ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 195
гр. Пловдив , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в закрито заседание на тридесети юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станислава Б. Бозева
като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Частно наказателно дело
№ 20215300201310 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.5 от НПК.
Постъпила е жалба от Р. Р. М. чрез пълномощника й – адв. Р. М. против
Постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив от 08.04.2021г., с което е
прекратено досъдебно производство № 113/2019г. по описа на Сектор
„Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на МВР Пловдив,
водено с оглед престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
В жалбата атакувания прокурорски акт се определя като
незаконосъобразен, неправилен и необоснован, като възраженията могат
условно да се групират в следните категории: постановен в противоречие с
процесуалните норми – изводът на прокурора е в разрез с изискванията на
чл. 13, ал.1 от НПК и чл. 14, ал.1 от НПК; актът е необоснован, тъй като
остават неизяснени редица обстоятелства по отношение на механизма на
възникване на процесното ПТП; не са били изследвани всички възможности
за предотвратяване на ПТП от страна на водача на лекия автомобил и в тази
връзка дали скоростта му е била съобразена с изискването на чл. 20, ал.2,
изр.2 от ЗДвП; възразява се по методиката за изчисление скоростта на двете
превозни средства; не е изследвано от кой момент водачът на лекия
автомобил е реагирал на възникналата опасност; както и необоснованост
поради липсата на собствени изводи на прокурора, който се задоволил да
преразкаже събраните доказателства. Отправя се искане за отмяна на
постановлението на Окръжна прокуратура Пловдив и продължаване на
разследването.
Жалбата е ДОПУСТИМА – подадена от лице, което има право по
смисъла на чл. 243, ал.4 от НПК да обжалва постановление на прокуратурата
за прекратяване на воденото наказателно производство, в срок. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Досъдебно производство № 113/2019г. по описа на Сектор „РТП“ при
1
ОД на МВР Пловдив е водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.
342, ал.1 от НК, с оглед на причинено на 14.09.2019г. потно-транспортно
произшествие на път II-56 – Раковски-Пловдив в отсечката гр. Раковски – с.
Стряма, при което е била причинена смъртта на Р. Р. М. от гр. Х.
/първоначално същото е било водено под ДП № 187/2019г. по описа на РУ
Раковски, като с постановление на наблюдаващия прокурор от 19.09.2019г.
делото е било иззето, като разследването е било възложено на сектор РТП при
ОДМВР Пловдив/.
В хода на разследването по досъдебното производство не е било
привлечено обвиняемо лице.
В обжалваното постановление прокурорът е възприел следната
фактическа обстановка: починалият Р.Р. М.от гр. Х. на 13.09.2019г. отишъл на
гости на леля си И. М. в село С., област П., където тя живеела заедно със
свид. Д. Р.Й.. На 14.09.2019 г. същият взел велосипеда на своя сродник – Д. Й.
и тръгнал да го управлява в село Стряма и околностите му. Около 12,30 часа,
М.в карал колелото по левия по посоката си на движение банкет на пътното
платно с направление на движението от гр. Р. съм с. С. По това време той се
намирал извън населеното място на км. 81 от Път II-56 в близост до
находящите се в начален етап на строеж сгради, известни на местното
население като „складовете“.
В същото време, в същата посока с личния автомобил на своята майка –
М. С. Л. – „Мерцедес ЦЛС 350 ЦДИ“ с ДК №***, бял на цвят, се движел и
свид. Т. Й. Л. от с. С. обл. П Същият бил правоспособен водач на МПС
категории „В“ и „А1“ от 2018 г. Свидетелят Т.Й. Л.. управлявал колата в
посока от кв.“П.“ на гр. Р. към с. С., като пътувал сам. По това време било
слънчево, ясно и сухо, печало слънце и температурата на околната среда била
обичайната за това време от годината. На това място пътният участък бил без
съществени отклонения във вертикална и хоризонтална посока, поради което
видимостта била много добра. Понеже този свидетел познавал добре пътния
участък, по който карал и за който знаел, че няма друго ограничение на
скоростта, освен общото такова от 90 км/ч, той управлявал автомобила си със
скорост около 85 км/ч. По пътя си, той изпреварил друг движещ се в същата
посока леко-товарен автомобил „Дачиа Докер“, управляван от свид. В. И. Д.,
след което продължил движението си посока с. С. Малко след това,
изпреварване на лекия автомобил „Дачия“ предприела и свид. И. С. Б. от гр.
Р., управляваща лек автомобил „Тойота Аурис“. В колата й освен нея на
предна дясна седалка се возела и нейната приятелка - свид. В. И. С. от същия
град. Докато изпреварвали въпросния лекотоварен автомобил „Дачия“, тези
две свидетелки забелязали, че пред тях се движи лек автомобил „Мерцедес“
бял на цвят, като това бил автомобилът, управляван от свид. Т.Л., а в същото
време възприели по левия банкет на пътя да се движи и велосипед, който бил
управляван от пострадалия Р. М.. Същият бил сам и по никакъв начин не бил
възприет от тях, като опасност за попътното им движение. В един момент
обаче, изненадващо за всички, велосипедистът без да се огледа и да подаде
2
какъвто и да било сигнал, предприел рязко, косо навлизане вдясно на пътното
платно под ъгъл около 24°, при което попаднал в пътната лента, в която
правомерно се движел свид. Т.Л.. Поради голямата разлика в скоростите на
движение на двете ППС, малкото разстояние, което имало между тях /48-49
метра/ и въпреки предприетото от водача на „Мерцедеса“ екстрено спиране,
разстоянието между тях се оказало недостатъчно за реализиране в пълен обем
на спирачния път на автомобила, поради което последвал удар. Същият в
конкретната пътна обстановка бил неизбежен, като мястото на удара било на
около 2,2 - 2,8 метра южно от северната граница на платното за движение и
със скорост на лекия автомобил в момента на удара около 56 км/ч. За
велосипеда, управляван от пострадалия Р. М., ударът бил косо отзад в
областта на десния педал и средното движение на велосипеда, при което
венците на предното движение се огънали в посоката на удара, а самият педал
бил счупен в едната си част. Тези части на велосипеда при
съприкосновението си с предната лява долна част на лекия автомобил
„Мерцедес“, довели до избиване на левия му халогенен фар и повреда на
предната броня в долната й лява част в близост до автомобилното колело,
както и до откъртване на части от автомобила, които паднали на различни
места в посоката му на движение преди да спре.
Вследствие на получилия се приплъзващ удар, велосипедът получил
деформации и в задната гума, на която каплата се изкривила, а самото
кормило, което било държано от пострадалия М., се завъртяло в лява посока.
Намиращата се на дясното рамо на предната вилка на велосипеда лепенка –
сиво-червена на цвят, оставила червена следа по „маската“ на автомобила. От
удара изхвръкнала и самата седалка на велосипеда, като при това седящият на
нея пострадал Р. М. след като се ударил в обзорното стъкло на автомобила в
лявата му част, прелетял над него и паднал на земята зад колата. Веднага след
като установил автомобила си, свид. Т.Й. Л.се върнал назад, за да види какво
е състоянието на пострадалия.
Всичко това било възприето от возещите се в лекия автомобил
„Тойота“, които преустановили предприетото изпреварване и спрели в ляво
по посоката си на движение на пътното платно. Веднага след това те видели,
че водачът на „Мерцедеса“, който бил младо момче, излязъл от колата си и се
обадил на телефон 112, за да съобщи за възникналото ПТП. Така на
14.09.2019г. в 12:44:41 часа от „Национална система 112“ било прието
повикване в горния смисъл от телефонния номер, ползван от този свидетел.
За самия пострадал, свидетелките констатирали, че бил тежко пострадал, тъй
като около главата му по асфалта започнала да се образува локва от кръв.
В това време движещата се в посока от с. С. към гр. Р. свид. И. И. С.,
която управлявала личният си автомобил „Мерцедес ЦЛК“ забелязала на
пътното платно, че имало няколко човека, поради което отбила вдясно и
спряла. При това същата видяла, че на около 30 метра от нея в посока гр. Р. в
средата на пътното платно на една страна лежало свито момче. При това тя не
забелязала то да мърда, но видяла отстрани, че имало паднало колело, а в
3
дясно по посоката си на движение и малко извън пътното платно имало спрял
лек автомобил с деформации в предната лява част. Виждайки всичко това
тази свидетелка на свой ред в 12:49:45 часа позвънила на телефон 112.
Междувременно свид. Т. Й. Л.решил да позвъни на своя братовчед
свид. Т.В. Л., който по това време работел като младши полицейски
инспектор в РУ – Раковски, комуто обяснил, че докато пътувал с автомобила
на майка му от Р. към С., изведнъж велосипедист, който до тогава се движел
по левия банкет на пътя, рязко завил надясно и по-скоро той се блъснал
отстрани в колата му. Освен това му казал, че велосипедистът се нуждаел от
медицинска помощ. Научавайки какво е станало, свид. Т. В. Л. казал на
братовчед си да позвъни на телефон 112 и да чака на място, като в същото
време и самият той предприел обаждане на 112. Така в 12:57:01 часа този
свидетел на свой ред подал сигнал за станалото ПТП на телефон 112, при
което разбрал, че към мястото на произшествието вече пътува екип на ЦСМП
– Пловдив. След това, този свидетел се обадил и в дежурната на РУ –
Раковски, за да изпратят на местопроизшествието полицейски екип.
За отработване на получения в дежурната на РУ – Раковски сигнал, бил
изпратен полицейски екип в състав от свид. К. С. Т. и свид. Т. Я. Щ..
Пристигайки на място същите установили, че е настъпило ПТП между лек
автомобил марка „Мерцедес“, управляван от Т. Й. Л. и велосипедист – Р. Р.
М., като последният бил видимо в тежко състояние. На място от същите тези
полицейски служители, водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ Т. Й. Л. бил
тестван за употребата на алкохол и наркотични вещества със съответните
технически средства, като и двата уреда отчели отрицателни проби.
Междувременно на мястото пристигнал екип на Спешна медицинска
помощ, който натоварил пострадалия Р. Р. М. с намерение да го откара в
дежурната хирургия на гр. Пловдив. Още по време на пътя обаче, вследствие
на получените тежки, несъвместими с живота травми пострадалият Р.
М.починал в линейката.
В 14,15 часа на 14.09.2019г. започнал оглед на местопроизшествие,
при който бил съставен съответния протокол. В него намерили отражение
фиксирането на относими към случая следи от настъпилото ПТП, били
описани и иззети и двете участвали в ПТП превозни средства, както и
намерени в района на произшествието части от лекия автомобил, велосипеда
и едната от обувките на пострадалия, които били оставени на съхранение в РУ
– Раковски при ОД на МВР – Пловдив.
Съобразно нуждите на разследването, по делото на 04.06.2020 г. бил
извършен и втори оглед на местопроизшествието, при който били описани:
състоянието на пътната настилка, хоризонталната маркировка в района на
местопроизшествието, като обаче не било констатирано наличието на
вертикална такава..
На същата дата бил извършен и оглед на веществени доказателства по
4
делото, а именно двете участвали в ПТП пътни превозни средства, при които
същите били разположени в непосредствена близост едно до друго по начин,
по който е прието, че са получили наличните по тях увреждания.
Била назначена Съдебномедицинска експертиза на труп, според чието
заключение при аутопсията на трупа на Р.Р. М. се установило: обширен
кръвоизлив под меката мозъчна обвивка; контузия на мозъчния ствол; оток на
мозъка; счупване на основата на черепа; кръвонасядане на меките черепни
покривки; счупване на двете пищялни кости на десния долен крайник;
разкъсно-контузни рани по главата и дясната подбедрица; охлузвания и
кръвонасядания по трупа; ехинококова киста на черния дроб. Причината за
смъртта на Р. Р. М.е черепно- мозъчната травма, представяща се със счупване
на основата на черепа и обширен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка,
контузия в областта на мозъчния ствол, мозъчен оток и произлизащия от тях
компресионен синдром на мозъка. Установените травматични увреждания са
причинени от действието на твърди тъпи предмети. Същите са прижизнени и
е възможно по начин и време да са получени така, както се съобщава в
предварителните сведения на експертизата, а именно при станало ПТП на
14.09.2019 г., в което пострадалият е участвал като водач на велосипед,
ударен от дясно от лек автомобил.
Била изготвена и съдебно-химическа експертиза, според чието
заключение при изследване на кръвта, взета при аутопсията на трупа на
лицето Р. Р. М., не е доказано наличието на алкохол.
Според заключението на извършената по случая Автотехническа
експертиза ударът между лекия автомобил „Мерцедес“ и велосипеда е
настъпил в дясната (северна) лента на платното за движение в конфликтна
точка на първоначален контакт, която се намира по дължина на 9-10 m
западно от ориентира, приет в протокола за оглед и по широчина на 2,2 - 2,8
m южно от северната граница на платното за движение. Произшествието се
намира на пътя гр.Раковски - с.Стряма, на около 1100m след табелата за край
на населено място гр. Раковски и на около 150m преди табелата за начало на
населено място с. Стряма. Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес CLS 350“
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 82
km/h, а в момента на удара е била около 56 km/h. Скоростта на движение на
велосипедиста Р.Р. М.непосредствено преди и в момента на удара е била
около 22,5 km/h. В анализираната пътна ситуация, от момента на отклоняване
на велосипедиста Р.Р. М.на дясно от левия банкет за пресичане косо на
платното за движение, водачът на л.а. „Мерцедес CLS 350“ е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. В анализираната
пътна ситуация, велосипедистът е имал техническа възможност да избегне
произшествието ако преди да се отклони на дясно от левия банкет и преди да
навлезе косо на платното движение, се бе съобразил с приближаващия се л.а.
„Мерцедес CLS 350“ и го бе пропуснал. Водачът на л.а. „Мерцедес CLS 350“
би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено
5
спиране, ако в момента, в който е реагирал (при отклоняване на
велосипедиста Р. Р.М. на дясно от левия банкет за пресичане косо на
платното за движение) автомобилът се е движел със скорост по- малка от 66
km/h. В анализираната пътна ситуация, велосипедистът е имал техническа
възможност да избегне произшествието със скоростта, с която се е движел,
ако преди да се отклони на дясно от левия банкет и преди да навлезе косо на
платното движение, се бе съобразил с приближаващия се л.а. „Мерцедес CLS
350“ и го бе пропуснал. В случая няма технически условия, които да са
налагали движение на л.а. „Мерцедес CLS 350“ със скорост по-ниска от
установената. Скоростта на автомобила е следвало да бъде съобразена с
нормативно разрешената.
Най-вероятен според експерта от техническа гледна точка е следният
механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие: водачът Т. Й.
Л. е управлявал л.а. „Мерцедес CLS 350“ по дясната лента на платното за
движение на пътя гр. Р. - с. С. в посока от изток на запад. През това време
велосипедистът Р. Р. М. се е движел по левия банкет в посока от изток на
запад. Когато л.а. „Мерцедес CLS 350“ е бил на около 48 - 49 m,
велосипедиста Р.Р.М. се отклонил на дясно от левия банкет и е навлязъл косо
на платното за движение. Водачът на л.а. „Мерцедес CLS 350“ е реагирал,
като екстрено е задействал спирачната система, но въпреки това след около
2,3 s е настъпил удар, който е бил неизбежен. Удара е настъпил в предната
лява част на л.а. „Мерцедес CLS 350“ и в дясната страна на велосипедистът Р.
Р. М. След удара автомобила се е установил на мястото и в положението
отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на
местопроизшествието, а Р. Р. М.е паднал на платното за движение зад
автомобила.
Основна причини за настъпилото произшествие от техническа гледна
точка е, че велосипедистът Р. Р. М. при движение по левия банкет се е
отклонил на дясно и е навлязъл косо на платното за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, без да се съобрази с
приближаващия се по дясната лента л.а. „Мерцедес CLS 350“.
При така изложената горе фактическа обстановка, прокурорът е извел,
че единствената причина за настъпването на тежкия вредоносен резултат е
поведението на самия пострадал при ПТП – Р. Р. М., тъй като същият,
управлявайки велосипед по левия в посоката си на движение банкет, внезапно
и без да подаде какъвто и да е сигнал за предприетата от него маневра, рязко е
навлязъл първоначално в лявата, а след това и в дясната пътна лента на Път
II-56, км.81+100, в която по това време правомерно се е движил управлявания
от свид. Т. Й. Л. л.а.“Мерцедес“, който е нямал възможност да избегне
настъпването на ПТП чрез екстрено спиране, поради недостатъчното време,
разстоянието между лекия автомобил „Мерцедес“ и велосипеда, и приетите
техни скорости на движение. Приел е, че в конкретния случай във вина на
водача на МПС не може да бъде вменено и непредприемането от негова
страна на „спасителни маневри“ с отклоняване на управлявания автомобил в
6
лява или в дясна посока, тъй като при евентуално маневра в ляво, същият
допълнително би намалил разстоянието между двете ППС, а от там и
вероятността за получаване на още по-тежки увреждания върху тялото на
велосипедиста. Отклоняването му в дясно направление пък би довело до
напускане на пътната лента и слизане върху банкета. При това водачът сам би
се поставил в опасност, поради разликата във височините на пътното платно и
банкета му, както в чакълираната, така и в затревената му част. Последното
във всички случаи би довело до появата на различно сцепление при
спирането върху тези различни настилки, което значително би намалило
управляемостта на автомобила.
Поради това на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК
прокурорът е постановил прекратяване на воденото наказателно
производство, като се е произнесъл и по веществените доказателства.
Съдът, като се запозна с обжалвания прокурорски акт, с доводите в
жалбата и събраните доказателства, с оглед правомощията си по чл. 243, ал. 5
от НПК да провери изцяло постановлението, намира следното:
Прокурорът е изложил в атакуваното постановление фактическа
обстановка, която се базира на коректен прочит на доказателствата.
Извършено е пълно и обективно изследване на всички относими
обстоятелства по делото. Прав е прокурорът да базира извода си за
поведението както на водача на МПС, така и на велосипедиста на гласните
доказателства на очевидците /свидетелите Т. Й. Л. Б. и С., като същите са
непротиворечиви, изводите на изготвената АТЕ ги потвърждават. Идентични
обстоятелства касателно посока и скорост на движение на автомобила и
поведението на велосипедиста /рязкото му отклоняване вдясно и внезапно
навлизане на пътното платно/, посочените свидетели са изложили и пред
дошлите на място полицейски служители Т.и Щ.; сходен механизъм на
настъпване на ПТП обяснява и свид. Т. В.Л., пред когото свид. Т. Й. Л.е
споделил за случилото се непосредствено след това. Поради което
законосъобразно прокурорът е изградил съображенията си за фактическа
установеност на тях.
Всъщност обстоятелствата касателно посока на движение на двете
превозни средства, участвали в пътно-транспортното произшествие, мястото,
където са осъществявали движението си /бел. – дясна пътна лента по
платното за движение на л.а. и ляв спрямо посоката на движение банкет за
велосипеда/, както и предприетата от починалия в последствие М. маневра по
внезапно навлизане на пътното платно, не се констатират. Същите като цяло
не се и оспорват от пълномощника на жалбоподателя. Възраженията от една
страна касаят изчислените скорости на движение на автомобила и на
велосипеда, като се отправя искане същите да бъдат изчислени и по други
методики. В този смисъл би следвало да се приеме, че се възразява срещу
правилността на заключението на вещото лице от автотехническата
експертиза в тази част, което възражение не се споделя от настоящия състав.
В протокола за оглед от 14.09.2019г. не са описани спирачни следи от
7
автомобила по пътното платно, водачът Л.посочва в показанията си, че
гумите на автомобила не са блокирали, като същият има система против
блокиране. Няма основание да се постави под съмнение правилността в
изчисленията на вещото лице на скоростите на МПС и на велосипеда, видно
те се базират на определеното от по-рано място на удара, като е бил
използван векторен методи на изчисляване, отчетено и спрямо елементите на
платното за движение и разположението на тялото на пострадалия към
първоначалния контакт /намерените следи и находки, включително
застъргвания и фиксираните в огледния протокол петна, крайното положение
на тялото на пострадалия, местоположението на МПС и на части от него и от
велосипеда, движението на МПС след удара, деформациите по велосипеда и
МПС от протокола за оглед на ВД, травматичните увреждания по
пострадалия, свидетелските показания, динамиката на процеса на удара и др. -
виж л. 17-18/26 от заключението/. Вещото лице е работило на база
установените обективно находки.
По-нататък – в жалбата се сочи, че не е изследвано дали скоростта на
лекия автомобил преди задействане на спирачната система му е позволявала
да спре пред всяко непредвидимо препятствие. Нормата на чл. 20, ал.2, изр.2
от ЗДвП задължава водачите да намалят скоростта или да спрат, когато
възникне непредвидима опасност за движението. Тя обаче всякога следва да
съществува обективно. Движението на велосипедиста по банкета от лявата
страна на пътното платно не е създавало опасност за движението на
превозните средства в дясната му лента, която е напълно свободна за
движение. Според ТР 28/84 г. ОСНК ВС намаляването на скоростта е в
зависимост от степента на опасността, като колкото опасността е по-голяма,
толкова скоростта трябва да бъде по-малка. Спирането на пътното превозно
средство се налага при пътни условия и ситуации, когато движението и с
минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие. От
водачите се изисква да намаляват скоростта на движението във всички
случаи, когато възникне опасност за движението или когато е закономерно
нейното проявяване. Експертът от АТЕ е посочил изрично, че приема
моментът, в който велосипедистът е предприел маневра надясно, навлизайки
на пътното платно, като моментът, в който и водачът е реагирал с активиране
на спирачната система. /л. 19/26 от АТЕ/, в който смисъл са и показанията на
свид. Л.. Не се установяват други данни, които да моделират различен извод,
а произволни хипотези не могат да са база на експертни изследвания. Тук
следва да се посочи, че нито в показанията на свид. Т. Й. Л., нито в тези на
свидетелките С. и Б. се съдържат различни обстоятелства по отношение на
скоростта на движение на лекия автомобил, а така и за реакцията на водача.
Т.е. в случая от момента, когато велосипедистът предприема внезапната
маневра надясно, свид. Л.е активирал спирачната система. Направил е всичко,
зависещо от него, и е изпълнил изискванията на закона и правилника и
въпреки това са настъпили общественоопасни последици, за които той не
следва да носи отговорност. Друг би бил въпросът, ако велосипедистът се е
движил по десния банкет на пътя или по разделителната линия на пътя, или
8
дори в съседната, лява за водача на МПС пътно лента, ако е извършвал
движения, от които да се заключи за некоординираност в движенията му.
Също така повишено внимание би било нужно и ако велосипедът е бил
управляван от дете или пък дори и движейки се в съседна пътна лента,
велосипедистът е афиширал намерение да предприеме правомерна маневра,
така щото началото на една подобна маневра, ако се извърши правомерно от
него, да бъде своевременно отчетена от останалите участници в движението.
Тогава за водача на МПС би възникнало задължението да съобрази това
обстоятелство, като евентуално намали скоростта и /или сигнализира
приближаването си, за да се подготви за евентуална изненада.
Местоположението, посоката на движение и поведението на велосипедиста
обаче не са предполагали каквато и да е изненада за движещите се по дясната
пътна лента превозни средства. Нещо повече – тази пътна обстановка не е
задължавала водача да намалява скоростта на движение или да спре, тъй като
неговата лента за движение е била свободна и в близост до нея не се е развила
ситуация, която да предполага възникване на опасност. Произшествието е
настъпило не поради невзети мерки от страна на свид. Л., а поради
внезапното и необяснимо пресичане на пътя му от пострадалия в опасната
зона. Водачът на МПС нито е могъл, нито е бил длъжен да предвиди, че
велосипедистът внезапно и рязко ще се отклони и ще навлезе в неговия
коридор на движение. В момента, в който това се е случило, ударът е бил
технически непредотвратим при каквато и да е скорост на автомобила над 66
км.ч., включително и при съобразената такава с установената. Доколкото в
случая в опасната зона за спиране на МПС е било увредено лицето, което
внезапно е създало опасността с неправомерното си поведение, е налице
случайно деяние /виж Решение 613/21.11.1983г. по н.д.583/83г. ВС, 3 н.о.,
Решение № 95/11.09.2018г. по н.д. 288/2018г., 2 н.о., ВКС /. Водачът не може
да бъде държан отговорен за това, че не е предвидил евентуално
неправомерно поведение от друг участник в движението, тъй като за това
поведение не е имало достатъчно обективни данни, които преценени
поотделно и в тяхната цялост да сочат наличието на опасност за движението
и да налагат на водача да се съобрази с правилото на чл. 20, ал.2, изр.2 от
ЗДвП /Р. № 409/2010 г., 3 НО/.
По-нататък – възраженията в жалбата касаят неизследване по делото на
възможностите за водача на МПС за избягване на произшествието. В отговор
на поставения под №3 от постановлението за назначаване на АТЕ въпрос в
този смисъл, вещото лице изрично е отговорило, че от техническа гледна
точка в анализираната пътна ситуация от момента на отклоняване на
велосипедиста надясно, водачът на лекия автомобил е нямал техническа
възможност да избегне произшествието с безопасно екстрено спиране.
Според адв. Мутафова следвало е при така създадената пътна обстановка
водачът на МПС да предприеме спасителна маневра, като отклони
движението на автомобила си вляво или вдясно, включително с излизане
извън пределите на пътното платно. В ТР 90/82г. ОСНК ВС се посочва, че
спасителната маневра представлява изменение на посоката на движение при
внезапно възникнала опасност от неправомерно поведение на други
9
участници в движението, водача или природни сили, като тя е правомерна,
само когато се уврежда имущество, а не се причинява смърт или увреждане
на хора. Напълно се споделят наведените в тази връзка съображения на
прокурора от постановлението, с което се прекратява досъдебното
производство /по-подробно преди това и в постановление от 04.03.2021г. по
повод аналогично искане на пълномощника/, като в първия случай би се
стигнало до съкращаване на времето до настъпване на удара, а във втория е
неясно какви биха били последиците за живота и здравето на самия водач. Но
изясняването на хипотези за евентуално възможно поведение, е напълно
ирелевантно, след като по несъмнен начин доказателствата установяват свид.
Ламбрев да е имал правомерно и съобразено с разпоредбите на ЗДвП и на
подзаконовите актове по прилагането му поведение като водач в конкретната
пътна обстановка.
Посочва се, че за жалбоподателя е неразбираемо дали отразеното в
постановлението на ОП Пловдив разстояние от 48-49 метра представлява
разстоянието между велосипедиста и МПС от момента на промяна на
траекторията на движение на пострадалия или е отстояние на МПС от
мястото на удара в същия този момент. Според настоящия съдебен състав
прокурорът в известна степен некоректно е посочил този факт, тъй като видно
от заключението на АТЕ това е пътят, изминат от автомобила от момента на
реакцията на водача /ако се приеме, както сочи вещото лице, че това е
първият възможен момент за реакция, когато пострадалият е предприел
навлизане вдясно на пътното платно/, до мястото на удара – 48,91 метра
/л.21/26 от АТЕ/. Това вещото лице посочва и в становището си по т.8 от
заключението, обяснявайки от техническа гледна точка възможния
механизъм на произшествието, извеждайки извод, че в анализираната пътна
ситуация водачът е нямал техническа възможност да установи автомобила
преди мястото на удара. Това обаче не рефлектира върху иначе правилните
правни изводи в проверявания прокурорски акт.
Не се споделя и възражението в жалбата, че липсва собствен анализ на
доказателствата от страна на прокурора и изведени правни съображения.
Прокурорът е мотивирал на база на кои доказателства е изградил
фактическата си убеденост, респективно - до какви правни изводи е довело
кредитирането на конкретните доказателства.
Настоящият състав не съзира необходимост от извършване на други
действия по разследването.
Предвид изложеното по-горе, Постановлението на ОП Пловдив като
обосовано и законосъобразно ще следва да се потвръди, поради което и
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Окръжна прокуратура - Пловдив
10
от 08.04.2021г., с което е прекратено досъдебно производство № 113/2019г.
по описа на Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ при ОД на
МВР Пловдив, водено с оглед престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“ вр. с чл.
342, ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му пред Апелативен съд
Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11