Решение по КНАХД №681/2025 на Административен съд - Плевен

Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба с вх.№ 4894/18.08.2025 г. подадена от „Изи Асет Мениджмънт“ АД – гр. София, представлявано от Изпълнителния директор Г. Т. Т., чрез юрисконсулт Н. срещу Решение № 355/30.06.2025 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1056/2025 г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № ВТ-007531/15.05.2025 г. издадено от началник на Териториален отдел със седалище в гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП – София, с което на „Изи Асет Мениджмънт“ АД – гр. София на осн. чл. 45, ал.1 от Закона за потребителския кредит е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. за нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, за това, че на 31.12.2024 г. в гр. Плевен [улица] сключило Договор за паричен заем № 5325054/31.12.2024 г., който не съдържа задължителната информация за действителната стойност на годишния процент на разходите (ГПР), тъй като посоченият в договора ГПР 62,47% не включва размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция като обезпечение, което възнаграждение обаче е включено в ежемесечните вноски по погасителния план.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че не е налице твърдяното нарушение, тъй като размера на ГПР е коректно посочен в договора за паричен заем. Твърди се, че възнаграждението на дружеството-гарант не е част от заемното правоотношение и не е дължимо към кредитора, не е обвързано с договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с кредита. Твърди се, че към момента на сключване на заема не е ясно какъв вид обезпечение ще избере да предостави потребителя, затова и не следва този разход да се включва в ГПР. Според касатора възнаграждението за дружеството – гарант е включено в погасителния план, но това не означава, че се дължи към кредитора. Съгласно договорната клауза по договора за предоставяне на гаранция, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема плащанията от потребителя за погасяване на задължението за възнаграждение на дружеството – гарант от негово име и за негова сметка, но това не представлява плащане на задължение по договора за паричен заем с кредитора.

Иска се отмяна на решението и отмяна на НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касация – началник на Териториален отдел със седалище в гр. Русе към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП – София изразява писмено становище, че касационната жалба е неоснователна, постановеното решение е правилно и законосъобразно. Излага доводи, че целта на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да извърши във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. В договора за предоставяне на гаранция е записано, че вноската по кредита е 179,46 лв. месечно, освен това се дължи възнаграждение за предоставяне на гаранция в размер на 60,54 лв. към всяка погасителна вноска, и е посочен общ размер на вноската 240 лв.

Договорено е, че потребителят заплаща възнаграждението за предоставяне на гаранция по начините, установени в договора за паричен заем за плащане на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. Вноските са включени в ежемесечните вноски по погасителния план и са дължими на кредитора.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. дължими от посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са посочени всички разходи, които той ще направи и които са пряко свързани с кредитното му правоотношение. Предвиденият в договора ГПР – 62,47% не отговаря на разходите, които ще направи потребителят, тъй като не включва размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция. Според ответника безспорно е доказано, че договорът за паричен заем не съдържа задължителната информация за действителната стойност на ГПР. Моли решението да бъде оставено в сила и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 от АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно и правилно, първоинстанционният съд е приел за безспорно доказано описаното в НП нарушение след съвкупната преценка на приетите по делото писмени и гласни доказателства. Няма допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, правилно е квалифицирано нарушението като такова на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а наложеното наказание е в установения от закона минимум.

Неоснователни са доводите на касатора, че не е налице извършено нарушение. Безспорно е установено, че в посочения в договора за паричен заем ГПР 62,47% не е включен размерът на възнаграждението за дружеството-гарант, което е предвидено да се плаща заедно с месечните вноски по заема, посочено е в отделна колона и е включено в дължимите месечни вноски, видно от погасителния план. Договорът за обезпечение по кредита е сключен с дружеството-гарант на същата дата, на която е отпуснат кредитът, свързан е с него и служи за обезпечение на вземането на кредитора. Възнаграждението е дължимо от кредитополучателя към кредитора, включено е в месечната вноска по кредита, съгласно погасителния план, и затова представлява допълнителен разход, пряко свързан с кредита.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Изброяването не е изчерпателно, а примерно. В ал.3 изрично и изчерпателно са изброени разходите, които не се включват при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Възнагражденията за дружеството-гарант по договора за обезпечение, включени във вноската по кредита, не са сред изброените изключения, напротив, те следва да бъдат приети като разход по кредита, представляващ вид възнаграждение, което кредитополучателят дължи във връзка с кредита, защото без предоставено обезпечение кредитът няма да бъде отпуснат.

В случай на предоставено обезпечение чрез договор с дружество-гарант, дължимите възнаграждения, платими към кредитора с вноската по кредита, следва да се включат в годишния процент на разходите, защото са свързани с усвояването на кредита и го оскъпяват, а за размера на ГПР съществува законово ограничение, регламентирано в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като той не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р България.

В случая в посочения в договора за паричен заем ГПР не е включен размерът на възнаграждението по договора за обезпечение с дружеството-гарант по кредита, което е платимо към кредитора и е включено в месечните вноски, съгласно погасителния план, и следователно е свързано с договора за кредит, поради което е налице разлика между посочения в договора ГПР и действителния такъв. На практика в договора не е посочен действителният ГПР, с което е нарушено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит да се съдържа годишният процент на разходите и това да е представено по ясен и разбираем за потребителя начин. Така се въвежда в заблуждение потребителя и се заобикалят императивни законови изисквания, ограничаващи размера на ГПР.

Касационният състав счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, като споделя напълно изложените от първоинстанциония съд мотиви.

По тези съображения предявената касационна жалба е неоснователна и решението на РС – Плевен следва да се остави в сила.

Направено е искане от ответника по касационната жалба за присъждане на разноски в размер на 150 лв. При този изход на делото, на осн. чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, като се има предвид неговата правна и фактическа сложност, в полза на КЗП - София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Плевенски административен съд, първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 355/30.06.2025 г. на Районен съд – Плевен, постановено по а.н.д. № 1056/2025 г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД – гр. София, представлявано от Изпълнителния директор Г. Т. Т. да заплати на Комисията за защита на потребителите – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и петдесет лв.).

РЕШЕНИЕТО е окончателно.