гр. Стара Загора, 23.10.2017 г.
Старозагорски районен
съд, гражданско отделение в публично заседание на шести октомври, две хиляди и
седемнадесета година в състав:
при секретаря Тонка
Тенева като разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело № 2433 по описа за 2017
г. за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, възстановяване на предишната работа и присъждане на обезщетение – чл.
344 ал. 1 т.1, 2 и 3 от КТ.
В молбата се твърди, че ищецът Д.Х.Д. е
работил при ответника „Г.Д.С.“ ЕООД на длъжност «Технически сътрудник и
диагностик на МПС и ППС», считано от 01.04.2009 г. Не е посочено уговореното
месечно трудово възнаграждение.
Със Заповед № 004/02.03.2017 г. трудовото
му правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.9 от КТ поради
издадено Решение на ТЕЛК от 10.01.2017 г., в което било посочено, че «лицето не
е подходящо за заеманата длъжност».
В заповедта за уволнение длъжността, от
която бил освободен, била «Главен технически сътрудник» Същевременно ищецът
твърди, че последната длъжност, на която работел и съгласно Допълнително
споразумение от 18.04.2016 г. била различна от посочената в Заповедта.
Изложени са аргументи, че към момента на
уволнението решението на ТЕЛК не било влязло в сила и поради това не били
налице предпоставките по чл. 325 т. 9 от КТ.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен
отговор от ответното дружество.
В отговора не се оспорва, че с ищеца е
сключен трудов договор на 01.04.2009 г., но малко след постъпването на работа,
същият е представил експертно решение за намалена трудоспособност. Налагало се
да отсъства дълги периоди от време от работа, тъй като ползвал отпуск поради
временна неработоспособност.
Изложени са подробно аргументи какви са
трудовите задължения на ищеца и предвид намалената му работоспособност и
противопоказания защо не може да ги изпълнява. Към настоящия момент решението
на ТЕЛК отново било в същия смисъл като първоначално постановеното.
Не се оспорва длъжността, на която е бил
назначен ищецът с последното изменение на Трудовия му договор, а именно -
«Технически сътрудник и диагностик на МПС и ППС»
Оспорен е искът за обезщетение по чл. 225
ал. 1 от КТ, както по основание, така и по размер.
В отговора ответникът заявява, че няма
задължение и не е предвидена длъжност, на която да трудоустрои ищеца.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна до следните фактически
изводи:
Видно от Трудов договор № 3 от 01.04.2009г.
(приложен в трудовото досие на ищеца) между Д.Х.Д. и ответника е налице трудово
правоотношение с неопределен срок – чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ. За начало на
изпълнение на трудовите задължения е определена датата 01.04.2009 г. с длъжност
„Главен технически сътрудник“. С Допълнително споразумение от 18.04.2016 г. е
уговорена длъжност „технически сътрудник и диагностик на МПС и ППС“. Видно от
представената длъжностна характеристика към цитираното Допълнително
споразумение длъжността е „Главен технически сътрудник и диагностик на МПС и
ППС“ с код по НКПД е 41103004, който съответства към момента на подписване на
споразумението, както и сега на длъжност Главен технически сътрудник, поради
което съдът приема, че длъжността му не е променяна.
Установява се от представеното Решение на
ТЕЛК от 10.01.2017 г., че работникът е напълно неработоспособен и не е подходящ
за заеманата длъжност. Това решение не е влязло в сила, видно от представеното
произнасяне на НЕЛК от 06.04.2017 г., с която е върнато експертното решение на
ТЕЛК за ново освидетелстване. Страните не спорят, че към момента на издаването
на Заповед за прекратяване на трудов договор от 02.03.2017 г. (връчена на
същата дата) ЕР на ТЕЛК Стара Загора не е било влязло в сила.
Представена е Заповед по чл. 138а от КТ от
23.01.2017 г., с която е определено намалено работно време на работниците при
ответника за срок от три месеца на длъжност Главен технически сътрудник на 4
часа работен ден, считано от 01.02.2017 г.
По делото е предявен иск за сумата от
3395.98 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за
периода от 03.03.2017 г. до 03.09.2017 г. т.е. за
пълния срок от 6 месеца, за което бяха представени копия на трудова книжка,
както и оригинал в съдебно заседание за констатация.
По делото беше изготвена съдебно –
счетоводна експертиза, съгласно която дължимото обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ за процесния период е в размер на 2000.40 лева, изчислено на основание намаленото
работно време и 3395.98 лева при пълен работен ден за трите месеца след
изтичане на действието на Заповедта по чл. 138а от КТ. Спорно между страните е размерът
на обезщетението.
Като взе предвид установеното от фактическа страна съдът достигна до
следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените
искове е чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 от КТ.
По отношение на иска по чл. 344 ал. 1 т. 1
от КТ във вр. с чл. 325 т. 9 от КТ:
За основателността на този иск ищецът е
необходимо да докаже наличие на трудово правоотношение с ответника, както и
неговото прекратяване.
В тежест на ответника е да докаже
законността на основанието за уволнението, в конкретния случай - че е налице
невъзможност на ищецът да изпълнява възложената му работа, поради болест, както
и липсата на друга работа, подходяща за здравето и състоянието му.
Исковете по чл. 344 ал. 1 т.2 от КТ за
възстановяване на предишната длъжност, както и иска за обезщетение по чл. 344
ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ са обусловени от изхода на иска за
уволнение. По отношение на иска за обезщетение за оставане без работа, изцяло в
тежест на ищеца е да докаже факта, че за процесния период не е полагал труд.
Видно от установената фактическа
обстановка към момента на уволнението по отношение на ищеца не е влязло в сила
Решение на ТЕЛК от 10.01.2017 г. – този факт не се оспорва от страните.
За да бъде законно уволнението по чл. 325
т. 9 от КТ следва да са налице две кумулативни предпоставки: невъзможност на
работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест,
довела до трайна неработоспособност, или поради здравни противопоказания и
липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника или служителя
работа в предприятието.
Невъзможността за изпълнение на работата в
първата хипотеза е поради болест, довела до трайна неработоспособност
/инвалидност/, което означава на работника или служителя да е призната
неработоспособност 50 на сто и повече, което е от компетентност на ТЕЛК и се
извършва по установения за това ред. В заключението на ТЕЛК следва да се
определи не само болестта, довела до инвалидност или съответните здравни
противопоказания, но и в него изрично следва да се посочи, че това състояние на
работника или служителя поражда неговата невъзможност да изпълнява точно
определена длъжност по трудово правоотношение (вж. „Коментар на кодекс на
труда“ В.Мръчков стр. 902).
Ето защо и по искане на
работодателя след представяне на необходимите документи комисия на ТЕЛК се е
произнесла с Решение на 10.01.2017 г. по възможността ищецът да работи на
конкретната длъжност, като е определила, че той не е подходящ за заеманата
длъжност. Решенията на НЕЛК и ТЕЛК имат задължителен характер по отношение на
медицинския въпрос дали конкретна длъжност е подходяща за заемане от трудоустроения
и тази преценка не подлежи на проверка от служба по трудова медицина или от съда
чрез вещи лица. Самият факт, че Решението на ТЕЛК от 10.01.2017 г. е обжалвано
пред НЕЛК и националната комисия го е върнала за ново разглеждане поради
необоснованост води до извод, че за ищеца е налице възможност да работи при
определени условия. Ето защо аргументът за наличието на 100 % инвалидност,
установена с Решение на ТЕЛК от 02.03.2016 г., което обаче не се отнася до
конкретната длъжност, е ирелевантно за преценка
законосъобразността на уволнението по чл. 325 т. 9 от КТ. За задължителния
характер на решението на ТЕЛК и НЕЛК по отношение на медицинския въпрос дали
определена длъжност е подходяща за заемане от работника е налице константна
съдебна практика на ВКС – така Решение № 174 от 19.07.2017 г. по гр.д. №
4316/2016 г. IV ГО; Решение № 266 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 814 от 2009 г. на III ГО.
Решението на ТЕЛК /НЕЛК/ трябва да е
влязло в сила, за да се приеме, че е налице основанието по чл. 329, ал. 1, т. 9 КТ – в този смисъл е Решение № 195 от 30.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
1997/2014 г., III г. о., ГК по реда на чл. 290 от ГПК.
В настоящия случай Решението на ТЕЛК от
10.01.2017 г. не може да бъде съобразено доколкото към датата на прекратяване
на трудовото правоотношение не е влязло в сила. Затова при липса на предписание
на компетентния орган към датата на издаване на заповедта прекратяването на
трудовото правоотношение на посоченото основание е незаконосъобразно. Това е
достатъчно да се приеме, че работодателят не е упражнил законосъобразно
субективното си право да прекрати трудовото правоотношение, тъй като към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение не е доказал първата предпоставка
на чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ.
При така изложените съображения за
незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен, като уволнението бъде признато за
незаконно и се отмени.
Поради това, че прекратеното трудово
правоотношение е с безсрочен характер, то и обусловеният от изхода на делото по
иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, иск за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност също е основателен. Той следва да бъде
уважен, като ищецът бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ: Установено е по делото, че след прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът не е започнал работа по трудово правоотношение.
Достатъчно доказателство е обстоятелството, че в трудовата книжка няма
отбелязване за исковия период работникът да е започнал работа другаде – Решение
№132 от 11.03.2011 г. по гр.д. 1513 от 2009 г. на IV ГО на ВКС.
Искът за обезщетение за времето, през
което ищецът е останал без работа вследствие на уволнението беше изменен
едновременно по основание и петитум с нов период и
размер след подаване на исковата молба. Изменението е допустимо доколкото 6-
месечният период след уволнението изтича винаги след двумесечния срок по чл.
358 ал. 1 т. 2 от КТ за предявяване на иска за отмяна на уволнението – Решение
№ 215 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 166 от 2009 г. на IV ГО на ВКС.
Съгласно депозираната експертиза брутното
трудово възнаграждение на ищеца през месец февруари – последният месец
предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение
е в размер на 333.40 лева или дължимото обезщетение е 2000.40 лева за претендирания 6 месечен период. Този размер е изчислен на
основание издадена Заповед по чл. 138а от КТ от работодателя за намалено
работно време – 4 часа, която е в сила от февруари 2017 г. Същата е
законосъобразно издадена и се отнася до заеманата от ищеца длъжност. Заповедта
на работодателя е едностранен акт и съгласие на работника не е необходимо. Съгласуване
на заповедта с представители на работниците или със синдикални организации не е
извършвано, но в случая няма данни да има избрано Общо събрание или някой от
работниците да членува в синдикална организация, доколкото сдружаването на
работниците или служителите е доброволно, а не задължително.
Експертизата е изчислила размера на
обезщетението по чл. 225 ал. 1 от КТ и във втори вариант, вземайки предвид
размера на брутното възнаграждение след изтичане на 3 месечния срок на непълно
работно време, наложено от работодателя и е намерило, че в този случай на ищеца
ще се дължи сума в размер на 3395.98 лева.
Предвид характера на обезщетението по чл.
225 ал. 1 от КТ, а именно да овъзмезди работника за
пропуснати ползи – неполучаването на трудово възнаграждение за периода от 6
несеца след установено незаконно уволнение, съдът намира, че следва да вземе
предвид втория вариант на изчисление на обезщетението. Заповедта по чл. 138а от КТ може да се отнася за период само от три месеца в рамките на една календарна
година т.е. тя е изтекла на 01.05.2017 г. и за последващия
период до 03.09.2017 г. ищецът би получавал пълния си размер на брутното
трудово възнаграждение.
По делото към трудовото досие е
представено новото Решение на ТЕЛК от 06.06.2017 г.,
с което отново за ищеца е определено, че е неподходящо да заема длъжността си
при ответника. Същото е обжалвано и няма резултат от националната комисия, но
дори и при потвърждаване то може да бъде само основание за нова заповед за
уволнение по чл. 325 т.9 от КТ, ако са изпълнени всички предпоставки на закона.
Ето защо съдът намира, че следва да уважи
изцяло предявените искове.
По разноските.
Ответникът следва да заплати разноски в
размер на 500 лева в полза на ищеца, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът следва да заплати държавна
такса по сметка на РС Стара Загора в размер на 60 лева за двата неоценяеми иска по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 и такса в
размер на 135.84 лева по иска по чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ. По отношение на
разноските за вещи лица в размер на 120 лева, то ответникът също следва да ги заплати
предвид изхода на спора.
Водим от гореизложеното съдът,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО на Д.Х.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, ЗА НЕЗАКОННО
и ОТМЕНЯ заповед № 004/02.03.2017 г. на „ГД Даскалов и Сие“
ЕООД, с която същото е извършено на основание чл.
325, ал. 1 т. 9 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д.Х.Д., с ЕГН **********, с адрес *** на заеманата преди това незаконно
уволнение работа при „ГД Даскалов и Сие“ ЕООД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ГД Даскалов и Сие“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес
гр. Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин“ № 33,
ет. 8, ап. 22, представляван от Иван Даскалов, да заплати на Д.Х.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** обезщетение в размер на 3395.98 лева по чл. 225 ал. 1 от КТ за
оставането му без работа поради незаконно уволнение за периода от 03.03.2017 г. до 03.09.2017 г.
ОСЪЖДА „ГД Даскалов и Сие“ ЕООД с ЕИК *********, с адрес
гр. Стара Загора, ул. „Подполковник Калитин“ № 33,
ет. 8, ап. 22, представляван от Иван Даскалов, да заплати на Д.Х.Д., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 500 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА „ГД Даскалов и Сие“ ЕООД с ЕИК *********, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Старозагорския
районен съд, сумата от 315.84 лева, дължима за производството държавна такса и
разноски за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
Районен съдия: