Решение по дело №274/2022 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 15
Дата: 24 януари 2023 г. (в сила от 24 януари 2023 г.)
Съдия: Ана Аврамова
Дело: 20223400600274
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Силистра, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора В. Василева
Членове:Анелия Д. Великова

Ана Аврамова
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Ана Аврамова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20223400600274 по описа за 2022 година
С Присъда №7/2022г. постановена по НОХД №78/2021г., ДРС е признал
С. В. М., за невинна в престъпление по чл.206 ал.1 НК, за това, че през месец
май 2017г. в частен имот, находящ се в с.Черник, общ.Дулово,
обл.Силистра,ул.“Средна гора“ №10, противозаконно присвоила чужди
движими вещи – климатик "Samsung", модел "AR24FSFPDGMX7 на стойност
450 лв и климатик „Airfel”, модел „ASQ9-Q930/R27 на стойност 200 лв,
всички на обща стойност 650лв, собственост на В. В. Х. от гр.Дулово,
обл.Силистра. Като неоснователни и недоказани са отхвърлени гражданските
искове от В. В. Х. и от Г. Х. Х..
Присъдата е протестирана от РП-Силистра, с довод, че страда от липса
на мотиви. Предлага се същата да бъде отменена и постановена осъдителна
такава, алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане на
първоинстанционния съд.
Недоволна от постановената присъда е останала и Василе В. Х.-ЧО и
ГИ в процеса. Във въззивната си жалба се позовава на неправилност и
незаконосъобразност на присъдата, постановяването й при съществени
1
нарушения на процесуалните правила. Излага подробни доводи в подкрепа на
твърденията си. Сочат се нарушения в гражданско-отхвърлителната част.
Моли се за постановяване на осъдителна присъда и уважаване на
предявеният граждански иск.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста. Намира
противоречия в мотивите на присъдата, счита, че е направена неправилна
оценка на доказателствата по делото, довела и до неправилно приложение на
закона. Моли присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде осъдена по
привилегирования състав на чл.206 ал.5 НК, поР. маловажност на случая,
алтернативно- за връщане на делото за ново разглеждане.
Повереникът на частния обвинител и ищец в процеса пледира за
постановяване на осъдителна присъда и уважаване на предявеният иск.
В заключителната си реч защитникът моли присъдата да бъде
потвърдена като правилна.
В правото си на защита и последна дума подсъдимата заявява, че е била
готова да даде всичко. Счита се за невиновна.
Силистренски окръжен съд, след като извърши цялостна проверка
относно правилността на постановената първоинстанционна присъда,
съобразно правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, като взе изразените в
съдебно заседание становища на страните, констатира:
Основните факти изведени от първоинстанционния съд са следните:
Подс. М. и Г. Х. Х. са сестра и брат. Последният живеел с родителите си
в къщата на ул.“Средна Гора“ № 10 в с. Черник общ. Дулово заедно със
съпругата си от първия брак и децата си. Къщата е била собственост на
родителите му. След развода е заживял с втората си съпруга В. В. Х. в същата
къща, а местоработата им била – в офис в гр. Дулово. През 2013 година Г. Х.
и В. Х. се сдобили с два климатика. Първоначално климатиците са монтирани
в офиса в гр. Дулово, а по късно са демонтирани от офиса, и са монтирани в
къщата в с. Черник ул.“Средна Гора“ №10.
През 2016г. Г. Х. и В. Х. купуват къща в гр. Дулово и преместват
личния си багаж от къщата в с. Черник в новата къща в гр. Дулово. През
месец септември или октомври 2016г. решават да преместят и климатиците от
с.Черник в новата къща в гр.Дулово. Подсъдимата М. не допуска фирма за
2
демонтаж на климатиците. С нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка със запазено право за живеене,
на 07.11.2016г. родителите на подсъдимата – Мюхтебер и Х. Мустафа й
прехвърлят недвижимия имот в с. Черник ул. „Средна Гора“ № 10.
Според ценовата експертиза климатик „Samsung“ е на стойност 450
лева, климатик „Airfel“ на стойност 200 лева и телевизор „Telefunken“ на
стойност 80 лева.
След тези основни данни, съдът е пресъздал показанията и обясненията
на всички разпитани по делото лица. Отчел е противоречия по въпроса за
собствеността климатиците, тъй като свидетелите Мустафа, М.Х., Д.Х., сочат,
че са закупени от Х. със средства предоставени от Мустафа и починалият й
съпруг. От друга страна, Г.Х. и В.Х. твърдят, че сами са закупили климатика
Самсунг, а Ейфел е спечелен от томбола в Турция.
При тази изключително постна и лаконична фактическа обстановка,
действителната воля на съда може да бъде изведена и не може да се приеме,
че е допуснато нарушение свързано с липса на мотиви, тъй като съдът се е
насочил към изследването на правнорелевантните факти свързани с
наличието или липсата на обективните на първо място признаци от състава на
възведеното обвинение, а не върху оспорваното право на собственост на
вещите, по който между впрочем както е отбелязано по-горе съдът е взел
отношение.
След преместването на Х. и Х. в гр.Дулово, както сам сочи в
показанията си първия, през 2016г. той е казал на баща си, че ще вземат
климатиците по-късно от къщата. Х. е заключил стаите на втория етаж от
къщата на ул. „Средна Гора“ № 10/ с изключение на детската стая/ и е взел
ключа със себе си. На 23.05.2017г. бащата на Х. е починал. До м.август 2018г.
стаите са останали заключени и достъп до тях подсъдимата не е имала. През
2017-2018г. Х. също не е имал право да посещава къщата поР. издадена
ограничителна заповед в полза на подсъдимата.
Тези обстоятелства са останали извън оценката на съда и полезрението
на страните. Същите се извеждат безпротиворечиво от показанията на
свидетелите Мустафа, М.Х., Д.Х. и Г.Х., и са допълнителен аргумент към
мотивите, че липсва какъвто и да е акт или действие, с които процесните
климатици да са оставени във владението на подсъдимата, за съхранение,
3
пазене, ползване. Последната не е имала достъп до тях и не е могла реално да
ги владее като свои, тъй са били заключени от брат й.
Това, че тя е собственик на имота, съвсем не означава по презумпция и
че е извършител на деянието. По силата на НА 41/07.11.2016г. семейството
Мюхтебер и Х. Мустафа са ползватели на имота, като такива, те дори са
данъчно задължени лица по ЗМДТ, обитавали са и са ползвали имота.
Приживе вторият е бил против връщането на климатиците, а М.Мустафа
изрично заявява „искам да дам климатиците, но той не идва. Отсега нататък
няма да ги дам, ще ги нося в гроба“. За тази тяхна воля, продиктувана от
прозиращите влошени отношения със сина им, следва ли друг да носи вина?
Отговорът е не. Както правилно е отбелязано се касае за гражданско-правни
отношения.
На подсъдимата е повдигнато обвинение, за това, че през м.май 2017г. е
противозаконно е присвоила климатиците. Деянието може да бъде
осъществено, както с противозаконно разпореждане с вещите, така и с отказа
те да бъдат върнати, но той също следва да е противозаконен.
От обвинението така и не става ясно с какво действие или бездействие,
подсъдимата през м.май 2017г. е извършила престъпление по чл.206 ал.1 НК.
Такова фактическо обвинение в обстоятелствената част на обвинителният акт
ЛИПСВА. Едва от диспозитива му става ясно какво е действителното
обвинение. Същевременно са налице обвинителни факти по отказа за
връщане въз основа на нотариалните покани, но пък юридическо обвинение в
синхрон с тях липсва. Противоречията между обстоятелствената и
заключителна част на обвинителният акт, както и липсата на фактическата
обвинителна рамка по повдигнатото обвинение е следвало да бъдат
констатирани в хода на разпоредителното заседание с произтичащите от това
правни последици, тъй като представляват съществено процесуално
нарушение по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 НПК, което не е сторено от съда.
През целият съдебен процес за подсъдимата не е било ясно срещу кои точно
факти е следвало да се защитава. Допуснатото нарушение, обаче е напълно
санирано с постановената оправдателна присъда. В съдебната практика и
доктрина никога не е било спорно това, че изцяло оправдателната присъда
гарантира в най-голяма степен правото на защита на подсъдимия и е
недопустима отмяната й поР. нарушено право на защита на привлеченото към
4
наказателна отговорност лице.
Отделно от това, доказателства за противозаконно разпореждане или
отказ за връщане на вещите в периода на деянието липсват в кориците на
делото. Има данни за телефонно обаждане през 2016г. от В.Х., но отказът на
подсъдимата е за провеждане на телефонен разговор с нея. Налице са откази
през 2019г. по повод нотариални покани за връщане на множество вещи,
включително и на климатиците, но тези писмени откази противозаконни ли
са, след като се иска убеждение за собственост или се твърди, че някои от
вещите са собственост на децата или са СИО с първата съпруга на Х., и
допустимо ли е подсъдимата да бъде осъдена по неповдигнато или
неизменено по реда на чл.287 НПК обвинение? Отговорът е -не.
Въз основа на гореизложените аргументи следва да се приеме, че
изводът за обективна несъставомерност на деянието е правилен. По тази
причина искането за постановяване на осъдителна присъда по повдигнатото
обвинение не може да бъде удовлетворено.
Присъдата, обаче е неправилна в гражданско-отхвърлителната си част.
Отхвърлени са искове от физическите лица В.Х. и Г.Х. за сумите от по 365лв.
Такива искове, обаче не се предявявани. В производството е бил предявен
граждански иск от В.Х. за сумата от 650лв и от „Агенция Вселена ВГ“ООД,
представлявана от В.Х. и Г.Х., за сумата от 80лв. Физическото лице Г.Х. няма
качеството на пострадало лице и не е предявявало граждански иск, поР. което
присъдата в тази част следва да бъде отменена. По отношение на иска
предявен от „Агенция Вселена ВГ“ООД, липсва произнасяне от съда по
същото. Дружеството не е конституирано като граждански ищец, нито е приет
за съвместно разглеждане предявеният иск. Това нарушение не може да бъде
отстранено, тъй като конституирането на нови страни е при ново разглеждане
на делото е недопустимо. ПоР. липса на осъществяване на фактическия състав
на чл.45 ЗЗД, искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в
размер от 650лв предявен от В.Х. е изцяло неоснователен и недоказан, и
съответно присъдата в тази част също следва да бъде изменена.
С оглед на всичко изложено, СЪДЪТ
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯВА Присъда №7/29.08.2022г. постановена от РС-Дулово по
НОХД №78/2021г., В ГРАЖДАНСКО-ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА ЧАСТ,
КАТО изменя размера на отхвърления от Василе В. Х. иск от 365 на 650лв.
ОТМЕНЯ присъдата в частта, с която е отхвърлен предявения от Г. Х.
Х. граждански иск за изплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 365.00 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6