№ 1596
гр. Варна, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20213100502238 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Пи Маркет“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“,
ул.“Търново“, срещу блок 817, против Решение №262355/23.07.2021г.
постановено по гр.д.№2291/2021г. на Районен съд Варна, с което е уважен
предявеният от “Интейк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, ул.“Георги Живков“ №22-партер /вътрешен двор/,
против жалбоподателя и “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок
817, иск с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане на установено, че
съществува вземане в размер на 2828,34лв., произтичащо от сключен на
23.10.2014г. договор за цесия между „КНМ ГРУП” ЕООД и „ИНТЕЙК”
ЕООД, която сума представлява платена без основание стройност на
начислена с фактура №**********/16.05.2011г. електроенергия след
извършена корекция на сметка, което е съдебно установено в производството
по гр.д. № 11327/2014г. по описа на Районен съд – Варна и е издаден на
11.02.2019г. изпълнителен лист, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е недопустимо, тъй като
1
с предявения иск недопустимо се цели установяване на съществуването по
съдебен ред на факт, който не е предвиден в закона. Иск за титулярство на
вземане не е познат на правото. Излагат се доводи за липса на правен интерес
от предявения иск, тъй като не се твърди и установява правна връзка между
ищеца и жалбоподателя, а се атакува и оспорва чуждо гражданско
правоотношение. Ищецът основава иска си срещу жалбоподателя единствено
на твърдения за неизпълнение на сключен с трето лице договор.
В отговора по чл.263 от ГПК въззиваемият “Интейк“ ЕООД оспорва
жалбата с твърдения, че предявеният иск е допустим. Споровете за
притежанието на дълг законът отчита като годни за разрешаване именно с
установителни искове между претенденти (чл.224 и чл.225 ГПК). Правният
интерес от иска е обусловен от съществуващия спор за титулярството на
вземането между трима претенденти, които черпят правата си от един и същ
праводател. Доколкото нито един от проибретателите не е заместил
праводателя си в провелото се производство за установяване на вземането му,
приключилият с участието на субституента спор не е процесуална пречка за
разглеждане на иск за принадлежността на вземането. По същество са развити
са доводи за правилност на извода на съда, че при конкуренция между
цесионери, титуляр на вземането е онзи от тях, за когото цедентът е съобщил
на длъжника най-рано.
По делото е постъпила и въззивна жалба от “КНМ Груп“ ЕООД, с която
са изложени доводи за недопустимост на обжалваното решение, а в условията
на евентуалност за неговата неправилност. Процесното вземане е съдебно
установено със СПН в полза на кредитора “КНМ Груп“ ЕООД, поради което
всички въпроси, касаещи принадлежността на спорното материално право,
основани на факти, настъпили във времевите предели на СПН, са изключени
от съдебна проверка. Предявеният иск не е в хипотезата на чл.124, ал.1 от
ГПК, тъй като няма за предмет установяването на право или правоотношение,
а на факт с правно значение, за който липсва специална регламентация.
Титулярство е налице при абсолютните права, но не и при притезанията. За
ищеца са налице по-интензивни способи за защита на плоскостта на
договорната отговорност и оспорване материалната законосъобразност на
актовете на ЧСИ. Предявеният иск цели да отрече прехвърлителния ефект на
облигационната връзка между двамата ответници, което е недопустимо, тъй
като ищецът не е страна по нея. Подобно негативно вмешателство в чуждо
облигационно правоотношение предполага упражняване на потестативни
права, с каквито ищецът не разполага. Счита, че въпросът за разваляне на
договора за цесия от 23.10.2014г. е по допустимост, а не по основателност,
като е цитирана практика, според която установителен иск по развален
договор е недопустим. Ищецът не е доказал изправността си по договора,
поради което са налице основанията за развалянето му. Подържат се доводите
за нищожност на спогодбата-анекс от 23.12.2014г. поради липса на
основание, което се установява от липсата на доказателства, че ищецът е
2
финансирал водените съдебни производства. Исковата претенция е основана
на договор, който не поражда правни последици, поради което е
неоснователна.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемия “Интейк“ ЕООД е депозиран
отговор на въззивната жалба на “КНМ Груп“ ЕООД, с който се поддържа
становище за нейната неоснователност. Фактическото поведение на
ответниците индикира оспорване правата на ищеца, откъдето произтича
правния му интерес. Искът няма за предмет факт, а правото на титулярство на
ищеца. Поддържа, че ответниците не са оспорили датата на договора за цесия
от 23.10.2014г. и не са ангажилирали доказателства за достоверност на датата
на сключения помежду им договор за цесия от 21.10.2014г., въпреки
направеното от ищеца оспорване. Оспорват се доводите на жалбоподателя за
недействителност на процесният договор за цесия и за развалянето му от
цедента, като са развити такива в обратна посока. Изложени са съображения
за принадлежността на спорното вземане в полза на ищеца, основани на
легитимиращото действие на уведомяването за цесията и
непротовопоставимост на слючения без достоверна дата договор между
ответниците.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството по гр.д.№2291/2021г. на ВРС е образувано по предявен
от “Интейк“ ЕООД срещу “КНМ Груп“ ЕООД и ”Пи Маркет” ЕООД, иск с
правно осн. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване в отношенията между
страните, че ищецът е носител на вземане в размер на 1 493.37 лв.,
произтичащо от сключен на 23.10.2014г. договор за цесия между “КНМ Груп“
ЕООД и “Интейк“ ЕООД, която сума представлява платена без основание
стройност на начислена с дебитно известие № **********/21.03.2012г.
електроенергия след извършена корекция на сметка, което вземане е съдебно
установено в производството по гр.д. № 11327/2014г. по описа на Районен съд
– Варна и е издаден на 11.02.2019г. изпълнителен лист.
Ищецът цесионер („Интейк" ЕООД) твърди, че е придобил с валидно и
съобщено на длъжника прехвърляне в хода на висящ съдебен процес по гр.д.
11327/2014г. на ВРС вземане, присъдено впоследствие в полза на праводателя
(ответника “КНМ Груп“ ЕООД) и описва като факти на нарушение на правата
му поведението на другия цесионер (ответника „Пи Маркет“ЕООД), който
неоснователно и въз основа на непротивопоставима цесия, също претендира
да е придобил същото вземане от същия цедент, като е предприел
принудително събиране на дълга, чрез издадения за него изпълнителен лист.
Ответниците оспорват претенцията с възражения за нейната
недопустимост поради формирана СПН с решението по гр.д. № 11327/2014г.
на ВРС, липса на предвиден в закона ред за защита с установяване на спорно
3
титулярство на облигационно право, поради недействителност на договора за
цесия от 23.10.2014г. на основание чл.40 от ЗЗД, поради заобикаляне на
закона и противречие с добрите нрави, а в условията на евентуалност за
неговото разваляне. По същество се излагат съображения за неоснователност
на иска доколкото уведомяването за извършената цесия не е елемент от
фактическия състав на сключването на договора за цесия, нито за неговата
действителност, поради което от него не могат да се извличат съображения за
поредността на цесиите.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа следното:
От приетите по делото писмени доказателства и приобщеното гр.д.
№11327/2014г. по описа на ВРС, се установява, че с постановеното по
посоченото дело решение е уважен предявеният от “КНМ Груп“ ЕООД срещу
„Енерго-Про Продажби“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1,
предл. първо от ЗЗД, за присъждане на сумата от 2828,34лв., представляваща
цедирано вземане по силата на договор за цесия между „КНМ Груп” ООД и
ЕТ Здравец – Пламен Атанасов Георгиев ЕИК103617883, включващо сума по
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия
за период от 04.11.2010г. до 02.05.2011г. за обект с аб.№ 1619018, платена от
цедента без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В хода на процеса по гр.д. №11327/2014г. е настъпило частно
правоприемство на страната на ищеца, като “КНМ Груп“ ЕООД чрез
пълномощник адв. Красимир Димов Тодорова, е прехвърлил на “Интейк“
ЕООД вземането си в размер на 2828,34лв. по корекционната процедура с
договор за цесия, сключен на 23.10.2014г. срещу сумата от 100 лева, за която
цесионерът поема задължение да заплати на кредитора на цедента – ЕТ
Здравец – Пламен Атанасов Георгиев ЕИК103617883.
По делото не е налице спор , че предишният кредитор “КНМ Груп“
ЕООД е съобщил за извършеното прехвърляне на длъжника „Енерго-Про
Продажби“ АД на 26.10.2014г., като видно от изпратения по ел.поща отговор
от длъжника, уведомлението е регистрирано с вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г.
(л.159 от гр.д.№11327/2014г. на ВРС). Уведомлението за сключената цесия е
представено в съдебно заседание, проведено по гр.д. №11327/2014г. на ВРС
на 04.02.2015г., чрез пълномощника на ищеца “КНМ Груп“ ЕООД адв.
Красимир Тодоров, като вземането предмет на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД е посочено в позиция под № 187. (л.61 от гр.д.№11327/2014г. на ВРС).
Самият договор за цесия от 23.10.2014г. е представен от “Интейк“ ЕООД по
гр.д.№11327/2014г. с молба №46507/23.07.2018г. с правно основание чл.404
от ГПК. (л. 155),
4
Със спогодба - анекс от 23.12.2014г., сключена между “КНМ Груп“
ЕООД, “Интейк“ ЕООД и „Глас Голд Груп ЕУ“ЕООД, имащ за цел да уреди
отношенията между страните, възникнали по 198 договора за прехвърляне на
вземания, сключени между първите две страни на 23.10.2014г., страните са
приели, че “КНМ Груп“ ЕООД е изпълнило задължението си да уведоми на
осн. чл. 99 от ЗЗД длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД за прехвърлените
вземания с писмо по ел. поща от 26.10.2014г. с вх.№ ЕPRS-2762/28.10.2014г.
(чл. 3 от договора). Уговорено е, че общата стойностна на прехвърлените
вземания по чл.1 от Спогодбата е в размер на 2999 148,15 лева (чл. 2), като е
предвидено сумите да бъдат заплатени от цесинера директно на
първоначалните цеденти – абонати на длъжника „Енерго-Про Продажби“АД
в шестмесечен срок от удовлетворяване на вземането от длъжника (чл. 5 и 6).
“КНМ Груп“ ЕООД се е задължило да преде на “Интейк“ ЕООД
изпълнителните листи по производствата с предмет 198-те вземания (чл.13).
В чл.18 и 19 страните са уговорили „Интейк“ЕООД да продължи да заплаща
всички такси по делата водени от „КНМ Груп“ЕООД относно прехвърлените
вземания, както и възнагражденията на явяващите се по делата юрисконсулти,
а в чл.16 и 17 е обективирано признанието на „КНМ Груп“ЕООД, че
сторените до този момент разноски за заплатени от „Интейк“ЕООД.
Представен по делото е договор за прехвърляне на вземане от
21.10.2014г., по силата на който “КНМ Груп“ ЕООД чрез управителя П.Н.К.
прехвърля на ”Пи Маркет” ЕООД процесното вземане в размер на 2828,34лв.
срещу сумата от 2728.34 лева, платима в срок от шест месеца от датата на
подписване на договора. Длъжникът е получил Уведомление с вх.
№5012926/27.12.2018г. за въпросната цесия, като заверен препис от същото е
приет по делото (л.79).
За присъдените суми на дата 11.02.2019г. въз основа на влязлото в сила
решение в полза на ищеца “КНМ Груп“ ЕООД е издаден изпълнителен лист
под № 1091. С Разпореждане 5403/04.02.2019 г. по гр.д. №11327/2014г. на
ВРС е било оставено без уважение искането на “Интейк“ ЕООД по молба
№46507/23.07.2018г. за издаване на изпълнителния лист в негова полза в
качеството му на частен правоприемник в хода на процеса, по съображения,
че на основание чл.429, ал.1 от ГПК частните правоприемници могат да искат
изпълнение въз основа на издадения в полза на процесуалния субституент
изпълнителен лист.
Не се спори, че въз основа на издадения в полза на “КНМ Груп“ ЕООД
изпълнителен лист пред ЧСИ №718 е образувано изп.д. № 20197180400674 с
взискател ”Пи Маркет” ЕООД, конституиран на осн.чл.429, ал.1 от ГПК и
представения договор за цесия от 21.10.2014г. с “КНМ Груп“ ЕООД.
По делото са представени нотариални покани от 02.07.2018г. и
17.12.2018г. от “КНМ Груп“ ЕООД до “Интейк“ ЕООД, връчени по реда на
5
чл.50, ал.4 от ГПК, в които е обективирано изявление за разваляне на договро
за цесия от 23.10.2014г. В първата от тях се съдържа признанието на “КНМ
Груп“ ЕООД, че договорът за цесия е бил връчен на длъжника „Енерго-Про
Продажби“ АД на 26.10.2014г.
При така установеното от фактическа страна съдът формира
следните правни изводи:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустими са и отговарят на останалите съдържателни изисквания на чл. 260
и чл. 261 ГПК.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда. Същото е допустимо, като постановено
при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални
предпоставки, като доводите на жалбоподателите в обратна посока, са
неоснователни.
В разглеждания случай изложените фактически твърдения обосновават
процесуална допустимост на предявения положителен установителен иск,
доколкото за ищеца е налице правен интерес от разрешаване на спора
относно принадлежността на вземането, възникнал между няколко различни
претенденти, които черпят правата си от един и същ праводател, като правата
им са взаимно изключващи се. Спорът относно притежанието на едно
материално право не е спор за факти, а конкуренция на притезания. Законът
допуска разрешаването на всякакви претенции за права, ако упражняването
им е затруднено поради извънпроцесуално поведение на насрещната страна
по спора. В случая самото фактическото поведение на ответниците обуславя
интереса на ”Интейк” ЕООД да установи титулярство си върху процесното
вземане, тъй като цедентът “КНМ Груп“ ЕООД е предал изпълнителния лист
не на него, а на друг цесионер ”Пи Маркет” ЕООД, а последният се е
легитимирал чрез него като взискател в изпълнителното производство.
Интересът от иска произтича от твърдението, че ищецът е лишен от
възможността да встъпи като взискател в изпълнителното производство,
независимо, че е приобретател на вземането в хода на процеса, тъй като след
като е придобил вземането, праводателят му е сключил втори по ред договор
за цесия с ответника, който е антидатиран, като е посочена по-ранна дата.
Фактът, че съобразно поредността на цесиите от външна страна формално
легитимиран като титуляр на вземането е ответникът „Пи Маркет“ЕООД,
безспорно обуславя интереса на ищеца да установи със сила на присъдено
нещо правата си спрямо ответника, претендиращ да е носител на същото
вземане. Колизията на права е от компетентността на съда и не може да бъде
разрешена от ЧСИ, който е длъжен да конституира като взискател формално
6
легитимирания от поредността на договорите цесионер, до отричане на
правата му с влязло в сила решение.
Решението, постановено по спора между цедента и длъжника по
спорното вземане се ползва със сила на присъдено нещо за дълга само между
насрещни страни (ищеца-цедент и ответника-длъжник), но в него въпросът за
титулярството между субституента и правоприемниците не се разрешава,
доколкото те се намират на една и съща страна в спора и нито един от
цесионерите не е предприел заместване на праводателя си. В отношенията
между процесуалния субституент и който е да е от цесионерите сила на
присъдено нещо не е формирана, поради което приключилият с участие на
субституента спор не е процесуална пречка за разглеждане на иск за
титулярството.
Съображенията за извънсъдебното разваляне на договора за цесия, от
който ищецът черпи права, имат касателство към основателността иска, но не
и към неговата допустимост. Допустимостта на иска се преценява въз основа
на твърденията на ищеца, че вземането му произтича от действащ договор за
цесия, а дали същите съответстват на обективната действителност е въпрос по
същество. Цитираната в жалбата съдебна практика е неприложима, тъй като е
постановена при различна фактическа обстановка - по искове за съществуване
на облигационни правоотношения между страните поради
незаконосъобразното им прекратяване от ответника.
С оглед диспозитивното начало на ищеца не може да бъда отказана
избраната от него форма на защита чрез установителен иск, независимо дали
същият има на разположение по-интензивни процесуални средства.
Налага се изводът за неоснователност на въведените в жалбите
оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като служебно се произнася в
хипотезите на нарушение на императивна правна норма. В случая
оплакванията се свеждат до поддържаните в първата инстанция възражения
за разваляне на договора за цесия от 23.10.2014г. поради неизправност на
длъжника и за нищожност на спогодба-анекс от 23.12.2014г.
По предявения иск с правно основание 124 ал.1 от ГПК в тежест на
ищеца е да установи, че е придобил процесното вземане по силата на договор
за цесия, сключен с неговия предходен титуляр, а в тежест на ответниците е
да докажат правоизключващите си възражения за извънсъдебно разваляне на
договора за цесия, от който ищецът черпи права. По проведеното насрещно
оспорване достоверността на датите на договорите за цесия, всяка от страните
следва да докаже твърдяната поредност на сключването им.
7
При оспорване достоверността на датата на документ, в тежест на
страната, която се ползва от него, е да установи някоя от хипотезите на чл.181
от ГПК. От външна страна договорът за цесия в полза на ответника „Пи
Маркет“ ЕООД от 21.10.2014г. е първи по ред, но по делото не се установява
достоверност на датата на съставянето му. От друга страна сключването на
цесията от 23.10.2014г. с ищеца ”Интейк” ЕООД на посочената в договора
дата се установява от последователната верига от косвени доказателства по
делото. Датата на договора за цесия от 23.10.2014г. е удостоверена от самия
ответник „КНМ Груп“ЕООД в уведомлението до длъжника по чл.99 от ГПК,
имащо в тази част характера на частен свидетелстващ документ, обективиращ
неизгодни за издателя си факти. От факта на уведомяване на длъжника за
цесията с дата на узнаване - 26.10.2014г., може да се направи единствено
възможният извод, че към този момент договорът вече е бил сключен.
Приемането на уведомлението по чл.99 от ЗЗД като доказателство по гр.д.
№11327/2014г. на ВРС, установява по безсъмнен начин предхождащото
съставяне на документа и официално удостоверява факта, че същият е
съществувал най-късно към датата на о.с.з. - 04.02.2015г. Индиция за първото
по време съставяне на договора от 23.10.2014г. е и факта, че на 23.07.2018г.
(преди уведомяване на длъжника за цесията с „Пи Маркет“ ЕООД), ”Интейк”
ЕООД се е легитимирал с него, за да обоснове искането си по чл.404 от ГПК
по гр.д.№11327/2014г. В противовес на изложеното цесионерът „Пи Маркет“
ЕООД не е афиширан като частен правоприемник на „КНМ Груп“ЕООД в
процеса относно вземането, а сключеният помежду им договор за цесия от
21.10.2014г. не е представян по това дело, независимо че е датиран в периода
на неговата висящност. За първи път същият е представен в настоящото
производство и е връчен на длъжника едва на 10.08.2018г. При липса на
представени каквито и да било доказателства за достоверност на датата на
договора за цесия от 21.10.2014г., следва да се приеме, че оспорването му е
успешно проведено и доказателствената му стойност е дискредитирана. По
тези съображения следва да се приеме, че първи по време приобретател на
процесното вземане е ищецът ”Интейк” ЕООД.
Същият извод се налага и ако възникналият спор за принадлежност на
вземането, бъде разрешен на плоскостта на чл.99, ал.4 от ЗЗД. По силата на
правилото, че никой не може да даде това, което сам не притежава, титуляр
на правото би трябвало да стане първият по време цесионер. Това правило е
коригирано с нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Когато цесионерите се
конкурират помежду си, титуляр на вземането е онзи от тях, за когото
цедентът е съобщил на длъжника най-напред. След уведомяването за
извършеното прехвърляне на вземане цедентът изгубва качеството си на
кредитор за длъжника, докато правата по цесията преминават върху
цесионера със сключването на цесията. Затова при липса на писмено
потвърждение от цедента за извършеното прехвърляне, при спор между
цесионери относно принадлежността на вземането, меродавен е моментът на
съобщаването до длъжника за извършеното разпореждане, макар и да не е
8
елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по
цесията. В случая по делото не е налице спор, а и това обстоятелство е
признато от ответника „КНМ Груп“ЕООД в представените нотариални
покани за разваляне на договора, че най-ранно достигналото уведомление за
прехвърляне на вземането, е това, в което за приобретател е посочен ищецът
”Интейк” ЕООД, съответно това е и дружеството, което надлежно се
легитимира като носител на правото на вземане на основание договор за
цесия сключен с ”КНМ Груп” ЕООД.
По делото не се установяват настъпили впоследствие
правопрекратяващи факти. Възраженията за разваляне на договора за цесия
от 23.10.2014г. се явяват неоснователни. Субективното потестативно право на
кредитра да развали договора възниква при съществено с оглед интереса му
неизпълнение на длъжника и се упражнява с достигнало до последния
едностранно волеизявление. Надлежното упражняване на преобразуващото
право се предпоставя от договорно неизпълнение, каквото в случая не се
установява. По отношение на основното задължение на цесионера за
заплащане на цесионната цена, липсват данни за настъпила изискуемост. В
чл.6 от спогодба-анекс от 23.12.2014г. това задължение е обвързано с
отлагателно условие – ефективно получаване от цесионера на сумите по
съдебното решение, което не се установява да се е сбъднало, за да се приеме,
че е налице неизпълнение. Досежно другото поето с договора от 23.10.2014г.
задължение на ищеца за финансиране на съдебния процес в чл.16 и чл.17 от
спогодба-анекс се съдържа изрично признание на ответника ”КНМ Груп”
ЕООД, че разноските по съдебните дела са заплатени от „Интейк“ЕООД, т.е.
че ищецът е изправна страна по договора за цесия.
В частта относно заплатените от „Интейк“ЕООД разноски по делата
анекс-спогодбата представлява частен свидетелстващ документ,
удостоверяващ неизгодни за издателя си факти, поради което се ползва с
материална доказателствена сила, която ответната страна не е опровергала с
надлежни доказателства. Удостоверителните документи обективират
изявления за факти, поради което могат да бъдат само верни или неверни, но
не могат да бъдат оспорвани като недействителни. Въпросът за
действителността стои само при диспозитивните документи, обективиращи
правни сделки, т.е. волеизявления. Подписаният удостоверителен документ,
съдържащ признание за факти, обвързва автора на изявлението и задължава
съда да приеме, че признатите факти са се осъществили. В този смисъл
евентуалната нищожност на спогодбата-анекс поради липса на основание не
би довела до отпадане на материалната доказателствена сила на съдържащите
се в чл.16 и чл.17 от нея извънсъдебни признания. Само за пълнота следва да
се посочи, че основанията за нищожност опорочават договора, когато са
налице към момента на сключването му. Неизпълнението на договора, на
което ответниците основават възражението си за нищожност, е винаги
последващ сключването му факт, който поражда единствено договорна
9
отговорност, но не е в състояние да обуслови изначалната му нищожност.
Налага се изводът, че по делото не се установява договорно
неизпълнение от страна ищеца, поради което достигналото до него изявление
за разваляне не е породило целения прекратителен ефект. Респективно не са
налице основания за реституция на процесното вземане в патримониума на
праводателя, поради което ищецът се явява носител на спорното право.
Гореизложеното обуславя извода за основателност на предявения
положителен установителен иск, поради което първоинстанционното
решение, постановило същия краен резултат, следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивните жалби и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
съдебни разноски за въззивна инстанция в размер на 500 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
С оглед изложените съображения, настоящият състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262355/23.07.2021г. постановено по гр.д.
№2291/2021г. на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА “КНМ Груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к.“Люлин 8“, ул.“Търново“, срещу блок 817,
представлявано от П.Н.К. и ”Пи Маркет” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин-8”, ул.”Търново”,
срещу блок 817, представлявано от П.К.Б., да заплатят на ”Интейк” ЕООД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.”Георги
Живков” №22-партер /вътрешен двор/, представлявано от Р.К.М., сумата от
500 лева, представляваща съдебни разноски за въззивна инстанция, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10