РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Бургас, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120205355 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод на подадена жалба от ЗК "З.Т.", ЕИК ********,
представлявана от Хр.Н., чрез адв. Ив.Ч. от БАК, против Наказателно постановление №
К21_90А-F591594/14.07.2021 г., издадено от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на
НАП - Бургас, с което за нарушение на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 2 от
ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ив.Ч. от БАК, който
поддържа жалбата и прави искане за присъждане на разноските по делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юк. М.
Карабелева, която оспорва жалбата и претендира разноски по делото.
Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на
следната фактическа обстановка:
На 17.02.2021 г., на жалбоподателя ЗК "З.Т." е съставен акт за установяване на
административно нарушение, за това, че не е издал и отразил в срок, в отчетните регистри,
Протокол № 36/02.10.2020 г. /по фактура № **********/02.10.2020 г./ за получена доставка -
семена от „Агр.“ ООД. Жалбоподателят издал Протокол № 36/02.10.2020 г. /с данъчна
основа 4671.84 лв. и данък 934.36 лв./ на 02.10.2020 г. и бил отразен в СД и в дневника с
покупките и продажбите за м. 11.2020 г. С оглед на което актосъставителят е приел, че
жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.
Препис от акта бил връчен на представител на жалбоподателя.
1
При тази фактическа обстановка на 14.07.2021 г. е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение му е
наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 250 лв.
Така изложеното се установява от приложените по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
В конкретния случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган - директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - Бургас, а АУАН е
съставен от териториално и материално компетентно лице - инспектор по приходите в ТД
на НАП - Бургас.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Както в акта за установяване на административното нарушение, така и в
наказателното постановление, актосъставителят и наказващият орган не са посочили датата
на извършване на нарушението и крайния срок, в който привлеченото към отговорност лице
е следвало да изпълни задължението си, което влиза в противоречие с императивните
правила на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Видно е от съдържанието на
АУАН и НП, че в същите е посочена само датата на съставяне на фактурата и месеца на
отразяването й в дневника за покупки и продажби, но не и датата на извършване на
нарушението. Посочването на датата на нарушението е основен елемент от състава на
твърдяното нарушение и е абсолютно необходим задължителен реквизит на акта и
издаденото въз основа на него наказателно постановление. Непосочване на датата на
извършване на нарушението е процесуално нарушение от категорията на съществените и
води до ограничаване правото на санкционираното лице. Същото не може да бъде
отстранявано в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление. С
оглед на горното, при наличието на съществено процесуално нарушение наказателното
постановление следва да бъде отменено само на това основание.
На следващо място, жалбоподателят е бил санкциониран за нарушение на
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която регистрирано лице, за което данъкът е
станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи
данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3.
2
посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Видно е,
че са налице три хипотези на нарушение, но нито в АУАН, нито в НП е конкретизирано коя
от трите хипотезите на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е налице в случая. Наказателното
постановление е издадено за нарушаване на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл.
182, ал. 2 от ЗДДС, без да e направeна задължителната връзка с ал. 1 от ЗДДС. В конкретния
случай в АУАН и в НП въобще не е посочено и че неотразяването на протокола в
съответния дневник е довело до определяне на данъка в по-малък размер, т. е. липсват
твърдения за съставомерен признак от обективния състав на нарушението, който признак да
е вменен на нарушителя и срещу който той да може да организира защитата си.
Недопустимо е това обстоятелство да се извлича по тълкувателен път, а следва да се приеме,
че в конкретния случай АНО не е изпълнил задължението си да направи пълно и ясно
описание на извършеното от жалбоподателя нарушение, с което е ограничил правото му на
защита. Това по мнение на съда също е самостоятелно основание за отмяна на санкционния
акт.
С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно
и следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното НП,
на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените
разноски за платено адвокатско възнаграждение. Видно от представения по делото договор
за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв. Следователно претенцията за присъждане на разноски в размер на 300 лв.
в полза на жалбоподателя, е основателна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К21_90А-F591594/14.07.2021 г., издадено
от директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Бургас, с което за нарушение на чл.
86, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС, на жалбоподателя ЗК "З.Т.", ЕИК
********, е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на ЗК "З.Т.", ЕИК
********, разноските по делото в размер на 300 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Вярно с оригинала!
МП
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4