението не представлява маловажен случай и е
неприложим чл. 28 от ЗАНН. Тази преценка се споделя от съда, доколкото
извършеното нарушение не се отличава от обикновените случаи от този род. С факта на допускане на лицето за
осъществяване на трудовите функции, към период, различен от периода на
регистриране на трудовия договор в ТД на НАП, се засягат основни права на
работника, каквито са осигурителните и трудовите му права.
По
отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че АНО е завишил
същото над справедливия размер, съобразно конкретните обстоятелства. По делото
са налични единствено смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно
обстоятелството че нарушението е извършено за първи път /доколкото липсват
данни за други нарушения, които да са приложени по преписката/. С оглед на
изложеното и предвид фактът, че отсъстват данни за имущественото състояние на
дружеството, които да бъдат съобразени при индивидуализацията на санкцията,
съдът счита, че административно наказание определено в минимален размер би било
справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12
от ЗАНН.
С оглед
изхода на спора основателно и своевременно направено се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на направените по делото
разноски. Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на АНО сумата
от 80 лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
03-010482, издадено на 10.10.2018 г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, като НАМАЛЯВА размера на наложената на „Вайн“ЕООД гр. Варна, ЕИК:********* имуществена санкция от 1 600 лева на 1 500 лева
/хиляда и петстотин лв./
ОСЪЖДА “Вайн” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. *** ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна сума в размер
на 80 /осемдесет/ лева
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – Варна в
14 - дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: