РЕШЕНИЕ
№ 433
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20213110109841 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” вр. чл. 422 ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от „******“ ***, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление в гр. В. ****, „В. **** – *”, бул. „*****" №
***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на АС. СЮЛ. С.,
ЕГН ********** с адрес: гр. В., ул. „З.“ № *, че съществува вземането, за което по
ч.гр.д. № *****/2020г. по описа на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 577,90 лв. (петстотин седемдесет и седем
лева и деветдесет стотинки), представляваща корекция по силата на договор за
продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. В., ул. „З.“ №*, Аб.
№ **********, клиентски № ****** през периода 18.09.2020г. - 06.10.2020г., но
неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактури с №
******/18.09.2020г. и №******/06.10.2020г.; и сума в размер на 9,85 лв. (девет лева и
осемдесет и пет стотинки) – мораторна лихва върху сумите по фактурите за периода
от датата на падежа им до 04.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението – 16.12.2020г. до окончателното заплащане на
задълженията.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Между страните е налице валиден договор за доставка на
електроенергия, по който ответникът има качеството на потребител с клиентски №
1
******, абонатен № *******. На 16.09.2020г. и на 02.10.2020г. служители на „Е.-П. М.”
** в присъствието на свидетели са извършили техническа проверка на средството за
измерване на потребената електроенергия в обекта на ищеца, при която била
установено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, чрез
проводник, вследствие на което преминаващата през него електроенергия се ползвала в
обект на ищеца, но не се е отчитала от монтираното да измерва потреблението в него
СТИ. Твърди се, че са спазени всички законови изисквания за провеждане на
корекционна процедура съобразно ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 35 от 30.04.2019г./. Моли за
постановяване на решение, с което предявеният иск бъде уважен, като му бъдат
присъдени направените в производството съдебно-деловодните разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото не е е постъпил писмен
отговор от редовно уведомения ответник и не е взето становище съобразно доклада по
делото.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От приложеното ч.гр.д. *****/2020г. на ВРС се установява, че на кредитора „Е.
С.“ ***, ЕИК ****** е издадена заповед за изпълнение срещу АС. СЮЛ. С., ЕГН
********** за вземане съвпадащо с посоченото в исковата молба. Срещу него
длъжникът възразил в законоустановения срок по чл. 414 ГПК.
От писмените доказателства – заверени за вярност договор за пренос и достъп на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи при Общи условия №
*****/26.09.2016г.; протокол № *******/09.05.2017г.; констативни протоколи №
*****/23.07.2020г., № ****/16.09.2020г. и № ****/02.10.2020г.; справки №
******/17.09.2020г. и № *****/05.10.2020г.; фактури № *****/18.09.2020г. и №
*****/06.10.2020г.; уведомителни писма с изх. № *******/18.09.2020г. и изх. №
******/07.10.2020г. с обратни разписки; извлечение от сметка към 04.12.2020г.;
извлечение за фактури и плащания и справка за потреблението през последните
12/24/36 за клиентски номер ******; , се установява, че: на 09.05.2017г.г. от
длъжностни лица на „Е. С.“ *** /„Е. п. М.” ***/ бил монтиран електромер, който да
отчита потреблението в обект находящ се в гр. В., ул. „З.“ №*, Аб. № **********,
клиентски № ******. На 23.07.2020г., 16.09.2020г. и на 02.10.2020г. от длъжностни
лица на „Е. С.“ ** /„Е. п. М.” ***/ били извършени проверки на същото СТИ в
присъствието на свидетели, при които било установено, че е налице нереглментирано
присъединяване към електроразпределителната мрежа на проводник, вследствие на
което преминаващата през него електроенергия се е ползвала в обекта на ищеца, но не
се е отчитала от монтираното да измерва потреблението в него СТИ. Въз основа на
съставените констативни протоколи за извършените проверки, на абоната била
изготвена справка за начисление на неточно измерена ел. енергия с период от
2
18.09.2020г. до 06.10.2020г., която е остойностена във фактури с №
*******/18.09.2020г. и №*******/06.10.2020г. в размер на общо 577,90 лева.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като
съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл. 415 от ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния едномесечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение. Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при
предявен положителен установителен иск с горепосоченото правно основание, ищецът
да докаже възникването на спорното право, а ответникът следва да докаже фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право. Предвид горепосочената
материалноправна норма, на която се основава присъденото със заповедта вземане,
уважаването на иска е обусловено от наличието на валидно облигационно
правоотношене между страните по силата на сключен между тях договор за продажба
на електроенергия, доставката от продавача на уговорените с договора стоки на
купувача, както и настъпил падеж за плащането на дължимата цена. Респективно
следва ответника да не е провел успешно доказване за точно в количествено и времево
отношение изпълнение на задължението си за плащане на дължимата цена по договора
или наличието на други правопогасяващи обстоятелства.
В случая от ответника не са оспорени фактите и обстоятелствата въведени като
основание на иска от ищеца. С възражението по чл. 414 ГПК е въведено твърдение за
неизправност на процесното СТИ /което е неотносимо, тъй като претенцията не се
основава на отчет извършен посредством СТИ/ и погасяване на претендираното
вземане по давност.
Не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е
монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Не се спори и
относно влезлите в сила Общите условия на „Е.-П. М,” *** /„Е.О. Б. М.”/ и „Е. п. П.”
*** /„Е.Он Б. П.”/.
За настоящия казус, освен договора при ОУ на ответника, меродавна е и
правната уредба посочена в Закона за енергетиката /ЗЕ/, (Обн. ДВ. бр.107 от 9
Декември 2003г.), Наредба № 6 от 9.06.2004г. за реда за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.) и Правила за
измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ (обн. ДВ Брой 98 от
12.11.2019г.).
След допълненията и измененията в нормите на чл. 83 ал. 1, чл. 98 ал. 2, чл. 98а
и чл. 104а ал. 2 от ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр.54/2012г. в сила от
17.07.2012г.), е налице законоустановен ред за приемане на процедура (правила) за
3
установяване и заплащане на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Към настоящия момент, съобразно установената от
законодателя след 17.07.2012г. възможност, е налице приключило производство по
реда на чл. 83 ал. 2 ЗЕ, тъй като на от КЕВР са приети нови Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (обн. ДВ Брой 35/30.04.2019г..), в които е уреден
реда за установяване и заплащане на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Тези правила имат характера на нормативен административен
акт по смисъла на Раздел III, Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл.
83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, поради което не представляват договорна
клауза по смисъла на ЗЗП. Същите имат задължителен характер за всички негови
адресати, поради което след 04.05.2019г, т.е. през процесния период е налице
предвидена законова възможност за прилагане на установените в ОУ корекционни
клаузи.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че претендираното вземане е формирано
вследствие именно на корекционна процедура за неизмерена от СТИ потребена
електроенергия, предвид установено нераглементирано многократно присъединяване
на ответника към електроразпределителната мрежа, както и законосъобразността при
извършването на тази процедура.
Предвид липсата на други относими оспорвания от ответника, съдът дължи
произнасяне единствено по възражението му за изтекла погасителна давност, което е
неоснователно. Вземането е индивидуализирано с протоколи от 17.09.2020г. и
06.10.2020г., като съобразно фактури с № *******/18.09.2020г. и
№******/06.10.2020г. е даден срок за плащане съответно до 28.09.2020г. и 16.10.2020г.
От така възникналите падежи на задълженията до подаване на заявлението по чл. 410
ГПК в съда на 16.12.2020г. не е изтекъл срока по общата норма на чл. 110 ЗЗД или
специалната на чл. 111 ЗЗД.
Предвид уважаването на главния иск, основателен е и акцесорния с правно
основание чл. 86 ЗЗД, досежно обезщетението за забава в размер на законната лихва
върху дължимата главница, за изчислението на което не са необходими специални
познания.
В съотвествие с изхода на делото и направеното от ищеца искане за присъждане
на разноски, такива следва да му се присъдят съобразно чл. 78 ал. 1 ГПК и
представените доказателства за действителното плащане на държавна такса – 25лв. и
адвокатско възнаграждение – 360 лв. с ДДС, в общ размер на 385лв. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и по арг. от т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г.,
ОСГТК, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в заповедното
производство разноски в размер на 25лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
4
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК в
отношенията между страните „Е. С.“ *****, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление в гр. В. *****, „В. т. – *”, бул. „В. В." № **** и АС. СЮЛ. С., ЕГН
********** с адрес: гр. В., ул. „З.“ № *, че съществува вземането, за което по ч.гр.д. №
16194/2020г. по описа на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, за сумата от 577,90 лв. (петстотин седемдесет и седем
лева и деветдесет стотинки), представляваща корекция по силата на договор за
продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. В., ул. „З.“ № *, Аб.
№ **********, клиентски №***** през периода 18.09.2020г. до 06.10.2020г., но
неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактури с
№*******/18.09.2020г. и №******/06.10.2020г.; и сума в размер на 9,85 лв. (девет лева
и осемдесет и пет стотинки) – мораторна лихва върху сумите по фактурите за
периода от датата на падежа им до 04.12.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 16.12.2020 г. до окончателното
заплащане на задълженията.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК АС. СЮЛ. С., ЕГН ********** да
заплати на „Е. С.“ *****, ЕИК ***** сумата от 385 лева, представляващи разноски по
настоящото дело и сумата от 75 лева – разноски по ч.гр.д. № 16194/2020г. на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5