Р Е Ш Е Н И Е
№ 119 18.10.2021 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на седемнадесети септември две
хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар – С. И.,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 139 по описа за 2021 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава десета,
раздел І от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба на „ ТОНИ ЕМИЛОВ-2004“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Омуртаг, обл.Търговище, ул. „Трапезица“ № 7,
представлявано от Р. М. А., подадена чрез адвокат В.И.М. с посочен по делото
съдебен адрес:*** против Заповед № ФК-150-0080384/14.04.2021г. издадена от Ж. Н. М.-Началник на
отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на „ ТОНИ ЕМИЛОВ-2004“ ЕООД гр.Омуртаг на основание чл.186,ал.1,т.1,б.
„а“ от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка-запечатване на
търговски обект: Търговска маса 34-41 за продажба на обувки, находяща се в
гр.Димитровград, „Неделен пазар“, район Автогара, стопанисван от дружеството и
на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена забрана за достъп до търговския
обект за срок от 14 дни.
В жалбата като основания се
навеждат нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Излагат се подробни доводи, обосноваващи липса на достатъчна индивидуализация
на обекта, спрямо който се налага принудителната административна мярка /ПАМ/.
Излага се становище за несъразмерност на наложената ПАМ. Моли се оспорената
Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание оспорващото дружество не изпраща представител. Постъпила е
молба от процесуалния му представител адвокат В.М., в която се излага становище за поддържане на
жалбата. Моли се същата да бъде уважена.
Ответникът
по оспорването – Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП в съдебно заседание
не се явява. Представлява се от гл.юрисконсулт М.Д., която излага становище за
неоснователност на жалбата. Излага доводи, обосноваващи наличието на материалните предпоставки за
налагане на принудителната административна мярка /ПАМ/ и мотивираност на
оспорения акт, в т.ч. и по отношение на срока на наложената ПАМ. Навеждаq че макари и
с няколко маси на открито, търговецът следва да изпълнява всички изисквания,
във връзка с отчитането на продажбите. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:
На 11.04.2021г., в 7:42 ч. при извършена проверка от служители на ТД на НАП на търговски обект по смисъла на пар.1, т. 41от ДР на ЗДДС – Търговска маса 34-41 за продажба на обувки,
находящ се в гр.Димитровград, „Неделен Пазар“, район Автогара, стопанисван от „ТОНИ ЕМИЛОВ-2004“ ЕООД, ЕИК
********* било установено, че при извършена контролна покупка на 1бр. стек с
домашни мъжки чехли на обща стойност 9.00 лева, платени в брой от Д. М. П. - проверяващ,
на Р. М. А.- представляваща дружеството и продавач не бил издаден фискален бон
от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ модел “Datecs WP-50”
с индивидуален номер на ФУ № DT 334756 и индивидуален номер на ФП № 02334756. За
покупката не била издадена и бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ
на изискванията на Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ. При проверката била
установена фактическа наличност в размер на 103 лева, а по данни на ФУ-94 лева,
съгласно генериран дневен отчет от ФУ за 11.04.2021г. От последния се
установявалоq че заплатената от органите по приходите сума за извършената покупка не е
отразена, чрез наличното в обекта ФУ.
Резултатите от
проверката са отразени в констативен протокол, съставен на основаниe чл. 110, ал. 4, във
връзка с чл. 50, ал. 1 от ДОПК- Протокол за извършена проверка, серия АА № 0080384/11.04.2021г.
За констатираното нарушение- неспазването на реда за издаване на касова бележка за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н- 18/2006г. на
основание чл.186, ал.1,т.1,б „а“ от ЗДДС Началникът
на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на 21.04.2021г. е издал оспорената Заповед №
ФК-150-0080384/14.04.2021г. С посочената Заповед на дружество „ТОНИ ЕМИЛОВ-2004“ ЕООД гр.Омуртаг, на основание чл.186,ал.1,т.1,б. „а“ от ЗДДС е наложена
принудителна административна мярка-запечатване на търговски обект: Търговска
маса 34-41 за продажба на обувки, находяща се в гр.Димитровград, „Неделен
пазар“, район Автогара, стопанисван от
дружеството и на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена забрана за
достъп до търговския обект за срок от 14 дни.
В Заповедта, като
мотиви за определяне на продължителността на срока от 14-дни на принудителната
административна мярка, органът е изложил следните фактически обстоятелства:
местоположението на търговския обект - на
комуникативно място с голям човекопоток в гр, Димитровград, на територията на
„Неделен пазар“, район Автогара, също така продължителността на работното време
- в петък, събота и неделя от 07:00ч. до 13:00ч., както и големината на обекта - около 100кв.м., открита
търговска площ, предлагането на разнообразни стоки с широк ценови диапазон, с
възможност за реализиране на значителни обороти.
Заповедта е
връчена на представителния орган на дружеството на 08.05.2021г.
Жалбата на „ ТОНИ
ЕМИЛОВ-2004“ ЕООД гр.Омуртаг срещу горепосочената заповед е подадена в
Административен съд-Хасково на 17.05.2021г. с вх.№ 70-00-5327, чрез органа
издал оспорения акт.
С Определение от
28.05.2021г. по ад.д.№516/2021г. на
Административен съд-Хасково жалбата на дружеството е препратена по подсъдност
на Административен съд-Търговище.
Видно от
приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП,
началниците на отдел „Оперативни дейности“ са оправомощени да издават заповеди
за налагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл.186 от ЗДДС.
За описаното в оспорената Заповед нарушение -неиздаване на фискален касов бон /ФКБ/ за извършена покупка на 1бр. стек с домашни мъжки чехли на обща стойност 9.00 лева на „ ТОНИ ЕМИЛОВ-2004“ ЕООД гр.Омуртаг е съставен АУАН №F 608984/14.04.2021г. за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба № Н- 18/2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
От събраните в хода на проверката и
приложени към преписката въпросен лист/стр.28/ и дневен отчет на фискалното
устройство /стр.30/ по делото се доказва установена при проверката на
11.04.2021г. касова наличност в търговския обект от 103 лева и въведени данни
за деня във ФУ - дневен отчет от 94 лева.
От показанията на разпитания по делото свидетел С.В.П.-служител на НАП, участвал в проверката по делото се установи, че процесния търговския обект се намира на територията на Неделен пазар –Димитровград. Самото разположение на обекта е сергия с №34-41, в района между автогарата и един от обособените и сектори, като обекта не се намира на улица. Установява се, че за конкретното разположение на процесните търговки маси няма обособен адрес, като улица и номер, по които същите да могат да се индивидуализират. Установява се също така, че не може да се направи взаимовръзка между местоположението на тези маси с местоположението на друг търговски обект-магазин, както и че това са тип маси, които не са обособени като фиксиран търговски обект. От показанията на свидетелката се установява също така, че на тези маси е било налично ФУ като за извършената при проверката на 11.04.2021г. контролна покупка не е бил издаден касов бон.
Така установената фактическа обстановка
се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При
така установеното, съдът намира жалбата за
допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен
интерес.
По основателността на жалбата съдът намира
следното:
Съгласно
чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по ал. 1 се
прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1, т. 1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителния
директор на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на
изпълнителния директор на НАП е определено началниците на отдели
"Оперативни дейности" в Дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в Централно управление на
Националната агенция за приходите да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС. По изложените съображения, съдът намира оспорената
Заповед за издадена от материално компетентно лице, при наличие на законова
делегация и надлежно оправомощаване.
В
конкретният случай в оспорения акт са изложени
мотиви както относно наличието на
предпоставките за прилагане на чл.186,ал.1,т.1,б „а“ от ЗДДС, така и мотиви относно определянето
на 14-дневната продължителност на срока, за който се прилага ПАМ.Обекта по
отношение на който се налага ПАМ е ясно индивидуализиран в акта. От показанията
на разпитаната по делото свидетелка по делото се доказа, че отразеното в
Заповедта местоположение на търговските маси съответства на реалното, като не
може същото да се индивидуализира чрез улица или чрез взаимовръзка с друг
търговски обект като магазин.
Предвид това, съдът намира оспорената Заповед
за издадена при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при
спазване на чл.186, ал.3 от ЗДДС.
Принудителната
административна мярка е наложена след извършен данъчно-осигурителен контрол,
чрез проверка в процесния обект от компетентните органи на НАП, за което е
съставен и предявен на дружеството Констативен протокол № 0434312/15.04.2021г. Събраните
при проверката доказателства са описани в протокола и са приложени по
административната преписка. Предвид всичко гореизложено съдът приема, че в
процеса на издаване на оспорената Заповед не са допуснати съществени нарушения
на административно-производствените правила.
По отношение на съответствието на оспорения
акт с материалния закон съдът намира следното:
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС
предвидената в нормата принудителна административна мярка "запечатване на
обект" се прилага за нарушение, обективирано в неспазването на реда и
начина за издаването на съответен документ за продажба. С чл. 118, ал. 1 ЗДДС е
въведено задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице,
да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез
издаването на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или
на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност /системен бон/, независимо дали е поискан друг данъчен
документ. Съгласно чл. 118, ал. 3 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажбата/доставката на стоки или услуги в търговския
обект, по която е заплатено в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Параграф 1, т. 40 ДР ЗДДС легално дефинира понятието "фискално
устройство". Задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС е намерило отражение и в
издадената от министъра на финансите на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства, в чл. 25, ал. 1, т. 1, в която изрично е предвидено
задължение на лицата по чл. 3, ал. 1, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, да издават за всяка продажба при всяко плащане и фискална
касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност, изключая изрично
изброените в разпоредбата случаи. В случая
процесният обект – Търговска маса
34-41 за продажба на обувки отговаря на легалното дефиниране
за търговски обект по смисъла на пар. 1, т. 41 ДР ЗДДС. Следователно при
извършването на продажби на стоки в него, за търговеца на общо основание е
относимо задължението по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, респективно по чл. 25, ал. 1, т.
1 от Наредбата. Неспазването на посоченото задължение води до избягване на
заплащане на данъчни задължения. Издаването на фискален бон приключва с
връчването му на клиента по аргумент на чл. 38, ал. 2 Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г., въвеждащ следното изискване - клиентът е длъжен да съхранява
касовата бележка до напускане на търговския обект.
В случая, от така събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно доказано, че
в деня на проверката 11.04.2021г. е била извършена продажба на 1бр. стек с домашни мъжки чехли на обща
стойност 9.00 лева, като за извършената покупка от страна на дружеството не е бил е издаден и връчен фискален касов бон.
По изложените съображения
съдът приема, че са налице материалните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. При вземане на решението, относно прилагането на ПАМ /дали същата да се
приложи/, административният орган действа в условията на обвързана
компетентност, поради което, когато са налице регламентираните в хипотезата
на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС предпоставки, той е длъжен да приложи предвиденото в нормата запечатване
на търговския обект. Предвид изложеното, съдът намира наложените
ПАМ-Запечатване на търговския обект и забрана достъп до него за постановени при
правилно приложение на материалния закон.
При преценката на срока за
прилагане на ПАМ административният орган действа при условията на оперативна
самостоятелност, като съдебният контрол по отношение на избраното от него
времетраене на мярката се изчерпва с проверка дали действително органа е
разполагал с оперативна самостоятелност, срокът определен ли е в рамките на
закона и в акта органът изложил ли е мотиви относно преценката си за размера на
срока. В случая, отговорът и на трите въпроса е положителен. В случая
определения срок от 14-дни на наложената мярка е към средния предвиден в закона
-чл. 186, ал. 1 ЗДДС размер от 30 дни. С
оглед изложеното, съдът приема срока на ПАМ от 14-дни за съразмерен и определен
в съответствие със закона.
На основание всичко
гореизложено, съдът намира оспорената Заповед за законосъобразна. Следва
жалбата на „ ТОНИ ЕМИЛОВ-2004“ ЕООД гр.Омуртаг против Заповед №
ФК-150-0080384/14.04.2021г. издадена от
Жулиета Никова Михайлова-Началник на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на спора и направеното от пълномощника
на ответника искане, на основание чл.
143, ал. 4 АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на
НАП – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение, определени в минималния
размер от 100 /сто/ лева, съгласно чл. 144 АПК, вр. чл.
78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл.
37, ал. 1 ЗПП и чл. 24
от Наредба за заплащането на правната помощ.
Воден от горното,
на основание на чл.
172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.
186, ал. 4 от ЗДДС, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ ТОНИ ЕМИЛОВ-2004“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Омуртаг, обл.Търговище, ул. „Трапезица“
№ 7, представлявано от Р. М. А., подадена чрез адвокат В.И.М. с посочен по
делото съдебен адрес:*** против Заповед № ФК-150-0080384/14.04.2021г., издадена
от Ж. Н. М.-Началник на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „ ТОНИ ЕМИЛОВ-2004“ ЕООД
гр.Омуртаг на основание чл.186,ал.1,т.1,б. „а“ от ЗДДС е наложена принудителна
административна мярка-запечатване на търговски обект: Търговска маса 34-41 за
продажба на обувки, находяща се в гр.Димитровград, „Неделен пазар“, район
Автогара, стопанисван от дружеството и на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС е
наложена забрана за достъп до търговския обект за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА „ ТОНИ ЕМИЛОВ-2004“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Омуртаг, обл.Търговище, ул.
„Трапезица“ № 7, представлявано от Р. М. А. да заплати на Национална агенция за
приходите-София сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: