Р Е
Ш Е Н
И Е №
260006
гр.Сливен, 09.07.2024г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение в публично заседание на двадесет и седми юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА КОНДОВА
при секретаря Маргарита Ангелова, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 3226
по описа за 2019 г., за да се
произнесе съобрази следното:
Предмет на разглеждане е иск с
правно основание чл.432, ал.1, вр.чл.498,
ал.3 КЗ.
Ищцата твърди, че на 24.02.2018
г., около 15,54 ч настъпило ПТП по пътя от гр.Сливен за Петолъчката,
реализирано от застрахован при ответника водач в резултат на което й били
причинени неимуществени вреди. При приближаване на кръстовището на км. 411+
Ищцата сочи, че след ПТП й била
оказана спешна помощ и поставена диагноза контузия на главата, контузия на
седалището, контузия в областта на лявата раменна става и ключицата и
продължила да има оплаквания и болезнени ограничени движения в лявата раменна
става и продължително главоболие. Счупването на лявата ключична кост наложило
прилагането на консервативно лечение, поради което не могла да си движи лявата
ръка продължително време. Претърпените болки и страдания я направили
по-раздразнителна и вглъбена. Възстановяването й продължило в домашни условия и
се налагало да приема обезболяващи. Не била способна сама да се грижи за себе
си. Преживяла и тежка емоционална
травма. Справедливият размер на обезщетението за претърпените от нея
неимуществени вреди определя на 25 000 лв. Водачът бил застрахован при
ответното застрахователно дружество, към което ищцата предявила извънсъдебна
претенция за плащане на обезщетение за неимуществени вреди, но застрахователят
не й заплатил обезщетение.
Иска се от съда осъждане на застрахователното дружество да заплати на
ищцата сума в размер на 25 000 лв., съставляващо обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на претърпяна телесна повреда в резултат на
процесното ПТП на 24.02.2018г., реализирано от застрахован при ответника водач
по застраховка „ГО”, ведно със законната лихва от датата на ПТП 24.02.2018г. до
окончателното плащане. Претендира и
разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от
ответната страна „Застрахователна компания Олимпик” АД, чрез „Застрахователна
компания Олимпик-клон България” КЧТ е постъпил. Оспорва се предявеният иск по
основание и размер. Оспорва се настъпването на неимуществени вреди в сочения
размер, както и наличието на причинно-следствена връзка между вредите и
твърдяното ПТП. Оспорва се механизмът на ПТП, като се счита, че същото не е
настъпило единствено поради виновното поведение на водача на застрахования
автомобил. Оспорва представения протокол за ПТП, тъй като от него не се
установявали причината за настъпването на ПТП, както и вината. Сочи, че ищцата
не била с поставен обезопасителен колан, поради което прави възражение за
съпричиняване в размер на 50 %. Счита, че размера на претендираното обезщетение
бил прекомерно завишен, с оглед принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. Оспорва
и основателността на акцесорния иск за лихва за забава, с оглед изложените
аргументи по главния иск. Счита, че лихвата следвало да се начислява от датата
на представянето на застрахователя на
банковата сметка на ищцата, което било осъществено на 20.03.2019г. и цитира в
този см. чл. 380, ал. 3 КЗ и чл. 497, ал. КЗ.
Иска се отхвърляне на
претенцията, като неоснователна и претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца.
Съдът след
преценка и анализ на събраната в хода на
процеса доказателствена съвкупност, прие за установено от фактическа страна
следното:
На 24.02.2018г. на главен път I-6,
км. 411 + 700, близо до разклона за с. Драгоданово, общ. Сливен около 16:00 ч.
настъпил удар между л.а. „Форд транзит“ с рег. № А8333ВК, управляван от Димитър
Илиев Джомев и товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег. № СН1739АК, с
водач Н. Стефанов Хъндърчев, с причинени телесни увреждания на различни лица и
материални щети по автомобилите. Местопроизшествието било посетено от
полицейски органи и съставен Протокол за ПТП с пострадали лица № 72/24.02.2018
г. Посочено било в протокола, че водачът на „Форд транзит“, а именно Димитър Джомев
внезапно навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в идващия срещу
него „Мерцедес Спринтер“. В резултат на настъпилото ПТП на ищцата било
причинено телесно увреждане – счупена ключица /отбелязано в протокола/.
Към датата на настъпилото ПТП автомобил „Форд
транзит“ с рег. № А8333ВК имал валидна
застраховка „Гражданска отговорностна автомобилистите“ сключена с ответното
дружество по полица № BG/ 28/117002871607/29.10.2017г.
с начало 30.10.2017г. и прекратена на 17.08.2028г.
С присъда № 30/19.12.2018г. по НОХД № 577/2018г. на
СлОС виновният за ПТП водач Димитър Джомев бил признат за виновен в това ,че на
24.02.2018 г. на път I-6,
км. 411 + 700 в близост до разклона за с. Драгодоново, общ. Сливен при
управление на МПС л.а. „Форд транзит“ с рег. № А8333ВК нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП, като не изпълнил задължението си
при двупосочно движение по пътно платно с две ленти за движение да не навлиза
без необходимост от изпреварване или заобикаляне и да не се движи в насрещната
лента за движение; чл.21, ал.1 ЗДвП и
чл.73, ал.1 ППЗДвП, като се движел със скорост 113 км/ч при допустима скорост
за движение от 90 км/ч и по непредпазливост причинил смъртта на Тодор Дуйдов;
средна телесна повреда на Василка Дуйдова, изразяваща се в трайно затрудняване
движението на левия горен крайник и средна телесна повреда на настоящата ищца Х.А.Д.,
изразяваща се в трайно затрудняване движението на левия горен крайник и
съответно му било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три
години, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от четири години,
както и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от четири години. Присъдата влязла в законна сила на 04.01.2019г.
Видно от формуляр за предявяване на вземане ищцата Х.Д.
на 19.09.2019г. предявила вземането си за застрахователно обезщетение от
ответното дружество пред съда по несъстоятелност /ликвидация/ пред съда в
РКипър, доколкото ответникът бил обявен в несъстоятелност към него момент. На
30.10.2023г. съдът по несъстоятелността на ответното дружество издал разрешение
за продължаване на съдебната процедура по настоящото дело в РБългария.
В хода на производството е изготвена комплексна
съдебно-авто-техническа и медицинска експертиза. От заключението на вещите лица
се установява горепосоченият механизъм на ПТП, както и настъпилите увреждания
на ищцата и причинната връзка между тях. Ищцата получила следните телесни
увреждания: контузия на главата без данни на загуба на съзнание; която
обикновено се характеризирала с болка в удареното място и отзвучавала за 7-10
дни; контузия на раменния пояс в ляво , съпроводен със счупване на лявата
ключица в областта на границата средна/долна трета. Тази травма нарушавала
значително функцията на ляв горен крайник – движение в рамото, съпровожда се с
болка, оток и кръвонасядане в областта на рамото и горната част на гръдния кош;
Травмата изисквала имобилизация, обикновено за около месец. Възстановяването
при правилно консервативно неоперативно лечение, каквото било това при ищцата било
за срок 45-60 дни; контузия на лявата седалищна област, характеризираща се с
функционална болка /при движение – ходене, ставане и ходене/ и при опипване и натиск в същата
област. Отзвучавала обикновено за 10-15 дни.
Автомобилът „Форд транзит“ следвало да бъде
оборудван с триточкови инерционни колани за всяко от местата. Същият бил
произведен с предпазни колани. При ПТП ищцата стояла на седалката зад водача,
което място следвало да бъде оборудвано с предпазен колан. В момента на
настъпване на ПТП ищцата била без поставен предпазен колан. Вещите лица
посочили, че ако ищцата е била с поставен предпазен колан, вероятно не биха се
получили счупването на лявата ключица и контузията на главата, но би останала
травмата на седалището. Наличието на предпазен колан значително би ограничило
свободното движение на тялото на ищцата, т.е., уврежданията биха били различни
и в значително по-малка степен на тежест.
При изслушване на вещите лица в открито съдебно
заседание на 27.06.2024 г., се установи, че експертът Х.У. бил запознат с
воденото преди настоящото дело наказателно производство и с огледен протокол от
досъдебното производство. На база този протокол вещото лице изготвило
експертиза и по воденото наказателно производство. Освен това този експерт
участвал и в извършването на огледа на местопроизшествието и установил положенията на автомобилите след
ПТП-то, както и всички обективни находки. Така настоящото заключение било
изготвено не само на база събраните по делото доказателства, но и на база
служебно известните факти на експерта от процесното ПТП.
Вещото лице – медик установи, че не бил извършен
личен преглед на ищцата, преди изготвяне на заключението, тъй като въпреки
уговорените с нея срещи, тя не се явила. Според експерта счупванията на
ключицата били зараснали и възстановени
напълно, доколкото по делото нямало
представена последваща ПТП-то медицинска документация за извършени прегледи или
проведени от ищцата рехабилитации.
По делото са събрани и гласни доказателствени
средства, чрез разпит на свидетели.
Показанията на свидетеля Нейка Дуйдова, дъщеря на
ищцата установяват, че след инцидента ищцата била откарана в болница. Била
много уплашена и плачела. Лявата й ръка посиняла, а лявото рамо обинтовано.
След като била превързана, ищцата напуснала болничното заведение. Имала също
така увреждане и на таза, защото не била в състояние да върви. Първите десет
дни тя лежала и не можела да се обслужва сама – да се облича и съблича,
самостоятелно да посещава тоалетна и баня. Дълго време не можела да движи лявата си ръка, да я разпъне и разтегне
настрани. Пиела обезболяващи медикаменти, тъй като имала болки.
Свидетелят Джомев установява, че автомобилът /бус/,
който управлявал при настъпване на процесното ПТП бил много стар. Ищцата седяла
на седалката зад водача.
Съдът кредитира изцяло заключението
на комплексната авто-техническа и медицинска експертиза, доколкото е изготвено
от вещи лица, разполагащи с необходимата за съответната област компетентност.
Макар и оспорена от ищцовата страна в авто-техническата й част, се установи при
изслушване на вещото лице, че последното се е базирало не само на събраните
документи, но и на служебно известни му по повод процесното ПТП факти от
воденото преди това наказателно производство, в което лично взел участие.
Съдът не кредитира показанията на
свидетеля Дуѝдова в частта, в която сочи, че и към момента ищцата не
можела да си изпъне в пълна степен лявата ръка, както и, че посещавала много
пъти лекар и имала снимки на диск. В тази част показанията не се подкрепят с
представени писмени медицински документи, респ. рентгенови снимки,каквито
свидетелят твърди да има, както и не се подкрепят от заключението на експерта в
неговата медицинска част за пълно възстановяване на ищцата, както и с
процесуалното поведение на самата ищца за неявяване пред вещото лице медик за
личен преглед.
Съдът не кредитира и показанията
на свидетеля Джомев, относно обстоятелството, че автомобилът не бил оборудван
заводски с предпазни колани, доколкото в тази част не кореспондират със
заключението на експерта в авто-техническата част. В останалата им част, съдът
кредитира показанията на свидетелите, като последователни и житейски логични.
Горната фактическа обстановка е
несъмнена и се установява от събраните по делото писмени доказателства и
писмени доказателствени средства.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявеният пряк иск от увреденото лице
против застраховател за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, причинено
от застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва за забава,
считано от деня на увреждането – 24.02.2018г. до окончателното изплащане е
допустим, доколкото не е спорно по делото, че ищцата изпълнила задължението си
по чл.380 КЗ да предяви претенцията си пред застрахователя на 20.03.2019г.
/такива са твърденията и на двете насрещни страни в исковата молба, съответно в
отговора/, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ, доколкото и към
момента няма плащане на застрахователно обезщетение.
Разгледан по същество се явява
основателен, но не в пълния предявен размер.
Законодателят,
посредством разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ признава в полза на увредения,
спрямо който застрахования е отговорен правото на пряк иск срещу застрахователя
за заплащане на обезщетение за причинени вреди. Чрез този иск се реализира
материалното право на увреденото лице на обезщетение за вредите, причинени
виновно от застрахования на плоскостта на непозволеното увреждане. Това право
се упражнява срещу застрахователя по силата на съществуващото между него и
причинителя на увреждането застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
При
този вид иск ищецът следва да установи настъпването на конкретни вреди, като
пряка последица от виновното поведение на конкретно лице, т.е. фактическия
състав на чл.45 ЗЗД, а наред с това и наличие на застрахователно правоотношение
по застраховка „ГО” между причинителя на вредите и ответника- негов
застраховател.
В конкретния правен казус материалните предпоставки на предявената
претенция се установяват безспорно от представените писмени доказателства и писмени и гласни
доказателствени средства. Съдът взе предвид и влязлата в сила присъда по
отношение на виновния за ПТП-то водач, на основание чл.300 ГПК по въпросите за
извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
По делото не е спорно обстоятелство и наличието на застрахователно правоотношение между
виновния причинител на вредата и ответника – застраховател.
В конкретния правен казус материалните предпоставки на предявената
претенция се установяват безспорно и от назначената в хода
на процеса комплексна
съдебна експертиза, а именно механизмът на възникване на ПТП, настъпилите
увреждания на ищцата- една средна телесна повреда и две леки такива, както и
връзката между тези увреждания и настъпилото ПТП.
Налице са всички законови
предпоставки за уважаване на исковата претенция.
Конкретният размер на
претендираното обезщетение за морални
вреди съобразно чл.52 ЗЗД се определя от съда по справедливост, като следва да
се изхожда от особеностите на всеки конкретен случай.
От събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства по делото се установи, че ищцата следствие инцидента / ПТП/ получила една средна и две леки телесни
повреди, подробно описани по-горе в изложението. Установи се, че непосредствено
след увреждането същата изпитвала силни болки, била на легло и не можела да се
придвижва самостоятелно, като търпяла известен дискомфорт в ежедневието си,
доколкото било наложително друг човек да я обслужва.
Критериите за справедливост по
чл.52 ЗЗД изискват паричния еквивалент да съответства не само на продължителността,
но и на интензитета на физическите страдания, следствие неспазването на общото
правило да не се вреди другиму.
Уврежданията,
предмет на настоящо разглеждане, а именно две леки телесни повреди отзвучали за
около 10-15 дни и два месеца за средната телесна повреда. Следва да се отчете и обстоятелството, че ищцата,
въпреки, че не е в млада възраст, след инцидента не е била за продължителен
период от време в болнично заведение, не
се е налагало извършване на оперативни интервенции, както и, че към момента тя
била напълно възстановена от увредите, получени при катастрофата.
Настоящият съдебен състав намира
за справедлив еквивалент на преживените от ищеца неимуществени вреди - обезщетение в общ размер на 12 000
лв., като 10 000 лв. за получената средна телесна повреда и 2 000 лв. за двете
леки телесни увреждания / по 1000 лв. за всяка една лека телесна повреда/.
Съдът
намира за основателно възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на увреденото лице, доколкото ищцата по време на
настъпилото ПТП не е била с поставен предпазен колан при наличие на такова
оборудване в автомобила. Така тя е допринесла за настъпване на уврежданията – средна
телесна /счупване на лявата ключица и контузията на главата, тъй като се
установи в процеса, че те не биха били получени, ако беше с поставен предпазен колан. Доколкото се
установи, че травмата на седалището би се получила и в случай, че ищцата беше с
поставен колан, то съдът следва обезщетението в размер на 11 000 лв. /без
1000 лв. за лека телесна повреда контузия на седалищна област/ да бъде намалено
с 30 % или увреденото лице да получи
обезщетение в размер на 8 700 лв. или искът се явява основателен до този
размер, като за горницата до пълния предявен размер от 25 000 лв. бива
отхвърлен, като неоснователен.
Законната лихва за забава върху
определеното обезщетение, следва да се присъди от датата на предявяване на застрахователната
претенция – 20.03.2019г. Ответникът, в качеството си на застраховател, дължи обезщетение
независимо, че за периода от предявяване на застрахователната претенция (което
има характер на уведомяване на застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие) до дата на която е следвало да се произнесе,
застрахователят не е в забава по чл.497, ал.1 КЗ, за този период той дължи законна лихва за забава върху
присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на основание чл.429, ал.3 КЗ вр. чл.493, ал.1,
т.5 и чл.429, ал.2,
т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за
неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. За периода от датата
на увреждането до датата на уведомяването му, той не дължи лихвата за забава,
тъй като отговорността му е ограничена от чл.429 ал.3 КЗ.
С оглед изхода на спора, разноските
следва да се определят съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е
неоснователно, тъй като е определено в
минимален размер, съобразно цената на предявения иск по Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ищцата сторила разноски в общ
размер на 2 622,11 лв., от който левовата равностойност на 1 100
евро, а именно 2 151,41 лв. за получаване на разрешение от съда в РКипър за
продължаване на делото; 422,40 лв. за превод на документи пред съда в РКипър и
48,30 лв. за платено възнаграждение за превод на съдебна поръчка в настоящото
производство /внесения депозит е 200 лв., но е платено за услугата 48,30 лв./.
Така съобразно уважената част на претенцията, ответникът следва да бъде осъден
да плати на ищцата разноски в размер на 912,49 лв. Освен това ответникът бива
осъден да заплати на адвоката на ищцата възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв в
размер на 922,20 лв., съобразно уважената претенция.
Ищцата дължи разноски на
ответното дружество, съобразно отхвърлената част на иска. Ответникът претендира
разноски в общ размер на 1420,58 лв. / 540 лв. юрисконсултско възнаграждение и
880,58 лв. платени възнаграждения за вещи лица/. Така съобразно отхвърлената
част на иска ищцата дължи разноски в размер на 926,22 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК
ответното дружество бива осъдено да заплати по сметка на СлРС в полза на
бюджета на съдебната власт сума в общ размер на 598 лв., от която 348 лв.,
държавна такса и 250 лв., възнаграждение за вещи лица, платено от бюджета на
съда.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.432, ал.1 КЗ Застрахователна Компания „ОЛИМПИК“ АД, Кипър с адрес
на управление гр.Никозия, ул.“Агапинорос и Макариу III, № 2, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на
РКипър под № 71103, представлявано от П. Н. и Т. Т., в качеството му на
временен ликвидатор, чрез Застрахователна компания Олимпик – клон България КЧТ,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Гоце Делчев“ № 142 А, ЕИК:
*********, представлявано от П. Т. Е., управител ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.Д., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 8 700 лв./осем хиляди и седемстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - контузия на главата без данни на загуба на
съзнание; контузия на раменния пояс в ляво, съпроводен със счупване на лявата
ключица в областта на границата средна/долна трета и контузия на лявата
седалищна област, следствие
на ПТП настъпило на 24.02.2018г., на
главен път I-6, км. 411 + 700, близо до разклона за с.
Драгоданово, общ. Сливен около 16:00 ч. между л.а. „Форд транзит“ с рег. №
А8333ВК, управляван от Д. И. Д. и товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег.
№ СН1739АК, с водач Н. С. Х., ведно със законната лихва върху сумата от 20.03.2019г. до окончателното
плащане, като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважената част до пълния предявен размер
от 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.1 ГПК Застрахователна Компания
„ОЛИМПИК“ АД, Кипър с адрес на управление гр.Никозия, ул.“Агапинорос и Макариу III, № 2, регистрирано
в Търговския и фирмен регистър на РКипър под № 71103, представлявано от П.Н. и
Т.Т., в качеството му на временен ликвидатор, чрез Застрахователна компания
Олимпик – клон България КЧТ, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Гоце
Делчев“ № 142 А, ЕИК: *********, представлявано от П.Т.Е., управител ДА ЗАПЛАТИ на Х.А.Д., ЕГН: ********** ***, сума в размер на 912,49 лв. /деветстотин и дванадесет лева и 0,49 ст./,
деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание
чл.38 ЗАдв Застрахователна Компания „ОЛИМПИК“ АД, Кипър с адрес на управление
гр.Никозия, ул.“Агапинорос и Макариу III, №
2, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на РКипър под № 71103, представлявано
от П.Н. и Т. Т., в качеството му на временен ликвидатор, чрез Застрахователна
компания Олимпик – клон България КЧТ, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Гоце Делчев“ № 142 А, ЕИК: *********, представлявано от П.Т.Е.,
управител ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С.Д.Ж.
при САК, личен № **********, тел.**********, сума в размер на 922,20 лв. / деветстотин двадесет и два лева и 0,20
ст./, адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.3 ГПК Х.А.Д., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Застрахователна Компания „ОЛИМПИК“ АД, Кипър с адрес
на управление гр.Никозия, ул.“Агапинорос и Макариу III, №
2, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на РКипър под № 71103,
представлявано от П.Н. и Т.Т., в качеството му на временен ликвидатор, чрез
Застрахователна компания Олимпик – клон България КЧТ, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Гоце Делчев“ № 142 А, ЕИК: *********, представлявано
от П.Т.Е., управител, сума в размер на
926,22 лв. /деветстотин двадесет и шест лева и 0,22 ст./, деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.6 ГПК Застрахователна Компания „ОЛИМПИК“ АД, Кипър с адрес на
управление гр.Никозия, ул.“Агапинорос и Макариу III, №
2, регистрирано в Търговския и фирмен регистър на РКипър под № 71103,
представлявано от П.Н. и Т.Т., в качеството му на временен ликвидатор, чрез
Застрахователна компания Олимпик – клон България КЧТ, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Гоце Делчев“ № 142 А, ЕИК: *********, представлявано
от П.Т.Е., управител ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СлРС в полза на
бюджета на съдебната власт, сума в
размер на 598 лв. /петстотин деветдесет и осем лева/, държавна такса и
разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: