№ 14887
гр. С., 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 202411...10336 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника за сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на противоправно поведение на ответника на дата
09.02.2012 г., изразяващо се в нанасяне на два удара с бутилка вино в областта на главата на
ищеца, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 09.02.2012 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че СРС, ...-ви състав, наказателно отделение е признал А. Л. С. за
виновен затова, че на 09.02.2012 г., около 18:00 ч. в магазин „Б.”, находящ се в гр. С., ул. „З.”
№, чрез нанасяне на два удара с бутилка вино в областта на главата на В. Р. Ц., в качеството
му на длъжностно лице - охранител в „Г.” ЕООД, при и по повод изпълнение на службата и
функцията си по недопускане на кражби на стоките в охранявания от него магазин, е
причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, изразяваща се в
разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно, две рани на
главата в окосмената част на главата, реализирали медикобиологичния признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр.
130, ал. 1 от НК. Поддържа, че е претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания, притеснения от здравословно и психологическо естество, невъзможност
да се придвижва свободно, световъртежи, болки в главата. След случката е бил ограничен в
движенията си, като е бил нарушен обичайния му ритъм на живота, както и му е б. отнета
възможността бъде пълноценен член както на обществото, така и на семейството си. Сочи,
че е изпитвал страдания от физически, емоционален и психически аспект, изживял тежък
психологически стрес, който не може да преодолее и до днес. Било е накърнено чувството
му за свобода, независимост, справедливост и сигурност и от този ден е изпитвал чувството
на страх да напуска дома си, от срещи и общуване с непознати, както и недоверие към
хората. Изпитвал срам, понижено самочувствие, били са унизени честта и достойнство му,
включително и на работно му място. Същият е имал видими белези от побоя по главата си,
за които е бил нужен един продължителен период на възстановяване, през който е изпитвал
притеснения и срам да излиза и да се показва в обществото с нараняванията си. Твърди, че
макар физическите следи да са изчезнали, психическата травма от това нападение ще остане
за цял живот.
В отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения особен представител,
оспорва предявения иск. Счита, че претендираното обещетение е прекомерно високо. След
като вредата е причинена от лека телесна повреда, която не е довела до сериозни трайни
последици за физическото и психическото здраве на ищеца, размерът на обезщетението
1
следва да бъде умерен и съразмерен с конкретните обстоятелства по случая. Поддържа,
ищецът не е представил достатъчно доказателство за понесените неимуществени вреди, като
не са изложени конкретни данни за тежестта на болката, страданията и физическите
ограничения, които е изпитал след инцидента. С оглед на това се поддържа становище за
неоснователност на предявения иск, а в условията на евентуалност - за прекомерност на
претендираното обезщетение.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а от приетия като доказателство препис от протокол от
28.09.2023г. по НОХД №../2022г. по описа на СРС, НО, ... състав, в който е обективирано
сключено споразумение по реда на чл. 384, вр. чл. 381 НПК, се установява, че ответникът А.
Л. С. е признат за виновен за това, че на 09.02.2012г. около 18:00 часа в магазин „Б.“,
находящ се в гр. С., ул. „З.“ №, чрез нанасяне на два удара с бутилка вино в областта на
главата на В. Р. Ц. в качеството на длъжностно лице – охранител в „Г.“ ЕООД, при и по
повод изпълнение на службата и функцията му по недопускане на кражби на стоките в
охранявания от него магазин, е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1,
НК, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а
именно: две рани на главата в окосмената част на главата /две разкъсни рани на главата на
границата на окосмената част на главата вляво и около два сантиметра/, реализирали
медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
По делото е допуснато събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел в полза на ищеца с цел установяване на обема и характера на твърдените
неимуществени вреди. Страната не е осигур. явяването на допуснатия свидетел съгласно
дадените указания на съда в проведените две открити съдебни заседания.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Предмет на спора е претенция за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от реализиран състав на
непозволено увреждане по отношение на ищеца. Твърди се, че вредите са били причинени
вследствие на извършено престъпно деяние спрямо ищеца - нанесена лека телесна повреда
по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК, предмет на образуваното
наказателно производство от общ характер срещу ответника.
След като отчете обвързващата с. по смисъла на чл. 300 от ГПК на представеното
споразумение по чл. 384 НПК, одобрено от наказателния съд, съдът следва да приеме за
установени фактите от значение за изясняване на спорното право, касаещи деянието,
извършването му от дееца, противоправния характер на деянието, виновността и
съставомерните вреди.
При така съобразената задължителност на споразумението и в частност на
установените съставомерни елементи в състава на престъпното деяние по чл. 131 от НК,
съдът намира за доказан факта на извършване на противоправно деяние от ответника А. Л.
С., засягащо телесната неприкосновеност на ищеца В. Р. Ц.. Изпълнителното деяние е
осъществено посредством нанесени два удара с бутилка вино в областта на главата на В. Р.
Ц. в качеството на длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата, вследствие на
което е б. причинена лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето
неопасно за живота - две рани на главата в окосмената част на главата /две разкъсни рани на
главата на границата на окосмената част на главата вляво и около два сантиметра/.
Доколкото в правната доктрина престъпният състав на чл. 131 от НК се
характеризира като резултатно престъпление, за чието довършване е необходимо да
настъпят предвидените общественоопасни последици - причинени физически увреждания в
резултата на извършено посегателство върху телесната цялост на пострадалия, то приетите
за доказани съставомерните последици в приложеното споразумение се ползват със
задължителност по отношение на сезирания граждански съд.
На следващо място, след анализ на събраните доказателства съдът достигна до
извода, че е налице пряка причинно – следствена връзка между част от заявените в
настоящото производство вредоносни последици и осъществените противоправни действия
от страна но ответника. Събраните доказателства в тази насока ще бъдат обсъдени подробно
в контекста на проблема за определяне на размера на обезщетението.
2
След като отчете, че са налице обективно проявени вредоносни последици, които
ищецът е търпял, съдът следва да извърши преценка за естеството и обема на тези
последици. Определянето на характера и степента на засягане на правнозащитените
нематериални блага се предпоставя от оценка на доказателствената стойност на събраните в
хода на съдебното дирене доказателства, съвкупно с приложението на опитните прав. и
критериите за справедливост.
С Решение №57 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г., IV ГО по описа на ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че доказването на релевантните за спора
факти е съвкупността от процесуални действия на съда и страните, насочени към разкриване
на обективната истина. Предмет на доказване са фактите от обективната действителност и
връзките между тях /т. нар. опитни прав./. Именно с помощта на опитните прав. - такива на
житейския опит, на отделни професии или клонове на науката, изкуството и техниката, се
разкриват връзките между фактите. Тогава, без необходимостта от гласни или писмени
доказателства, посредством един логически извод се разкриват явления от действителността.
В процесния случай от представеното споразумение, сключено в хода на
наказателното производство, се установява, че спрямо личността на ищеца е било
упражнено насилие – нанасяне на два удара с бутилка в областта на главата по време на
изпълнение на неговите служебни задължения. Вследствие на нанесените удари при ищеца
са настъпили телесни увреждания – разкъсни рани в областта на главата. Деянието е
извършено в светлата част на денонощието, на публично и общодостъпно място, като
начинът на извършване се отличава с дързост и агресивност, демонстрирани от страна на
ответника.
При обсъждане на тежестта на възникналите общественоопасни последици съдът
отчете, че престъплението е засегнало телесния интегритет на ищеца, чувството му за чест и
достойнство в личната и професионалната му среда. Следва да бъде отбелязано, че към
момента на извършване на престъпното деяние ищецът е бил на 23 години, съответно е
достигнал необходимата степен на психическа и физическа зрялост за справяне със стресови
ситуации, но същевременно възрастта му е предполагала липса на придобит житейски и
социален опит.
Същевременно в случая не се касае за деяние с висока степен на обществена
опасност, което е предвидено и от законодателя при определяне размера на наказанието за
този вид престъпление.
След преглед и анализ на събраните доказателства съвкупно с приложимите опитни
прав. в сходни житейски ситуации, съдът приема, че в резултат от осъщественото от
ответника противоправно поведение спрямо ищеца, той е претърпял значителни вреди,
предизвикани от засягане на телесния интегритет, накърняване на чувството за чест и
достойнство, изпитано чувство на притеснение, както и ограничаване на социалните му
контакти.
Съдът приема, че в останалата си част изложените твърдения за настъпване на
последващи здравословни проблеми от увреждането – световъртежи и болки в главата,
значителни психологически страдания – тежък психологически стрес, остатъчни белези по
главата за продължителен период от време, не се доказват от представените доказателства по
делото.
Общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК предвижда, че всяка страна носи
доказателствената тежест относно фактите (правнорелевантни и доказателствени), на които
основава своите искания или възражения. Следователно на всяка страна се разпределя
доказателствената тежест да установи онези факти и връзки между фактите, които самата
страна посочва и на чието настъпване основава своята теза. При липса на такова доказване
съдът следва да приеме недоказаните по делото факти за неосъществили се в обективната
действителност и въз основа на това на постанови съдебното решение.
С оглед доказването на изложените твърдения от ищеца за настъпване на
последващи здравословния проблеми, както и настъпили отрицателни промени в личността
и навиците на ищеца, нахвърлящи по интензитет обичайните вреди, бе допуснато
събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на
довеждане. Ищецът не осигури явяването на допуснатия свидетел, с което не успя да
проведе успешно доказване на факта на така описаните неимуществени вреди. Съдът
съобрази и че по делото не бяха представени удостоверителни медицински документи,
съдържащи амнестични и диагностични данни за появата на описаните световъртеж и болки
в главата, остатъчни белези по главата за продължителен период от време.
3
Така констатираната доказателствена празнота мотивира категоричен извод за
недоказаност на описаните неимуществени вреди, изразяващи се здравословни проблеми от
увреждането – световъртежи и болки в главата, значителни психологически страдания –
тежък психологически стрес, остатъчни белези по главата за продължителен период от
време, вследствие на извършеното престъпно деяние.
По размера на дължимото обезщетение;
Размера на обезщетението следва да се определи по справедливост, съгласно чл. 52
ЗЗД съобразно конкретните обстоятелства. Ищецът претендира за репариране на обичайни
неимуществени вреди, а не произтекли от специфични за него увреждания, при което
претендираното обезщетение от 10 000 лв. е завишено, както основателно е възразил
ответникът с отговора на исковата молба.
Съгласно задължителните указания към съдилищата, съдържащи се в т.II от
Постановление № от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, съдът приема, че обезщетението в
конкретния случай следва да се определи, като се отчитат: характера на увреждането –
нанесена лека телесна повреда по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК; начина на
извършването – изпълнителното деяние е осъществено чрез нанасяне на два удара с бутилка
в областта на главата на ищеца; ищецът е бил на възраст от 23 години към момента на
увреждането; обема и характера на конкретно доказаните вреди – накърняване на телесната
неприкосновеност на ищеца, на честта и достойнството на личността, изпитано чувство на
притеснение, както ограничаване на социалните му контакти; не са налице данни през
периода на възстановяване у ищеца да са настъпили последващи здравословни проблеми, да
се е наложило същият да бъде лекуван, за наличие на остатъчни белези за продължителен
период от време, както и да е претърпял болки и страдания, над обичайните за такъв вид
увреждане.
От друга страна, следва да се отчете обстоятелството, че преживеният инцидент се е
отразил негативно върху психиката на ищеца, предвид факта, че ищецът е охранител и
непозволеното увреждане спрямо него е осъществено при изпълнение на служебните му
задължения. Отчитайки всички тези критерии, с оглед на общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението, съдът намира, че общото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на нанесената телесна повреда, следва да бъде определено
в размер на 2 000 лв. За останалата част до 10 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за присъждане на мораторна лихва:
Заедно с присъденото обезщетение, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и законната лихва, изчислена за периода от 09.02.2012г., до деня на окончателното
плащане.
По разноските в процеса и претенциите за присъждането им:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебни разноски, вкл. за процесуално
представителство от един адвокат, съразмерно с уважената част от иска.
Тъй като съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК ищецът е освободен от
задължението за внасяне на държавна такса и съдебни разноски – споменатите суми следва
да бъдат възстановени в бюджета на съда от ответника, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК,
като се отчита уважената част от иска. По отношение на съдебните разноски следва да се
има предвид, че в тях се включва и възнаграждението, платимо на особения представител на
ответника при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК – адв. Б. Д. Б.-Х., в размер на сумата от 300
лева, което също бе поето първоначално от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Л. С., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Л.“ №, ет,
4
чрез адвокат Б. Д. Б.-Х., да заплати на В. Р. Ц., с ЕГН: **********, и със съдебен адрес: гр.
С., ул. „Г. И“ №.., ет на основание чл. 45, ал.1 от ЗЗД - сумата от 2 000 лева (две хиляди
лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
причинени вследствие непозволено увреждане, осъществено от ответника спрямо ищеца, за
което е одобрено споразумение по н.о.х.д. № ../2022 г. по описа на СРС, ... състав, а именно,
че на 09.02.2022г. около 18:00 часа в магазин „Б.“, находящ се в гр. С., ул. З. №, чрез
нанасяне на два удара с бутилка вино в областта на главата на В. Р. Ц., в качеството на
длъжностно лице – охранител в „Г.“ ЕООД, при и по повод изпълнение на службата и
функцията му по недопускане на кражби на стоките в охранявания от него магазин, е
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 НК, а именно: две рани на главата в окосмената част на главата /две
разкъсни рани на главата на границата на окосмената част на главата вляво и около два
сантиметра/, реализирали медикобиологичния признак „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“ – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 НК, ведно с
лихва за забава върху сумата, считано от датата на увреждането - 09.02.2012г. до
окончателното плащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за
разликата над присъдената сума и до пълния предявен размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА А. Л. С., ЕГН: **********, да заплати да заплати на В. Р. Ц., ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 200 лева за съдебни разноски
в настоящото производство.
ОСЪЖДА А. Л. С., ЕГН: **********, да заплати по сметка на Софийски районен
съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 140 лева за съдебни разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на всяка от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5