Р Е Ш Е Н И Е
№………./16.07.2019г
гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Vс-в,
в публично съдебно
заседание, проведено на втори юли 2019,
в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАНКА ДРИНГОВА
ФИЛИП РАДИНОВ мл.с.
При участието на секретаря Димитричка Георгиева
като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
въззивно гражданско дело
№ 1081 по описа за 2019г,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№ 25828/8.04.2019 на И.М.И.
против решението на ВРС-Х с-в № 1086/18.03.2018г по гр.д. № 16168/2018г в частта му, с която е осъден да заплаща ежемесечно, считано
от 25.10.2018г, до настъпване на законово основание за прекратяване на
задължението, в полза на К.И.И. ЕГН ********** сумата от 300лв /триста
лева/, представляваща дължима издръжка, на осн.чл.144 СК, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като плащането да се извършва до всяко пето
число на съответния месец, за който се дължи издръжката, както и е осъден да заплати в полза на К.И.И. сумата
от 1713,80лв, представляваща дължима издръжка за минало време - за периода от 24.10.2017г
до 18.06.2018г и за периода от 1.10.2018г до 24.10.2018г, на осн.чл.149 СК.
Излага, че ВРС не е съобразил всички
събрани по делото доказателства и затова е достигнал до неправилен извод за
основателност и доказаност на предпоставките за уважаване на иска за издръжка
на пълнолетно учащо дете от родителя. Твърди, че плащането на издръжка би го
затруднило особено, тъй като има задължение за издръжка към друго лицето
Божанка Димитрова по силата на сключен договор за издръжка и гледане, а освен
това има и задължения по кредити към банкови институции. Възразява още, че ищцата
е подкрепяна финансово и от мъжа, с когото съжителства майка й.
По отношение иска за издръжка за минал
период счита, че съдът неправилно е присъдил такава за времето от 24.10.2017г
до 18.06.2018г, като за крайна дата е приел датата на издаване на диплома, а не
края на срока на обучение в средното учебно заведение, до който момент е
основателно да е налице претенция по чл.144 СК.
Моли за отмяна на решение в обжалваната
му част и за отхвърляне на претенцията. В евентуалност изразява становище за
намаляване размера на дължимата от него издръжка, както и периодът по иска с
правно осн.чл.149 СК. Претендира присъждането на сторените разноски за
въззивната инстанция.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от К.И.И. със становище за неоснователност на жалбата
и за потвърждаване на постановеното от ВРС решение като правилно и
законосъобразно.
Отправено е и искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Производството е
образувано по ИМ на К.И.И., род.***г, срещу И.М.И., в която излага, че
ответникът се явява неин баща, който до навършване на пълнолетието й е заплащал
издръжка от 200лв месечно. Последната сума била изплатена за месец септ. 2017г.
След завършване на
гимназия с преподаване на чужди езици „Йоан Екзарх“–гр.Варна, от 01.10.2018г
ищцата продължила да учи във ВУЗ за техника и икономика -гр.Берлин, Германия,
специалност „Международен бизнес“, редовна форма на обучение. По тази причина се
нуждаела от допълнителни суми за заплащане на разходите, тъй като самата тя не
разполага с имущество и доходи, от които да се издържа и да поеме разходите по
обучението си. Единствено майката на ищцата я подпомагала за справянето с
необходимите разходи.
Отправя искане за
осъждането на ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 500лв,
платима до 5-то число на съответния месец, за който се дължи, ведно с лихвата
върху всяка закъсняла вноска, считано от датата на предявяване на иска, както и
издръжка в размер на 500лв месечно за минал период от време, а именно от м.септ.
2017г до датата на предявяване на иска.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
И.М.И. е депозирал писмен отговор
със становище за неоснователност на искове. Твърди, че работи по трудово правоотношение
с „Кока–Кола Хеленик Ботълинг Къмпъни България“ с основно трудово
възнаграждение в размер на 1861лв на месец. Освен това заплаща издръжка в
размер на 130лв на Б.Д., съгласно сключен договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и погасява кредит към „Банка
ДСК“ ЕАД в размер на 40 000евро по договор със срок до 18.04.2032г; затова към
настоящия момент дължимият остатък възлиза на 30 762,81евро. Освен това, имал и
задължения по договор за кредит, сключен с „ОББ“ АД за срок до 4.12.2021г,
както и задължения по кредитна карта, като към 30.11.2018г салдото по същата било
отрицателно минус 3883,41лв. След погасяване на всички задължения, той не
разполага с достатъчно голяма сума, за да заплаща без затруднение издръжката на
пълнолетната си дъщеря.
Така предявените в
условията на обективно кумулативно съединяване искове намират правното си
основание в разпоредбите на чл.144 СК и чл.
СЪДЪТ, въз основа на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и приложимите правни норми, приема за
установено от фактическа страна:
Не е спорно между
страните, че ищцата се явява дъщеря на ответника и е навършила пълнолетие на
11.09.2017г, което се установява и от представените писмени доказателства – у-е
за раждане /л.6-І/ и диплома за средно образование с общ успех „отличен 5,88“,
издадена на 18.06.2018г /л.12-І/.
Няма спор и досежно
факта, че е приета за студентка в немски ВУЗ в гр.Берлин, Германия, което е
видно и от представената служебна бележка /л.14-І/, издадено от съответното
висше училище, с легализиран превод от немски език на български. Същата е
записана редовна форма на обучение и първият семестър започва от 1.10.2018г.
Представено е у-е за записване за летен семестър 2019г.
От представените писмени
доказателства - договор за наем на жилищно помещение в общежитие /в заверен
препис с превод от немски на бълг. език/, сключен между Предприятие за студенти
– обществена институция – Берлин и Д.К., и анекс към договора за наем на
жилищно помещение, е видно, че 1.10.2018г К.И. е станала сънаемател на
посочения имот, като общата дължима такса за месечен наем се увеличава на
320евро /л.19-25-І/.
От служ.бележка, изд. от
„Кока Кола Хеленик Ботълинг Къмпъни България“ АД /л.37-І/ е видно, че основното
трудово възнаграждение на И.М.И. е 1861лв. От НА за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка /л.38-І/
е видно, че същият е бил сключен на 19.05.2005г, по силата на който Б.Д.,
род.1940г, е прехвърлила на И.М.И. *** в замяна на поетото от ответника
задължение да изплаща на прехвърлителката Д. сумата от по 130лв. месечно.
По делото са представени
писмени доказателства: удостоверение, изд. от „ОББ“АД, Клон „Чаталджа“-Варна /л.39-43-І/,
от което е видно, че ответникът ползва потребителски кредит от 4.12.2017г в размер
на 15000лв с остатък по главницата от 11824,10лв и месечна вноска в размер на
341,78лв.
От показанията на сивд.П.М.
се установява, че ищцата учи във ВУЗ в гр.Берлин и че към настоящия момент не
получава стипендия. На свидетелката й било известно, че К. не разполага с
имущество или доходи, от които да се издържа сама.
Въз основа на горната
фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи:
По иска с правно
основание чл. 144 СК:
Нормата на чл.144 СК визира, че родителите дължат издръжка на пълнолетните си
деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок
на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и
на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и
родителите могат да я дават без особени затруднения.
По делото се установи,
че от 1.10.2018г К.И. е студентка във ВУЗ в гр.Берлин, Германия. Следователно, същата
е навършила пълнолетие към него момента и
няма навършени 25год., като продължава образованието си във ВУЗ, редовна форма.
Затова се явява субект - носител на правото на издръжка. Установи се и това, че
същата не работи и няма собствени доходи, от които да се издържа; живее на
общежитие, за което заплаща наем, а също и семестриални такси.
Това налага извода, че
ищцата се нуждае от месечна издръжка докато продължава висшето си образование,
редовна форма на обучение.
Що се отнася до размера
на издръжката, същият следва да бъде съобразен с обичайните
условия на живот за лицето, като се вземат предвид възрастта, образованието и
другите обстоятелства, които са от значение в конкретния случай. На
следващо място, при определяне размера на издръжката се вземат предвид както нуждите на пълнолетното лице, така и податните възможности
на лицата, дължащи издръжка, тъй като същата не се явява безусловно задължение.
В настоящия
случай се установи, че ищцата има двама живи родители и че майката подпомага
дъщеря си.
По отношение
на ответника се установи, че е
трудово ангажиран и получава основно месечно възнаграждение в размер на 1861лв.
По отношение
възражението му, че има задължения да погасява задължения по сключени договори
за потребителски кредит, същото е неоснователно. Това е така, защото чрез
получените по договорите за кредит суми имуществото му се е увеличило, а не се
е намалило. При това, касае се за облигационното задължение, което не се
конкурира със задължението към пълнолетно лице, имащо право на издръжка.
На следващо място, що се
отнася до възражението му, че има поето задължение към прехвърлителката по ДИГ
Б.Д. да й осигурява месечна издръжка в размер на 130лв. На първо място, отново
се касае за увеличаване на имуществото, тъй като срещу поетото задължение е
придобил правото на собственост върху недвижим имот. Освен това, по делото няма
данни прехвърлителката Божанка Димитрова дали се явява роднина на ответника –
майка или баба. Затова поетото задължение е по силата на облигационна
обвързаност и не се конкурира с лицата-носители на правото на издръжка,
визирани в разпоредбата на чл.140 ал.1 СК. А дори да се приеме, че
прехвърлителката се явява роднина на същия по пряка линия /майка или баба с
оглед данните за дата на раждане/, то задължението на ответника е законово
ранжирано съгласно чл.141 ал.1 СК. Нормата посочва в каква последователност
следва да бъде предоставяна издръжката при наличието на повече от едно лица с
право на издръжка.Следователно, задължението му към дъщеря му, макар и
пълнолетна, се конкурира с останалите лица, имащи право на издръжка.
Изложеното мотивира съда
да приеме, че ответникът разполага с достатъчно имущество и парични средства и
затова не следва да бъде освобождаван от задължението да осигурява издръжка на
пълнолетната си дъщеря. Отчитайки податните възможности на двамата родители,
съдът приема, че общият размер на месечната издръжка следва да бъде 600лв, от
които всеки от двамата родители следва да участва поравно, тъй като се
установи, че ищцата живее отделно от тях, на общежитие в Германия. Или
дължимата сума от всеки родител е по 300лв месечно.
Предвид изложеното ответникът
следва да бъде осъден да заплаща на ищцата всеки месец до настъпване на основание
за нейното изменение или прекратяване.
За разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 500лв, претенцията е отхвърлена с
решението на ВРС, което не е обжалвано в тази част и е влязло в законна сила.
Затова ВОС не дължи произнасяне.
По иска с правно
основание чл.149 СК
В хипотезата на чл.149 СК е посочено, че издръжка за минало време може да се търси
най-много за една година преди предявяването на иска.
Исковата
молба е подадена на 25.10.2018г; затова и най-ранният начален момент на
претенцията може да бъде 24.10.2017г.
Установи от
събрания доказателствен материал, че дипломата за завършено средно образование е издадена на
18.06.2018г, а обучението във ВУЗ в гр. Берлин ищцата е започнала на 1.10.2018г.
Следователно
и предявеният иск за заплащане на издръжка за минал период от време е частично
неоснователен.
При това
положение претенцията за времето от посочената от ищцата начална дата 11.09.2017г до 23.10.2017 вкл., се
явява недопустима и затова по отношение на нея производството следва да бъде
прекратено.
За периода от
24.10.2017г до 18.06.2018г –
издръжката се дължи на основание, че ищцата като пълнолетна е продължила
средното си образование.
По отношение
на размера. Предвид, че за времето от 8 месеца, през който ищцата е продължила
средното си образование не са настъпили трайни или съществени изменения нито в
потребностите й, нито във възможностите на родителя, дължащ издръжка, то съдът
приема, че размерът на същата следва да бъде от 200лв месечно, което за
посочения период се равнява на 1520лв
За периода от
1.10.2018г до 24.10.2018г – на
основание че е пълнолетна и продължава висшето си образование редовна форма на
обучение.
По размера.
Предвид, че
ищцата от 1.10.2018 е станала студентка, размерът на издръжката й за този
период съдът определя на 300лв,
колкото е и тази за в бъдеще предвид липсата на съществени промени в нейните
потребности за месеца преди завеждането на исковата молба и за времето след
това.преди. За 25 дни от м.окт. това е равно на 250лв
При това положение
общата сума за минало време следва да бъде 1770лв. След като РС е определил размер
от 1713,80лв, и при забраната да се влошава положението на обжалващия, то
посочената сума следва да остане определената от РС. За разликата над тази сума
до пълния претендиран размер от 6000лв, искът е неоснователен, в която част
няма жалба и решението е влязло в законна сила.
Предвид съвпадащите
крайни правни изводи на двете инстанции подадената от И.М.И. въззивна жалба се
явява неоснователна и решението на РС – да бъде потвърдено.
По разноските
Предвид изхода на спора в настоящата инстанция, дължимите такси и
разноски страните за първата инстанция следва да останат така, както са били
определени от ВРС, а именно: на
осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът да заплати в полза на съда държавна такса върху
уважените части на двата иска общо в размер на 500,55лв; ответникът да заплати в полза на ищцата сторените от нея
разноски съразмерно на уважените претенции в размер на 177,13лв, на осн. чл.78 ал.1 ГПК; и съразмерно на отхвърлените части
на двата иска - в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 314,31лв – възнаграждение за ползвана адв.защита.
За настоящата инстанция,
предвид неоснователността на жалбата, в полза на въззиваемата страна следва да
бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер на 250лв за заплатено адв.възнаграждение, за което няма направено
възражение за прекомерност от насрещната страна и са представени доказателства
- списък и договор за правна помощ, обективиращ и разписка за реално получена
сума /л.27 и л.28/.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-Х с-в № 1086/18.03.2018г по гр.д.
№ 16168/2018г в частта му, с която
И.М.И. ЕГН ********** е осъден
да заплаща ежемесечно, считано от
25.10.2018г, до настъпване на законово основание за прекратяване на
задължението, в полза на К.И.И. ЕГН ********** сумата от 300лв /триста
лева/, представляваща дължима издръжка, на осн.чл.144 СК, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, като плащането се извършва до всяко 5-то
число на съответния месец, за който се дължи издръжката, както и е осъден да заплати в полза на К.И.И. сумата
от 1713,80лв, представляваща дължима издръжка за минало време - за периода от
24.10.2017г до 18.06.2018г и за периода от
1.10.2018г до 24.10.2018г, на осн.чл.149 СК; както и е осъден ответникът да заплати в полза на съда държавна
такса върху уважените части на двата иска общо в размер на 500,55лв; да заплати в полза на ищцата сторените от нея разноски
съразмерно на уважените претенции в размер на 177,13лв, на осн. чл.78 ал.1 ГПК; а съразмерно на отхвърлените
части на двата иска – ищцата следва да заплати в полза на ответника сумата от 314,31лв – възнаграждение за ползвана адв.защита.
Решението не е обжалвано
и е влязло в законна сила по отношение на отхвърлителните части: за разликата
над присъдената месечна сума от 300лв до пълния претендиран размер от 500лв, на
осн.чл.144 СК, както и за разликата над сумата от 1713,80лв до пълния
претендиран размер от 6000лв, на осн.чл.149 СК.
ОСЪЖДА И.М.И. ЕГН ********** да
заплати на К.И.И. ЕГН **********,
сумата от 250лв, представляваща заплатено от ищцата адвокатско
възнаграждение за двата иска, съобразно частичната им основателност, на осн.
чл.78 ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: