№ 170
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20221110212326 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. Г. К. срещу Наказателно постановление № 22-4332-013834 от
20.07.2022г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание, както следва :
1.по чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20/ двадесет/ лева.
2.по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
В жалбата се сочи, че наказващ орган неправилно е възприел и описал фактическа
обстановка. Сочи, че при маневра излизане от зона за поркиране е имало леко
съприкосновение с друг лек автомобил, но не са реализирани материални щети. Твърди се,
че с другия водач не е имало разногласия относно тези обстоятелства, но се наложило да
тръгне за да вземе сина си от училище, поради което не е дочакал и органите на пътна
полиция. Заявява, че отсъствието му е било кратковременно. Прави се алтернативно искане
за приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.Моли да се отмени обжалваното НП и
отнемането на СУМПС.
В съдебно заседание, жалбоподателя е редовно уведомен, не се явява, изпраща процесуален
представител адв. Д. Л.. Заявява, че в същност жалбоподател не е участвал в ПТП, като не е
изяснена и причината за това ПТП. Излага се алтернативно искане за отмяна на НП в частта
за лишаване от право да се управлява МПС.
1
Въззиваемата страна – редовно призована не изпраща представител в съдебно заседание.Не
взема становище по жалбата, представя : декларация ПТП, протокол за ПТП, скица за ПТП,
справка разпечатка за допуснатите нарушения и наложени наказания на жалбоподателя по
Закона за движение по пътищата към датата на издаване на наказателното постановление,
както и копие от Заповед на министъра на вътрешните работи за упълномощаване на
длъжностни лица да издават наказателни постановления по ЗДвП, които са били в сила към
момента на издаване на наказателното постановление.
Показанията на свидетеля С. са обективни, последователи и логични и намират опора в
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло. Именно
свидетелят С. е актосъставител, по докладна записка, като същият не е очевидец на
твърдяното нарушение.
От показанията на допуснати свидетели /по направено искане от страна на процесуален
представител на жалбоподател/ се установява, че се познават с жалбоподател, като св.Б. е
бил в автомобила на жалбоподателя когато го е паркирал пред блока в който живее. Като от
показанията на св.Б. и св.Т. се установява, че когато слезли тоново при автомобила, там е
имал друг лек автомобил и жени които имали претенции, че техния автомобил е
ударен/закачен/. В тази им част показанията на тези свидетели съдът не кредитира, тъй като
са в противоречие с изложеното в самата жалба от страна на жалбоподателя, поради което ги
приема поставени в зависимост от близките приятелски отношения с жалбоподател. Съдът
кредитира показанията на тези свидетели в частта в която сочат, че жалбоподател е искал да
подпише протокол, като не е изчакал идване на органи на ПП, тъй като е следвало да вземе
сина си от училище. Съдът не се довери на показанията на св.Х./собственик на другия
автомобил/, в които заявява, че жалбоподателя е отказал да подпише протокол, но от друга
страна изнесените от нея данни, че бързал за своя син намират подкрепа в показанията на
св.Б. и Т.. В разпита си св.Х. не дава описание на установените от нея щети по
управлявания от нея автомобил, като такива данни не се установяват и в Протокол за ПТП.
Съдът кредитира изцяло и представените и приети по реда на чл. 283 от НПК писмени
доказателства, които са обективни и съществено допринасят за изясняване на релевантната
фактология. При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, провери изцяло атакуваното наказателно постановление, като приема за установено
от фактическа страна следното :
Жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е депозирана в сроковете указани в
ЗАНН.
Констатирано е било, че на 06.06.2022 г. около 17.50 часа в гр.София, на ул.Боровец срещу
№11, жалбоподател е управлявал лек автомобил марка Волво с рег. № *****.Поради
недостатъчен контрол върху МПС, водачът е реализирал излизайки от зона за паркиране
2
ПТП в спрямо МПС-лек автомобил Мерцедес с рег.№ *****. Водача на другия автомобил
уведомил на тел.112, след като изчакали известно време, жалбоподател напуска мястото на
местопроизшествието, тъй като следвало да вземе сина си от учебно заведение. В тази
връзка екип на КАТ е съставил протокол за ПТП и скица към същият, в отсъствие на
жалбоподател. На жалбоподател на дата 13.07.22г. е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 143860 въз основа на Докладна записка. Въз основа на
изготвения акт е издадено и обжалваното наказателно постановление № 22-4332-013834 от
20.07.2022г., издадено от началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР, с което жалбоподателя
е привлечен към административно наказателна отговорност за извършени от него деяния по
чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б"в" от ЗДвП и санкциониран с глоби съответно в размер на
сумата от 20. 00 /двадесет/ лева и 120. 00 /сто и двадесет/ лева, както и е лишен от правото
да управлява МПС за срок от1 /един/ месец.
Съдът приема, че обжалваното НП е неправилно, при неговото постановяване е допуснато
нарушение на материалния закон, като съображенията за това са следните:
Действително АУАН № 143860 /13.07.2022 г. е съставен при участието на двама свидетели,
които не са присъствали при извършване или установяване на нарушението; като не е
налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 ЗАНН, доколкото писмените сведения /докладна записка
от 06.06.2022 г. / не е официален документ. Това обстоятелство обаче, не е възпрепятствало
нарушителя да упражни правото си на защита. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в присъствието на нарушителя. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът
за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН изрично допуска при невъзможност на свидетелите,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, актът да се състави в
присъствието на други двама свидетели, като това изрично се отбележи в акта. Видно от
съставения акт, в настоящия случай това обстоятелството е вписано в него, като актът е
съставен по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Актосъставителят и свидетелите са се подписали
под акта съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН. Няма извършено процесуално нарушение на чл. 40, ал.
3 от ЗАНН. Видно от акта, същият е съставен в присъствието на нарушителя и му е връчен,
като неговите права в производството не са засегнати, а упражнени чрез вписване на липса
на възражение в акта.
От съдържанието на АУАН № 143860 /13.07.2022 г. и № 22-4332-013834 от 20.07.2022г.,
съдът приема, че актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили задълженията си
по чл. 42, т. 4 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на
нарушенията по чл. 20, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б"в" от ЗДвП и обстоятелствата, при които
същите са намерили проявление в обективната действителност, имайки предвид липсата на
доказателства за причинено ПТП по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Съгласно легалната
законова дефиниция "пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора,
повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
3
щети". В АУАН и НП не са изложени факти за причинени имуществени вреди, а единствено
се сочи, че привлеченото към отговорност лице "поради недостатъчен контрол върху МПС,
реализира ПТП" /неясно какви са последиците от това и дали въобще събитието може да се
определи като пътно-транспортно произшествие/.
Констатираната непълнота при словесното описание на обвинението в АУАН и издаденото,
въз основа на него НП не би могла да бъде запълнена от анализа на доказателствения
материал, тъй като е рефлектирала неблагоприятно върху гарантираното от закона право на
защита на жалбоподател, да узнае параметрите на претендираната спрямо него юридическа
отговорност. Допуснатото съществено процесуално нарушение представлява самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление.
Същевременно нито в АУАН, нито в наказателното постановление е налице изложение с
думи дали от "ПТП" има или няма настъпили имуществени вреди, какви са тези вреди, респ.
дали има или няма съгласие между участниците в "ПТП" относно обстоятелствата, при
които то е настъпило. Гореизложеното показва, че и по отношение на второто нарушение с
квалификация чл. 123, ал. 1, т. 3, б"в" ЗДвП липсват съставомерни факти в АУАН и НП и не
са посочени обстоятелства, при които се твърди да е било реализирано това
административно деяние.
Визираните нарушения са от категорията на съществените и винаги ограничават правото на
защита на санкционираното лице, поставяйки го в невъзможност да разбере в какво го
обвинява административно - наказващият орган и да организира по адекватен начин
защитата си. В наказателното постановление се очертават пределите на административното
обвинение и в него следва да се съдържат всички признаци от обективната страна на
вменените нарушения. Липсата на твърдения в АУАН и обжалваното наказателно
постановление за причинени имуществени вреди, води и до автоматично отпадане на
задължението на И. П. М. да не напуска местопроизшествието.
И в съставен АУАН и в издадено НП не са посочени по изискуемия от закона начин
описание на нарушението, което е установено, както и обстоятелствата, при които е
извършено. Така направеното изложение не съответства на законовото изискване за пълно
описание на нарушението, което следва да включва посочване на елементите на състава,
които са нарушени, както и на обстоятелствата, при което тези елементи са осъществени- чл.
42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН урежда
изчерпателно процедурата и реквизитите, които трябва да съдържат съответните актове.
Формалността на административно-наказателното производство предпоставя максимална
прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение.
Изложеното влече извод за наличие на допуснато нарушение на процесуалните правила при
издаване на наказателния акт. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се
на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санират пороците на
акта, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което
4
наказващият орган е наложил наказание. Неспазването на така установените нормативни
изисквания има за последица постановен при съществено нарушение на закона акт.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-4332-013834 от 20.07. 2022г., издадено от
началник сектор в СДВР, отдел ПП-СДВР с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание, както следва :
1.по чл.185 от ЗДвП глоба в размер на 20/ двадесет/ лева.
2.по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 100 /сто/ лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд гр.София.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5