Р Е Ш Е Н И Е
№ 9
гр. Разград, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – РАЗГРАД в открито
съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИН МАРИНОВ ЮЛИЯНА ЦОНЕВА
при
секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора СЕВЕРИНА МОНЕВА
разгледа докладваното от съдия Юлияна Цонева КАНД № 132 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.
чл.63в от ЗАНН.
Постъпила е
касационна жалба от А. Д. А., ЕГН-********** – Кмет на Кметство-с.Дянково, общ.Разград, против Решение № 218 от 15.11.2022г.,
постановено по АНД № 520/2022г. по описа на Районен съд-Разград в производство
по чл.59 и сл. ЗАНН, с което е потвърдено НП № 28/28.07.2022г. на Директора на
РИОСВ-гр.Русе. С цитираното Наказателно постановление на жалбоподателя, в
качеството му на Кмет на с.Дянково, е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева, на основание чл.151, ал.2, т.6 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО), за извършено нарушение на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО във връзка с чл.55 от Наредба № 11 за управление на
отпадъците на територията на Община-Разград. В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като правните изводи на
съда са несъответни на установената от доказателствата фактическа обстановка,
както и съдът не е изследвал задълбочено допуснатите процесуални нарушения в
хода на административното производство. Моли в тази връзка за цялостна отмяна
на обжалвания съдебен акт. По същество в касационната жалба се поддържат същите
съображения, които са били заявени като възражения по съставения АУАН, а след
това и във въззивната жалба против издаденото НП, а именно допуснати непълноти
и неточности в съдържанието на АУАН във връзка с изискванията на чл.42, ал.1,
т.3 и т.9 от ЗАНН – неправилно индивидуализиране на мястото на нарушението и
непосочване на пострадалите лица, претърпели имуществени вреди от нарушението,
както и неточност в съдържанието на НП, където жалбоподателят бил установен
като нарушител в качеството му на Кмет на с.Бисерци, какъвто не е. В съдебно
заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата, но сочи и
обективни причини за допуснатото нарушение, че като новоназначен кмет не
разполагал с необходимите ресурси и техника, за да бъде изчистено установеното
нерегламентирано сметище.
Ответникът по касационната жалба
представя писмен отговор, като счита жалбата за неоснователна и моли за
отхвърлянето й, а обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено. Счита, че не
страда от пороци, обосноваващи отмяната му, като въззивният съд е отговорил на
всички възражения на жалбоподателя и правилно е приложил закона. В съдебно
заседание процесуалният представител – упълномощен юрисконсулт поддържа
съображенията, изложени в писмения отговор.
Представителят на
Окръжна прокуратура-Разград дава заключение за неоснователност на жалбата, като
предлага обжалваното въззивно решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Административен съд-Разград, като обсъди посочените в жалбата
касационни основания, доводите на страните и доказателствата по делото, констатира
следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на
касационен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.63в от ЗАНН въззивното решение
подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК (чл.348), като касационният съд обсъжда
само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно (чл.218, ал.1 и
ал.2 АПК), въз основа на фактите, установени в обжалваното решение (чл.220 АПК).
Установените от
въззивния съд факти са следните:
На 29.06.2022г.
служители на РИОСВ–гр.Русе извършили проверка на територията на с.Дянково,
общ.Разград, в присъствието на г-н А. Д. А. – Кмет на селото и Д. Т. –
инспектор сектор „Противодействие на
икономическата престъпност“ при ОД на МВР-Разград. При направения обход е
установено замърсяване на терен с големи количества отпадъци, разпръснати на
площ около 20 декара, разположени от двете страни на черен път и навътре от
него. Достъпът до установения замърсен терен/нерегламентирано сметище не бил
ограничен по никакъв начин, незаграден и без охрана. Никъде около терена нямало
поставени табели, забраняващи изхвърлянето на отпадъци. Намерените такива на
терена били от различно естество: картонени опаковки (кашони), цели и нарязани
гуми, текстилни отпадъци, пластмасови, битови и строителни отпадъци, в т.ч.
счупени керемиди, тухли и плочки, етернитови плоскости, камари с торови маси и
растителни отпадъци. На две места били установени следи от изгаряне на
отпадъци. По посочване от Кмета на селото и въз основа на справка с картен
материал, било установено, че замърсеният терен се намира в местност
„Богбюлдюрек“. Установените при проверката обстоятелства са отразени в
Констативен протокол № 59-ИО от 29.06.2022г., като въз основа на констатациите
е съставен на жалбоподателя Акт № 0002510 от 07.07.2022г. за установяване на
административно нарушение по чл.19, ал.3, т.15 във вр. с чл.112, ал.1 ЗУО във вр. с чл.55 от Наредба № 11 за управление на отпадъците на
територията на Община–Разград, за това, че в качеството си на кмет на
Кметство–с.Дянково и упълномощено длъжностно лице, съгласно Заповед № 674 от
15.06.2022г. на Кмета на Община–Разград, не е осъществил контрол по
предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или
създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им в с.Дянково,
като е допуснал замърсяване на проверения терен с битови и строителни отпадъци.
Жалбоподателят
депозирал писмено възражение срещу АУАН, в което изложил съображения за
допуснати пороци в съдържанието на Акта, поддържани и в настоящото касационно
производство. Възразил, че мястото на нарушението не е правилно
индивидуализирано, тъй като в кадастралните граници на посочената местност
„Богбюлдюрек“ са включени 40 броя поземлени имоти (изброени със съответните
идентификатори), всичките обработваеми ниви в един масив, с изключение на три
имота – общинска собственост, с трайно предназначение „За селскостопански,
горски ведомствен път“, с обща дължина около 2500 м. и обща площ от 12069
кв.м., като всичките 40 имота не са отреждани и ползвани за селско сметище,
нито са били замърсени с отпадъци, както към датата на съставяне на АУАН, така
и преди това. Поддържано е и възражението за непосочване в АУАН на пострадалите
лица, претърпели имуществени вреди от замърсяването на имотите им, а именно
собствениците на всичките 37 имота в посочената местност, извън общинските
площи, с оглед на евентуалните имуществени щети върху земеделската им
продукция.
Административнонаказващият
орган е счел възраженията за неоснователни, възприел фактическите констатации и
правната квалификация на нарушението по АУАН, въз основа на който е издал
обжалваното пред районния съд Наказателно постановление, с което на виновния
нарушител е наложено, на основание чл.151, ал.2, т.6 във вр. с чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО във връзка с чл.55 от Наредба № 11 за управление на
отпадъците на територията на Община-Разград, административно наказание „Глоба“
в размер на 3000 лева.
С оспореното по
касационен ред решение въззивният съд е потвърдил Наказателното постановление
по съображения, че отговаря на процесуалните и материалните изисквания за
законосъобразност. Приел, че описаното в него деяние е доказано, като правилно
е ангажирана административнонаказателната отговорност на виновния нарушител и
санкционната разпоредба е приложена правилно. Това решение е предмет на
инстанционен контрол в настоящото производство.
Касационната инстанция приема, че решението на
Районния съд е валидно и допустимо, постановено при спазване на процесуалните
правила и норми и в съответствие с материалния закон.
Въззивният съд
правилно е установил фактите по делото, като е събрал относимите към правния
спор писмени и гласни доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната
съвкупност. Не е допуснал процесуални нарушения при събирането на доказателствата
или при тяхната оценка. Те установяват по категоричен и безспорен начин
възприетата от наказващия орган и районния съд фактическа обстановка.
Правилна е
преценката, че при съставяне на АУАН и на НП не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, като административното производство е
проведено в съответствие с изискванията в ЗАНН. Макар и не съвсем
обстоятелствено, но обосновано районният съд е отхвърлил възражението за
незаконосъобразност в съдържанието на АУАН при определяне мястото на нарушението,
възпроизведено впоследствие и в НП. Мястото е индивидуализирано, съобразно
установените при проверката фактически констатации, като реален терен на
територията на с.Дянково, с посочен размер и други обективни признаци –
незаградено място, от двете страни на черен път и навътре от него, които
констатации не са били оспорени и са потвърдени, въз основа на доказателствата,
събрани в хода на въззивното производство. Дори да се приеме, че неправилно е
вписана местността „Богбюлдюрек“, въпреки безспорно установения факт, че именно
жалбоподателят я е посочил на контролните органи, то това обстоятелства по
никакъв начин не прегражда възможността за нарушителя да разбере вмененото му
нарушение, респ. да бъде ангажирана и отговорността му, предвид наличието на
безспорни данни за извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина (арг. от чл.53, ал.2 от ЗАНН). Категорично е установено, че
замърсеният терен се намира на територията на с.Дянково, не е бил отреден за
сметище и е бил превърнат в нерегламентираното такова. Също и фактът, че замърсената
територията включва и площи, които не са общинска собственост – то същият не
изключва задължението на кмета на селото по отношение на съответните имоти да
предприеме мерки за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци и/или
създаването на незаконни сметища, в т. ч. за евентуално търсене на
административнонаказателна отговорност от собствениците на имотите, ако не са
изпълнили задълженията си като причинители или притежатели на отпадъците.
Наличието или липсата на реално претърпени имуществени вреди от
замърсяването на конкретния терен, както и установяването на конкретните
пострадали лица, са неотносими факти към съставомерността на констатираното
административно нарушение, поради което непосочването в съдържанието на АУАН на
тези факти и обстоятелства, не го опорочава. Достатъчен е вредоносният резултат от бездействието на отговорното
длъжностно лице - изхвърлянето на отпадъци на неразрешени места и образуването
на нерегламентирано сметище.
Очевидно е, че в
съдържанието на НП е допусната фактическа грешка, като на едно единствено място
в обстоятелствената част нарушителят е вписан като Кмет на с.Бисерци, с което
не са нарушени неговите права, тъй като във всички документи, съдържащи се в административнонаказателната
преписка, качеството му е ясно и точно отбелязано.
Въззивният съд
правилно е приложил и материалния закон.
Съгласно приложената норма на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО кметът на общината
отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за
това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на
почистването им. В чл.112, ал.1, т.5 от ЗУО е предвидено, че кметът
на общината или оправомощено от него длъжностно лице контролира дейностите,
свързани с изоставянето на битови отпадъци и нерегламентираното им изхвърляне.
В този смисъл е и посочената разпоредба на чл.55 от Наредба № 11 за управление на
отпадъците на територията на Община–Разград. Анализът на цитираните норми сочи, че
законодателят предвижда възможност кметът на общината да делегира тези свои
правомощия на кметовете/кметските наместници на населените места.
Със Заповед № 674/15.06.2022г. кметът на
Община-Разград е оправомощил изрично А. Д. А. – Кмет на Кметство-с.Дянково да
осъществява обсъдените горе правомощията и функциите във връзка с
предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места
и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. С
оглед на това съдът приема, че жалбоподателят се явява задължено длъжностно
лице и правилно е ангажирана неговата лична отговорност.
Определеното наказание е в минималния
размер, посочен от законодателя и предвид забраната на чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗАНН липсва правна
възможност то да бъде намалено или изменено. Не са били налице и предпоставките
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното
деяние не се характеризира със значително по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на това нарушение (по арг. на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН). Съществувалите
обективни пречки за предотвратяване на нарушението – липсата на ресурс и
техника, каквито съобщава пред съда жалбоподателят, не са регламентирани от
закона като изключващи отговорността му обстоятелства.
В този смисъл са и мотивите на въззивния
съд. Постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила, тъй като
не са налице посочените в жалбата касационни основания, предполагащи отмяната
му.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза
на ответника, който е представляван от юрисконсулт, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер
на 100.00 (сто) лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл.221, ал.2 АПК Разградският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 218 от 15.11.2022г.,
постановено по АНД № 520/2022г. по описа на Районен съд-Разград
ОСЪЖДА А.
Д. А., ЕГН-********** – Кмет на Кметство-с.Дянково, община Разград,
ДА ЗАПЛАТИ на РИОСВ-гр.Русе сумата от
100.00 (сто) лева – направени
деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/