Решение по дело №1854/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 4
Дата: 5 януари 2022 г.
Съдия: Валя Найденова Младенова
Дело: 20211630101854
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. гр.Монтана, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВАЛЯ МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
хххо разгледа докладваното от ВАЛЯ МЛАДЕНОВА Гражданско дело №
20211630101854 по описа за 2021 година

Предявеният иск е с правно основание чл.410 ал.1 т.1 от КЗ.
Ищецът ЗАД „хххххххххххх хххххххх хххххх хххххххххх” – град
София твърди, че на 29.10.2020г. сключили имуществена застраховка
„хххххххххххх Каско Стандарт” с АН. Н. Б. от град Монтана, по силата
на която застраховали за всички рискове по раздел „Каско, клауза „Пълно
каско, лек автомобил марка ххх, модел ххх, с рег.№ ххххххх, със срок на
действие на застраховххха за периода от 17.00 часа на 29.10.2020г. до
23.59 часа на 28.10.2021г., за което издал на застрахования
застрахователна полица № 4704200420001246/29.10.2020г. Поддържа, че на
хххххг. в град Монтана, на бул.”хххххх в посока ххх срещу х, АН. Н. Б.,
управлявайки застрахования от тях автомобил марка ххх, модел ххх, с
рег.№ 5559 ВТ, в движение е попаднала в необезопасена дупка на
пътното платно, стопанисвано от хххххх Монтана, при което са причинени
материални щети по управлявания лек автомобил, а именно: предна
дясна лята джанта, задна дясна лята джанта, предна дясна гума и задна дясна
гума. Поддържа, че водачът на лекия автомобил е уведомил органите на
„Пътна полиция”, които са посетили мястото на произшествието, хххо за
1
реализирането ПТП е съставен Протокол за ПТП с бланков №
1767235/хххххг. на ОДМВР-Монтана. Твърди, че за настъпилото
застрахователно събитие, на основание заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение от АН. Н. Б. от 18.01.2021г., образували
застрахователна преписка (щета) № 470420212102695 /или референтен №
51-0420-040/21/ по описа на ЗАД “хххххххххххх хххххххх хххххх
хххххххххх”, хххо застрахованият е избрал да бъде обезщетен по
калкулация на Застрахователната компания. Стойността на вредите на
застрахования автомобил възлезла на сумата от 448,15 лева, от която, на
основание т.2 от подраздел VІ на глава Трета на раздел „Каско” на
приложимите към застрахователния договор Общи условия, удържали
дължимите от застрахования 3-та и 4-та вноска от разсрочената
застрахователна премия, общо в размер на 372,80 лева, а сумата от 75,35
лева, явяваща се разлика до размера на определеното обезщетение,
заплатили с преводно нареждане на 22.01.2021г. на собственика на
застрахования автомобил - АН. Н. Б.. Твърди, че съгласно чл.410, ал.1, т.1
от Кодекса за застраховането след изплащане на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие, а
съгласно чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането срещу собственика
на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта,
причинила вреди на застрахования по чл.50 от Закона за задълженията и
договорите. Поддържа, че съгласно чл.3 ал.1 от Закона за движение по
пътищата лицата, които стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с
необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно разпоредбата на
чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. Твърди се, че в случая
ответникът не е обезопасил и обозначил с необходимата маркировка
препятствието (дупххха) на общинския път, находящ се в рамките на град
Монтана, хххо с бездействието си е станал причина за възникване на ПТП,
при което са причинени вреди на застрахования от нас автомобил.
Поддържа, че с писмо-регресна покана изх.№ Л 01880/06.04.2021г., получено
2
от ответника на 12.04.2021г., го уведомил, че встъпваме в правата на
увредения и го поканил да заплати доброволно изплатеното от тях
застрахователно обезщетение за увреденото МПС в размер на 448,15 лева, но
сумата не е заплатена и до настоящия момент. Предвид гореизложеното моли
съда да постанови решение, с което на основание чл.410, ал.1, т.3 във вр. с т.1
от Кодекса на застраховането да осъди ответника хххххх МОНТАНА,
ххххххх адрес град Монтана 3400, ххххххх 1 да заплати на ЗАД
“хххххххххххх хххххххх хххххх хххххххххх” сумата от 448,15 лева,
представляваща платено застрахователно обезщетение по щета №
470420212102695 /или референтен № 51-0420-040/21/ по описа на ЗАД
“хххххххххххх хххххххх хххххх хххххххххх”, на основание застрахователна
полица № 4704200420001246/29.10.2020г. по имуществена застраховка
,,хххххххххххх Каско Стандарт”, за причинени увреждания на
застрахован лек автомобил марка “ххх”, модел ххх, с рег.№ ххххххх, при
ПТП, реализирано на хххххг. в град Монтана, на общински път - бул.”хххххх
в посока ,,ххх”, срещу х, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
Моли съда на основание чл.81 вр. с чл.78, ал.1 от ГПК да осъди ответника
да му заплати направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото хххххх МОНТАНА е
представил писмен отговор на исковата молба, в който изразява становище
за неоснователност на иска. Твърди, че същият е неоснователен както
по основание, така и по размер и хххо такъв следва да бъде отхвърлен.
Поддържа, че в исковата молба хххо място на реализиране на ПТП е посочено
бул.”Христо Ботев” № 34 в посока ххх срещу х, което са две различни
места, хххо № 34 на бул.”Христо Ботев” не се намира срещу х в
посока ххх. За посоченото хххо време на настъпване на
пътнотранспортното произшествие не е имало необезопасени дупки на
пътното платно, от които да настъпи щета на автомобила. Твърди, че от
изложеното в исковата молба, не може по хххегоричен начин да се установи,
както и да се приеме, че на посочената дата ххххх г. действително е
настъпило застрахователно събитие За това твърдение ищецът се
позовава единствено на съставен протокол за пътнотранспортно
произшествие. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.6, т.4 от
Наредба № Із- 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им
3
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Информационния център към Гаранционния фонд протокол за
пътнотранспортно произшествие при повреди на МПС, когато повредите не
са причинени от друго ППС, /какъвто е настоящия случаи/ не се
съставя. Текст на разпоредбата към момента на твърдяното
произшествие е ,,не се посещават от органите на МВР – „Пътна
полиция”, и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са
причинени от друго ППС, освен когато повредите са причинени в резултат
на пътнотранспортно произшествие с един участник и МПС не е в
състояние да се придвижи на собствен ход. Твърди също, че към
исковата молба няма доказателства, че МПС не е било в състояние да
се придвижи на собствен ход за да бъде съставен протокол. По
отношение на описания механизъм на пътнотранспортното произшествие
- място на настъпване, причината необезопасена дупка на пътното
платно, връзххха с увреждането представеният протокол за
пътнотранспортно произшествие не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, тъй хххо произшествието не е било реализирано в
присъствие на неговия съставител. Съставителят на протокола за ПТП е
извикан след станалото произшествие. Заявява, че в протокола за ПТП не
е записана конкретна големина на дупххха на пътното платно, поради
което не може да се установи по безспорен начин, че е възможно дупка
с такива размери да причини такова ПТП и вреди. Твърди, че в
протокола липсва посочване и на скорост на управляване на автомобила.
Твърди, че няма данни, повредите на моторното превозно средство
действително да са причинени от попадането му в необезопасена дупка
в пътния участък, където се твърди в исковата молба, че е настъпило
процесното произшествие. Недоказано е и изложеното в исковата молба, че
размерът на щетите по автомобила е действително този, който се сочи 448,15
лв. Поддържа също, че към доказателствата представени с исковата
молба липсва документ, от който да е видно кога точно е заплатена първата
вноска по застрахователната премия, за да може да се установи, че към
момента на настъпване на твърдяното ПТП е имало валидно
застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователя.
Не е било налице и основание застрахователя да встъпи в правата на
4
собственика на увредения автомобил, тъй хххо същия не е доказал
настъпването на застрахователно събитие и застрахователя му се е
доверил, без да провери фактите по настъпването му. С оглед на
изложеното счита, че няма основание за ангажиране на отговорност на
хххххх Монтана, тъй хххо няма доказателства, установяващи че
пътнотранспортното произшествие е настъпило на път, собственост на
хххххх Монтана. Заявява, че оспорва представения протокол за пътно
транспортно произшествие, декларации по щета и доклад по щета, тъй хххо
с тях не се доказват обстоятелства по реализираното пътно –
транспортно произшествие. Предвид гореизложеното моли съда да постанови
решение, с което отхвърли исковата претенция хххо неоснователна.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и е прието
заключение на вещо лице.
Съдът, след хххо прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 от ГПК,
приема за установено следното:
От събраните по делото доказателства е установено, че на 29.10.2020г.
ищецът ЗАД „хххххххххххх хххххххх хххххх хххххххххх” – град София и
АН. Н. Б. от град Монтана сключили имуществена застраховка
„хххххххххххх Каско Стандарт” , по силата на която застраховали за
всички рискове по раздел „Каско, клауза „Пълно каско, лек автомобил марка
ххх, модел ххх, с рег.№ ххххххх, със срок на действие на застраховххха за
периода от 17.00 часа на 29.10.2020г. до 23.59 часа на 28.10.2021г., за
което ищецът издал на застрахования застрахователна полица №
4704200420001246/29.10.2020г. Установено е също, че на хххххг. в град
Монтана, на бул.”хххххх в посока ххх срещу х, АН. Н. Б., управлявайки
застрахования от ищеца автомобил марка ххх, модел ххх, с рег.№ 5559
ВТ, в движение е попаднала в необезопасена дупка на пътното платно,
стопанисвано от хххххх Монтана, при което са причинени материални щети
по управлявания лек автомобил, а именно: предна дясна лята джанта,
задна дясна лята джанта, предна дясна гума и задна дясна гума. Водачът на
лекия автомобил е уведомил органите на „Пътна полиция”, които са
посетили мястото на произшествието, хххо за реализирането ПТП е
съставен Протокол за ПТП с № 1767235/хххххг. на ОДМВР-Монтана.
Установено е също така, че за настъпилото застрахователно събитие, на
основание заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от АН. Н.
Б. от 18.01.2021г., при ищеца е образувана застрахователна преписка (щета)
№ 470420212102695 /или референтен № 51-0420-040/21/ по описа на ЗАД
“хххххххххххх хххххххх хххххх хххххххххх”. Щетата на застрахования
5
автомобил е изчислена в размер на сумата от 448,15 лева, и след приспадане
на дължимата застрахователна премия в размер на 372,80 лева, е изплатена
разлиххха в размер на 75,35 лева с преводно нареждане на 22.01.2021г. на
собственика на застрахования автомобил - АН. Н. Б..
С писмо изх.№Л 01880/06.04.2021г., получено от ответника на
12.04.2021г., ищецът го е уведомил, че встъпва в правата на увреденото лице
и го поканил да възстанови доброволно сумата от 448,15 лева,
От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Е.К., се потвърждава стойността на нанесената шета в размер на
448,15 лева. В заключението си вещото лице посочва, че настъпилите щети са
най – вероятно вследствие на описания механизъм и съответстват на тези,
описани в заявлението за изплащане на обезщетение и са в причинна връзка с
реализираното ПТП.
От показанията на изслушания по делото свидетел ЦВ. В. ИВ., който е и
съставител на протокола за ПТП, се установява, че причината за ПТП – то е
една голяма дупка на пътя. Свидетелят установи също, че обозначителни
знаци не е имало.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства и от заключението на
съдебно-техничесххха експертиза, което заключение съдът кредитира изцяло,
хххо обективни, безпристрастни и компетентно изготвени.
Съгласно чл.210 ал.1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне.
Съдът намира, че са налице условията за уважаване на исковата
претенция. Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането след
изплащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу лицето, причинило вредите със своето
действие или бездействие, а съгласно чл.410, ал.1, т.3 от Кодекса за
застраховането срещу собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да
упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл.50 от
Закона за задълженията и договорите.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че са налице
всички елементи от фактическия състав на посочената правна норма: Наличие
на застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка,
в изпълнение на който застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение и отговорност на прекия причинител на
вредите, които трябва да са установени в процеса – деяние, вреда,
противоправност, причинна връзка и вина. По делото безспорно е установено
6
наличие на застрахователно правоотношение, настъпването на вреда спрямо
застрахованото имущество, плащането на застрахователно обезщетение на
застрахованото лице и причинна връзка между настъпилите вреди и
преминаването на автомобила през неравностите по пътното платно,
стопанисвано от ответника. Няма спор, че участъкът от пътя, на който е
възникнало ПТП-то, е реализирано на общински път – бул.хххххххххххх”,
поради което отговорен за поддръжххха на пътя е именно ответникът по
делото – хххххх Монтана. Улица /бул./ хххххххххххх”, на който е станало
произшествието, се намира в населеното място и хххо такава, не е част от
републикансххха пътна мрежа. Пътят е местен по смисъла на чл.3 ал.3 от
Закона за пътищата и хххо такъв, е публична собственост на хххххх Монтана.
Освен това съгласно параграф 7 т.4 от ПЗР на ЗМСМА, хххххх Монтана е
собственик на общинските пътища и улици на територията на град Монтана, а
съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да било вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
Съгласно чл.3 ал.1 от Закона за движение по пътищата лицата, които
стопанисват пътищата, ги поддържат изправни с необходимата
маркировка и сигнализация за съответния клас път, организират
движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от
замърсяване от моторните превозни средства. Съгласно разпоредбата на
чл.31 от Закона за пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. Поддържането на пътя
хххо дейност е регламентирано в чл.47 ал.1 от Правилника за прилагане на
Закона за пътищата и то включва полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване
на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности. Според
нормата на чл.167 ал.1 от ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го
поддържат в изправно състояние, сигнализират препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най-кратки срокове. В случая, установената
необезопасена и необозначена неравност /дупка/ на пътното платно е
представлявала препятствие по смисъла на посочената разпоредба, която е
създала опасност за движението. При така установената правна уредба, се
налага изводът, че за поддържането и ремонта на пътя е отговорен
собственика му – хххххх Монтана, която е проявила бездействие, изразило се
в бездействие на служителите й, натоварени да отстранят повреди. Те са
проявили бездействие и в изпълнение на задълженията си по чл.3 от ЗДвП и
не са сигнализирали препятствието и организирали движението по начин,
осигуряващ безопасността му. В случая ответникът не е изпълнил
задължението си да обезопаси и обозначи необходимата маркировка на
необозначената дупка и това е станало причина за възникване на ПТП, при
което са причинени материални щети на застрахования от ищеца автомобил.
При установеност на механизма на ПТП и настъпилите щети, е било
налице валидно основание за изплащане на застрахователно обезщетение и
7
съответно – след неговото заплащане от застрахователя е възникнало правото
му на регрес спрямо ответната хххххх.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 448,15 лева, представляваща платено застрахователно обезщетение по
щета № 470420212102695 по описа на ЗАД “хххххххххххх хххххххх
хххххх хххххххххх”, на основание застрахователна полица №
4704200420001246/29.10.2020г. по имуществена застраховка ,,хххххххххххх
Каско Стандарт”, за причинени увреждания на застрахован лек
автомобил марка “ххх”, модел ххх, с рег.№ ххххххх, при ПТП, реализирано
на хххххг. в град Монтана, на общински път - бул.”хххххх в посока ,,ххх”,
срещу х, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
Съобразно този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца по делото сумата от 590,00 лева - реализирани в
производството разноски /50 лева – държавна такса, 200,00 лева – депозит за
съдебна експертиза, 40 лева – депозит за свидетели и 300 лева – адвохххско
възнаграждение/.


По горните съображения съдът

РЕШИ:
ОСЪЖДА хххххх МОНТАНА, ххххххх, с адрес град Монтана, ххххххх
№ 1, представлявана от ххххх, кмет на ххххххта да заплати на ЗАД
„хххххххххххх хххххххх хххххх хххххххххх”, ххх със седалище и адрес на
управление град София, хххх представлявано от изпълнителните директори
хххх и хххх сумата от 448,15 лева, представляваща платено
застрахователно обезщетение по щета № 470420212102695 /или
референтен № 51-0420-040/21/ по описа на ЗАД “хххххххххххх хххххххх
хххххх хххххххххх”, на основание застрахователна полица №
4704200420001246/29.10.2020г. по имуществена застраховка ,,хххххххххххх
Каско Стандарт”, за причинени увреждания на застрахован лек
8
автомобил марка “ххх”, модел ххх, с рег.№ ххххххх, при ПТП, реализирано
на хххххг. в град Монтана, на общински път - бул.”хххххх в посока ,,ххх”,
срещу х, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2021
година до окончателното й изплащане, както и сумата от 590,00 /петстотин и
двадесет/ лева - реализирани в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
9