МОТИВИ
Към присъда по НОХД № 770 по описа на Карловския районен съд за 2020 год.
Районна Прокуратура П.,
ТО К. е повдигнала обвинение против подсъдимия Д.М.А. с ЕГН ********** *** за това,
че на неустановени дати в периода 10.03.2020 г. - 23.03.2020 г. в гр. К., обл. П., като непълнолетен, но като е разбирал свойството и
значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, при условията на
продължавано престъпление, на два пъти е извършил действия с цел да удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст - пострадалата Н.С.И. с ЕГН ********** - престъпление по чл.149, ал.1,
във вр. с чл.26, ал.1, във вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие по Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК, като
съдът е обявил, че при постановяване на присъдата си ще се ползва от
самопризнанието на подсъдимия А., без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението
със същата правна квалификация на деянието. Заема становище, че събраните по
делото доказателства по несъмнен и категоричен начин установяват описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка и водят до извод, че именно подсъдимият
е автор на възведеното спрямо него обвинение. По отношение на реализиране на
наказателната отговорност предлага подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на инкриминираното деяние, като му бъде наложено наказание при
условията на чл.58а, ал.4 от НК, а именно пробация в
съвкупност от следните пробационни мерки - задължителна
регистрация по настоящ адрес ***, включваща явяване и подписване пред пробационен служител с периодичност два пъти седмично за
срок от 10 месеца и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 10 месеца.
Пледира направените по делото разноски да бъдат възложени на подсъдимия.
Подсъдимият А. в съдебно заседание признава вината си и съжалява за
стореното. Декларира, че желае делото да приключи чрез провеждане на предварително
изслушване по реда на Глава ХХVІІ от НПК, при условията на чл.371, т.2 от НПК,
както и, че не оспорва фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и
се съгласи да не се събират доказателства за изложените в обвинителния акт
факти. В хода на съдебните прения изцяло поддържа защитника си.
Защитника на подсъдимия - адв. Ш. се солидаризира
с заявеното от подзащитния му, като относно
наказанието предлага то да е обществено порицание или алтернативно – пробация в минимален размер.
По делото няма конституирани като страни частен обвинител и граждански
ищец.
Съдът, въз основа за събраните и приложени по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Подсъдимият Д.М.А. с ЕГН
********** е роден на *** ***, *********, *********, *********в ПГ „Х.С.“ в гр. К., с адрес за призоваване в страната
гр. К., обл. П., ул.“М.д.“ №*, неосъждан.
В началото на 2020 г. подс. А., тогава и към м. март 2020 г. непълнолетен - на 14
г. (роден на *** г.), се запознал в приложението “instagram”
/инстаграм/ с пострадалата – св.Н.С.И., тогава и към
м. март 2020 г., малолетна - на 12 навършени години (родена на *** г.).
Възрастта на св. Н.И. била известна на подс. Д.А.. С
течение на времето, около началото на м. март 2020 г., освен да си пишат, подс.А. и св. Н.И. започнали и да се срещат и да излизат
заедно, като вече имали и общи познати - свидетелите А. А.А.,
С. Д. В., А. Н. Н., А. Ю. Й. и Х. Б.. Малко след като започнали да се срещат и излизат заедно,
подс.А. поискал от св. Н.И. да правят анален секс,
тъй като знаел, че е малка - на 12 години, и затова не искал да правят
вагинален секс. Първоначално св. Н.И. не желаела, но след настояването на подс. А. и след като разговаряла със своята приятелка - св.
А. Й. се съгласила.
На неустановена дата
през първата половина на м. март 2020 г., в периода 10.03.2020 г. - 15.03.2020
г., подс. А. бил заедно със св. Н.И. и техните
познати – св. А. А., св. А. Й. и св. А.А. Ч. в двора
на ОУ „Р.П.“ в гр. К.. Първоначално, подс. А. и св. Н.И.
се прегръщали и целували, а малко след това се отдалечили от познатите си и
отишли зад училището, където и двамата се съблекли голи от кръста надолу. Подс. А. застанал зад пострадалата – св.Н.И. и проникнал с еректиралия си полов член в аналното отвърстие на
пострадалата - св. И.. Тъй като св. Н.И. изпитвала болка, малко след
като подс. А. проникнал с половия си член в ануса й,
тя поискала от него да спре, при което той преустановил действията си, като не
успял да еякулира.
Случилото се било
възприето от св. А. А. и св.А. Й..
След този случай, подс. А. и св. Н.И. продължили да си пишат, като подс. А. искал да правят отново секс. Междувременно двамата
се скарали, тъй като св. И. се била видяла и разговаряла и с други момчета от
гр. К. и подс. А. подозирал, че св.Н.И. се е целувала
с едно от тях. Въпреки това, подс. А. поискал от св.Н.И. да се сдобрят. На неустановена
дата в периода 20.03.2020 г. - 23.03.2020 г. включително, вероятно на
20.03.2020 г. или 21.03.2020 г., св.Н.И. разговаряла със св. А. Й., която я
успокоила и й казала, че подс.Д.А. я обича и, че
трябва да му се довери. Малко по-късно на същия ден, в двора на училище - ОУ „Р.
П.“ в гр. К. св. И. се видяла с подс.Д.А., като там
били и св. А. Й., която ги сдобрила, както и св. А. А. и св. А. А. Ч.. След
като се сдобрили, св.Н.И. и подс.Д.А. се отдалечили
от останалите и отишли зад физкултурния салон на училището. Там двамата отново
свалили дрехите си от кръста надолу, останали голи и подс.Д.А.
проникнал с еректиралия си половия член в ануса на св.Н.И..
Подс. А. започнал да извършва постъпателни движения,
като вкарвал и изкарвал члена си в аналното отвърстие на св.Н.И., като след
около 10 минути еякулирал.
Случилото се отново било
възприето от св. А. А. и св. А.Й., а св. А. заснел и видеоклип с телефона си,
който по-късно изтрил. Видеоклип от случилото се бил заснет и от самия подсъдим,
който видеоклип по-късно той изпратил на свои приятели, включително и на св. А..
И в двата случая, подс.Д.А. извършил деянията с цел да удовлетвори половото
си желание без съвкупление като е знаел, че пострадалата – св. Н.И. не била
навършила 14 годишна възраст.
В хода на досъдебното
производство са изготвени следните експертизи:
1. Съдебно-медицинска
експертиза на пострадалата Н.И., според която при извършения й гинекологичен
преглед била установена пръстеновидна девствена ципа със запазена цялост.
Имайки предвид анатомичната характеристика на девствената ципа, не е възможно
извършването на вагинален полов акт без от това да останат видими травматични
увреждания. По аналното отвърстие и околностите му не били установени
травматични увреждания, следи от косми или други биологични материали. Липсата
на травматични увреждания в аналната област според вещото лице не изключва
възможността за извършването на анален полов акт или блудствени
действия без от това да останат видими следи.
2.Съдебно-психиатрична
експертиза на подс. Д.А., според която същият не
страда от физически и психически недостатъци. Способен е бил към периода на
извършване на деянията и към момента на изготвяне на експертизата правилно да
възприема фактите и обстоятелствата, които имат значение за делото и може
да дава достоверни обяснения за тях.
Могъл е да ръководи постъпките си, а самите деяния не са били извършени поради
лекомислие или увлечение.
3.Съдебно-психиатрична
експертиза на пострадалата – св.Н.И.. Видно от заключението на вещото лица, тя
не страда от физически и психически недостатъци и е способна правилно да
възприема фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни показания за
тях.
Пострадалата – св. Н.С.И.
към момента на осъществяване на гореописаните деяния – през м. март 2020 г., не
е била навършила 14 годишна възраст, родена е на *** г., т.е. същата е била
малолетна.
Подс.Д.А. към момента на
осъществяване на гореописаните деяния – през м. март 2020 г. е бил непълнолетен
- роден е на *** г.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанията на подсъдимия по реда на
чл.371, т.2 от НПК и кореспондиращите с тях писмени, гласни и веществени
доказателства, събрани в хода на досъдебното производство - показанията на
свидетелите Н.С.И., А. А. А., Х. Б., А.
Н. Н., А. А. Ч., А. Ю. Й., С. Д. В. от гр. К., Я. В. К., Т. А. А. и И. А. А., писмените
доказателства – протоколи за доброволно предаване, протоколи за оглед на ВД,
ведно с фотоалбуми, справки АИС БДС, характеристични справки, справка за
съдимост, акт за раждане, справка от инспектор ДПС при РУП К., заключенията на
Съдебно-медицинската експертиза на пострадалата Н.И., на Съдебно-психиатричната
експертиза на подс. Д.А., на Съдебно-психиатричната
експертиза на пострадалата– св.Н.И., на ВД – 2 бр. мобилни телефони и един брой
CD, като в тази насока следва изрично да се отбележи, че събраните и изброени
по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради
което и не се налага същите да бъдат обсъждани поотделно.
Показанията на
цитираните свидетели, съдът намира за обективни, логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви, незаинтересовани, в съответствие помежду си и с
писмените доказателства по делото, подкрепящи направеното от подсъдимия
самопризнание. Противоречие относно релевантните факти от предмета на доказване
в събраните гласни доказателства – свидетелски показания, не се наблюдава, като
всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите се събития е станал непосредствен очевидец.
Заключенията на
посочените по-горе експертизи съдът намира за изготвени с необходимите професионални
знания и компетентност и ги кредитира и ползва изцяло.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият Д.М.А. с ЕГН ********** е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.149, ал.1, във вр. с
чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК,
тъй като на неустановени дати в периода 10.03.2020 г. - 23.03.2020 г. в гр. К.,
обл. П., като непълнолетен, но като е разбирал
свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, при
условията на продължавано престъпление, на два пъти е извършил действия с цел
да удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст - пострадалата Н.С.И. с ЕГН **********.
Изпълнителното деяние на
престъплението е осъществено от подсъдимия, като на две различни дати е проникнал
с еректиралия си половия член в а. на пострадалата И..
Тези действия са от естеството да възбудят и удовлетворят полово желание без
съвкупление.
От субективна страна
деянието е извършено виновно, с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал възрастта
на пострадалата, както и че чрез действията си ще възбуди и удовлетвори полово
желание, без да извършва съвкупление и е целял този резултат.
Налице е и предвидената
в чл.149 ал.1 от НК особена цел – деецът с действията си да цели възбуждане или
удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Този субективен елемент от
състава на престъплението се установява от външно обективираните
действия на подсъдимия, целенасочената и търсена интимна близост със св.И. в
продължителен период от време.
Деянието на подс.А. е квалифицирано като продължавано престъпление по
смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като всяко едно от деянията осъществява по
отделно състава на едно и също престъпление
- по чл. 149 ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от
време – на неустановени дати в периода 10.03.2020 г. - 23.03.2020 г., при една
и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от
деянията, при което последващите деяния се явяват от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите и по отношение на
тези деяния прилагането на нормата на чл.26, ал.1 от НК е императивно (в този
смисъл Решение № 597/07.04.2003 на ВКС по н.д. № 480/2002 г., I н.о., докладчик
съдия П. Т. и Решение № 369/07.10.2004 г. на ВКС по н.д. № 995/2003 г., I н.о.
докладчик съдия П. Т.).
Престъплението е
квалифицирано и по чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като към момента на извършването
му – в периода 10.03.2020 г. - 23.03.2020 г. подсъдимият е бил на 14 г., но е
можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
Предвид изложените
съображения съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.149,
ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр.
с чл.63, ал.1, т. 3 от НК.
Относно наказанието:
Необходимо е да се
посочи, че при определяне на вида и размера на наказание на непълнолетни, съдът
следва да има предвид разпоредбата на чл.60 от НК, според която наказанието на
непълнолетните се налага с цел преди всичко те да бъдат превъзпитани и
подготвени за общественополезен труд. Това означава, че основната цел на
наказанието е то да съдейства за правилното им възпитание като съзнателни и
трудолюбиви членове на обществото.
В случая, при
индивидуализацията на наказанията на подсъдимия съдът счете, че следва да се
приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 б. „б” от НК, като се отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение подсъдимия чистото му
съдебно минало, добрите характеристични данни, самопризнанието, искреното
съжаление и разкаяние, като не се отчетоха отегчаващи обстоятелства.
Поради изложеното
настоящият съдебен състав счита, че наказанието следва да се определи по реда
на чл.55, ал.1 от НК – при многобройни смекчаващи обстоятелства. За
престъплението по чл.149, ал.1 от НК се предвижда по Особената част на
Наказателния кодекс наказание „лишаване от свобода” от 1 до 6 години.
Последното, съгласно чл.63, ал.1, т.3 от НК за непълнолетните се заменя с
лишаване от свобода до 3 години. При приложението на чл.55, ал. 1, т. 2, б.
"б" НК, тъй като предвиждащото се за непълнолетните наказание няма
минимум, следва да се премине към друг вид наказание, като съдът счита за най-подходящо
наказанието „Пробация“ което да е в съвкупност от следните пробационни
мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес, включваща явяване и
подписване пред пробационен служител с периодичност
два пъти седмично за срок от 9 /девет/ месеца и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 9 /девет/ месеца, в
предвид на това, че деянието е извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК.
При предприетата замяна
на наказанието по реда на чл.55 от НК е допустимо да бъде наложено и наказание
Обществено порицание, каквото искане направи и защитника на подсъдимия – адв.Ш., но съдът счита, че с налагане на наказание от този
вид няма как да бъдат постигнати целите по чл.36 от НК, нито в индивидуален,
нито в генерален план. За да има предупредителен и възпитателен ефект
наложеното наказание, то следва да засегне интересите на осъденото лице в
такава степен, че да е в състояние да коригира линията му на поведение и
избягването в бъдеще на противообществени прояви от негова страна, а с оглед
извършеното от подсъдимия съдът е на становище, че наказание от вида Обществено
порицание не би изпълнило успешно тези цели. Съдът счита, че наложеното
наказание Пробация е оптимално по вид и размер и
напълно съответства на инкриминираната престъпна проява. В случая, подсъдимия ще
дължи редовни явявания в пробационната служба за
срока на наказанието, което неминуемо ще подейства дисциплиниращо спрямо него,
а и ще е сигнал при бъдещите му изяви в обществото, който ще е в състояние да го
възпре от извършване на друго престъпление. Именно затова, съдът не намери
основание да наложи наказание Обществено порицание.
Така определеното наказание
в конкретния случай според съда ще изиграе максимално добре своята
предупредителна и възпираща роля, ще помогне в най-пълна степен за поправянето
и превъзпитанието на подсъдимия, с цел спазване на законите и обществения ред,
ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще го
подготви за общественополезен труд и ще въздейства възпитателно и предупредително
и върху други членове от обществото.
Причините за извършване
на престъплението са слаби морално-волеви задръжки, неглижиране
от страна на подсъдимия на половата и телесната неприкосновеност на личността
на подрастващите момичета, нисък оценъчен критерий на поведение.
С оглед така
постановената присъда съдът осъди подс. Д.А. на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на държавата,
вносими по сметка на ОД на МВР П., сумата от общо
567,30 лв. от които 91,50 лева за изготвена съдебно-медицинска експертиза;
219,60 лева изготвена психиатрична експертиза; 256,20 лв. за изготвена
съдебно-психиатрична експертиза, представляващи направени по делото разноски в
досъдебното производство за възнаграждения на вещи лица.
Относно веществените
доказателства съдът присъди:
На осн.
чл.111, ал.1 от НПК веществените доказателства намиращи се на съхранение при
домакина на РУ на МВР К. - мобилен телефон марка “А.11”, зелен на цвят с ИМЕЙ ******и
№ ******и един брой СИМ карта към него, след влизане в сила на присъдата да се
върнат на собственика им - Д.М.А. с ЕГН **********; мобилен телефон марка “С.”,
модел S-6 EDGE, тъмно син на цвят с ИМЕЙ № ******, след влизане в сила на
присъдата да се върне на собственика му- И.А.А.от гр.
К., ул. “К.”, №*, а вещественото доказателство - 1бр. СД, приложен към делото,
съдържащ видеозапис да остане по делото.
Мотивиран от горното,
СЪДЪТ постанови присъдата си с изложеното в нея съдържание.
С.А.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: