РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Смолян, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Административно наказателно дело №
20255440200071 по описа за 2025 година
Производство е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от Г. В. Г. ЕГН **********, адрес
гр.Смолян, ул.*, против наказателно постановление № 24-1058-
001178/07.01.2025 г., издадено от началника на *, с което за нарушение на
чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП са му
наложени административни наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца. Жалбоподателят моли наказателното
постановление да бъде отменено, поради това, че не е извършил вмененото му
деяние.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован, се явява в съдебно
заседание с пълномощник адв.*, която от негово име поддържа жалбата,
представя писмено становище, в което развива подробни доводи за отмяна на
санкционния акт.
Ответникът по жалбата, редовно и своевременно призован, не се явява
в съдебно заседание. От негово име жалбата оспорва юрисконсулт *, който
ангажира писмено становище.
*, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание и не ангажира становище.
1
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 24.11.2024 г. около 18:00 часа, свидетелката Г. К. (на *г.) излязла с
три свои приятелки от магазин „*“, находящ се в гр.Смолян, на бул.*.
Четирите момичета решили да пресекат булеварда на пешеходната пътека на
бул.* срещу * „*“. На пътното платно по пешеходната пътека първи навлезли
* и *, след тях се движела свидетелката К., а непосредствено след нея
приятелката й *. По същото време по бул.*, в посока към хотел „*“, се движел
лек автомобил „*“ с рег.№ *, собственост на „*“ *, управляван от
жалбоподателя Г.Г.. Водачът Г. не пропуснал пресичащата от дясно на ляво по
посока на неговото движение Г. К. по пешеходна пътека тип зебра,
сигнализирана с пътен пътен знак Д17 и напречна пътна маркировка
"Пешеходна пътека тип Зебра" - М8.1 от Наредба за сигнализация на пътищата
с пътна маркировка. Автомобилът я блъснал и тя паднала на земята, с което
допуснал ПТП с пострадало лице. Свидетелката Г. К. паднала на дясната си
страна и почувствала болка от дясно в таза.
Жалбоподателят Г. слезнал от автомо* и след като установил, че
свидетелката К. има нужда от медицинска помощ, й предложил да я закара до
болницата. Свидетелката К. се съгласила и заедно с две от другите момичета
се качили в автомо*, управляван от жалбоподателя. Пред болницата обаче
свидетелката К. отказала да влезне за преглед и по нейна молба
жалбоподателят закарал момичентата до общежитието, в което живеят.
След като се прибрала, свидетелката К. позвънила на родителите си,
които живеят в с.* и им разказала за случилото се. Те пристигнали в гр.Смолян
и я завели в Бърза помощ за преглед. Видно от издадения лист за преглед на
пациент от 24.11.2024 г. на * в спешното отделение свидетелката К. съобщила,
че е ударена от кола на пешеходна пътека, оплакала се от болки в областта на
кръста и дясна хълбочна кост. Били й направени изследвания, при които било
направено заключение, че не са налице видими травматични промени в таза и
лумбалните прешлени. Били предписани покой, лед, аналгетици.
След възникване на ПТП жалбоподателят не уведомил компетентната
служба на МВР. Сигнал на тел.112 бил подаден от родителите на К. и от
2
болницата.
На сигнала били изпратени назначените в наряд мл.автоконтрольор Д.
Т. и мл.инспектор *. Те установили свидетелката К. в болницата, разговаряли
с нея и лекаря, който я прегледал, с една от приятелките й. Свидетелката К.
предоставила на полицаите телефона на жалбоподателя Г.. Свидетелят Т. се
свързал с последния и той признал за настъпилото ПТП. По-късно се явил в *
заедно с пълномощник адв.*, от него били снети писмени обяснения. Не му *
извършена проба за употреба на алкохол, тъй като не бил установен
непосредствено след ПТП и освен това заявил, че междувременно употребил
алкохол. При огледа на лек автомобил „*“ с рег.№ * не били установени следи
от пътния инцидент. Полицаите посетили и местопроизшествието.
Свидетелят Д. Т. съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение №*/24.11.2025 г. за това, че на 24.11.2024 г. в
18:00 часа, в гр.Смолян на бул.* до № *, като водач на лек автомобил „*“ с рег.
№ *, собственост на „*“ * с посока на движение към хотел „*“ не пропуска
пресичащата от дясно на ляво по посока на неговото движение Г. Т. К. по
пешеходна пътека тип зебра, сигнализирана с пътен пътен знак Д17 и
напречна пътна маркировка "Пешеходна пътека тип Зебра" - М8.1 от Наредба
за сигнализация на пътищата с пътна маркировка, като с предна дясна част я
блъска и същата пада на земята, с което допуска ПТП с пострадало лице; от
допуснатото ПТП е леко ранена Г. Т. К. на 16 години с болки в областта на
кръста и дясна хълбочна кост; след възникване на ПТП същият не е уведомил
компетентната служба на МВР и е напуснал мястото на произшествието, за да
закара пострадалото лице в МБАЛ – Смолян - нарушение на чл.123 ал.1 т.2
б.“а“ от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на Г.Г. и свидетеля Ст.*, бил
предявен на жалбападателя и той го подписал.
Срещу съставения АУАН Г.Г. депозирал възражение по реда на чл.44
ал.1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП на Г.Г. са наложени административни
наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за
6 месеца.
По административнонаказателната преписка бил изискан видеозапис
3
от 24.11.2024 г. от камара монтирана на офиса на *, който беше приобщен към
доказателствата по делото чрез предявяването му на страните и свидетелите.
От него се вижда как четирите момичета излизат от магазин „*“ на бул.* в
гр.Смолян и тръгват в посока към пешеходната пътека пред * „*“ в 17:59:34ч.
При предявяване на видеозаписа свидетелката К. сочи, че тя е момичето с
якето с бял цвят. От видеозаписа се установява, че пешеходната пътека е добре
осветена, че две от момичетата пресичат улицата в 18:00:07 ч., а едно се връща
на тротоара, от който тръгват. На видеозаписа не се вижда как автомо* удря
свидетелката К., защото светлината от фаровете на автомо* управляван от Г.
се отразяват в камерата, но точно в този момент съдът приема, че той я е
блъснал и тя е паднала. От видеозаписа се установява, че от дясната страна на
автомо* някой се качва в него и той потегля в 18:01:05ч.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и ведеозаписа, както и на база
свидетелските показания на свидетелите К. и Т., които като непротиворечиви
и взаимнодопълващи се съдът кредитира.
От събраните по делото доказателства се установява, че атакуваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на
АУАН, съставен от оправомощено за това лице, че в процедурата по
установявана на административното нарушение и съответно, налагане на
наказанието, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до невъзможност за жалбоподателя да организира защитата
си. Спори се относно фактическата обстановка. В съдебната фаза на
производството обаче, показанията на разпитаните свидетели позволиха на
съда да формира категорични изводи по фактите.
В чл.123 ЗДвП законодателят е предвидил поредица от задължения за
водача на МПС при ПТП.
Съгласно чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП водачът на ППС, което е
участник в ПТП е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора, да
уведоми компетентната служба на МВР. Това задължение на водача на МПС
участник в ПТП с пострадал не зависи от наличието или липсата на претенции
между участниците, нито от желанието на пострадалия, то е императивно
установено правило за водача на МПС във всеки един случай на ПТП с
пострадал, което в конкретния случай жалбоподателят като водач на МПС не е
4
изпълнил. Така вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е безспорно
е доказано. Приложена е и относимата към деянието санкционна разпоредба
на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, съгласно която с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
се наказва водач, който наруши задълженията си като участник в
пътнотранспортно произшествие.
Доколкото на 24.11.2025 г. жалбоподателят се е придвижвал с лекия
автомобил „*“ с рег.№ * по бул.*, то той е притежавал и качеството "водач на
МПС" по смисъла на § 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП и е бил
годен субект на административното нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от
ЗДвП. Доказа се от обективна страна и фактът на настъпилото ПТП. Съгласно
§ 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП пътнотранспортно
произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Фактът на настъпилото ПТП се установява от показанията на
свидетелката К. и останалите доказателства по делото. Като блъска
преминаващата на пешеходната пътека пред * „*“ на бул.“*“ свидетелка К. с
управлявания от него автомобил, Г. е реализирал ПТП и за него е възникнало
задължение за уведоми компетентната служба на МВР. Като не е направил
това, с бездействието си жалбоподателят е осъществил състава на вмененото
му нарушение по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП.
За безспорен съдът приема и факта на наранявания причинени от
падането вследствие на удара на автомол* на свидетелката К.. Тя е изпитвала
болки в кръста и хълбочната кост и затова е потърсила медицинска помощ.
Под „пострадал“ следва да се разбира лицето, на което са причинени
физически страдания, независимо от техния интензитет.
В писменото си становище по делото процесуалният представител на
жалбоподателя развива доводи, че Г. К. залитнала и паднала на дясната си
страна, че автомобилът не я е ударил. Защитната версия на жалбоподателя не
се подкрепя от доказателствата по делото. Съдът кредитира показанията на
свидетелката К., че падането й на земята и претърпените болки са вследствие
на удара с автомо*, тъй като те кореспондират с отразеното в листа от преглед
на пациент, както и с действията на самия жалбоподател, който незабавно я е
5
закарал до бърза помощ. Показанията й са последователни и еднопосочни,
кореспондират със снетите писмени обяснения на по административно-
наказателната преписка от жалбоподателя. В писмените си обяснения от
24.11.2025 г. Г.Г. посочва: „мисля, че леко ударих едното момиче“.
В наказателното постановление административно-наказващият орган
се е мотивирал при определяне на максимален размер на санкциите за
нарушението посочвайки, че те са съобразени с изключително лошата
цялостна дисциплина на водача, характеризираща се с извършени
многобройни нарушения, за които е наказан по административен ред с влезли
в сила наказателни постановления и наложени глоби с фишове. Сочи също, че
с това се цели да се преустанови извършването на нарушения на разпоредбите
на ЗДвП, застрашаващи живота и здравето на участниците в пътното
движение.
Бланкетното позоваване на дисциплината на Г.Г. като водач, не може да
се приравни на изложени мотиви при индивидуализация на наказанията. АНО
не е направил анализ на налаганите на Г.Г. наказания по административен ред-
за какви нарушения са налагани и кога.
Затова наказателното постановление следва да се измени и на
жалбоподателя да бъдат наложени минимални по размер наказания глоба от
50лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
1 месец. Съгласно чл.27 ал.2 ЗАНН при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. Такъв анализ в наказателното постановление
липсва.
С оглед изхода на делото на АНО се дължат деловодни разноски, а
именно юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 24-1058-001178/07.01.2025 г.,
издадено от началника на *, срещу Г. В. Г. ЕГН **********, адрес гр.*, ул.*, с
което за нарушение на чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП на основание чл.175 ал.1
6
т.5 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като
НАМАЛЯВА размера на административното наказание глоба на 50лв. и на
административното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок
от 1 месец.
ОСЪЖДА Г. В. Г. да запллати на * разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред Административен съд гр.Смолян.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
7