№ 4867
гр. Варна, 06.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Гинка Т. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20243100501942 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод:
1.въззивна жалба с вх. № 38447/14.05.2024г., депозирана от юрк. К.К.-
пълномощник на Креди Йес“ ООД, ЕИК ********* срещу Решение №
1296/15.04.2024г. по гр.д. 10890/2023г. по описа на Районен съд-Варна, 17
състав, с което е прогласена нищожността на сключения между В. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: *********************, и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“
№ 12, Договор за паричен заем № 846340 от 26.05.2022 г., на основание чл.
124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. КРЕДИ
ЙЕС“ООД, ЕИК *********, е осъдено да заплати на В. Г. Н., ЕГН
**********, сумата в размер на 2 204 лв. /две хиляди двеста и четири лева/,
заплатена без основание във връзка с Договор за паричен заем № 846340 от
26.05.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, както и сумата от 370 лв.
/триста и седемдесет лева/, представляваща сторени от ищцата разноски в
производството за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
сумата от 1 794 лв. /хиляда седемстотин деветдесет и четири лева/ с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищцата в производството, на основание чл. 38 ЗА.
2. частна жалба с вх. № 64805/12.08.2024г., депозирана от "КРЕДИ ЙЕС“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково,ул.
„Лозарска“ № 12, представлявано от В.М.И. чрез пълномощника адв. Н. Ш. от
ХАК срещу Определение № 8297/24.07.2024г., постановено по гр.д. №
10890/2023г. по описа на Варненски районен съд, 17-ти състав, с което
подадената от частния жалбоподател молба с правно основание чл. 248 ГПК за
изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение като
1
неоснователна.
Във въззивната жалба се застъпва становище за неправилност и
незаконосъобразност на атакуваното решение, поради допуснати нарушения
на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. По-конкретно се излага, че първоинстанционният съд без да
изследва спорните обстоятелства, какви суми реално са платени от ищеца по
сметка на ответното дружество и без да е вменил в тежест на ответника да
докаже размера на получените по договора суми е приел за доказани
твърденията на ищеца и осъждане на ответника да върне цялата сума по
ищцовата претенция, въпреки направените изявления, че сумата не е получена
в твърдения от ишеца размер. В тази връзка, посочва, че получените суми по
процесния договор са в размер на 4807 лева, като 40 лева от тях са за сключена
застраховка “Живот“. Представя в табличен вид разбивка на твърдените за
получени суми от ответниковото дружество. Отделно от това, сочи, че размера
на сумите отбелязани като „платени“ са в размер на 4807 лева, а вноски под
номер 13 и 14 в общ размер от 397 лева са в статус неплатени, поради което
доказаното плащане от 5204 лева не съответства на доказателствения
материал по делото.
Относно нищожността на договора за кредит, счита, че към момента на
сключване на договора за заем, ГПР е посочено, като е изчислено на база
главница и лихви без да се включват такси и разноски по договора. Твърди се,
че извода на първия съд относно неправилното изчисление на ГПР за
неправилен, тъй като неустойката не е разход по кредита, който следва да се
включва в ГПР .На следващо място, твърди, че клаузата по чл.8 от договора е
индивидуално уговорена с всеки отделен заемател, под отлагателно условие –
в случай, че потребителят не предостави в три дневен срок поръчител.
Отделно от това се сочи, че дали ГПР отговоря на действителния размер
и дали договорната неустойка следва да бъде включена в ГПР е въпрос
относно недействителността на клаузата, а не на договора.
С оглед на последното се твърди, че в обжалваното Решение, съдът
неправилно е приел, че не е спазени разпоредбата на чл.11 ЗПК, тъй като е
посочен ГПР и общата дължима сума, съобразно допусканията при
изчисленията на ГПР. Посочва се още, че в разпоредбата на чл.19,ал.3,т.1 ГПК
изрично е посочено, че разходите за неустойка по договорите за заем не се
включват в размера на ГПР. Цитира се практика. Прави извод в насока, че
предвидената в чл.8 от договора за заем неустойка не представлява общ разход
по кредита.
Иска се отмяна изцяло на обжалваното решение и постановяване на
ново, с което делото да бъде върнато за ново разглеждане. Алтернативно се
прави искане да се отмени обжалваното решение, в частта, в която „Креди
Йес“ ЕООД е осъдено да върне на В. Н. сума в размер на 1767 лева,
представляваща получена сума за договорна лихва и неустойка по чл.8 от
договора за кредит. Претендират се направените в настоящето производство
2
разноски, както и разноските в първоинстанционното производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемият, В. Г. Н. ЕГН: **********, чрез
адв. А. Д. от САК, е депозирал отговор на въззивната жалба, с който се
застъпва становище за нейната неоснователност. Излага се, че съдържанието
на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за
паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява
неотменимо условие за получаване на кредитно финансиране, изпълнението
на което е практически и житейски невъзможно, а освен това и прекомерно.В
тази връзка се сочи, че посочената клауза от договора възвежда за
потребителя, са на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък
размер от 3000 лева, поради което поставяйки изначално изисквания, които са
неизпълними от длъжника, кредитора цели да се обогати. Счита се, че
вземането за неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за
кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на
разходите. Отбелязва, че „неустойката“ е в размер 2 771.81лв. приблизително
равен на усвоената от потребителя сума – 3 000 лв., което също навежда на
мисълта, че характерът и не е толкова обезщетителен, съгласно кредиторовия
риск от необезпеченост, а по-скоро възнаградителен. Твърди се, че по този
начин се поставя потребителя в едно неравностойно положение спрямо
кредитора. Отделно от това сочи, че невключването на подобна клауза
(клаузата за неустойка) в ГПР означава, че не е спазено изискването на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, защото на практика не е посочен верният ГПР в чл.11, ал. 4
от Договора за потребителски кредит. Подчертава, че само на тези основания
договорът за кредит е изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с
чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. От тук пари и извод, че записването в кредитния
договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла
па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както е и в
настоящия случай. В тази насока счита, че не е достатъчно само разходите
(възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно
споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. Цитира
се практика. Прави възражение за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение, както в първата така и във въззивната
инстанция. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38,ал1 вр.ал.2 от
ЗАдв, като се иска да се вземе предвид сумата с ДДС, като цялостен размер на
възнаграждението. Моли се, въззивната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна, а Решението на първоинстанционният съд да бъде потвърдено.
По допустимостта на въззивната жалба:
Постъпилата въззивна жалба е редовна, подадена е от легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в рамките на преклузивния
срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
3
В частната жалба се застъпва становище за незаконосъобразност на
обжалваното определение. Счита се, че определения размер за адвокатско
възнаграждение в размер от 1794 лева е несъобразен с фактическата и правна
сложност на делото, несъответен и несъобразен с материалния интерес и не
следва да се превръщат в източник на генериране на съдебни разноски,
надхвърлящ многократно материалния интерес по делата. В тази насока,
твърди, че справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение
следва да се определи от защитавания интерес и от фактическата и правна
сложност на извършената адвокатска работа. Позовава се на т.1 от Решение на
Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело C- 438/2022г. На следващо
място се твърди, че адвокатското възнаграждение е диспропорционално и
като такова би довело до неоснователно разместване на блага, което по
същество представлява и злоупотреба с процесуално право.
Застъпва се и Решение от 28.07.2016г. по дело C- 57/2015 Съда на ЕС,
даващо тълкувания и разяснения относно института на съдебните разноски. В
допълнение се цитира практика. Оспорва се изводът на първоинстанционният
съд, като се твърди, че неправилно е приложена цитираната и задължителната
за националната юрисдикция практика на СЕС.
Моли се за отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново,
с което на процесуалния представител на ищеца да бъде заплатено
възнаграждение в размер съобразен с фактическата и правна сложност на
делото.
В срока по чл. 276, ал. 1, вр. с чл. 248 ГПК , насрещната страна по
частната жалба В. Г. Н. ЕГН: **********, чрез адв. А. Д. от САК, е
депозирал отговор на частната жалба, в който се твърди, че същата е
неоснователна. Отделно от това, се сочи, че следва да се вземе предвид
решение на СЕС от януари 2024г. по дело C- 438/22 г, както и приложи
разрешението, изведено с решение по дело C- 57/15 на СЕС. С оглед на което,
тълкуването на нормата на чл.78, ал.5 ГПК, следва да се извърши съответно
на смисъла и съдържанието на понятията разумност и пропорционалност на
разноските за адвокатско възнаграждение. Твърди се , че
първоинстанционният съд е подложил на правилна преценка разумния
характер на разноските за адвокатско възнаграждение е , както и положения
адвокатски труд, обхващаш правните и фактическите действия извършени в
хода на производството. Сочи се, че определението на първия съд е изцяло
съобразено с критериите на СЕС за приложим при преценка на разумността на
адвокатското възнаграждение. Отбелязва още, че върху присъденото
адвокатско възнаграждение се дължи и данък в размер на 10 % от стойността,
както и върху съответната сума се дължат осигуровки. В тази връзка твърди,
че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено с оглед
действителната извършени фактически и правни действия от процесуалния
представител. Счита , че разноските в размер на 1794 лева са пропорционални
на заведените искове на обща стойност 8953 лева. В заключени счита, че
драстично намаляване на адвокатското възнаграждение ще има ефект на като
4
осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на
конкуренцията , която ще се осъществи на база най – ниска цена. Моли да се
потвърди обжалваното Определение, а подадената частна жалба да бъде
отхвърлена, като неоснователна.
По допустимостта на частната жалба:
Частната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от
активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
С въззивната жалба, частната жалба и отговорите по тях
доказателствени искания не са направени.
На основание чл. 195,ал.1, предл.2 ГПК , настоящата въззивна съдебна
инстанция намира, че следва да бъде назначена служебно съдебно-счетоводна
експертиза по делото, с оглед необходимостта от изясняване на
правнорелевантни за спора факти, за установяването на които са необходими
специални знания.
По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №
38447/14.05.2024г., депозирана от юрк. К.К.- пълномощник на Креди Йес“
ООД, ЕИК ********* срещу Решение № 1296/15.04.2024г. по гр.д.
10890/2023г. по описа на Районен съд-Варна, 17 състав, с което е прогласена
нищожността на сключения между В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес:
*********************, и „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Лозарска“ № 12, Договор за
паричен заем № 846340 от 26.05.2022 г., на основание чл. 124, ал. 1, предл. II
ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК. КРЕДИ ЙЕС“ООД, ЕИК *********,
е осъдено да заплати на В. Г. Н., ЕГН **********, сумата в размер на 2 204
лв. /две хиляди двеста и четири лева/, заплатена без основание във връзка с
Договор за паричен заем № 846340 от 26.05.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1,
предл. I ЗЗД, както и сумата от 370 лв. /триста и седемдесет лева/,
представляваща сторени от ищцата разноски в производството за заплатена
държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и сумата от 1 794 лв. /хиляда
седемстотин деветдесет и четири лева/ с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата в
производството, на основание чл. 38 ЗА., и частна жалба с вх. №
64805/12.08.2024г., депозирана от КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Хасково,ул. „Лозарска“ № 12,
представлявано от В.М.И. чрез пълномощника адв. Н. Ш. от ХАК срещу
5
Определение № 8297/24.07.2024г., постановено по гр.д. № 10890/2023г. по
описа на Варненски районен съд, 17-ти състав, с което подадената от частния
жалбоподател молба с правно основание чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските е оставена без уважение като неоснователна.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1942/2024г. за разглеждане в
открито съдебно заседание на 10.12.2024г. от 14:00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, ведно с препис от настоящото определение, а на
въззивника да се връчи и препис от постъпилите писмени отговори по
въззивната жалба и частната жалба.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1, предл. 2 ГПК, съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на следните въпроси: извършени ли
са от ищцовата страна /въззиваема по настоящото дело/ плащания по
процесния Договор за паричен заем № 846340 от 26.05.2022 г., на каква
стойност са същите и как са разпределяни по пера постъпилите в полза на
кредитодателя суми?
НАЗНАЧАВА за вещо лице Адриана Г. Пенева.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в
размер на 300 лева, вносим от въззивника „Креди Йес“ ООД в едноседмичен
срок от съобщението. Вещото лице да се призове, като му се укаже да работи
след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че следва да окажат съдействие на вещото лице,
като го допуснат до счетоводството си и му предоставят необходимите данни,
справки и документи, които са необходими за изготвяне на експертизата, като
в противен случай съдът ще приеме за доказани фактите, за които страните са
създали пречки за събиране на доказателства.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен
съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра към
ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод
за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7