РЕШЕНИЕ
№374/4.3.2022г.
гр. Пловдив,
04.03.2022година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -Пловдив, двадесет и осми състав, в публично заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря Р.А., като разгледа докладваното от председателя административно
дело № 473 по описа на съда за 2022 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 58,
ал.4 от ИК.
Образувано по жалба на А.П.К. ***, подадена чрез адв.Д. против Решение №
1095-МИ/01.02.2022г на Централна Избирателна комисия- София, с което е обявено
за нищожно Решение №155-МИ от 12.01.22г на ОИК-Хисаря, с което е отхвърлено
искане за предсрочно прекратяване на пълномощията му на общински съветник в
Общински съвет- гр.Хисаря.
Прави се искане
за обявяване на оспорвания административен
акт за нищожен,
алтернативно за незаконосъобразен , като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Излагат се подробни съображения, че неправомерно административният орган се е
произнесъл по недопустима жалба, както и без да има компетентност да се
произнесе в предвид разпоредбата на чл.30 ал.8 от ЗМСМА. На следващо място са изложени твърдения, че
административния орган не е спазил задължението си за уведомяване на
заинтересованите страни както при започване на производството, така и при
постановяване на акта. Твърди се нарушение на чл. 35 от АПК. Редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание, като с нарочна молба ангажира
писмени доказателства. По същество на спора с писмено становище излага
допълнителни съображения в подкрепа на искането си за обявяване на нищожността
на оспорения административен акт, като счита, че спорът е бил отнесен за
решаване пред съда, а ответникът се е произнесъл преди спорът по същество да бъде решен окончателно в съдебно производство. Претендира
разноски.
Ответникът – Централна
избирателна комисия - София, редовно призована, се представлява чрез процесуалния си представител юриск. В., който оспорва
жалбата
като недопустима и неоснователна. По същество на
спора, излага подробни съображения относно
законосъобразността на издадения административен акт и на проведеното
административно производство. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски за юристконсулско
възнаграждение.
Съдът,
като изслуша становищата на страните и съобразно приобщените по делото писмени
доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
По жалба на А.К. е образувано производство по
адм. дело №1591/2022г. на Върховен
Административен съд- 4 отд. с искане да се
обяви нищожност на обжалваното решение №1095-МИ от 01.02.2022г. на Централната
избирателна комисия, с което е обявено за нищожно решение №155-МИ от
12.01.2022г. на Общинска избирателна комисия (ОИК) – Хисаря. С Определение №1558/17.02.2022г.
материалите са изпратени по подсъдност за разглеждане от съответният административен съд на основание чл.58,
ал.4 от ИК. Относно
допустимостта на жалбата, следва да се отбележи, че съгласно
разпоредбата на чл.149 ал.5 АПК административните актове могат да се оспорят с
искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето, следователно тя е подадена в срок от страна притежаваща правен интерес от оспорването,
поради което се явява
процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна поради следните за това съображения:
Производството пред
ЦИК е било образувано по чл.88, ал.1 от ИК по жалба на Г.Т.С., общински
съветник в Общински съвет-Хисаря от ПП „Социалистическа
партия Български път“ срещу Решение №155-МИ
от 12.01.2022г. на ОИК – гр.Хисаря, с което е отхвърлено
поради липса на кворум искане за предсрочно прекратяване
на пълномощията на общински съветник в Общински съвет- гр.Хисаря на
жалбоподателят А.К. поради установена несъвместимост във връзка с
Доклад от 09.06.2021г. на Постоянна комисия по икономика, бюджет, финанси,
антикорупция и конфликт на интереси при Общински съвет – гр.Хисаря. По подадената жалба с обжалваното
решение №1095-МИ/01.02.2022г. ЦИК е изложила съображения, че жалбата на С. е
недопустима на две различни основания. Независимо от това обстоятелство, ЦИК
приел, че са налице основания да се произнесе по нищожността на обжалваното Решение
№155-МИ от 12.01.2022г. на ОИК и е обявил нищожност на атакувания пред него
административен акт. От друга страна, издаденото решение на ОИК от 12.01.2022г
вече е било оспорено по жалба на ПП „Социалистическа
партия Български път“ пред съответния административен съд, за което на 26.01.2022г. е било
образувано адм. дело №200/2022година по описа на Административен съд-Пловдив, спорът по
която е бил произнесен едва на 11.02.2022г. с обявяване на Решение №236. Така
към момента на произнасяне на ЦИК с процесното Решение №1095-МИ/01.02.2022г.
спорът вече е бил подсъден на съответният компетентен съд на основание чл. 459 от ИК вр. чл.30, ал.8 от ЗМСМА.
Така
с обявяването на нищожността на оспореното решение на ОИК -Хисаря с Решението на ЦИК от 01.02.2022г. е налице волеизявление
за решаване на спор, който вече е отнесен пред съда. В тази връзка
от жалбоподателят е представено и съдебно удостоверение изх.№669/23.02.2022г.
по адм. д.№200/2022г на Административен съд-Пловдив.
В случая следва да се съобрази разпоредбата на
чл. 130, ал. 2 АПК, според която никой орган няма право да приеме за
разглеждане дело, което вече се разглежда от съда. Поради изложеното настоящия
съдебен състав счита, че оспореното решение №1095-МИ/01.02.2022г. е издадено от ЦИК в нарушение на чл. 130, ал. 2 от АПК и при липса на
компетентност за издаването й по аргумент от същата норма. Спорът за
законосъобразността на Решение №155-МИ от 12.01.2022г. на ОИК -Хисаря е предмет на разглеждане по адм. дело №200/2022г. на Пловдивски административен съд, по което към
настоящия момент няма влязло в сила решение по същество. Разпоредбата на
чл. 130, ал. 2 от АПК прогласява властта на съда сам да определя
подведомствеността на делата, а след като тя е упражнена от него -
невъзможността тази му компетентност да бъде оспорена или преодоляна с
действията на който и да било орган или институция. Тя съществува както в
момента на приемането на конкретен спор за разглеждане с образуването на
административно дело, така и в по-късните такива по решаването му.
Въпреки забраната на
посочената норма от АПК, ЦИК е издал обжалваното в настоящото производство
решение №1095-МИ от 01.02.2022г, с което е прогласил нищожност на решението на ОИК-
гр.Хисаря. По този начин той фактически е разрешил спора, предмет на
образуваното адм. дело № 200/2022 г. на Пловдивски административен съд. Това действие
е извършено при липса на компетентност, поради което решението от 01.02.2022г. на ЦИК се
явява нищожно. Право да отмени оспорен административен акт, той има само в
условията на чл. 156 АПК - чрез оттеглянето му, при спазване на изискванията,
посочени в нормата. Прогласяване
нищожност на акта на ОИК-Хисаря от
12.01.2022г. с решението от 01.02.2022г. е
волеизявление
на ЦИК за решаване на спор, който вече е отнесен пред съда,
което решение е нищожно, тъй като е постановено в противоречие със забраната на чл.
130, ал. 2 АПК. В този смисъл е
и
трайната съдебна практика, последователно изразена в Решение №
6592/16.05.2014г. по адм. д. № 1410/2014 г. на ВАС- V отд., Решение № 10920 от
10.08.2020г. по адм. д. № 8868/2019г. на ВАС- III отд., Определение № 15072 от 05.12.2018 г., постановено по
адм. дело № 14279/2018 г. на ВАС, първо отделение и др..
При този изход на спора, с оглед исканията
на страните за присъждане на разноски, такива се дължат на жалбоподателят. Представен
е списък с разноски за направени такива в размер на 10 лева държавна такса и в
размер на 3600 лева адвокатско възнаграждение, за които ответникът е направил
възражение за прекомерност, което е неоснователно. Така представеното адвокатско възнаграждението в размер на 3600 лева не
е съответно на чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по
административни дела без определен материален интерес. Като съобрази обаче
доказателствата по делото за заплатеното адвокатско възнаграждение,
фактическата и правна сложност на делото, процесуалното участие на страните по него,
обстоятелството, че сключеният договор е с адвокатско дружество и с начислен
ДДС, като съобрази направените разноски от другите страни в производството и
разпоредбите на чл.1 и чл.2 ал.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът счита, че същото не се явява прекомерно. Ето защо на основание
чл.143 ал.3 от АПК жалбоподателят следва да се осъди за сторените от
заинтересованата страна разноски.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА нищожността на Решение № 1095-МИ/01.02.2022г на Централна
Избирателна комисия- София, с което е обявено за нищожно Решение №155-МИ от
12.01.22г на ОИК-Хисаря за отхвърлено искане за предсрочно прекратяване на
пълномощията на А.П.К. като общински съветник в Общински съвет- гр.Хисаря.
ОСЪЖДА Централна Избирателна комисия- гр.София да заплати
на А.П.К. *** ЕГН********** сумата
от 3610.00 /три хиляди шестотин и десет/ лева, представляваща направените по
делото разноски.
Решението да се обяви незабавно, като се разясни,
че подлежи на обжалване пред Върховния Административен съд в 3 дневен срок от обявяването му.
СЪДИЯ: