Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 23.04.2020 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на дванадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 10962 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 130341 от 03.06.2019 г. постановено
по гр.дело № 78275/2017 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 79 състав, е отменено
дисциплинарно наказание „ забележка“, наложено със заповед №
01-003252/03.10.2017 г. на Изпълнителния директор н. „ П.н.Б.н.б.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***. С решението на съда е осъдена „ П.н.Б.н.б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на
Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 50 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
Срещу решението на СРС, 79 с-в е постъпила
въззивна жалба от „П.н.Б.н.б.“ АД, ***, подадена чрез пълномощника адв.Е.В. с
искане същото да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявения иск да бъдe отхвърлен. Твърди
се, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните
и процесуалноправни разпоредби на закона. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец К.Н.А., не
взема становище по подадената въззивна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на
разглеждане във въззивното производство е предявеният от ищеца иск с правно
основание чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.1 от КТ за отмяна на дисциплинарно
наказание „забележка”.
Софийски
градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред
настоящата въззивна
инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла
на чл.266
от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като
постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и
при обоснованост на правните изводи, поради което настоящата въззивна инстанция споделя окончателния
извод на първоинстанционния съд за основателност на
предявения от ищеца К.Н.А. срещу ответника
„П.н.Б.н.б.“ АД, ***, иск с правно основание чл. 357, ал.1
вр. с чл.188, т.1 от КТ за отмяна на атакуваното дисциплинарно наказание „забележка”,
като незаконно. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него
за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. В
обжалвания съдебен акт са изложени конкретни
и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между
страните и разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във въззивната
жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите в
жалбата, разледани по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В
настоящия случай, основният спорен между
страните въпрос и във въззивното производство е дали работодателят е
наложил на ищеца дисциплинарно наказание "забележка" в рамките на преклузивния срок по чл.194, ал.1 от КТ.
В процесния случай, заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „ забележка“ на ищеца К.Н.А. е издадена от
Изпълнителния директор н. „П.н.Б.н.б.“ АД, ***, на 03.10.2017 год., и на същата
дата е връчена срещу подпис на ищеца. Видно от заповедта, в мотивите на същата,
изрично е прието за установено от страна на работодателя, че нарушението на
трудовата дисциплина от страна на ищеца е извършено на 02.06.2014 год., както и
че същото е констатирано на 04.08.2017 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал.1 от КТ
дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по- късно от една година от извършването му. Съдът приема, че
според уеднаквената от ВКС съдебна практика по приложението на чл. 194, ал.3 от КТ, сроковете за налагане на дисциплинарните наказания са два - двумесечен от
откриването на нарушението и едногодишен от извършването му - чл. 194, ал.1 от КТ, според който дисциплинарните наказания се налагат не по- късно от 2 месеца
от откриване на нарушението и не по- късно от една година от извършването му.
Краткият двумесечен срок се поглъща от
едногодишния. Ако е изтекъл едногодишния срок от извършването на нарушението,
дисциплинарното наказание не може да бъде наложено, дори и да не е изтекъл
краткия двумесечен срок от узнаването му, което се случва при хипотеза на по-
късно откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение. Обратното,
ако е изтекъл двумесечния срок от узнаването, дори и да не е изтекъл
едногодишния срок от извършване на наказанието дисциплинарното наказание отново
не може да бъде наложено. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.3 от КТ сроковете
не текат, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или
участва в стачка. Без значение е видът на отпуска,/ достатъчно е същият да е от
предвидените в закона /. Без значение е и неговата продължителност. През време
на отпуска сроковете спират да текат, поради това за да се прецени дали
съответния срок е изтекъл , времето на законоустановен отпуск се приспада от
продължителността на сроковете по чл. 194, ал.1 от КТ.
В настоящия случай, при съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено по делото
обстоятелството, че към момента на издаване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“ на ищеца /03.10.2017 год./ е изтекъл едногодишния срок по чл.194, ал.1 от КТ от извършването на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина. В случая
едногодишния срок по чл.194, ал.1 от КТ е започнал да тече на 02.06.2014 год./
датата на извършване на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина/ и
очевидно е изтекъл на 02.06.2015 год., поради което дисциплинарното наказание
на ищеца не може да бъде наложено, дори и да не е изтекъл краткия двумесечен
срок от узнаването му/ в случая- 04.08.2017 г./, което се случва при хипотеза
на по-късно откриване /узнаване/ на извършеното дисциплинарно нарушение. До тази дата/ 02.06.2015 г./, когато е
изтекъл едногодишния срок по чл.194, ал.1 от КТ, заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание трябва не само да бъде издадена от работодателя, но и да
бъде връчена на работника или служителя / решение № 175/ 24.06.2013 г. по гр.дело
№ 1259/2012 г., ІІІ г. о. на ВКС и решение № 256 от 18.05.2012 г. по гр. дело №
1036/2011 г. на ІV г. о. на ВКС/. В случая това не е сторено. След 02.06.2015 г.
субективното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно
наказание, ако не е упражнено, се препятства. Процесната заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка“ е издадена на 03.10.2017 год. и връчена на
същата дата на ищеца, т.е. след като срокът по чл.194, ал.1 от КТ за налагане
на дисциплинарно наказание е изтекъл, с което се е препятствала възможността за
налагане на дисциплинарно наказание. С оглед така извършеното процедурно
нарушение и неспазване на законовия срок, наложеното дисциплинарно наказание е
незаконно и следва да бъде отменено въз основа на посоченото основание.
Налагането на дисциплинарното наказание на ищеца след изтичането на едногодишния
срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, т.е. след като вече е било преклудирано правото
на работодателя за налагане на дисциплинарното наказание, е достатъчно, за да
обуслови извод за незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание „забележка”
и за основателност на предявения иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. с
чл.188, т.1 от КТ за неговата отмяна, без
да е необходимо да се изследва по същество дали ищецът е извършил
дисциплинарното нарушение, за което е наказан.
По изложените
съображения, наложеното на ищеца К.Н.А. дисциплинарно наказание „забележка” се
явява незаконно и като такова правилно е отменено с обжалваното решение. Първоинстанционният
съд, като е достигнал до същия правен извод е постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По отношение на разноските
за въззивното производство.
При този изход на спора, на въззивника-
ответник не се следват разноски за настоящата инстанция. При липса на направено
искане за присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат и на въззиваемата
страна- ищец по делото.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 130341 от 03.06.2019 г. постановено по
гр.дело № 78275/2017 г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 79 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
арг. на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.