Решение по дело №150/2025 на Административен съд - Монтана

Производство е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

С Решение №252 от 30.12.2024г., постановено по АНД №20241630201401/2024г., Районен съд Монтана е изменил Наказателно постановление №005789/03.10.2024г. на П. на Комисия за защита на потребителите, с което на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД [населено място] на основание чл.45, ал.1 от Закон за потребителския кредит (ЗПК) е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 3000 (три хиляди) лева.

Недоволен от така постановеното решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат Н., го обжалва и моли да бъде отменено, като поддържа, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и немотивирано. В съдебно заседание, касатора не се явява, като в постъпила по делото писмена молба моли да бъде уважена касационната жалба и се присъдят разноски по делото.

Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт П., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, доводи излага в писмено становище, като претендира за присъждане на разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да измени наложената имуществена санкция, въззивният съд е приел, че административното нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 във вр. с чл.27, ал.4 от ЗПК се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Районният съд е изложил мотиви, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена по отношение на установеното административно нарушение. В мотивите е посочено, че имуществената санкция е наложена в размер 5000 лева, който не индивидуализиран в съответствие с целта на закона, което го е мотивирало да измени размера на наложената имуществена санкция към предвидения минимум от 3000 лева.

Настоящата съдебна инстанция, счита въззивното решение за валидно, допустимо и правилно, при следните доводи:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззвното решение е неправилно. Правилно, обосновано и мотивирано в обжалваното решение е прието, че търговското дружество е извършило описаното нарушение на чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 във вр. с чл.27, ал.4 от ЗПК. Факти по делото, който са установени чрез надлежно събиране на относимите писмени и гласни доказателства, са анализирани надлежно от въззивният съд, който обосновано е приел, че административното нарушение е безспорно установено. Анализа на събраните гласни и писмени доказателства водят до безспорен и категоричен извод, че описаното нарушение е извършено от касатора, както обосновано е прието от въззивният съд. В тази връзка доводите на касатора, че въззивния съд не е възприел и мотивирал решението си при анализ на събраните по делото доказателства е неоснователен, тъй като въззивният съд е изложил достатъчно конкретни и обосновани мотиви в подкрепа на своето решение. Не може да се приеме, че в случая не е налице нарушение, тъй като доказателствата по делото обосновават наличието на описаното административно нарушение, като техния анализ установява извършеното нарушение по несъмнен начин. Разпитаните по делото свидетели В. Ц. – актосъставител и И. Л. – свидетел по АУАН са изяснили фактическата обстановка по установяване на нарушението, като техните показания кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, които правилно са кредитирани и анализирани от въззивният съд относно изясняване и обсъждане на релевантни факти по делото. Всъщност, както правилно е отбелязано в мотивите на въззивният съд, същественото в случая е установеното, че търговското дружество е представило Договор за стоков кредит №6105394/24.03.2024г. в който липсват задължителни реквизити, като по този начин се установява описаното нарушение на чл.11, ал.1, т.5, т.12 и т.21 във вр. с чл.27, ал.4 от ЗПК.

Настоящият съдебен състав, изцяло споделя мотивите на въззивният съд, които са го мотивирали да потвърди наложената имуществена санкция, като не смята за необходимо повторно да ги повтаря в мотивите на настоящето съдебно решение, като на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях за да мотивира и настоящето съдебно решение. В тази връзка следва да се посочи, че изцяло съответни на закона за мотивите на въззивният съд, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като са нарушението на защитими обществени отношения свързани с информираността на потребителите на услуги свързани с кредитирането не предполага малаважност на случая.

Пълнотата изисква да се отбележи, че цитираната от пълномощника на касатора съдебна практика на Административен съд Монтана, която свързана с осъществяване на правото на защита в административнонаказателното производство не е относима за случая, тъй като нарушението е доказано по несъмнен начин, а касатора е участвал във всички фази на производството с възможност да защити надлежно правата си.

С оглед заявеното искане от пълномощника на ответника следва, касатора да бъде осъден да заплати разноски по делото в размера на юрисконсултското възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон.

На основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за неоснователна. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в сила, предвид което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Монтана

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №252 от 30.12.2024г., постановено по АНД №20241630201401/2024г., по описа на Районен съд Монтана.

ОСЪЖДА „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД [населено място], ЕИК ********* да заплати на Комисия за защита на потребителите разноски по съдебното производство в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.