Р Е Ш Е Н И Е
гр. Кюстендил, 01.07.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДЕСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
като разгледа докладваното от съдия
Савова т.д. № 92 по описа за 2019г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 247 от ГПК.
Образувано е
постъпила молба от „Банка ДСК“ АД, гр. София, ул. „Московска“ №19, вписано в ТР
към АВ с ***, действаща чрез процесуалният представител юрк. **,
със съдебен адрес:***, с която е заявено
искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №260026/10.05.2021
г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по т.д.№92/2019 г. по описа на съда.
Искането е в
диспозитива на постановеното решение да бъде отстранена очевидна фактическа
грешка, като вместо постановеното „главница в размер на ***
лв., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2019 г. до окончателното й изплащане“ да
бъде записано „главница в размер на ** лв., ведно със
законната лихва, считано от 19.01.2019
г. до окончателното й изплащане“.
Препис от молбата е
изпратен на насрещната страна, която в срока по чл.247, ал.2 ГПК не е
депозирала писмен отговор.
След преценка доводите на молителя в производството и
приложените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
Съдът е сезиран с
искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното
от него съдебно решение.
КнОС намира искането
за поправка на очевидна фактическа грешка за допустимо, но по същество
неоснователно. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Съгласно чл. 247, ал.
1 ГПК съдът по своя инициатива или по искане на страната може да поправи
допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Според правната теория и
съдебна практика очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между
формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст
на решението. Такава грешка представлява погрешното посочване на имената на
страните, на размера на присъдената сума, погрешно пресмятане на суми,
произнасяне по част от искането в мотивите и пропуск съдът да се произнесе в
диспозитива на решение. Не е допустимо чрез поправка на очевидна фактическа
грешка да се замести формираната воля на съда в съдебния акт ( в този смисъл
виж Определение №251/01.08.2019 по дело №3014/2017 на ВКС, ТК, II т.о.).
В постановеното по делото
решение №260026/10.05.2021 г. формираната от съда воля, обективирана в
диспозитива на решението, съвпада с тази в мотивите на съдебния акт и се
припокрива напълно с искането на ищеца, заявено във формулирания с исковата
молба петитум, докато настоящото
искане не съвпада с последния , доколкото се иска присъждане на лихва от
по-ранна дата, при липса на изменение на претенцията в хода на производството.
Съгласно разпоредбата
на чл. 2 от ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до
тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Същевременно по
силата на чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на
делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните,
като съдът не може да излиза извън определените от тях рамки на спора.
Доколкото ищецът в
производството е поискал присъждане на законна лихва за забава върху
просрочената главница, считано от 11.03.2019 г. до изплащане на вземането,
съдът с постановеното по делото решение е уважил искането на ищеца, както е
заявено в исковата молба и е присъдил такава от 11.03.2019 г.
Искането за поправка
на допусната в решението очевидна фактическа грешка не може да се основава на
твърдения за неправилност на решението. При наличие на такива съмнения
средството на страната за защита е по реда на инстанционния контрол чрез
обжалване на решението, но не и по реда на производството по чл.247 ГПК ( в
този см. виж Решение №253/07.03.2018 по дело №4430/2016 на ВКС, ГК, IV г.о.).
Съобразявайки
изложените обстоятелства от молителя в разглежданата молба настоящият съдебен
състав не счита, че следва да допусне изменение на диспозитива на решението
поради отсъствие на предпоставки за допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка, при което искането следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното,
Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за поправка на
очевидна фактическа грешка в диспозитива на
Решение №260026/10.05.2021 г., постановено от Окръжен съд – Кюстендил по
т.д.№92/2019 г. по описа на съда, като вместо постановеното „главница в размер на *** лв., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2019 г. до
окончателното й изплащане“ да бъде записано „главница в размер на *** лв., ведно със законната лихва, считано
от 19.01.2019 г. до окончателното й
изплащане“.
Решението подлежи на обжалване пред САС с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: