РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Бургас, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501506 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 е сл ГПК и е образувано по въззивната жалба,
подадена от М. М. Х. и М.Х. А., чрез пълномощниците им адв.Желка Апостолова и адв.Петя
Владикова, двете от АК Бургас, против решение № 260074/17.06.2021 г. по гр.д.771/2020 г.
по описа на Районен съд - гр.Айтос, В ЧАСТТА му, с която съдът е признал за установено в
отношенията между ищеца Потребителна кооперация „Луда Камчия", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Трънак, Община Руен, обл. Бургас, и ответниците: М. М.
Х. и М. Х. А., че ответниците дължат при условията на солидарна отговорност на ищеца
следните суми: 60 294,46 лв - главница и 8 089,01 лв - законна лихва за забава за периода от
06.05.2017 г. до 15.01.2020 г., ведно със законната лихва от 09.06.2020 г. до окончателното
изплащане, за които суми по ч.гр.д.392/2020 г. на PC-Айтос е издадена заповед №
181/22.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист, както и в частта за присъдените на ищеца разноски.
Твърди се, че решението в обжалваната му част е неправилно и
незаконосъобразно - постановено е нарушение на материалния закон, при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а така също е и необосновано.
На първо място се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил
направените с отговора на исковата молба възражения за допуснати многобройни
нарушения на процедурата по възлагане, провеждане и приключване на финансова ревизия,
въз основа на която е бил съставен оспореният Акт за начет вх.№ Р-6005/14.01.2020 г. на
ЦКС гр.София. Твърди се, че съдът не е изследвал възражението за липса на предметен
обхват на заповедта за възлагане на финансовата инспекция, в която не е посочено какви са
задачите на възлаганата ревизия, отчетния период, който същата следва да обхване,
длъжностното лице, което да осъществява текущ контрол по време на инспекцията, съотв.не
1
е съобразил, че посочената заповед е издадена в нарушение на чл.14, ал.2 от ППЗДФИ, което
представлява изначално нарушение на процедурата по съставяне на акта, поради неспазване
на изискванията на форма – липса на разпоредителна част с ясно определени права,
задължения и начин на нейното изпълнение. Твърди се също, че съдът не е съобразил, че
ревизията е обхванала период, който излиза извън периода на осъществяване на трудови
функции в ищцовата кооперация на едно от проверяваните лица. На следващо място се
твърди, че не са изследвани и преценени възраженията за допуснати нарушения по чл.17,
ал.1 и ал.3 от ЗДФИ и чл.16 – 22 от ППЗДФИ, тъй като от доказателствата по делото е
видно, че няма данни за изготвен ревизионен доклад на финансовия инспектор, както и
данни такъв да е бил връчен на проверяваните лица и организация, което представлява
съществено процесуално нарушение на процедурата по съставяне на акта за начет. Сочи се,
че съдът не е обсъдил и възражението ответниците за нарушение на чл.12, т.2 от ППЗДФИ.
Твърди се, че от приложения към Акта за начет протокол № 1/04.11.2019 г. за резултатите от
„инвентаризацията“ на търговския обект, не става ясно описаните в него „липси“ по какъв
начин са установени и за какъв проверяван период се отнасят. Излагат се твърдения, че
„инвентаризацията“ няма как е била извършена коректно без начална база данни за
сравнение с данни от предхождаща инвентаризация, а от заключението на вещото лице е
станало ясно, че в ищцовата кооперация не са извършвани инвентаризации на обекта през
ревизирания период /2017 г. – 2019 г./, нито преди това. Твърди се, че при това положение,
след като не е изпълнявано задължителното изискване на Закона за счетоводството за
извършване на инвентаризации поне веднъж годишно, очевидно счетоводството на ищеца
не е било водено редовно, което поставя под съмнение истинността на счетоводните данни,
въз основа на които са формирани констатациите за липси в акта за начет, включително и по
отношение на техния размер.
Сочи се, че съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по възражението на
ответниците, че актът за начет е съставен в нарушение на изискванията на чл.44 от
ППЗДФИ, което опорочава неговата форма и съответно - презюмираната от закона
формална доказателствена сила на констатациите в него. Твърди се също, че са неправилни
изводите на районния съд, с които е отхвърлено като неоснователно единственото
разгледано възражение за ненадлежно възлагане на финансова ревизия, назначена със
заповед № 209 от 02.12.2019 г. на ЦКС, ГД „Финансов контрол" гр. София. Сочи се, че
съдът не е съобразил, че за надлежното делегиране на права, възложени на определено лице
със закон, същото следва да се извърши по предвидения за това ред, с издаване на съответна
писмена заповед, но не и с пълномощно, каквато възможност не е предвидена и в Устава на
ЦКС. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че крайната дата за извършване на ревизията
е 15.01.2020 г., нанесена като поправка със син химикал в първоначалния текст на
заповедта, а не посоченият в заповед № 209 от 02.12.2019 г. на ЦСК срок от 09.12.2019г. до
23.12.2019 г., въведен с печатен текст. Излагат се подробни съображения, че крайният срок
за извършване на ревизията е 23.12.2019 г. и след изтичането на този срок, финансовият
инспектор не е имал законни правомощия да продължи с извършването на ревизията, нито
да състави акт за начет.
Като извод се сочи, че се установява изначална опороченост на процедурата по
издаването на акта за начет, който не отговаря на изискванията за минимално необходимото
съдържание, констатациите и доказателства към него, съгласно изискванията на чл.16, чл.17,
чл.18 и чл.19 от ППЗДФИ, поради което неправилно съдът е приел, че актът за начет е
съставен по предвидения за това ред и форма, предвидени в ЗДФИ и ППЗДФИ, поради
което същият се ползва с материална доказателствена сила.
Сочи се, че за да е налице тази доказателствена сила на акта за начет, той следва
да е издаден при спазване на формалните изисквания на закона - относно възлагането на
финансовата инспекция и нейното провеждане, както и да е подкрепен от доказателства,
които по принцип са годни да установят фактите, отразени в акта. Твърди се, че при
2
възложена тежест на ищеца по иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.21 ЗДФИ, в случая той не е
доказал наличието на предпоставките за издаване на акта за начет, в това число: че актът за
начет е съставен от компетентно лице и при спазване на процедурата за съставянето му,
както и че са налице липси в посочения размер, като ищецът е претърпял загуба в резултат
на констатирана липса.
На следващо място се твърди, че обжалваното решение е неправилно и по
отношение на съдържащите се в акта за начет констатации и основания за съставянето му.
По-конкретно се твърди, че констатациите в акта за начет за липси - причинени вреди на
ищеца от страна на двете ответници, се оборват от събраните по делото доказателства.
На следващо място се твърди, че след като в изготвените „рекапитулации"
финансовият ревизор сам е направил разграничение и е определил размер на отговорност
поотделно за всяко от трите МОЛ - М. М. Х., М. Х. А. и Ш. Х. Х., няма основание актът за
начет да бъде съставен само срещу двете ответници, още по-малко да се претендира общата
сума само от тях при условия на солидарна отговорност.
Сочи се също, че неправилно първоинстанционният съд е приел за неоснователно
възражението за недопустимо привличане към имуществена отговорност на ответниците
едновременно по чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ за вреда, причинена умишлено и по чл.21, ал.1, т.2
от ЗДФИ за вреда от липси. Твърди се, че съставителят на акта за начет може да не посочи
правната квалификация на вредата, но е длъжен да я опише фактически, а съдът следва да
определи правната квалификация на вредата, изхождайки от изложените в акта за начет
фактическите констатации. Твърди се, че в случая в акта за начет се съдържат
противоречиви фактически основания - липса на стоки и парични средства и липсват
констатации за умишлено причинени вреди.
Твърди се, че решение е и частично недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл
по незаявено в исковата молба основание за виновно причинени вреди, доколкото с
исковата молба не се твърди да е налице умишлено причинена вреда.
На следващо място се твърди, че неправилно районният съд е отхвърлил
възражението за липса на солидарна отговорност на начетените лица. Твърди се, че при
солидарната отговорност следва да е налице съпричиняване на вредата, като всяко от лицата
трябва да е действало противоправно и виновно, а в случая нито от акта за начет, нито от
исковата молба може да се установи на какво точно основание ответниците се привличат
към солидарна отговорност.
Сочи се също, че неправилно съдът е отхвърлил възражението за това, че в
размера на претендираната липса недопустимо е включена и пропусната полза, изразяваща
се в надценката на стоките, определена върху доставната им цена. Твърди се, че изводите на
съда противоречат на чл.39, ал.1 от ППЗДФИ, съгласно който „причинителят на вредата
носи имуществена отговорност само за реално причинените вреди, но не и за пропуснатите
ползи".
Неправилно, според въззивниците, районният съд е отхвърлил и възражението
им за нарушение на чл.15, ал.4, т.15 от ЗК, като е приел, че по делото е приложен протокол
от проведено годишно отчетно събрание на ищцовата кооперация от 12.03.2020 г., от който
било видно, че по т.5 от дневния ред е одобрено заключението на финансовия ревизор по
съставения акт за начет срещу двете ответници. Този извод е в противоречие с материалния
закон - разпоредбата на чл.15, ал.4, т.15. от ЗК, с която е предвидено, че общото събрание на
кооперацията взема решение с тайно гласуване по резултатите от финансовите ревизии на
кооперацията и търсене на отговорност от виновните лица.
Претендира се съдът да отмени решението на АРС в обжалваната част, и вместо
него да отхвърлите исковете на ПК „Луда Камчия". Претендират се съдебни разноски за
двете инстанции.
3
Въззивната жалба е подадена от легитимирани лица, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.
В срока по чл.263 ГПК е подаден писмен от въззиваемия ПК „ЛУДА КАМЧИЯ“
с.Трънак, Община Руен, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна и
недоказана. Твърди се, че решението на АРС е правилно и законосъобразно, постановено
при правилен анализ на всички доказателства по делото, поради което да бъде потвърдено.
Оспорват се възраженията във въззивната жалба за нарушения на процедурата по възлагане,
провеждане и приключване на финансовата ревизия. По отношение на процедурата по
възлагане на финансова ревизия се твърди, че е налице редовно възложена финансова
ревизия по силата на Заповед №209/02.12.2019 г., възложена на основание чл.63 от ЗК на
финансов ревизор към Дирекция „Финансов контрол” към ЦКС. Твърди се, че заповедта за
извършване на ревизия е издадена от оправомощено лице - Директорът на Дирекция
„Финансов контрол“ е надлежно упълномощен с нарочно пълномощно да издава такива
заповеди, тъй като в ЗК липсва изрична забрана за председателя да упълномощава трети
лица. Твърди се, че ревизията е възложена и проведена съобразно правилата,
регламентирани в чл.21 и чл.22 Закона за държавната финансова инспекция, а съставеният
акт за начет е съставен по предвидените в този закон процедура и ред - проверката е
извършена от надлежно овластено лице и въз основа на надлежни доказателства, докладът за
резултатите от финансовата инспекция и съставеният акт за начет са връчени на материално
отговорното лице и съдържат мотивирано заключение на финансовия инспектор по
становището и подадените възражения. Твърди се, че липсват нарушения в процедурата по
издаването на Акта за начет, а констатациите в него се базират на първични счетоводни
документи, съответстващи с информацията заведена на електронен носител, което
обстоятелство е проверено от ревизиращия орган. Твърди се, че в подкрепа на Акта за начет
е и приетата от първоинстанционния съд СИЕ и също установява наличието на подобни
липси.
На следващо място се твърди, че от събраните доказателства по делото може да
се направи обоснован извод, че в периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г., въззивниците М.
М. Х. и М. Х. А. са манипулирали и продавали стоките на намалени по свое усмотрение
цени, като по този начин са нанесли вреда на кооперацията, за което следва да се ангажира
тяхната имуществена отговорност в пълен размер. Сочи се, че в случая не става дума за
липса на стоки, за които следва да бъде извършена инвентаризация, тъй като е безспорно, че
стоките са продадени. Нарушението се изразява в цената, на която се били продадени
стоките. Ревизорът не е търсил наличности (материални активи), за които да бъде извършена
проверка в присъствието на материалноотговорните лица по смисъла на чл.12, т.2 от
ППЗДФИ, както се твърди в жалбата.
Твърди се, че нарушенията, които въззивниците изтъкват за липса на
инвентаризация на стоките, са неотносими за процесната ревизия, тъй като актът за начет не
е съставен за липса на стоки, установена след инвентаризация на стоковите наличности, а на
липси на парични средства, която произтича не от липсата на стоки, а от разликата между
цената на тяхното придобиване, заприходяването им и продажната им цена в посока
намаление.
Излагат се подробни съображения относно технологията на заприходяване. Сочи
се, че през ревизирания период от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г. са извършени проверки в
търговския обект Магазин „КООП“ в с.Ясеново, при които са установени както липса на
стоки и лотарийни билети, така и разлика между стойността на търсените количества по
счетоводни данни и тези в складовата програма на търговския обект. Твърди се, че при
извършения анализ за установяване на произхода на разликата, се е установило, че
материалноотговорните лица са извършили многократно неправомерни промени на
продажните цени, като са ги занижавали значително, без за това да има Протокол за промяна
4
на цената, утвърден от председателя на кооперацията, продажбите са извършвани на
занижени цени и в счетоводството на кооперацията с дневните касови отчети са предавани
по-малко парични средства от следващите се съгласно продажната цена на всеки артикул,
определена от първичните счетоводни документи при получаването на стоките. Твърди се,
че установената разлика, изразяваща се в липса по счетоводни данни, е в общ размер на 66
740,95 лв и вследствие на занижаване на продажните цени са нанесени вреди на ПК „Луда
Камчия“.
Твърди се, че единствените, които са въвеждали стоки в главния компютър, респ.
са се разпореждали с наличните стоки, са ответниците М. М. Х. и М. Х. А., съотв.като са
манипулирали и продавали по документите стоките на намалени цени, са нанесли вреда на
кооперацията изразяваща се в разликата между цената, на която е следвало да бъдат
продадени стоките и тази, на която е отчетена продажбата.
Сочи се, че в случая, предвид трудовите функции на двете лица като МОЛ в един
и същ обект, по силата на чл.21, ал.2 от ЗДФИ, приложима по силата на препращащата
норма на чл.63, ал.2 от ЗК, те отговарят солидарно.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на
разноски. Също няма искания по доказателствата.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът
приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния АРС е образувано по иска на
въззивната Потребителна кооперация „Луда Камчия“ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Трънак, Община Руен, за приемане за установено по отношение на
въззивниците-ответници М. М. Х. от *** и М. Х. А. от ***, че двете ответници дължат
солидарно на на ищцовата ПК, сумата от 60 294,46 лв главница по акта за начет за пълна
имуществена отговорност за противоправно причинена вреда на кооперацията, във връзка с
дейността им като отчетници; сумата от 10 479,27 лв – лихва, от която сума: за периода от
06.05.2017 г. до 15.01.2020 г. - в размер на 8 089,01 лв и от 16.01.2020 г. до 05.06.2020 г. - в
размер на 2 378,26 лв; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.06.2020 г.
до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищцовата кооперация е собственик на магазин
КООП в с.Ясеново, в който се продават хранителни и нехранителни стоки, цигари и
алкохолни напитки, в който магазин ответниците са назначени на длъжност продавач
консултант по трудов договор, както следва - ответницата Х. - от 05.02.2016 г., а
ответницата А. - от 09.08.2016 г., като ответницата А. е определена за отговорник на обекта,
съгласно Заповед № 3 от 12.08.2016 г. на Председателя на кооперацията. Сочи се, че в
трудовите задължения на ответниците се включват, както извършването на продажби и
приемането на стоката, също - ежедневно отчитане на оборота, оформяне документално на
приемането и продажбата на стоки, издаването на касови бележки и фактури, изпълняването
на функции на МОЛ, вкл.солидарна отговорност за установените липси при извършени
инвентаризации на търговския обект. Посочено е, че стоковите нА.чности в обекта се водят
с програмен продукт „Детелина“ по разработка на фирма „Елтрейд“ ООД.
Твърди се, че за ревизиран период от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г. са извършени
проверки на наличностите на билетите на Национална лотария и наличните стоки в
търговския обект, като при проверката са установени липси на стоки и билети и разлика
между стойността на търсените количества по счетоводни данни и тези в складовата
програма на търговския обект. При извършения анализ за установяване на произхода на
разликата се установило, че материалноотговорните лица са извършили многократно
неправомерни промени на продажните цени, като са ги занижавали значително, без за това
да има протокол за промяна на цената, утвърден от председателя на кооперацията. Твърди
се, че данните в централния компютър са въвеждани от двете ответници – оператор № 42 за
5
ответницата М.Х. и оператор № 46 за ответницата М.А., като при сравняване на
информацията за стойността на наличните стоки между складовата програма от централния
компютър с данни от счетоводството е установена разлика, изразяваща се в липса по
счетоводни данни в общ размер от 66 740,95 лв, като нанесените по този начин вреди все са
в вследствие на занижаване на продажните цени. Съставен е Акт за начет (вх.№ 2 от
15.01.2020 г. във входящия дневник на ищеца, и № Р-6005 от 14.01.2020 г. на ЦКС-
гр.София). Посочено е, че манипулациите на продажните цени са започнА. на 06.05.2017 г. и
са преустановени на 28.07.2019 г., извършвани са от двете ответници в часове, съвпадащи с
работното им време.
Твърди се, че връчване на Акта за начет, ответниците са подали възражения, и
след разглеждане на възраженията със заключение от 07.02.2020 г. ревизиращият орган е
потвърдил констатациите за причинените вреди и предлага да бъде потърсена пълна
имуществена отговорност за посочените суми в Акта за начет по чл.21 и сл. от ЗДФИ.
Твърди се, че за посочената на Акта за начет сума ищцовата ПК е подала
заявление по чл.417 от ГПК, по което е образувано гр.д.393/2020 г. на РС-Айтос, и след
подадени възражения от длъжниците против издадената Заповед за изпълнение по чл.417
ГПК, ищцовата кооперация е предявила иск за установяване на вземането си за вреди в
размер на 60 294,46 лв главница по акта за начет и лихва в размер на 10 479,27 лв за
периоди от 06.05.2017 г. до 15.01.2020 г. в размер на 8089,01 лв и от 16.01.2020 г. до
05.06.2020 г. в размер на 2 378,26 лв, ведно със законната лихва от 09.06.2020 г. до
изплащане на вземането.
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.21, вр.чл.23, ал.1
ЗДФИ и чл.86 ЗЗД, вр.чл.26 ЗДФИ.
Ответниците са оспорили като неоснователни предявените искове, като в
законовия срок са подали писмен отговор на исковата молба. Въвеждат се твърдения за
нарушаване на процедурата по финансова ревизия – не е ясно лицето, подписало заповедта
за финансова ревизия № 209 от 02.12.2019 г., липсва предметен обхват на финансовата
инспекция, липсва отчетен период, не е спазен срокът за извършване на инспекцията, не е
изготвен доклад за извършената финансова инспекция. Твърдят се нарушения и на
процедурата по издаване на акта за начет – липса на констатации за противоправни действия
и бездействия на начетените лица, причини, нарушени законови разпоредби и причинна
връзка; недопустимо привличане на лицата към пълна имуществена отговорност както за
вреди, причинени умишлено, така и за вреди от липси. Оспорва се предявяването на иска
при солидарна отговорност на ответниците. Твърди се, че вредата е формулирана общо на
акта за начет, и не е ясно каква част от вредата е от липса на стоки и каква част е липса на
парични средства. Твърди се, че актът не отговаря на изискванията на чл.44, ал.1 от
ППЗДФИ, и поради неизпълнение на процедурата не може да се ползва с формална
доказателствена сила. Сочи се, че инвентаризацията не е извършена в присъствие на
начетените лица, които не са били уведомени за проверката, както и, че поради липсата на
извършвани инвентаризации до този момент, вкл. при постъпване на работа от начетените
лица, не е ясно какви стоки са били налични при постъпване на работа на ответниците.
Оспорва се качеството на МОЛ на двете ответници. Твърди се, че цените на стоките са
определяни устно от Председателя на кооперацията, който лично е проверявал и приемал
дневните обороти от магазина. Сочи се, че не е проведено и общо събрание за търсене на
отговорност от виновните лица съгласно чл.15, ал.4, т.15 от ЗК.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил частично
предявените искове, като е приел за установено, че ответниците дължат при условията на
солидарна отговорност на ищцовата потребителна кооперация, сумите: 60 294,46 лв -
главница и 8 089,01 лв – законна лихва за забава за периода от 06.05.2017 г. до 15.01.2020 г.,
ведно със законната лихва от 09.06.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми по
6
ч.гр.д.392/2020 г. на АРС, потвърдена в тази й част с определение № I-260629 от 23.10.2020
г. по ч.гр.д.2439/2020 г. на БОС, е издадена заповед № 181/22.06.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. Със
същото решение е прекратено като недопустимо производството за сумата от 2 378,26 лв -
лихва за забава за периода от 16.01.2020 г. до 05.06.2020 г. Съобразно постановения
резултат, ответниците са осъдени да заплатят на ищцовата кооперация съдебно деловодни
разноски - за заповедното производство - 1367,85 лв държавна такса; 3864,38 лв адвокатско
възнаграждение и 752,88 лв ДДС върху адв.възнаграждение; и за исковото производство – 2
609 лв, а ищцовата Потребителна кооперация е осъдена да заплати на ответниците съдебно
деловодни разноски в размер на 110,80 лв съобразно прекратената част на исковото
производство.
Решението на АРС е обжалвано само от ответниците, поради което е висящо пред
настоящото инстанция само в частта му, с която исковете са уважени и са присъдени
разноски, а в прекратителната си част, решението е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на допустимостта на решението следва да се посочи, че съдът
споделя изводите на първоинстанционния съд, че предявените искове по чл.422, вр.чл.415 от
ГПК са допустими за сумите: 60 294,46 лв - главница и 8 098,01 лв - законна лихва за забава
периода от 06.05.2017 г. до 15.01.2020 г., ведно със законната лихва от 09.06.2020 г. до
изплащане на вземането. Съдът намира за неоснователно оплакването за частична
недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по незаявено в исковата молба
основание за виновно причинени вреди, доколкото с исковата молба не се твърди да е
налице умишлено причинена вреда. В исковата молба сумата от 60 294,46 лв се претендира
на основание Акт за начет, съставен на ответниците. В процесния Акт за начет, е посочено,
че за посочената в него сума, „на основание чл.21, ал.1, т.1 и т.2, и ал.2, чл.22 и чл.24 от
ЗДФИ и във вр.чл.63, ал.2 от ЗК“ на ответниците следва да бъде потърсена пълна
имуществена отговорност за установената липса на стоки и парични средства в общ размер
60 294,46 лв, т.е.едно от посочените основания за търсене на тази сума при условията на
пълна имуществена отговорност е за противоправно причинени вреди, установени при
финансова инспекция по ЗДФИ, които са пряка и непосредствена последица от поведението
на виновните лица, когато вредата е причинена умишлено.
По наведените оплаквания във въззивната жалба за неправилност на решението,
по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
Установява се от представените доказателства, че между ищцовата ПК и всяка от
ответниците е било налице трудово правоотношение, по силата на което всяка от
ответниците е изпълнявала длъжността „продавач-консултант“ в хранителен магазин в ***.
Предвид длъжността на всяка от ответниците и длъжностната характеристика за тази
длъжност, всяка от ответниците е имала качеството на материално-отговорно лице за
периода на изпълнение на трудовите си функции по трудовото правоотношение. Със
Заповед № 3/12.08.2016 г. на председателя на ищцовата ПК, на ответницата М.Х. е
възложено и да упражнява функциите на отговорник на хранителния магазин, като
организира и ръководи цялостната дейност в магазина.
Установява се се от представените доказателства, че със Заповед № 209 от
02.12.2019 г. на Председателя на ЦКС, подписана от Директор на Дирекция „Финансов
контрол“, съгласно представено пълномощно (л.59), е възложена тематична финансова
7
ревизия в ищцовата кооперация, следствие на която е съставен процесният Акт за начет на
двете ответници за проверения отчетен период от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г.
С Акта за начет са констатирани три вида вреди – липса на парични средства от
неправомерно занижаване на цените на лотарийните билети в размер на 22 183,46 лв; липса
на стоки съгласно извършена инвентаризация в размер на 880,24 лв; и липса на парични
средства от неправомерно занижаване на цените на стоките в обекта в размер на 60 294,46
лв. Доколкото за първите два вида липси /липса на парични средства от неправомерно
занижаване на цените на лотарийните билети в размер на 22 183,46 лв и липса на стоки
съгласно извършена инвентаризация в размер на 880,24 лв/ е прието от ревизора, че са
възстановени от ответниците, предмет на настоящото производство е пълна имуществена
отговорност („на основание чл.21, ал.1, т.1 и т.2, и ал.2, чл.22 и чл.24 от ЗДФИ и във
вр.чл.63, ал.2 от ЗК“) само за установената липса на парични средства в размер на 60 294,46
лв, причинена от „неправомерно занижаване на цените на стоките“, ведно със законната
лихва върху главницата в размер на 8 098,01 лв към дата 15.01.2020 г. Също така, предвид
декларацията от двете ответници, че третият продавач в магазина - Ш. Х. Х., няма достъп до
централния компютър и не въвежда доставка на стоки, ревизорът е достигнал до извод, че
вредите за липси на парични средства, причинени от неправомерно занижаване на цени на
стоки следва да се търсят само от ответниците М.Х. (оператор № 42) и М.А. (оператор №
46).
Двете ответници са подали възражения срещу Акта за начет, по които е изготвено
заключение от финансовия ревизор, с което той е потвърдил констатациите за причинени
вреди на кооперацията и е приел, че на двете ответници, в качеството им на продавач-
консултанти в магазин „КООП“ в с.Ясеново, следва да се потърси пълна имуществена
отговорност за липса на парични средства в размер на 60 294,46 лв, причинени от
манипулиране на продажните стоки на цените в посока тяхното занижаване, ведно с лихвата
до окончателното издължаване на главницата.
На основание Акта за начет, ПК „Луда Камчия“ с.Трънак е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против двете ответници, при условията на
солидарност, за сумата от 60 294,46 лв – главница, 8 098,01 лв - законна лихва за забава
периода от 06.05.2017 г. до 15.01.2020 г., 2378,26 лв – законна лихва за забава за периода
16.01.2020 г. – 05.06.2020 г., ведно със законната лихва от 09.06.2020 г. до изплащане на
вземането и разноски. По подаденото заявление, по ч.гр.д.393/2020 г. на РС-Айтос, след
частичната му отмяна от БОС по ч.гр.д.2439/2020 г., против двете ответници, в качеството
на длъжници на ПК „Луда Камчия“ с.Трънак е издадена Заповед № 181 от 22.06.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, при
условията на солидарност, за сумата от 60 294,46 лв - главница и 8 098,01 лв - законна лихва
за забава периода от 06.05.2017 г. до 15.01.2020 г., ведно със законната лихва от 09.06.2020 г.
до изплащане на вземането и разноски до размера на 1 376,85 лв държавна такса и 3 864,38
лв адвокатско възнаграждение. След постъпили възражения от длъжниците на основание
чл.414 от ГПК, е подаден настоящият иск.
От заключението по приетата по делото ССчЕ, се установява, че в търговския
обект - магазин „КООП“ с.Ясенова, в който са работили двете ответници, се води
аналитично счетоводство чрез въведена номенклатура за всяка стока, получена в магазина,
която се осъществява с програмен продукт „Детелина“, разработка на „Елтрейд“ ООД.
Получените стоки се въвеждат /заприходяват/ веднъж по доставни цени на основание
първичен счетоводен документ при доставката и в отделна база данни по продажни цени за
целите на търговската дейност в обекта. Въведените стоки по продажни цени се изписват с
ПОС терминала при всяка продажба. Така във всеки един момент от базата данни могат да
се проверят наличностите, съответно тяхната обща доставна и продажна стойност. Вещото
лице сочи, че установената липса на парична средства от 60 294,46 лв по акта за начет
8
произтича от несъответствието, изразяващо се в разлика между цената на придобиване на
стоките, тяхното заприходяване, и продажната им цена в посока намаление. За изследвания
период от 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г. са извършвани перманентни продажби през
различни дати, аналитично описани по видове стоки и суми, установени като разлика от
занижени продажни цени. В тази връзка към заключението от вещото лице е представена
аналитична справка за разликата в цените от извършените продажби на стоки за процесния
период, от която е видно извършените продажби на стоки на намалени цени, датите на
извършените продажби и съответно разликата в цената за всяка от стоките, предмет на
извършените продажби, възлизаща общо за всички продадени стоки на 60 294,58 лв. Вещото
лице е посочило, че от ПП „Детелина“ се установява, че въведените данни са от оператор с
код за достъп 42 (отв.М.Х.) и оператор с код за достъп 46 (отв.М.А.).
При така установената, и възприета и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, по наведените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:
Предвид вписаните данни по партидата на ищеца в Търговския регистър, ищецът
е сред кръга на лицата по чл.63, ал.1 от ЗК. Съгласно чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗК, на
кооперациите, кооперативните и междукооперативните предприятия и кооперативните
съюзи се извършва финансов контрол на всеки тригодишен период от специализираните
финансово контролни органи към националните кооперативни съюзи, като за тази дейност
се прилага глава втора, раздел четвърти "Последващи мерки" и глава трета "Имуществена
отговорност" от ЗДФИ и глава тридесет и първа от ГПК "Производство по финансови
начети".
Ответниците имат качеството на лице по чл.23, т.1 ЗДФИ с оглед изпълняваната
от тях длъжност "продавач-консултант".
В конкретния случай, процесният Акт за начет е изготвен при извършена
финансова инспекция на ищцовата ПК, на основание чл.63 ЗК, с период на проверката
09.12.2019 г. – 23.12.2019 г., поправено на 15.01.2020 г., с подпис на лицето, извършило
поправката.
Съдът намира за неоснователни оплакванията на въззивниците, че съдът не е
изследвал възражението за допуснати нарушения на процедурата по възлагане на
финансовата ревизия, изразяващи се в липсата на надлежното делегиране на права,.
Ревизията е възложена от лице, оправомощено, съгласно представеното по делото
пълномощно, от Председателя на ЦКС, за назначаване на финансовата ревизия.
Неоснователни са, според настоящия състав и оплакванията за липса на предметен обхват на
заповедта за възлагане на финансовата инспекция, в която не е посочено какви са задачите
на възлаганата ревизия, отчетния период, който същата следва да обхване, длъжностното
лице, което да осъществява текущ контрол по време на инспекцията, съотв.не е съобразил,
че посочената заповед е издадена в нарушение на чл.14, ал.2 от ППЗДФИ, което
представлява изначално нарушение на процедурата по съставяне на акта, поради неспазване
на изискванията на форма – липса на разпоредителна част с ясно определени права,
задължения и начин на нейното изпълнение. Макар в заповед № 209/02.12.2019 г. на
Председателя на ЦКС, да не са изброени подробно задачите, поставени на ревизията,
посочването в заповедта, че е възложено извършването на „тематична финансова ревизия“,
според настоящия състав, не представлява нарушение на чл.14, ал.2 от ППДЗФИ. Заповедта
съдържа останалите реквизити по чл.14, ал.2 от ППДЗФИ, поради което съдът приема, че не
е налице допуснато нарушение на процедурата по назначаване на финансовата ревизия,
което нарушение да води до незаконосъобразност на съставения Акт за начет.
Неоснователно е, според съда, твърдението на въззивниците, че съдът не е
съобразил, че ревизията е обхванала период, който излиза извън периода на осъществяване
9
на трудови функции в ищцовата кооперация на едно от проверяваните лица. Както се посочи
по-горе, крайният момент на периода за извършване на ревизията е поправен от лицето,
издало заповед № 209/02.12.2019 г., видно от положения подпис срещу поправката.
Съставеният Акт за начет съдържа реквизитите по чл.43, ал.2 ППЗДФИ,
документиран е, връчен е на проверяваните лица, които са подали възражения срещу акта.
Възраженията им са обсъдени и е съставено мотивирано писмено заключение от финансовия
инспектор по Акта за начет (чл.22, ал.4 ЗДФИ) (л.10 и сл.от гр.д.2337/2020 г. на БОС).
Съдът намира за основателни обаче, оплакванията на въззивниците, че не са
изследвани и преценени възраженията за допуснати нарушения по чл.17, ал.1 и ал.3 от
ЗДФИ и чл.16–22 от ППЗДФИ. По делото не са представени доказателства за изготвен
ревизионен доклад на финансовия инспектор (чл.16-чл.20 ППЗДФИ), нито такъв доклад да е
бил връчен на ответниците като проверявани лица, което представлява съществено
нарушение на процедурата по съставяне на акта за начет.
С оглед обстоятелството, че в Акта за начет като основание за търсене на пълна
имуществена отговорност от двете ответници са посочени чл.21, ал.1, т.1 и т.2 ЗДФИ, съдът
намира за основателно и оплакването на въззивниците, че съдът не е обсъдил възражението
им за нарушение на чл.12, т.2 от ППЗДФИ. Основателно е оплакването и, че от приложения
към Акта за начет протокол № 1/04.11.2019 г. за резултатите от „инвентаризацията“ на
търговския обект, не става ясно описаните в него „липси“ по какъв начин са установени и за
какъв проверяван период се отнасят.
С оглед така съставения Акт за начет, посочването в него на две основания за
търсене на пълна имуществена отговорност, липсата на конкретизация на вредите, които се
претендират на едното или на другото основание, както и предвид факта, че в Акта за начет
едновременно е посочено като основание чл.21, ал.1, т.2 ЗДФИ, но и посочване, че вредата
от 60 294,46 лв е в резултат на неправомерно намаляване на продажните цени на стоките,
съдът намира, че процесният Акт за начет не е редовно издаден при спазване на
изискванията на ЗДФИ и не се ползва с презумптивна доказателствена сила, съгласно чл.22,
ал.5 ЗДФИ.
Доколкото в Акта за начет като основание за търсете на пълна имуществена
отговорност е посочено чл.21, ал.1, т.2 ЗДФИ, основателни са оплакванията на
въззивниците, че „инвентаризацията“ няма как е била извършена коректно без начална база
данни за сравнение с данни от предхождаща инвентаризация, след като от заключението на
вещото лице се установява, че в ищцовата кооперация не са извършвани инвентаризации на
обекта през ревизирания период /2017 г. – 2019 г./, нито преди това. Основателно е
твърдението на въззивниците, че след като не е изпълнявано задължителното изискване на
ЗСч за извършване на инвентаризации поне веднъж годишно, счетоводството на ищеца не е
било водено редовно, което поставя под съмнение истинността на счетоводните данни, въз
основа на които са формирани констатациите за липси в акта за начет, включително и по
отношение на техния размер.
Дори да се приеме, че представеният Акт за начет установява нанесена на
кооперацията вреда в размер на 60 294,46 лв (потвърдена и от заключението на вещото лице
по ССчЕ), настоящият състав приема, че е неоснователно търсенето на тази вреда от
ответниците като пълно имуществена отговорност на основание чл.21 от ЗДФИ.
Съдът намира за основателно оплакването на въззивниците за наличие на
неяснота и на противоречие в Акта за начет досежно характера на вредата от 60 294,58 лв,
причините за настъпването й, и основанието, на което е посочено, че от двете лица следва да
се търси пълна имуществена отговорност. Съгласно чл.21, ал.1 ЗДФИ, за противоправно
10
причинени вреди на организациите по чл.4, т.1 ЗДФИ, в случая – по чл.63 ЗК, каквато се
явява и ищецът, установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и
непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна имуществена
отговорност, когато: вредата е причинена умишлено (т.1), или от липси (т.2), или е
причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения (т.3). В настоящия
случай не се твърди, че вредата е причинена не при или по повод изпълнение на служебните
задължения. Такава констатация няма и в Акта за начет. В Акта за начет е посочено, че за
сумата от 60 294,46 лв от двете ответници следва да бъде потърсена пълна имуществена
отговорност, „на основание чл.21, ал.1, т.1 (умишлено причиняване на вредата) и т.2 (вреда,
причинена от липси)“ от ЗДФИ, без да е конкретизирано каква част от вредата се търси на
основание чл.21, ал.1, т.1 ЗДФИ, и каква част – на основание чл.21, ал.1, т.2 ЗДФИ.
Неоснователно е претендирането на вреда от 60 294,46 лв на основание чл.21,
ал.1, т.2 ЗДФИ - липси, тъй като вредата не е с неустановен произход - в Акта за начет
изрично е посочено, че вредата от 60 294,46 лв е в резултат от „многократно извършвани
при продажбата на стоки и лотарийни билети, неправомерни своеволни промени на
продажните цени“), поради което не е налице основание по чл.21, ал.1, т.2 ЗДФИ, за търсене
на пълна имуществена отговорност от ответниците. В този смисъл е основателно
оплакването на въззивниците, че обжалваното решение е неправилно и по отношение на
съдържащите се в акта за начет констатации и основания за съставянето му, и по-конкретно
относно констатациите в Акта за начет за липси.
Съдът намира, че в случая не е налице основание за търсене на пълна
имуществена отговорност и по чл.21, ал.1, т.1 от ЗДФИ, тъй като не е доказано вредата да е
причинена умишлено. Умишлено причиняване на вредата е налице когато работникът или
служителят осъзнава, че поведението му е противоправно, осъзнава вредните последици,
които ще настъпят от него и иска или допуска тяхното обективиране чрез поведението си (в
този смисъл е Решение № 69/21.05.2012 г. по гр.д.№ 516/2011 г. на ВКС, ІV г.о.). Когато са
налице условията за търсене на пълна имуществена отговорност, финансовите инспектори
съставят акт за начет (чл.22, ал.1 ЗДФИ). Актът за начет представлява официално
удостоверяване на определени факти, изхождащо от надлежен държавен орган и извършено
по надлежния ред, а за да има предвидената в чл.22, ал.5 ЗДФИ законна доказателствена
сила, той следва да е редовен и да съдържа реквизитите, визирани в чл.43, ал.2 ППЗДФИ,
както и да е подкрепен с доказателства относно съдържащите се в него констатации (чл.22,
ал.2 ЗДФИ и чл.44, ал.1 ППЗДФИ). Предмет на законната доказателствена сила на акта за
начет са съдържащите се в него фактически констатации относно непозволеното деяние на
начетеното лице, вредите и техния размер, както и причинната връзка между деянието и
вредите, като съдът е задължен да приеме, че те са се осъществили така, както са
удостоверени, тъй като фактическите констатации в акта за начет се считат за истински до
доказване на противното, съгласно чл.22, ал.5 ЗДФИ. Както се посочи по-горе, в случая
съдът намира за оборена формалната доказателствена сила на процесния Акт за начет по
отношение на характера на вредата от 60 294,46 лв, както и по отношение на наличието на
основание по чл.21, ал.1, т.1 ЗДФИ за търсене на пълна имуществена отговорност от двете
ответници.
11
С решение № 69 от 21.05.2012 г. по гр. дело № 516/2011 г. на ВКС, ІV г. о.,
постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че: "Вредата е причинена умишлено, когато
работникът или служителят осъзнава, че поведението му е противоправно, осъзнава
вредните последици, които ще настъпят от него и иска или допуска тяхното обективиране
чрез поведението си. Тъй като деецът във волевия си акт може пряко да цели увреждането
или да допуска настъпването му, умисълът може да бъде пряк или евентуален, като
законодателят в чл.21 ЗДФИ не поставя ограничение за формата на умисъла. Не е нужно
деянието да е и престъпление, за да е допустимо реализиране на пълна имуществена
отговорност за отчетнически риск по реда на начетното производство". Законът изисква
вредата да е причинена умишлено. Вината на лицето по чл.23 ЗДФИ се предполага до
доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), като върху него тежи тежестта да докаже, че няма
вина за настъпването на вредоносния резултат и че следва да бъде освободен от
отговорност. Умисълът обаче, според настоящия състав, не се предполага и подлежи на
доказване. В този смисъл Решение № 85/13.03.2009 г. по гр.д.№ 219/2008 г. на II г.о., ВКС.
Доказването на умисъл е необходимо, тъй като само фактическите констатации в акт за
начет се ползват с доказателствена сила, но не и изложените в него правни изводи относно
формата на вината. При деликтната отговорност, каквато по характера е и отчетническата
отговорност, се предполага само небрежността, а не всяка вина.
Съдът намира, че на първо място, доказване на такова знание по делото не е
проведено. В настоящия случай от ищецът претендира исковата сума на основание по чл.21,
ал.1, т.1 от ЗДФИ, позовавайки се на Акта за начет, и на приложените към него извлечения
от складовата програма, твърдейки, че единствено МОЛ имат възможност да извършат
манипулиране на продажните цени на стоките и лотарийните билети, както и, че през
времевия период на извършване на манипулациите, ответниците са били в трудовоправни
отношения с ищеца, имали са качеството на МОЛ, и са били на работа в търговския обект. В
изготвеното заключение (л.11 от гр.д.2337/2020 г. на БОС), ревизиращият орган се позовава
на приложените „Списък-събития“, от който се установява намаляването на цените на
стоките в централния компютър, непосредствено след това – продажбата на стоката и
веднага след това – връщането на действителната продажна цена. Посочено е, че във
времевия диапазон на извършване на тези промени на цените, на работа са били ответницата
М.Х. с операторски № 42 и ответницата М.А. с операторски № 46. Заключението на
ревизорът, че никой друг, освен МОЛ не е имал достъп до компютъра, се опровергават от
самите справки „Списък-събития“, приложени към Заключението, от които се установява, че
по време на работа на някоя от двете ответници, манипулации в програмата са били
извършвани и от оперативен № 40, който е редактирал артикули, вкл.по отношение на
“надценка“ и „баркод“. Така представените справки разколебават не само изводите за знание
от страна на двете ответници, че с действията си причиняват вреди на кооперацията, но и
извода, че е доказано така извършваните манипулации да са извършвани изобщо от
ответниците.
По изложените съображения, съдът намира, че искът за установяване, че двете
ответници дължат при условията на солидарна отговорност на ищеца сумите от 60 294,46 лв
- главница за причинени вреди на ищеца, установени с Акт за начет вх.№ Р-6005/14.01.2020
г. на ЦКС гр.София, и 8 089,01 лв - законна лихва за забава за периода от 06.05.2017 г. до
15.01.2020 г., ведно със законната лихва от 09.06.2020 г. до окончателното изплащане, са
неоснователни и недоказани.
12
В допълнение към изложеното следва да се посочи, че съдът намира за
основателни и оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е
разгледал, поради което не е установил изначална опороченост на процедурата по
издаването на Акта за начет, а именно – липсата на доказателства към него за изпълнение на
изискванията на чл.16, чл.17, чл.18 и чл.19 от ППЗДФИ, поради което неправилно съдът е
приел, че актът за начет е съставен по предвидения за това ред и форма, предвидени в ЗДФИ
и ППЗДФИ и се ползва с доказателствена сила.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
Поради несъвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него да се постанови решение, с което исковете се
отхвърлят.
При така постановения резултат, на въззиваемите-ответници следва да се
присъдят съдебни разноски за двете инстанции съобразно представените доказателства и
списък на разноските по чл.80 ГПК, както следва: на въззиваемата М. М. Х.: 1400 лв за
първоинстанционното производство (от които 1300 лв – за заплатено адв.възнаграждение и
100 лв за заплатено възнаграждение на вещо лице) и общо 3283,84 лв за въззивното
производство (от които 683,84 лв – за заплатена държавна такса и 2600 лв – за заплатено
адв.възнаграждение); на въззиваемата М. Х. А.: 1400 лв за първоинстанционното
производство (от които 1300 лв – за заплатено адв.възнаграждение и 100 лв за заплатено
възнаграждение на вещо лице) и общо 3288,82 лв за въззивното производство (от които
688,82 лв – за заплатена държавна такса и 2600 лв – за заплатено адв.възнаграждение).
Предвид материалния интерес и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира за
неоснователно възражението на въззиваемата страна за прекомерност на заплатеното от
всяка от въззивниците.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 260074/17.06.2021 г. по гр.д.771/2020 г. по описа на
Районен съд - гр.Айтос, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която съдът е признал за установено в
отношенията между Потребителна кооперация „Луда Камчия", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Трънак, Община Руен, обл. Бургас, и М. М. Х. и М. Х. А.,
че М. М. Х. и М. Х. А. дължат при условията на солидарна отговорност на Потребителна
кооперация „Луда Камчия", следните суми: 60 294,46 лв - главница и 8 089,01 лв - законна
лихва за забава за периода от 06.05.2017 г. до 15.01.2020 г., ведно със законната лихва от
09.06.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д.392/2020 г. на PC-Айтос е
издадена заповед № 181/22.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, както и В ЧАСТТА, с която М. М. Х. и М.
Х. А. са осъдени да заплатят на Потребителна кооперация „Луда Камчия" с.Трънак съдебно-
13
деловодни разноски съобразно уважената част от исковите претенции, както следва: в
заповедното производство - 1367,85 лв държавна такса; 3864,38 лв адвокатско
възнаграждение и 752,88 лв ДДС върху адв.възнаграждение и в исковото производство – 2
609 лв, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на Потребителна кооперация „Луда
Камчия", ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Трънак, Община Руен, обл.
Бургас, за приемане за установено, че М. М. Х. с ЕГН ********** и М. Х. А. с ЕГН
**********, дължат при условията на солидарна отговорност на Потребителна кооперация
„Луда Камчия" с.Трънак, ЕИК *********, следните суми: 60 294,46 лв - главница и 8 089,01
лв - законна лихва за забава за периода от 06.05.2017 г. до 15.01.2020 г., ведно със законната
лихва от 09.06.2020 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д.392/2020 г. на
PC-Айтос е издадена заповед № 181/22.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Луда Камчия", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Трънак, Община Руен, обл. Бургас, да заплати на М. М. Х.
с ЕГН **********, съдебно-деловодни разноски, както следва: 1400 лв (хиляда и
четиристотин лева) за първоинстанционното производство, и общо 3283,84 лв (три хиляди
двеста осемдесет и три лева и осемдесет и четири стотинки) за въззивното производство.
ОСЪЖДА Потребителна кооперация „Луда Камчия", ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Трънак, Община Руен, обл. Бургас, да заплати на М. Х. А.
с ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски, както следва: 1400 лв (хиляда и
четиристотин лева) за първоинстанционното производство, и общо 3288,82 лв (три хиляди
двеста осемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки) за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14