Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 09.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично
съдебно заседание на шести март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Габриела Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №8456 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №112160 от 10.05.2019г.,
постановено по гр.дело №53866/2016г. по описа на СРС, ГО, 63 с-в, „Д.“АД с ЕИК********
е осъдено на основание чл.79 ЗЗД да заплати на „Д.“АД с ЕИК******** сумата от
6788,91 лева, от която 1635,40лв. мито, 4688,16лв. ДДС и 465,35лв. законна
лихва върху митни сборове, които суми са заплатени от ищеца „Д.“АД по
предоставено обезпечение във връзка с транзитна операция по
MRN11BG00100700123430, приключила с несъотвествие и подлежащи на връщане
съгласно договор №2-23 от 03.01.2010г., ведно със законната лихва за периода от
предявяване на исковата молба 26.09.2016г. до окончателното плащане, както и разноски
в общ размер 1120,84 лева.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника „Д.“АД. Жалбоподателят поддържа, че към датата на
твърдяното от ищеца възникване на задължение за възстановяване на платени суми,
между страните не е било налице валидно договорно правоотношение. Не била
подавана заявка за обезпечаване на конкретната транзитна операция. Претендира
отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска изцяло, както и присъждане на
разноски.
Въззиваемият
ищец в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна,
като излага подробни съображения и моли обжалваното решение да бъде потвърдено
като правилно. Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към подробните мотиви, изложени от СРС. Независимо
от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Спорно
между страните е наличието на валидно правоотношение по посочения от ищеца
договор №2-23 от 03.01.2010г. към момента на възникване на задължението.
Жалбоподателят ответник твърди, че договорът е прекратил действието си на
31.01.2011г., а поканата за плащане от МП“Пристанище Бургас Център“ и
извършването на самото плащане от ищеца са няколко месеца след това- съответно
на 28.09.2011г. и 04.10.2011г., като договорът не съдържа клауза за автоматично
продължаване на действието му. Тази теза не може да бъде възприета, тъй като
процесният транзит е задействан на 11.01.2011г., преди изтичането на срока на
договора. Всъщност самият ответник е признал обезпечаването от страна на ищеца
на задълженията по конкретната транзитна операция чрез осчетоводяването и
извършеното плащане на издадената от ищеца фактура №**********/17.01.2011г. за
възнаграждението му. Още повече, че плащането е извършено след твърдяното то
ответника пекратяване на договора, а именно на 09.05.2011г. При това положение
липсата на изрична заявка не се отразява на задълженията на ответника, предвид
и установените трайни търговски отношения между страните.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение-
потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски. Ответникът по жалбата претендира разноски за адвокатско
възнаграждение, което е в размер на 670 лева, липсва възражение за прекомерност
и същото следва да се присъди в така заявения размер и на основание представените
договор за правна помощ и съдействие и списък по чл.80 от ГПК.
Решението не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №112160 от 10.05.2019г., постановено
по гр.дело №53866/2016г. по описа на СРС, ГО, 63 с-в.
ОСЪЖДА „Д.“АД
с ЕИК******** да заплати на „Д.“АД с ЕИК******** сумата от 670лв. (шестстотин и
седемдесет лева) разноски във въззивното производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/