№ 223
гр. Пловдив, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000773 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260200 от 17.05.2021 г., постановено по т.д. № 93 по описа
за 2020 г. С..т окръжен съд е:
- Осъдил З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“, да заплати на Н. С. АЛ., сумата от 15000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, преживени
душевни болки и страдания - стрес, страх и негативни емоции, в резултат на
претърпяното от ищеца ПТП на 21.03.2019 г., ведно със законната лихва
върху обезщетението, считано от 29.11.2019 г. до окончателното изплащане
на сумата.
- Отхвърлил иска за разликата над присъдения размер от 15 000 лв. до
предявения от 50 000 лв. като неоснователен.
- Осъдил „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.” АД, да заплати на Н. С. АЛ. сумата от 120
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направените от ищеца разходи за лечение, които са в пряка причинно-
следствена връзка с получените травматични увреждания в резултат на
претърпяното ПТП на 21.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 29.11.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата.
1
- Отхвърлил предявения иск иска за останалия претендиран размер от
240 лева като неоснователен
- Осъдил „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.“ АД да заплати на адв. Р.М. - САК, сумата
701,40 лв./ с ДДС, адв. възнаграждение по чл. 38 ЗА.
- Осъдил Н. С. АЛ. да заплати на „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.” АД сумата 525 лв.
разноски по делото.
- Осъдил „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.“ АД да заплати да заплати сумата от 879.30
лв., представляваща държавна такса и възнаграждение за вещи лица, по
сметка на ОС С.З..
Решението е обжалвано от двете страни по спора.
Ищецът по делото Н. С. АЛ. е обжалвал постановеното решение с
въззивна жалба в частта, с която е отхвърлен предявения осъдителен иск за
присъждане на обезщетение за претърпените вследствие процесното ПТП
неимуществени вреди за разликата над присъдените 15000 лева до сумата
50 000 лева, както и в частта за присъдените в негова тежест разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
В жалбата се поддържа довод за необоснованост, неправилност и
незаконосъобразност на решението в тази част, поради несъобразяване на
решението с фактите по делото и с практиката на съдилищата относно
преценката за справедливия размер на обезщетението за претърпените вреди
както и относно преценката за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия. Искането и да се отмени решението в обжалваната
от него част и се постанови друго, с което предявения иск за присъждане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди се уважи за сумата от
50 000 лева, както и да му се заплатят направените деловодни разноски.
Ответникът З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД обжалва решението в осъдителната му
част, с която е присъденото обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 10 000 лева до уважения размер от 15000 лева;
обезщетение за имуществени вреди в размер на 120 лева, както и в частта
относно началния момент за присъждане на законна лихва, както и в частта
за разноските.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания, че решението в
обжалваната му част е неправилно. В подкрепа на жалбата си ответникът
изразява становище, че присъденото обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди е определено в противоречие на принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД и съдебната практика в тази насока, както и че не
е определен правилно размера на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, който, според ответника, следвало да бъде не по-малък
от 2/3. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови
друго, с което искът да се отхвърли изцяло иска обезщетение имуществени
вреди, а този за обезщетение за неимуществени вреди - за разликата над
сумата от 10 000 лева, като за начален момент на лихва за забава да бъде
2
определен от 29.02.2020 г. и съответно – да се измени в частта за разноските.
Ответникът иска да му се присъдят направените деловодни разноски пред
двете инстанции.
Всяка от страните е представила отговор, с който оспорва въззивната
жалба на другата страна.
Третото лице помагач на страната на ответника – „З. А. Б.“ АД, чрез
процесуалния си представител е изразило становище по въззивната жалба на
ищеца в смисъл, че решението в обжалваната от ищеца част е правилно и
следва да се потвърди.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред С.. окръжен съд е било образувано по предявени
от Н. С. АЛ. против З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“ АД, обективно съединени осъдителни
искове за заплащане на застрахователно обезщетение от 60 000 лева за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от телесни
увреждания, както и за заплащане на обезщетение от 240 лева за причинени
имуществени вреди – разходи за консултации с психолог във връзка с
преживян стрес и отрицателни емоции, настъпили в резултат от ПТП,
възникнало на 21.03.2019 г., в гр. К., причинено от виновното противоправно
поведение на трето за спора лице – Ф. С. Р., при управление на лек автомобил
марка „О.", модел „К.“, с регистрационен № ** **** **, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 23.07.2017 г. - датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед заявеното основание на предявените искове от събраните
доказателства, по делото са установени следните относими към спорното
правоотношение факти:
На 21.03.2019 г., около 06:30 часа, на републикански път I - 6 при км
*** + *** на пътен възел „П. "З.“, който е в състава на околвръстен път на гр.
К., при управление на МПС - лек автомобил „О.“ модел „К.“, с
регистрационен № ********, водачът Ф. С. Р., при включване в движението
на ПП I-6, не е пропуснала движещият се по път с предимство по този път, в
посока от юг на север, лек автомобил марка „Т.“ модел „К.В.“ с рег. №
********, вследствие на което е настъпил удар между лявата задна част на
л.а. „О.“ с предната дясна част на л.а. „Т.“.
В резултат от настъпилото пътнотранспортно произшествие, возещият
се на задната седалка в лекия автомобил Н. С. АЛ. е получила различни
телесни увреждания.
Установено е също, че вина за настъпилото ПТП има единствено
водачът на лекия автомобил „О.“ Ф. Р., която е починала вследствие
получени от произшествието травми.
Безспорно установено е също, че собственикът на лекия автомобил „О.“
3
модел „К.“, с регистрационен № ** **** ** към деня на произшествието е
имал сключен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с
ответното дружество, по застрахователна полица с № BG/30/************ с
начална дата на покритие 21.01.2019 г. и със срок на валидност до 21.01.2020
г.
Установено е, че вследствие от удара, ищецът е получил следните
травматични увреждания: контузия на главата - кръвонасядане в областта на
челото с екскориации; контузия на гръдния кош; контузия на гръбнака в
кръсцовия /лумбален/ отдел; мозъчно сътресение без коматозно състояние;
счупване на тялото на Тh12 -стабилна фрактура.
Получените вследствие от процесното ПТП увреждания са наложили
хоспитализация на пострадалия А., през периода от 21.03.2019 г. до
23.03.2019 г. След изписването, възстановяването му е продължило в
домашен режим. Според събраните доказателства – свидетелски показания и
съдебно-медицинска експертиза, възстановяването от отделните травми е
било с различна продължителност, като в цялост оздравителния процес на
най-тежката травма - счупване на тялото на Тh12 е продължил в рамките на
около 6 – 8 месеца.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, а и от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че получените от ищеца
травматични увреждания са му причинили различни по степен и интензитет
болки и страдания. Освен че са довели до разстройство на здравето, временно
опасно за живота, комплексните травми са причинили на ищеца
продължително затрудняване на движението на тялото. Конкретно - травмите
на гръдния кош и счупения прешлен са му причинявали сериозни болки и на
практика са го обездвижили за около три месеца, след което, с носенето на
корсет и чужда помощ, ищецът е започнал да се придвижва из дома, а по-
късно - и да извършва работа без физически натоварвания. Едва след шестия
месец след произшествието, болките вече са били търпими, епизодични и
флуктоиращи. Според експертното заключение, ищецът е работоспособен, с
остатъчни епизодични болки, влияещи се от определени обстоятелства –
температурни промени, влага, позиция на тялото, пътуване.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е
нА.це отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с
чл. 493, ал. 1 т. 1 КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е доказан по
основание.
Основният спор между страните се отнася до справедливия размер на
дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.
Съдържащите се във въззивните жалби оплаквания са относно
определения размер на обезщетението за неимуществените вреди. Те се
основават на доводите на страните, от една страна, че при анА.за на
относимите към размера на обезщетението факти, съдът не е съобразил вида,
4
интензитета, степента и продължителността на търпените от пострадалия
болки и страдания, а от друга – че не бил отчетен правилно факта на
съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
Във връзка с изразените от страните възражения и доводи относно
определения общ размер на обезщетението, Пловдивският апелативен съд взе
предвид следното:
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД
трябва да се изхожда преди от вида, характера и броя на уврежданията;
продължителността и степента на претърпените болки; физическия,
психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността
на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния
период, прогнозата на възстановяване, възрастта на пострадалия и пр.
В случая е безспорно установено, че причинените на ищеца А.
травматични увреждания на главата, гръдния кош и гръбнака, освен кратък
престой за изследване и наблюдение, не са налагали продължителен период
на болнично лечение, нито оперативно лечение на травмите, като
оздравителният процес е протекъл сравнително гладко, изцяло в домашни
условия. От друга страна, процесът на възстановяване е бил свързан с
изпитване на силни, интензивни болки и обездвижване за период от около
три месеца. За този период, болките и обездвижването несъмнено са влошило
начина на живот на пострадалия и са довели до неблагоприятни промени -
затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването,
ограничаване на социалните контакти за един продължителен период. Освен
физическите болки и описаните ограничения, като последица от получените
вследствие произшествието травми, инцидентът се е отразил неблагоприятно
и върху психичното състояние на ищеца. Преживяното от него е довело до
негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на
адаптацията с повишено чувство на страх, тревожност, депресивни
изживявания и чувство за безпомощност по отношение на ежедневното
самообслужване, както и по отношение на работоспособността.
Освен описаните фактори - вид, характер и брой на уврежданията;
продължителността и степента на претърпените болки, физически,
психически, битов и социален дискомфорт; продължителност и сложност на
лечението; продължителност на оздравителния и възстановителния период,
прогноза на възстановяване и пр., също следва да се отчетат и конкретните
икономическите условия в страната, доколкото те също съставляват известен
ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост при определяне
размера на обезщетението. В този смисъл размерът на обезщетението ще
следва да се съобрази и с реалните социално-икономически условия и
стандарта на живот в страната.
Предвид изложеното, съдът преценява като частично основателни
5
изразените от страна на ищеца доводи за определяне на по-висок общ размер
на дължимото застрахователно обезщетение, за претърпените от травмите
вследствие произшествието неимуществени вреди, както и евентуалното
възражение относно степента на принос на ищеца за настъпване на
вредоносния резултат, произтичащ от установения факт, че същият е пътувал
в автомобила без поставен обезопасителен колан.
Категорично установено е, че ищецът е пътувал в автомобила, на
задната седалка, без поставен обезопасителен колан, въпреки че автомобилът
фабрично е бил оборудван с такива. Установен е и механизмът, по който са
получени травмите – от удари в части в купето на катастрофиралия
автомобил. Последното, според допълнително заключение на СМЕ, се дължи
на липсата на обезопасителен колан, както и на легналото положение на
пострадалия по време на удара и последващите завъртания на автомобила, в
който е пътувал.
Следователно, с поведението си в конкретния случай – пътувайки без
поставен обезопасителен колан, в нарушение на изискването на чл. 137а, ал.1
ЗДвП, А. несъмнено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат –
рязкото сгъване на тялото напред и надясно, вследствие на което е получил
описаните травматични увреждания.
В тази връзка съдът преценява като неоснователни доводите на ищеца в
подкрепа на въззивна жалба относно липсата на принос от негова страна,
основаващ се на оспорване на обстоятелството за наличието на
обезопасителни колани в автомобила, както и че по време на удара бил в
легнало положение. Доводите са неоснователни, не само заради липсата на
различни от установеното твърдения от страна на самия ищец за положението
му в автомобила по време на процесното ПТП, но и заради съдържащите се
представените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства
– епикриза от клиниката по неврохирургия в частта за анамнезата /л.13/ и
психологично изследване /л.16/ данни за оспорваните обстоятелства, въз
основа на съобщеното от него положение в автомобила при настъпването на
инцидента. Тези данни се потвърждават и от съдържащите се в
допълнителната СМЕ и САТЕ заключения относно механизма на процесното
ПТП и действително настъпилите вреди, както и за наличие на причинна
връзка между липсата на обезопасителен колан и настъпилия за ищеца
вредоносен резултат.
Основателно е обаче съдържащото се във въззивната жалба от ищеца
евентуално становище, че приетият от първоинстанционния съд процент на
съпричиняване е завишен. Предвид установените обстоятелства относно
допуснатите от водача на л.а. „О. К.“ нарушения, които са основната причина
за настъпването на това тежко ПТП и съпътстващите го вреди за всички
участници в него, както и поведението на пострадалия от това произшествие
ищец, чието пренебрегване на правилото на чл. 137а, ал.1 ЗДвП е допринесло
единствено върху броя и тежестта на получения от самия него травми, съдът
6
преценява, че приносът на ищеца за настъпване на вредоносния резултат
възлиза на 15 %.
Неоснователно е в такъв случай поддържаното в обратния смисъл
становище от процесуалния представител на застрахователя за по-висока
степен на приноса на ищеца за настъпване на вредите. В тази връзка не може
да бъде споделен довода за степен на съпричиняване „не по-малко от 2/3“,
тъй като това би означавало, че липсата на обезопасителен колан е
допринесла в значително по-висока степен за настъпването на вредите от
действията на водача на л.а. „О. К.“, довели до удара между двата
автомобила, което противоречи на произтичащите от доказателствата по
делото и заключенията на САТЕ изводи относно механизма на
произшествието, съответно - относно броя и тежестта на всички настъпили
вследствие това ПТП вреди.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
и тежестта на претърпените от ищеца А. неимуществени вреди, настоящият
съдебен състав преценява, че обезщетение в общ размер от 40000 лева,
намалено с коректно определения процент за приноса на пострадалия за
настъпването на вредите – 15 %, или 34 000 лева, съставлява справедлив
паричен еквивалент за тяхното възмездяване.
В този смисъл следва да се измени размера на присъденото
обезщетение, след като се отмени обжалваното решение в частта, с която
предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 15 000 лева до дължимия размер от 34 400 лева, както и в
частта за присъдените разноски, с оглед изменения размер на обезщетението.
Основателно е съдържащото се във въззивната жалба от ответника
възражение за неправилно определена начална дата на изискуемостта на
застрахователното обезщетение, съответно – за началната дата, от която
дружеството е изпаднало в забава.
Според ищеца, уведомяването и извършено на 29.11.2019 г., поради което
лихвата за забавено плащане на дължимото застрахователно обезщетение се
дължала от тази дата.
В тази насока ищецът се позовава на приложената към исковата молба и
приета по делото молба за заплащане на неимуществени вреди „гражданска
отговорност“ /л.28 - л.30 от т.д. 93/2020 г./, към която са приложени
документите по смисъла на чл. 498, ал. 2 КЗ, с които към онзи момент е
разполагал и които са били напълно достатъчни за произнасяне по
направеното искане.
На това искане застрахователят е отговорил с уведомление изх. №
4909/20.12.2029 г. до ищеца /л.84 – л.85/, получено от пълномощника му на
06.01.2020 г. /л.86/, с което изисква представянето на допълнителни
документи, необходими му „с цел изясняване на всички причинни
обстоятелства във връзка с настъпилото ПТП“.
7
В конкретния случай, към молбата до застрахователя, подадена почти
осем месеца след произшествието, когато възстановяването на ищеца
практически е приключило, са били приложени и необходимите документи
относно процесното ПТП, получените увреждания, проведеното лечение и
пр., чието получаване от застрахователното дружество е удостоверено с
входящ номер и дата на получаване.
Въпреки че застрахователят може да изисква представянето на
документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица,
тази възможност се отнася за случаите, в които такива не са представени или
представените са недостатъчни за удостоверяване на съществени
обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие
– чл. 106, ал. 3 и чл. 496, ал. 4 КЗ. В този смисъл допълнително изисканите от
застрахователя, месец след молбата документи, или нямат съществено
значение за установяване на основанието и размера на претенцията /напр.
тези по т. 1 - т. 5 от уведомлението/, или са такива, които ползвателят на
застрахователната услуга не може да се снабди – т. 6, но застрахователят е
могъл да ги изиска от съответните компетентни органи и лица в случай че са
чу били необходими. В този смисъл Пловдивският апелативен съд преценява,
че целта на посоченото уведомление е необосновано забавяне и удължаване
на процедурата по уреждане на претенцията, което съгласно разпоредбата на
чл. 106, ал. 5 е недопустимо.
В разпоредбата на чл. 497 КЗ – приложима за застрахователните
обезщетение по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите -
изрично е посочен момента, от който застрахователят дължи лихва за забава,
както следва:
- от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
- от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3.
Предвид установената дата на подаване на молбата с необходимите
приложени документи от ищеца до ответното дружество – 29.11.2019 г. и
съобразно с разпоредбата на чл. 497 КЗ, в случая лихвата е била дължима,
считано от датата, следваща изтичане на срока от 15 работни дни за
произнасяне по претенцията на ищеца – 16.12.2019 г., а не от датата на
подаването – 29.11.2019 г. както е приел първоинстанционният съд. В тази
част решението също следва да се отмени, като законната лихва върху
главните вземания следва да се присъди от 16.12.2019 г.
Относно разноските:
Предвид изхода от спора в настоящото производство, ответникът ще
следва да заплати на адвокат Р.М. допълнително сумата от 1175 лева към
присъдените 701.40 лева или общо 1876.40 лева адвокатско възнаграждение с
8
включен ДДС, за осъщественото безплатното представителство и защита на
ищеца в производството пред С.. окръжен съд, съответно – да й заплати
адвокатско възнаграждение от 1348.40 лева с включен ДДС за процесуално
представителство във въззивното производство, съразмерно с уважената част
от иска.
Ищецът Н. С. АЛ. ще следва да заплати на ответното дружество
деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск, в
общ размер от 401.10 лева, от които 229.20 лева деловодни разноски и 171.90
лева – адвокатско възнаграждение за представляващия дружеството
юрисконсулт в производството пред С.. окръжен съд, съответно – сумата
267.50, от които 134.90 лева за внесена ДТ и 133.70 лева – адвокатско
възнаграждение за представляващия дружеството юрисконсулт във
въззивното производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Предвид изхода от спора в настоящото производство, ответникът ще
следва да заплати допълнително по сметка на ОС С.З. и сумата от 950 лева
към присъдените 701.50 лева, от които 174 лева за деловодни разноски –
изплатени от бюджета на съда възнаграждения на вещи лица и 776
допълнително дължима ДТ, съразмерно с уважената част от иска, както да
заплати по сметка на Пловдивския апелативен съд и сумата от 388 лева
дължима ДТ за въззивното производството по въззивната жалба на ищеца
съразмерно с допълнително уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260200 от 17.05.2021 г., постановено по т. д. №
93 по описа за 2020 г. С..т окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен
предявения от Н. С. АЛ. против З.А.Д. „Д.Б.Ж.З.“, ЕИК *********,
осъдителен иск за заплащане на сумата от 19 400 лева за разликата над
присъдената сума от 15000 лв. до сумата от 34 400 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни болки и страдания
- стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП
на 21.03.2019 г.; както и частта, с която законната лихва върху
застрахователните обезщетения от 15 000 лева за неимуществени вреди и от
120 лева за имуществени вреди, е присъдена считано от 29.11.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите, като вместо това в тези части
постановява:
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.” АД, с ЕИК: *********, да заплати на Н. С.
АЛ., ЕГН **********, допълнително сумата от 19 400 лева над присъдената
9
сума от 15000 лв., или общо сумата от 34 400 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, преживени душевни болки и страдания
- стрес, страх и негативни емоции, в резултат на претърпяното от ищеца ПТП
на 21.03.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 34 400 лева; както
и върху сумата от 120 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в направените от ищеца разходи за лечение, които са в
пряка причинно-следствена връзка с получените травматични увреждания в
резултат на претърпяното ПТП на 21.03.2019 г., смятана от 16.12.2019 г. до
окончателното изплащане на тези суми.
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.” АД, с ЕИК: *********, да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., на адв. Р.М. -
САК, сумата допълнително сумата от 1175 лева към присъдените 701.40 лева
или общо 1876.40 лева адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за
осъщественото безплатното представителство и защита на ищеца Н. С. АЛ. в
производството по т.д. № 93 по описа за 2020 г. на С.. окръжен съд, както и
да й заплати адвокатско възнаграждение от 1348.40 лева с включен ДДС за
процесуално представителство в производството по в.т.д. № 773 по описа за
2021 г. на Пловдивския апелативен съд, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.” АД, с ЕИК: *********, да заплати
допълнително по сметка на ОС С.З. и сумата от 950 лева към присъдените
701.50 лева, от които 174 лева за деловодни разноски – изплатени от бюджета
на съда възнаграждения на вещи лица и 776 допълнително дължима ДТ,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.” АД, с ЕИК: *********, да заплати по
сметка на Пловдивския апелативен съд сумата от 388 лева - дължима ДТ за
производството по в.т.д. № 773 по описа за 2021 г. на Пловдивския
апелативен съд, по въззивната жалба на ищеца съразмерно с допълнително
уважената част от иска.
ОТМЕНЯ решение № 260200 от 17.05.2021 г., постановено по т.д. № 93
по описа за 2020 г. С..т окръжен съд, в частта, с която Н. С. АЛ., ЕГН
**********, е осъден да заплати на „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.” АД, с ЕИК *********,
сумата над 525 лв. /петстотин двадесет и пет лева/, разноски по делото, като
вместо това в тази част постановява:
ОСЪЖДА Н. С. АЛ., ЕГН **********, да заплати на „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.”
АД ЕИК ********* сумата 401.10 лева, от които 229.20 лева деловодни
10
разноски и 171.90 лева – адвокатско възнаграждение за представляващия
дружеството юрисконсулт в производството по т.д. № 93 по описа за 2020 г.
на С.. окръжен съд, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Н. С. АЛ., ЕГН **********, да заплати на „З.А.Д. Д.Б.Ж.З.”
АД ЕИК ********* сумата 267.50, от които 134.90 лева за внесена ДТ и
133.70 лева – адвокатско възнаграждение за представляващия дружеството
юрисконсулт в производството по в.т.д. № 773 по описа за 2021 г. на
Пловдивския апелативен съд, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260200 от 17.05.2021 г., постановено по
т.д. № 93 по описа за 2020 г. С..т окръжен съд в останалата обжалвана от
страните част.
Решението е постановено при участието на третото лице - помагач на
страната на ответника - „З. А. Б.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ****
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11