№ 128
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110202789 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от М. Г. С., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №21-0436-000078 от
29.04.2021 г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с което за
нарушение по чл.186, ал.7, ЗДвП, на въззивника е наложено административно наказание
„глоба“ в размер 20.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като необосновано, неправилно и
незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Претендира присъждане на
възнаграждение за адвокат.
Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че
нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата
без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 02.04.2021 г. около 15:50 ч. в гр. Варна на ул. „Дава Чехи“ посока ул. „Цар
Асен I“, при управление на л. а. „Фолксваген Голф“, рег.№В0165НА, въззивникът М. С. бил
спрян за проверка от свидетелите К.К. и К.К. – служители на Второ РУ при ОД МВР Варна,
при която било установено, че въззивникът има наложена глоба с фиш сер.X, №493313 от
20.02.2021 г., която не е платена в срока за доброволно заплащане.
При тази констатация свид. К. К. съставил срещу въззивника АУАН №571527
от 02.04.2021 г. за нарушение по чл.186, ал.7 ЗДвП. Въз основа на съставения акт било
издадено и оспореното НП №21-0436-000078 от 29.04.2021 г. срещу въззивника, с което
наказващият орган приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната
квалификация на нарушението.
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на
1
непосредствени възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се
показания на всеки един от свидетелите К. К. и К. К., така и от напълно съответстващите им
приобщени документи по процесната административно-наказателна преписка – НП №21-
0436-000078 от 29.04.2021г., АУАН 571527 от 02.04.2021г., писмо изх. номер 436р-23878 от
29.06.2021г., писмо УРИ номер 433р-24029 от 07.07.2021г., справка нарушител – водач,
заповед номер 8121з-515 от 14.05.2018г., заповед номер 365з-4078 от 16.08.2019г.
Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото
задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави
следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник
сектор към ОД МВР Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения административен
акт:
Акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа
на същия наказателно постановление е издадено в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и
съдържание.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения
административен акт:
Според разпоредбата на чл.186, ал.7 ЗДвП, издаден фиш, глобата по който не е
платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаване, се смята за влязло в сила
наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител.
Действително, няма данни наложената глоба да е била заплатена от жалбоподателя в този
срок, но е платена непосредствено след издаване на АУАН. Съдът намира обаче, че с това не
е осъществен състав на административно нарушение, тъй като цитираната норма в
действителност не установява конкретно задължение за водачите на МПС, неизпълнението
на което да се явява административно нарушение. Според легалната дефиниция, съдържаща
се в чл.6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние, което нарушава установения
ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. За да се явява едно деяние
административно нарушение е необходимо същото да представлява неизпълнение на
нормативно установено задължение, което изрично да е обявено за наказуемо с
предвидените в ЗАНН наказания. Нормата на чл.186, ал.7 ЗДвП предоставя на
санкционираните за нарушения на този закон лица възможност да заплатят доброволно
наложените им глоби, но не предвижда наказание в случай на неспазване на този срок. При
бездействие след изтичане на седемдневния срок по чл.186, ал.7 ЗДвП санкционираното
лице е застрашено от възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата,
но не и за налагане на глоба по реда на ЗАНН. По отношение този законов текст е
неприложима общата разпоредба на чл.185 ЗДвП, предвиждаща наказание за нарушения на
2
този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание. Систематически чл.185 ЗДвП се намира преди сочената за нарушена
разпоредба на чл.186, ал.7 ЗДвП и следователно може да намери приложение само по
отношение предшестващите я норми, но не и за следващите такива. При това положение
неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП в предвидения в чл.186, ал.7
срок не представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като
законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а бездействието на водачите обуславя
настъпването на друг вид последици. Становището, че подобно бездействие е
несъставомерно, се споделя и в съдебната практика, като в тази насока изрично са Решение
№1005 от 22.07.2020 г. по к. а. н. д. №914/2020 г., Решение №1310 от 16.09.2020 г. по к. а. н.
д. №1630/2020 г., Решение №1836 от 7.12.2020 г. к. а. н. д. №2458/2020 г., всички по опис на
Административен съд - Варна.
По изложените съображения аткуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено поради липса на осъществен състав на административно нарушение.
При този изход на делото, съобразно отправеното искане с представени
доказателства за сторени разноски, в полза на въззивника следва да се присъди
претендираното обезщетение за разноски за възнаграждение на адвокат в минималния
установен размер - 300.00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
ЗАНН.
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №21-0436-000078 от 29.04.2021 г.,
издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, с което за нарушение по
чл.186, ал.7, ЗДвП, на М. Г. С., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер 20.00 лв, на основание чл.63, ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на М. Г. С., ЕГН **********, сумата
300 лв (триста лева, 00 ст.), представляваща обезщетение за разноски за възнаграждение на
адвокат, на основание чл.63д, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3