Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 22.06.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ИНА РАЙЧЕВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при секретаря Наталия Георгиева и
с участието на прокурора Георги Манолов, като разгледа докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д № 159 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е касационно по
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А.С.С.,
чрез пълномощник против решение № 146 от 03.02.2020 г., постановено по АНД № 1804/2019
г. по описа на Районен съд – Русе, с
което е изменено НП № 5/ 17.01.2019г. на Началник сектор ОП при Първо РУП на
МВР-Русе , с което за нарушение на чл.64 ал.4 ЗМВР на основание чл.257 ал.1 ЗМВР 25, е наложено
административно наказание глоба в размер на 300лв, намалена от РРС на 100лв.
В касационната жалба се излагат
доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон. Претендира се да се отмени решението и да се постанови
друго, с което да се отмени НП.
Ответникът
по касационната жалба – Първо РУ при ОДМВР -Русе не взема становище по жалбата
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като
съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал. 1 от АПК и
отговаряща на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
За да постанови оспореното в
настоящото производство решение РС - Русе е приел, че при издаването на НП и
АУАН не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и правилно е
приложен материалният закон. Счел е, че наказаното лице безспорно е осъществило
вмененото му нарушение по ЗМВР от обективна и субективна страна, като е намалил
на законовия минимум наложената глоба.
Решението е правилно.
РРС е приел на база гласни
доказателства, че касаторът на 06.01.2019г. около 03 часа в гр.Русе
,ул.Славянска 4 не е изпълнил даденото
му като рожденик и домакин на
организирано частно парти в 01:40ч. устно разпореждане от униформени полицейски
служители да не вдига шум и да не нарушава спокойствието на обитателите на
съседни сгради, като при повторната полицейска проверка в 03.00 часа отново се
чували викове и силна музика.
Фактическата обстановка, нарушението
и авторството на деянието са правилно установени в хода на протеклото
административнонаказателно производство пред наказващия орган и в
производството пред първата съдебна инстанция. Всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, са установени и удостоверени. При установяване на нарушението няма
допуснати съществени процесуални нарушения. Районният съд е събрал и обсъдил посочените от
страните доказателства, които обсъдил подробно, в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическата
обстановка. Въззивният съд е анализирал приложимите правни норми, обсъдил е
възраженията на жалбоподателя. Изложил
е подробни съображения относно индивидуализация на наказанието.
В касационната жалба се твърди
незаконосъобразност на въззивното решение, като се излагат доводи, подобни на
наведени във въззивната жалба,за необсъждана от АНО субективна страна на
нарушението и за налагане на наказание за допустителство. Възраженията са
неоснователни. На първо място текста на чл.57 т.6 и чл.42 т.5 ЗАНН визират
задължение на наказващият орган да посочи законовите разпоредби, които са
нарушени виновно, но не визира изискване са посочване на формата на вина, тъй
като за разлика от НК/ чл.11 ал.4 / адм.нарушения се наказват и при двете форми
на вина- умисъл или непредпазливост. По
аргумент на противното на чл.11 ал.4 НК при административните нарушения,
извършени по непредпазлива форма на вина, тяхната наказуемост се изключва само
в изрично предвидени в съответните закони случаи / чл.7 ал.2 ЗАНН/. Определено
състава на чл.257 вр.чл.64 ал.4 ЗМВР не изключва адм.отговорност при
непредпазливост, не само защото не е предвидена такава възможност, а и защото
самия състав на нарушението предполага умисъл- съзнаване на отправено
предупреждение/ разпореждане и неговото неизпълнение, което от интелектуална и
волева страна предполага най-малкото допускане на последиците.
Обстоятелството, че районния съд
е посочил формата на вина – евентуален умисъл, с оглед нормата на чл.11 ал.2 НК
е в резултат на изпълнение на задълженията му по чл.301 ал.1 т.1 вр.чл. 337
ал.1 т.1 НПК, и не е налице дописване на квалификацията на нарушението, както
твърди касатора, а правен извод относно съставомерен субективен признак.
Неоснователни са възраженията и
за липса на събрани от РРС доказателства за вдигането на шум, посредством
измерването на нивото му. Същественото е, че касатора е наказан не по
общинската наредба, а за неизпълнение на устно полицейско разпореждане, чието
неизпълнение същият не е надлежно
опровергал. При оценъчната дейност на съдът по фактите, което единствено би
могло да се яви касационно основание не е допуснато съществено процесуално
нарушение. АНО надлежно с оглед тежестта на доказване е обосновал при
процесуалната активност на съда и на касатора релевантните факти. От обсъдените
гласни доказателства е видно, че касатора е бил предупреден ,че ако не
преустанови с вдигането на шум и ако не го преустанови/ именно това е
разпореждането/, ще му бъде съставен АУАН. А именно това именно това устно
разпореждане не е изпълнил, с което е осъществен и състава на нарушението.
Неоснователно е възражението, че
е наказан за допустителство. Напротив касатора е бил адресат като организатор и
рожденик на партито си на полицейското разпореждане. Факта, че не е направил
необходимото да се съобрази с разпореденото му, като субект и адресат на
същото, води до ангажиране на личната му отговорност.
При извършената служебна проверка на
решението, съобразно нормата на чл.218, ал.2 от АПК, касационният състав
намира, че същото е постановено в съответствие с материалния закон, не страда и от породи, водещи до
нищожност или недопустимост и следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание
чл.221, ал.2 АПК във вр. с чл.63, ал.1 ЗАНН административният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 146/03.02.2020г., постановено по АНД № 1804/2019г. на Районен съд Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: