№ 243
гр. Монтана, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИСКРЕН БОРИСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА В. Т.-ЕФРЕМОВА
като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело №
20241630102334 по описа за 2024 година
Образувано е по предявени от „.....“ АД /ищец/ срещу М. Т. М. /ответник/
установителни искове, както следва:
1. иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1
от Търговския закон (ТЗ) за установяване съществуване на вземане в
размер на ..... лева - непогасена главница по Договор № 000LD-R-
206+08/14.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявление по чл.410 ГПК - 15.12.2023 г., до окончателното плащане;
2. иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.2
ТЗ за установяване съществуване на вземане в размер на 1 441 лева –
договорна лихва, начислена за периода 14.05.2023 г. до 06.12.2023 г.;
3. иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за установяване
съществуване на вземане в размер на .... – наказателна лихва за просрочие
в заплащането на месечните погасителни вноски за периода 14.05.2023 г.
до 16.12.2023 г.
4. иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за установяване
съществуване на вземане в размер на ..... – законна лихва за забава в
заплащането на месечните погасителни вноски за периода 07.12.2023 г. до
1
14.12.2023 г.
5. иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1
ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на ..... лева –
разноски по връчване.
Ищецът твърди, че на 14.03.2023 . бил сключен договор за банков кредит с
кредитополучател М. Т. М. за сумата от .... лева. Крайният срок за
издължаване на кредита бил определен на 14.03.2033 г. Кредит бил обявен за
предсрочно изискуем на 07.12.2023 г. Предвид изложеното, предявява
посочените по-горе установителни искове, като обосновава правния си
интерес от тях с проведено заповедно производство и издадена в полза на
банката заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ ...../2023 г. по описа на
РС - Монтана, срещу която е постъпило възражение. Претендира разноски.
Ответникът оспорва основателността на исковата претенция, че кредитът не е
обявен за предсрочно изискуем. Посочва, че клаузите в договора не са
индивидуално уговорени. Счита, че клаузата за неустойка поставя длъжника в
неравностойно положение.
Съдът, като прецени и анализира в тяхната цялост събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен Договор за банков кредит № 000LD-R-
105607/14.03.2023г., по силата на който „.....“ /ПИБ/ АД се е задължила да
предостави на М. Т. М. сумата от .... лева с цел погасяване на задължение по
предходен договор за кредит с банката. Договорено било, че връщането на
кредита ще се осъществи на месечни анюитетни вноски, съобразно изготвен
погасителен план, като крайният падеж бил определен на 14.03.2033 г.
Насрещната страна била задължена да върне предоставената сума, да заплати
на банката възнаградителна лихва, уговорена в раздел II, т.4 от договора,
както и да плати наказателна лихва в случай на допуснато просрочие в
плащанията - т.13 от същия раздел. Възнаградителната лихва на банката била
определяема, тъй като била двукомпонентна и се формирала от променлива
величина, представляваща базовия лихвен процент /БЛП/ на банката-
кредитор, и постоянна надбавка от 8,2230 пункта, поради което и годишният
процент на разходите /ГПР/ възлизал на 11,77 %. Съобразно тези изходни
данни бил изготвен погасителният план, който ведно с договора бил подписан
2
от ответника . С подписването на договора кредитополучателят е декларирал,
че е запознат с Общите условия на банката за кредити на физически лица и ги
приема.
Представени са и приложимите към датата на сключване на договора за
кредит Общи условия на банката за кредити на физически лица, както и сега
действащите ОУ, които уреждат правоотношението на страните.
Прието е извлечение от счетоводните книги на банката, удостоверяващо
изпадане на длъжника в просрочие, считано от 14.05.2023 г. Документът
отразява постъпили от кредитополучателя плащания по договора, като с тях е
погасена главницата до размера на сумата от .... лева на 19.07.2023 г. Отразено
е просрочие на 7 вноски по главницата и 7 вноски по възнаградителната
лихва.
Приложена е нотариална покана, с която банката - кредитор известявала
потребителя, че и по трите договора за кредит, вкл. процесния, било
допуснато просрочие, поради което ги обявява за изцяло предсрочно
изискуеми, която е залепена на основание чл. 47 ГПК.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило,
че Кредитът е усвоен в пълен размер на 14.03.2023г. по банкова сметка с IBAN
.... с титуляр М. Т. М.. Погасена е напълно първата вноска с падеж
14.04.2023г., както и част от наказателната лихва. Освен горните суми,
ответникът е платил и такса в размер на .....лв. на 13.04.2023г. Непогасената
главница е: ..... – .... = .....лв. Към 07.12.2023г. не са платени 76р. погасителни
вноски. Забавянето е повече от 5 дни и са били налице условията за обявяване
на предсрочна изискуемост. Ответникът е изпаднал в забава още на падежа на
първата погасителна вноска, тъй като на 14.04.2023г. той е заплатил само
малка част от редовната договорна лихва и нищо не е платил от задължението
за главица. До обявяването на предсрочната изискуемост е непрекъснато в
забава. Датата на последното плащане е 19.07.2023г. и с него той е погасил
сумата за главница по първата погасителна вноска и част от наказателната
лихва. На 20.10.2023г. .... е връчила уведомление на ответника, чрез
поставянето му в пощенската му кутия. Даден му е двуседмичен срок за
явяване в кантората за получаване на предизвестие от „ПИБ“ АД. В самото
предизвестие е даден 7-дневен срок за погасяване на изискуемите задължения.
Тъй като това не е сторено, предсрочната изискуемост би могла да настъпи на
3
11.11.2023г., но кредиторът е изчакал и е направил кредита предсрочно
изискуем на 07.12.2023г. Размерът на неиздължената договорна лихва е .....лв.
Периодът на олихвяване е до
датата на предсрочната изискуемост - 07.12.2023г. Обезщетението за забава в
размер на законната лихва се начислява върху дължимата главница, е в рамер
на ..... лева. Общият размер на задълженията към 15.12.2023г. е .....лв. и той е
формиран от следните такива: За главница - .....лв. За договорна редовна лихва
от 14.05.2023г. до 07.12.2023г. – .....лв. За наказателна лихва от 14.04.2023г. до
07.12.2023г. – ....лв. За законна лихва от 07.12.2023г. до 15.12.2023г. – .... лв. За
разноски по връчване на покана - ....лв.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази доводите на
страните, съдът формира следните правни изводи:
Подписаният между страните договор е такъв за банков кредит по чл.430 и сл.
от ТЗ. Сключен е в предвидената от закона /чл.430, ал.3 от ТЗ/ писмена форма
за действителност, като в него са уговорени всички съществени клаузи –
размер на кредита и валута, в която се предоставя, начин на издължаване,
размер на възнаградителната лихва на кредитора и начин на формирането й,
съответно начин на изчисляване на наказателната лихва, длъжима при
неизпълнение на задължението за срочно погасяване на дълга, която лихва
има правната същност на мораторна неустойка. Следователно, договорът
валидно обвързва страните.
Като неоснователни съдът прецени възраженията на ответната страна за
недействителност на договора, поради липса на реквизити, посочени в чл.10 и
чл.11 от ЗПК. Договорът има предписаното в този закон задължително
съдържание. В него изрично е посочен общият размер на кредита и условията
за усвояването му, лихвеният процент по кредита, за който няма пречка да е
променлива величина, като изначално ясно и недвусмислено е посочен
начинът на формиране на тази лихва. Уместно е да се отбележи, че макар и
съдържащ променлива величина, по делото не се установи лихвата да е била
променяна по време на действие на договора. Налице е отразяване на ГПР и
на общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, а също и условията за издължаване,
включително чрез подписване и прилагане на погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
4
погасителните вноски.
В решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на 1, т. о. на ВКС
по въпроса относно начина на връчване на изявлението за предсрочна
изискуемост, е прието, че законодателят не предписва конкретен способ за
връчване на писмени съобщения между страните по договорните
правоотношения, поради което са приложими всички договорени и възможни.
В т. 3 на ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС е
прието, че в случай, че издателят на запис на заповед отказва да удостовери
предявяването му или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства
може да се извърши с нотариална покана, ако записът на заповед е освободен
от протест. Даденото разрешение в тълкувателното решение не ограничава
способите за връчване на съобщения. От друга страна, извън посочения в
тълкувателното решение способ за удостоверяване, отказът или укриването
могат да се удостоверят по правилата на ГПК и при връчване по възлагане от
частен съдебен изпълнител съгласно чл. 43 ЗЧСИ. В този смисъл кредиторът
не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. Начинът
на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от
избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде
уговорен и в договора между страните. При липса на уговорка в договора
относно връчването на кореспонденция, връчен редовно от външна страна и
съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или
на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл. 50
ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл. 43 ЗЧСИ). При връчване по
възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл. 37-58 ГПК, като
отказът за получаване по чл. 44 ГПК или отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК
се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.
Налице е непротиворечива практика в същия смисъл, обективирана и решение
по т. д. № 62/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., решение по т. д. № 2335/2014 г. на ВКС, ІІ
т. о., решение по т. д. № 1556/2015 г. на ВКС, ІІ т. о. и мн. др. В случая, за да
формира решаващите си изводи относно ненастъпването на предсрочната
изискуемост на вземането по процесния договор за банков кредит, въззивният
съд се е придържал стриктно към задължителните указания по Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и горецитираната практика. В
практиката на ВКС е изведена възможността чрез ЧСИ да бъдат връчвани и
други документи, между частноправни субекти, включително покани и други
5
книжа при търговските дружества /в този смисъл е решение № 211/09.02.2017
г. по т. д. № 3329/2015 г. на ВКС, 1, т. о./, заповедта за уволнение от
работодателя / решение № 60177/17.01.2022 г. по гр. д. № 3778/2020, 3 г. о. на
ВКС и мн. др. Предвид горното относно възможността частният съдебен
изпълнител да връчва, включително и по реда на чл. 47 ГПК, книжа, които
съставляват изявления на частноправни субекти, в случая – банката, е налице
непротиворечива практика на ВКС.
Предвид изложеното предявените искове се явяват основателни.
По разноските:
Ищецът има единствено право на сторените от него разноски, които са в
размер на ..... лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Т. М. ЕГН **********, дължи на „.....”
АД ЕИК ......, следните суми, за които е издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№ ...../2023г. на РСМ:
- на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.1 от ТЗ – сумата
..... лв - непогасена главница по Договор № 000LD-R-105607/ 14.03.2023 г. за
банков кредит, ведно със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателното
плащане;
- на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.430, ал.2 от ТЗ – сумата
..... лв. - договорна лихва за периода от 14.05.2023 г. до 06.12.2023 г. вкл
- на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД – сумата
....лв. – наказателна лихва за периода от 14.05.2023 г. до 06.12.2023 г. вкл.
- на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ за установяване съществуване на вземане в
размер на ..... – законна лихва за забава в заплащането на месечните
погасителни вноски за периода 07.12.2023 г. до 14.12.2023 г.
- на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в размер на ..... лева – разноски по
връчване.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. Т. М. ЕГН **********, да
6
заплати на „„.....” АД ЕИК ......, сумата ..... лева – разноски в заповедното и
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Монтана с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7