Решение по дело №292/2022 на Административен съд - Варна

Делото е образувано по жалбата на А.К.Т. и С.Д.Т. и двамата представлявани от адв.Х.Г. срещу мълчалив отказ на кмета на община Варна по тяхно заявление с рег.№ АУ130647ПР от 17.12.2021г. за произнасяне по допускане, проучване и проектиране за изменение на ПУП относно УПИ ХХХІІІ-769 в кв.28 по плана на с.о.“Сотира“ гр.Варна, имот с идентификатор 10135.2508.769 в кв.28 от плана на с.о.“Сотира“ – Варна, одобрен с решение №1732-13-17/2009г. на Общински съвет на община Варна.

В жалбата е заявява, че спрямо имота на жалбоподателите не е започнала отчуждителна процедура. Подчертава се, че макар и булеварда, с който граничи имота им да е предвиден в ПРЗ на с.о.Сотира, приет с решение №1725-6/13.04.2005г. на Общински съвет при община Варна, същия не е приложен в срока по чл.208 от Закона за устройство на територията ЗУТ/, поради което е налице основание по чл.134 ал.2 т.1 от ЗУТ за изменение на плана. Намират мълчаливия отказ за незаконосъобразен и искат неговата отмяна. Иска се и присъждане на сторените по делото съдебни разноски.

Съгласно чл.124а ал.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия (с изключение на селищните образувания с национално значение) в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, се дава със заповед на кмета на общината по предложение на главния архитект.

Настоящият казус попада в хипотезата по чл.124а ал.5 от ЗУТ, според която: „Разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план може да се даде от органите по ал. 1 - 4 и по искане и за сметка от заинтересувани лица - собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон.“.

Следователно, отказ за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ, може да издаде кметът на община Варна, и правилно жалбоподателите са посочили същия като ответник.

На основание чл.124б ал.5 от ЗУТ, отказите за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5 от ЗУТ се дават с мотивирано решение или заповед на компетентния орган в едномесечен срок от постъпване на искането. Отказите се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 215 от ЗУТ.

Ответникът – кмета на община Варна чрез юрисконсулт М.Д. в молба с.д. № 9352/14.06.2022г. е оспорил жалбата като неоснователна и е поискал отхвърлянето . Потвърдено е, че процедура по отчуждаване по реда на чл.208 във връзка с чл.205 от ЗУТ не е провеждана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въпреки представения от ответника списък на заинтересовани според него лица, такива в настоящото производство не са конституирани, защото предмет на обжалване е мълчалив отказ. При обжалване на писмен или мълчалив отказ страни са само ответника и жалбоподателя/жалбоподателите.

По допустимостта на оспорването съдът изразява следното становище:

Заявлението на К.Т. и С.Д.Т. с рег.№ АУ130647ПР е постъпило в район „Приморски“ гр.Варна на 17 декември 2021г. В случай, че кметът на район „Приморски“ не е бил оправомощен от кмета на община Варна да се произнесе е трябвало да изпрати заявлението по компетентност на кмета на община Варна, който от своя страна е трябвало да се произнесе до 17 януари 2022г.

Съгласно чл.149 ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Тоест, в настоящия случай оспорването е можело да стане до 17 февруари 2022г. Жалбата е изпратена на 09.02.2022г. и е подадена в законоустановения срок. Същата освен редовна е и допустима и може да бъде разгледана по същество.

Съдът като съобрази материалите в административната преписка и доказателствата събрани в хода на съдебното производство, установи следното от фактическа страна:

Производството пред административния орган е започнало по заявлението на А.К.Т. и С.Д.Т. с рег.№ АУ130647ПР/ 17.12.2021г., с което са поискали да им бъде разрешено да изработят проект за изменение на плана за регулация и застрояване /ПРЗ/ на с.о.Сотира в частта на УПИ ХХХІІІ-769 в кв.28. Жалбоподателите подчертават в жалбата си и чрез изявление на адв. Г. в съдебното заседание на 15 юни 2022г., че предмет на оспорването им е мълчалив отказ по тяхното заявление рег.№ АУ130647ПР/ 17.12.2021г.

Жалбоподателите се легитимират като собственици на процесния имот /със стар пл.№ 2372 с площ от 1000 кв.м по скица изх.№ 2515 от 03.05.1996г. на район „Приморски“/ с нотариален акт №138 том ХІV дело №3932/1996г. същият имот е нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Приморски“ с идентификатор 10135.2508.769 с площ от 1001 кв.м със собственици – двамата жалбоподатели, видно от скица № 15-126727/08.02.2020г. на СГКК – Варна.

Заявлението им с рег.№ АУ130647ПР/ 17.12.2021г. е било разгледано от Експертен съвет по устройство на територията /ЕСУТ/ при община Варна в заседанието на 5 януари 2022г. и с решение по т.4 от протокол №1 от същата дата е взето решение да се прекрати преписката, тъй като ЕСУТ потвърждава свое решение по т.16 от протокол № 27/20.07.2021г. В преписката е налична и скица-предложение от декември 2021г. с възложители настоящите жалбоподатели, от която става ясно, че техния имот е проектиран като УПИ ХХХV-769 с площ от 1000 кв.м.

Всъщност, с решение по т.16 от протокол № 27/20.07.2021г. на ЕСУТ при община Варна е преразгледано решението по т.21 от протокол на ЕСУТ №24/29.06.2021г. във връзка със заявление № АУ028919ПР/19.03.2021г. за допускане на изменение на ПРЗ на с.о. „Сотира“, одобрен с решение на Общински съвет – Варна № 1725-6/13.04.2005г. по отношение на УПИ ХХХІІІ-769 /ПИ 10135.2508.769/, и е разпоредено проекта за ПУП да бъде съобразен с регулацията на бул.“Варна“ и да се приложи по-голям обхват.

С решението по т.21 от протокол №24/29.06.2021г. на ЕСУТ при община Варна е преразгледано и потвърдено решението по т.16 от протокол №15/20.04.2021г. във връзка със заявление рег.№ АУ028919ПР/19.03.2021г. на Т. за изменение на ПРЗ на с.о.Сотира в частта на УПИ ХХХІІІ-769. С решение по т.16 от протокол № 15/20.04.2021г. на ЕСУТ при община Варна е разгледано заявление рег.№ АУ028919ПР/19.03.2021г. на жалбоподателите и скицата-предложение е била отхвърлена за територията на имота, която попада в трасето на бул.“Варна“, като е указано на възложителите, че трябва да представят проект само за частта на имота си, която извън обхвата на този булевард.

След заявлението от 19.03.2021г., А. и С. Т. са подали друго заявление рег.№ АУ028919ПР_001ПР_001ПР от 14.07.2021г. отново за изменение на ПРЗ на с.о.“Сотира“ в частта на УПИ ХХХІІІ-769 с внесени допълнително коригирани чертежи.

С молба рег.№ АУ130647ПР_006ПР /16.03.2022г. и заявление рег.№ АУ130647ПР_005ПР/16.03.2022г. жалбоподателите са поискали от административния орган да се произнесе, предвид допълнително представените от тях документи на 24.02.2022г. /заявление рег.№ АУ130647ПР_004ПР от 24.02.2022г. и допълнителната разработка от 16.03.2022г. В скицата-предложение от март 2022г. за изменение на ПУП-ПРЗ в частта на УПИ ХХХІІІ-769 в кв.28 по плана на с.о.Сотира гр. Варна, представляващ ПИ 10135.2508.769 от кадастралната карта и кадастралните регистри е видно, че се предлага изменение на границата на изолационното озеленяване на 3 м от края и на 5 м към тротоара на бул.Варна.

Уведомление рег.№ АУ020583ПР_002ПР/10.01.2022г. от А.Т. не представлява оттегляне на заявлението, по което жалбоподателите твърдят, че е възникнал мълчалив отказ, тъй като оттеглянето касае съвсем друго заявление рег.№ АУ020583ПР от 25.02.2021г. /представено в адм.преписка – стр.128 и стр.144 от делото/. Въпреки оттеглянето, производството по това друго заявление не е било прекратено, съгласно признанието в молба на ответника с.д. №7563/13.05.2022г.

Липсата на отчуждително производство спрямо имот 10135.2508.769 е потвърдена в писмо рег.№ ДОИ22000013ВН_002ВН/04.02.2022г. от директора на дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ и в писмо рег.№ ДОИ22000013ВН_003ВН/08.02.2022г. В първото от писмата е пояснено, че селищно образование „Сотира“ в град Варна е било земеделска земя до приемането на решение №322-4/29.05.2000г. на Общински съвет – Варна. С решение №1725-6 по протокол № 26/13.04.2005г. на Общински съвет при община Варна е приет план за регулация и застрояване на с.о.Сотира гр.Варна. В преписката е налична докладна рег.№ АУ028919ПР_001ПР/23.06.2021г. от проектанта, в която е посочено, че са изтекли сроковете по чл.208 от ЗУТ и ПРЗ на с.о.“Сотира“ не е приложен в частта на бул.“Варна“, поради което собствениците на имоти, които са попадали в трасето му имат право да искат изменение на плана по реда на чл.134 ал.2 т.1 от ЗУТ.

В хода на съдебното производство беше приета съдебно-техническа експертиза с.д. № 1408/30.01.2023г., изготвена от вещото лице инж. Ж.Б., според която в ПУП-ПРЗ на с.о.“Сотира“ приет през 2005г. УПИ ХХХІІІ-769 е бил с площ 1607 кв.м, докато в скицата-проект към процесното заявление от 17.12.2021г. неговата площ е 1000 кв.м. Вещото лице е установило идентичност между имот с идентификатор 10135.2508.769 /с площ от 1001 кв.м/ от кадастралната карта и УПИ ХХХV-769 /с площ от 1000 кв.м/ от скицата-предложение, като УПИ ХХХІІІ-769 е с площта от ОУП от 2012г. на община Варна. Налице е и съвпадение по местонахождението между УПИ ХХХІІІ-769 от ПРЗ от 2005г. и новопроектирания УПИ ХХХV-769 от скицата-предложение, но има разлика в площта им. Вещото лице е установило и сходство между имот със стар пл.№ 2372 от кадастралния план от 1973г. и имот 10135.2508.769 от действащата кадастрална карта на район „Приморски“ – Варна и съответно регулационните линии на УПИ ХХХV-769 /от скицата-проект към заявлението от 17.12.2021г./ отговарят на кадастралните граници на имот №2372 по КП от 1973г. Следователно, налице е идентичност между имот с идентификатор 10135.2508.769 от КККР и имот с пл.№769 от ПНИ, изготвен въз основа на кадастралния план от 1973г., където същия имот е имал стар номер 2372.

Експертът е направил доказателствения извод /отразен в комбинирана скица №1 към заключението/, че имота на жалбоподателите с площта и границите от нотариалния им акт №138 от 09.05.1996г./, където е с пл.№ 2372 и площ от 987 кв.м е засегнат, както следва: 377 кв.м от УПИ ХХХІІІ-769 /по ПРЗ от 2005г. на с.о.“Сотира“/ попада в границите на УПИ ХХХV-769 /от скицата-предложение към заявлението от 17.12.2021г./ и в южната част на имота 606 кв.м от площта му попадат в сервитутната/буферната зона на изолационното озеленяване на бул.“Варна“. Имот с идентификатор 10135.2508.769 по кадастралната карта на район „Приморски“ – Варна, където е нанесен с площ 1001 кв.м, от която само 458 кв.м влизат в територията на УПИ ХХХІІІ-769 по ПРЗ от 2005г. на с.о.“Сотира“, докато останалите 542 кв.м влизат в сервитутната/буферната зона на изолационното озеленяване на бул.“Варна“.

При огледа на място, инж.Б. в присъствието на процесуалния представител на жалбоподателите е установил, че уличната регулация на бул.“Варна“ по ПРЗ на с.о. „Сотира“ от 2005г. не е положена на място в частта на ПИ 10135.2508.769 и не е осъществено изолационното озеленяване в сервитутната/буферната зона на същата тази пътна артерия в частта на процесния имот на жалбоподателите. Същата констатация беше потвърдена от вещото лице при изслушването му в съдебното заседание на 29 март 2023г., като допълни, че в южната част на имот 769 няма път, такъв има по западната му граница. Границите на имота са материализирани на място с ограда.

Предвид доказателствените изводи на вещото лице, които се споделят от съда с оглед на цялата административна преписка, макар и мълчаливия отказ по своята същина да няма мотиви, може да бъде направено обосновано предположение, че същия е формиран и е отказано разрешаване за изработване на ПУП-ПРЗ за имот 10135.2508.769, поради това, че половината от площта му попада в сервитутната/буферната зона на изолационното озеленяване на бул.“Варна“.

С писмо с.д.№ 13640/14.05.2022г. ответникът отбелязва, че решение №1725-6/13.04.2005г. на Общински съвет – Варна е било обжалвано по отношение на УПИ ХХХІІІ-769.

Съдът изиска заверен препис от решение №113/20.02.2008г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм.дело № 1524/2005г., с което е отменено решение №1725-6/13.04.2005г. на Общински съвет – Варна за одобряване на план за регулация и застрояване на м.“Сотира“ гр.Варна в частта на имот с пл.№ 769 по ПНИ. В мотивите на решението е записано, че имот 769 е със стар пл.№ 2372 по предходния кадастрален план и с площ 1000 кв.м, като от южната му част с площ от 580 кв.м се засяга от зоната за озеленяване на трасето на Е-87 /впоследствие проектиран в територията на града като бул.“Варна“/. Цитираното съдебно решение е влязло в законна сила на 20.02.2008г. видно от отбелязването върху него и се полза със силата на присъдено нещо по отношение на всички /не само спрямо Общински съвет – Варна и А.К.Т., които са били страна по делото/, защото има конститутивно действие – с него е отменен обжалвания административен акт. След като ПУП-ПРЗ на с.о. „Сотира“, одобрен с решение №1725-6/13.04.2005г. на Общински съвет – Варна е отменен по отношение на УПИ ХХХІІІ-769, следва, че за този имот няма действащ ПРЗ и заявлението на А. и С. Т. с рег.№ АУ130647ПР/17.12.2021г. е трябвало да бъде разгледано като искане за допускане разработването на ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор 10135.2508.769 от КККР на район „Приморски“ вместо като изменение по реда на чл.134 ал.2 т.1 от ЗУТ на ПУП-ПРЗ на с.о.“Сотира“ от 2005г., поради незапочнала в срока по чл.208 от ЗУТ отчуждителна процедура. Това е така, защото за отменен от съда с влязло в сила решение план не текат спрямо имот 10135.2508.769 сроковете по чл.208 от ЗУТ и следователно не е необходимо такива да изтекат, за да може да е допустимо заявление за изменението му. Силата на присъдено нещо на съдебното решение постановява, че спрямо УПИ ХХХІІІ-769 няма действащ ПРЗ на с.о. „Сотира“ и изработването на нов ПРЗ за имот с идентификатор 10135.2508.769 изобщо не трябва да се съобразява с трасето на бул.“Варна“, нито с неговата сервитутната/буферната зона на изолационното озеленяване.

Вместо административният орган да вземе предвид решение №113/20.02.2008г. на Варненския окръжен съд по адм.дело № 1524/2005г., той е злоупотребил с правомощията си, като е изисквал от сем.Т. отново и отново при всяко изменение на техния проект, което те са били принуждавани да внасят с последващо заявление, проекта на плана за регулация и застрояване за техния имот да бъде съобразен с отменена от съда сервитутната/буферната зона на изолационното озеленяване на отменен от съда бул.“Варна“.

Обжалваният мълчалив отказ, с който се отказва одобряване на нов ПУП-ПРЗ за имот 10135.2508.769 заради тази сервитутната/буферната зона на изолационното озеленяване на бул.“Варна“ в частта на имот 10135.2508.769 е нищожен на основание чл.177 ал.2 от АПК, тъй като противоречи на влязлото в сила решение №113/20.02.2008г. на Варненския окръжен съд по адм.дело № 1524/2005г. Същото се отнася и за всеки следващ отказ /изричен или мълчалив/, с който не би се разрешило разработването на ПУП-ПРЗ за имот с идентификатор 10135.2508.769.

На основание чл.168 ал.2 от АПК, съдът може да обяви нищожността на обжалвания акт, дори и да липсва искане за това.

С оглед на изложеното, обжалвания мълчалив отказ на кмета на община Варна е нищожен и след обявяване на неговата нищожност, административната преписка заедно със заявлението на А. и С. Т. трябва да бъдат изпратени на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение, както и при съобразяване с решение решение №113/20.02.2008г. на Варненския окръжен съд по адм.дело № 1524/2005г., с което е отменено решение №1725-6/13.04.2005г. на Общински съвет – Варна за одобряване на ПРЗ в частта на имот с идентификатор 10135.2508.769, който съвпада с пл.№ 769 от ПНИ /установено от приетата по настоящото дело съдебно-техническа експертиза/.

При новото произнасяне, административният орган трябва да провери дали проектът отговаря на действащата кадастрална карта в частта на имот с идентификатор 10135.2508.769, като бъде запазен достъпа до улица, която съществува на място и в кадастралната карта по западната граница на процесния имот. Произнасянето трябва да бъде сторено в дадения от съда срок.

При този изход на делото, жалбоподателите имат право да им бъдат присъдени съдебните разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, както следват: 20 лева държавна такса за двамата жалбоподатели, 660 лева депозит за вещо лице и 1000 лева адвокатско възнаграждение. Разноските трябва да бъдат възстановени от бюджета на община Варна.

Воден от изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК във връзка с чл.177 ал.2 от АПК и на основание чл.174 от АПК и чл.143 ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на мълчаливия отказ на кмета на община Варна по заявление с рег.№ АУ130647ПР от 17.12.2021г. на А.К.Т. и С.Д.Т. за допускане, проучване и проектиране на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на имот с идентификатор 10135.2508.769 от кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Приморски“ гр.Варна.

ИЗПРАЩА преписката на кмета на община Варна за произнасяне в 14-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение по заявление с рег.№ АУ130647ПР от 17.12.2021г. на А.К.Т. и С.Д.Т. за допускане, проучване и проектиране на подробен устройствен план – план за регулация и застрояване на имот с идентификатор 10135.2508.769 от кадастралната карта и кадастралните регистри на район „Приморски“ гр.Варна, при съобразяване със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на А.К.Т. и С.Д.Т. съдебни разноски общо в размер от 1680 /хиляда шестстотин и осемдесет/ лева.

Решението може да бъде оспорено с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

	Съдия: