РЕШЕНИЕ №
В ИМЕТО
НА НАРОДА
гр. ПЛЕВЕН ,
05.12.2019г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,търговско отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември , през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
при секретаря А.Д. и в присъствието на
прокурора............……като разгледа докладваното от съдията Данчев т.д.№ 251
по описа за 2018г. ,за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от Ц.М. А. –В. ,чрез пълномощника и адв. В.Г. срещу
„*** „ АД- гр.София с която са били предявени три обективно съединени иска
по чл. 421 от ТЗ ,както следва :
-Първи иск за сумата 20 000 евро по договор за банков
влог от 12.09.2008г.
-втори иск за сумата 20 000 евро по договор за банков
влог от 14.11.2008г.
-трети иск /частичен
/ за сумата 12 000 евро,представляваща част от сумите 30 000 евро по договор за
банков влог от 06.06.2011г. и 17500евро
по договор за банков влог от 14.12.2011г. ,както и
претенция за законната лихва върху всяка
от трите главници,считано от предявяване на иска до окончателното им
изплащане. Последният частичен
иск остава единствен предмет на делото,
след като ищцата в хода на делото се
отказва от другите два предявени иска ,всеки с цена от 20 000евро.
На основание
чл.118, ал.1 от ГПК, съдът е приел , че с оглед цената на иска, е родово
компетентен по смисъла на чл.104, т.4, от
ГПК да разгледа делото, а предвид заявения от ищеца предмет на иска и
изложената в исковата молба фактическа обстановка , която е свързана с
неизпълнение на задължения на ответника
, произтичащи от търговска
сделка- договори за паричен влог , съдът намира, че се касае за търговски спор
по чл.365, т.1 от ГПК, който следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет
и втора от ГПК.
В исковата молба се
твърди ,че на 12.09.2008г. между ищцата и Банката е бил сключен договор за влог
с който ищцата не разполага към момента ,по силата на който ответникът е открил
влог на името на ищцата по който е приел за съхранение парични средства в размер на 20 000 евро за което ищецът
разполага с банково извлечение.Сочи се ,че за този влог банката е открила на
името на ищцата банкова сметка *** ***.Твърди
се ,че при проверка за наличност по тази банкова сметка *** ,че внесената сума
не е налична.Ищцата твърди ,че в разговори с представители на банката , те били заявили
,че сумата от 20 000 евро е изтеглена на каса още на 31.10.2008г. на три пъти,в
резултата на което сметката е закрита. Ищцата твърди ,че нито е теглила сумата от 20 000 евро ,нито е упълномощавала
някого да се разпорежда с тази сума ,като Банката е поддържала заблуждение у
нея ,че сумата е налична ,тъй като е изплащала лихви за вложената сума.Твърди
се също така ,че ищцата е изпратила покана за плащане до Банката в срок от три
дни /подадена в деловодството на банката на 31.10.2018г./ ,но и до
настоящия момент това не е сторено.
В исковата молба се
твърди също така ,че на 14.11.2008г. между нея и Банката е сключен друг договор
за влог с който ищцата понастоящем не
разполага по силата на който ответникът е открил влог на нейно име, като е
приел за съхранение парични средства в размер на 20 000 евро. За това Банката е
открила банкова сметка *** ***.Твърди също така ,че и в този случай ,след извършена проверка за
наличност по банковата сметка е било установено ,че сумата не е налична. При
проведените разговори със служители на Банката същите твърдели ,че сумата е
била изтеглена на каса на 17.-12.2008г. на два пъти . . Ищцата твърди ,че нито е теглила сумата от 20 000 евро ,нито е упълномощавала
някого да се разпорежда с тази сума ,като Банката е поддържала заблуждение у
нея ,че сумата е налична ,тъй като е изплащала лихви за вложената сума.Твърди
се също така ,че ищцата е изпратила покана за плащане до Банката в срок от три
дни/подадена в деловодството на банката на 31.10.2018г./ ,но и до
настоящия момент това не е сторено.
С оглед заявения в хода на делото отказ от
първите два иска ,тази част от изложената в исковата молба фактическа
обстановка става ирелевентна за спора.
Твърди се също така
,че на 06.06.2011г. Ц. А. е внесла на каса при ответната Банка по разкрита на
нейно име / на ищцата / банкова сметка *** ***вро с основание 6 м.VIP депозит .Сумата
е била приета от служител на банката- А.Б.А. ,като предаването на сумата е
станало в офис на Банката ,находящ се в гр.Плевен. Твърди се също така ,че на
06.06.2012г. договорът за депозит бил подновен ,като е подписан договор с
годишен лихвен процент от 5,800% , а банката се задължила да заплати
авансово лихвата по банкова сметка *** №
**********.Твърди се ,че лихвата по този депозит е била изтеглена от ищцата в
деня на подновяване на депозита и е била в размер на 870 евро.
Твърди се също така ,че на 14.12.2011г.
ищцата е внесла на каса при ответника на разкрита на нейно име банкова сметка ***
***азмер на 17500 евро с основание 6 м.VIP депозит.Твърди се също така ,че на
14.06.2012 г. договорът за депозит бил подновен ,като е договорен лихвен
процент от 5,600% , , а банката се задължила да заплати авансово лихвата по банкова сметка *** №
**********.Твърди се ,че на същата дата ищцата е изтеглила авансово начислената
и лихва по този депозит в размер на 490 евро.
Твърди също така ,че
на 07.01.2013г. с две платежни нареждания ищцата е прехвърлила сумата от 30 000
евро и сумата от 17500евро по друга своя банкова сметка *** ***хвърляне на средства
,като операциите по прехвърлянето на средствата са извършени от същия служител
на Банката – А.А. ,като е бил поставен печат на Банката.Твърди ,обаче ,че при
проверка за наличност по посочената банкова сметка ,*** ,че сумите в общ размер на 47500евро не са
налични. Твърди се също така ,че ищцата е изпратила покана за плащане до
Банката в срок от три дни с която се иска възстановяване на сумите по
посочената банкова сметка , ***.
Поради това в
исковата молба се прави искане за
постановяване на решение с което да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата
следните суми :
- сумата 20 000 евро представляваща вземане по договор за банков влог от 12.09.2008г. ,която сума е била внесена по
банкова сметка *** ***,ведно със законната лихва върху тази сума от деня на
предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане.
- сумата 20 000 евро представляваща вземане по договор за банков влог от 14.11.2008г. ,която сума е била внесена по
банкова сметка *** ***,ведно със
законната лихва върху тази сума от деня на предявяване на исковата молба до
окончателното и изплащане
-сумата 12 000
евро,представляваща част от сумите 30 000 евро по договор за банков влог от
06.06.2011г. и 17500евро по договор за
банков влог от 14.12.2011г. ,които са
били прехвърлени по банкова сметка *** *** ,ведно със законната лихва върху
тази сума от деня на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане.
Претендират се и
деловодни разноски на осн. чл. 78, ал.1 във вр. с чл. 38,ал.1 т. 3 пр.2 от
Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 367
от ГПК е постъпил писмен отговор от „***
„ АД .Правят се възражения ,че ответникът не е получил всички описани в
исковата молба приложения ,както и че някои от получените са нечетливи.
Прави се възражение
за неподсъдност на спора на Плевенски окръжен съд поради нормата на чл. 105 от ГПК , като искането е делото да бъде изпратено по подсъдност на Софийски
градски съд.
Прави се също така
възражение за неприложимост на реда за разглеждане на търговски спорове по
глава ХХХІІ от ГПК към настоящото дело ,без да е мотивирано това възражение и
искането делото да се разглежда по общия исков ред. Има твърдения за нередовност на
исковата молба ,тъй като на ответника не били изпратени описаното в молбата адвокатско пълномощно и
документ за внесена държавна такса.
По тези
възражения съдът се е произнесъл с изрично определение,поради което те
не следва да бъдат разглеждани в решението по същество.
Иначе по същество на
предявените искове ,ответникът оспорва твърденията в исковата молба /и в трите
пункта на раздел ІІ т.1 ,т.2 и т.3 от Исковата молба/. Всъщност от отговора първоначално
не е било достатъчно ясно дали
ответникът оспорва внасянето на сумата 20 000 евро на 12.09.2008 г. и на сумата
от още 20 000евро на 14.11.2008г. или
не отрича тези факти , а само твърди ,че по –късно двете суми са били изплатени
на каса на Ц. А. ,като остатъците от тях са били прехвърлени по сметка за
безсрочен влог. След заявения частичен отказ от две от предявените от ищеца
претенции ,писмения отговор в частта му касаеща въпросните двете претенции за
по 20 000 евро също така става ирелевантен за правния спор .
По съществото на
третия /частичен /иск за 12 000 евро ,ответника оспорва
твърденията за внасяне от ищцата на сумата от 30 000 евро ,както и за
подновяване на договора за депозит на 06.06.2012г. ,като се твърди ,че такъв
договор не съществува. Оспорват се и твърденията за внасяне на сумата от 17
500евро ,както и за подновяване на договор за депозит на 14.06.2012г. ,като и
по отношение н него се твърди ,че не съществува. Оспорва се откриването на банковите сметки по
които ищцата твърди ,че са били внесени сумата 30 000 евро и сумата 17500евро.
Оспорва се и прехвърлянето на 07.01.2013г. на посочените две суми ,тъй като не
било възможно прехвърляне на суми от несъществуващи сметки.
Прави се и възражение за изтекла давност по
отношение на претенциите на Ц. А. –В. към „*** „АД,като се твърди,че
възможността и да претендира за нерегламентирани „банкови операции била изтекла
на 24.04.2016г. ,като се позовава на нормата на чл. 55 от Закона за платежните
услуги и платежните системи ,тъй като е
следвало ищцата да реагира в 13-месечен срок от узнаването за неточно
изпълнената операция.Сочи се ,че тя е узнала за това на 23.03.2015г., когато е
поискала и е било предоставено извлечение от сметки. Позовават се и на Общи
условия на банката –т.4.3 от раздел ІІ ,за да направят извод ,че 13 месечният
срок по ЗПУПС започва да тече от 20 –то число на следващия месец за всяка
твърдяна неоторизирана операция.Позовават се и на общата петгодишна погасителна
давност.
Постъпила е допълнителна искова молба в която ищецът
прави уточнения и допълнения и взема отношение по заявените в отговора на
исковата молба възражения ,като прави
и допълнителни доказателствени искания.
Постъпил е и допълнителен отговор в който се повтарят
съображенията от писмения отговор, взема се становище по някои твърдения от
допълнителната искова молба и се правят допълнителни доказателствени искания.
В
съдебно заседание от 16.09.2019г. ,с оглед на изричното писмено заявление от
ищцата Ц.М. А. – Великова, чрез пълномощника си адв.Г. за отказ от две от предявените
и приети за разглеждане претенции, съдът
на основание чл. 233 от ГПК е постановил определение за прекратяване на производството по
т.д.№251/2018г. по описа на Плевенски Окръжен съд по отношение на следните две
претенции, предявени от ищцата Ц.М.А., а именно: по отношение на иск с правно основание чл.421
от Търговски закон за сумата в размер на
20 000 евро, претендирана като вземане по договор за банков влог от
12.09.2008година, както и по иск с правно основание чл.421 от Търговски закон
за сумата също в размер на 20 000 евро, претендирана като вземане по договор за
банков влог от 14.11.2008г.
Това определение за
частично прекратяване на производството не е било обжалвано и е влязло в сила.
Поради това производството по делото е
продължило само по третия
/частичен/ иск, предявен за сумата 12 000 евро, която се претендира като част от общата сума 47
500 евро по два договора за банков влог – от 06.06.2011г. и от
14.12.2011година, както и за претенцията за законна лихва върху тази сума от
предявяването на иска до окончателното й изплащане.
Какви са събраните
по делото доказателства намиращи се във връзка с тази претенция ?
По делото е било представено от ищцата нотариално заверено копие от вносна бележка
от 06.06.2011г. / на л. 10 от делото /за внасяне от Ц. А. на думата 30 000
евро по банкова сметка *** : *** „*** „
Плевен с посочено основание за внасяне „6 м. VIP депозит.“
По делото е било представено
от ищцата и заверено от пълномощника и копие от вносна бележка от 14.12.2011г.
/ на л. 16 от делото / за внасяне от Ц. А. на сумата от 17 500 евро по
банкова сметка *** : *** „*** „-Плевен с посочено
основание „ вноска депозит 6 м. VIP „.
