Р Е Ш Е Н И Е № 49/11.3.2020г.
11. 03. 2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд,
четвърти административен състав, в публично заседание на двадесет и осми
февруари 2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
при секретаря Велина Митева, като
разгледа докладваното от Съдия Ваня Стоянова адм. д.
№ 462 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на Я.А.Д. ***, срещу Решение № 2153-28-57 от 28.11.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на
оспорващата с вх. № 1012-28-301/12.11.2019 г. против Разпореждане № 11/прот. № N 01298/29.08.2019 г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ, гр. Ямбол, с
което на основание § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО е изменено Разпореждане № **********
от 10.05.2019 г. и е изчислена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
(ОСВ) в размер на 839,74 лева, определена при осигурителен доход в размер на
128 731 лева - за времето от 01.01.1991 г. до
31.12.1993 г., и при осигурителен доход в размер на 214 382,46 лева - за
времето от 16.03.2000 до 16.01.2019 г., при индивидуален коефициент 1.821,
осигурителен стаж от трета категория 41 г., 06 м. и 17 дни, в това число и 05
месеца за отложено пенсиониране.
В
жалбата бланкетно се посочва несъгласие с така
постановеното решение без излагане на конкретни твърдения за
незаконосъобразността му, липсва и формулировка на конкретно искане. В
изпълнение на дадени с Определение № 691 от 30.12.2019 г. указания на съда е
депозирана Молба вх. № 191/23.01.2020 г., в която се сочи, че актът е издаден
при неправилно приложение на КСО, в частност на нормите за отложено
пенсиониране; твърди се, че размерът на пенсията е неправилно определен от
административния орган в нарушение на чл. 70, ал. 2 от КСО. С Протоколно
определение от 07.02.2020 г. ЯАС е дал повторни указания на оспорващата да
конкретизира искането си към съда, както и в какво се състои
незаконосъобразността на оспорения административен акт. В изпълнение на така
дадените указания е постъпила Молба вх. № 345/11.02.2020 г. от оспорващата, с
която са преповторени уточненията, направени с предходната Молба вх. № 191 от
23.01.2020 г., като е допълнено, че съобразно предходни разпореждания на
компетентния орган определеният индивидуален коефициент е 1.843, а в
Разпореждане № 11/прот. № N 01298 от 29.08.2019 г.
размерът на пенсията е определен съобразно изчислен индивидуален коефициент в
размер на 1.821. В депозираната молба от 11.02.2020 г. е направено и изявление,
с което оспорващата се отказва от искането си в дохода, от който се определя
индивидуалния коефициент, да бъде включено изплатеното ѝ обезщетение
поради незаконно уволнение, считано от 10.06.1996 г. съгласно Съдебно
удостоверение № 3643 от 31.07.2014 г. на ЯРС.
В съдебно заседание оспорващата, редовно призована, не
се явява и не изпраща представител. Представя писмени бележки, в които
акцентува на обстоятелството, че длъжностното лице в ТП на НОИ не е зачело като осигурителен стаж за отложено пенсиониране
периодът от 01.01.2018г.-16.01.2019г., през който е
получавала пенсия за инвалидност поради общо заболяване, с мотивът, че
получаваната през този период пенсия е лична. Счита, че в обхвата на чл. 70 ал.
2 от КСО би следвало да попада само получаването на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Счита, че неправилно при определяне на индивидуалния коефициент за
размера на пенсията, на основание чл. 70 ал. 2 от КСО, за осигурителен стаж са
зачетени 05 месеца за отложено пенсиониране, а не за 1 година, 5 месеца и 15
дни. Иска се пенсията за ОСВ да бъде изчислена при зачитане на осигурителен
стаж от 1г., 5м. и 15 дни за отложено пенсиониране.
Ответната страна – Директорът на ТП на
НОИ-Ямбол, редовно призован, се представлява от юрисконсулт М., която оспорва
жалбата. В представен по делото писмен отговор (Становище вх. № 424/17.02.2020
г.) излага подробни съображения досежно
законосъобразността на оспорения административен акт. Прави се искане съдът да
отхвърли жалбата като неоснователна и се претендира присъждане на разноски за юрисконсулстко възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства, приобщена е административната преписка по издаването на
оспорения акт.
След цялостна преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ЯАС в настоящия си
състав приема за установена следната
фактическа обстановка:
Я.А.Д. е подала Заявление за отпускане
на пенсия с вх. № 2113-28-156 от 05.03.2019 г., ведно с приложени към него
документи за осигурителен стаж. Въз основа на това заявление с Разпореждане №
46/прот. № N01164 от
10.05.2019 г. (Разпореждане № ********** от
10.05.2019 г.,
съдържащо се на л. 111) на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Ямбол, считано от
05.03.2019 г., на Д. е отпусната пожизнено лична пенсия за ОСВ по чл. 68, ал. 1
и ал. 2 от КСО в размер на 821,43 лева, при изчислен общ осигурителен доход в
размер на 214 382,46 лева за периода 16.03.2000 - 16.01.2019 г., при
определен съгласно чл. 70, ал. 9, изр. първо и второ от КСО индивидуален коефициент
от 1.7813 и при осигурителен стаж от трета категория 41 г. 06 м. и 17 дни, в
това число и 05 месеца за отложено пенсиониране. Със Заявление вх. №
21107-28-90 от 26.07.2019 г. (л. 114-116) оспорващата, на основание § 22ц от
ПЗР на КСО, е поискала изчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и
възраст по старата методика (л. 113). В т. 5 от заявлението (л. 115) е направено
изявление, че при отпускането на исканата пенсия, свързана с трудова дейност,
лицето желае размерът на пенсията да бъде изчислен по реда на чл. 70, ал. 4-7
от КСО, като се вземе предвид осигурителният доход за избраните от Д. и
посочени от нея три последователни години (времето от 01.01.1991
г. до 31.12.1993 г.) от последните 15 години осигурителен стаж преди 01.01.1997 г., както и от осигурителния доход за периода след
тази дата до датата на отпускане на пенсията. С Разпореждане № 11/прот. № N 01298 от 29.08.2019 г. Ръководителят по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ, гр. Ямбол, на основание § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО,
изменил Разпореждане № ********** от 10.05.2019 г., като е изчислена лична
пенсия за ОСВ в размер на 839,74 лева, определен при осигурителен доход в
размер на 128 731 лева - за времето от 01.01.1991 г.
до 31.12.1993 г., и при осигурителен доход в размер на 214 382,46 лева - за
времето от 16.03.2000 до 16.01.2019 г., при индивидуален коефициент 1.821 и при
осигурителен стаж от трета категория 41 г., 06 м. и 17 дни, в това число и 05
месеца за отложено пенсиониране. В разпореждането е посочено изрично, че на
основание § 22ц от ПЗР на КСО, след извършена преценка за по-благоприятен
размер на индивидуалния коефициент, е установено, че този коефициент, изчислен
по реда на чл. 70, ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО, е по-благоприятен за
лицето, поради което размерът на пенсията се определя с индивидуален коефициент
1.821. По делото липсват данни за датата на връчване на посоченото разпореждане,
но против него е подадена жалба от Я.Д., заведена във входящия регистър на ТП
на НОИ под вх. № 1012-28-301 от 12.11.2019 г. В жалбата първоначално се съдържа
искане за преразглеждане на определената пенсия, като при изчисляване на
размера ѝ в осигурителния доход да бъде включено изплатеното обезщетение
за незаконно уволнение съобразно Съдебно удостоверение № 3643/31.07.2014 г. на
ЯРС; направено е искане за преразглеждане и на отложеното пенсиониране за
работа след навършване на 61 г., което съгласно закона се зачита по 4%. Във
връзка с депозираната жалба от Началника на отдел „Пенсии“ е изготвено
Становище изх. № 1012-28-301#1 от 15.11.2019
г., в което е застъпено мнението, че изплатената сума от 33 209 лева,
представляваща обезщетение поради незаконно уволнение съобразно приложеното
съдебно удостоверение на ЯРС, е за времето 10.06.1996 г. (шест месеца) и не
може да бъде включена в дохода, от който се определя индивидуалният коефициент.
По отношение на зачетения в процесното разпореждане
осигурителен стаж за отложено пенсиониране е посочено, че съгласно чл. 70, ал.
2 от КСО, в сила от 01.01.2018 г., за лицата, които
са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и продължават да работят
след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична пенсия,
стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след тази дата е 3, а
от 01 януари 2012 г. – 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за
месеците осигурителен стаж; процентът за всяка година осигурителен стаж след
датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за
действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31
декември 2006 г. Въз основа на това е направен извод, че времето от 01.01.2018 г. до 16.01.2019 г., през което лицето е получавало
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се зачита за осигурителен
стаж за отложено пенсиониране. По тези съображения е застъпено становище, че
жалбата против разпореждането следва да бъде отхвърлена. С Решение № 2153-28-57
от 28.11.2019 г. Директорът на ТП на НОИ – Ямбол е оставил без уважение жалба
вх. № 1012-28-301 от 12.11.2019 г. при мотиви и съображения, които изцяло
преповтарят изложеното от Началника на отдел „Пенсии“ в изготвеното от него
Становище с изх. № 1012-28-301#1 от 15.11.2019 г. Решението е връчено лично на
оспорващата Д. на 04.12.2019 г. (л. 130), а жалбата против него е подадена по
пощата на 18.12.2019 г. (л. 131) чрез административния орган, като е заведена
във входящия регистър на ТП на НОИ-Ямбол под вх. № 2103-28-28 от 20.12.2019 г.
(л. 6).
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и против акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по
същество същата е неоснователна предвид следното:
Предмет
на оспорване в настоящото производство е Решение № 2153-28-57 от 28.11.2019 г.
на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на
оспорващата с вх. № 1012-28-301/12.11.2019 г. против Разпореждане № 11/прот. № N 01298/29.08.2019 г. на Ръководителя по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ, гр. Ямбол, с
което на основание § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО е изменено Разпореждане № **********
от 10.05.2019 г. и е изчислена лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) в размер на 839,74лева, определена
при осигурителен доход в размер на 128 731 лева за времето от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г., и при осигурителен доход в
размер на 214 382,46 лева за времето от 16.03.2000 до 16.01.2019 г., при
индивидуален коефициент 1.821, осигурителен стаж от трета категория 41 г. 06 м.
и 17 дни, в това число и 05 месеца за отложено пенсиониране.
При
проверка на оспорения адм. акт съдът проверява
отговаря ли на изискванията на чл. 146 от АПК за законосъобразност, която съдът
проверява към момента на издаването на
акта с оглед чл. 142 от АПК.
След
депозиране на първоначалната жалба, беше направено уточнение на същата с молба вх№191 от 23.01.2020г. /стр. 143 / и молба вх. №345 / 11.02.2020г./стр. 152/ /. Видно от последната, претенцията на
оспорващата е неправилно изчисление на размера на пенсията, поради неправилно
приложение на материалния закон и по конкретно чл. 70 ал. 2 от КСО. Сочи, че в
разпореждането от 27.10.2014г. на ТП на
НОИ /стр. 57/индивидуалния коефициент е 1.843, а с разпореждане от 02.09.2019г./стр.
120/ е 1.821. С втората молба оспорващата сочи, че отказва от искането при
изчислението на размера на пенсията да й бъде включен дохода, съгласно съдебно
удостоверение № 3463/31.07.2014г. на ЯРС. Тук е мястото да се посочи, че
индивидуалния коефициент от 1.843 е определен в разпореждането от 27.10.2014г./разпореждане
№ 01236816.10.2014г/, с което на оспорващата е отпусната лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване. А в разпореждането от 02.09.2019г./ Разпореждане № 11/прот.
№ N 01298/29.08.2019 г./ се касае за размер на лична пенсия за ОСВ, при което адм. орган е определил по-благоприятния за Д. коефициент
1.821, вместо 1.783, като е приложил пар. 22, ал. 2 от ПЗР на КСО, изчислен по реда на чл. 70,
ал. 4-7, ал. 10 т. 1 и ал. 11 от КСО.
Освен
проверка на сочения порок на оспореното решение-нарушение на материалния закон,
съдът извърши и служебна проверка по законосъобразност, като не констатира
нарушение на процесуалния и на материалния закон при издаване на оспореното
решение, с което е оставена без уважение жалбата на Д. срещу Разпореждане № 11/прот.
№ N 01298/29.08.2019 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което на
основание § 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО е изменено Разпореждане № ********** от
10.05.2019 г. и е изчислена лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) в размер на 839,74лева.
Видно
от данните по пенсионното досие на Я.Д. е отпусната пенсия за ОСВ от 05.03.2019г. и от същата дата на основание чл. 95 ал. 1 т.
4 от КСО е спряна личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С
атакуваното разпореждане личната пенсия за ОСВ е изчислена по реда на чл. 70
ал. 4-7, ал. 10 т. 1 и ал. 11 от КСО при осигурителен доход за времето от 01.01.1991г-31.12.1993г.-128731 лева и от
16.03.2000-16.01.2019г.-214382,46 лв при индивидуален
коефициент 1,821, осигурителен стаж от
трета категория 41г. 6м и 17 дни, в това число 5м. за отложено пенсиониране.
Изплатената сума 33209лв-обезщетение поради незаконно уволнение видно от
съдебно удостоверение № 3643 от 31.07.2014г. на ЯРС е за времето от
10.06.1996г./шест месеца/ и не може да
бъде включен в дохода, от който се определя индивидуалния коефициент. Самата
оспорваща в молбата/стр. 152/ от 11.01.2020г. се отказва от искането си да й
бъде включен дохода, получен съгласно цитираното удостоверение.
Оспорващата не ангажира доказателства за
оспорване на размера и начина на изчисляване на сумите, посочени по-горе.
Основното
възражение в молба вх. №345 /
11.02.2020г./стр. 152/ е, че
неправилно са приложени нормите, касаещи отложено пенсиониране. Сочи, че чл. 70
ал. 2 от КСО не посочва кои пенсии са лични, поради което неправилно адм. орган е определил размера на отпуснатата пенсия.
ЯАС,
при проверка на оспорения адм. акт намира за
неоснователно възражението в жалбата, доразвито и в представената по делото
писмена защита.
По отношение на зачетения в процесното разпореждане осигурителен стаж за отложено
пенсиониране е посочено, че съгласно чл. 70, ал. 2 от КСО, в сила от 01.01.2018 г., за лицата, които са придобили право на пенсия
по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 и продължават да работят след датата на придобиване на
правото, без да им е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка
година осигурителен стаж след тази дата е 3, а от 01 януари 2012 г. – 4, и
съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж;
процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на
правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за
действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31
декември 2006 г. Въз основа на това е направен извод, че времето от 01.01.2018 г. до 16.01.2019 г., през което лицето е получавало
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се зачита за осигурителен
стаж за отложено пенсиониране.
Обстоятелството, че в чл. 70 ал. 2 от КСО не се сочи, кои пенсии са лични, не означава че е налице празнина в нормативната уредба. За понятието лични пенсии приложение намира Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/загл.изм. бр. 19/2003г./, чл. 2 от която урежда отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, а чл. 3 лична пенсия за инвалидност. В този смисъл след като пенсията за инвалидност поради общо заболяване е лична, оспорващата попада в приложното поле на чл. 70 ал. 2 от КСО, редакция 2018г. За лицата, които са придобили право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 и продължават да работят след датата на придобиване на правото, без да им е отпусната лична пенсия, стойността на процента за всяка година осигурителен стаж след тази дата е 3, а от 1 януари 2012 г. – 4, и съответната пропорционална част от тези проценти за месеците осигурителен стаж. Процентът за всяка година осигурителен стаж след датата на придобиване на правото по чл. 68, ал. 1 и 2 се определя за действителен календарен осигурителен стаж, без превръщане, придобит след 31 декември 2006 г. поради това е правилен извода на адм. орган, че времето от 01.01.2018г. до 16.01.2019г., през което лицето е получавало лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се зачита за осигурителен стаж за отложено пенсиониране. Пенсионният орган правилно и законосъобразно е зачел само 5 месеца от стажа от датата на придобиване на правото за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст до датата на законодателната промяна 01.01.2018г. Следва да се отбележи, че е неоснователно оплакването на оспорващата за стриктното тълкуване на нормата на чл. 70 ал.2 от КСО. Пенсията за инвалидност поради общо заболяване също е лична, така както е лична и пенсията за ОСВ/осигурителен стаж и възраст/. Ако се приеме тълкуването, че законодателят е имал предвид само пенсия за ОСВ в разпоредбата на чл. 70 ал. 2 от КСО, то се получава парадокс, защото се касае именно за осигурителен стаж за отложено пенсиониране, когато правото на такава пенсия е възникнало, но не е упражнено.
За прецизност следва да се посочи, че индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл. 70, ал. 8-9, ал. 10 т. 1 и ал. 11 от КСО, съгласно нормативната уредба приложима след 31.12.2018г. е 1.7813, но на основание пар. 22ц, ал. 2 от ПЗР на КСО след извършена преценка за по-благоприятен размер на индивидуалния коефициент, изчислен по реда на чл. 70 ал. 4-7, ал. 10, т. 1 и ал. 11 от КСО е по-благоприятен за лицето и поради това размерът на пенсията се определя с индивидуален коефициент -1.821. Предвид изложеното налага се извод за материална законосъобразност на оспорените пред съда Решение № 2153-28-57 от 28.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол и Разпореждане № 11/прот. № N 01298/29.08.2019 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, гр. Ямбол. Поради това жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При посочения изход на спора и своевременното направено искане/становище с вх. № 424 от 17.02.2020г./ за присъждане на разноски от страна на ответника, оспорващата следва да бъде осъдена да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева на ТП на НОИ, Ямбол, с оглед чл. 24 от Наредбата за правна помощ.
Водим
от гореизложеното, ЯАС, четвърти административен състав
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Я.А.Д. ***, срещу Решение №
2153-28-57 от 28.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена
без уважение жалбата на оспорващата с вх. № 1012-28-301/12.11.2019 г. против
Разпореждане № 11/прот. № N 01298/29.08.2019 г. на
Ръководителя по пенсионно осигуряване
при ТП на НОИ, гр. Ямбол, с което на основание § 22ц, ал. 2 от ПЗР на
КСО е изменено Разпореждане № ********** от 10.05.2019 г. и е изчислена лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) в размер на 839,74 лева, определена
при осигурителен доход в размер на 128 731 лева - за времето от 01.01.1991 г. до 31.12.1993 г., и при осигурителен доход в
размер на 214 382,46 лева - за времето от 16.03.2000 до 16.01.2019 г., при
индивидуален коефициент 1.821, осигурителен стаж от трета категория 41 г., 06
м. и 17 дни, в това число и 05 месеца за отложено пенсиониране.
Осъжда
Я.А.Д. с ЕГН: ********** ***, да заплати на ТП на НОИ, Ямбол сумата от 100/сто/
лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Решението
да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал. 1 от АПК.
СЪДИЯ: /п/ не се чете