Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 5.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и шести март две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 14408 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ,
предявени от М.С.Д. срещу Върховния касационен съд на Р.б. (ВКС): за признаване
за незаконно и за отмяната на уволнението, извършено на основание чл.328, ал.1,
т.2, пр. второ от КТ със заповед № 441/24.02.2017 г., за възстановяване на
длъжността „експерт - протокол и
международна дейност“, както и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 24.02.2017 г. - 24.08.2017 г. в размер на 12 058.92 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда - 24.04.2017
г., до окончателното изплащане на сумата и направените разноски по делото. Ищцата
твърди, че между нея и ответника бил сключен трудов договор № 606/25.08.2008
г., по силата на който тя заела длъжността „главен експерт протокол и
международна дейност“, като със споразумение № 243/7.02.2017 г. длъжността й
била променена на „експерт - протокол и международна дейност“. Излага, че
трудовото правоотношение между страните било прекратено поради съкращаване в
щата със заповед № 441/24.02.2017 г., считано от 24.02.2017 г. Поддържа, че
заповедта е незаконосъобразна и издадена в нарушение на разпоредбите на чл.341,
ал.2 и чл.30, ал.5, т.8 от ЗСВ, тъй като единствено съдийската колегия на ВСС
разполага с правомощието да определя броя на съдебните служители, да съкращава
и открива нови щатове в органите на съдебната власт, а в конкретния случай
решение от този орган не било взето. Сочи, че одобреното от административния
ръководител на ответника със заповед № 422/23.02.2017 г. ново щатно разписание на
длъжностите във ВКС не е годно основание за освобождаването й от длъжност, тъй
като не било съгласувано със съдийската колегия на ВСС. Заявява, че не е извършено
реално съкращаване на щата, тъй като не е налице фактическо премахване на
длъжността й, а последната продължава да съществува с променено наименование -
„експерт - стратегии и комуникации“ към Кабинета на председателя на ВКС, и с по-ограничени
по обем функции. Същевременно Д. сочи, че съкращаването на длъжността й влиза в
противоречие с разпоредбите на чл.8, т.13 – т.18 от Правилника за администрацията
на ВКС (ПАВКС) и уредените в тези разпоредби важни и съществени за съда
дейности относно връзките му с държавни органи, с неправителствени организации,
организирането на задграничните командировки. Ищцата счита и че при уволнението
й са били нарушени разпоредбите на чл.329 от КТ, като не е бил извършен подбор
между нея и другите служители, заемащи длъжности към Кабинета на председателя
на ВКС, а от приетия през м. декември 2016 г. ПАВКС можело да се направи извод,
че всички назначени служители в Кабинета на председателя на ВКС осъществяват
всички, посочени в чл.8 от ПАВКС, отговорности и функции.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Поддържа, че
са били налице предпоставките за прекратяване на процесното трудово
правоотношение, като във връзка с утвърдено ново щатно разписание на
длъжностите във ВКС, в сила от 23.02.2017 г., след приемане на нов класификатор
на длъжностите в администрацията на съдилищата и нов ПАВКС, е издадена заповед
№ 441/24.02.2017 г., за което административният ръководител на органа
разполагал с правомощия, съобразно ЗСВ, ПАВКС и КТ. В тази връзка намира, че по
смисъла на закона председателят на ВКС не може да одобри, нито да поддържа
щатно разписание с брой съдебни служители, надвишаващ определения по реда на
чл.30, ал.5, т.8 и чл.341, ал.2 от ЗСВ, но поддържането на конкретната
численост в рамките на така определения брой е от негова изключителна
компетентност. Твърди, че е налице реално съкращаване на щата, като е създадена
нова длъжност с нови трудови функции. Заявява, че не е налице нарушение на
чл.329 от КТ, тъй като е съкратена единствена длъжност и не са налице други
длъжности със сходни трудови функции.
СРС
е отхвърлил исковете. Същият е заключил, че промяната в щатното разписание и атакуваната заповед
са издадени от компетентен орган – председателя на ВКС, като съгласно закона и
принципното становище на ВСС, отразено в негови решения, именно председателят
на ВКС назначава и освобождава съдебните служители в администрацията на ВКС,
като определя, изменя и допълва структурата, вида, наименованието на
съответните звена, числеността и длъжностите в тях, одобрява щатното
разписание, утвърждава индивидуалните длъжностни характеристики на съдебните
служители, назначава и освобождава съдебните служители. Съдът е приел и че в
случая е налице реално съкращаване на заеманата от ищцата длъжност, която е
била една-единствена, поради което и работодателят не е бил длъжен да извършва
подбор по реда на чл.329 от КТ.
Срещу първоинстанционното решение е
подадена въззивна жалба от М.Д., която счита изводите на СРС за
незаконосъобразни и необосновани, като отново поддържа доводите си за
незаконосъобразност на уволнението й, изложени в исковата молба. Позовава се на
допуснати от съда нарушения във връзка с неуважаване на част от
доказателствените й искания.
Другата страна счита въззивната жалба
за неоснователна.
Пред СГС са събрани нови
доказателства.
След преценка доводите на страните и
доказателствата по делото, въззивният съд намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По делото не се спори и се установява
от събраните доказателства, че страните са се намирали в безсрочно трудово
правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 606/25.08.2008 г., по
силата на което, и съгласно допълнително споразумение № 243/7.02.2017 г., М.Д.
е заемала в звено „Кабинет на председателя“ на ВКС длъжността „експерт -
протокол и международна дейност“.
Това трудово правоотношение е
прекратено на основание чл.328, ал.1,
т.2, пр. второ от КТ със заповед № 441/24.02.2017 г. на председателя на ВКС,
считано от 24.02.2017 г. В заповедта е посочено, че съкращаването в щата е
извършено със заповед № 422/23.02.2017 г. и е в сила от 23.02.2017 г.
По делото е приета заповед №
422/23.02.2017 г., с която председателят на ВКС е утвърдил структура и състав
на администрацията на ВКС с обща численост 235 щатни бройки. Конкретно по
отношение на звеното, в което е работела М.Д., в раздел І председателят на ВКС
е утвърдил „Кабинет на председателя“ с обща щатна численост от 6 щатни бройки,
като е: утвърдил длъжността „началник на кабинета“ – 1 щ.бр., съкратил щатната
численост с 1 щ.бр. за длъжността „връзки с обществеността“, утвърдил
длъжността „експерт – стратегии и комуникации“ – 1 щ.бр., съкратил щатната
численост с 1 щ.бр. за длъжността „експерт – протокол и международна дейност“,
увеличил щатната численост с 1 щ.бр. за длъжността „съдебен помощник“,
преобразувал 1 щ.бр. за длъжността „специалист – технически сътрудник“ в
длъжност „специалист – административна дейност“ – 1 щ.бр., утвърдил длъжността
„специалист – технически сътрудник“ – 1 щ.бр. Постановките на заповедта са
отразени в щатно разписание в сила от 23.02.2017 г., надлежно утвърдено от
председателя на ВКС, с обща численост на администрацията на ВКС от 235 щ.бр.
По делото е прието предходното щатно
разписание, в сила от 1.02.2017 г., в което щатната численост на
администрацията възлиза на 249 щ.бр.
Сравнителният анализ на визираните
по-горе щатни разписания показва, че в това от 1.02.2017 г. в „Кабинета на
председателя“ фигурират общо 7 щати бройки, от които 1 щ.бр. за длъжността „експерт
– протокол и международна дейност“. В следващото щатно разписание щатните
бройки за посоченото звено са общо шест, като не съществува длъжността, заемана
от Д., но е налице 1 щ.бр. за длъжността „експерт – стратегии и комуникации“.
От така изложеното въззивният съд
прави извод, че със заповед № 422/23.02.2017 г. председателят на ВКС не само е
съкратил длъжността, заемана от М.Д., която е била единствена, но е съкратил и
щатния брой на служителите в администрацията на ВКС от 249 на 235 щ.бр.
По делото не се спори, че за
посоченото съкращаване на щатните бройки в администрацията на ВКС няма взето
решение от страна на съдийската колегия на ВКС. Спори се между страните дали
такова решение е необходимо, за да бъде съкращаването законосъобразно.
По този основен за трудовия спор
въпрос въззивният съд счита следното:
Съгласно чл.30, ал.1 от ЗСВ ВСС
осъществява правомощията си чрез пленум, съдийска и прокурорска колегия. По
силата на чл.30, ал.5, т.8 и чл.341, ал.2 от ЗСВ броят на съдебните служители
се определя от съдийската и прокурорската колегии поотделно съобразно степента
на натовареност – по предложение на или след съгласуване с административните
ръководители на органите на съдебната власт, а за органите, включени в
структурата на прокуратурата – и с главния прокурор, като колегиите могат да
разкриват нови и да съкращават длъжности. Разпоредбата на чл.30, ал.5, т.8 от ЗСВ е възпроизведена дословно и в чл.9, т.8 от Правилника за организация на
дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация. В чл.341, ал.1 от ЗСВ е предвидено, че колегиите на ВСС издават след съгласуване с Комисия
„Бюджет и финанси“ Класификатор на длъжностите на съответните органи на
съдебната власт, в който се определят наименованието на длъжностите,
минималната образователна степен и други изисквания за съответната длъжност,
възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за ранг.
От така изложеното настоящият съдебен
състав прави извод, че определянето на броя на съдебните служители, както и
разкриването и съкращаването на длъжности в администрацията на съответния орган
на съдебната власт (включително ВКС) е изключително правомощие на съответната
колегия на ВКС. По тези въпроси съдийската, респ. прокурорската колегия
постановяват своите актове в условията на оперативна самостоятелност, без да е
налице нормативно определено задължение да се съобразяват с отправените
предложения и мнения на административните ръководители (в този смисъл под
„съгласуване“ по смисъла на чл.30, ал.5, т.8 от ЗСВ не следва да се разбира
даване на съгласие, а „координиране“). Така дадените правомощия на колегиите обезпечават
изпълнението на основните им права и задължения да определят организацията на
работа на съдебната власт и да осъществяват управлението на дейността й.
Вярно е, че съгласно чл.114, ал.1,
т.12 и т.13 от ЗСВ председателят на ВКС одобрява щатното разписание на
администрацията на съда и назначава и освобождава служителите в съда. Тези му
правомощия не влизат в противоречие с уреденото в чл.30, ал.5, т.8 и чл.341, ал.2 от ЗСВ, като
председателят на ВКС (както и всеки друг административен ръководител по смисъла
на чл.30, ал.5, т.8 от ЗСВ, доколкото законът не прави разлика между различните
административни ръководители), е в правото си да утвърди щатно разписание, като
се съобрази с определената численост на персонала от страна на съдийската
колегия на ВКС, както и с издадения Класификатор на длъжностите по чл.341, ал.1
от ЗСВ. Същият няма право да променя броя на съдебните служители както чрез
разкриване на нови щатни бройки, така и чрез закриване на такива. Да се приеме
обратното означава да се обезсмисли съществуването на разпоредбите на чл.30,
ал.5, т.8 и чл.341, ал.2 от ЗСВ и на уредените с тях правомощия на колегиите на
ВСС.
Не може да се приеме, че с ПАВКС –
чл.5, ал.1, от т.4 до т.7, на председателя на ВКС са предоставени по-широки
правомощия от дадените му от ЗСВ, тъй като такава възможност за делегиране не е
уредена в закона и по-конкретно - в
чл.342, ал.2 от ЗСВ.
Макар и ВКС да има качеството на
работодател на служителите от администрацията на съда, при изпълнение на правомощията
му по КТ председателят на ВКС действа при условията да обвързана компетентност
съгласно разпоредбите на ЗСВ.
Подкрепа за горните си изводи
въззивният съд намира и в практиката на ВСС. Така, например, от приетия по
делото протокол № 11 от заседание на Комисия „Съдебна администрация“ на
Съдийската колегия на ВСС, проведено на 29.03.2017 г., е видно, че въпросната
комисия е обсъдила и предложила на съдийската колегия вземането на конкретни
решения за увеличаване щата на администрацията на конкретни съдилища, както и
за трансформиране на длъжности, като в т.12 и т.17 от протокола е обсъждана
възможността, като правомощие на съдийската колегия, за съкращаване на
длъжности и в тази връзка е поискано становището на съответните административни
ръководители на съдилища. Съгласно т.13 е обсъдено направено искане от
председателя на ВАС (чиито правомощия по
отношение на служителите са уредени по идентичен начин, като тези на
председателя на ВКС, с Правилника за администрацията на ВАС) за увеличаване
щатната численост на съда с конкретно посочени бройки за съдебни служители. В
т.8 от цитирания протокол комисията изрично е отразила становището си, по повод
справка от ВКС за назначените и освободените съдебни служители през м. февруари
2017 г., че: „Съгласно чл.30, ал.5, т.8 от ЗСВ, броят на съдебните служители се
определя от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.“.
По изложените съображения въззивният
съд намира, че процесното уволнение е незаконосъобразно, тъй като е извършено
въз основа на съкращаване в щата на администрацията на ВКС, за което
съкращаване липсва решение на компетентния за това орган – съдийската колегия
на ВСС, предшестващо уволнението. Това обуславя основателност на иска по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ, без да е необходимо съдът да изследва и другите доводи
в това отношение, наведени с исковата молба. Въпреки това, за пълнота съдът
държи да отбележи, че не споделя становището в исковата молба за идентичност на
функциите на длъжността „експерт – протокол и международна дейност“ и на длъжността
„експерт – стратегии и комуникации“, тъй като сравнението на трудовите функции
по длъжностните характеристики показва съществени разлики. Не е налице и
нарушение на чл.329 от КТ, доколкото в случая длъжността, заемана от Д., е била
единствена и работодателят не е бил длъжен да извършва подбор преди уволнението
на въпросната служителка.
В качеството му на акцесорен и
предвид безсрочния характер на трудовото правоотношение между страните,
основателен е и искът за възстановяване на Д. на работа.
Основателен е, също така, искът по
чл.344, ал.1, т.3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Оставането на уволнената служителка
без работа за процесния период е видно от направената от СРС констатация по
трудовата й книжка. Последното й брутно трудово възнаграждение по смисъла на
чл.228 от КТ – 2 009.82 лв., се установява от фиш за м. януари 2017 г.
Определено на тази база, обезщетението възлиза на 12 058.92 лв., т.е. колкото се претендира.
Ето защо СГС следва да отмени изцяло
обжалваното решение и постанови друго за уважаване на претенциите, ведно с
направените разноски по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 26.09.2017 г. на СРС, ІІІ Г.О., 144 състав,
постановено по гр. дело № 25180 по описа за 2017 г., И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на М.С.Д., извършено на основание чл.328, ал.1, т.2, пр. второ от КТ със заповед № 441/24.02.2017 г. на председателя на ВКС.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.С.Д. на длъжността
„експерт - протокол и международна дейност“ в звено „Кабинет на председателя“ на ВКС.
ОСЪЖДА В. к.с.на Р.б., гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на М.С.Д.,
ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, офис 0201 – адвокат Ж.К.,
обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода 24.02.2017 г. - 24.08.2017 г. в размер на 12 058.92 лв. (дванадесет хиляди петдесет и осем лева и
92 ст.), ведно със законната лихва от 24.04.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата, както и 1 800 лв. разноски пред СРС и 1800 лв. разноски пред СГС.
ОСЪЖДА Върховния касационен съд на Р.б. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 562.36 лв., а по сметка на СГС – в размер на 281.18 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок, считано от 5.04.2018 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.