Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 499
гр. Перник, 29.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в открито съдебно заседание
на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря НАТАЛИЯ СИМЕОНОВА, като разгледа
административно дело № 443/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от АПК.
Образувано е по жалба на Община Перник, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, пл. Св. И. Рилски № 1А, представлявана кмета
против Решение № РД – 02-36-737/13.06.2019 г. на заместник-министъра на
регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган на
„Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020, с което е отказано
верифицирането и плащането на разходи по искане за плащане № 4/окончателно/ по
договор № BG16RFOP001-1.018-0002-C02, както следва: за сумата от 3294.72 лв. на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 5 от ОУ
към договор от 24.10.2016 г.; за сумата от 4327.20 лв. на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 23, ал. 2 и ал. 5 от договор от 24.10.2016
г.; за сумата от 116663.26 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, във
вр. с чл. 23, ал. 3 и ал. 5 от договор от 24.10.2016 г. и за сумата от 8749.21 лв. на основание чл.
57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във вр. чл. 7,
ал. 3 от Постановление на МС № 189/28.07.2016 г.
Наведено е оплакване за незаконосъобразност на оспорения
административен акт без да са изложени съображения. Искането към съда е да го
отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител – адв. А. поддържа жалбата по съображения, изложени в писмени
бележки. Искането към съда е да отмени обжалваното решение. Заявена е претенция
за присъждане на направените разноски.
Ответникът – Заместник-министър на регионалното развитие и
благоустройството и ръководител на Управляващия орган на „Оперативна програма
„Региони в растеж“ 2014 г. – 2020 г.“, чрез процесуалния представител – адв. В.,
оспорва жалбата. Счита обжалвания административен акт за законосъобразен и
пледира оспорването му да бъде отхвърлено като неоснователно. Претендира
присъждане на направените разноски.
Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери
законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
намери следното:
Жалбата е подадена
против административен акт, който подлежи на пряк съдебен контрол, от надлежно
процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните
съображения:
От приложената административна преписка се установява, че
на 24.10.2016 г. между Министерство на регионалното развитие и
благоустройството – Управляващ орган на Оперативна програма „Региони растеж“ и
община Перник – бенефициер, е сключен административен договор №
РД-02-37-223/24.10.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020, процедура на директно
предоставяне BG16RFOP001-1.018 „Изпълнение на интегрирани планове за градско
възстановяване и развитие 2014-2020“, част от процедура BG16RFOP001-1.001-039
„Изпълнение на интегрирани планова за градско възстановяване и развитие 2014 -
2020“ № от ИСУН – BG16RFOP001-1.018-0002-C01.
Съгласно чл. 2 от договора управляващият орган предоставя
на бенефициера безвъзмездна финансова помощ в размер на 3921125.03 лева за
изпълнение на проектно предложение BG16RFOP001-1.018-0002 „Подобряване на
градска среда в гр. Перник“ чрез изпълнението на обекти: 1. „Благоустрояване на
кв. Тева“; 2. „Парк на предизвикателствата в местност Войниковец“; 3. „Мост над
река Струма при ул. Струма“. Реда и условията, при които се извършва
заплащането са уредени в раздел ІV от договора – Плащания, техническо и финансово
отчитане. Предвидено е едно авансово плащане на сумата от 1372393.76 лв. и
междинни и окончателни плащания в срока по чл. 62 от ЗУСЕСИФ, след
одобряване/верифициране на документите/разходите в съответствие с изискванията
на чл. 125 от Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г. на Европейския парламент и Съвета
при наличие на разполагаеми лимити или след залагане на лимит по десетразядния
код на Управляващия орган от страна на Дирекция „Национален фонд“ на
Министерство на финансите.
На 09.11.2018 г. чрез ИСУН 2020 жалбоподателят е подал
искане № 4 по чл. 60, ал. 1 от ЗУСЕСИВ за окончателно плащане по
административен договор № РД-02-37-223/24.10.2016 г., в което са заявени и
сумите, чието верифициране е отказано с оспорения административен акт.
Сумата от 3294.72 лв. е заявена, като разход за монтиране
на три броя фонтанки при изпълнението на обект „Благоустрояване на кв. Тева“,
за доказването на който е представена фактура № **********/04.11.2017 г.,
издадена от „Трейс София“ ЕАД. Същата е включена в приложение 11.21 „Справка за
задържани суми“, тъй като верифицирането и е отказано с Решение №
РД-02-36-1289/10.10.2018 г., издадено от заместник-министър на Министерство на
регионалното развитие и благоустройството, поради констатиране на място, че
монтираните фонтанките са повредени и неизпълнение на препоръката за
поправянето им в указания срок. На основание чл. 61, ал. 1 от ЗУСЕСИВ е указано
на бенефициера, че може да заяви разхода за възстановяване в следващо искане за
плащане, като представи доказателства за изпълнение на препоръките. За
установяване изпълнението на препоръките жалбоподателят е представил снимков
материал.
За да откаже верифициране на заявената сума,
административният орган е приел, че не са представени убедителни доказателства
за реално изпълнение на дейността съгласно чл. 82, ал. 1, т. 5 от ОУ към
административния договор, което е основание по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИВ
да не бъде възстановен претендирания разход.
Сумата от общо 4327.20 лв. е заявена за възстановяване,
като разход за строително-монтажни работи на обект „Парк на
предизвикателствата, местност Войниковец“ – доставка и полагане на плочи сив
гнайс, с дебелина 5 см, по детайл, включително и всички свързани с това
разходи, за които е издадена фактура № **********/06.08.2018 г. от **** ЕООД.
Същата е включена в приложение 11.21 „Справка за задържани суми“, тъй като
верифицирането и е отказано с Решение № РД-02-36-1289/10.10.2018 г., издадено
от заместник-министър на Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, поради констатирано несъответствие между проекта и
изпълнението на място. Със заповеди с №№ 5/04.04.2017 г., 7/09.02.2018 г. и
12/13.07.2018 г. са въведени промени в позиция 18.2 от проекта като е наредено
проектната плочопътека да се изпълни от плочи гнайс с неправилна форма, с
дебелина 5 см, а в случай че се използват плочи с по-малка дебелина, те да се
положат върху цименто-пясъчен разтвор с дебелина 4-5 см. Въз основа на
изисканата обосновка за реално изпълнение на обекта е установено, че
действителната дебелина на плочите гнайс е от 2 см до 4 см, поради което
верификацията е отказана, поради неизпълнение на изискванията на чл. 23, ал. 2
и ал. 5 от административния договор.
Във връзка със заявяването на същата сума с искане за
окончателно плащане № 4 и в изпълнение на правомощията си по чл. 62, ал. 3 от
ЗУСЕСИВ, Управляващият орган е извършил
проверка на място. Констатациите от нея са обективирани в представения
констативен протокол от 04.01.2019 г. В него е отразено, че в изпълнение на
препоръката за представяне на необходимите документи, доказващи по какъв детайл
е изпълнена плочопътеката, както и становище относно техническите
характеристики на настилката, бенефициерът е представил детайл за изпълнение,
от който е видно, че плочопътеката е изградена от плочи - сив гнайс с дебелина
от 2 см до 4 см, положени върху пясъчно легло, чиято дебелина е значително
по-малка от дебелината на плочите. Това е в противоречие със заповедта за
промяна, представената заменителна таблица и анализа на единична цена, който е
разработен въз основа на използването на цименто-пясъчен разтвор с дебелина 4
см. При това положение административния орган е приел, че е нарушена
разпоредбата чл. 23, ал. 2 и ал. 5 от административния договор и е отказал
верификация на заявените разходи.
Сумата от общо 116663.26 лв. е заявена за възстановяване
като непредвиден разход за обект „Парк на предизвикателствата, местност
Войниковец“, както следва: по част „Конструктивна“ – 166.08 лв./без ДДС/; по
част „Паркоустройство“ – 11690.61 лв. /без ДДС/; по част „Изграждане на
настилка от бетонови павета 20/20/6 - сиви“ – 1587.85 лв. /без ДДС/; по част
„Озеленителни мероприятия“ – 61 475.00 лв.
/без ДДС/; по част „Електро“ – 22299.84 лв. /без ДДС/. За посочените разходи е
издадена фактура № 9124/2510.2018 г. от **** ЕООД. Те са обосновани със
становища от авторския и строителния надзор на обекта, съгласно които
допълнителните количества растителност се дължат на прецизиране на обема на
съществуващата растителност и близостта и до настилки и съоръжения и премахване
на по-голям от предвидения брой дървета. Посочено е също, че с поради
необходимост от запазване на съществуващи дървета се е наложила допълнителна
защита чрез изграждане на ниска стена от бетонови блокчета, а допълнителни
дейности са предприети за частично укрепване на някои стръмни участъци и за
оформяне на дренаж около алеите и площадките. За допълнителните строително
монтажни работи по част „Електро“ становище не е представено.
С оглед правомощията си по чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
Управляващият орган чрез кореспонденция в ИСУН 2020, с рег. №
BG16RFO001-1.018-0002-C02-M111/07.03.2019 г. е изискал от бенефициера подробна
обосновка за причината, поради която направените разхода не са били предвидени
в проекта, а са се наложили в последствие – при изпълнението му. С
кореспонденция рег. № BG16RFO001-1.018-0002-C02-M112/15.03.2019 г. бенефициерът е представил становище, което е
прието от Управляващия орган за незадоволително, поради отсъствие на
обстоятелства, даващи основание да се приеме, че направените разходи са
непредвидени.
При извършената проверка на място на 04.01.2019 г. от
жалбоподателя отново са изискани становища за всяка една от позициите, за които
се претендират непредвидени разходи. С кореспонденция рег. №
BG16RFOP001-1.018-0002-С02-М118/30.01.2019 г. той е представил становище, което
отново е прието от Управляващия орган за незадоволително. Затова на основание
чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ и чл. 23, ал. 3 и ал. 5 от административния
договор е отказал да верифицира като непредвидени разходите за общата сума от
116663.26 лв.
Сумата от 8749.21 лв. е заявена за плащане като част от
направените разходи за организация и управление/възнаграждения, осигуровки и
командировъчни за екипа за управление на проекта - ръководител, координатор,
експерт по строителството и счетоводител/ и е удостоверена с ведомости, с №№ 6/30.06.2018 г., № 7/31.07.2018 г., №
8/31.08.2018 г., № 9/30.09.2018 г. и №
10/23.10.2018 г.
От представените решение № РД-02-36-314/05.04.2018 г.,
писмо изх. № 99-00-0-1625/25/13.06.2019 г., ведно с приложенията, решение №
РД-02-36-737/13.06.2019 г., писмо изх. № 99-00-6-1625/13/05.04.2018 г., ведно с
приложенията, писмо изх. № 99-00-6-1625/10.10.2018 г., ведно с приложенията, се
установява, че общият размер на верифицираните допустими разходи по проекта е
2380908.76 лв. Общо отчетените и подлежащи на верификация разходи за
организация и управление с натрупване по проекта са в размер на 56367.39 лв.
При това положение, административният орган е приел, че съгласно разпоредбите
на чл. 57, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 7,
ал. 3 от ПМС № 189/28.07.2016 г. отчетеният и подлежащ на верификация разход за
организация и управление на проекта надвишава допустимите 2% от общо
верифицираните преки допустими разходи със сумата от 8749.21 лв., като е
отказал да верифицира последната.
Така приетата от съда фактическа обстановка се установява
от приобщените към административната преписка и неоспорени от страните писмени
доказателства. В хода на съдебното производство не са събрани други, които да я
разколебават или опровергават. В тази връзка следва да се посочи, че и между
страните не е налице спор относно релевантните обстоятелства. Оспорването на
административния акт се основава на твърдението за отсъствие на мотиви,
съществено нарушение на административно-производствените правила и неправилно
приложение на закона.
При горните фактически установявания съдът намира от
правна страна следното:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган – Д.Н.-
заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Съгласно
разпоредбата на чл. 6HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=41762&ToPar=Art60_Al1&Type=201/"2 ал. 3 от ЗУСЕСИФ
компетентен да извърши верифициране на разходи е Управляващият орган. Чл. 9, ал. 1 от ЗУСЕСИФ
предвижда, че органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са
управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи. В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕСИФ е
посочено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на
администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият
орган, или оправомощено от него лице. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от
Устройствения правилник на МРРБ министърът на регионалното развитие и
благоустройството организира, координира и контролира дейността на управляващия
орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 – 2020 г. В
съответствие с правомощието си по чл. 9, ал. 5, изр. 2 от ЗУСЕСИФ, със заповед
№ РД-02-36-1179/26.09.2018 г., той е определил за ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2010 г.“ Д.Н.-
заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Затова в кръга
на правомощията му се включва и това да издава акт по чл. 6HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=41762&ToPar=Art60&Type=201/"2, ал. 3 от ЗУСЕСИФ,
респективно по чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ.
Оспореният отказ за верифициране на разходи е издаден в
писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Посочени
са издателят и адресатът му. Изложени са фактическите основания и законовите,
подзаконовите и договорните разпоредби, обосноваващи издаването му. Съдържа
разпоредителна част, ясно обективираща волята на административния орган.
Разяснено е правото на съдебно обжалване, срокът и редът за това. Подписан и
датиран е. Неоснователни са
оплакванията на жалбоподателя за немотивираност на акта и непосочване на
относимите правни норми към приетата за установена фактическа обстановка.
Административният орган точно и конкретно е изложил констатациите си за
правно-релевнтните обстоятелства, доказателствата, на които те се основават и
приложимите към тях правни норми. Мотивите на оспорения акт са съответни на
разпоредителната му част и не оставят съмнение относно волята на издателя и
съображенията за формирането и. Затова съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в изискуемата писмена форма и с предвиденото в закона съдържание.
Не са допуснати нарушения на
административно-производствените правила в процедурата по издаването му. След
постъпване в ИСУН 2020 на искане за окончателно плащане № 4/09.11.2018 г. по
договор № BG16RFP001-1.018-0002-C02, в съответствие с правомощията си по чл. 63
от ЗУСЕСИФ административният орган е изискал от жалбоподателя да представи
допълнителни документи и разяснения и му е определил подходящ срок за
това/писма М111 и М113/. На основание чл. 62, ал. 3 от ЗУСЕСИФ за установяване
допустимостта на разходите е извършил и проверка на място, резултатът от която
е обективиран в констативен протокол от 04.01.2019 г. По този начин ответникът е изпълнил
принципите, регламентирани в чл. 34, чл. 35 и чл. 36 от АПК за осигуряване
право на заинтересованите страни да участват в производството, за изясняване на
всички факти и обстоятелства и за служебно събиране на относимите към тях доказателства. След
приключването на проверката, с писмо изх. № 99-00-6-1625/25/13.06.2019 г.
бенефициерът е уведомен за верифицираните разходи по искане за окончателно
плащане № 4/09.11.2018 г. и му е изпратено решението на ръководителя на
управляващия орган, което е предмет на контрол за законосъобразност в
настоящото производство, които са му надлежно връчени на 14.06.2019 г.
Обжалваният индивидуален административен акт е
и материално законосъобразен. За да откаже верификация и плащане на сумата от
3294.72 лв. /т. 1 от решението/, управляващият орган се е позовал на чл. 57,
ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ и чл. 82, ал. 1, т. 5 и чл. 84 от общите условия към сключения
на 24.10.2016 г. административен договор. Чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ
предвижда като едно от кумулативно изискуемите условия за допустимост на
разходите, те да са за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни
дейности. Чл. 82, т. 5 от Общите условия към административния договор предвижда
управляващият орган да извършва проверка по документи, а по негова преценка и
на място, за реалното изпълнение на дейността, за която е деклариран разхода.
Процесният разход от 3294.72 лв. е заявен като направен за закупуване и
монтиране на 3 броя фонтанки. При извършената проверка на място е констатирано,
че монтираните фонтанки са с повредени кранчета. Дадени са указания на
бенефициера да възстанови повредата и да представи доказателства за това, което
не е сторено. При това положение административният орган правилно е приел, че
дейността, за която е отчетен разходът не е реално извършена и съобразно
разпоредбата на чл. 84 от Общите условия на административния договор е отказал
да го верифицира и заплати.
За да откаже верификация и плащане на сумата
от 4294.72 лв./т. 2/ и чл. 116663.26 лв./т. 3/ ответникът се е позовал на чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 23, ал. 2 и ал. 5 от административния
договор. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 от
ЗУСЕСИФ едно от кумулативните условия за допустимост на разходите е те да са за
реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. Чл. 23, ал.
2 от договора предвижда, че промяна/замяна на определен вид материал е
допустима, само ако качеството/техническите характеристики на новия вид са
по-добри, а единичната цена за съответната позиция остава същата или е по-ниска
от съответната цена по договора с изпълнителя. Съгласно чл. 23, ал. 5 от
договора за да бъдат верифицирани непредвидени разходи е необходимо да бъде
съставен отделен протокол за приемането, придружена с необходимите документи,
обосноваващи изпълнението им. В същата разпоредба е прието, че непредвидени
разходи са тези, свързани с увеличаване на заложените количества строителни и
монтажни работи и/или добавяне на нови количества или видове строителни и
монтажни работи, които към момента на разработване и одобряване на технически
или работен проект обективно не са могли да бъдат предвидени, но при изпълнение
на дейностите са обективно необходими за въвеждане на обекта в експлоатация.
От представения констативен протокол за
извършена проверка на място от 04.01.2019 г. се установява, че изградената
плочопътека е с детайл, с по-малка дебелина от този по проект и в указания
срок, бенефициерът не е представил доказателства, от които да може да се
направи извод, че изпълнената настилка е със същите или с по-добри
характеристика от заложената по проект. При това положение управляващият орган
правилно е приел, че е нарушена договорната клауза на чл. 23, ал. 2 и
извършената замяна на материала не е допустима, тъй като той не е със същите
или по-добри качества от заложените по проект. Затова е законосъобразен изводът
му, че направеният разход не е за действително извършени строителни дейности –
изграждане на плочопътека от плочи с дебелина 5 см, монтирани в върху
цименто-пясъчен разтвор с дебелина 4-5 см, за каквито същият е изчислен и
отчетен.
В констативния протокол от 04.01.2019 г. е
определен срок на бенефициерът за представяне на становища за всяка една от
позициите, включени в протокол за приемане на извършени СМР от 23.10.2018 г.,
отчетени като непредвидени разходи, за които е представена фактура №
**********/25.10.2018 г., издадена от **** ЕООД, от които да може да се направи
извод, че към момента на разработване и одобряване на техническия или работния
инвестиционен проект тези разходи обективно не са могли да бъдат предвидени, но
при изпълнението на дейностите са били необходими, за да бъде обектът въведен в
експлоатация. В изпълнение на указанията чрез ИСУН е изпратено писмо М112, в
което са направени допълнителни пояснения/т. І.2.2.4/. От същите не може да се
направи извод, че отчетените разходи за непредвидени мероприятия в част
„Паркоустройство“ и за непредвидени
материали и СМР в част „Електро“ обективно не са могли да бъдат предвидени при
одобряване на проекта и са необходими за въвеждането на обекта в експлоатация.
Затова правилно управляващият орган е приел, че заявените за плащане разходи не
са „непредвидени разходи“ по смисъла на чл. 23, ал. 3 от административния
договор и е отказал верифицирането и плащането им.
За да откаже верификацията и заплащането на
сумата от 8749.21 лв. Управляващият орган се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 4,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 7, ал. 3 от ПМС №
189/28.07.2016 г.
Чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ предвижда като едно от условията за
допустимост на разходите, те да са извършени законосъобразно съгласно
националното право и правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 59, ал. 1 от
ЗУСЕСИФ и чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ част от разпоредбите, регламентиращи
допустимостта на разходите, условията за кандидатстване, одобрение и изпълнение
на проектите, се съдържат в Постановление № 189 на МС от 28.07.2016 г. за
определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите,
съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен
период 2014 – 2020 г., съответно в утвърдените от ръководителя на управляващия
орган насоки за съответната програма. В
същия смисъл е и разпоредбата на чл. 76 от Общите условия по договора за
безвъзмездна финансова помощ, съгласно която без да противоречи на разпоредбите
на Регламент /ЕС/ № 1303/2013 г.
на Европейския парламент и Регламент /ЕС/ № 1301/2013 г.
на Европейския парламент и на Съвета, както и на ПМС № 189/28.07.2016 г., за
да бъдат признати за допустими, разходите трябва да отговарят на изискванията,
предвидени в Насоките за кандидатстване по съответната процедура за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ/ Указанията за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, да са разплатени за действително извършени и
необходими дейности по проекта/ бюджетната линия /финансовия план/, и да са
извършени в съответствие с европейското и националното законодателство.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ПМС № 189/2016 г.,
когато при прилагане на
формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 от ЗУСЕСИФ се определя максимален размер за дадена
категория разход, то това определяне става въз основа на общите допустими
разходи по проекта. В отделни случаи, когато даден разход е пряко обвързан с
друга категория разход, като основа може да се използват общите допустими
разходи за съответната категория, с която е обвързан. Алинея 2 от същия член
определя максималния размер за определени категории разходи, който за разходите
за организация и управление е до 10 на сто от общите допустими разходи по
проекта – т. 4. Съгласно т. 5.4.8. 1 от „Разходи
за организация и управление/непреки разходи/“ от Насоки за кандидатстване по
процедура на директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
BG16ROP001-1.001-039 „Изпълнение на Интегрирани планове за градско
възстановяване и развитие“, които на основание чл. 7, ал. 3 от ПМС № 189/2016 г. са приложими и при определяне на размера на
допустимите разходи за възстановяване при реално изпълнение на проекта,
разходите за организация и управление /непреки разходи/ не трябва да надвишават
2 % от стойността на общите преки допустими разходи, финансирани от
безвъзмездната финансова помощ по проекта. Отчитайки общо верифицираните преки
допустими разходи с натрупване в размер на 2380908.76 лв. в настоящия случай
управляващият орган правилно е определил, че максимално допустимият размер на
разходите за управление и организация не трябва да надвишава сумата от 47618.18
лв., т. е. 2 % от преките допустими разходи, поради което разликата до
заявените за възстановяване разходи за организация и управление с натрупване по
проекта в размер на 56367.39 лв. не подлежи на верификация като недопустим
разход. Това надвишение в размер на 8749.21
се явява в противоречие с условията за допустимост, предвидени в чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ,
във вр. чл. 7, ал. 3 от ПМС № 189/2016 г. и т. 5.4.8. 1 от Насоките за кандидатстване,
поради което правилно управляващият орган не е извършил верификация и плащане
на претендираната с искането сума по т. 1 от решението.
Предвид всичко изложено настоящият състав на Административен съд –
Перник намира, че по отношение на
оспореното решение не е налице някое от основанията за незаконосъобразност по
чл. 146 от АПК. Затова същото е законосъобразно, а подадената срещу него жалба
е неоснователна и следва да се отхвърли.
С оглед изхода от делото и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в
полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 4632.41 лв.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Община Перник, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, пл. Св. И. Рилски № 1А, представлявана кмета против
Решение № РД – 02-36-737/13.06.2019 г., издадено от Д.Н.- заместник-министър на
регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган на
„Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014 – 2020, с което е отказано
верифициране и плащане на разходи по искане за плащане № 4/09.11.2018
г./окончателно/ по договор № BG16RFOP001-1.018-002-C02, както следва: за сумата
от 3294.72 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 82,
ал. 1, т. 5 от ОУ към договор от 24.10.2016 г.; за сумата от 4327.20 лв. на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 23, ал. 2 и ал. 5 от
договор от 24.10.2016 г.; за сумата от 116663.26 лв. на основание чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 23, ал. 3 и ал. 5 от договор от 24.10.2016
г. и за сумата от 8749.21 лв. на
основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ, във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ,
във вр. чл. 7, ал. 3 от Постановление на МС № 189/28.07.2016 г., като
неоснователна
ОСЪЖДА Община Перник, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. Св. И. Рилски № 1А да заплати
на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата от 4632.41
лв./четири хиляди шестстотин тридесет и два лева и четиридесет и една стотинки/,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/