МОТИВИ към присъда № 8/14.05.2020 г.,
постановена
по НОХД № 34/20 г. по описа на СОС
Подсъдимият
Л.Г.В., е предаден на съд за това, че на:
1.
На 21.01.2020
г., е държал повече от три археологически обекта, а именно осем бр., които не
са идентифицирани и регистрирани по реда, регламентиран в Закона за културното
наследство и и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда за извършване на
идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности. НК
Престъпление по чл. 278, ал. 6, пр. „трето“ от НК.
2.
На 21.01.2020
г. в дома си противозаконно е държал оръдия - 2 /два/ бр. саморъчно направени
металдетектора, за които е знаел, че са предназначени за търсене на
археологически обекти
Престъпление по чл. 277а, ал. 7 от НК.
Окръжна
прокуратура поддържа така повдигнатите
и предявени обвинения срещу подсъдимия. В пренията излага доводи, че
събраните по делото доказателства са в достатъчен обем и по категоричен начин
се установява виновно участие в престъпленията, в които е обвинен.
Предлага на подс. В. да бъде наложено наказание над средния към
максималния размер и за двете престъпления, както за наказанието лишаване от
свобода, така и за предвидената от законодателя глоба.
Процесуалният
представител на подс. В. счита обвиненията за недоказани. Излагат се доводи за
липса умисъл, за некомпетентност на вещото лице по назначената СНЕ и репресия
по отношение на подсъдимия. Моли за
постановяване на оправдателна присъда.
Подс.
В. в обясненията си твърди, че събраните доказателства по предходно досъдебно
производство не доказвали вината му, но въпреки това е сключил споразумение и
бил осъден. Твърди да му е оказван натиск от полицейски служители за донасяне
на информация срещу иманяри и поради отказ, се е стигнало и до настоящото
производство. Оспорва заключението на вещото лице с убеждението, че приложените
като веществени доказателства предмети са „боклуци“ и нямат никаква стойност –
било то археологическа или парична.
В
последната си дума подс.В. не се признава за виновен. Заявява,че дори не е
знаел, че процесните вещи се намират в дома му.
Съдът
след като съобрази становищата на страните и обсъди събраните доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
На
21.01.2020 г. св. И. И. видял пред магазин паркиран автомобил, в който били
подс. В. и още едно лице. Те разглеждали някакви предмети, с наведени глави.
Свидетелят се усъмнил в действията им, тъй като имал информация, че подс. В. е
криминално проявен. Понеже не бил дежурен, се обадил на колегите си от РУ МВР
Тутракан да предприемат действия по извършване на проверка.
На
място пристигнал полицейският служител Б. Х.. След като установил самоличността
на подсъдимия и намиращия се в
автомобила гражданин – С А, св. Х. попитал подс. В. дали има в себе си
предмети, които да представляват археологически обекти. Подсъдимият, от своя
страна , заявил, че в джоба на панталона си в найлонов плик държи една монета
от „римско време“ и ще предаде монетата доброволно
на органите на реда. Това дало основание на полицейските органи да предположат,
че подс. В. държи подобни предмети и в дома си, поради което са предприети
действия по претърсване и изземване в жилището му.
При
извършеното процесуално действие, което впоследствие е било одобрено от Окръжен
съд гр. Силистра са били намерени и иззети множество предмети, както следва :
От стая, пригодена за спалня, от малко
панерче, поставено върху ракла към легло са намерени и иззети 1 бр. метален
предмет с кръгла форма и с неопределено изображение от едната страна. В тази
стая са били намерени и описани, но без
да бъдат иззети 4 бр. книги с надписи: „DOROTHEUM“, „Нумизматика на
България“ и „BYZANINE COINS AND THEIR VALUES, „ROMAN COINS AND THEIR VALUES“ -
каталози c изобразени монети.
От стая с дървена врата, пригодена за спалня
(видимо необитаема) върху легло е намерена и иззета черна раница с надпис
„Reebok“, съдържаща 1 бр. саморъчно направен металдетектор с дървена основа,
оборудван със слушалки и пулт за управление; 1 бр. права лопата с къса дървена
дръжка; 1 бр. керамична фигура е неправилна форма.
На перваза на
тухлена пристройка са намерени и иззети 5 бр. метални предмети с овална форма и
различен диаметър, 1 бр. метален предмет с форма на кръст; 1 бр. овален предмет
с форма на халка; 1 бр. метален предмет с форма на цифрата „осем“ и 2 бр.
предмети със синкаво-зеленикав цвят.
От страничен
джоб на ляв ръкав на камуфлажно яке, закачено на закачалка в стая, пригодена за
кухня са намерени и иззети 2 бр. метални предмети е овална форма, поставени в
малки полиетиленови пакетчета, като единият предмет от едната страна има
изображение на глава и е с диаметър 2,4 см., а вторият – също с изображение на
глава и с диаметър от 3,4 см.
От друга стая,
пригодена за спалня, поставен на земята до прозорец, зад перде е намерен и
иззет 1 бр. саморъчно направен уред (металдетектор) с пулт за управление с две
копчета и облепен в едната си част с тиксо с зелен и жълт цвят.
При извършения
оглед на металдетекторите е установено,
че са в изправност и при включването им
от тях се чува ясен звук. Всичките им части са били видимо зацапани и със следи
от явна употреба.
От
заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза е видно, че и
двата металдетектора са нестандартно производство /самоделно направени/. Според
вещото лице те са предназначени за работа на сушата. Отличават се с ниска
чувствителност. Използват се при търсене на черни и цветни метали в земята на
дълбочина не повече от 30 см. По изходящите им сигнали не може да се установи
вида и големината на метала. По металдетекторите липсват обозначения, сочещи
техните марка, модел и фабричен номер, но въпреки това са годни за употреба по
предназначение. Всеки един от тях представлява техническо средство, което би
могло да се използва при теренни археологически проучвания за недеструктивно
откриване на недвижими и движими археологически културни ценности на сушата.
От
заключението на вещото лице по
назначената СНЕ е видно, че част от веществените доказателства представляват
движими културни ценности съгласно чл. 7 от ЗКН и чл. 146, ал.1 от ЗКН.
От общо
иззетите и приложени по делото веществени доказателства, осем са относими към
предмета на делото и обхващат хронологическите граници от IV в. пр. Хр. до V в.
н.е., а именно:
1. Обект
№ 2. Керамичен предмет/ Капак, античен период;
2. Обект
№ 3.1. Кръст, X-XI в.;
3. Обект
№ 3.2. Апликация, IY-III в. пр. Хр.
4. Обект
№ 3.3. Фибула, IV-III в. пр. Хр.
5. Обект
№ 3.6. Монета. Римска империя, III в.
6. Обект
№ 3.7. Монета. Римска империя, III в.
7. Обект
№ 3.8. Монета, неопределена]
8. Обект
№ 5. Монета. Римска империя, Барбиа Орбиана (225-227)
Материалът, от
който са изработени предметите, обект на експертизата, са бронз, сплави на
медта и сребро.
Съгласно
разпоредбите на чл. 7 от ЗКН и чл.4, ал. 1-3 от Наредба № Н- 3/03.12.2009 г.,
издадена от Министерство на културата за реда за извършване на идентификация и
водене на регистъра на движими културни ценности, гореописаните културни
ценности подлежат на идентификация. Същите не са идентифицирани и регистрирани
по съответния ред по Глава VI, Раздел
II, чл. 96-98 от ЗКН и Раздел II, чл. 8-19 и Раздел III, чл. 20-23 от Наредба №
Н-3 на Министерство на културата. За тях не е съобщено и в най-близките по
територия регионални исторически музеи.
При
така установената фактическа обстановка и подлагайки на логически анализ
събраните по делото доказателства -
свидетелските показания на полицейските служители, вземайки предвид
и заключенията на вещите лица, съдът
достигна до правни изводи, че подс. В. е довършил от обективна и субективна
страна, в условията на реална съвкупност,
престъпленията , в които е обвинен.
Възраженията
на подс. В. и защитата му за несъставомерност на деянията, и недоказаност на
същите се приемат само като защитна версия, още повече, че същата противоречи
на доказателствения материал.
Относно престъплението по чл. 277а, ал.7 от НК.
От
обективна страна – подсъдимият В. на процесната дата, в дома си, противозаконно е държал два самоделно
направени металдетектора, които са били с видими следи от използване –
зацапване с засъхнала пръст и трева.
При
извършеното претърсване не са били
открити съответни разрешителни за търсене на археологически обекти. Търсенето
на археологически обекти се извършва по строго определен ред, предвиден в ЗКН,
а доказателства за задвижена такава процедура няма.
Касае
се за формално престъпление. То е довършено тогава, когато има установена
фактическа власт върху оръдие, което е можело да бъде използвано, или вече е
използвано, за търсене на археологически обекти, без значение чия е
собствеността.
В настоящия
казус процесните металдетектори представляват такива технически средства,
чрез които могат да се извършват дейности, насочени към търсене и откриване на
културни ценности и археологически обекти. Вещото лице е категорично в своето
заключение, че предоставените за изследване обекти са годни за употреба по
предназначение и представляват технически средства, които могат да се използват
при теренни археологически проучвания за недеструктивно откриване на движими и
недвижими археологически обекти и културни ценности на сушата.
„Държането“ като изпълнително деяние по чл.
277а, ал.7 от НК е противозаконно, когато е обусловено от предназначението или
послужването с конкретното оръдие, за което привлеченото под отговорност лице
знае или предполага, че е предназначено или е послужило за търсене, съхранение,
изменение или пренасяне на археологически обекти. Ако и законодателят да е
декриминилизирал задължителната регистрация на металдетектори, когато те се
използват за хоби, следва да се посочи, че в настоящия случай фактическите
обстоятелства водят до друг извод, а именно,че процесните оръдия са послужили
за извършване на дейност, която далеч нахвърля понятието “хоби“.
В дома
на подс. В. са намерени различни
по вид и датировка предмети, които безспорно няма как бъдат извадени над
земната повърхност без използването на конкретно оръдие, а в настоящия казус
намерените металдетектори са били видимо зацапани с пръст и остатъци от
изсъхнала трева, и годни за употреба.
От субективна страна е налице форма на вината – пряк умисъл. Подс. В. е съзнавал общественоопасния
характер на престъплението, предвиждал е неговите общественоопасни последици и
е искал настъпването им.
Подсъдимият е
знаел , че техническите средства са годни за употреба и предназначени за търсене на археологически
обекти, и ги е използвали точно за това.
В тази връзка
съдът не прие възражението на подсъдимия за субективна несъставомерност на
деянието и чужда собственост върху металдетекторите. Направеният извод се
изгражда въз основа на логичен анализ на доказателствения материал. Подс. В. е
осъждан за престъпление по чл. 277а, ал.2 във вр. с ал. и чл., ал.2 от НК. В
дома му са намерени археологически обекти и металдетектори, годни за употреба и
с видими следи от използване. Отделно,
на инкриминираната дата, освен
иззетите археологически обекти, той доброволно е предал на полицейските органи
и една монета от „римско време“, която се е намира в джоба на панталона му.
По отношение на обвинението по чл. 278,
ал.6 от НК
От обективна страна – в дома подс. В.
са били намерени множество
предмети, от които 8 бр. са археологически обекти по вид, произход и
предназначение. Подс. В. е съзнавал, че те са продукт на човешка дейност от
минали епохи и представляват археологически обекти. В тази връзка е категорично
заключението на вещото лице, че инкриминираните и изследвани предмети
представляват движими културни ценности и се определят като движими
археологични обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗКН, респ. и движими културни
ценности по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗКН.
Подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние
"държане", тъй като предметите са били в негова власт, в дома му. Същите,
съобразно Закона за културното наследство и Наредба № Н-3/03.12.2009 г. за реда
за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни
ценности, е следвало да бъдат идентифицирани и регистрирани, което не е било
сторено от подсъдимия. Обстоятелството, че не може да се установи периода от
време, в който тези предмети са изваден от земята, не променя характера им на
археологически обекти и културни ценности.
"Археологическият
обект" по смисъла на чл. 278, ал.6 от НК е разновидност на
"културната ценност" по ал. 1 - 5 на чл. 278 НК, тъй като съгласно
чл. 2, ал. 1 ЗКН нематериалното и материалното недвижимо и движимо наследство
като съвкупност от културни ценности, които са носители на историческа памет,
национална идентичност и имат научна или културна стойност, биват обхванати от
общото понятие културно наследство.
В същото време
съгласно чл. 146, ал. 1 ЗКН археологически обекти са всички движими и недвижими
материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се или открити в
земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под вода, за които основни
източници на информация са теренните проучвания. Съгласно чл. 146, ал. 3 от ЗКН
недвижимите и движимите археологически
обекти имат статут на културни ценности с категория национално значение или
национално богатство.
От
своя страна културните ценности могат да бъдат публична и частна собственост /
чл.2,ал.3от ЗКН/, а тези, които са археологически обекти по смисъла на чл. 146,
ал. 1, произхождащи от територията и акваторията на РБ, са публична държавна
собственост / чл.2а, ал.1 от ЗКН/. Т.е всички предмети ,окачествени като
археологически обекти , след влизане на ЗКН в сила, са публична държавна собственост и идентификацията и регистрацията за тях са
задължителни, по изрично предвиден в Наредба № Н-3/ 03.12.2009 г. ред.
При
липса на идентификация и регистрация, те винаги са публична държавна
собственост, чието държане представлява престъпление и води до съставомерност
на деянието по чл. 278, ал.6 от НК.
В
настоящия казус е безспорно установено, че не е открита процедура по
идентификация и регистрация на веществените доказателства.
От субективна страна – подсъдимият е
действал умишлено, при форма на вина
пряк умисъл. Съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Изграждайки
линията си на защита, подсъдимият и
неговият защитник оспорват
съставомерността на престъпното деяние, както от обективна, така и от
субективна страна, по няколко линии:
Подсъдимият
отрича „държането“ на тези предмети с обяснението, че изобщо не е знаел, че
процесните археологически обекти са се намирали в тях, и за него те са
„боклуци“, но пък са били поставени в панерче, в полиетиленови пликчета, в
джобове на дрехи и т.н. /видно от протокол за претърсване и изземване/
В
последствие , защитата разработи друга версия – изразяване на съмнение относно
оригинал-реплика на процесните архитектурни обекти, като демонстрира недоверие
и досежно експертните знания и ценз на вещото лице и методите , които са
използвани при извършване на експертизата.
Нито
една от линиите на защита не може да се обвърже с наличните по делото
доказателства. Точно обратното, всяка една от тях говори за хаотични опити да се обори
обвинението, без в действителност да се посочат състоятелни съображения за
това.
Съдът
не приема, че са налице съмнения относно метода за датиране на определен
предмет и окачествяването му като археологически обект, тъй като не бил
използван специален начин за определяне на химически състав на обектите.
Подобен анализ би бил оправдан,/ предвид високата му стойност/ ако са налице
основания да се предполага, че процесните предмети са с белези на културна
ценност „национално богатство“ и висока
парична стойност, а такива данни не са налични по делото.
От друга страна не може да се приеме и
предположението, че се касае за реплики. Приложените като веществени
доказателства предмети са предимно дребни монети или части от цяло. Логически
неиздържано е да се прави реплика на части от
предмети, предвид това, че те пък не са част от „съкровище“ , а представляват отделни обекти, носещи
културна и историческа информация.
Съдът
прецени, че вещото лице е изготвило издържана и достоверна експертна оценка, с
оглед професионалните си знания и ценз, и използвайки достъпни и достатъчно
точни и убедителни методи за определяне на процесните предмети като
„археологически“ такива.
От
друга страна, в дома на подсъдимия е намерена специална литература и
нумизматични каталози, което само по себе си говори за специфичните интереси и
познания на подс. В. и за знанията му относно съществените белези, които
определят един предмет като археологически обект и задължението същият да бъде
идентифициран и регистриран по законов ред.
Предвид
изложеното , настоящия съдебен състав прие всички съображения на защита за
несъстоятелни . Липсват доказателства в подкрепа на предприетите защитни линии.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид и отчете:
- като смекчаващи вината обстоятелства –
болестното състояние на майка му и малкия брой археологически обекти
- като отегчаващи вината обстоятелства –
предходно осъждане по гл. VIII, раздел I от НК.
поради което и
спазвайки разпоредбите на чл. 54 и 36 от
НК наложи на подс. В. наказание лишаване от свобода:
- в размер на
една година и глоба в размер на 3000 лв. за престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК
- в размер на
една година за престъплението по чл. 277а, ал.7 от НК.
На осн. чл. 23
ал. 1 от НК бе определено общо наказание в размер на една година лишаване от
свобода, с изцяло присъединяване на наказание глоба в размер на 3 000 лв.
Съдът прецени,
че разпоредбата на чл. 66 от НК не следва да намира приложение .
Видно от
справката за съдимост, подс. В. е осъждан три пъти. Първото престъпление е
извършил като непълнолетен, а и съгл.
чл. 1, ал.1, т.1, б.“Б“ от ЗА /02.02.1984 г.
е бил амнистиран.
По второто
осъждане е настъпила реабилитация по право на 31.01.2003 г.
По НОХД №
303/15 г. по описа на ОС Силистра е било сключено Споразумение № 8/27.11.2015
г. Подс. В. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 277а,
ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 20, ал.2 от НК като е било определено наказание
лишаване от свобода за една година с прилагане на разпоредбата на чл. 66 от НК
за изпитателен срок от три години, т.е повторна реабилитация по право не може
да настъпи, а за съдебна такава не са
налице предпоставки.
Според
настоящият съдебен състав не са налице предпоставки и за прилагане на
разпоредбата на чл. 24 от НК. Имайки предвид, че „ амнистията“ и „
реабилитацията“ заличават последиците от осъждане, не може да се счита, че
деецът е с такава висока обществена опасност, която да налага увеличаване на
определеното общо наказание.
С налагането
на тези наказания, към минималния размер, в пълна степен биха се изпълнили
визираните в чл. 36 от НК цели и най-вече би се постигнало максимално
превъзпитателно въздействие върху подсъдимия.
Постановявайки
присъдата си, съдът приложи разпоредбите на чл. 53, чл. 59 и чл. 278, ал.7 от НК.
Подсъдимият
бе осъден да заплати и направените по делото разноски, в двете фази на
наказателния процес.
Водим от горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: