Решение по дело №42/2018 на Районен съд - Ардино

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

02.10.2018

Град

Ардино

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

Съд- Кърджали

… наказателен

състав

На

13-ти септември

Година

2018

В публично заседание и следния състав:

Председател

ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Неше Исмаил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията ПЕТРОВ

Административен характер наказателно

дело номер

42

по описа за

2018

година.

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 09-001962 от 02.07.2018 г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Кърджали,  с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500,00 лв. на „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ардино, ул. „Иван Вазов“, зона- „Индустиална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч., за извършено нарушение по смисъла на чл. 22, ал. 2 от НАРЕДБАТА ЗА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ, обн. ДВ бр. 6/1987 г.;

Жалбата е депозирана от Я.Г.Ч., управител на „ЛЕСКОМ” ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление в град Ардино, ул. „Иван Вазов“, зона- „Индустриална“, цех за добив и преработка на дървесина.

В жалбата се излагат доводи, че едноличното дружеството не е извръшило нарушението, за което му е било издадено атакуваното НП, че констатираното първоначално с АУАН и вмененото му като виновно поведение с издаденото НП не съставлявало нарушение на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Сочи се за пропуски на актосъставителя към момента на съставяне на АУАН, които изключват хипотезите по чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН, а също така и процесуални нарушения на АНО по смисъла на чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, обуславящи изключването на административнонаказателната отговорност и приложението на чл. 54 от ЗАНН. Такава позиция за отмяна на атакуваното НП, на същите основания, се застъпва и в хода на делото по същество от процесуалния представител на жалбоподателя, който в хода на съдебното следствие представя писмени доказателства, приети от съда, за липсата на осъществен състав на нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Въззиваемата страна- Административно наказващият орган се представлява от старши юрисконсулт Аптула, която оспорва жалбата като неоснователна. В ход по същество моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, като се застъпва становище, че правилно била ангажирана отговорността на едноличното дружество- жалбоподател и да не кредитират представените допълнително в СЗ писмени доказателства от въззивка в насока липса на извършено нарушение, за което му е била ангажирана административнонаказателната отговорност.

Районна прокуратура- Ардино, не се представляват и не представят становище.

 

Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено  следното от фактическа страна:

 

На 04.04.2018 г, длъжностни лица към Д „ИТ“- Кърджали- актосъставителят, гл. инспектор Х.Ч. и инспектор Е.Ю., извършили проверка в цех за добив и преработка на дървесина, стопанисван от „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ардино, ул. „Иван Вазов“, зона- „Индустиална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч.. Проверката била документална и по работни места, и обхващала задължението на работодателя за предоставяне на работниците на здравословни и безопасни условия на труд в дружеството. При извършената проверка на 04.04.2018 г. проверяващите установили, че на 13.11.2017 г. управителят на дружеството жалбоподател с писмена заповед № 182 от същата дата е разрешил (разпоредил) на работника С.С.С., на длъжност „Мотокарист“ ползването на платен годишен отпуск за 2017- та година в размер на десет работни дни, считано от 13.11.2017 г. до 24.11.2017 г., включително, без за е налице преди това писмено искане от работника до работодателя за ползването на този платен годишен отпуск. На място в деня на проверката от работника С.С.С. била изискана декларация по смисъла на чл. 399, вр. чл. 402, ал. 1, т. 3 и чл. 402, ал. 2 от КТ, в която той декларирал, че не бил ползвал платен годишен отпуск през последните две години, откакто е бил започнал работа в едноличното дружество- жалбоподател. С връчена на 04.04.2018 г. призовка на управителя на дружеството било разпоредено представянето на изискани от проверяващите лица документи за проверка, която продължила по документи в Д „ИТ“- Кърджали до 29.05.2018 г., в т.ч. и заявление/молба от работника за ползването на процесния платен годишен отпуск. На същата дата на упълномощено от управителя на едноличното дружество лице бил връчен протокол от извършената проверка с отразено в него констатирано нарушение по смисъла на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, касаещо разрешаването на ползване, на платен годишен отпуск от работника С.С.С. за периода от 13.11.2017 г. до 24.11.2017 г., включително, без наличие на писмена молба преди това от работника до работодателя за ползването на този платен годишен отпуск. Главен инспектор Х.Ч. преценил, че констатираното съставлява нарушение от страна на работодателя „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ардино, ул. „Иван Вазов“, зона- „Индустиална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч., на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и на същата дата (29.05.2018 г.), в присъствието на св. Ю., въз основа на всички установени по време на проверката обстоятелства и събрани доказателства, съставил АУАН № 09-001962. В обстоятелствената част подробно описал установеното нарушение извършено на 04.04.2018 г. от „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ардино, ул. „Иван Вазов“, зона- „Индустиална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч., което било квалифицирано като такова по смисъла на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Подробно били описани и доказателствата, които подкрепяли установяването на нарушението. АУАН бил връчен на същата дата на упълномощеното лице за запознаване със съдържанието му и за подписване, но в графа „Обяснения или възражения на нарушителя“ не е било вписано нищо, като пак на същата дата (29.05.2018 г.) упълномощеното лице на дружеството- жалбоподател получило екземпляр от него.

След като преценил, че е изпълнена изцяло процедурата по връчване на АУАН, на основание чл. 416, ал. 3 от КТ, АНО, без да прецени обстойно предпоставките на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, издал НП № 09-001962/ 02.07.2018 г, против „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ардино, ул. „Иван Вазов“, зона- „Индустиална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч., пресъздал изцяло фактическата обстановка от АУАН относно извършеното нарушение, описал доказателствата, които подкрепят установеното нарушение, квалифицирал го като такова по смисъла на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските и за това извършено от дружеството- работодател нарушение, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, с издаденото наказателно постановление наложил на „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ардино, ул. „Иван Вазов“, зона- „Индустиална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч., административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.  

            В проведеното по делото ОСЗ на 13.09.2018 г. от жалбоподателя са били представени и приети от съда допълнителни писмени доказателства- Уведомление от 30.06.2017 г. за отпуските на работния персонал в „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ардино, ул. „Иван Вазов“, зона- „Индустиална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч. и Заповед № 7/10.07.2017 г. с правно основание чл. 173, ал. 4 от КТ.

 

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена от лигитимирано лице, имащо правен интерес да обжалва издадените против него наказателни постановления, чрез административно- наказващия орган, съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗАНН, като е спазен седемдневния преклузивен срок за обжалване на административния акт, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с което същата е предизвикала своя деволутивен и суспензивен ефект и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество се явява основателна с оглед установената по делото фактическа обстановка и приетите доказателства.

За да достигне до този извод съдът в този си състав разгледал делото по същество съобрази, че въпреки, че АУАН и НП да са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1 и чл. 47, ал. 1, б.”а”, вр. ал. 2 от ЗАНН, при съставянето на АУАН и  издаването въз основа на него на атакуваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 3, 4 и 5, чл. 52, ал. 4, чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6, респективно неизпълнение на задължението на АНО съобразно разпоредбата на ч. 54 от ЗАНН.

Предвид приетите по делото писмени доказателства представени от жалбоподателя в СЗ- Уведомление от 30.06.2017 г. за отпуските на работния персонал в „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ардино, ул. „Иван Вазов“, зона- „Индустиална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч. и Заповед № 7/10.07.2017 г. с правно основание чл. 173, ал. 4 от КТ, които се кредитират от съда, а също така и от събраните гласни доказателства обективирани в разпита на свидетеля С.С.С., които също се кредитират от съда като безпристрастни, обективни, логични и последователни, съдът достига до извод, че при издаването на процесното НП № 09-001962/02.07.2018 г. на Директора на Д „ИТ“- Кърджали е нарушен материалния закон, като на дружеството- жалбоподател е вменено извършването на нарушение (чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските), за което не установи по един категоричен и несъмнен начин да е било осъществено на процесните дата и място.

            Разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските гласи, че „Платеният годишен отпуск се разрешава въз основа на писменоискане на работника или служителя до работодателя“.

            Действително тази разпоредба е императивна и вменява задължение и на двете страни по трудовото правоотношение относно ползване на платен годишен отпуск за съответната календарна година, от една страна задължение на работника писмено да поиска ползване на целия или на част от платения годишен отпуск, от друга, задължението на работодателя да разреши този платен годишен отпуск при наличието на писмено искане/молба за ползването му.

            Изключение от това правило обаче, хипотеза, за която съдът формира убеждение за наличие в настоящия казус е чл. 173, ал. 4, предложение второ от КТ, според която „Работодателят има право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя, в случаите, когато работникът или служителят  след покана от работодателя не е поискал отпуска си до края на календарната година, за която се полага, което правомощие на работодателя изключващо виновно извършване на нарушение по чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, не е било изследвано нито от актосъставителя към периода на извършване на проверката (04.04.2018 г.- 29.05.2018 г.) и съставянето на АУАН, нито от АНО в правомощията му по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди издаването на наказателното постановление.

            От приложеното по делото писмено доказателство, което, както се посочи по- горе се кредитира от съда- Уведомление от 30.06.2017 г. за отпуските на работния персонал в „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ардино, ул. „Иван Вазов“, зона- „Индустиална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч., се установява по един категоричен начин, че в края на първото полугодие на 2017- та година, работодателят срещу подпис е уведомил всички работници в цеха за размера на платения годишен отпуск на всеки един от тях, размера на ползвания платен годишен отпуск от всеки един от тях до дата 30.06.2017- та година, както и остатъка от платения им годишен отпуск до края на 2017- та година. Безспорно се установява от това писмено доказателство, че към датата на предявяването му на работниците в дружеството- жалбоподател- 30.06.2017 г. всички те- двадесет на брой, измежду които и С.С.С. имат полагаем им се платен годишен отпуск за 2017- та година в размер на 20 работни дни, като нито един от тях до дата 30.06.2017 г., датата на предявяване на уведомлението не е бил ползвал дори един ден платен годишен отпуск.

            От друго писмено доказателство по делото- Заповед № 7/10.07.2017 г. с правно основание чл. 173, ал. 4 от КТ, което също се кредитира от съда, се установява, че няколко дни след предявяване на работниците в „Леском“ ЕООД- Ардино, на уведомлението за отпуските на работния персонал за 2017 г., управителят на дружеството и работодател е издал Заповед № 7/10.07.2017 г., с която задължава всички работници в цеха, до края на м. Юли 2017 г. да подадат писмени молби за ползването на платения си годишен отпуск за 2017- та година с посочване на периода на ползването на отпуската, като изрично из разяснява правомощието си по чл. 173, ал. 4 от КТ.

Липсват доказателства по делото приложени към АНПр, поне един от работниците, в частност св. С. да е изпълнил в срок до 31.07.2017 г. задължението си по чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Неоснователни се явяват възраженията на процесуалния представител на АНО против кредитирането на тези две писмени доказателства представени от жалбоподателя в СЗ, предвид антидатировката на същите и непредставянето им на проверяващите в периода на извършване на проверката- 04.04.- 29.05.2018 г. От приложените по делото писмени доказателства, които се кредитират от съда- АУАН № 09-001962/29.05.2018 г. и Протокол за извършена проверка на Д „ИТ“- Кърджали, не се установява по един категоричен и несъмнен начин да е било осъществено правомощието на проверяващите с оглед хипотезата на чл. 173, ал. 4 от КТ, от една страна, от друга, да е било вменено в задължение в хода на проверката на работодателя допълнително да представи доказателства в тази насока, и трето, правомощието на АНО по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН преди издаването на наказателното постановление в частта, касаеща събраните доказателства, които подкрепят установеното нарушение, а именно изследване на обстоятелството относно правомощието на работодателя по чл. 173, ал. 4 от КТ.

В насока относно липса на осъществен състав на нарушение от страна на „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ардино, ул. „Иван Вазов“, зона- „Индустиална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч., по смисъла на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските са и показанията на св. С.С., които, както по- горе бе посочено се кредитират от съда и от които се установява, че за процесния период 13- 24.11.2017 г. той е ползвал платен годишен отпуск за съответната календарна година.  

Предвид тези констатации и правни изводи, съдебният състав разгледал делото по същество достига до единствен извод, че издаденото НП № 09-001962/02.07.2018 г. на Директора на Д „ИТ“- Кърджали се явява незакоосъобразно, тъй като вмененото като извършено нарушение на „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ардино, ул. „Иван Вазов“, зона- „Индустиална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч., на разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, не се доказва по един категоричен и несъмнен начин, предвид констатираните процесуални нарушения в образуваното административнонаказателно производство по смисъла на чл. 42, т. 3, 4 и 5 и чл. 52, ал. 4, респективно, чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6  от ЗАНН, които, при констатиране за наличието им, се явяват абсолючна представка за отмяната на издаденото НП, без съдът да се произнася по съществото на спора, тъй като тези нарушения ограничавата правото на страната да разбере за какво и е била ангажирана административнонаказателната отговорност и да организира своята адекватна защита.

Всички тези констатирани от съда нарушения са съществени,  и всяко едно от тях само по себе си е основание за отменянето на атакуваното НП.

Допуснатите процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП, се явяват съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на страната, което прави атакувания акт процесуално недопустим. Предвид характера на нарушението, те са абсолютна процесуална предпоставка за отмяна на атакуваното НП. По този начин на жалбоподателя е нарушено правото на защита, което е съществено и винаги води до отмяна на наказателното постановление.

По тези съображения, Съдът в настоящия си състав счита, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Поради наличието на посочените формални предпоставки за отмяна на атакуваното НП, Съдът прие, че е безпредметно обсъждането на правилността на издаденото НП, респективно на това извършено ли е административно нарушение, как следва посоченото нарушение да бъде квалифицирано в НП, както и да обсъжда наложеното наказание.

Ето защо съдът намира атакуваното наказателно постановление за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и като такова следва да го отмени.

 

Мотивиран по горните съображения и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, настоящият съдебен състав на РС- Кърджали, разгледал делото,

 

               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 09-001962 от 02.07.2018 г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Кърджали,  с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ, е наложено административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1 500,00 лв. на „ЛЕСКОМ”” ЕООД, ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ардино, ул. „Иван Вазов“, зона- „Индустиална“, представлявано от управителя Я.Г.Ч., за извършено нарушение по смисъла на чл. 22, ал. 2 от НАРЕДБАТА ЗА РАБОТНОТО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИТЕ И ОТПУСКИТЕ, обн. ДВ бр. 6/1987 г.;

 

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщението му на страните, че е изготвено.   

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: