Р Е Ш Е Н И E
№ 357
01.11.2018 година гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд граждански състав
На шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година
публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Динкова
ЧЛЕНОВЕ:
секретар Жана
Кметска
прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Д.Динкова
т.дело номер
56 по описа за 2018 година.
Производството по настоящото дело е
образувано по повод исковата претенция на Б.Л.П., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Панайот Велков от
АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, против ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Недялко Димчев
Чандъров и Пламен Ангелов Шинов, с искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищцата сумата в размер на 40 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание в резултат на
нанесени телесни увреждания от настъпило на 29.09.2017 год. ПТП, причинено от водача на застрахования при
ответното дружество автомобил – Мария Тодорова Георгиева, с ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от момента на увреждането –
29.09.2017 г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски.
От фактическа
и правна страна ищцата твърди, че е претърпяла травматични увреждания от ПТП
при покрит риск по застраховка „Гражданска отговорност“ от ответника, а именно
счупване на долния край на лъчевата кост локо типико и кръвонасядания по тялото
и крайниците. Ищцата
заявява, че за претърпените от нея болка и страдание следва да бъде обезщетена
от застрахователя на автомобила на виновния причинител на ПТП, което е
осъществено в рамките на покрит риск по застраховка ГО, полица №
BG/03/117001443507, със срок на действие 20.05.2017 г. - 19.05.2018г. Твърди
се, че в болничното заведение, в което е била откарана по спешност, й е
направена манипулация, в резултат на която продължително време е била трудно
подвижна, при всяка крачка е изпитвала болка, не е можела да спи спокойно,
изпитвала е болки в кръстната област и колената в продължение на три месеца.
Заявява, че раздвижването след интервенцията е било изключително трудно и
болезнено. Била е лишена от възможността
да работи, като е била на домашно лечение в продължение на три месеца. Счита,
че до края на живота си ще носи последствията от травмата, като посочва, че
застудяването през януари месец веднага се е отразило на състоянието й,
причинило е подуване, както на счупената става, така и на ударените от ПТП
места. Посочва, че преди травмата се е занимавала активно със спорт, но в
резултат на уврежданията всякакво физическо натоварване и спортуване са
ограничени, както и че все още не може да задържа предмети с лявата си ръка, не
може да се храни и пише без болка. Твърди се от ищцата, че травмата се е
отразила както на нейния живот, така и на този на детето й, станало неволен
свидетел на ПТП. Ищцата заявява, че изпитва страх от приближаването на
автомобил, страхува се да пресича, отказала се да управлява автомобил. Сочи, че
размера на претендираното обезщетение е съобразен със социално-икономическите
условия в страната, лимитите на застрахователното покритие по чл. 492 от КЗ,
социалното й положение, продължителността на понесените морални страдания от
ограничението да полага пряко грижи като майка за малолетно си дете. Отчетен е
и факта, че доходите й са намалени като последица от травматичните увреждания.
В съдебно заседание претенцията се поддържа, ангажират се доказателства.
Ответникът оспорва
изцяло основателността на иска. Оспорва описания механизъм на настъпване на
ПТП, като твърди, че процесното ПТП е настъпило при условията на съпричиняване
от страна на ищцата, която е поставила себе си в повишен риск и не е положила
необходимите грижи за своята безопасност. Заявява се от ответника, че не е
установена причинно-следствената връзка между произшествието и вредите, като е
представен документ за преглед на ищцата, извършен шест дни след ПТП.
Претенцията се оспорва и по размер, като завишена с оглед характера,
интензитета и продължителността на неимуществените вреди. Оспорва се
акцесорната претенция за присъждане на лихва за забава от деня на увреждането,
като според ответника застрахователят дължи обезщетение за забава от датата, на
която е изпаднал в забава – след изтичане на тримесечния срок за произнасяне по
претенцията.
В съдебно
заседание оспорването се поддържа, представят се доказателства.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, представените доказателства
и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е
пряк иск против застрахователя по 432
ал.1 от КЗ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в полза на
увреденото лице в размер на 40 000 лв.
Няма спор
между страните, че на 29.09.2017 год. около 19:15 часа, в гр. Бургас на ул.
„Христо Ботев“ и ул. „Македония“, на пешеходна пътека тип „Зебра“ е настъпило
ПТП с участието на ищцата и трето за спора лице – Мария Тодорова Георгиева. За
безспорно е обявено и обстоятелството, че ответникът е покрил гражданската
отговорност на водача на лек автомобил с рег.№А6187МВ, с полица със срок на
покритие, в който попада датата на процесното ПТП (протокол от с.з. на
19.06.2018 год.
Ответникът
оспорва механизма на произшествието, вината, претърпените вреди, причинно-следствената
връзка между произшествието и причинените увреждания на ищцата.
Към настоящия
момент досъдебното производство не е приключило, няма постановен акт на наказателния
съд, поради което за гражданския съд не е установено по задължителен начин (чл.300
от ГПК) извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца.
Действително,
както се сочи от ответника, протоколът за ПТП с пострадали лица не може да
установи механизма на настъпване на произшествието, тъй като този документ се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила само за пряко
възприетите от съставителя му факти и обстоятелства. Доколкото обаче не е
постановена присъда, или друг, приравнен на нея акт, установяването на
механизма може да се осъществи с всички допустими доказателства.
От показанията
на свидетелката С.И. – пряк очевидец на произшествието, се установява, че в
момента на удара тя се намирала на отсрещния тротоар с намерение да пресече,
движението било интензивно, от срещуположната страна по пешеходната пътека
предприела пресичане майка с дете. Майката държала детето за ръка и се
оглеждала в двете посоки, с бързи стъпки се отправила към отсрещния тротоар.
Малко преди тя да стъпи на тротоара, на който била свидетелката, я ударил
автомобил, който идвал отляво на свидетелката, от което жената се прекатурила
на пътя. Свидетелката изнася, че нещата се случили много бързо, но според нея
от удара пострадалата била качена върху капака на автомобила и оттам била
отхвърлена и паднала на платното. Жената поела по-голямата част от удара,
детето също било оттласнато и паднало. Според свидетелката, жената и детето се
изправили бързо, пострадалата ѝ казала „добре съм“, изглеждала
като леко зашеметена, питала дали детето е добре. Св.И. изрично заявява, че
ударът станал в края на пресичането, пострадалата не могла да го завърши, не
изскочила внезапно, а вървяла по пешеходната пътека. Свидетелката сочи, че
жената, която управлявала автомобила, не спряла пред пешеходната пътека, колата
се движела. Именно свидетелката се обадила на тел.112 и изчакала пристигането
на полиция и линейка.
От
съдебно-техническата експертиза се установява, че пешеходната пътека, върху
която е настъпил сблъсъка, е била обозначена с два предупредителни пътни знака
(на 50 м. преди нея) и с указателен знак Д17 при самата пешеходна пътека. Преди
нея има изградени изкуствени неравности за намаление скоростта на движение в
двете посоки, също обозначени с предупредителен знак. Вещото лице посочва, че
на 29.09.17 год. около 19.00 ч. видимостта е била на дневна светлина,
автомобилът „Ланча Ипсилон“ с рег.№А8167МВ се е намирал непосредствено пред
пътеката и не е имало други превозни средства, които да пречат на видимостта.
Ударът на автомобила с пешеходката е настъпил в дясната пътна лента в посока на
движение ж.п.гара, почти в края на
пресичането на ищцата, около 1 м. преди да стъпи на тротоара. От експертизата
се установява, че причината за настъпването на удара е фактът, че водачката на
автомобила не е спряла, да за пропусне пресичащата пешеходка – изобщо не е
употребила аварийно спирачки (отговор на задача 10). Към момента на удара
скоростта на автомобила е била около 12-15 км/ч, водачката е била намалила
скоростта и е имала обективна техническа възможност да спре преди пешеходната
пътека, тъй като спирачния път е от порядъка 1 – 1,5 м.
От
свидетелските показания, от констативния протокол и от заключението на
съдебно-техническата експертиза може да бъде направен извод, че произшествието
е настъпило върху пешеходната пътека, която е била маркирана (схема на ПТП в
протокола), обозначена с предупредителни и указателен знак, при ясна видимост и
обективна възможност на водача на лекия автомобил да предприеме спиране и да
избегне удара с пешеходец. Причина за настъпването на произшествието е
единствено нарушението на правилата за движение, допуснато от водача Мария
Георгиева, която не е спряла, за да пропусне преминаващите по пешеходната
пътека ищца и детето ѝ. Според чл.119 от ЗДП водачът на нерелсово
превозно средство има задължение да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В настоящия
случай намаляването на скоростта не е било достатъчно, за да бъде изпълнено
задължението по чл.119 от ЗДП, било е необходимо водачът на автомобила да
предприеме спиране, за да пропусне пресичащите пешеходци. Настъпването на
противоправния резултат не се намира в обвързаност с поведението на ищцата. Тя
е предприела правомерно пресичане на пешеходна пътека (чл.113 ал.1 от ЗДП),
съобразила е поведението си с приближаващите превозни средства и не е изскочила
внезапно на пътното платно. Както се установява от коментираните по-горе
доказателства, ударът е настъпил в края, а не в началото на пресичането
ѝ, което означава, че ищцата не е навлязла внезапно и непредвидено, в
който случай водачът не би имал достатъчно време за реакция. С оглед на
изложеното до тук съдът счита за недоказано твърдението за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалата. Следва да се добави, че процесното
транспортно произшествие представлява деликт по см. на чл.45 от ЗЗД, при който
вината за увреждането у деликвента се предполага, и доколкото не е проведено
успешно обратно доказване от ответника за оборване на презумпцията, се налага
извод за вина у водача на застрахования лек автомобил.
От
доказателствата се установява, че в същия ден ищцата е била транспортирана като
пострадало от ПТП лице от екип на „Спешна помощ“, била е приета като пациент в
„Спешно отделение“, където е установено счупване на лява ръка и е направена
гипсова имобилизация (писмени доказателства, показания на св.Румен Симеонов и
съдебно-медицинска експертиза). Тези доказателства несъмнено сочат на пряка
причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите увреждания. Според съдебно-медицинската експертиза,
телесните увреждания, причинени на ищцата, са счупване на лъчева кост на
типично място, кръвонасядане в дясна хълбочна област, кръвонасядане по
колената, оток с кръвонасядане по горната повърхност на дясното ходило.
Експертизата посочва, че уврежданията са в пряка причинна връзка с настъпилото
произшествие, като следва да се допълни, че ищцата не само и била ударена от
автомобила, но се е прекатурила и е паднала на пътното платно, което ѝ е
причинило допълнителни натъртвания по тялото и крайниците.
От показанията
и от съдебно-психологичната експертиза се установява, че ищцата е преживяла
силен стрес от удара с автомобила, не само поради собственото си увреждане, но
и поради факта, че е била силно обезпокоена за малолетното си дете. Към момента
на психологическото изследване е установено тревожно състояние с депресивни
елементи, което според разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание,
означава, че това не са качества на личността, а моментно състояние на ищцата
към момента на интервюто, което е възможно да се намира в пряка следствена
връзка с преживения инцидент на 29.09.2018 год.
Претърпените
от ищцата болки, физическо страдание, силни негативни изживявания и стрес от
произшествието на 29.09.2018 год. представляват неимуществени вреди, които
следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл.432 ал.1 от КЗ. При
определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид конкретните
критерии, съдържащи се в ППВС № 4/68 г.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД
обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент
не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които съпътстват същите, при съблюдаване на съществуващата в страната
икономическа конюнктура (така решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. №
708/2009 г., II т. о., ТК).
От
съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищцата се е лекувала в
домашни условия, като за период от 30 дни
ръката е била обездвижена с гипсова имобилизация. Репозиционирането е
извършено на същия ден, без да се налага операция или поставяне на имплант.
Възстановяването на функциите на ръката
към датата на прегледа, извършен от в.л.д-р П. (28.05.2018 год.) е било
завършено напълно, без негативни последици за здравето на ищцата или козметичен
дефект. Според заключението, възстановителния период е продължил 2,5-3 месеца,
като през този период ищцата не е била работоспособна с лявата ръка.
Болките и
физическите страдания, следствие на телесно нараняване, са ноторни, като
присъщи за всеки човешки индивид. В конкретния случай те са били причинени от
едно самостоятелно увреждане, попадащо в юридическия критерий „следна телесна
повреда“ –счупване на лъчева кост на типично място в съчетание с кръвонасядане
в дясна хълбочна област, кръвонасядане по колената, оток с кръвонасядане по
горната повърхност на дясното ходило (леки телесни повреди по смисъла на НК).
Телесните увреждания не са наложили ищцата да пребивава в болнично заведение за
продължителна специализирана помощ, не са довели до трайни и необратими
последици за нейното здраве, не са ограничили социалните ѝ контакти и
свободата на движение. Освен болка, телесните увреждания са причинили на ищцата
физически и битови неудобства, защото тя е била затруднена да се самообслужва и
да обслужва малкото си дете, което е наложило св.Симеонов да ѝ помага
допълнително. От друга страна, следва да се вземе предвид, че доминантната ръка
на ищцата е дясната, а не лявата, ето защо са неоснователни оплакванията
ѝ, че не може да пише и да се храни без болка. Ищцата преживяла силен шок
и стрес от произшествието, тъй като била силно загрижена за малкото си дете,
пресичащо заедно с нея, което също паднало на платното и в началото не било
ясно дали няма някакви вътрешни наранявания. Към момента на проведеното интервю
с в.л.Б., ищцата е в тревожно състояние с депресивни елементи, проявяващи се в
нарушения на съня, ниска устойчивост на стрес. От показанията на св.Симеонов се
установява, че ищцата изпитва страх при пресичане на улици без светофар или
подлез, особено когато се движи с детето си.
Като изходи от
вида, интензитета и продължителността на преживените от ищцата болки и
страдания, неудобства, стрес, емоционални и психически сътресения, възрастта на
ищцата, която към момента на травмата е била на 39 години, когато младият
организъм се възстановява относително по-бързо, и като взе предвид
икономическата конюнктура, Бургаският окръжен съд намира, че на Б.П. следва да
се определи обезщетение в размер от 10 000 лв., а в останалата част до
предявения размер претенцията следва да се отхвърли.
Ищцата
претендира обезщетение за забава върху присъдената сума от момента на
настъпване на събитието, като се позовава на чл.45 от ЗЗД и функционалната
отговорност на застрахователя.
Част Четвърта
от КЗ (отм). не съдържаше разпоредба, уреждаща изрично момента на настъпване на
забава за застрахователя, поради което беше
постановена трайна практика по реда на чл.290 от ГПК, приемаща, че гражданската отговорност е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие и това обстоятелство обуславя отговорност на
застрахователя за всички причинени от прекия причинител вреди при същите
условия, при които отговаря самият причинител. Поради това и с оглед
императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД
практиката приемаше дължимост на законната лихва върху обезщетението от датата
на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение –
напр. решение № 72/30.04.09 г. по т. д. №
475/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009
г., II т. о., ТК.
В действащия
КЗ са разписани ясни правила относно момента на изпадане на застрахователя в
забава, от който момент се дължи и законна лихва върху застрахователното
обезщетение. В чл.496 от КЗ е уреден срока, в които застрахователят дължи
окончателно произнасяне по претенция по застраховка „гражданска отговорност“, крайният
момент на който срок го поставя в забава в случай на неопределяне или
неизплащане на обезщетението. Срокът не може да бъде по-дълъг от три месеца от
предявяването на претенцията по реда на чл.380 от КЗ. В чл.380 от КЗ, който се
намира в Част Четвърта, Дял Първи „Общи изисквания към всички застрахователни
договори“, са посочени изискванията, на които трябва да отговоря
застрахователната претенция, за да бъде поканата до застрахователя
валидна. Банковата сметка, по която да
се извършат плащанията от страна на застрахователя, представлява задължителен
реквизит, липсата на който има значение на забава на кредитора и освобождава
застрахователя от задължение за заплащане на лихва върху застрахователното
обезщетение – чл.380 ал.3 от КЗ. В конкретния случай застрахователната
претенция на ищцата, заведена при ответника на 16.10.2017 год., не съдържа
банкова сметка, ***прямо застрахователя-длъжник (арг.от чл.95 предл.второ от ЗЗД и чл.380 ал.3 от КЗ) и последният се освобождава от последиците на своята
забава (чл.96 ал.1 предл.второ от ЗЗД), т.е. от лихва. Липсата на банкова
сметка ***тветника до ищцата, с която я уведомява за закриването на щетата,
т.е. в хода на кореспонденцията на страните, която не е представена в цялост,
банкова сметка ***. С оглед на изложеното следва да се приеме, че
застрахователят е поставен в забава от момента на предявяването на настоящата
претенция и лихва се дължи от постъпването на исковата молба в съда –
29.01.2018 год.
Ищцата е
поискала присъждане на разноски по представен списък и има право на такива на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно на
уважената част от иска.
Ответникът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от
насрещната страна, което е основателно. Изчислено по реда на чл.7 ал.2 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно
материалния интерес, минималното възнаграждение е в размер на 1 730 лв.,
ето защо заплатеното в размер от 2400 лв. следва да се намали до 1800 лв., понеже
делото не се отличава със значителна фактическа или правна сложност.
Освен
възнаграждение на адвокат в размер на 2400 лв., ищцата е заплатила държавна
такса в размер на 300 лв., след като частично е била освободена по реда на
чл.83 ал.3 от ГПК като лице, което няма достатъчно средства, и възнаграждения
на вещи лица от общо 450 лв. От общо признатите ѝ разноски от 2 480
лв., съразмерно на уважената част от претенцията ѝ се следват 620
лв.
Ответникът е
поискал присъждане на разноски, но не е представил списък по чл.80 от ГПК.
Заплатил е възнаграждения на вещи лица в размер на 450 лв. и възнаграждение на
адвокат в размер на 1730 лв. Възражението на ищцата за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, предвид изчисления
по-горе минимален размер по наредбата. От така сторените разноски (2 180
лв.), на ответника се дължат съразмерно на отхвърлената част от иска 1635
лв.
Доколкото
ищцата частично е заплатила държавна такса в размер на 300 лв., разликата до
пълния размер на дължимата държавна такса върху присъденото обезщетение следва
да се възложи върху ответника на основание чл.78 ал.6 от ГПК – 100 лв.
Мотивиран от така изложените съображения
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена
иншурънс груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Недялко Димчев
Чандъров и Пламен Ангелов Шинов, да заплати на Б.Л.П., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3, сума в
размер на 10 000 (десет хиляди) лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие
настъпило на 29.09.2017 год. пътно-транспортно
произшествие, причинено от водача на застрахования при ответното дружество автомобил - Мария
Тодорова Георгиева с ЕГН **********, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на исковата молба – 29.01.2018 год., до
окончателното ѝ изплащане, като в
останалата част до предявения размер от 40 000 лв. за обезщетението и за
присъждане на законна лихва от датата на увреждането ОТХВЪРЛЯ исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена иншурънс
груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Недялко Димчев
Чандъров и Пламен Ангелов Шинов, да заплати на Б.Л.П., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3 разноски съразмерно уважената част от претенцията
от 620 (шестстотин и двадесет) лв.
ОСЪЖДА Б.Л.П., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“ № 18, ет. 3 да заплати на ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, пл.
„Позитано“ № 5, представлявано от
Недялко Димчев Чандъров и Пламен Ангелов Шинов, разноски съразмерно на
отхвърлената част от претенциите в размер на 1 635 (хиляда шестстотин тридесет
и пет) лв.
ОСЪЖДА ЗАД
„Булстрад Виена иншурънс груп“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Триадица, пл.
„Позитано“ № 5, представлявано от
Недялко Димчев Чандъров и Пламен Ангелов Шинов
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен
съд Бургас, държавна такса в размер на 100 (сто) лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: