№ 38
гр. Велико Търново , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА
Членове:КРАСЕН ГЕОРГИЕВ
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря ВАНЯ Г. ЧАНТОВА
в присъствието на прокурора Радослав Николаев Косев (ОП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600037 по описа за 2021 година
В срока по чл. 421 ал. 3 от НПК осъденият М. Л. Г., понастоящем в Затвора гр.
Плевен, е направил искане за възобновяване на производството по ВНОХД № 555/2020
г. на ОС Плевен с решение, по което е потвърдена постановената присъда по НОХД №
2570/ 2019 г. на РС Плевен. От съдържанието на искането се извеждат оплаквания за
неправилно приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила при разглеждане на делото от решаващите Районен и
Окръжен съд, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се
възобновяване на наказателното производство, като се отмени въззивното решение и
делото се върне за ново разглеждане.
В съдебно заседание осъденият М. Л. Г. лично и чрез назначения служебен
защитник адвокат Марияна Димов поддържа искането.
Представителят на Апелативна прокуратура заема становище, че искането на
осъденото лице е неоснователно.
В правото си на последна дума искателят М. Л. Г. моли да се върне делото за
ново разглеждане.
1
Настоящият състав на В.Търновския апелативен съд, след като обсъди доводите
на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на
делото, намери за установено следното:
С присъда № 99 /16.07.2019 г. по НОХД № 1230/2019 г. на РС – Плевен
подсъдимият М. Л. Г. е признат за невинен в това, че на 31.10.2018 г. в гр.Плевен при
условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот и използване на техническо средство отнел чужди движими вещи на
обща стойност 3294 лв. от владението на В. С. В. с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 във вр. 195 ал.1 т. 3 и т.4 вр. чл. 194 ал.1
във вр. чл.29 ал.1 б. „а” НК.
Предявеният граждански иск от В. С. В. против подсъдимия М. Л. Г. за
заплащане на сумата от 9800 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди в следствие на престъплението, е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
С решение № 216/ 4.12.2019 г. по ВНОХД № 731/2019 г. на ОС Плевен е
отменена постановената присъда по НОХД № 1230/2019 г. на РС – Плевен, като
делото е върнато за ново разглеждане на същия съд.
При новото разглеждане на делото е образувано НОХД № 2570/2019 г. на РС
Плевен. По същото е постановена присъда № 31/19.05.2020 г., с която подсъдимият М.
Л. Г. е признат за виновен в това, че на 31.10.2018 г. в гр.Плевен при условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот и
използване на техническо средство отнел чужди движими вещи на обща стойност 3294
лв. от владението на В. С. В. с намерение противозаконно да ги присвои, поради което
и на основание чл. 196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195 ал.1 т. 3 и т.4 вр. чл. 194 ал.1 във вр.
чл.29 ал.1 б. „а” и с чл.54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода при
първоначален строг режим.
Подсъдимият М. Л. Г. е осъден да заплати на В. С. В. сумата от 1924.50 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди вследствие на
престъплението в едно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за разликата до 3294. 50 лв. като
неоснователен.
Първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства и е
присъдил направените разноски по делото.
С решение № 260037/4.11.2020 г. по ВНОХД № 555/2020 г. на Окръжен съд
2
Плевен е потвърдена присъдата по НОХД № 2570/2019 г. на РС Плевен.
Подаденото искане от осъдения М.Г. е допустимо. Същото е подадено от
процесуално легитимна страна по чл. 420 ал. 2 вр. чл. 253 т. 2 от НПК в
законоустановения срок по чл. 421 ал. 3 НПК срещу акт, който подлежи на проверка
по реда на Глава ХХХІІІ от НПК, съгласно чл. 419 ал. 1 НПК.
Искането на осъдения М.Г. за възобновяване на наказателното производство,
разгледано по съществото си, се явява неоснователно.
На първо място в искането се съдържат упреци към процесуалната и оценъчна
дейност както на въззивния съд, така и на първоинстанционния такъв. Посочени са
касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от НПК. По съдържанието си
доводите са насочени срещу правилността на фактическите констатации на
решаващите съдилища, довели до изводите за наличие на обективните и субективни
признаци на престъпления състав по чл.196 ал.1 вр. с чл.195 вр. с чл.194 от НК, както и
до осъждането на М.Г.. В искането се поддържа тезата, че последният не е извършител
на инкриминираното деяние. Същата е мотивирана с доводи за допусната от
решаващите съдилища неправилна оценка на свидетелските показания и заключенията
на приетите технически експертизи, както и за невярната интерпретация на
установените по делото факти, което се явява искане към настоящата инстанция да
осъществи самостоятелен доказателствен анализ и въз основа на него да направи нов
извод и то най-вече относно авторството на инкриминираното деяние, въз основа на
който искателят Г. да бъде оправдан по обвинението за извършено престъпление.
Всички тези съображения навеждат на очаквания касационната инстанция да достигне
до извод за допуснати съществени нарушения в доказателствената дейност най-вече на
въззивния съд, като извърши нов анализ на наличната по делото доказателствена
съвкупност.
Касационната инстанция няма такива правомощия. В настоящото производство
се осъществява контрол, разпростиращ се единствено върху процесуалната
законосъобразност на конкретните действия на проверяваните съдебни инстанции по
допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата по делото, както и
на правилността при формирането на вътрешното им убеждение. Фактическата
необоснованост не е самостоятелно касационно основание, тъй като в рамките на
настоящото производство е допустима проверка единствено на юридическата
правилност на контролираните съдебни актове, съобразно изложената в тях фактическа
обстановка.
С оглед правомощията си по чл. 348 ал.1 т.2 НПК при извършената проверка
настоящата инстанция констатира, че първоинстанционният съд в съответствие с
3
правилата на чл.13 и чл.107 от НПК е положил необходимите усилия, като е събрал
всички необходими доказателства за разкриването на обективната истина и изясняване
на обстоятелствата, влизащи в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Пред
въззивната инстанция не са правени искания за събиране и проверка на нови такава,
както и не са събрани такива по служебен почин на съда. В искането се акцентира, че
при едни и същи дозателствени източници съдилищата са достигнали до различен
извод от относно извършването на деянието, авторството и вината на подсъдимия. В
отговор следва да се посочи, че първоинстанционното производство е разглеждано два
пъти от различни съдебни състави. При първото разглеждане е постановена
оправдателна присъда. Същата е отменена от въззивната инстанция по протест на
прокурора. При новото разглеждане е постановена осъдителна присъда, от която са
останали недоволни както подсъдимият Г. и неговият защитник, така и прокурорът.
Постановената присъда отново е атакувана пред въззивния съд, който я е потвърдил с
постановеното си решение. В настоящия случай първоинстанционното производство е
разглеждано два пъти от различни съдебни състави, поради което е напълно логично и
закономерно същите при проверка и анализ на събрания доказателствен материал да
достигнат до различни изводи относно извършването на деянието, авторството и
вината на подсъдимото лице. Следва да се посочи, че при новото разглеждане са
събрани допълнителни доказателства, като са разпитани нови свидетели, както и са
назначени технически експертизи.
На следващо място е необходимо да се посочи, че вътрешното убеждение на
съдилищата в редовното инстанционно производство, относно приетите за установени
фактически положения, които касаят участието на М.Г. в извършване на деянието, за
което е осъден, е формирано при спазване правилата на чл.14 от НПК, въз основа на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,
съобразно изискванията на закона. Мотивите на присъдата на първоинстанционния съд
са изготвени в съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. В тях е посочено
какво се приема за установено, въз основа на кои доказателствени източници, какви са
правните съображения за взетото решение, обсъдени са наличните противоречия в
доказателствените материали и са изложени съображения защо се приемат някои от
тях, а други се отхвърлят.
От своя страна Окръжният съд, в обхвата на правомощията си по чл.314 НПК, е
извършил цялостна проверка на правилността на първоинстанционната присъда, която
включва и такава на доказателствената съвкупност. Обсъждайки възраженията на
искателя, настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални
нарушения, които да дадат основания за отмяна на постановения съдебен акт от
въззивната инстанция. Същата е оценила доказателствените материали по делото
стриктно, съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, поради което
4
не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в
изводите й за това, че подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние.
Приетите за установени от въззивния съд фактически положения се основават на
изчерпателен и коректен анализ на прецизно приобщените по делото доказателства и
доказателствени средства, които напълно ги подкрепят.
В решението си въззивният съд е отделил необходимото внимание на всички
обстоятелства, които са от съществено значение за обективната и субективна
съставомерност на деянието, давайки им отговор, който напълно покрива стандарта на
чл.339, ал.1 и ал.2 от НПК. Изводите на въззивния съд изцяло се възприемат и от
касационната инстанция, която не намира за необходимо да ги преповтаря.
В искането за възобновяване на наказателното производство е наведено
оплакване за допуснато съществено нарушение на закона по чл.348 ал.1 т.1 НПК.
Същото е неоснователно. Настоящият състав на Апелативния съд счита, че въззивният
съд не е допуснал нарушение по чл.348 ал.1 т.1 НПК. При приетите за установени
фактически положения същият е достигнал до законосъобразен и обоснован извод, че с
деянието си осъденият Г. е осъществил всички обективни и субективни признаци на
състава на престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 във вр. чл. 195 ал.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.194
ал.1 във вр. с чл.29 ал.1 НК. Следователно е налице правилно приложение на
материалния закон и липсва основание за промяна в правна квалификация на
извършеното деяние.
На следващо място не се констатира наличието на основание по чл. 348, ал. 1, т.
3 НПК. На осъдения е наложено наказание при условията на чл. 54 от НК от четири
години лишаване от свобода, което е определено към минималния размер, предвиден в
санкцията за извършеното престъпление. Съдилищата в редовното инстанционно
производство са приели, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства,
въпреки наличието на многобройни предходни осъждания извън тези, които определят
квалификацията опасен рецидив. Настоящият състав на Апелативния съд счита
наложеното наказание за занижено по размер, поради което претенцията за явната му
несправедливост не може да бъде удовлетворена, тъй като липсва необходимост от
намаляването му.
С оглед изложените съображения искането на осъденото лице не следва да бъде
уважено, тъй като не са налице основания за възобновяване на наказателното
производство.
Водим от горните съображения, ВТАС
РЕШИ:
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Л. Г. за възобновяване на
наказателното производство по ВНОХД № 555/ 2020 година на ОКРЪЖЕН СЪД гр.
ПЛЕВЕН и по НОХД № 2570/2019 година на РАЙОНЕН СЪД гр. ПЛЕВЕН.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6