Истинността и на
двата документа е била оспорена от ответника ,като се твърди ,че вносните
бележи не са подписани от Ц. А. като вносител ,нито от А.А. или от друг служител на Банката ,като за
първата вносна бележка се сочи че тя не носи и печат на Банката ,а за втората
бележка се твърди ,че поставеният печат не съответствал на печатите в Банката
,използвани по това време .
Въпросните две
вносни бележки са представени от ищцата и в оригинал/ вложени на л. 101 и 102 от
делото /.
Съдебно-графологическата експертиза по
делото ,която изследва тези два документа дава заключение ,че подписът в графа
„подпис на вносителя“ във вносната
бележка от 06.06.2011г. за сумата 30 000 евро е положен от Ц. А./ това се
потвърждава от вещото лице и с допълнителното му заключение, депозирано на
30.09.2019г., след изследване на допълнителен сравнителен материал / , а
подписът в графа „банков служител „ е положен от А.Б.А. . Тази вносна бележка ,обаче
, съдържа само посочените два бр. подписи.Липсва положен върху нея трети подпис - за „касиер „ . Тя не носи и никакъв печат на
банката.
Другата вносна
бележка – от 14.12.2011 г. за сумата от 17500 евро съдържа три бр. подписи в
графите „подпис на вносителя „ , „ банков служител „ и „ касиер „ Според експерта-графолог
, подписът в графа „банков служител „ е положен от А.Б.А., а в другите две
графи „подпис на вносителя „ и „касиер „ е положен от друго лице. В.л. сочи също така,че ръкописния текст във
вносната бележка за сумата 17500 евро не е изписан от Ц. А.. Според допълнителното
заключение ,представено на 30.09.2019г. / на л. 5-12 от делото /, подписът за
вносител във вносната бележка от 14.12.2011г. не е положен от Ц. А.. Върху тази
вносна бележка е положен печат ,но не се чете името на Банката , а само „каса
№18 , клон Плевен „.
Във вр. с установеното от вещото лице –графолог
,че подписа за вносител върху вносната бележка от 14.12.2011г. не е положен от Ц.
А. ,пълномощникът на ищцата , в с.з. на
25.11.2019г. е направил изявление ,че тя на осн. чл. 42 от ЗЗД потвърждава
действията ,извършени от трето лице без представителна власт ,с вносната
бележка от 14.12.2011г. Заедно с това,обаче
, ищцата не е в състояние да посочи кой е извършил тези действия от нейно име и се е подписал за вносител на сумата 17500евро.
Това изявление за потвърждаване на действия ,извършени без представителна власт
,освен това се явява в противоречие с първоначалните твърдения на ищцата в
исковата и молба ,че именно тя е внесла сумата 17500 евро , на каса в офис на
ответната банка и това противоречие остава неизяснено до края на настоящото
исково производство пред ПлОС.
Тези две вносни
бележки следва да се разгледат във вр. с другите писмени доказателства ,които
са били представени от ищцата с исковата молба и впоследствие с допълнителната
искова молба , а именно – заверено
от пълномощника на ищцата копие
от договор за срочен депозит VIP
от 06.06.2012г. с който се твърди ,че бил
подновен договора за депозит по отношение на сумата 30 000 евро , както и заверено копие от договор за срочен депозит VIP
от 14.06.2012г. с който се твърди, че бил
подновен другия договор за депозит за сумата 17 500 евро.
По този повод следва
да се има предвид ,че поради неизпълнение на задължението на ищцата да
представи в оригинал договора за депозит от 06.06.2012г. за сумата 30 000
евро , представеният във вид на заверено копие договор за срочен депозит VIP
от 06.06.2012г. беше изключен от доказателствата
по делото. С оглед на това обстоятелство ,става безпредметно ,а и недопустимо да се съобразява заключението на в.л.М.М. по
отношение на положените подписи под изключения от доказателствата документ .
Другият договор за
срочен депозит VIP от 14.06.2012г. с
който се твърди,че бил подновен другия договор за депозит за сумата 17 500 евро
беше представен от ищцата в оригинал. По отношение на този втори договор за
депозит в.л. установява ,че подписът в графа „депозант „ е положен от Ц. А. , а
в графа „ ТБ *** „ е положен от А.Б.А..
По –нататък в експертното
заключение на съдебно-графологичната експертиза се установява ,че в платежното нареждане от
07.01.2013г. за сумата 30 000 евро,подписът в графа „подпис на наредителя
„ е положен от Ц. А. , а в графа „ BIC*** „ е положен от друго лице,което
не е определено .Също така и в
платежното нареждане от 07.01.2013г. пък за сумата 17500евро подписът в графа „подпис
на наредителя „ е положен от Ц. А. , а в
графа „ BIC *** „ е положен от друго лице, т.е. не се доказва твърдението на
ищцата ,че операциите по прехвърляне на двете суми са извършени също така от А.А.
като служител на банката . Това е потвърдено
от в.л. и в представеното допълнително заключение от 30.09.2019г. И в двете
платежни нареждания за кредитен превод / за 30 000 и за 17500 евро / има
положен печат на ТБ *** АД –клон Плевен
за който обаче не се установява да е идентичен с използваните по това време
печати на банката .
Според
експертното заключение на в.л.Т.И. по допуснатата Съдебно- икономическа експертиза
, се установява ,че на 06.06.2011г. няма операция за сумата 30 000евро в клон
Плевен ,както и че сметка с № BG46IORT73802434189801
не съществува,поради което няма как по същата да има внесена сума .Също така според
в.л. , няма операция и за сумата 17500 евро на 14.12.2011г. в клон Плевен ,както и не съществува сметка с № BG47IORT73802434189801,поради
което няма как по нея да има внесена сума. И по отношение на тези две сметки
,в.л. сочи ,че няма разкрити такива
сметки в банката и че след проверка в специализирания софтуер е установено ,че IBAN
***ъгласно изискванията на Наредба № 13 на БНБ /контролното число е
грешно /. Не са установени от вещото лице и твърдените от ищцата операции от
07.01.2013г. по прехвърляне на средствата от 300 00 евро и от 17500евро по
друга банкова сметка *** ***,като такива операции не са отразени в ПП DAKOMS,поради невалидност на горните две сметки , а така също няма регистрирани и
сторно операции за такива суми.
Заедно с това , вещото лице сочи ,че лихвата за 6 месечен VIP
депозит, изчислена върху
сумата от 30 000евро при лихвен процент 5,8% съгласно лихвен бюлетин на ***
АД , актуален към 06.06.2012г. /датата на нареждането разписка за изплащане на
сумата / е в размер на 870 евро , а лихвата за 6 месечен VIP депозит ,изчислена върху сумата
от 17500 евро при лихвен процент от 5,6% съгласно лихвен бюлетин на *** АД , актуален към 14.06.2012г.
/дата на нареждането –разписка за изплащане на тези сума / е в размер на 490
евро. От това се вижда ,че посочените в двете нареждания разписки
суми за които ищцата твърди ,че е получила като лихви ,при подновяване на договорите за депозит на
съответните дати ,отговарят точно на дължимата лихва за такъв вид договор за
депозит, изчислени от вещото лице. Прави
впечатление, обаче ,това че и в двете нареждания- разписки за сумите 870 евро и
490 евро е посочена банкова сметка ***, а не са посочени двете банкови сметки ,за които се твърди ,че са
били открити на името на ищцата за всяка от двете суми – 30 0000 евро и
17500евро. ,като заедно с това следва да се отбележи ,че и двете платежни
нареждания са с дати, предхождащи датата на твърдяното от ищцата прехвърляне на
средствата от двете сметки по сметка B***,което прехвърляне се твърди да е
станало на 07.01.2013г. С оглед на това е нелогично и необяснимо защо лихвите
за твърдените два депозита ще се изплащат от друга сметка на наредителя /***/ ,
а не от сметките по които се твърди ,че са били вложени парите с двете вносни
бележки/ сметка с № ***,свързана с вносната бележка от
06.06.2011г. и втората сметка с № ***,свързана с вносната бележка от
14.12.2011г./
Освен това следва
да се има предвид и това ,че и в двете нареждания разписки в графата „вид
валута „е посочено EUR,докато в графата за изписване на сумата „с думи „ е посочено
съответно осемстотин и седемдесет лв. ,респ. - четиристотин и деветдесет лв. Заедно с това
важно е да се отбележи ,че в всъщност и в двете нареждания разписки за сумите 870 евро и 490
евро не е посочено какво представляват
тези плащания – на какво основани есе извършват те ,т.е. не може да се приеме за доказано твърдението на ищцата ,че тези суми
са получени от нея именно като лихва от депозит .
При преценката на всички описани по –горе
документи ,според съда не може да се направи извод, че ищцата е изнесла успешно
възложената и в този процес доказателствена тежест по останалия за разглеждане
иск с правно осн. чл. 421 от ТЗ с цена 12 000 евро/ частичен иск /.
На първо място
,както беше посочено по-горе , вносната бележка от 06.06.2011г. / на л. 10 от
делото /за внасяне от Ц. А. на думата 30 000 евро по банкова сметка *** : *** „*** „ Плевен с посочено основание за
внасяне „6 м. VIP депозит.“ има редица пороци при оформянето и , в т.ч. липсващи реквизити ,които разгледани заедно с
експертното заключение на в.л. по СИЕ Т.И. дават основание на съда да приеме
,че тя сама по себе си не доказва
сключването на твърдения в исковата молба договор за депозит на сумата
30 000евро между ищцата Ц. А. и
ответника . Тази вносна бележка не носи подпис на касиер ,което е задължителен реквизит
на образеца на вносната бележка и в т.см. тя не удостоверява ,че посочената в
нея сума от 30 000 евро е била внесена на каса при ответника на
06.06.2011г.Липсва и посочване на референтен номер ,какъвто следва да има отбелязан
върху вносната бележка за да се изпълни операцията на гише ,както установява
свидетелките Е. Т. Е. и Т.Б. .Този извод се подкрепя и от обстоятелството, посочено
в експертното заключение ,че банкова
сметка *** „*** „ Плевен не съществува ,
че няма разкрита такава сметка
в банката и че след проверка в специализирания софтуер е установено ,че
IBAN ***ъгласно изискванията на Наредба
№ 13 на БНБ /контролното число е грешно/ ,както и че такава операция по внасяне
на сумата 30 000 евро изобщо не е отразена в банката –клон Плевен.
Единственото
обстоятелство ,което може да се приеме за установено от тази вносна бележка от
06.06.2011г. е това, че на посочената в
нея дата Ц. А. е предала сумата от 30 000 евро на банковия служител А.А.
,доколкото бележката е подписана за „банков служител „ именно от А.А. ,което се
установява от съдебно-графологичната експертиза. Тази вносна бележка ,обаче ,не
установява другите съществени твърдения от исковата молба - нито ,че
предаването на сумата е станало в офис на „ТБ „*** „ АД в клон в гр.Плевен ,както
се твърди в исковата молба ,нито пък ,че сумата е била внесена на каса в този
клон на банката. Договора за паричен влог винаги се съпровожда от откриване на платежна сметка на депозанта
в съответната банка по която постъпва депозираната сума , а в случая
откриването на такава сметка не се установява да е извършено на посочената дата
или пък след това и по нея да е постъпила твърдяната сума . Въпросната вносна
бележка,както беше посочено и преди , не носи и никакъв печат на банката ,което да подкрепи
твърдението на ищцата ,че този документ
изхожда именно от ответната банка и че удостоверява внасянето на сумата 30 000
евро на каса по сметка в банката . По
отношение на твърдението за договор за паричен влог на сумата 30 000 евро
следва да се съобрази и това ,че ищцата признава ,че не разполага със самия
договор за депозит от 06.06.2011г.,като в изричното обяснение в отговор на
поставените от съда въпроси за причината ,поради която не разполага с този
договор, ищцата признава ,че е изгубила този документ поради изминалия дълъг
срок от сключването на договора ,т.е.
липсата на документа не се дължи на обективни причини,стоящи извън ищцата , а е
резултат от проявената от самата нея небрежност и липса на дължима грижа за
собствените работи от страна на самата ищца. Освен това ,ищцата не представи и оригинала на договора за депозит от 06.06.2012г. с който
се твърди ,че бил подновен първоначалния договор за депозит за сумата
30 000 евро ,в резултат на което представеното от нея копие от този
договор беше изключено от доказателствата по делото. В заключение от изложеното по –горе , след
като ищцата не разполага нито с първоначалния договор за депозит от 06.06.2011
г., нито с оригинала на последващия
договор за подновяването му от 06.06.2012г. ,а и след като вносната бележка от
06.06.2011г. не удостоверява внасянето на посочената в нея сума от 30 000 евро
на каса при ответната банка по съществуваща банкова сметка *** , то няма как да
се приеме за доказана твърдяната в
исковата молба фактическа обстановка от която ищцата извлича претенцията си по
чл. 421 от ТЗ за сумата 30 000 лв. ,т.е. съдът не приема ,че е доказано
сключването на 06.06.2011г. на реален
договор за паричен влог в размер на 30 000 евро ,която впоследствие да е бил подновен на
06.06.2012г.. Поради това въпросната вносна бележка от 06.06.2011г. би могла да
послужи според съда като основание за
претенция само срещу А.А. ,която с подписа си
е удостоверила получаването от нея
на сумата 30 000 евро,но не е удостоверила и внасянето на тази сума на каса по посочената в нея
банкова сметка /*** / и в т.см. няма основание да се ангажира отговорността на
Банката за нейното връщане на ищцата.
По отношение на
втората вносна бележка от 14.12.2011г. /
на л. 16 от делото / за внасяне от Ц. А. на сумата от 17 500 евро по банкова
сметка *** : *** „*** „-Плевен с
посочено основание „ вноска депозит 6 м. VIP „.е установено ,че тя носи подписа
на вносител ,на банков служител /положен отново от А.А./ и на касиер /който обаче е положен от
друго лице ,различно от А.А.и което остава неуточнено до края на исковото
производство/. В положеният върху нея
печат не се чете името на Банката , а само каса № 18 ,като не се установи в офиса
на ответната банка в гр.Плевен да е
съществувала каса № 18 и изобщо да е съществувал такъв печат ,който да е бил на употреба при
ответната банка.В исковата молба няма
твърдения чий е подписът , положен за касиер на тази вносна бележка и дали той
е положен от служител на банката. Върху
нея също така , както и при вносната бележка от 06.06.2011г. липсва поставен
референтен номер ,който е задължителен за да се изпълни операцията на гише ,според
показанията на свидетелката Е.Е. и на Т.Б.. В т.см. и по отношение на тази
вносна бележка не може да се приеме ,че тя удостоверява внасянето на каса при
ответната банка на посочената в бележката сума от 17500 евро , още повече ,че и
в този случай от заключението на в.л.Т.И. се установява ,че посочената в тази
вносна бележка сметка с № *** не съществува ,поради което няма как по
нея да има внесена сума. И по отношение
на тази сметка ,в.л. сочи ,че няма разкрита
такава сметка в банката и че след проверка в специализирания софтуер е
установено ,че IBAN ***ъгласно изискванията
на Наредба № 13 на БНБ /контролното и число е грешно /. В т.см. и втората
вносна бележка според съда удостоверява единствено ,че посочената в нея сума е
била предадена на А.А.,но не удостоверява нито че това е станало в офис на
Банката на посочената дата - 14.12.2011г. ,нито пък ,че сумата е била внесена
на каса в офиса в гр.Плевен на Банката – ответник ,както се твърди в исковата
молба. И във вр. с втората вносна бележка , ищцата признава ,че не разполага с
договора за депозит ,който твърди ,че е бил сключен на същата дата ,както и в т.сл. липсата на
екземпляр от този договор се дължи на
поведението на самата ищца ,която признава,че го е изгубила и затова не разполага
с него.
Вярно е ,че в случая
,касаещ втората вносна бележка – тази от 14.12.2011г. има съставен и договор
за срочен депозит „VIP
„ от 14.06.2012г. според
който депозантът Ц. А. влага на депозит в „ТБ *** „ АД ***умата 17 500
евро за срок от шест месеца при фиксирана годишна лихва върху внесената сума в
размер на 5,600%,но този договор никъде не се съдържа препратка към някакъв предходен
договор за депозит от 14.12.2011г. ,какъвто ищцата твърди ,че има сключен и с
който не разполага . Заедно с това пък въпросният втори договор за депозит от
14.06.2012г. не е съпроводен с доказателства за внасяне на посочената в него
сума на каса на датата на сключване на този втори договор за депозит ,като и в
него е посочена същата банкова сметка с №
***,която както беше подчертано преди това,никога не е била откривана и не съществува при ответната банка.
По отношение на
твърдения договор за депозит за сумата 17500 евро следва да бъде посочено и
обстоятелството ,че подписа за вносител върху вносната бележка от 14.12.2011г. според експертното заключение
на в.л. графолог, не е положен от Ц. А. ,която се сочи като вносител в тази
бележка.Самата ищца в исковата си молба,обаче , твърди, че именно самата тя е
внесла на 14.12.2011г. на каса при ответника посочената сума от 17500 евро. ,т.е. и това твърдение от
исковата молба се оказва невярно и недоказано от ищцата. Последващото изрично изявление от пълномощника на ищцата
,че тя потвърждава извършените от нейно име ,но от трето лице действия по внасянето
на процесната сума ,не може да промени извода
за недоказаност на първоначалните твърдения в исковата молба за внасяне на тази
сума именно от самата ищца.
Що се отнася до
представените две платежни нареждания , и двете от 07.01.2013г., едното от които за сумата 30 000 евро,а второто за сумата
17500 евро ,то и по отношение на двете
се установява ,че подписът в графа подпис на наредителя „ е положен от Ц.
А. , а в графа „ BIC *** „ е положен от
друго лице .В т.см. и по отношение на тези два документа не се установява ,те
да са подписани от А.А.като служител на Банката ,както се твърди в исковата
молба. Не е установено от кого са подписани тези два документа в графата „ BIC ***
„ ,кое е това лице и дали е служител на банката. Тези непълноти на двата
документа ,заедно с експертното заключение на в.л. Т.И. според което не са
установени твърдените от ищцата операции
от 07.01.2013г. по прехвърляне на средствата от 30 000 евро и от 17500 евро по
друга банкова сметка *** ***,като такива операции не са отразени в ПП
DAKOMS,поради невалидност на тези сметки , а така също няма регистрирани и
сторно операции за такива суми, дават основание на съда да приеме ,че не е доказано
и твръдяното от ищцата прехвърляне на средства в посочените размери от двете
несъществуващи сметки по сметка№ ***. От съдържащата се в експертното заключение проследяване
на движението по посочената сметка не се установява постъпването на суми в
твърдените в исковата молба размери,нито последващо извършаване на каквито и да
било операции с такива суми.
Поради тези
съображения съдът намира ,че изложените в исковата молба обстоятелства
,свързани със сключване на договор от 06.06.2011г. за депозит за сумата
30 000 евро,както и на договор за депозит от 14.12.2011г. за сумата 17500
евро , както и за последващо подновяване на договорите за депозит чрез сключване
на договор за депозит „VIP“ за същите суми съответно на 06.06.2012г. и на 14.06.2012г. ,както и за
последващо прехвърляне на средствата по тези два депозита по друга сметка на
ищцата с № BG77IORT73804434189800, остават недоказани в резултат на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства.
Поради това и
останалият за разглеждане трети иск
/частичен / за сумата 12 000 евро,представляваща част от сумите 30 000 евро по
договор за банков влог от 06.06.2011г. и
17500евро по договор за банков влог от 14.12.2011г. ,както и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното и
изплащане,следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед този изход
на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ,следва ищцата да бъде осъдена да
заплати на ответника направените от него деловодни разноски ,които според
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършване на тези
разноски ,са в общ размер 6 945 лв.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ц.М. А. –В. , с ЕГН-********** *** ,чрез пълномощника и адв. В.Г. *** ,
срещу „*** „ АД, с ЕИК-***
със седалище и адрес на управление гр.София
,бул.“** „ № ** ,представлявана от изпълнителните директори В.И.К. – Д. и З.Р.Р. ,
иск с правно осн. чл. 421 от ТЗ
/частичен / за сумата 12 000 евро/дванадесет хиляди евро / , представляваща
част от сумите 30 000 евро по договор за банков влог от 06.06.2011г.,внесена на
каса по банкова сметка *** : ***оговор за банков влог от 14.12.2011г.,внесена
на каса по банкова сметка ***: *** , впоследствие
прехвърлени по банкова сметка *** ***, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от предявяване на иска-12.11.2018г. до окончателното и изплащане,като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
на осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК Ц.М. А. –В. с ЕГН-********** *** да заплати на „*** „ АД, с ЕИК-*** със седалище и адрес на
управление гр.София ,бул.“*** „ № ** направените от ответника деловодни разноски в размер на 6 945 лв.
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд-Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните .
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :