П Р И С Ъ
Д А №
гр.Белоградчик,
14.11.2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Белоградчишкият
районен съд, 4-ти състав в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди
и единадесета година, в състав:
Председател:
АННА КАЙТАЗКА
Съдебни заседатели: Т.П.
Т.Т.
при участието на секретаря Н.С., в
присъствието на мл.прокурор СВЕТОСЛАВ
ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка
НОХД № 259 по описа за 2011г., въз основа на закона и данните
по делото
П Р
И С Ъ
Д И :
ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Б.Н. - роден на ***г***, живущ ***,
българин, български гражданин, неженен, със
средно образование, неосъждан, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за времето от 10.01.2011г. до 18.02.2011г. в
с. Б, обл.В, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на
техническо средство и МПС, след като се уговорил предварително с В.И.Г., извършил
кражба на медни ел.проводници на обща стойност 2434,60 лв.,собственост
на ЧЕЗ “Разпределение-България” АД, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.4
и 5 НК вр. чл.194 ал.1 от НК във вр.
чл.26 ал.1 от НК във вр. чл.36 и чл.58 А ал.1 от НК
го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като на
осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението
на така определеното наказание за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
ПРИЗНАВА
подсъдимия В.И.Г. - роден на ***г***, жив. в гр.Д.,
обл.В., българин, български гражданин, вдовец, със
средно образование, осъждан, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че за времето от 10.01.2011г. до 18.02.2011г. в с. Бела, обл.Видин, в
условията на опасен рецидив и на продължавано престъпление, чрез използване на
техническо средство и МПС, след като се уговорил предварително с Н.Б.Н.,
извършил кражба на медни ел.проводници на обща стойност 2434,60 лв.,собственост
на ЧЕЗ “Разпределение-България” АД, поради което и
на основание чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4 и 5 от НК във
вр.чл.194, ал.1 от НК във вр. чл.29 ал.1 „а” и “б” от НК вр. чл.26 ал.1 от НК във вр.
чл.36 и чл.58 А ал.1 от НК го ОСЪЖДА на "ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА" за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА, като на
осн. чл.61 т.2 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален "строг"
режим на изтърпяване на наказанието, като то следва да се търпи в “затвор”.
ОСЪЖДА на осн. чл.45 от ЗЗД : подсъдимите Н.Б.Н. и В.И.Г. /с посочени
по-горе самоличности/ да заплатят солидарно на ЧЕЗ “Разпределение-България” АД сумата
от 2434,60 лв. - обезщетение за имуществени вреди причинени с престъплението
им, ведно със законната лихва от момента на увреждането до окончателното
изплащане на обезщетението.
На
осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА
подсъдимите Н.Б.Н. и В.И.Г. /с посочени по-горе самоличности/ да заплатят
солидарно: по сметка на ОД-МВР-В. направените по делото разноски, в размер на 40,00
лева – възнаграждение за вещо лице в досъдебното производство и по сметка на ВСС държавна такса върху
уважената гражданска претенция – в размер на 97,38 лв.
На осн. чл.53 ал.1 б.”а” от НК
веществените доказателства – метална щанга тип “кози крак”, нож с дължина
48 см., ножица монтирана на три метални тръби с обща дължина 6,65 м. с метално
въже през тях, 3 бр. меден проводник – 2 бр. многожилен тип СИ 16 кв.мм. с обща
дължина 100 м. и 1 бр. едножилен тип СИ 10 кв.мм. с
дължина 25 м. и чифт противотокови ръкавици, се
отнемат в полза на държавата.
Присъдата подлежи на обжалване и
протест в 15-дневен срок от днес пред ОС-В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1./
2./
МОТИВИ
към присъда № /14.11.2011г. по НОХ дело №259/2011г. по описа на РС-Белоградчик.
Срещу подсъдимите Н.Б.Н. ***
и В.И.Г. ***, е повдигнато обвинение затова, че в условията на опасен
рецидив – по отношение на В.Г., в условията на продължавано престъпление
относно двамата, след предварителен сговор помежду си, използвайки техническо
средство и МПС, за времето 10.01.-18.02.2011г. в с.Б.,
обл.В., извършили кражба на медни ел. проводници : 420 м. тип СИ/М/-16, 105
м. тип СИ/М/-10, 186 м. тип СИ/М/-25, 38 м. тип СИ/М/-10, 124 м. тип СИ/М/-25,
68 м. тип СИ/М/-16, 18 м. тип СИ/М/-10, 96 м. тип СИ/М/-16, 32 м. тип СИ/М/-10,
300 м. тип /СИ/М/-6, 100 м. тип СИ/М/-16, 25 м. тип СИ/М/-10 , на обща
стойност 2434,60 лв. собственост на ЧЕЗ “Разпределение България” АД, -
престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и 5 от НК вр. чл.26
ал.1 от НК – по отношение на подс.Н.Н. и по чл.196,
ал.1, т.2 във вр. чл.195, ал.1, т.т.4 и 5 във вр. чл.29, ал.1, б."а" и "б" от НК вр. чл.26 ал.1 от НК - по отношение на подс.В.Г..
По искане на подсъдимите, съдът е допуснал предварително
изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
Предявеният от ощетеното ЮЛ – ЧЕЗ "Разпределение -
България" АД срещу двамата подсъдими солидарно, по реда на чл.84 и сл.от НПК във вр.чл.45 от ЗЗД граждански иск за сумата от 2434,60 лв. –
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, бе приет за
съвместно разглеждане в наказателния процес. Обезщетението се търси ведно със
законните лихви от датата на престъплението до окончателното изплащане на
главницата. ЮЛ е конституирано като граждански ищец по делото, но не е
изпратило представител в с.з.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, счита че то е доказа но по безспорен начин и пледира на подсъдимите
да бъде наложено наказа ние "лишаване от свобода" в размер над
минималния за съответните състави по НК, с редукция по чл.58А от НК, като
относно подс.Н. – счита, че е възможно прилагането на
чл.66 от НК, а относно гражданският иск – изразява становище – да се уважи.
Подсъдимите Н. и Г., правят пълни
самопризнания относно фактическата обстановка, изложена в обвин.акт,
признават се за виновни, и молят съда за снизхождение.
Защитникът
на Н.Н., излага аргументи за социални причини, довели
до поведението на подзащитния му. Относно гражданския иск – предоставя
на съда.
Защитникът
на подсъдимия Г., излага аргументи за наказание под средния размер, като отново
излага като аргумент тежко финансово състояние на подзащитния си. Относно
гражданския иск – предоставя на съда.
Съдът, като взе под внимание направените от подсъдимите
по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и прецени събраните и приобщени
по делото писмени доказателства и доводите на страните, по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, и на осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4 от НПК приема за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подс. Н.Б.Н.
е роден на ***г***, живее в гр.В., обл.В., българин, български гражданин, със средно
образование, неженен, не осъждан,
не работи, ЕГН му е **********.
Подс. В. И.Г. е роден на ***г***,
живее в гр.Д., обл..
българин, български гражданин, със средно образование, вдовец, осъждан, не
работи, ЕГН му е **********.
Подс.Г. е
осъждан с влезли в сила присъди, както следва:
1.С влязла в сила присъда на 10.04.1986г. по НОХД 195/1986 г. на Районен
съд В. подсъдимия е осъден на: 1 година и 4 месеца “лишаване от свобода” за
престъпление по чл.262 във вр. с чл.210 ал.1 т.2 НК, като изтърпяването на наказанието
е било отложено за срок от четири години. Относно това си осъждане, Г. е реабилитиран
по право на 10.04.1990г. 2.С влязло в сила решение на 03.05.2000г. по НАХД
101/2000г. на РС-Б., подсъдимия е освободен от наказателна отговорност и
наказан с админ.наказание “глоба” 500 лв., за
престъпление по чл.148 ал.1 т.3 НК. 3. С влязло в сила решение на 28.06.2004г.
по НАХД 94/2004г. на РС-Б. Г. е наказан за престъпление по чл.343Б ал.1 от НК,
като е освободен от нак.отговорност и му е определено
админ.наказание “глоба” 500 лв. 4. С влязла в сила
присъда на 30.08.2005г. по НОХД 155/ 2005г. на РС- Б., подсъдимия е осъден за
престъпление по чл.345 от НК, като му е
наложено наказание 4 месеца “лишаване от свобода”, но изтърпяването на
наказанието е било отложено за срок от три години. 5.С влязла в сила присъда на
17.07.2006 г. по НОХД 56/2006г. на РС-Б., подсъдимия е осъден за престъпление
по чл.195 ал.1 т.5 от НК, като му е наложено наказание една година “лишаване от
свобода”, при режим “общ”. На осн. чл.68 ал.1 от НК е
постановено и отделното изтъпряване на наказанието по НОХД № 155/05г. на БРС,
четири месеца лишаване от свобода, отново при режим «общ».
Двамата подсъдими в
началото на м.януари 2011г. решили да извършат кражба на ел.проводници, защото
били останали без работа и имали нужда от финансови средства. Подс.Н.Н.
осигурил лек автомобил „Лада Самара” с рег.№ ВН ..ВК, а подс.Г. направил ножица
със специално удължена дръжка, за да може да бъдат рязани кабелите от ниско –
от земята. За периода от 10.01.2011 г. до 18.02.2011 г. подсъдимите на шест
пъти ходили в с.Б. с горепосочения лек автомобил и общо извършили кражба на
медни ел.проводници – 420 м. тип СИ/М/-16, 105 м. тип СИ/М/-10, 186 м. тип
СИ/М/-25, 38 м. тип СИ/М/-10, 124 м. тип СИ/М/-25, 68 м. тип СИ/М/-16, 18 м.
тип СИ/М/-10, 96 м. тип СИ/М/-16, 32 м. тип СИ/М/-10, 300 м. тип /СИ/М/-6, 100
м. тип СИ/М/-16, 25 м. тип СИ/М/-10 от ел.мрежата, находяща се в землището на
с.Б., която била собственост на ЧЕЗ
„Разпределение – България” АД.
На
18.02.2011 г. рано сутринта, след като си тръгнали от поредното
местопроизшествие в с.Б., автомобила на подсъдимите бил спрян за проверка от
служители на РУП Б.. При проверката, в колата били намерени част от
инкриминираните вещи и техническите средства, използвани при кражбите. Н. и Г.
направили пълни самопризнания пред служителите на МВР и впоследствие в
разпитите си като обвиняеми - пред съдия.
С
протоколи за доброволно предаване от 18.02.2011г., двамата подъсдими предали на
служител на РУ-П-Б., лекия автомобил и намиращите се в него : метална
щанга тип “кози крак”, нож с дължина 48 см., ножица монтирана на три метални
тръби с обща дължина 6,65 м. с метално въже през тях, 3 бр. меден проводник – 2
бр. многожилен тип СИ 16 кв.мм. с обща дължина 100 м. и 1 бр. едножилен тип СИ 10 кв.мм. с дължина 25 м. и чифт противотокови ръкавици, като тези вещи били ползвани за
извършване на престъплението.
От
изготвената съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на общата щета
по случая е 2434,60 лв.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: самопризнанията на
подсъдимите по реда на чл.371 т.2 от НК и приетите по делото писмени
доказателства, събрани в хода на проведеното ДП № 108/2011г. на РУ-П-Б.
Съдът намери, че гореописаните
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, по безспорен и
категоричен начин установяват описаната фактическа обстановка, поради което
изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Доказа се авторството на деянието и
вината на подсъдимите.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подс.В.Г. от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр.чл.195, ал.1, т.т.4 и 5
във вр. чл.194, ал.1 във вр.чл.29, ал.1, б.”а” и “б”
от НК вр. чл.26 ал.1 от НК, а подс.Н.Н.
– състава на престъплението по чл.195 ал.1 т.4 и 5 от НК вр.
чл.26 ал.1 от НК.
От обективна страна - За времето 10.01.-18.02.2011г. в с.Б., обл.В., подс.Н.Н.
и В.Г., използвайки техническо средство и МПС, извършили кражба на медни ел.
проводници : 420 м. тип СИ/М/-16, 105 м. тип СИ/М/-10, 186 м. тип СИ/М/-25, 38 м. тип
СИ/М/-10, 124 м. тип СИ/М/-25, 68 м. тип СИ/М/-16, 18 м. тип СИ/М/-10, 96 м.
тип СИ/М/-16, 32 м. тип СИ/М/-10, 300 м. тип /СИ/М/-6, 100 м. тип СИ/М/-16, 25
м. тип СИ/М/-10 , на обща стойност 2434,60 лв. собственост на ЧЕЗ “Разпределе ние България” АД.
Съдът прие, че
престъплението на подсъдимите Н. и Г., е извършено в условията на продължавана
престъпна дейност, тъй като
всичките им шест деяния, осъществяват поотделно един и същ състав на
едно и също престъпление, извършени са в непосредствена последователност във
времето, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като всяко
последващо деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
първото.
Подсъдимият В.Г. освен това е действал в условията на опасен рецидив по
чл.29 ал.1 б.”а” и „б” от НК, тъй като е извършил престъплението –
предмет на настоящето дело, след като е бил осъждан: А/за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко
от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 НК /наказанието
по н.о.х.д. № 56/2006г. БРС и преди да
са измина ли пет години от изтърпяване на наказанието за това осъждане и Б/ повече от два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, изпълнението на наказанията,
за едно поне от които не е отлагано / по н.о.х.д. №56/06г. БРС и н.о.х.д.
№155/2005г. на БРС, / и преди да са изминали пет години от изтърпяване на
наказанията за тези осъждания.
От субективна страна – подс. Н. и Г.
са действали при условията на пряк умисъл, като са съзнавали, че отнемат вещи,
които са чужди, съзнавали са, че отнемането не е въз основа на закона и са
имали намерение да ги присвоят и да се разпоредат с
тях като със свои. Подсъдимите са съзнавали обществено опасния характер на
своето деяние, предвиждали са настъпването на общественоопасните последици от
него и са искали настъпването им. Съдът приема за установено по делото, че
двамата подсъдими са действали след предварителен сговор помежду си за
осъществяване на кражбата, като са се уговорили кога, къде и как да извършат
деянието, и са си осигурили транспорт до там и техн.
средства за прекъсване на проводниците.
Съдът намира, че причините за
извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимите и
желанието им да се облагодетелстват по неправомерен начин, без полагане на
труд.
По вида и размера на наказанието:
1./
На подс.Н.Б.Н..
За извършеното от подс.Н.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" за срок от
една до десет години.
Предвид провеждането на съдебното следствие при условията
на съкратено такова във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн. чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието
да съобрази разпоредбите на чл.58А НК.
В настоящият казус съдът или следва да приложи чл.58а ал.1 от НК или ако
прецени, че са налице многобройни или смекчаващи отговорността обстоятелства – чл.55 НК, ако е по-благоприятно това за дееца.
Съдът намира, че в случая не могат да се отчетат многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да приложи разпоредбите на чл.55 от НК, тъй
като ще е по-благоприятно за дееца.
Разсъжденията
на съд.състав в тази насока са мотивирани от не възстановяването на
имуществените вреди, високия размер на причинените щети, продължаваната
престъпна дейност в случая, както и другите квалифициращи деянието признаци –
сговор и използване на техн. средство/-ва и МПС. От друга страна, като смекчаващи отговорността
факти биха могли да се отчетат: направеното още в хода на досъдебното
производство самопризнание, както и обстоятелството, че подсъдимия има
затруднено материално/финансово/ положение и чисто съдебно минало. При така взетите под внимание факти и
обстоятелства, съдът прецени, че следва да определи наказанието на подс.Н.Н. в рамките на предвиденото в чл.195 ал.1 от НК – и
конкретно че му се следва наказание в размер над минималния, а именно - две години “лишаване от свобода”, и това
наказание в най-голяма степен би отговаряло на специалната и генерална
превенции по българското наказателно право. След изпълнение на изискването
обаче на чл.58 а ал.1 от НК, това
наказание се редуцира до една година
и четири месеца “лишаване от свобода” и именно това наказание съдът
наложи на Н.Н..
За подс.Н. са налице предпоставките
на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наложеното наказание
"лишаване от свобода". Същият не е осъждан за престъпление от общ
характер към момента, наложеното му наказание е за срок до три години, поради
което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и за поправянето на
подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на определеното наказание.
Предвид изложеното, съдът счете, че изпитателния срок следва да бъде определен
в минималния размер, съобразно рамките на закона - три години.
2./ На подс.В.И.Г..
За извършеното от подс.Г.
престъпление е предвидено наказание "лишаване от свобода" от три до
петнадесет години.
Предвид
това и провеждането на съдебното следствие при условията на съкратено такова
във хипотезата му на чл.371 т.2 от НПК, съдът на осн.
чл.373 ал.2 от НПК е длъжен при определяне наказанието да приложи разпоредбите
на чл.58 А от НК, като или на осн. ал.1 от същата
разпоредба – да определи наказанието в законовите норми и да го намали с една
трета, или алтернативно да определи санкцията на подсъдимия, в условията на
чл.55 от НК – ако това е по-благоприятно за дееца.
В настоящият казус, съдът намира, че не са налице
условията на чл.55 от НК, за да преценява дали приложението му е по-благоприятно
за дееца. Съдът не намира в настоящият казус многобройни или изключителни
обстоятелства, които да са смекчаващи – престъпната проява на Г. е квалифицирана /извън основната квалификация –
опасен рецидив/ и с признаците “сговор” и “използване на техн.средство
и МПС”, щетите не са възстановени, а същите са в доста висок размер. При това
положение, съдът счита, че не следва да оценява дейността на В.Г. в условията
на чл.55 от НК. Респ. следва да определи полагащото му се наказание в условията
на чл.58 А ал.1 от НК – т.е. в рамките на предвиденото в чл.196 ал.1 т.2 от НК,
и след това да го редуцира с 1/3. При тези условия, съдът при преценката какво
конкретно наказание да определи, взе под внимание изразеното от подсъдимия
съжаление за стореното, направеното признание още в хода на досъдебното
производство и факта, че има затруднено финансово положение, но от друга страна
– и факта, че има и продължавана престъпна дейност от страна на този подсъдим,
и при съобразяване с установените от чл.36 от НК цели на наказанието, счете, че
на Г. съответства да бъде наложено наказание "лишаване от свобода"
над минималния размер, а именно четири години. Но съобразно изискването на чл.58А ал.1 от НК, съдът определи на В.Г.
по настоящето дело за реално изтърпяване
наказание “лишаване от свобода” в размер на две години и осем месеца.
При наличието на предишни осъждания
на подс.Г., посочени в справката му за съдимост, не
може да намери приложение чл.66 от НК, тъй като липсват материално правните
предпоставки за това /деецът да не е осъждан на "лишаване от свобода"
за престъпление от общ характер/. С оглед на това и на осн.
чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието, наложено на В.И.Г.,
като то следва да се търпи в затворническо заведение от типа “затвор”.
По гражданския иск:
След като призна за виновни подс.Н. и Г. по повдигнатото им обвинение, съдът намери, че
предявеният срещу тях граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е доказан
по основание. Относно претендирания размер, съдът счете, че същият е
основателен и доказан, предвид установената по делото стойност на
инкриминираните вещи – 2434,60 лв., поради което уважи претенцията, като осъди подс.Н.Н. и В.Г. да заплатят солидарно на ощетеното ЮЛ -
ЧЕЗ „Разпределение - България” АД, претендираната
сума 2434,60 лв., ведно със законните лихви, считано от датата на деянието, до
окончателното й изплащане.
По
разноските и таксите:
На основание чл.189, ал.3 от НПК
съдът осъди подсъдимите да заплатят /солидарно/ по сметка на ОД-МВР-В.направените по делото разноски за вещо лице в хода
на досъдебното производство, в размер на общо 40,00 лв., както и да заплатят
солидарно по сметка на ВСС, дължимата държавна такса върху уваженият граждански
иск – общо 97,38 лв.
Относно
веществените доказателства:
По делото са събрани и възприети от съда редица
веществени доказателстелства, повечето от тях собственост на подсъдимите –
с изключение на л.автомобил м.»ВАЗ 2108»
с ДКН ВН... ВК. Единствено за него съдът не намира, че се събраха безспорни
доказателства – чия собственост е. Въпреки заявеното от подс.Н. при
доброволното предаване на тази вещ на органите на досъдебното произовдство – че
колата е останала като наследство от баща му, на него – Н., сестра му и майка
му, не са представени по делото надлежни, т.е. писмени доказателства относно
факта, чия собственост е автомобила / документи на самия автомобил и евентуално
удостоверение за наследници/. Поради това съдът намира, че не може да постанови
отнемането в полза на държавата на тази вещ. Относно останалите веществени
доказателства обаче, съгл. разпоредбата на чл.53 ал.1 б.»а» от НК – те, като
вещи, собственост на подс.Н. и Г., и като вещи, послужили за извършване на
престъплението им – съдът отнема в полза на държавата, а именно : метална
щанга тип “кози крак”, нож с дължина 48 см., ножица монтирана на три метални
тръби с обща дължина 6,65 м. с метално въже през тях, 3 бр. меден проводник – 2
бр. многожилен тип СИ 16 кв.мм. с обща дължина 100 м. и 1 бр. едножилен тип СИ 10 кв.мм. с дължина 25 м. и чифт противотокови ръкавици.
Воден от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: