Решение по дело №503/2019 на Районен съд - Русе

 Р Е Ш Е Н И Е №260469

 гр.Русе, 14.06.2021 г.

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, II-ри граждански състав, в открито заседание на 08-ми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН ПЕТРОВ

 

при участието на секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 503 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делбата е във фазата по нейното извършване.

С постановеното в първата фаза решение № 839/17.05.2019г. до делба при равни права е допуснат следния недвижим имот: Апартамент №.., находящ се  в гр. Р. по улица „В." № .., бл. Л. И. вх…, ет…, със застроена площ от 103.16 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня- столова и сервизни помещения, при граници: на северозапад- комплекса, на североизток- апартамент от вх.1, на югоизток- апартамент № 8 и стълбище и на югозапад- ап. № 8 и ул."Шипка" и Избено помещение № 9 с полезна площ 3.65кв.м., при граници: на северозапад- коридор, на североизток- изба № 10, на югоизток- коридор и на югозапад- изба № 8 и 1.549% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 112.46 кв.м., а по схема № 15-45163-22.01.2019г. на СГКК- Русе, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.1.251.4.21, адрес: гр.Русе, ул. В. № . вх.. ет.. , ап…, в сграда № .., разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.1.251, предназначение: Жилище, апартамент, площ: 103.16 кв.м., прилежащи части: Изба №9 и 1.549% ид. ч. от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: На същия етаж: 63427.1.251.4.22, 63427.1.251.4.8, Под обекта: 63427.1.251.4.18, Над обекта: 63427.1.251.4.24.  

От фактическа и правна страна:

По делото е приета експертиза /л.64 и сл./, според която процесният имот е реално неподеляем, съгласно строителните правила и норми, а пазарната му стойност е 118634.00 лв. Съдът като взе предвид местонахождението на имота, вида на същия, инфраструктурното му положение, намира посочената от експерта оценка за съответстваща на състоянието на пазара и съставляваща действителната стойност на имота.

 В първото заседание във фазата на извършване на делбата процесуалният представител на съделителя О.И.С. е направил искане за поставяне на имота в негов дял, без да конкретизира правното основание. Възлагателната претенция е заявена в преклузивния срок по чл.349, ал.4 ГПК, от процесуално легитимирана страна, поради което е допустима. В чл.349 ал.1 и 2 ГПК са предвидени две хипотези, при които неподеляем имот може да бъде поставен в дял на някой от съделителите. И в двата случая водещ е фактът на възникване на съсобствеността между съделителите. В хипотезата на ал.1 предметът на делбата следва да е имот, който да е съсобствен между страните по силата на възникнала съпружеска имуществена общност, какъвто настоящия случай безспорно не е. В хипотезата на ал.2 изискването е съсобствеността да е възникнала единствено в резултат на наследяване – т.7 от ТР № 1/2004г. на ОСГК на ВКС.  В случая съсобствеността между съделителите е възникнала вследствие за договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу поемане на задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА №64, т.XVI, д.№4295/1993г. на нотариус при РРС. След като липсват правопораждащите факти за възникване на съсобствеността в хипотезите на чл.349 ал.1 и 2 ГПК, имотът не би могъл да бъде възложен в дял на който и да е от съделителите. От изложеното дотук се налага извод, че липсва правно основание за възлагането на имота в дял на С., а единственият способ за извършване на делба на неподеляемото жилище остава изнасянето му на публична продан.

Във втората фаза на делбеното производство О.И.С. е предявил срещу другия съделител Н.И.С. претенции по сметките. Искът е предявен в преклузивния срок по чл.346 ГПК, от процесуално легитимирана страна, свързан е със съсобствеността, чието прекратяване се иска, поради което е допустим.  

О.С. моли Н.С. да бъде осъдена да му заплати сумата от 1993.69 лв./съгласно молба-л.48/, представляващи сбор от изплатени от С. задължения за местен данък и такса смет, както и задължения изплатени към „Топлофикация Русе“, „Вик“ ООД и „Енерго-Про Варна“ за процесния имот за 2018г., с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС.

Съгласно чл.30, ал.3, предл.2 ЗС, всеки съсобственик участва в тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Под "тежести" в посочената норма следва да се разбират преди всичко разноските за вещта. Това означава, че всеки съсобственик следва да участва съразмерно с дела си в извършване на направените за съсобствената вещ разноски, които се отнасят за нейното запазване. Това правило е предвидено с оглед необходимостта да направи възможно по-нататъшното съществуване на съсобствената вещ, както и за да обезпечи възможността да бъде използвана за непосредствено служене и за извличане и разпределение на доходи от нея. В понятието "тежести" се включват освен необходимите разноски за запазване на общия имот, така и дължимите данъци, такси, застрахователни вноски за имота и други разходи, свързани с имота, като в тези случаи няма значение дали всички или само някой от съсобствениците си служи с целия имот. Съсобственикът, който е сторил тези разноски и ги претендира, носи доказателствената тежест за установяване факта на извършване на разноските, тяхната наложителност за запазването на общата вещ и размерът им.

В конкретния случай от представените доказателства/л.50-л.57/ се установява, че С. е заплатил следните суми във връзка с процесния имот- 95.51лв. и 53.40лв.на „Топлофикация Русе“ ЕАД/вж.сметкофактури-л.52 и л.53/,59.47лв. на Община Русе/квитанция-л.56/ и 27.36лв. на  „Вик“ ООД/фактура и касов бон-л.57/. Съгласно квотите в собствеността С. му дължи половината от тази сума, а именно-117.87лв.

Останалите представени доказателства не доказват извършени разходи, имащи отношения към процесния имот поради следното: От представените квитанции и фискални бонове/л.50-51/ се установява, че С. е заплатил на „Топлофикация Русе“ ЕАД общо сумата от 1657.07лв., като основание за плащането е „окончателни плащания по дела от м.06., м.08 и м.11.20018г.“ Липсват каквито и да е доказателства, че тези плащания имат връзка с делбения имот. В о.с.з. на 18.05.2021г., съдът изрично е указал, че в тежест на С. е да докаже по размер и основание искането си по сметки, което той не е сторил. На отхвърляне подлежи и претенцията за сумата от 56.83лв./също заплатена според твърденията на „Топлофикация Русе“/, т.к. от представеното доказателство-л.54 категорично не може да се установи кой и на кого е заплатил тази сума. Не следва да се присъжда и сумата от 19.00лв. по фискален бон-л.55, заплатена на „Енерго-Про Варна“ЕАД, т.к. видно от този бон получател е трето, неучастващо в делото лице-И. С.И..Не се дължи и сумата от 25.05лв., заплатена на „Вик“ ООД, т.к. от приложената фактура/л.57/ е видно, че дължимата се сума, платена от ищеца е 27.36лв., а за сумата от 25.05лв. липсват доказателства да е заплатена във връзка с процесния имот.  

По изложените съображения искът по чл.30, ал.3, предл.2 ЗС следва да се уважи до размер от 117.87лв. За горницата над тази сума до пълния  предявен размер от 1993.69 лв., иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.  

 С оглед изхода на делото и на основание чл.355 ГПК, в тежест на всеки от съделителита е държавната такса, дължима върху стойността на техните дялове, която стойност според вещото лице възлиза на по 59317.00 лв., т.е. съделителите дължат по 2372.68 лв., които суми следва да бъдат внесени по сметка на РРС. Страните, съобразно с изхода на делото по присъединените искове по сметките, дължат държавна такса и върху тези претенции. Така С. дължи заплащането на държавна такса в размер на 75.03лв. по отхвърлената част от иска, а съгласно уважената част от иска-С. дължи сумата от 50.00 лв., които суми също следва да бъдат внесени по сметка на съда.

Само съделителят С. е претендирал разноски по делото. Същият е претендирл  разноски в размер на 47.86лв.-такса вписване на ИМ, 600.00лв.-адв.хонорар за първа фаза, 600.00лв.-адв.хонорар за втора фаза, 300.00лв.-адв.хонорар за въззивна инстанция и 400.00 лв.-възнаграждение за вещо лице. В трайната практика на ВКС/напр. Определение № 335 от 01.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2020/2015 г., I г. о., Определение № 681 от 18.12.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5778/2015 г., III г. о. и др./ се приема, че съгласно разпоредбата на чл.355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените такси за свидетели, вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Правилата за присъждане разноски по чл.78 ГПК, които включват и възнаграждение за един адвокат, намират приложение в делбеното производство само във връзка с предявени претенции по сметки. Това следва от редакцията на нормата на чл.355 ГПК и направеното с нея препращане към чл.78 ГПК. С оглед изложеното съдът приема, че С. дължи на С. разноски за вещо лице – 200.00 лв. и такса вписване-23.93 лв., съобразно дела си от 1/2 ид.ч. - общо 223.93 лв. Действително възнаграждение за адвокат се дължи във връзка с предявени претенции по сметки. В настоящият случай от приложените по делото договори за правна защита и съдействие/л.6 и л.47/ не може да се установи, какви суми са договорени по претенцията по сметки. Самостоятелно основание за неприсъждане на сумите по тези два договора в общ размер на 1200.00 лв. е че съобразно дадените задължителни за съдилищата указания с т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай безспорно ищеца редовно е упълномощил адвокат, но в представените договори за правна защита и съдействие не е посочено договореното възнаграждение да е заплатено в брой или по банков път, поради което същото не следва да се присъжда. Не следва да се присъжда и претендираната сума за процесуално представителство по в.гр.д. № 611 /2019г. по описа на РОС, т.к. на първо място тези разноски е следвало да се претендират по това дела, а на второ място липсват доказателства за заплащане на търсената сума.

Така мотивиран, съдът

 

Р    Е   Ш   И :

 

  ОТХВЪРЛЯ възлагателната претенция, с правно основание чл. 349 ГПК, на съделителя О.И.С., ЕГН: **********, за поставяне в дял на допуснатия до делба по настоящето дело недвижим имот.  

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: Апартамент №9, находящ се в гр. Р. по улица „В." №.., бл. Л. И., вх…, ет…, със застроена площ от 103.16 кв.м. , състоящ се от две стаи, дневна, кухня- столова и сервизни помещения,при граници: на северозапад- комплекса, на североизток- апартамент от вх.1, на югоизток- апартамент № 8 и стълбище и на югозапад- ап. № 8 и ул."Ш." и Избено помещение № 9 с полезна площ 3.65кв.м., при граници: на северозапад- коридор, на североизток- изба № 10, на югоизток- коридор и на югозапад- изба № 8 и 1.549% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 112.46 кв.м., а по схема № 15-45163-22.01.2019г. на СГКК- Русе, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 63427.1.251.4.21, адрес: гр.Русе, ул. В. № . вх.., ет… , ап…, в сграда № .., разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.1.251, предназначение: Жилище, апартамент, площ: 103.16 кв.м., прилежащи части: Изба №. и 1.549% ид. ч. от общите части на сградата, при съседни обекти в сградата: На същия етаж: 63427.1.251.4.22, 63427.1.251.4.8, Под обекта: 63427.1.251.4.18, Над обекта: 63427.1.251.4.24,с пазарна стойност-118634.00лв.,като съделителите се удовлетворяват от продажбата съобразно правата си: 1/2 ид.части за О.И.С., ЕГН: ********** и 1/2 ид. части за Н.И.С., ЕГН:**********.

ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН:********** *** да заплати на О.И.С., ЕГН: ********** *** сумата от 117.87лв., представляваща претенция по чл.30, ал.3, предл.2 ЗС и ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен общ размер от 1993.69 лв.

ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН:********** *** да заплати на О.И.С., ЕГН: ********** *** сумата от 223.93 лв.-разноски по делото.

ОСЪЖДА О.И.С., ЕГН: ********** *** да заплати по сметка на Районен съд-Русе сумата от 2372.68 лв.- държавна такса върху стойността на дела му, както и сумата от 75.03 лв. – държавна такса по исковете по сметките.

ОСЪЖДА Н.И.С., ЕГН:********** ***  да заплати по сметка на Районен съд-Русе сумата от 2372.68 лв.- държавна такса върху стойността на дела й, както и сумата от 50.00 лв. – държавна такса по исковете по сметките.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: