№ 994
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20221110104940 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството е образувано по иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл.
266 ЗЗД, предявен от „М.И.“ ЕООД против „Ф.Т. БГ“ ЕООД за заплащане на сумата от 7 733
лв., представляваща незаплатено възнаграждение по сключен между страните договор за
извършени услуги по лекарствена безопасност в периода от 29.10.2019г. до 08.12.2021 г., за
които са издадени фактури № 2848/02.06.2021 г., № 2932/14.09.2021 г., №2953/06.10.2021 г.,
№2980/03.11.2021 г., и № 3004/06.12.2021 г., както и по иск с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 194,87 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главниците по
посочените фактури, считано от падежа на всяка фактура до 30.01.2022 г. ведно със
законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковата молба – 31.-1.2022 г. до
окончателното заплащане на сумите.
Ищецът твърди, че в процесния период е предоставял на ответника услуги, свързани
с лекарствената безопасност на фармацевтични продукти, подробно описани в приложение
към договора, сключен на 29.10.2019 г. Поддържа, че на 08.12.2021 г. ответникът изпратил
предизвестие за прекратяване на договорните отношения между страните. Заявява, че в
периода на действие на договора възложителят не е изпълнил задължението си да заплати
дължимото възнаграждение, за което били издадени описаните по-горе фактури, въпреки
настъпилия падеж в едномесечен срок от издаването им.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е представил отговор, в който оспорва
предявените искове. Твърди, че към датата на депозиране на исковата молба ответникът не е
дължал сумите по посочените фактури, тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си по
чл. 9 от договора, изразяващи се в предоставяне на фактура и писмен отчет на дейността си.
Заявява, че е получил отчет за извършените от ищеца дейности на 22.02.2022 г., когато бил
подписан протокол за предаване на работа, вследствие на което на 06.04.2022 г. е заплатил
процесните фактури. По отношение на акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва
1
поддържа, че страните не са уговаряли падеж на задълженията, поради което същите са
дължими, след отправяне на покана, каквато в случая не била получена от възложителя.
Твърди, че преди приемането на извършената работа – 22.03.2022 г. възложителят не е
дължал претендираните суми, поради което не е изпаднал в забава.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Между страните е налице сключен Договор за услуги по лекарствена безопасност от
29.10.2019 г., по силата на който ищецът (изпълнител) е предоставял на ответника
(възложител) посочените услуги.
Съгласно чл. 9 от сключения договор страните са се съгласили плащанията за
извършването на услугите да става срещу издадена фактура и писмен отчет за извършените
дейности, както и че плащанията са дължими, при условие че услугите са изпълнени
своевременно и точно, съгласно указанията на възложителя (ответника). Ако част от
фактурата бъде оспорена, възложителят заплаща безспорната сума.
От представените по делото извлечения от имейл кореспонденция се установи, че
ответникът е получил изпратените от ищеца фактури и съответните отчети към тях.
От представените извадки е видно, че прикачените документи са озаглавени с номера и
дати, които съответстват на номерата и датите на издаване на процесните фактури.
Имейлите са изпратени от представител на ищеца, видно от наименованието на имейл
адреса, и са получени от представители на ответника, в това число и управителят на
ответника – Николай Домусчиев.
Ищецът е изпратил всички фактури на съответните дати, на които последните са
били издадени, заедно с прикачени към тях отчети, както следва:
Фактура №2848/02.06.2021 и прикачения към нея отчет са изпратени и получени на
02.06.2021 г.;
Фактура №2932/14.09.2021 и прикачения към нея отчет са изпратени и получени на
14.09.2021 г.;
Фактура №2953/06.10.2021 и прикачения към нея отчет са изпратени и получени на
06.10.2021 г.;
Фактура №2980/03.11.2021 и прикачения към нея отчет са изпратени и получени на
03.11.2021 г.;
Фактура №3004/06.12.2021 и прикачения към нея отчет са изпратени получени на
06.12.2021 г.
Не се установява ответникът да е възразил по някакъв начин по отношение на
получените фактури и отчети.
От заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
процесните фактури са осчетоводени в счетоводните книги на ищеца за датите, на които
са издадени и че са отразени в Дневника за продажбите за съответните месеци, в които са
издадени като облагаема сделка по ЗДДС. По отношение на ответника процесните фактури
също са осчетоводени, както следва:
Фактура №2848/02.06.2021 е осчетоводена на 13.04.2022 г. и е включена в Дневник
покупки по ЗДДС за м. 03/2022 г.;
Фактура №2932/14.09.2021 е осчетоводена на 13.04.2022 г. и е включена в Дневник
2
покупки по ЗДДС за м. 03/2022 г.;
Фактура №2953/06.10.2021 е осчетоводена на 09.11.2021 г. и е включена в Дневник
покупки по ЗДДС за м. 10/2021 г.;
Фактура №2980/03.11.2021 е осчетоводена на 13.04.2022 г. и е включена в Дневник
покупки по ЗДДС за м. 03/2022 г.;
Фактура №3004/06.12.2021 е осчетоводена на 13.04.2022 г. и е включена в Дневник
покупки по ЗДДС за м. 03/2022 г.
В заключението на вещото лице се посочва още, че към момента на проверката
процесните фактури се водят като платени и при ищеца, и при ответника. Съдът
кредитира заключението на вещото лице като пълно и обосновано и съответстващо на
писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
По отношение на иска за заплащане на сумата от 7 733 лв., представляваща общ
размер на главницата
Съгласно чл. … от сключения договор изпълнителят (ищецът) се е задължил да
предоставя услуги по лекарствена безопасност, а възложителят (ответникът) да заплати
съответното възнаграждение. Сключеният между страните договор е договор за услуга,
който е разновидност на договора за изработка и за него съответно се прилагат разпоредбите
на чл. 258 и сл. ЗЗД – така Решение № 170 от 15.10.2013 г. по търг. д. № 595/2012 г. на
Върховен касационен съд, Решение № 199 от 09.01.2014 г. по търг. д. № 500/2012 г. на
Върховен касационен съд.
В чл. 9 от процесния договор страните са уговорили, че ще се дължи възнаграждение
при изпълнение на услугите своевременно и точно, като плащането става срещу издадена
фактура и писмен отчет за извършените дейности. От това следва, че за да се установи дали
се дължат плащания по процесните фактури, трябва да се докаже точното и своевременно
изпълнение на услугите по договора от страна на ищеца.
Установи се, че ищецът е изпратил своевременно процесните фактури и отчетите към
тях на ответника и че последният ги е получил. В отчетите са описани конкретните услуги,
които ищецът е предоставил, а във фактурите е посочена съответното възнаграждение, което
се дължи поотделно за тях. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗЕДЕУУ писмената форма се смята за
спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. Електронен
документ е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма (чл. 3, т. 35 Регламент
910/2014), а електронното изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма
чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията (чл.
2, ал. 1 ЗЕДЕУУ). Следователно настоящият състав приема, че изискването на чл. 9 от
договора за изготвяне на писмен отчет е спазено. Поради което възражението на
ответника, че настоящият иск е предявен преждевременно, тъй като е научил за извършените
услуги едва на 22.02.2022 г., т.е. след завеждането на настоящия иск, е неоснователно.
Ответникът е получил отчети, в които са посочени конкретните дейности, изпълнени от
ищеца, а процесните фактури са осчетоводени в счетоводните книги на ответника. Съгласно
трайната и непротиворечива практика на ВКС, включително и формираната по реда на чл.
290 ГПК практика, приемането на извършена работа по договор за изработка обхваща както
3
фактическо действие - разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез
реалното му получаване от възложителя, така и правно действие - признание, че то
съответства на възложеното с договора, което е израз на одобряването му. За приемането по
смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е релевантно изявлението на възложителя, заедно с реалното
предаване на изработеното, че счита същото за съобразено с договора, или извършването на
конклудентни действия, придружаващи получаването на изработеното, от които
недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено съгласие от страна на възложителя
за такова пълно одобряване. В този смисъл решение по т. д. № 1056/2009 г., II т. о., решение
по т. д. № 621/2012 г., I т. о., решение по т. д. № 728/2010 г., II т. о. и решение № 218 от
23.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 3709/2015 г., II т. о. Приемане по смисъла на чл. 264, ал. 2
ЗЗД означава, както фактическо връчване на готовия трудов резултат на поръчващия, така и
одобрението на същия - изрично или мълчаливо, изявление, че счита престацията на
изпълнителя за съответстваща на уговорената с договора - определение № 583 от 16.08.2011
г. по търг. д. № 1046/2010 г. на ВКС, II т. о. Трайно установена е практиката на ВКС, че
фактурите отразяват възникналото между страните правоотношение и с осчетоводяваното
им от ответното дружество, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС
и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на
задължението по тях – в този смисъл решение № 45 от 28.03.2014 г. по търг. д. №
1882/2013 г. на ВКС, I т.о., решение №42 от 19.04.2010 г. по т.д.№593/2009 г. на II Т.О.,
решение №166 от 26.10.2010 г. по т.д.№991/2009 г. на II Т.О., решение №23 от 07.02.2011 г.
по т.д.№588/2010 г., II Т.О. Нещо повече, дори неподписаната фактура от купувача по
договор за търговска продажба или от възложителя по договор за изработка, може да
послужи като доказателства за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизити на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е в
счетоводните регистри на двете страни, както и е ползван данъчен кредит по нея -
решение № 45 от 28.03.2014 г. по търг. д. № 1882/2013 г. на ВКС, I т.о, .решение №47 от
08.04.2013 г. по т.д.№137/2012 г. на II Т.О. и цитираното в него решение №34 от 22.02.2010
г. по т.д.№588/2009.
В чл. 9 от договора страните също са предвидили, че ако част от фактура бъде оспорена,
възложителят заплаща безспорната сума, т.е. страните са се съгласили, че при липса на
оспорване на фактурите, заплащане се дължи.
Не са ангажирани доказателства, че ответникът е възразил относно извършените
услуги при получаването на отчетите, поради което на основание чл. 264, ал. 3 и
тълкувайки волята на страните в чл. 9 от договора, съдът приема, че ответникът е приел
така предоставените услуги като своевременно и точно изпълнени, поради което
съгласно чл. 9 от договора плащанията са дължими на ищеца. Освен това в отговора на
исковата молба ответникът призна, че е извършил плащания по фактурите, което се
потвърди и от заключението по съдебно-счетоводната експертиза. Извършените плащания
от ответника представляват признание, че услугите са извършени своевременно и точно, т.е.
е налице приемане на така извършените услуги съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД и чл. 9 от
договора.
Доколкото сумите по процесните фактури са заплатени, т.е. задължението за заплащане
на възнаграждение е вече погасено, искът за заплащане на главниците следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отношение на иска за заплащане на сумата от 194,87 лв., представляваща
мораторна лихва за забава върху главниците:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
4
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За основателността на иска
трябва да се установи наличие на главен дълг и изпадане на ответника в забава. Доколкото
несъмнено се установи наличието на главен дълг, остава да се установи от кой момент
ответникът е изпаднал в забава за заплащането на процесните фактури.
Изпадането в забава е фактически състав от няколко елемента - изискуемост, покана /с
изключение на посочените в закона случаи/ и на трето място - наличието на вина за
забавеното изпълнение от страна на длъжника - Решение № 1441 от 01.11.1999 г. по гр. д. №
746/99 г., V г. о. на ВКС.
По отношение на изискуемостта на вземането. Страните не са уговорили конкретна дата,
на която вземането става изискуемо, а са се съгласили, че възнаграждение ще се дължи при
точно и своевременно изпълнение на услугите, т.е. изискуемостта би следвало да настъпи с
точното изпълнение на услугите и приемането им от страна на възложителя. Доколкото се
установи, че ответникът е приел извършената работа по договора, тъй като не е направил
възражения по получените отчети, в които са описаните конкретните услуги, то
задължението за заплащане на възнаграждение по всяка от фактурите е настъпило с
приемането на извършените по нея услуги, т.е. с получаването на отчетите.
Изискуемостта на вземането е действително първата предпоставка на забавата, която е
виновно закъснение за престиране. Чл. 84, ал. 2 ЗЗД предвижда, че когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Доколкото страните не са уговорили конкретен ден на настъпване на изискуемостта на
вземанията за възнаграждение за изпълнение на услугите, то следва да намери приложение
именно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, т.е. необходима е покана, за да бъде поставен възложителят в
забава.
Когато възложителят е приел издадения данъчен документ, в който е описан видът на
услугата и стойността й, и е посочена банкова сметка за плащане на възнаграждението, и
след като задължението му за плащане на възнаграждението е станало изискуемо с
приемането на извършената работа, издаването на фактурата от изпълнителя, отразяването й
в счетоводните книги на възложителя, е ирелевантно за настъпването на падежа на
задължението на поръчващия - той вече е настъпил. В такава хипотеза, издадената и
приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение -
чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава - Решение № 233
от 02.12.2014 г. по търг. д. № 4690/2013 г. на ВКС, I т.о. Издаването на фактурата
обективира изпълнението на данъчното задължение, а изпращането й на получателя -
волеизявлението на издателя, че очаква плащане. В такъв случай данъчният документ има
и облигационната последица на покана по чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл - решение №
158 от 07.11.2013 г. по търг. д. № 1128/2012 г. на ВКС, решение № 233 от 02.12.2014 г. по
търг. д. № 4690/2013 г. на ВКС. Във всяка една от фактурите е посочено, че плащане се
дължи в рамките на 30 календарни дни от датата на издаване на фактурата. Следователно
фактурите изпълняват ролята на покана, с която се дава срок от 30 дни да бъде заплатено
съответното задължение. След изтичането на срока, посочен в съответната фактура,
ответникът се счита в забава за плащането на възнаграждението по нея.
По отношение на последната предпоставка – наличието на вина, следва да намери
приложение чл. 81, ал. 2 ЗЗД, който предвижда, че обстоятелството, че длъжникът не
разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от
отговорност. Неизпълнението на парично задължение не може да стане невъзможно и
длъжникът не се освобождава от задължение да престира същата стойност в пари Решение
№ 140 от 20.03.2006 г. по т. д. № 408 / 2005 г. на ВКС. Паричното задължение е винаги
възможно - Решение № 89 от 02.10.2019 г. по т. д. № 1214 / 2018 г. на ВКС, II-ро т. о.
5
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, кредиторът има право
на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В заключението по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице е изчислило размера
на мораторната лихва за всички главници общо на 777,14 лв. Доколкото обаче ищецът
претендира сумата от 194,87 лв., съгласно принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес съдът е обвързан от това негово искане. От посочения принцип следва,
че съдът е длъжен да разгледа само иска, с който е сезиран и да се произнесе само в рамките,
очертани в исковата молба, т. е. да присъди само толкова, колкото е претендирано от ищеца
- Решение № 138 от 10.11.2020 г. по т. д. № 1423 / 2019 г. на ВКС, II-ро т. о, Решение № 193
от 23.12.2015 г. по гр. д. № 1636 / 2015 г. на ВКС, I-во г. о, Решение № 190 от 04.11.2016 г.
по гр. д. № 2085 / 2016 г. на ВКС, II-то г. о.
Следва да се присъди и сумата от 139.62 лева, мораторна лихва за забава върху
неизплатено възнаграждение по договор за услуги от 29.10.2022 г. за периода 30.01.2022 г. –
дата на подаване на исковата молба до 5.04.2022 г. – дата на погасяване на изискуемото
задължение. В този период лихвата се дължи, доклокто е поискана от исковата молба до
плащането и основанието пак е 86 ЗЗД, тъй като изтеклите лихви в хода на процеса също са
дължимо и изискуемо вземане.
По изложените съображения съдът намира, че искът за заплащането на главниците
следва да бъде отхвърлен, а искът за заплащането на мораторна лихва в размер на 194,87 лв.
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските ответникът е дал повод за заяждане на делото,
поради което дължи и разноски на ищеца, изцяло, които са в размер на 1518 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.И.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за
кореспонденция гр. София, п.к. 1113, район „Изток“, ул. „Чарлз Дарвин“ № 3,
представлявано от М.М.В. против „Ф.Т. БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, ул. „Твърдишки проход“ № 7, бл. Партер,
представлявано от управителя Н.В.Д., иск за заплащане на сумата от 7 733 лв. на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 266 ЗЗД, представляваща възнаграждение за
предоставяне на услуги по договор от 29.10.2019 г., формирано от общия размер на фактури
№2848/02.06.2021, №2932/14.09.2021, №2953/06.10.2021, №2980/03.11.2021 и
№3004/06.12.2021.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 266 ЗЗД „Ф.Т. БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, ул.
„Твърдишки проход“ № 7, бл. Партер, представлявано от управителя Н.В.Д. да заплати на
„М.И.“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция гр. София, п.к. 1113, район
6
„Изток“, ул. „Чарлз Дарвин“ № 3, представлявано от М.М.В. сумата от 194,87 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху неизплатено възнаграждение по
договор за услуги от 29.10.2022 г.за периода от падежа на всяка фактура до 30.01.2022г.,
както и сумата от 139.62 лева, мораторна лихва за забава върху неизплатено
възнаграждение по договор за услуги от 29.10.2022 г. за периода 30.01.2022 г. до 5.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Ф.Т. БГ“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на „М.И.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 1518 лв., представляваща сторените
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7