мотиви
към Присъда №
67/30.04.2009 година постановена по Нохд № 200 /
2006 год. на ХОС
Обвинението срещу
подсъдимия К.А.Т. *** по чл. 302 т. 1 б. „б" вр.
чл. 301 ал. З вр. ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК е
повдигнато за това че на 24.10.2005 година на ГКПП „Капитан Петко войвода"
- Ново село, като длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение (началник митническа смяна), в съучастие като съизвършител с подсъдимия Д., поискал и приел от св. Л.
дар, който не му се следва - сумата 400
лева, за да не извърши действие по служба
- митническа проверка - като деянието е извършено, за да извърши друго престъпление във връзка със
службата му - такова по чл. 282 ал. 1
от НК - нарушил служебните си задължения да осъществява пряк митнически надзор и контрол, да организира
функционалното взаимоотношение между
органите, имащи отношение към митническия надзор и контрол, да спазва нормите от Кодекса за поведение на служителите от държавната администрация - и чрез
превишаване на властта и правата си с
нареждане на свой подчинен - св. Д.
- да не извърши
митническа проверка на влизащо МПС - с цел да набави за себе си и подсъдимия Д.
имотна облага, като от това са настъпили немаловажни вредни последици.
Освен това, против подсъдимия Т. е
повдигнато и обвинение за престъпление по чл. 282 ал. 1 от НК - за това, че на
24.10.2005 година на ГКПП „Капитан Петко войвода" в качеството си на длъжностно лице
-началник
митническа смяна - нарушил служебните си задължения по длъжностна характеристика
- да осъществява пряк митнически надзор и контрол, да организира функционалното
взаимоотношение между органите, имащи отношение към митническия надзор и
контрол, да спазва нормите от Кодекса за поведение на служителите от държавната
администрация - и превишил властта и правата си - с нареждане на свой подчинен
- св. Д. да не извърши митническа проверка на влизащо МПС - с цел да набави
за себе си и подсъдимия Д. имотна облага, като от това са настъпили немаловажни вредни
последици.
Против подсъдимия М.Д.Д.
*** е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 301 ал. 1 вр.
чл. 20 ал. 2 от НК за това че на 24.10.2005 година в качеството си на
длъжностно лице -старши митнически инспектор на платно „Входящи превозни средства" в
съучастие
като съизвършител с подсъдимия Т. поискал и приел от св. Л. дар, който не
му се следва - 400 лева, за да не извърши действия по служба - митническа проверка на влизащо
МПС - л.а. „Фолксваген шаран" с ДК.******.
Представителят на
Хасковска окръжна прокуратура поддържа обвинението във вида, в който е предявено.
Счита, че същото е доказано с показанията на св. Л. и св. Л., с намирането на
нерегистрирана и недекларирана стока в колата им, както и със служебната
документация, потвърждаваща разпределението на работата на митническата смяна. Предлага на съда да
признае и двамата подсъдими за виновни по повдигнатите обвинения и да им наложи
наказания при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Счита, че е възможно
приложението на чл. 66 от НК, но в този случай иска съдът да определи
максимално дълъг изпитателен срок.
Подсъдимият К.А.Т. заявява, че разбира обвинението, по което не се признава за виновен.
Дава обяснения по делото, общият
смисъл на които се свежда до следното: На процесната дата той действително бил началник на митническа
смяна. Малко след 20 часа излезнал от служебното си помещение за да огледа
обстановката на платното. Там
забелязал процесния автомобил и св. Л. до него -когото познавал отпреди, дори му бил съставял акт
за митническо нарушение. Отвън бил и
другият подсъдим - М.Д.. Двамата се отправили
към колата и тъй като св. Л. бил отворил багажника, Т. установил, че има само две пътни чанти. Тъй като
не му направило впечатление в колата
да има стока и тъй като в този момент получил
телефонно обаждане, Т. си тръгнал. Малко след това забелязал, че колата вече е затворена и св. Л. се
готви да си тръгва. Категорично отрича
да е искал нещо от св. Л. и той да му е давал каквото и да било, в т.ч. инкриминираната парична сума. Обяснява нерегистрирането и недекларирането на
стоката с това, че, според него, на
митницата стоката не е била в процесния „ван" на св. Л.. Твърди, че такъв вид автомобил се счита за лек и, след като е празен, за него
не е необходимо съставянето на
митнически информационен лист (МИЛ). Моли
съда за оправдателна присъда.
Защитникът на
подсъдимия Т. - адв. А. оспорва и двете обвинения. Счита, че
след като не е намерен предметът на престъплението „подкуп" - парите, то няма
и такова престъпление. Акцентира
на това, че св. Л. е заинтересован свидетел, тъй като е активната страна в подкупа. Поради това неговите и на съпругата му св. Л. показания, не следвало да бъдат кредитирани.
Защитата твърди, че извън тези гласни доказателства, по делото не съществуват
никакви други - преки или косвени, за
извършване на престъплението „подкуп" и за вината на подсъдимия Т.. Твърди, че намерената в колата на Л.и стока
може да бъде натоварена и в България. В тази насока акцентира на факта, че на митницата колата е била празна, а за
два часа и половина след това можело
да се случат много неща - в това число да се претовари стоката от едно МПС на друго. Защитата приема, че
от страна на Т. е допуснато известно
нарушение на задълженията му по длъжностната
характеристика, за които той следвало да отговаря дисциплинарно по
трудово-правни правила. В най-лошия случай можело да се приеме,
че е извършил престъплението по чл.
282 от НК, за което би следвало да му се наложи минимално наказание. В този смисъл, моли за оправдателна присъда за престъплението „подкуп".
Подсъдимият М.Д.
също така не се признава за виновен. Твърди, че на инкриминираната дата бил разпределен на платно
влизащи в страната автомобили, но отрича да е
виждал св. Л. и колата му, както и
познанството си със св. Л. изобщо. Обяснява, че ако се установи
пренасянето на голямо количество стока, то на притежателя се указва да попълни митническа декларация и
документи за вноса. Едва когато ги
представи, на вносителя се дава номерче и той отива
да обмитява в избраната от него
вътрешна митница. Подсъдимият Д. отрича
предлагането и приемането на подкупа и моли съда за оправдателна присъда.
Защитникът на
подсъдимия Д. - адв. С., оспорва обвинението. Твърди,
че по делото не съществуват доказателства в подкрепа на същото. Напротив, категоричното
заявление на св. Л., че не познава подсъдимия Д., оборвало обвинението против
него. На следващо място, от
фактите по делото ставало ясно, че в случая с Л. въобще не се стигнало до деклариране или регистриране на стоката. Така че
нямало причина, поради която св. Л. да се яви при подсъдимия Д., на работното му място - пред компютъра. Това
свидетелствало и за липса на обстановка, в която Д. да поиска и да получи
подкуп. Пледира за оправдателна
присъда.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, възприема
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.Т. *** от 1982 година. Към
инкриминираната дата е заемал длъжността „старши инспектор" - по силата на
Допълнително споразумение № 5085/04.04.2001 година. В приобщените материали на досъдебното производство се съдържа длъжностна характеристика
за заеманата от подсъдимия
длъжност (л. 108-110), според която преките задължения
на същия включвали осъществяването на митнически контрол и надзор, осъществяване на проверка на стоки,
превозни средства, лица и техните
багажи, на митнически и придружаващи ги документи и др. В длъжностната характеристика се предвижда, че старши
инспектор организира, контролира и
отговаря за дейността на смяната, когато това му е възложено с вътрешноадминистративен
акт, организира функционалните взаимоотношения
между органите, имащи отношение по митническия контрол и надзор. През 2004 година подсъдимият Т. е бил разпределен на работа в МП „Капитан Петко войвода" като
ръководител на смяна.
Подсъдимият М.Д. *** също от 1982 година. Към инкриминираната
дата е заемал длъжността „старши
инспектор" - по силата на Заповед № 4156/09.04.2004 година. В приобщените материали на досъдебното
производство се съдържа длъжностна
характеристика за заеманата от подсъдимия длъжност (л. 111-113), която е идентична с тази на подсъдимия Т..
През 2004 година подсъдимият Д. е бил
разпределен на работа на МП „Капитан
Петко войвода".
Двамата са били
осведомени за обема и характера на служебните им задължения, което се потвърждава
от положените от тях подписи на 03.01.2005 година, т.е. преди инкриминираната
дата. След разкриване на престъплението подсъдимите са уволнени дисциплинарно.
През 2005 година, преди разглежданите
събития, подсъдимият Т. и св. Л. се запознали помежду си. Поводът за това станало
извършеното от св. Л. митническо нарушение, за което Т. му съставил АУАН. Този факт
се установява от показанията на св. Л. и обясненията на подсъдимия Т., които
в тази част са еднопосочни.
На 24.10.2005 година подсъдимите Т. и
Д. били на работа: Т. - като ръководител на смяна, а Д. бил разпределен на платно „влизащи в страната
леки автомобили". В същото време в страната се завръщали
българските граждани св. В. Л. и св. К. Л.а -неговата съпруга. Те се занимавали
с търговия, имали магазини и за целта предприели пътуване до Италия, откъдето
закупили стока за бизнеса си -дрехи, обувки и чанти. Пътуването предприели с
личния си автомобил -мини-ван „Фолксваген Шаран"
с ДКН *******. От Италия с ферибот стигнали до Гърция и пристигнали на гръцката
граница на ГКПП „Орменион". Там гръцките власти
проверили документите, придружаващи стоката (л. 18-22) и пропуснали колата с Л.и
в посока за ГКПП „Капитан Петко войвода" - Ново село. След като напуснал
Гърция, св. Л. се обадил по
мобилния си телефон, от номер 0888*****, на подсъдимия Т. - на номер на моб.тел. 0887*****. Обяснил,
че се обажда Вальо от Бургас, на което подсъдимият Т.
отговорил, че е на работа. Тогава св. Л.
продължил към ГГЖК „Капитан Петко войвода" и към 20 часа той и съпругата му св. Л.а преминали паспортната
проверка. След това се установивил на т.нар „втора
бариера" - за митническа проверка, като спрял на посоченото му от служител
място. При него отишли двама митнически служители - подсъдимите Т. и Д.. На
въпроса им какво носи, св. Л.
отговорил, че носи обувки, чанти и дрехи от Италия. Стоката в колата е била в
такова количество, че не са били нужни особени усилия, за да бъде забелязана. Според заключението на в.л., обемът й
бил около 1,5 куб.м., което
означава, че е заемала поне цялото багажно отделение на мини-вана. Подсъдимият Т. с подчертана интонация заявил, че
стоките от Италия са доста скъпи и
започнал да говори по мобилния си телефон, заставайки настрани от колата. Разговора продължил
подсъдимият Д.. Той казал
на св. Л., дословно, следното: „...за по-малко от 500 лева аз, ние...не скачаме". От
това изявление св. Л. разбрал, че от него се иска да даде на митническите
служители 500 лева за да бъде пропуснат безпрепятствено и без регистриране на
стоката. Сумата му се сторила голяма и той възразил, като предложил да им
заплати 300 лева. Подсъдимият Д. му отговорил, че тъй като не го познава, трябвало да
изчакат Т. да приключи разговора - за да видят той какво ще каже. След като
приключил телефонния
разговор, подсъдимият Т. се върнал при колата и решил спора с думите „хайде
добре тогава дай 400 лева". Св. Л. извадил 400 лева и ги дал на
подсъдимия Т.. След получаване на сумата, подсъдимите не са извършили надлежна
митническа проверка, нито са дали указание на св. Л. да попълни документите за
вноса, в т.ч. митническа декларация, а вместо това са пропуснали автомобила на Л.
да премине със стоката. Освен това, подсъдимият Т. - като ръководител на митническа смяна и
пряк началник на св. Ал. Д. - служител на митническия пункт на втора бариера, обадил се
по мобилен телефон на последния (на номер 0888****) и му наредил да не
проверява автомобила „Фолксваген Шаран" с бургаска регистрация. По
препоръка на подсъдимия Т. и за да бъдат избегнати евентуални проблеми с
полицията (поради липса на документи за внос на стока), св. Л.а се качила в камион, пътуващ за Бургас и
управляван от шофьорите св. Ш. и св. Г.. Нейната роля била да следи за евентуални
полицейски постове по пътя и да уведомява съпруга си св. Л., който щял да
предприеме мерки за избягване на полицейските проверки. Така, двете моторни
превозни средства
тръгнали от ГКПП „Капитан Петко войвода" - камионът напред, като излизането му било вписано в
митническите регистри, а лекият автомобил -
няколко километра след него, нерегистриран и непроверен на втората бариера - в изпълнение на нареждането на
подсъдимия Т.. Св. Л. и съпругата му
през цялото време поддържали връзка по мобилни телефони, а когато камионът изминал около 20 км след град Свиленград,
св. Л. настигнал камиона, прибрал съпругата си и продължил пътуването за град
Бургас през град Тополовград.
При влизане в град
Тополовград, след 22 часа св. Л. бил спрян от полицейски патрул. Поискали му да
представи документи за вноса на стоката, но тъй като нямал такива, бил
задържан за изясняване на случая. Преди това, по пътя за РПУ, св. Л. успял да се свърже по мобилен телефон със св. Т. и му съобщил, че има проблем с
полицията, след което връзката се
разпаднала. След малко св. Т. се обадил на св. Л. и му дал указания за това, какви обяснения трябва
да представи пред полицията, а именно
Л. следвало да твърди, че стоката е от България. Попитал, също, дали Л. има
български фактури, но последният нямал такива. При разпита в РПУ-Тополовград
св. Л. първоначално се опитал да се
придържа към версията на Т., но след като си дал сметка „че работата загрубява", съобщил какво се е
случило на ГКПП „Капитан Петко
войвода". Същото сторила и св. Л.. След това те предали доброволно стоката и документите
за нея, за което били съставени съответни протоколи, а при извършения оглед
било установено техния вид и количество.
По делото са
назначени и изслушани основно и допълнително заключения на оценъчна експертиза.
Съдът счита, че и двете заключения са компетентни и безпристрастни, но изводите
следва да се градят въз основа на
допълнителното такова. Това е така, защото вещото лице е отчело реалното състояние на стоката към момента на
пренасянето й през границата и поради това дадената оценка представлява
действителна пазарна цена към инкриминираната
дата. В.л. дава митническата стойност на процесиите стоки и изчислява дължимите върху тях митнически
сборове. Следващите се мита и ДДС за
тези стоки възлизат на 2691 лв.
Така изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели, писмените доказателства и експертните заключения.
Тези доказателства
установяват на първо място, че към 24.10.2005 г. подсъдимите Т. и Д. са
изпълнявали длъжността "старши инспектор" в Митница-Свиленград. Т.е.
те са имали качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93 т. 1 б.
"а" от НК, защото на тях е било възложено да изпълняват със заплата
служба в посоченото държавно учреждание. Служебните
задължения на подсъдимите са произтичали от възникналото въз основа на трудов договор трудово правоотншение, а видно
от представената длъжностна характеристика /л. 109-110, 112-113/ те са включвали извършването на следните трудови
функции: пряко осъществяване на
митнически контрол и надзор, прилагане на точно и правилно на нормативните актове, осъществяване на
проверка на стоки, превозни средства,
лица и техните багажи, на митнически и придружаващи
ги документи. Освен от горецитираните длъжностни характеристики, които са с идентично съдържание,
служебните задължения на подсъдимите
Т. и Д. произтичат от разпоредбите на чл. 2 ал. 1 вр.
ал. З от ЗМитниците, чл. 15 ал. 2 т. 1, 2 и т. 10 от ЗМитниците и чл. 16 ал. 1 т. 1 от ЗМитниците, според които
митническите служители имат правомощия и са длъжни: да осъществяват митнически
контрол чрез извършване на проверка
на територията на граничния пункт на стоки, превозни средства и багажи,
пренасяни чрез държавната граница, да осигурява
спазването на митническото законодателство, събирането на митни
сборове при внос и прилагане на административнонаказателните
разпоредби, чрез установяване на
нарушения и съставяне на актове за това.
Освен това, подсъдимият Т., като отговорник на смяната, имал задължението да организира функционалното
взаимоотношение между органите, имащи отношение към митническия надзор и
контрол, както и да спазва нормите от
Кодекса за поведение на служителите от държавната
администрация.Подсъдимите не отричат, а от приета в съдебното производство „Нарядна книга № 2 от 10.06.2005 година до
16.11.2005 година" (л. 285) се установява, че на инкриминираната дата,
след 20 часа те са били на смяна -
подсъдимият Т. е работил като отговорник на митническата смяна, а подсъдимият Д.,
заедно със св. Начев - на платно „влизащи в страната МПС". От друга страна показанията на свидетелите Л., Л.а, Драгиев, Ш. и Г.
са еднопосочни относно факта, че на 24.10.2005
година, в интервала от времето от 20 часа до 21 часа, съпрузите Л.и са преминали българската граница на МП
„Капитан Петко войвода" с личния
си автомобил „Фолксваген Шаран".
Основния спорен
въпрос по делото е този - дали Л.и, при влизане в страната, са пренесли стоките във
вида и количеството, констатирани
при задържането им в град Тополовград. Съдът дава положителен отговор на този въпрос, като се доверява на показанията на св.
Л. и св. Л., дадени на досъдебното производство. Те
са ясни, пълни, кореспондират помежду си и с
писмените доказателства -намерените у тях чуждестранни фактури, за
закупуване на процесната стока. Тези показания, както и документи за придобиването им сочат по недвусмислен начин, че те са именно внесени от Л.и
на инкриминираната дата и по приет от
обвинението и съда начин. Твърде нелогично
и недостоверно звучи защитната теза на подсъдимия Т.. Защитата му се домогва да внуши, че било възможно
тази стока Л.и да са взели от някъде
другаде - респективно от друго МПС. Но в такъв случай се поражда въпросът - как и кога е станало това, имайки предвид
факта, че Л.и са били задържани твърде скоро след преминаването на границата и не са се отклонявали от пътя си за
Бургас. По делото са разпитани като
свидетели всички шофьори на товарни превозни средства, преминали
границата на този пункт и на тази дата. Всички те отричат да се имали каквото и да било отношение към процесния „Фолксваген Шаран,", към св. Л. или към
стоката му. Т.е. не е възможно стоката да
е била внесена от друг шофьор с друго МПС. Освен това, ако друг е внесъл стоката, която е несъмнено с произход от
Италия, то и в този случай за нея би следвало да има документи за вноса - дори
и да са издадени на името на друго
лице. На следващо място, проведените между св. Л. и подсъдимия Т. телефонни разговори, за които свидетелствуват
справките на мобилния оператор, потвърждават показанията на св. Л. за това, че при възникване на проблема е уведомил
Т.. Това е ярка демонстрация на съпричастността на подсъдимия Т. към случая, в противен случай св. Л. не би искал съвет точно от него. Освен това, действията на св.
Л. при отвеждането му в РПУ са в
логическа връзка с предхождащите това събития: опасявайки се, че след преминаване на границата, може да бъде проверен от полицаите, той поискал и получил от подсъдимия Т.
съвет - как да избегне проверката.
Действайки според упътването на Т., св.
Л. качил съпругата си св. Л.а в камион, който вървял напред и така св. Л.а
получавала представа и уведомявала съпруга си за обстановката на пътя. При оценка на
показанията на св. Л., съдът не забравя, че той е активната страна на подкупа
- той е предложил и дал процесната парична сума на
двамата подсъдими. Но няма основания да се счита, че този факт сам по себе си прави показанията на свидетеля недостоверни. По-скоро, съобщавайки за действията
на длъжностните лица, св. Л. сам
влошава, а не облекчава положението си, защото на практика сам уличава себе си в престъпление —
даване на подкуп. Т.е. не съществува
причина, поради която може да се приеме, че Л.и в своя изгода съобщават неверни факти и обстоятелства,
респ. за да се освободят от
отговорността, както твърди защитата. Свидетелите Г. и Ш. са обективни и незаинтересовани свидетели,
което прави показанията им особено
ценни. Показанията на тези двама свидетели са в унисон с показанията на
свидетелите Л.и, дадени пред съда в хода на досъдебното производство, което е още едно свидетелство за достоверност на показанията на св. Л. и св. Л.. Изключение прави
обстоятелството - кой е качил св. Л.а
на камиона. Доколкото в тази насока
свидетелите не са еднопосочни, съдът е дал предимство на показанията на св. Г. и прие, че св. Л.а се е
качила в камиона без ходатайство на подсъдимия Т.. Но несъмнено, това е
станало въз основа на неговото упътване и
именно поради това, осланяйки се на неговия
опит, св. Л. му е съобадил за възникналия проблем в Тополовград.
Няма основания да не бъдат
кредитирани показанията на св. Д.. Същият е длъжностно лице, подчинено на подсъдимия Т.,
но няма
данни за такива отношения между него и двамата подсъдими, които биха предпоставили извода за неговата заинтересованост или
субективност. Съдът намира неговите показания за напълно добросъвестни и убедителни, намиращи опора в
останалия доказателствен материал. От тях, както и от гореспоменатата
нарядна книга се установява, че задълженията на ръководител на митническата смяна в
момента на преминаване на границата от Л.и е бил подсъдимият Т.. Св. Д. признава,
че не е
изпълнил служебното си задължение да провери колата при преминаване на
втората - митническа бариера, като споделя и причината за това - св. Драгиев изпълнявал изричното указание на прекия му началник
подсъдимия Т.. Съдът дава вяра на това признание на свидетеля, което е и в негов ущърб и намира, че така
даденото от подсъдимия Т. нареждане - да не
се проверява колата на Л. под предтекст, че вече е проверена, за още една илюстрация на
съпричастността на Т. към извършеното
престъпление. Именно дадената от Л. парична сума е мотивирала Т. така активно
да съдейства на съпрузите, за да излезнат безпрепятствено от митническата територия с
недекларираната и нерегистрираната стока. Друг мотив, предвид беглото
познанство между Т. и Л., съдът не съзира.
Възприетата от съда
фактическа обстановка се подкрепя и от показанията на св. Начев, които са пълни,
ясни и убедителни. От обясненията му става ясно, че митнически информационен
лист се дава в случай, когато МПС е видимо пълно със стока. Но във всеки случай - и
при празно
и при пълно МПС, същото подлежи на регистриране в митническите регистри. Свидетелят
твърди, че първото МПС за процесната смяна е регистрирал той -
камион с риба, пътуващ за Бургас. Съпоставяйки тези показания с
показанията на Л.и, съдът приема, че св. Начев говори именно за камиона, с
който е отпътувала от границата св. Л.а. В същото време свидетелят е
категоричен, че не е регистрирал, нито някой е искал от него да бъде регистриран
мини ван „Фолксваген Шаран".
В показанията на св.
Начев съдът намира потвърждение на показанията на св. Л. и св. Л.а относно това, че са преминали границата с процесната
стока, а нерегистрирането й и недекларирането
се дължи на дадения от св. Л. подкуп
на длъжностните лица, от които е зависело да не бъдат регистрирани. В случая
това е подсъдимият Т. -ръководител
на смяната и подсъдимият Д., който е работил на платно влизащи в страната
автомобили. Следва да се отбележи, че твърдението на подсъдимия Д. за това, че е работил на компютъра и
почти през цялото време се е намирал
в работното помещение, а не на платното, се оборват от показанията на св. Начев и не намират опора в
нарядната книга. В последната той,
както и св. Начев са записани като разпределени на платното, без да са указани някакви по-специфични
функции. Освен това, св. Начев е
категоричен : „Бяхме тримата навън", което означава, че и тримата са работили на платното със сходни
правомощия и служебни задължения, т.е. и тримата са могли да проверяват
избраните от тях МПС. На следващо
място, обясненията на подсъдимия Д. се опровергават от тези на подсъдимия Т.. Последният признава, че при
спрелия автомобил на св. Л. е отишъл
именно с Д. и съдът кредитира твърденията
му в тази част, тъй като те намират опора в останалите доказателства по делото и най-вече в показанията и
даденото описание на втория митничар от св. Л.. От там нататък
подсъдимият Т. се опитва да пренасочи
вниманието на съда само към подсъдимия Д., като твърди, че след като е видял, че колата е празна, се е върнал, оставяйки Д. сам с Л.. В тази част съдът дава
предимство на показанията на св. Л. и
приема, че в искането и получаването на подкупа са взели участие и двамата подсъдими - по начина, съобщен от
св. Л. и описан по-горе.
Показанията на
свидетелите К., М. Г., Б., П. Г., В., Г., К., Х., Д.Г., Я., П., К., Ф., Т., С.Т.,
Е., Н., К.
К., В.В., П.В., Д.Д. и П. нямат особено значение за изясняване на фактическата обстановка по делото. Това са все лица,
преминали границата на инкриминираната
дата, чието влизане е било регистрирано в митническите регистри. Показанията им
подкрепят твърдението на обвинението относно това, че всяко едно влизане - с пълно или празно МПС е следвало да бъде
регистрирано, а по отношение на „Фолксвагена" на Л. това не е било сторено. Освен това, свидетелите отричат да са
имали някакви контакти с водача на
мини-ван „Фолксваген Шаран", респективно да са
пренасяли някаква стока за него.
В подкрепа на тезата
на държавното обвинение са показанията на митническите служители - св. И. К., Д. С. и Г.
К.,
които са в унисон и съдът ги кредитира. Те обясняват подробно начина на действие
на митническите служители при констатиране, че влизащият в страната автомобил
превозва стока и са категорични, че в този случай, отговорното за стоката лице следва да представи документи
за вноса и да попълни митническа декларация.
При режим транзит се далва т.нар. МИЛ и автомобилът
се пропуска, за да се предвижи до вътрешна митница и там да заплати митото. Освен това, св. К.
потвърждава, че служителят на втората бариера е пряко подчинен на началника на
смяната и при нареждане от страна на
последния, служителят на бариерата би могъл да пропусне автомобил без да го провери. От показанията на св. К. К.се
установява начинът на разпределение на работата между служителите на митницата
и граничната полиция, но конкретни и важни за делото факти свидетелят не съобщава.
Според св. Г. М., на процесната дата той се е обадил на подсъдимия Т. с
молба да му съдейства за пропускане до гръцкото КПП, където е смятал да пазарува от
безмитен магазин. Пътуването така и не се е осъществило, т.е. на инкриминираната дата св. Михайлов не
е пресичал границата нито на влизане, нито
на излизане.
Възприетата от съда фактическа обстановка
се доказва и от писмените доказателства,
съдържащи се в приобщените материали на следственото дело. От протокола за доброволно предаване, протокола за оглед на веществени доказателства (л. 41) и
снимковия материал на стоката, иззета
от мини-вана на св. Л. в град Тополовград се установява, че количеството и начинът на опаковане на стоката е
такова, че е невъзможно да не бъде забелязана, особено предвид обема на салона
и багажника на л.а. „Фолксваген
Шаран". Още повече, че автомобилът е бил без поставена преграда между салона и багажника, т.е. е имало
пряка видимост към всичките вътрешни
части на автомобила. В подкрепа на показанията на свидетелите Л.и и възприетата от съда фактическа
обстановка са протоколите за
доброволно предаване на декларация и фактура за закупената от тях от Италия стока, както и фактът, че тези документи са били
намерени в колата, превозваща стоката. С оглед на това, както и поради липса на
други достоверни и убедителни доказателства или дори твърдения за произхода
на стоката, съдът приема, че тя е закупена от Л.и в Италия и е внесена на
инкриминираната дата, от тях, с процесния ван.
В подкрепа на
изводите на съда е и протокол за разпознаване на лица (л. 25). При това процесуално
действие св. Л. е разпознал подсъдимия Т. като лице, до което се отнасят дадените от
него показания
за извършено престъпление „подкуп".
Обясненията на подсъдимия Д., както и
обясненията на подсъдимия Т., извън обсъдената по-горе част, не намират опора в останалия
доказателствен материал. Твърдението на Д., че едва ли не през цялото време
стоял в служебното помещение пред компютъра, се опровергават от показанията на св. Н.,
от обясненията на подсъдимия Т., а и от показанията на митническите служители за
начина на разпределение
и извършване на работата на митническото платно. Фактът, че св. Л. не го е разпознал
може да се дължи на много обстоятелства, в това число на това, че св. Л. не е добър
физиономист. В същото време, съдът изключва възможността - другият митничар, взел
участие в искане и получаване на подкупа да е бил св. Начев, поради
несъвпадение на даденото от св. Л. описание, а и поради това, че подсъдимия Т.
сочи именно Д. като колега, придружил го до колата на св. Л.. Обясненията на
подсъдимия Т. за причините за обажданията на св. Л., в това число при
задържането на последния в Тополовград, са изключително неясни, неубедителни и съдът
ги намира за
недостоверни. Освен това, справките на мобилния оператор (л. 66) съдържат данни за две изходящи повиквания
от подсъдимия Т. към св. Л., редуващи се с
входящите от последния. Това подкрепя твърденията
на Л. за размяна на телефонните обаждания с подсъдимия Т. при задържането му в Тополовград и оборва обясненията
на Т. за инцидентност и незначителност на контактите му с Л. на инкриминираната дата. Поради гореизложеното съдът приема, че обясненията на подсъдимите в
по-голямата им част съставляват само една недостоверна и неубедителна
защитна теза, която не намира опора в
останалия доказателствен материал, ето защо не ги кредитира с доверие.
От анализа на
горепосочените доказателства следва, че подсъдимият Т. в качеството си на длъжностно
лице, заемащо отговорно служебно положение - началник смяна, в държавно учреждение - Митница Свиленград,
поискал и приел от св. Л. дар, който не му се следва. Качеството на длъжностно
лице, заемащо отговорно служебно положение е установено и доказано по несъмнен
начин с длъжностните характеристики и вписването в нарядната книга, както и
от показанията на митническите служители за функциите и правомощията на
началника на митническа смяна. Това обуславя по-тежката квалификация на извършеното
престъпление „подкуп" по чл. 302 т. 1 б. „б" от НК.
Квалификацията на престъплениепо по чл. 301 ал. З вр.
ал. 1 от НК е обусловена от извършване от Т. на друго такова - по чл. 282 ал. 1
от НК, а
именно, подсъдимият Т. е нарушил задължението си по служба да осъществява пряк
митнически надзор и контрол, да организира функционалното взаимоотношение между органите, имащи отношение към
митническия надзор и контрол, да спазва нормите от Кодекса за поведение на служителие
от държавната администрация, произтичащи от длъжностната му характеристика. Освен това, той е превишил властта и
правата си с нареждане на свой подчинен - св. Д. - да не извърши митническа
проверка на влизащо МПС. С оглед установения и доказан размер на митните сборове на стоката - 2 691 лева, както и несъмнено
накърняване авторитета на митническата администрация в резултат на
инкриминираното действие на Т., от престъплението са настъпили немаловажни вредни последици, което го прави съставомерно.
От събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност следва, че
подсъдимият Д. в качеството си на длъжностно лице - старши митнически инспектор
към Митница Свиленград, МП „Капитан Петко войвода" разпределен да изпълнява работа на платно
„влизащи в страната МПС" поискал и приел от св. Л. дар, който не му се
следва. Качеството на длъжностно лице е установено и доказано по несъмнен
начин с длъжностната характеристика и вписването в нарядната книга,
както и от показанията на митническите служители за функциите и разпределението
на работата на митнически служители на отделните платна. Подсъдимият Д. е
поискал и получил този дар за да не извърши действие по служба - митническа
проверка на лекия автомобил на св. Л., превозващ стока в значително количество.
Предвид обсъдените по-горе доказателства,
съдът прие, че престъплението „подкуп"
е извършено от двамата подсъдими в съучастие под формата на съизвършителство
по чл. 20 ал. 2 от НК. Те и двамата са водели
своеобразни „преговори" със св. Л. за размера на подкупа. След
намесата на подсъдимия Т., св. Л. е предал сумата именно на него. Но от самото начало на св. Л. е било
съобщено от подсъдимия Д., че „ние
за по-малко от 500 лева не скачаме", т.е. и двамата подсъдими са действали при общност на умисъла и със съзнанието, че исканият подкуп ще ползва и двамата.
След това, подсъдимите, мотивирани
от получената парична сума, са направили зависещото от тях, за да осигурят на св. Л. безпрепятствено и безконтролно
преминаване на митническата граница и по този начин да избегне декларирането на стоката и последващо заплащане на митните сборове. Тази еднопосочност на действията също така
свидетелства за общност на умисъла
при искането и получаването на подкупа.
Поради гореизложеното
съдът приема, че от обективна и субективна страна подсъдимият Т. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 302 т. 1 б. „б" вр. чл. 301 ал. З вр. ал. 1 вр.чл. 20 ал. 2 от НК. От субективна страна престъплението
е извършено при пряк умисъл и специална цел. Подсъдимият Т., искайки и получавайки
подкуп за да извърши престъпление във връзка със службата му - по чл. 282 ал. 1 от НК е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Целта
му е била да набави за себе
си дар - имотна, респ. парична облага, за която е бил наясно, че не му се следва.
Причина за
престъплението е незачитане на установения в страната ред относно правилното
функциониране на държавните предприятия.
При определяне на
наказанието съдът взе предвид обществената опасност на извършеното, подбудите за
престъплението, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Отегчаващи
вината обстоятелства са подбудата за извършване на престъплението - целта да се
получи имотна облага в резултат на една противоправна
дейност, опитите да се избегне наказателната отговорност чрез манипулиране на
показанията на св. Л. - чрез своеобразен „инструктаж" по телефон за това,
какви обяснения трябва да даде за стоката, както и липса на критичност у подсъдимия Т. към противоправната си дейност. От друга страна, обаче, съдът счита, че в случая
превес имат обстоятелствата, които смекчават вината на подсъдимия.
Същият е неосъждан, има добри характеристични данни, касаещи работата му
като служител на Митница - Свиленград. Едновременно с това съдът счита, че не са
налице многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.
55 от НК. Поради това съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно "лишаване от свобода за срок от 3 години" и кумулативното
наказание „глоба" в размер на 5000 лева. И двете наказания са определени при
решителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, на минимума, установен
в санкцията
на чл. 302 т. 1 б. „б" от НК.
Освен това, като има
предвид вида и характера на извършеното престъпление, както и конкретните
обстоятелства по делото и на основание чл. 302 т. 1 б. „б" вр.
чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК съдът наложи на подсъдимия Т. наказание „лишаване от
право да упражнява
професия митнически служител" - за срок, равен на този за „лишаване от свобода
- 3 години, считано от влизане на присъдата в сила.
От анализа на
горепосочените доказателства следва, че подсъдимият Т., в качеството си на длъжностно
лице - ръководител на митническа смяна, в държавното учреждание
Митница-Свиленград, МП-Капитан Петко войвода е нарушил служебните си задължения
да осъществява
пряк митнически надзор и контрол, да организира функционалното взаимоотношение между органите, имащи
отношение към митническия надзор и контрол,
да спазва нормите от Кодекса за поведение на служителите от държавната
администрация, произтичащи от длъжностната му характеристика, които задължения са били
част от възложената
му работа. Освен това, той, като пряк началник на св. Д. - митнически служител,
разпределен на инкриминираната дата на втора бариера, наредил на последния да
наруши служебните му задължения, а именно да не извършва митническа проверка на
св. Л. и управлявания от него „Фолксваген Шаран", а вместо това да го
пропусне да премине безпрепятствено и безконтролно. С това подсъдимият Т. е
превишил властта
и правата си като началник на митническата смяна. По този начин подсъдимият Т. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 282 ал.1 от НК. Следва
да се посочи, че предметът на процесното обвинение е не
такова неизпълнение на служебните задължения, което да представлява несъставяне на съответните митнически документи, а нарушение,
свързано с пропускане без митническа
проверка на МПС, очевидно натоварено със стока, при това голямо количество стока на значителна стойност - и
това е подчертано от самия Т. при разговора му с Л.. Съществен в случая
е фактът на осъществяване на действията,
които са в разрез със служебните задължения
на подсъдимия. А нарушение на тези именно трудови задължения, в т.ч. превишаване на правата и
властта, безспорно се установяват от
показанията на разпитаните по делото свидетели, както вече беше посочено по-горе.
От деянието на
подсъдимия са настъпили немаловажни вредни последици - невнасяне
на митни сборове в размер на 2691 лева, както и накърняване на
авторитета на държавното учреждение и създаване на недоверие у
гражданите в правилното функциониране на държавните органи. В резултат
на действията на подсъдимия, св. Л. е избегнал митническата проверка и, съответно,
декларирането на стоката и заплащане на митните
сборове за нея, което уврежда държавния фиск.
Впрочем, дали визираните в чл. 282 ал. 1 от НК последици са настъпили или не е без значение с оглед
повдигнатото обвинение, което не обхваща резултат „настъпване на
немаловажни вредни последици", а визира само възможност за тяхното настъпване.
От субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл и специална цел.
Подсъдимият, нарушавайкии своите служебни задължения е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Целта му
е била да набави имотна облага за
себе си и подсъдимия Д. -паричната
сума от 400 лева, която е заплатена именно за да бъде пропусната стоката без МИЛ и без оформление на
останалите митнически документи.
Освен това, подсъдимият Т. е съзнавал, че предвид заеманото от него отговорно служебно положение,
има властта да нареди на подчинените си да извършат или да не извършат
определено действие във връзка с
митническата служба. Като началник на смяна той е бил добре запознат
със задълженията на служителя на втората бариера, знаел е, че последният
е длъжен да провери дали напускащата митническия пункт кола е проверена, но
съзнателно превишавайки властта
и правата си е наредил на св. Д. да не извършва такава проверка.
Причина за престъплението е незачитане на
установения в страната ред относно
правилното функциониране на държавните органи.
При определяне на
наказанието на подсъдимия Т., за престъпление по чл. 282 ал. 1 от НК, съдът
взе предвид обществената опасност на извършеното, подбудите за престъплението,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Отегчаващи вината обстоятелства са
подбудата за извършване на престъплението - целта да се получи имотна облага в резултат на
една противоправна дейност, както и опитът от страна на Т. да избегне
отговорността за това престъпление чрез манипулиране на показанията на св. Л.. От
друга страна обаче, съдът счита, че в случая превес имат обстоятелствата, които
смекчават вината на подсъдимия. Същият е неосъждан, има добри характеристични данни, касаещи работата му
като служител в Митница-Свиленград. Същият е дългогодишен митнически служител и
няма данни за негови предходни подобни прояви. Смекчаващо обстоятелство е и това, че
пренесената в митническата територия на страната стока не е била в голямо количество, в
сравнение с обичайните случаи на стоковата контрабанда. В същото време, не са
налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради които и
най-малкото наказание, предвидено в санкцията на чл. 282 ал. 1 от НК би се оказало
несъразмерно тежко и съдът определи на подсъдимия Т. наказание при условията на чл.
54 от НК, при
превес на смекчаващите вината обстоятелства. Поради това съдът наложи на подсъдимия Т.
наказание "лишаване от свобода за срок от 1 година.
Налице са условията и
предпоставките по чл. 23 ал. 1от НК, поради което съдът групира наложените с
тази присъда наказания и определени на подсъдимия Т. едно общо наказание, в
размер на най-тежкото, а именно 3 години лишаване от свобода, към което на основание чл. 23 ал. 2
и 3 от НК присъедини наказанието „глоба" в размер на 5000 лева и „лишаване от
правото да упражнява професия митнически служител" за срок от 3 години, считано от
влизане присъдата
в сила.
Съдът взе предвид, че
в случая са налице условията и предпоставките
на чл. 66 ал.1 от НК - подсъдимият Т. не е осъждан, а освен това за постигане целите на наказанието и най-вече за
поправянето му не се налага
изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода". Поради това съдът отложи изпълнението на същото наказание
за срок от 5 години, като прие, че
по този начин ще бъдат постигнати целите на Закона по чл. ЗботНК.
Поради гореизложеното
съдът приема, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Д. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 301 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. От субективна страна престъплението е
извършено при пряк умисъл и специална цел. Подсъдимият Д., искайки и получавайки
подкуп за да не извърши действия по служба - митническа проверка на влизащо в страната МПС е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното и е искал
настъпването на общественоопасните последици. Целта му е
била да набави за себе си дар - имотна, респ. парична облага, за която е бил
наясно, че не му се следва.
Причина за
престъплението е незачитане на установения в страната ред относно правилното
функциониране на държавните предприятия.
При определяне на
наказанието на подсъдимия Д. съдът взе предвид обществената опасност на извършеното,
подбудите за престъплението,
смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства. Отегчаващо вината обстоятелство е подбудата за извършване на престъплението - целта да се получи имотна облага
в резултат на една противоправна дейност. От друга страна, обаче, съдът счита, че
в случая превес имат обстоятелствата, които смекчават вината на
подсъдимия. Същият е неосъждан, има добри
характеристични данни, касаещи работата му като служител на Митница - Свиленград. Едновременно с това съдът счита, че не са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55 от НК. Поради това
съдът наложи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от , а именно "лишаване от свобода за срок от 1
година" и кумулативното
наказание „глоба" в размер на 1000 лева. И двете наказания са определени при решителен превес на
смекчаващите вината обстоятелства,
близко към минимума, установен в санкцията на чл. 301 ал. 1 от НК.
Освен това, като има
предвид вида и характера на извършеното престъпление, както и конкретните
обстоятелства по делото и на основание чл. 301 ал. 4 вр. чл. 37
ал. 1 т. 7 от |НК съдът наложи на подсъдимия Д. наказание „лишаване от право да упражнява професия
митнически служител" - за срок, равен на този за „лишаване от свобода
- 1 година, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът взе предвид, че в случая са налице
условията на чл. 66 ал. 1 от НК -
подсъдимият Д. е неосъждан, а освен това за постигане целите на наказанието и най-вече за поправянето му
не се налага изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода". Поради това съдът отложи изпълнението на същото наказание за срок
от З години, като прие, че по този начин ще бъдат постигнати целите на Закона
по чл. 36 от НК.
На основание чл. 307а
предл. 2-ро от НК съдът
осъди двамата подсъдими да заплатят в полза на държавата сумата 400 лева, която
представлява равностойността на липсващия предмет на престъплението „подкуп".
На основание чл.189
ал.З от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят направените по делото разноски -
всеки, съобразно направените за неговите искания, разходи.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.