№ 19966
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20211110140347 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са установителни искове от „Т. С.“ ЕАД по реда на чл. 422
ГПК, с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания спрямо Л. М. С. и Д. А. В.,
конституирани в производството в качеството им законни наследници на
починалия ответник А. Н. С., за следните суми, при условията на разделна
отговорност, сумата от 563,58 лв., представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ
се в гр. С......., с абонатен № ******, сумата от 132,70 лв., представляващо
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.03.2021 г., сумата 40,11 лв.,
представляваща главница за извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и сумата от 8,73 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 30.06.2018 г. до
16.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 24.03.2021 г., до окончателното
плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16713/2021 г.,
по описа на СРС, 168-ми състав.
В исковата молба ищецът поддържа, че наследодателят на ответниците
се явява клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на
топлоснабден имот- Апартамент № 14, находящ се в в гр. С......., с абонатен №
******. Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, които имат характер на
договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а именно
1
одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна
енергия от „Т. С.” ЕАД на потребители за битови нужди, които са в сила и
съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в определения
за това срок, считано от датата на публикуването на фактурите на интернет
страницата на ищеца, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването на данни за
дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва
в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи.
Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в
която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т. С.“ ЕООД
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост
договор. Ищецът моли съда да се установи със силата на пресъдено нещо
спрямо ответниците дължимостта на процесните суми. Правният интерес от
предявените искове ищецът обосновава с изпълнение на указанията, дадени от
съда по ч. гр. д. № 16713/2021 г. по описа на СРС, 168-ми състав, на основание
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Н. С. е депозирал отговор на
исковата молба, чрез адв. Г. В., с който е оспорил исковите претенции по
основание и размер. Оспорва да е бил договорни отношения за доставка на
топлинна енергия до процесния имот. Оспорва да е бил собственик на сочения
в исковата молба недвижим имот, респ.- оспорва да е бил потребител на
топлинна енергия. Оспорва да е получавал покана, изравнителни фактури или
писма от ищеца за плащане на процесните суми, поради което възразява срещу
твърдението да е изпаднал в забава по отношение на процесните главници.
Посочил е, че пред Административен съд- София било образувано адм. дело
№ 9496/2021 г. по негова жалба срещу Заповед № РД-40-187/06.02.1987 г. за
отчуждаване на недвижим имот на Заместник Председател на ИК с искане
същата да бъде обявена за нищожна, в който случай нищожна ще бъде и
Заповед №41-282/29.12.1996 г. на кмета на Столична община, с която на
ответника е отредено за обезщетяване процесното жилище. Счита, че
установяването на правото на собственост по отношение на Апартамент № 14,
находящ се в ......., е с преюдициално значение за настоящото производство.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендирал е присъждане на разноски.
Ответникът по делото е починал на 22.11.2022 г., като, видно от
изискано удостоверение за наследници, А. Н. С. е оставил законни наследници
съпругата си- Л. М. С., и дъщеря си- Д. А. В.. Последните са били
конститутирани като ответници по делото на негово място.
По делото е постъпило становище от „Т. С.“ ЕООД, в което е изложено,
че в процесния имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, е била
разпределяла топлинна енергия по система за дялово разпределение от
дружеството. Към молбата са приложени 2 бр. индивидуални справки,
касаещи процесния период и имот.
Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168-ми състав,
като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 ГПК, от фактическа и
2
правна страна намира следното:
Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД
във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 16713/2021 г. по описа на СРС, 168-ми
състав, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по
заповедта за изпълнение. По делото е постъпило възражение по чл. 414, ал. 1
ГПК от длъжника, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между
страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото
дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже,
че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани с наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално
доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната
стойност; извършването на услугата за процесния имот през исковия период,
нейната стойност и дължимостта й именно на ищеца. По исковете за
законната лихва за забава- че главните парични задължения са възникнали, че
е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума.
В доказателствена тежест на ответниците при установяване на горните
факти е да докажат погасяване на задълженията.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1,
т. 2а ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ
за домакинството си. Следователно тази законова уредба сочи за купувач
(страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на
топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да
бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако
ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов
клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие.
Видно от приложената по делото Заповед № РД-41-282 от 29.12.1996 г.
наследодателят на ответниците е получил в обезщетение недвижим имот-
3
Апартамент № 14, находящ се в в гр. С............, състоящ се от три стаи, столова,
кухненски бокс, с площ от 132,98 кв.м. Посоченият имот е бил даден на А. Н.
С. като имотно обезщетение за отчужден недвижим имот, индивидуализиран в
Заповед № РД-40-187/06.02.1987 г., издадена на основание чл. 95 и чл. 98 вр.
чл. 63, ал. 1 ЗТСУ / отм./ Последната заповед била оспорена като нищожна от
А. Н. С. пред Административен съд- гр. София, във връзка което било
образувано адм. дело № 9496/2021 г. По делото било постановено
отхвърлително решение, потвърдено от Върходен административен съд.
От приложеното по делото удостоверение, издадено от „Геоградска
информационна система- София“ ЕООД, се установява, че сградата с настоящ
адрес кв. ......... в която се намира процесният имот, съответства на жилищна
сграда, нанесена с планоснимачен номер 1179 в кадастрален лист 573 по плана
на гр. София, попадаща в кв. 2, м. „Дипломатически район Волоколамско
шосе“, находяща се на територията на район „Студентски“, Столична община.
С оглед изложеното безспорно се явява доказано, че праводателят на
ответниците- А. Н. С., е бил собственик на процесния недвижим имот за
исковия период. От същото следва, че А. Н. С. е бил страна по облигационно
правоотношение с „Т. С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба,
одобрени с Решение на ДКЕВР- чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена
за услугата „дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента
Търговец /ФДР/, като стойността й се формира от цената за обслужване на
партидата на клиента, вкл. изготвянето на изравнителните сметки и цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън обявените от
търговеца дати, се заплаща допълнителна цена по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение
се определят от Продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен е Протокол от 20.05.2002 г.
от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната
кооперация, където се намира процесният имот, на което е взето решение за
сключване на договор с „Т. С.“ ЕООД за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил
подписан, видно от приложен договор № 2284/29.05.2002 г., като решението
на ОС на ЕС и договорът обвързват собствениците на обекти в етажната
собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо
решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие,
съответно отказ от услугата дялово разпределение- така и в ТР № 2/2016 г. на
ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда-етажна собственост (СЕС) се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16- 334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се разделя на
4
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /
чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление
на имотите в СЕС, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Т. С.” ЕАД и „Т.
С.“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно
обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно
отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите
на етажната собственост, като обстоятелството, че за процесния период
именно „Т. С.“ ЕООД е извършвало услугата дялово разпределение за
сградата, в която се намира процесният имот, се потвърждава от приложените
именно от това лице изравнителни сметки.
Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на
ЕС, намираща се на процесния адрес е била топлоснабдена през целия исков
период, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че са извършени плащания по две общо фактури от
31.07.2019 г. и от 31.07.2020 г., както следва. На 13.09.2019 г. била заплатената
сумата от 1718,33 лв., която била отнесена от ищеца за частично погасяване на
главницата, начислена за отчетен период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и
останал непогасен остатък в размер на 343,66 лв. На 01.03.2021 г. била
заплатената сумата от 1647,90 лв., която била отнесена от ищеца за частично
погасяване на главницата, начислена за отчетен период от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., и останал непогасен остатък в размер на 140,14 лв. От
заключението се установява, че общият размер на непогасената главница за
дялово разпределение- 40,11 лв.
Видно от представените по делото платежни нареждания, ответниците
са извършили два броя плащания- на 13.09.2019 г. за сумата от 1718,33 лв., и
на 01.03.2021 г.- за сумата от 1647,90 лв., като изрично е посочено във всяко
платежно нареждане какво конкретно задължение погасява, а именно- „топл.
енергия п-д 01.05.18.30.04.19“ и „ТЕ за период 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.“
Въпреки това съгласно заключението на вещото лице с плащането от
01.03.2021 г. / 1647,90 лв./ ищецът е отнесъл частично сумата от 1569,66 лв. по
главница от обща фактура на 31.07.2020 г. за период 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г.
По отношение на първата изравнителна сметка, касаеща отчетния
период 01.05.2018-30.04.2019 г., съдът приема за доказано, че е било
направено плащане от ответната страна за сумата от 1718,33 лв., с която е била
погасена частично стойността на фактурата и останала непогасена сума в
размер на 318,51 лв.
Съдът счита, че заплатената от наследодателя на ответниците сума в
размер на 1647,90 лв. е достатъчна за пълното погасяване на стойността на
изравнителна фактура, касаеща втория процесен период- от 01.05.2019 г. до
5
30.04.2020 г., като следва да се вземе предвид, че ищецът не се е съобразил с
изрично посоченото основание за плащане от страна на ответника, а е отнасъл
остатъка от платената от последния сума за погасяване на други задължения.
В разпоредбата на чл. 76 ЗЗД е указан редът за погасяване на
задълженията, когато същите са еднородни, както и когато плащането не е
достатъчно да покрие цялото задължение. Така според чл. 76, ал. 1 ЗЗД, този,
който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако
изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях
погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за него
задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се
най-старото, а ако всички са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно. Видно е, че разпоредбата дава право на длъжника да избере и
посочи кое задължение погасява и само ако същият не е заявил изрично кое
задължение погасява, влиза в действие правилото за най-обременителното и
най-старото.
В случая от данните по делото се установи, че ответникът се е
възползвал от предоставеното му право по чл. 76, ал. 1 ЗЗД да избере кое
задължение погасява, поради което кредиторът е бил обвързан от този избор и
е следвало да отнесе за погасяване платени суми, според избора на длъжника.
В този смисъл начина на осчетоводяване, различен от посочения от длъжника
ред за погасяване, му е непротивопоставим.
С оглед изложеното исковата претенция за топлинна енергия следва
бъде уважена частично за сумата от 318,51 лв., представляваща непогасена
главница за топлинна енергия за отчетен период 01.05.2018-30.04.2019 г., и
отхвърлена за горницата до 563,58 лв., като претенцията за дялово
разпределение следва да бъде уважена изцяло за сумата от 40,11 лв.
Доколкото на мястото на починалия ответник са били конституирани в
производството неговите законни наследници- Л. М. С. /преживяла съпруга/ и
Д. А. В. /дъщеря/, същите следва да отговарят за уважените суми при
условията на разделна отговорност поравно съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН, както
следва:
- за Л. М. С.- ½ от общото задължение, а именно- сумата от 159,26 лв.,
представляваща главница за ТЕ за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и
сумата от 20,06 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г., и
- за Д. А. В.- ½ от общото задължение, а именно- сумата от 159,26 лв.,
представляваща главница за ТЕ за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., и
сумата от 20,06 лв., представляваща главница за ДР за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г.
По отношение на претенциите за мораторни лихви.
Съгласно Общите условия на „Т. С.“ ЕАД за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с
решение на КЕВР от 27.06.2016 г.), потребената топлоенергия се заплаща на
месечни вноски в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнася
съответното задължение (чл. 33). Падежът кани потребителя да погаси
6
задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го поставя в
забава, без да е небходима покана. Ето защо претенцията за мораторна лихва
се явява основателна. Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите
условия не се отнася по аналогия към главницата за дялово разпределение, тъй
като това перо е изключено от редакция на текста, т.е. за да се присъди
търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало потребителят да е
бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори за
връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.
Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не
следва да се присъжда и искът по нея следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
Относно лихвата за забава върху уважената част от вземането за
главница за топлинна енергия- същата следва да е в размер на 115,76 лв.,
изчислена с помощта на онлайн калкулатор.
С оглед изложеното спрямо всеки един ответниците следва да бъдат
уважени исковите за мораторни лихви върху главницата за ТЕ за по 57,88 лв.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски за производството имат и
двете страни съобразено уважената, респективно отхвърлената част на
исковете.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съобразно
уважената част от иска.
По делото са представени доказателства за сторени разноски от ищеца в
размер на 25 лв. за държавна такса в исковото производство и още 25 лв. в
заповедното производство. Също така ищецът е заплатил 300 лв. депозит за
вещо лице по ССчЕ. Ищецът претендира и заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Предвид ниския материален интерес и липсата на
фактическа и правна сложност до делото, то възнаграждение за юрисконсулт
следва да бъде определен в размер на 100 лв. в настоящото производство.
Следователно следва му се присъдят разноски общо в размер на 320 лв.,
сторени в двете производства.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски
съразмерно отхвърлената част на исковете. Съгласно договор за правна
защита и съдействие от 18.01.2022 г. са сторени разноски в размер на 300 лв. за
адвокатско възнаграждение, платено в брой. Ищецът е направил възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като последното съдът
счита за неоснователно, доколкото уговореното възнаграждение в размер на
минималното съгласно Наредба № 1 от 2004 г. С оглед изложеното на
ответниците следва да се присъдят разноски в общо размер на 108 лв. за
адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената част на исковете, а
7
именно- по 54 лв. на всеки от ответниците.
Относно претендираните разноски за платено възнаграждение за
адвокат в заповедното производство, съдът счита, че същите следва бъдат
оставени без уважение поради следните съображения. Съдът намира, че
действително в заповедното производство се дължат разноски на длъжника,
но само в хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. 1 и т. 2 НМРАВ- за съвет и консултация
и то, при положение че е направено подробно и обосновано възражение с
доводи и възражения, които биха могли да се разгледат в акта по същество. В
настоящия случай подаденото възражение от длъжника е бланкетно, поради
което не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски районен съд 168-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че Л. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. .............., ДЪЛЖИ на
„Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С............,
представлявано от А. А. и И. Е.- изпълнителни директори, на основание чл.
79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 159,26 лв., представляваща
стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. в имот, находящ се в гр. С........, с абонатен № ******, сумата от
57,88 лв., представляващо обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
16.03.2021 г., и сумата 20,06 лв., представляваща главница за извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 24.03.2021 г., до окончателното им плащане, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 16713/2021 г., по
описа на СРС, 168-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Л. М.
С., ЕГН **********, с адрес гр. .............., ДЪЛЖИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр. С............, представлявано от
А. А. и И. Е.- изпълнителни директори, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.
153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата над уважения размер от 159,26 лв. до
претендирата сума от 281,79 лв., представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ
се в гр. С........, с абонатен № ******, сумата над уважения размер от 57,88 лв.
до претендирата сума от 66,35 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 16.03.2021 г., и сумата от 4,37 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 30.06.2018 г. до
16.03.2021 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени по реда на чл.
422, ал.1 ГПК, че Д. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ......., ап. 15,
ДЪЛЖИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
8
гр. С............, представлявано от А. А. и И. Е.- изпълнителни директори, на
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата от 159,26 лв.,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. в имот, находящ се в гр. С........, с абонатен №
******, сумата от 57,88 лв., представляващо обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 16.03.2021 г., и сумата 20,06 лв., представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 24.03.2021 г., до окончателното им
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
16713/2021 г., по описа на СРС, 168-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Д. А.
В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ......., ап. 15, ДЪЛЖИ на „Т. С.” ЕАД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. С............,
представлявано от А. А. и И. Е.- изпълнителни директори, на основание чл.
79, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумата над уважения размер от
159,26 лв. до претендирата сума от 281,79 лв., представляваща стойността на
неизплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в
имот, находящ се в гр. С........, с абонатен № ******, сумата над уважения
размер от 57,88 лв. до претендирата сума от 66,35 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.03.2021 г., и сумата от 4,37
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от
30.06.2018 г. до 16.03.2021 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Л. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. .............., ДА
ЗАПЛАТИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С............, представлявано от А. А. и И. Е.- изпълнителни
директори, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 160 лв., сторени разноски
в исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА Д. А. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ......., ап. 15, ДА
ЗАПЛАТИ на „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С............, представлявано от А. А. и И. Е.- изпълнителни
директори, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 160 лв., сторени разноски
в исковото и в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С............, представлявано от изпълнителния директор А. А. и
И. Е.- изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. С., ЕГН **********,
с адрес гр. .............., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 54 лв., сторени
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Т. С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С............, представлявано от изпълнителния директор А. А. и
И. Е.- изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. В., ЕГН **********,
с адрес гр. София, ......., ап. 15, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 54 лв.,
сторени разноски в исковото производство.
9
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т. С.“
ЕООД на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10