№ 19839
гр. С., 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:К. Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от К. Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело №
20221110150287 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Л. С. П., чрез адв. З-К., срещу П. П. Б. и И.
Х. И., с която са предявени пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.
108 ЗС за признаване за установено по отношение на П. П. Б. и И. Х. И., че Л. С. П. е
собственик на недвижим имот с идентификатор *************, представляващ апартамент
№ 103, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 115, вх. „Д“, ет. 4, с площ от 57,47 кв.м., при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: **********; под обекта: *********; над
обекта: *********, ведно с прилежащото му избено помещение № 12 и 1,828% идеални
части от общите части на сградата, както и за осъждане на ответниците да предадат на
ищцата владението върху гореописания недвижим имот.
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е
собственик на самостоятелен обект в сгрaда с идентификатор *************,
представляващ апартамент № 103, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, блок 115, вход „Д“, етаж 4.
Процесният имот бил придобит в режим на съпружеска имуществена общност с П.П.Б. по
силата на договор за покупко – продажба, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ (отм.) на
13.12.1983 г. С влязло в сила на 17.12.2008 г. Решение № 94/21.11.2008 г., постановено по
гр.д. № 220/2008 г. по описа на Районен съд – Чирпан, сключеният граждански брак между
ищцата и П.Б. бил прекратен, като неделимата и бездялово съсобственост върху процесния
имот се трансформирала в обикновена дялова съсобственост при квоти от ½ идеална част за
всяко от лицата. Твърди, че в хода на бракоразводното производство П.Б. изрично заявил, че
няма претенции към съсобственото жилище. От момента на влизане в сила на съдебното
решение за прекратяване на брака започнала да владее притежаваната от П.Б. идеална част
от имота с присвоително намерение, като фактическата власт върху жилището упражнявала
както лично, така и чрез дъщерите й М. Б. и П. Б.. Твърди, че в нито един момент след
развода П.Б. не е възразил срещу упражняваното от нея владение по отношение на целия
недвижим имот, като същият бил с ясното съзнание, че апартаментът е нейна лична
собственост. В тази връзка се легитимира като изключителен собственик на процесния
имот, като собствеността върху ½ идеална част от същия придобила на основание сключен
договор за покупко – продажба на 13.12.1983 г., а по отношение на останалата ½ идеална
1
част се позовава на давностно владение, упражнявано в периода 17.12.2008 г. – 31.05.2020 г.
Твърди, че в продължение на години работила и живяла в чужбина, поради което
предоставила безвъзмездно ползването на имота на голямата си дъщеря М. и синът й, като
впоследствие разрешила в апартамента да се настанят и ответниците – П. Б. и И. И., с когото
дъщеря й П. живеела на съпружески начала. Твърди, че дала съгласието си посочените лица
да обитават имота срещу задължението да го поддържат и да поемат разходите свързани с
ползването му. След прибирането си в страната установила, че ответниците завзели изцяло
притежавания от нея имот, като изгонили от него голямата й дъщеря М. Б.. През месец юни
2020 г. при направен опит да посети имота, заедно с дъщеря й М., не успяла да отключи
входната врата. При последващо посещение на имота, след една – две седмици, отново не й
бил осигурен достъп до жилището, като след проведен разговор с ответницата П. Б., същата
й заявила, че с оглед пандемичната обстановка в страната няма да бъде допусната до имота,
съответно няма да й бъде осигурен достъп до оставения от нея багаж в жилището. През 2021
г. ответниците отновно не я допуснали до жилището при опит да го посети, като й
отправили заплахи. Твърди, че заявила на ответниците, че желае да освободят жилището.
Ответниците не отричали правото й на собственост, но до настоящия момент отказвали да й
предоставят ползването на имота. Твърди, че от 2020 г. ответниците възпрепятствали
неправомерно правото й да владее имота в пълен обем. Ето защо моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че ищцата е
собственик на процесния имот на основание договор за покупко – продажба на жилище и
давностно владение, както и да осъди ответниците да предадат на ищцата владението върху
гореописания недвижим имот. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците И. Х. И. и П. П. Б., чрез адв. Й., са подали
отговор на исковата молба, с който оспорват процесуалната легитимация на ищцата, като
намират за недоказано твърдението относно качеството й на изключителен собственик на
процесния имот. Твърдят, че по отношение на ищцата не бил реализиран фактическият
състав на придобивната давност, доколкото същата не обективирала намерение за своене на
имота и не установила фактическа власт, тъй като живяла трайно извън Република
България. Считат предявения иск за неоснователен, доколкото не били лишавали ищцата от
правото да ползва припадащата й се част от имота в размер на ½ идеална част. Посочват, че
изложените от ищцата обстоятелства относно извършени опити да посети имота, съответно
недопускането й до същия, не отговаряли на действителното фактическо положение.
Твърдят, че в продължение на години ищцата проявявала незаинтересованост относно
процесното жилище. Поддържат, че никога не възпрепятствали ищцата да ползва имота.
Навеждат доводи, че П.Б., в качеството му на собственик на ½ идеална част от апартамента
не възразявал същият да се ползва от семейството на П. Б.. Молят съда да прекрати
производството като недопустимо поради липсата на активна процесуална легитимация на
ищцата, евентуално да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Претендират разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 167 състав, след като взе предвид
становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От представеното удостоверение за граждански брак се установява, че П.П.Б. и Л. С. П.
сключили на 14.01.1973 г. граждански брак, след който съпругата се именувала Л. С. Б..
От представения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 ЗТСУ (отм.), рег. № 194, се установява, че на м.12.1983 г. Главна дирекция за
изграждане на С. при СНС продала на П.П.Б. и Л. С. Б. следния недвижим имот, а именно:
апартамент № 103, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. № 115, вх. „Д“, ет. 4, състоящо се от
една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 60,47 кв.м., заедно с
2
избено помещение № 12 и 1,828% идеални части от общите части на сградата.
От представеното по делото Решение № 94 от 21.11.2008 г., постановено по гр.д. №
220/2008 г. по описа на Чирпански районен съд, влязло в сила на 17.12.2008 г., се
установява, че сключеният на 14.01.1973 г. между П.П.Б. и Л. С. Б. граждански брак е бил
прекратен, поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина и на двамата. С цитираното
решение е било определено след развода Л. С. Б. да носи предбрачното си фамилно име –
П..
От издадената от СГКК-гр. С. и представена по делото схема № 15-927336-18.08.2022
г. се установява, че според кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, процесният
недвижим имот представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************
и е с адрес: гр. С., район Л., ж.к. „Л.“, бл. № 115, вх. „Д“, ет. 4, ап. 103, в многофамилна
жилищна сграда с идентификатор: *********.5, разположена в поземлен имот с
идентификатор: *********, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, площ по документ 57.47 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: **********; под обекта: *********; над обекта: *********.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.П.Б. и М. П.
Б. (на страната на ищеца), както и А.В. Х.а и М.М.Д. (на страната на ответниците).
От показанията на свидетеля П.П.Б. – бивш съпруг на Л. С. П. и баща на П. П. Б.,
преценени по реда на чл. 172 ГПК, се изяснява, че с Л. П. закупили жилище, находящо се в
гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 115, като впоследствие живеели разделени за период по – дълъг от десет
години, а след това бракът им бил прекратен със съдебно решение. Свидетелят Б. заявява, че
след като се разделили, в процесния апартамент останала да живее Л.. Изяснява още, че след
като прекратили брака си с Л., свид. Б. не е имал никакви претенции относно процесния
недвижим имот, по отношение на който оставил на Л. да се разпорежда, както намери за
добре. Свид. Б. не разрешавал на никоя от дъщерите му да живее в апартамента, като никоя
от тях не е търсила от него съдействие и разрешение да живее там, тъй като по отношение на
процесния апартамент предоставил правата на бившата му съпруга. Свидетелят Б. изяснява
още, че не поддържа отношения с Л., като след развода му с нея не знае кой е живял в
процесния апартамент, но е чувал само, че бившата му съпруга – Л. П. не е имала достъп до
имота, поради семейни кавги. Заявява също, че официално не е прехвърлял ½ част от имота
на Л. П., тъй като не е имал никакви претенции по отношение на апартамента, който дори е
забравил къде се намира.
Свидетелят М. П. Б. – дъщеря на Л. С. П. и сестра на П. П. Б., показанията на която
съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, заявява, че знае за процесното жилище, находящо
се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 115, вх. Д, ет. 4, ап. 103, което било придобито от родителите й през
1983 г. по време техния брак. Изяснява, че към настоящия момент родителите й не живеят
заедно, като били разделени от около 1985 г. - 1986 г., когато се родила малката сестра на
свид. М. Б.. След раздялата на родителите й в това жилище останали да живеят Л. П. и трите
й деца, като от около 1985 г. баща й се изнесъл от апартамента и не е посещавал същия,
респективно не е правил разходи за поддържането на имота, а е идвал като родител за
няколко часа, но не да живее в него. Свидетелят М. Б. заявява още, че имало период от
време, през който както тя, така и сестра й П. не са живеели в апартамента, а малката им
сестра почти не е живяла там, откакто навършила пълнолетие. Първоначално в апартамента
живеели Л. П., П. Б. и първото й дете К.П.. Преди седем години Л. П. се върнала от
Америка, където била на работа за период от около петнадесет години, като почти веднага
след заминаването й за САЩ в апартамента живеели свид. М. Б. заедно с нейното дете.
Сестра й П. тогава била бременна и имала връзка със сегашния си партньор, който се казва
И., след което те живеели в кв. „Модерно предградие“ при И.. Впоследствие И. претърпял
тежка катастрофа и бил в много тежко състояние, което наложило да му бъдат предоставени
3
удобства, тъй като в къщата нямали баня и тоалетна. С разрешението на майка им Л. П.,
което М. и П. поискали чрез „Скайп“ връзка, решили да приберат в процесния апартамент
П. и И., за да имат човек, който да им помага и съответно той да може да се възстанови след
тежката катастрофа. След което в този апартамент живеели М., нейното дете, сестра й П.
заедно със сина й, И. и вече родената им дъщеря. Първоначално всичко било наред, много
добре си живеели. След това започнали скандали между М., П. и И.. Имало период, в който
М. била пребита от И., като скандалът бил за придобиване на документите за апартамента в
ж.к. „Л.“. От там започнали всичките им проблеми до 2013 г., когато М. П. получила
общинско жилище и се изнесла от процесния апартамент, в който останал неин багаж, който
до ден днешен не могла да си го получи и да го изнесе. Впоследствие през около 2017г. Л.
П. се върнала от САЩ в много тежко здравословно състояние и в продължение на две
години била по болници за възстановяване, а след това имала среща с дъщеря й П. и с И., за
да може да влезе в процесния апартамент и да си прибере багажа, но не била допусната, а
получила закани от И. и П.. След това през 2020 г. започнали заплахи от П. и И., че никой
нямало да влезе в това жилище и каквото било там си оставало в апартамента, защото това
жилище било тяхно, тъй като живеели там повече от десет години. Претенциите на И. и П.
били насочени към М. Б., защото искали да вземат от нея документите за апартамента, тъй
като М. била пълномощник на майка й и всички документи били при нея. Л. П. изрично и
многократно заявявала на много хора, в това число на П. Б. и И. И., че иска да се прибере в
нейното жилище, че това си е нейното жилище. Към момента в процесното жилище в ж.к.
„Л.“ живеели сестра П. и И., като поне пет пъти Л. П. е правила опити да влезе в жилището
в ж.к. „Л.“.
Свидетелят А.В. Х.а, заявява, че познава Л. П. от 1983 г., когато заедно се нанесли в
апартаментите си в бл. 115, в ж.к. „Л. 10“. С Л. П. били приятелски семейства и си помагали
взаимно, като през 2004 г. Л. заминала за САЩ, след което в жилището останали да живеят
малката й дъщеря М., голямата й дъщеря М. и средната й дъщеря П.. Впоследствие на М. й
предоставили гарсониера и се изнесла, а в апартамента останала да живее П. - откакто майка
й заминала за САЩ, т.е. от 2004 г. до момента без прекъсване. П. живеела с И., който е баща
на нейната дъщеря. Свидетелят изяснява още, че е чувала от съседи, че Л. е искала да се
върне обратно в апартамента си, за което е водела дело срещу дъщеря си, а какви са
отношенията им не знае. В момента в апартамента на Л. в гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 115, вх. Д, ет.
4, живеели П., И. и дъщеря им. Когато Л. се настанила в апартамента през 1983 г. имало
мъж, който бил военен и напуснал семейното жилище, за да заживее с друга жена, още
преди Л. да замине за САЩ. След като бившият съпруг на Л. напуснал семейното жилище
свид. Х.а не го е виждала да е посещавал имота и да е живял там. На следващо място
свидетелят заявява, че П. живеела сама през 2004 г. в апартамента на майка й, като нямало
деца с нея, а след това твърди, че и М. била там, но не знае дали е продължила да живее в
апартамента.
Свидетелят М.М.Д., заявява, че живее в гр. С., „Л. 10“, бл. 115, вх. „Д“, ет. 9, и познава
Л. П. от 1983 г., когато се настанила в жилището в ж.к. „Л. 10“, бл. 115, вх. „Д“, ет. 4. След
като се настанили през 1983 г. Л. живеела в посочения апартамент с нейните деца, тъй като
съпругът й я напуснал, а през 2004 г. Л. заминала за САЩ, като се прибрала съвсем скоро.
След като Л. заминала за САЩ в апартамента останала да живее дъщеря й П. със
семейството й, като по едно време и другата й дъщеря М. малко поживяла в процесния
апартамент, но след това на М. й дали жилище и тя се изнесла. От 2004 г. до настоящия
момент П. е живеела само в този апартамент без да се е местила и живяла в друго жилище.
М. живяла за малко в апартамента, изнесла се, оставила огромни суми задължения за ток и
вода, като това било няколко години, след като майка й заминала. Понастоящем в
апартамента живеела П. със семейството й - мъжът й И., синът й К., както и дъщеря й И..
След завръщането си от САЩ Л. отишла да живее при другата си дъщеря М., като
свидетелят не я е виждала да посещава апартамента в ж.к. „Л.“. Впоследствие свидетелят
4
заявява, че преди да замине за САЩ, Л. живеела в този апартамент в хола заедно с всичките
й дъщери, а след като заминала, на М. й дали жилище, малката й дъщеря се оженила и тя
вече не живеела там. Апартаментът бил двустен – стая, хол и кухня. Л. и М. живеели в хола,
П. живеела със съпруга си в едната стая, а в кухнята живеела Марийка. Свидетелят заявява
още, че: не знае П. и мъжът да са живеели в кв. „Модерно предградие“, а доколкото знае са
живеели постоянно и винаги в този апартамент в „Л.“; процесният апартамент е собственост
на майката и бащата на П., която заедно с мъжа, с който живее, направили голям ремонт в
апартамента, тъй като преди бил в много лошо състояние. П. не е споменавала да е имала
претенции, че процесният апартамент е неин.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявени са пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, с
предмет – спорния имот с идентификатор *************. Ревандикационният иск
представлява искът на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик, чийто
предмет е установяване със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ищеца, както
и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху имота. С оглед тази негова
характеристика ищецът по ревандикационния иск има интерес да предяви същия срещу
всяко лице, което упражнява фактическата власт върху процесния недвижим имот,
независимо от това дали ответникът претендира да притежава самостоятелно вещно право
върху имота, дали ответникът владее имота за себе си или за другиго, или ответникът е
държател, който е бил допуснат в имота по силата на облигационно правоотношение
(възмездно или безвъзмездно) с трето лице.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК на ищеца принадлежи правното задължение да
установи, че е титуляр на правото на собственост върху спорния недвижим имот, както и че
ответниците го владеят или държат, а за да бъдат отхвърлени осъдителните искове,
ответниците са длъжни да установят, че упражняват фактическата власт върху вещта на
вещноправно или облигаторно основание. Това доказване следва да бъде пълно и главно.
В настоящия случай ищецът основава претенциите си за право на собственост върху
процесния имот на договор за покупко – продажба и придобивна давност.
На така заявените придобивни основания ответниците противопоставят възражение, че
по отношение на ищцата не бил реализиран фактическият състав на придобивната давност,
доколкото същата не обективирала намерение за своене на имота и не установила
фактическа власт, тъй като е живяла трайно извън Република България.
От представения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 ЗТСУ (отм.), рег. № 194, се установи, че през 1983 г. П.П.Б. и Л. С. Б. придобили
по време на брака им процесния недвижим имот, а именно: апартамент № 103, находящ се в
гр. С., ж.к. „Л.“, бл. № 115, вх. „Д“, ет. 4, заедно с избено помещение № 12 и 1,828% идеални
части от общите части на сградата.
Установи се, че сключеният между П.П.Б. и Л. С. Б. граждански брак е бил прекратен с
Решение № 94 от 21.11.2008 г., постановено по гр.д. № 220/2008 г. по описа на Чирпански
районен съд, влязло в сила на 17.12.2008 г.
Следователно прекратяването на брака с развод между придобилите процесния имот е
довело до трансформирането на бездяловата съсобственост в обикновена съсобственост
между бившите съпрузи при равни квоти, като всеки от тях е станал собственик на ½ ид.ч.
Ето защо е несъмнено, че ищцата по иска с правно основание чл. 108 ЗС Л. С. П. е станала
собственик на ½ ид.ч. от процесния имот с идентификатор ************* по силата на
сочения придобивен способ - договор за покупко – продажба и прекратена СИО.
По отношение на останалата ½ ид.ч. ищцата се позовава на давностно владение,
упражнявано в периода 17.12.2008 г. – 31.05.2020 г.
5
Институтът на придобивната давност е уреден в закона като оригинерно придобивно
правно основание – арг. чл. 77, предл. 2 ЗС, като, за да е налице владение, следва да се
установят в процеса на доказване две материални предпоставки (юридически факти), при
проявлението на които възниква това оригинерно придобивно основание – 1) в продължение
на определен период от време (чл. 79 ЗС) едно лице, което не е собственик, да упражнява
постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху определена
вещ като корпорално обособен обект, като това фактическо господство като фактическо
отношение следва да се изразява в действия, които съответстват на вещните правомощия на
собственика (обективният признак на владението) и 2) фактическата власт следва да се
упражнява с намерение за своене, а именно да се държи вещта като собствена, чрез
извършване на фактически и правни действия, които съответстват на вещните правомощия,
част от предметното съдържание на сложното вещно право на собственост (субективният
признак на владението).
За придобиването на недвижим имот по давност в общата хипотеза е необходимо
упражняване на владение върху него в период от десет години. Владението от своя страна
изисква кумулативно наличие на двата му елемента. Обективният елемент – упражняване на
фактическата власт върху веща. Тя включва извършване на фактически действия, които
недвусмислено манифестират власт върху имота, която по съдържание е като на
собственика. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно
доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява законова
оборима презумпция в чл. 69 ЗС - предполага се, че владелецът държи вещта като своя,
освен ако не се установи, че я дължи за другиго. Намерението се изразява външно чрез
различни действия, които фактически запълват съдържанието на правомощието на
собственика. В отношенията между съсобственици не е изключено приложението на
презумпцията на чл. 69 ЗС, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от
съсобствениците има право да ползва вещта (чл. 31, ал.1 ЗС). Когато след възникване на
съсобственост, някой съсобственик ползва съсобствената вещ, той е владелец на своята част
и държател на идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на
останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал намерението на
другите съсобственици и е започнал да свои техните части за себе си. Превръщането на
държането във владение не изисква някакъв специален акт (макар, че може да съществува и
такъв). Фактическото разделяне на съсобствените имоти, при което всеки от
съсобствениците установи самостоятелна власт върху конкретен имот, живее постоянно в
него със семейството си със знанието и без възражение на останалите и при липса на
спорове относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на
имотите и без претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл.
31, ал. 2 ЗС, са действия, които преценени комплексно демонстрират промяна на
намерението за своене и установяване на владение за себе си (в този смисъл са мотивите към
т.1 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС). Това е така,
защото тези действия покриват съдържанието на правото на собственост. При съчетаното
им проявление, те установяват признаците на владението, защото са явни – възприемат се от
съсобствениците, не са смутени от никой от тях и са непрекъснати. Когато се упражняват в
продължение на период от 10 години, предпоставките на придобивната давност, визирани в
чл. 79 ЗС са реализирани. Не е необходимо отношенията между съсобствениците или
сънаследниците, (които често са близки роднини) да са се влошили, да са преустановени
контактите между тях, за да се приеме, че е променено държането на идеалните части на
другите във владение за себе си. Съществено е действията на своене, покриващи
съдържанието на правото на собственост да са изявени пред съсобствениците по начин, че
те да могат да разберат, че имота се свои изцяло от този, който упражнява и фактическа
власт върху него (в този смисъл е Решение № 97 от 19.10.2020 г., постановено по гр.д. №
325/2020 г. по описа на ВКС, I г.о.).
6
С Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г., постановено по тълк. д. № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с едностранни действия
държането на чуждите части във владение, като докаже, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните части за себе
си. Прието е и това, че в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията
на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което фактическата власт
е установена първоначално, признава такава и на останалите съсобственици. Затова
съсобственикът, който владее цялата вещ, е владелец на своите части и държател на частите
на другите съсобственици, и трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за
другите и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност.
Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и недвусмислен начин,
че се отрича владението на останалите съсобственици, да се манифестират пред тях и да се
доведат до знанието им. Следва да се посочи също така, че действията, с които
съсобственикът превръща държането на чуждите идеални части във владение за себе си,
могат да бъдат различни, поради което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички
случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва да установи
това. Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата, установяващи преобръщане на
владението, следва да бъдат доказани конкретно. Това разрешение важи и когато
основанието за упражняване на фактическата власт е предоставяне ползването на семейното
жилище след прекратяване на брака. В този случай съпругът, който живее в семейното
жилище на посоченото правно основание, следва да демонстрира явно и категорично по
отношение на бившия си съпруг, че променя намерението си и започва да владее за себе си.
С Тълкувателно решение № 3/05.01.2022 г., постановено по тълк. д. № 3/2020 г. на
ОСГК на ВКС е прието, че правомощието владение е най-характерният и съществен елемент
от съдържанието на единното субективно право на собственост. То е правото на
собственика да упражнява, чрез съответни материални действия, фактическа власт върху
вещта. Упражняването му, лично или чрез трето лице, е предпоставка за пълноценно
реализиране и на другите правомощия на собственика. Затова лишаването на титуляра от
правната възможност да осъществява фактическата власт върху вещта е сериозно
посегателство върху неговото право на собственост. Ревандикационният иск по чл. 108 ЗС е
средство за съдебна защита на правомощието владение като елемент от състава на правото
на собственост или друго вещно право. Чрез този иск собственикът може да иска своята вещ
от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Не може да се приеме,
че това средство за защита принадлежи единствено на изключителния собственик или на
съсобственика срещу трето за съсобствеността лице, но не и на съсобственика в случаите,
когато владението на последния е било отнето от друг съсобственик. Интерес от иск по чл.
108 ЗС ще е налице както когато ответникът упражнява фактическа власт върху цялата
съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява фактическа власт съобразно
правата му, така и когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради
надхвърляне правата на ответника, доколкото основанието да се владее един имот е
обусловено от обема на притежаваното право. Без значение е дали ответникът се явява
владелец или държател на частите на ищеца.
В тежест на ищцата-съсобственик, която твърди придобиване на останалата ½ ид.ч. от
имота по давност, е да установи, че е превърнала държането на частта на бившия си съпруг
във владение за себе си и че я е придобила по давност. С оглед представените по делото
доказателства следва да се приеме, че твърдението й е основателно. Това е така, защото от
показанията на всички разпитани по делото свидетели се установява, че още през 1983 г. Л.
С. П. е заживяла заедно със семейството си в апартамента, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.“, бл.
115, вх. „Д“, ет. 4, ап. 103, а от около 1985-1986 г. П.П.Б. – бившият съпруг на ищцата,
напуснал процесния апартамент, тъй като фактически се разделил с Л. С. П., като от тогава
7
до датата на исковата молба – 15.09.2022 г., а и след това, т.е. за период от около 36 г.,
същият не е посещавал и не е живял в апартамента, който дори е забравил къде се намира.
Нещо повече, от показанията на свид. П.Б. се установи, че не е имал никакви претенции
относно процесния недвижим имот, по отношение на който оставил на Л. П. да се
разпорежда, както намери за добре.
В обобщение от доказателствата по делото се установява, че от около 1985 г.
съсобственикът Л. С. П. е установила самостоятелна власт върху процесния имот, живяла е
постоянно в него с децата си със знанието и без възражение на П.Б. и при липса на спорове
относно начина на фактическо разпределение, ползването и стопанисване на имота и без
претенции за упражняване на права на съсобственик по чл. 30, ал. 3 или чл. 31, ал. 2 ЗС,
поради което следва да се приеме, че това са действия, които преценени комплексно
демонстрират промяна на намерението за своене и установяване на владение за себе си (в
този смисъл е Решение № 97 от 19.10.2020 г., постановено по гр.д. № 325/2020 г. по описа
на ВКС, I г.о.). Уговорката между Л. П. и П.Б. сочи на установяване на самостоятелна
фактическа власт на ищцата върху имота с намерение за придобиване на собствеността, при
което установилото фактическата власт лице не е длъжно да демонстрира последваща
промяна в намерението, с което упражнява фактическата власт (в този смисъл е Решение №
32 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4591/2015 г., I г. о., ГК). От всичко изложено следва да
се заключи, че действията на своене от страна на бившата съпруга несъмнено са станали
достояние на бившия съпруг (в този смисъл и Решение № 74 от 24.06.2015 г., постановено
по гр.д. № 6277/2014 г. по описа на ВКС, I г.о.).
На следващо, несъмнено се установява, че около 2004 г. Л. П. е заминала за САЩ, като
през различни периоди от време дъщерите й живеели в процесния апартамент, но това не е
основание да се приеме, че тя се е дезинтересирала от жилището, напуснала го е, изоставила
го е и пр. Обратно, от доказателствата по делото се установява, че тя е продължила да бъде
ангажирана с обслужването на апартамента чрез заплащането на режийните разходи (макар
и не през целия период от време), интересувала се от него, с нейното разрешение, което
дъщерите й М. Б. и П. Б. поискали, в процесния апартамент се настанили ответниците, за да
се полагат съответните грижи за И. И. Х. и съответно той да може да се възстанови след
претърпяната катастрофа. Изложеното води до извода, че ищцата несъмнено е обективирала
собственическото си отношение спрямо вещта.
На следващо място, от доказателствата по делото се установява, че за периода след
17.12.2008 г., когато е влязло в сила решението за прекратяване на сключения между П.П.Б.
и Л. С. Б. граждански брак, до 2020 г., когато евентуално би могло да се приеме, че
ответниците са обърнали държането във владение за себе си, ищцата е упражнявала
правомощието владение на останалата ½ ид.ч. от апартамента, чрез дъщерите й, в
продължение на необходимия, съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС, давностен срок.
Само за пълнота и във връзка с възраженията в отговора на исковата молба следва да се
отбележи, че плащането от ответниците на консумативни разходи за процесния апартамент
не може да обоснове извод, че е установено владение върху апартамента от страна на П. П.
Б. и И. Х. И. (в този смисъл е Решение № 196 от 18.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 137/2018
г., I г. о., ГК).
Предвид гореизложеното въз основа на събраните по делото доказателства може да се
направи заключение за осъществяване на въведените от ищцата придобивни основания –
договор за покупко – продажба и придобивна давност, годни да я направят собственик на
процесния недвижим имот, поради което предявените ревандикационни искове с правно
основание чл. 108 ЗС се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
8
единствено ищцата, но същата не е сторила разноски, тъй като е била освободена от
заплащането им, поради което не следва да й бъдат присъждани.
На следващо място, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на Софийски районен съд, сумата от 284,47 лв. - държавна
такса, от внасянето на която, ищцата е била освободена.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС по отношение на П. П.
Б., ЕГН **********, и И. Х. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 115,
вх. „Д“, ет. 4, ап. 103, че Л. С. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл.
512, вх. „Д“, ет. 7, ап. 26, е собственик по силата на договор за покупко-продажба на ½ ид.ч.
и придобивна давност на останалата ½ ид.ч. на следния недвижим имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. „Л.“, бл. 115, вх. „Д“, ет. 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *************, с площ от 57,47 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж: **********; под обекта: *********; над обекта: *********, ведно с
прилежащото му избено помещение № 12 и 1,828% идеални части от общите части на
сградата, като ОСЪЖДА П. П. Б., ЕГН **********, и И. Х. И., ЕГН **********, двамата с
адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 115, вх. „Д“, ет. 4, ап. 103, да предадат на Л. С. П., ЕГН
**********, владението върху описания по - горе имот.
ОСЪЖДА П. П. Б., ЕГН **********, и И. Х. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.
С., ж.к. „Л.“, бл. 115, вх. „Д“, ет. 4, ап. 103, да заплатят на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД ,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 284,47 лв. – разноски за държавна такса по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9