Р Е Ш Е Н И Е
№
3212
25.11.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 5 793 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „ЕВРО – АЛУМИЛ 2014” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Несебър, ул. „Х. Калудов“ №17, представлявано от управителя Маринела Валентинова Мюлер, срещу „ОПТИМАКС ТУР” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 59, ет.1, представлявано от Е.М.И., за приемане за установено по отношение на ответника, че държи на ищеца сумата 7 353, 84 лева, представляваща неизпълнено парично задължение по договор от 15.12.2016 година за изработка и монтаж на алуминиев предпазен парапет в цвят РАЛ, остъклен със защитно стъкло тип триплекс и алуминиева дограма за конструкция във фоайето на хотел „Империал“ с предназначение „Валутно бюро“, съгласно проформа фактура №17 от 26.04.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл.410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 4116 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото и в заповедното производтво.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът посочва, че при предаване на монтираното изделие е подписан двустранен протокол за извършената работа образец акт №19 от 26.04.2017 година. Излага, че сделката е материализирана във фактура – проформа, посочена по – горе. Ответникът не е извършил плащане на задълженията, въпреки проведените в тази насока разговори.
Ищецът е приложил доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба е постъпил писмен отговор от ответника, в който, чрез управителя си, той излага, че не признава иска и моли съда да постанови решение, с което да го отхвърли. По отношение на съставената проформа фактура заявява, че не е данъчен документ и основното й предназначение е да предизвика авансово плащане.
По фактите от името на ответната страна в писмения отговор е посочено, че между страните по делото няма подписан договор от 15.12.2016 година и по договор от тази дата не са извършване СМР. На следващо място е посочено, че не е одобрена от представляваното от него дружество оферта от 15.12.2016 година, приложена към исковата молба. Изложено е твърдение, че двустранния протокол не е валидно подписан, тъй като подписът, положен за ответното дружество не е на управителя и не е известно кой го е положил. Ответникът посочва, че няма издадена данъчна фактура с посочване на основание за плащане.
Независимо от изложеното ответникът, чрез управителя си, прави възражение за прихващане с две твърдяни вземания:
От името на ответното дружество е посочено, че между страните по делото е съществувало наемно правоотношение по силата на което ищецът е бил наемател на „Бар - салон“ /пиано бар/ от около 200 кв.м. и тераса с площ 120 кв.м., находящи се на партерния етаж, непосредствено до рецепцията на хотел „Империал резорт“, к.к. „Слънчев бряг“ за периода от 01.04.2017 година до 30.09.2017 година с месечна наемна цена от 5 000 лева без ДДС за летния сезон. За месец април 2017 година наем не се е дължал с оглед подготовката на обекта. Ответникът твърди, че от името на ищеца не е извършено плащане на наемната цена, както и той не е изпълнил задълженията си да плати разходи за ток в размер на 1 572 лева и вода в размер на 400 лева.
Поради това, в случай, че съдът приеме, че между страните е имало валиден договор за изработка от сочената дата и искът е основателен, прави възражение за прихващане с дължимия наем за месеците май и юни 2017 година в общ размер на 10 000 лева / по 5 000 лева месечна наемна цена без ДДС/.
При условията на евентуалност, ако ищецът отрече съществуването на твърдяното наемно правоотношение и договор не се установи, ответникът прави възражение за прихващане със сумата 10 000 лева, представляваща сума, с която ищецът се е обогатил неоснователно за сметка на ответника за времето от 01.05.2017 година до 30.06.2017 година, като е ползвал без основание посочения по – горе обект.
От името на ответника са посочени доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат С., поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител - адвокат А., поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор, възражението за прихващане и сочи доказателства. В писмени бележки излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на предявените искове, а при условията на евентуалност, в случай, че съдът приема, че искът е основателен да прихване задължението с вземанията, за които е предприел посоченото процесуално действие.
По приложимия материален закон настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с материално правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 258 от ЗЗД вр. чл.286 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ.
Възраженията за прихващане, направено от ответника с материално правно основание чл.232 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД. При условията на евентуалност е направено възражение с материално правно основание чл. 59 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
С проекта за доклад, впоследствие с доклада, на ищеца е указано, че е негова доказателствената тежест от установяване на твърденията, изложени в исковата молба за сключване на договора с посоченото в исковата молба съдържание и че е изправна страна по него. Ответникът може да провежда насрещно доказване.
По делото не се твърди, че между страните е сключен писмен договора за СМР, индивидуализирани в исковата молба, срещу извършване на които ответникът да дължи възнаграждение.
Като писмено доказателство е приет Протокол № 1 от 26.04.2017 година за установяване на завършването и за заплащането на натурални видове строително монтажни работи, като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и заповедта по чл. 410 от ГПК е посочено, че СМР, за които се дължи възнаграждение в размер от 7 358,84 лева са посочени в т.1 и т.2 от този протокол. Видно от протокола в тази част са посочени: 1. Парапет алуминиев в цвят РАЛ 8028, остъклен със стъкло 4 -14 тип триплекс, тераса над СПА център; 2. Алуминиева конструкция за „Валутно бюро“, цвят бял, остъклена със 6 мм стъкло.
От заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – графическа и техническа експертиза, се установява, че документа – Протокол от 26.04.2017 година е манипулиран като е пренесен от друг документ, представляващ договор за наем на недвижим имот от 01.05.2017 година, съответно поставен отпечатък от кръгъл печат на „ОПТИМАКС ТУР“ ООД върху посочения протокол от 26.04.2017 година по електронен път – посредством цветно ксерокопие.
Настоящият състав приема, че заключението на вещото лице е обосновано и компетентно дадено и въз основа на него могат да бъдат формирани изводите на съда от фактическа страна. В заключението е посочено още, че подписите са изпълнени от А. С.. В., който е управител на дружеството. Видно от приетите като писмени доказателства трудов договор от 26.05.2013 година, сключен между него и представляващия ответното дружество „ОПТИМАКС ТУР“ ООД и от длъжностната характеристика, той е бил управител, но не се установява, че е имал представителна власт да сключва договори от името на дружеството, както и да приема работа по договор за изработка. От името на ответното дружество е направено оспорване на представителната власт и от ищеца не са посочени доказателства, че управителят Вълчев е можел да задължи дружеството.
В тази насока следва да бъде посочено, че като писмени доказателство е приета проформа фактура №17 от 26.04.2016 година, която не носи подписи за получател и доставчик. По делото липсват твърдения, че е издадена фактура за задълженията, в който случай би могло да се приеме, че действията на управителя по подписване на протокола са потвърдени в съответствие с чл. 301 от ТЗ. Съгласно тази норма когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е.С. Д. и С.Р.Р., които са работили в хотел „Империал“, к.к. „Слънчев бряг“ по трудово правоотношение с ищцовото дружество в период от зимата 2017 година до началото на сезона на 2018 година. Свидетелят излага, че правили голям парапет, чейндж бюро, както и описва и други СМР. Свидетелят Д. също установява, че правили чейндж бюро и парапет отвън на терасата и също посочва и други ремонтни дейности. Извършването на СМР описани в исковата молба в хотел „Империал“, к.к. „Слънчев бряг“ се установява и от заключение на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза, изслушано в съдебно заседание на 25.02.2019 година. В отговор на въпрос № 2 вещото лице посочва, че над помещението на СПА центъра е изпълнен предпазен парапет с дължина 26,50 м. и посочена височина, а във фоайето на хотела е монтирана клетка от алуминиева конструкция и стъклопакет за валутно бюро, които констатации на вещото лице кореспондират със събраните по делото доказателства.
От събраните
по делото доказателства, обсъдени по – горе, не се установява постигнато между
страните по спора съгласие, по силата на което ответникът да е възложил на
ищеца извършване на СМР със съдържанието, посочено в исковата молба, както и
конкретен размера на възнаграждението, за което страните да са постигнали
съгласие, предвид консенсуалния характер на договора
и които елементи са част от същественото съдържание на сделката и следва да се
налице, за да се приеме, че договора е сключен. Заключението на вещото лице и
свидетелските показания установяват косвени доказателства. Косвеното доказване
е установяване на факти, които
са индиция, че правнорелевантният факт се е осъществил,
но за да
обосноват изискващото се пълно доказване,
те трябва да създават сигурност
за това, като изключват всякаква друга възможност. В този смисъл е Решение № 843 от 21.07.2011
г. на ВКС по гр. д. № 315/2010 г., IV г. о., ГК. Настоящият състав приема, че в случая
косвеното доказване на води до посечения извод и правнорелевантните
факти, посочени по – горе не са доказани при условията на пълно и главно доказване.
Не се установява и приемане на работата по смисъла на чл.264 от ЗЗД, предвид липсата на представителна власт за управителя да приеме работата, както и да липсата на потвърждение на това действие от страна на търговеца.
Във връзка с електронната кореспонденция, която също е приета като писмено доказателство по делото, приложена към исковата молба, в която е посочено, че Е.И., която е управител на ответното дружество, приема извършена работа в хотела и уточнява кои дейности приема за извършени – т.1 – т.7 следва да бъде посочено, че тези документи не носят подпис, а и от съдържанието им не се установяват конкретните СМР.
С горните мотиви настоящият състав приема, че предявеният иск на основание договор за изработка е недоказан и следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен.
Поради ненастъпване на процесуалното условия за разглеждане на предяването при условията на евентуалност възражение за прихващане с твърдян източник на задълженията договор за наем, настоящият състав приема, че не следва да бъдат обсъждане събраните по делото доказателства в тази насока, както и да бъдат съотнасяни фактите към приложимия материален закон.
При този изход от спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени разноските, направени от ответника по водене на делото, които видно от приложените по делото даказателства са в общ размер от 1128 лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие, 555 лева възнаграждения за вещи лица, 5 лева за съдебно удостоверение.
При
този изход от спора и по правилото на чл. 78 от ГПК не следва да бъдат
присъждани разноските, направени от ищеца оо водене
на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „ЕВРО – АЛУМИЛ 2014” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Несебър, ул. „Х. Калудов“ №17, представлявано от управителя Маринела Валентинова Мюлер, срещу „ОПТИМАКС ТУР” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 59, ет.1, представлявано от Е.М.И., за приемане за установено по отношение на ответника, че държи на ищеца сумата 7 353, 84 лева /седем хиляди триста петдесет и три лева, осемдесет и четири стотинки/, представляваща неизпълнено парично задължение по договор от 15.12.2016 година за изработка и монтаж на алуминиев предпазен парапет в цвят РАЛ, остъклен със защитно стъкло тип триплекс и алуминиева дограма за конструкция във фоайето на хотел „Империал“ с предназначение „Валутно бюро“, съгласно проформа фактура №17 от 26.04.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, плащане на които е разпоредено със Заповед по чл.410 от ГПК, постановена по частно гражданско дело № 4116 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
ОСЪЖДА „ЕВРО – АЛУМИЛ 2014” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Несебър, ул. „Х. Калудов“ №17, представлявано от управителя Маринела Валентинова Мюлер, да плати на „ОПТИМАКС ТУР” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 59, ет.1, представлявано от Е.М.И., сумата 1 688 лева /хиляда шестстотин осемдесет и осем лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от „ЕВРО – АЛУМИЛ 2014” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Несебър, ул. „Х. Калудов“ №17, представлявано от управителя Маринела Валентинова Мюлер, за осъждане на ответника „ОПТИМАКС ТУР” ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Цар Симеон I“ № 59, ет.1, представлявано от Е.М.И., представляваща разноски, направени по водене на делото и разноски, направени в заповедното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.