Определение по дело №499/2019 на Апелативен съд - Варна

 ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№665

 

гр.Варна,24.10.2019 г.

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 24. 10.2019 г. в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

        ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                           Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 499 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по ч.гр.д. № 499/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд е по реда на чл. 274 от ГПК вр. с чл. 437 ГПК и е образувано по частна жалба на „Тин инвест“ ЕООД против определение № 2350/12.08.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1465/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане жалбата му против разпореждане от 12.07.2019 г. на ЧСИ Д. П.-Я., с която е оставена без уважение молбата му за превод на надвнесена сума по изпълнително дело № 20157110400414.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност – незаконосъобразност на обжалваното определение, като е молил за неговата отмяна и за разглеждане по същество на жалбата му срещу отказа на съдебния изпълнител.

Взискателят „Банка Пиреос България“ АД е подал писмен отговор, с който е оспорил частната жалба и по съображения за правилността на обжалваното определение е молил за неговото потвърждаване.

НАП Варна не е подал отговор на жалбата.

Длъжникът М.К.С. е подала писмен отговор, с който е изразила становище за допустимост и основателност на жалбата и е молила за уважаването й.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на окръжния съд, като неизгодно за него, редовна е и допустима, а разгледана по същество – тя е неоснователна по следните съображения:

Жалбата на „Тин инвест“ ЕООД пред окръжния съд е била насочена срещу постановлението на съдебния изпълнител от 12.07.2019 г., с което той е оставил без уважение молбата на дружеството от 09.07.2019 г. да му бъде преведена по посочена банкова сметка ***,53 лв., останала след реализирана по изпълнителното дело продажба на недвижим имот на длъжника М.К.С., погасяване на вземанията на взискателя и приключване по чл. 433, ал.2 ГПК на изпълнителното дело. „Тин инвест“ ЕООД е настоявал, че дружеството е встъпило в правата на длъжника по изпълнителното дело по силата на договор за цесия с длъжника М.С., за която съдебният изпълнител бил уведомен и по-рано. Позовал се е и на съгласието на длъжника М.С. в приложена декларация.

Молбата на дружеството - жалбоподател е подадена на 09.07.2019 г. по изпълнителното дело, след приключване на последното с постановление от 19.06.2019 г., влязло в сила на 09.07.2019 г., като  дружеството – жалбоподател не е било страна по същото и е трето лице. То няма качеството на длъжник по изпълнителното дело, не е конституирано като такъв и не е встъпвало в дълга на М.С. към взискателя. Поддържаното е, че е придобило вземането на длъжника за остатъка от платената от купувача цена за продадения на публична продан имот, съхранявана по сметката на съдебния изпълнител след погасяването на дълга и приключване на изпълнителното дело. Независимо какво качество би имал жалбоподателят по изпълнителното дело (на трето лице или на длъжник), обаче обжалваното действие - отказът да преведе останалата по изпълнителното дело сума на това лице, не съставлява подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Този отказ не покрива никоя от хипотезите на чл. 435 ГПК, включително тези по чл. 435, ал.4 ГПК подлежащи на обжалване от трето лице действия, защото изобщо не съставлява действие по насочване на изпълнение, нито тези по чл. 435, ал. 2, т.4, т.6 ГПК, визиращи обжалваемите от длъжника откази на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. Доколкото, възможностите за обжалване на действията на съдебния изпълнител са лимитивно изброени от закона и е изключено разшителното му тълкуване, както  и предвид, че настоящата частна жалба срещу отказа на ЧСИ да преведе останалата по изпълнителното дело сума по сметката на молителя не попада в никоя от хипотезите по чл. 435 ГПК, то същата е недопустима и не е подлежала на разглеждане от окръжния съд.

При това положение и като постановяващо идентичен резултат, обжалваното определение на окръжния съд следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Варненският апелативен съд.

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2350/12.08.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1465/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не може да се обжалва.                                            

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: