РЕШЕНИЕ
№ 3549
гр. Варна, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20253110110502 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по молба, подадена от З. А. Й., ЕГН:***
срещу Б. А. Б., ЕГН:**********, син на молителката, с твърдения за извършен акт на
насилие на 09.09.2025г.
Сочат се конкретни събития, които се намират за домашно насилие състояли се в
срока по чл. 10 ЗЗДН:
1. На 09.09.2025г. в дома обитаван от молителката в гр. Долни Чифлик, *** около
15.30 ч. пристигнал ответникът, като бил видимо агресивно настроен и заплашил
молителя З. Й. с нож, който носел със себе си. По време на посещението си
заплашил я, че ще я убие.
След подаване на сигнал на тел. 112 и пристигане на полиция, ответникът си тръгнал.
В откритото съдебно заседание молителят излага твърденията си за случилото се на
09.09.2025г., както и поддържа молбата си. Формулира искане за налагане на конкретни
мерки по ЗЗДН.
Ответникът се явява в откритото съдебно заседание и оспорва молбата. Изрично
посочва, че на сочената дата е бил в имота, като не е носил нож, с който да е заплашвал
майка си, както и не я е заплашвал вербално. Не ангажира доказателства. В хода на устните
състезания изразява становище за уважаване на молбата, сочейки, че разбира последиците от
това.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 о т ГПК е указано на страните, че доказателствената
тежест в процеса се разпределя, както следва: молителката следва да установи роднинската
си връзка с ответника, че на посочената в молбата дата ответникът е извършил срещу нея
твърдения акт на домашно насилие, описан в сезираща молба.
В тежест на ответника е ако оспорва, че е извършил акт на домашно насилие- да
проведе насрещно доказване.
Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в
ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и на личния живот извършено от и спрямо лица от
категорията по чл. 3 от ЗЗДН.
1
Не се спори между страните, а и се установява и от извършени справки в НБД
„Население“– връзка по чл.3, т.5 от ЗЗДН, т.е. молбата за защита е подадена от и срещу
легитимираното по закон лице.
Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита
на лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи
неправомерни посегателства спрямо тях.
Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, приложими на основание § 1а от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за
защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната
дата, от посочения извършител на сочените действия, квалифициращи се като актове на
домашно насилие.
С оглед наведените от молители фактически твърдения за отправяне заплахи –
вербални, както и чрез демонстрация и насочване на нож към молителя, съдът намира, че
същите могат да се субсумират под хипотезата на упражнено емоционално и психическо
насилие.
Към сезиращата молба молителката Й. е депозирала и декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН
касаеща случката, която се твърди, че на 09.09.2025г. ответникът е отишъл в къщата в гр.
Долни Чифлик, *** и я заплашил с нож, както и й отправил закани за убийство.
Във връзка с установяване на актовете на домашно насилие молителката е
ангажирала и други доказателства- след оглед на диск са приобщени към доказателства 7 бр.
аудио файлове за подадени от молителката, нейната дъщеря Н. А. и от ответника сигнали на
националния спешен телефон 112 на 09.09.2025г. Подадени са от молителката и нейната
дъщеря общо 6 бр. сигнали на 09.09.2025г. за времето от 15.04ч. до 18.19 ч.. В първите
сигнали молителката търси помощ, с оглед твърдение, че ответникът е заплашвал
молителката, че ще отиде по-късно през деня в къщата в гр. Долни Чифлик, ще я заколи и
ще запали къщата. Молителката е насочена да подаде сигнал в РУ в гр. Чифлик, като се
установява, че от служителите в него й е указано да посети управлението и подаде сигнал на
10.09.2025г., което от изисканата от РУ информация се установява, че молителката е
сторила. Три от сигналите на л. 112 са подадени, докато ответникът се е намирал в къщата
на ***, а именно два от молителката и един ответника. Молителката съобщава при първия
сигнал, че ответникът е на място и е с нож, а при втория, че той посяга на дъщеря й.
Ответникът е подал сигнал при който твърди, че майка му и сестра му не му предоставят
необходим му инсулин., като посочва, че няма нож и обръщейки се към някой на място
казва „аз нямам нож, ти ми изкара нож“.
По делото е изискана и постъпила информация от ОД на МВР- Варна, 4 РУ, видно от
която в управлението е постъпил сигнал от молителката и нейната дъщеря, във връзка с
твърдения за домашно насилие от ответника на 09.09.2025г. Сочи се, че е започнала
проверка, и преписката е изпратена на 11.09.2025г. на РП- Варна. Представени са преписи от
материалите по преписката вкл. обяснения от страните в настоящото производство със
съдържание съответстващо на фактическите твърдения, заявени пред настоящия състав;
докладна записка за посетен на 09.09.2025г. сигнал на ***, в който е посочено, че от
ответника са събрани данни, че е възникнал скандал, тъй като молителката е отказала да му
даде инсулин; протокол за полицейско предупреждение на осн. чл.65 ЗМВР за
предупреждение на Б. Б.; въпросник за оценка на риска, попълнен от молителя, както и
формуляр за оценка на риска от оценяващ полицейски служител и докладни записки.
От правна страна:
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН
особена доказателствена сила в настоящия процес. Същата представлява самостоятелно
основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице, ако в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и конкретните
действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, но само
когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната практика
на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно
насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до
оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.
Ответникът е оспорил да е извършил твърдените от молителката действия, но не е
2
ангажирал доказателства, които да поставят под съмнение изложеното от нея.
В конкретния случай освен декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в която е посочено
времето, мястото и същността на извършения акт на насилие, служебно от съда са изискани,
изслушани са и са приобщени към доказателствата записи от обаждания на телефона от
„Национална система 112“, от които се установява че молителката е подала няколко сигнала
на тел. 112 на 09.09.2025г., както преди ответника да отиде на обитавания към тази дата нея
имот, така и докато той е бил там. Сигнали са подавани и от дъщерята на молителката.
Съдът съобразява изложените в сигналите твърдения от молителката, доколкото те въпреки,
че не установяват случилото се на сочената дата, кореспондирт със събраните доказателства
от полицейската преписка, че на посочената дата ответникът е бил в имота на ул.
„Бръшлян“. Ответникът не оспорва, че е бил имота, като оспорва да е вадил нож на майка си
или да я е заплашвал, като сочи, че е бил там, за да получи лекарства от нея. Независимо от
причината на посещението на ответника от доказателствения материал в съвкупност се
установява, че е възникнал скандал между страните, като вкл. при падаване на сигнала от
ответника на тел. 112, неговата реч е агресивна, нарича присъстващите в имота „мангалка“
и „малка проститутка“, като въпреки, че не може да се установи към кого са насочени тези
думи, съдът ги възприема като доказателство за емоционалното състояние на ответника. С
оглед липсата за невъзможност да се съберат преки доказателства за случката, доколкото
дъщерята на молителката е отказала да свидетелства в производството, а полицейски органи
са посетили мястото след подаване на сигнал и след преустановява на разпрата, съдът дава
вяра на декларацията по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, възприемайки я в съвкупност с доказателствата, че
между страните е имало скандал на сочената дата и соченото място.
Ирелевантно за настоящото производство е твърдението на ответника, че
молителката му е нанасяла удари на следваща дата, доколкото ако е било налице такова
поведение, за ответника съществува възможност да осъществи гарантираните му от закона
права, вкл. да поиска защита по реда на ЗЗДН.
За да формира такъв краен извод, съдът съобразява и противоречивата процесуална
позиция на ответника, който от една страна излага, че не е извършвал изложеното от
молителката, но от друга страна в хода по същество изрично посочва, че не се
противопоставя молителката да бъде защитена. Доколкото налагането на каквито и да е
мерки за защита е свързано с установяване наличието на акт на домашно насилие,
съгласието на ответника да се наложи мярка за защита буди съмнение в истинността на
изложените от него твърдения и е индиция за съзнанието у него, че е извършил акт
предполагащ санкция от съда.
По изложените съображения съдът приема, че е налице фактическия състав,
необходим за получаване на защита срещу домашно насилие.
Целта на защитата по ЗЗДН е да се преустанови осъществено срещу молителя
посегателство. В допълнение следва да се наложат защитни мерки които да имат
превантивното и възпиращо действие спрямо извършителя.
За определяне на мерките за защита и техния срок съдът съобразя оценката на риска,
извършена от полицейски служител при подаване на сигнал от молителката в РУ към ОД на
МВР-Варна. Видно от формуляра за оценка рискът за здравето и живота на молителката е
оценен като екстремно висок, което налага незабавна защита за лицето. Съгласно чл.15, ал.4
ЗЗДН съдът има задължение да извършва оценка на риска по методика, определена в
правилника за прилагане на закона. Съобразно чл.74 и сл. от ПП на ЗЗДН оценка на риска в
производството за налагане на мерки за защита от домашно насилие се извършва по
Методиката за оценка на риска по чл. 15, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие
(Методиката) съгласно приложение № 5. Именно това приложени е използвано от
полицейския орган и разкрива екстремно висок риск за пострадалия.
Съдът, като съобрази фактическите отношения между страните, основаващи се на
дългосрочно и крайно неразбирателство и поведението на ответника, както и че актът на
домашно насилие е бил извършен чрез демонстрацията наличие на оръжие приема, че
ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо молителката. /чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН/, както и да му се забрани да приближава
пострадалото лице и неговото жилище на по-малко от 100 м. / чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН/, както и
да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства
3
и системи за комуникация / чл.5, ал.1, т.4 ЗЗДН/ за срок от 12 месеца при зачитане периода
на действие на заповедта за незабавна защита. Съдът приема, че тези мерки в съвкупност
ще възпрепятстват посегателство върху молителя и ще способстват за преосмисляне от
ответника на поведение му.
Мярката за забрана за доближаване жилището на пострадалия цели възпрепятстване
на ответника да посещава фактически обитаваното жилище на молителя, с оглед на което
мярката следва да се постанови за с. Дъбравино, ***, където молителката в откритото
съдебно заседание е посочила, че живее.
При определяне на срока на мерките, съдът съобразява, че страните са в конфликтни
отношение вкл. по време на откритото съдебно заседание ответникът демонстрира дръзко
поведение и отправяше думи към молителката, възприети от нея като заплахи, като
нарушавайки реда в залата, не ги повтори, за да бъдат отразени в съдебния протокол.
На основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН на молителката следва да бъде издадена заповед за
защита.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса
за воденето на делото в размер на 25 лв., дължима на основание чл. 16 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
На осн.чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът отговаря и за сторени от молителя разноски, но
молителката се е явила лично в откритото съдебно заседание и не е сторила разноски,
подлежащи на възстановяване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Б. А. Б., ЕГН:**********, адрес: с. Дъбравино, *** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо З. А. Й., ЕГН:**********, адрес: с.
Дъбравино, ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Б. А. Б., ЕГН:**********, адрес: с. Дъбравино, *** за срок от 12 /
дванадесет/ месеца, считано от 11.09.2025 г.- датата на издаване на заповед за незабавна
защита ДА ПРИБЛИЖАВА З. А. Й., ЕГН:**********, адрес: с. Дъбравино, ***, както и ДА
ПРИБЛИЖАВА жилището й в с. Дъбравино, *** на по-малко от 100 метра, на осн. чл. 5,
ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Б. А. Б., ЕГН:**********, адрес: с. Дъбравино, *** за срок от 12 /
дванадесет/ месеца, считано от 11.09.2025 г.- датата на издаване на заповед за незабавна
защита ДА ОСЪЩЕСТВЯВА контакт с З. А. Й., ЕГН:**********, адрес: с. Дъбравино, ***
под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и
факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на осн. чл.5, ал.1, т.4
ЗЗДН.
ОСЪЖДА Б. А. Б., ЕГН:**********, адрес: с. Дъбравино, *** да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25,00
лв./двадесет и пет лева/, на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в полза на З. А. Й., ЕГН:**********, адрес: с.
Дъбравино, ***.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника Б. А. Б., ЕГН:**********, адрес: с. Дъбравино, ***,
че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган констатирал нарушението
ще го задържи и ще уведоми незабавно органите на прокуратурата.
На основание чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН преписите от заповедите за защита и препис от
решението на съда да се изпратят служебно на РУ на ОДМВР по местоживеене на
извършителя и пострадалото лице
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Варна в 7-дневен срок от
13.10.2025г., на осн. чл.17, ал.1 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4
5