Решение по дело №2505/2017 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ................

 

гр. Кюстендил, 14.05.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2505 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД против Р.И.А..

В исковата молба се сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), доставяна от ищцовото дружество, чиято продажба се осъществявала при публично известни Общи условия. В това си качество той не заплатил дължимите месечни вноски в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно приложено извлечение за сметки за абонатен № 149935 използвал доставяната топлинна енергия през периода м. май 2014 г. – м. април 2016 г., но не погасил задължението си своевременно. Поради това му била изпратена покана за доброволно изпълнение, но дължимата сума не била заплатена. По силата на чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за топлоснабяденя имот били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия на база реален отчет и за топлоснабдения имот били издадени изравнителни сметки.

Поради липаста на доброволно плащане на задълженията било депозирано заявление по реда на чл. 410 ГПК пред КРС, за което било образувано гр. д. 1793/2017 г. по описа на съда, по което била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. Последният депозирал възражение, заради което в срока по чл. 415 ГПК бил предявен настоящия иск.

            С оглед изложеното се иска да бъде постановено съдебно решение, с което съдът да признае за установено в отношенията между страните, че Р.И.А. има задължения към ищцовото дружество в размер на 3446,16 лева, от които 3130,24 лв. главница, дължима за неплатена топлинна енергия за периода м. май 2014 г. – м. април 2016 г., доставяна за топлоснабден имот, находящ се в ***, и 315,92 лв. законна лихва за забава, считано от 15.09.2014 г. до 23.03.2017 г., както и включена изравнителна сметка, отразена в обща ф-ра 0055994449 от 31.07.2014 г. (за отоплителен сезон м. май 2013 г. – м. април 2014 г.), ведно със законна лихва от 07.04.2017 г. (датата на депозиране на заявлението) по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумите.

Претендират се и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се сочи, че исковата молба е нередовна, а предявените с нея искове неоснователни. Твърди се, че ответникът няма качеството на потребител на топлинна енергия за процесия имот, тъй като писмен договор между страните в този смисъл не бил сключван. Твърди се също, че собствеността върху процесния имот била спорна, тъй като имало висящо съдебно производство, в което трети за настоящия спор лица оспорвали действията на сделката, обективирана в нот. акт № 23/2013 г.

Оспорват се твърденията, че за процесния период ответникът е ползвал услугите на ищеца. Липсвала яснота и дали процесният абонатен номер касае партида на топлоснабден имот, находящ се именно на адрес ***. Твърди се, че бил начисляван служебен разход на топлинна енергия при липса на законовите предпоставки за това. Сочи се, че трето лице всъщност е собственик на недвижимия имот, като същото било оспорило процесните изравнителни сметки в срок. Допълнително навежда доводи, че разпоредбата на чл. 29, ал.1, ал.2 и ал.3, чл. 33, ал. 1 и 2  от Общите условия били неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Поддържа се и възражение, че правото на иск по отношение на част от сумите е погасено по давност. Оспорва се и претенцията за заплащане на лихва за забава, като се твърди, че такава изобщо не е налице.

Въпреки предоставената му възможност конституираното трето лице помагач на страната на ищеца – НЕЛБО ЕАД, не е депозирало отговор на исковата молба. В свое писмено становище сочи, че сметките за процесния имот са определени съгласно правилата. В апартамента нямало присъединени отоплителни тела, но ответникът бил потребител на топла вода. В жилището имало два водомера, като абонатът бил консуматор на топлинна енергия и за количества, припадащо се на имота за отдадената енергия от сградната инсталация, както и за подгряването на изразходваните количества топла вода. При направената изравнителна сметка потребената топла вода била изчислена съгласно показанията за дялово разпределение.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: 

 

 

 

От приложения по делото Нотариален акт № 23/2013 г. се установява, че на 05.03.2013 г. М. М. продала на Р.А. апартамент ***, с идентификатор 68134.4361.36.4.2, находящ се на първи етаж от сграда, в ***.

По делото не е спорно, че понастоящем е висящ спор пред СРС по гр.д. № 50203/2015 г. с предмет прогласяване на нищожност на отказ от наследство, вписан в специалната книга на съда под № 58/2013 г., респ. прогласяване на недействителност на Нотариален акт № 23/2013 г.  

Видно от Постановление на ЧСИ П. М., с рег. № 845 на КЧСИ от 10.10.2016 г. е наложена възбрана върху апартамент ***, с идентификатор 68134.4361.36.4.2, находящ се на първи етаж от сграда, в ***.

 

 

 

 

По делото е представен протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в блок 329, на 28.08.2002 г., според който е взето решение за сключване на договор за извършване на топлинно счетоводство с фирма „Нелбо инженеринг“ ООД. В приложения списък на собствениците на имоти в блока фигурира като собственик М. М., която саморъчно се е подписала в него.

Приложен е и договор от 20.09.2002 г. – л. 9 от делото, между етажната собственост на сграда в *** и от сграда, в ***, за монтаж на индивидуални топлинни разпределители, термостатни винтили и дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата и съгласно изискванията на Закона за енергетиката.

 

 

 

 

Според представената справка на л. 20 от делото по партида за абонатен № 149935 била начислена сума за доставена топлинна енергия за периода от м.юли 2014 г. до м. юли 2016 г. 3130,24 лева и законната лихва за забава 315,92 лева.

Въпреки твърденията в исковата молба няма приложена по делото покана до ответника за заплащане на налични задължения.

Не са   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 представени и Общите  условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-София“ АД, нито пък данни за обнародването им, респ. публикуването им, съгл. изискванията на закона.

Приложени са заверени копия от 4 бр. фикални бонове досежно процесния абонатен номер, но за периоди извън процесния, както и заповед № А-333/2014 г. № А.102/2010 г. за периодичността на последващите проверки на средствата за измерване, писмо с изх. № 35-10-25/2006 г., Удостоверение за одобрен тип № 05.03.4333, друго такова от 27.01.2000 г., и 19.12.2001 г.

Приобщени са и копия от счетоводни документи: съобщения към фактура и издадени кредитни известия за процесния период.

Прието е и заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Б.Й., от което се установява, че „Топлофикация – София“ ЕАД е подавала ежемесечно за разпределение на фирмата за дялово разпределение нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната станция, която по отчетни периоди е идентична с тази, отразена в изравнителните сметки. Начислените суми са в съответствие с действалите такива в процесния период, като фирмата за дялово разпределение е извършвала надлежно отчетите си в съответствие с изискванията на Закона за енергетиката, а общият размер на задължението е 3130,24 лв. От заключението се установява също, че топломерът в сградата е преминал задължителните метрологични проверки.

 

 

 

 

Приложено е ч.гр.д. № 1793/2017 г. на КРС, образувано по искане на настоящия ищец, по което е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 998/2017 г. против длъжника и настоящ ответник, за сумата от 3130,24 лв. - главница за доставена, но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в ***, аб. 149935, лихва в размер на 315,92 лева за периода от 15.09.2014 г. до 23.03.2017 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 07.04.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените деловодни разноски – 68.92 лв. внесена държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на ответника на 18.09.2017 г., като на 29.09.2017 г. той е депозирал възражение. Заради това на ищеца са изпратени указания по см. на чл. 415 от ГПК, получени на 23.10.2017 г., който в срока по закон – на 22.11.2017 г. е предявил иска си по реда на чл. 422 от ГПК.

 

 

 

 

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.

 

 

 

 

При установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

  

 

 

Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно заповедно производство заповед за изпълнение.

По допустимостта:

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В случая исковете са допустими, т.к. са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

По основателността:

С 

 

 

 

траните не спорят, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се на първи етаж от сграда, в ***. Същото основание за вземането е посочено и в заявлението пред заповедния съд.

Спорно по делото е дали ответникът е потребител на топлинна енергия, дали оспорените клаузи на чл. 29, ал.1, ал.2 и ал.3, чл. 33, ал. 1 и 2  от ОУ са неравноправни по смисъла на ЗЗП, респ. дали правото на иск досежно вземанията, дори и да са дължими, е погасено по давност.

Че ответникът е придобил правото на собственост по отношение на апартамент ***, с идентификатор 68134.4361.36.4.2, находящ се на първи етаж от сграда, в ***, през 2013 г. – на 05.03.2013 г., се установява от приложения Нотариален акт № 23/2013 г., като понастоящем няма данни, оборващи валидността на този документ. Висящото съдебно производство досежно сделката, инкорпорирана в посочения нотариален акт, не обвързва нито съда, нито страните със силата на присъдено нещо, поради което индицията в т.см. е без правно значение за настоящия спор. Не са ангажирани други доказателства, които да установяват различно правно положение по отношение на собствеността и евентуално наличие на съсобственост по отношение на имота.

При тези установени обстоятелства следва да се вземе предвид нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, която сочи, че качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради посоченото законово правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други)    

 

 

 

 

, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.

От това следва, че ответникът е притежател на правото на собственост, но ищецът не ангажира доказателства, че през процесния отчетен период страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия. Нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като топлопреносните предприятия задължително публикуват одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). На това се позова и самият ищец в исковата си молба. При въведеното оспорване досежно качеството „потребител“ от ответника и надлежно разпределената доказателствена тежест в т.см., в случая не бяха приложени Общите условия по процесния договор, като не са представени и доказателства за публикуването им. В този аспект не може да се установи за целите на този спор наличието на възникнало и съществуващо между страните облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи уславия. Поради липсата на представини Общи условия, както и данни за публикуването им, те не могат да се възприемат като общоизвестен факт по смисъла на чл. 155 от ГПК. Такава характеристике биха придобили едва след публикуването им в съответните всекидневници, доколкото публикацията (извън осъществяваната такава в “Държавен вестник”) не е ноторна, поради което подлежи на пълно доказване от ищеца в процеса (в т. см. Решение №104/05.07.2010г. на ВКС по т. д. №885/2009г., II т. о., ТК и Решение №29/15.07.2011г. на ВКС по т. д. №225/2010г., II т. о., ТК, и Определение №83/12.02.2009г. на ВКС по т. д. № 541/2008г., II т. о., ТК). Липсата на надлежни писмени доказателствени средства за публично им известяване и изтичането на съответния законов срок след публикуването им (обстоятелство, въведно в спорния предмет с отговора на исковата молба) по посочения от законодателя ред, води до извод за неоснователно позоваване на клаузи от общите условия като източник на претендираното вземане. Това е достатъчно, за да се приеме, че вземането на ищеца е изцяло недължимо, което води до неоснователност на предявения по отношение на същото установителен иск (така Решение №104/05.07.2010г. на ВКС по т. д. №885/2009г., II т. о., ТК и Решение №29/15.07.2011г. на ВКС по т. д. №225/2010г., II т. о., ТК).

Изложеното очертава невъзможност да се изясни правнозначимият факт съществувало ли е договорно отношение между страните и ако да - какво е било съдържанието му, като права и задължения, за да може да се преценява налице ли е изпълнение, респ. виновно неизпълнение на задълженията на страните.

В подкрепа на извода за недоказаност на исковата претенция е и обстоятелството, че не бе проведено нужното главно и пълно доказване досежно това, че за жилищния имот на ответника е била доставена топлинна енергия в количества и обем, за които се дължи заплащане именно на исковата главна сума. В т.см. според заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема с доверие, се установява, че в исковата сума са включени както сума за отопление, така и сума за битово горещо водоподаване – съотв. 254,08 лв. и 2041,80 лв. Претенцията обаче, касае единствено незаплатена топлинна енергия (спр. заявения петитум). В т.см. главният иск се явява недоказан. Нещо повече, не е било оспорено твърдението, че ответникът е заплатил суми, съгл. приложени фискални бонове на л. 49 от делото, които са относими към процесния период, респ. част от претенцията, за сумата от 1620 лв., се явява и погасена чрез плащане.

В същото време съдът приема твърдението на ищеца, неоспорено от ответната страна, че с клаузата на чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозен дял (по чл. 32, ал.1 от ОУ, както се сочи и в исковата молба) - в 30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача (така се сочи в исковата молба, макар и тези ОУ да не са приложени по делото). Сочи се също, че с клаузата на чл. 33, ал.2 от ОУ бил установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за доплащане, след изготвянето на изравнителните сметки (по чл. 32, ал.2 от ОУ) - отново в 30-дневен срок след публикуването на интернет страницата на продавача. Посочените договорни клаузи, (доколкото актуалнита им редакция е в т.см., като непредставянето на ОУ възпрепятства личната преценка на съда за това), регламентиращи падежа за изпълнение на задължението за плащане на стойността на топлинна енергия, следва да се приемат за нищожни на основание чл. 146, ал. 1 предл. 1 от ЗЗП, като неравноправни – противоречащи на общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водещи до значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца – търговец и тези на потребителите (купувачи). Обвързаното настъпване на падежа на задължението за плащане, с притежаването на специално техническо средство от страна на потребителя (компютър или смартфон), което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможност за достъп до интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо търговеца. Противно на общото разбиране за справедливост и равнопоставеност на субектите в гражданското общество е потребителят да бъде задължаван да прави значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените технически средства и отделно от тях – да направи и допълнителни парични вложения, които да му гарантират достъп до интернет, за да може да изпълнява задълженията си по евентуалния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения. Поради това неоснователни са и претенциите на ищеца за заплащане на мораторни лихви за този период, както върху сумите за топлинна енергия, така и за дялово разпределени такива. В този смисъл Решение № 6346 от 12.09.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 4680/2016 г., Решение № 6232 от 1.09.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 3029/2017 г., Решение № 6548 от 27.09.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 14452/2016 г. и др. Нещо повече, дори да се приеме, че тези клаузи са действителни, то по делото не са представени никакви доказателства за публикуването на посочените месечни сметки в сайта на дружеството, за да се определи кога длъжникът е изпаднал в забава, което също е основание за отхвърлянето на претенцията за мораторни лихви, като неоснователна.

Поради извода за неоснователност на исковете не се налага произнасяне по въведеното възражение по см. на чл. 111 от ЗЗД.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По отговорността за разноски: Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК (л.87) и доказателства за сторени такива общо 100 лева, за заплатено адв. възнаграждение.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ответната страна се дължат и разноските, сторени в него, но доказателства за сторени такива не са ангажирани, поради което не следва произнасяне в т.см.

По възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК: Законът в чл. 78, ал. 5 ГПК създава пречки за уговаряне на прекомерно високо адвокатско възнаграждение, като прекомерността следва се преценява съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. С Тълкувателно решение №6/2012 г. бе прието, че дискрецията на съда да намали адвокатското възнаграждение стига до предвидения в същата наредба минимален размер – т. 3. При тези пояснения съдът констатира, че по делото е представен договор за правна помощ, от който е видно, че страната (ответната) е заплатила на процесуалният си представител сумата от 100 лв., включваща правна услуга по настоящото дело. Така договоренето и заплатено вазнаграждение е в размер заначително под минималния такъв, съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 471,23 лв., а възраженията в обратен смисъл са неоснователни.

 

 

 

 

           Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът

                                                       Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска за признаване за установено в отношенията между страните по делото, че Р.И.А., с ЕГН ***********, с адрес *** има задължения към „Топлофикация София” ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от Г. Б. – изпълнителен директор, в размер на 3446,16 лева, от които 3130,24 лв. главница, дължима за неплатена топлинна енергия за периода м. май 2014 г. – м. април 2016 г., доставяна за топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, и 315,92 лв. законна лихва за забава, считано от 15.09.2014 г. до 23.03.2017 г., както и включена изравнителна сметка, отразена в обща ф-ра 0055994449 от 31.07.2014 г. (за отоплителен сезон м. май 2013 г. – м. април 2014 г.), ведно със законна лихва от 07.04.2017 г. (датата на депозиране на заявлението) по чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумите, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГРК по ч.гр.д. №1793/2017 г. на КРС.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК *********, гр. София ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от Г. Б. - изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.А., с ЕГН ***********, с адрес ***, сумата в размер на 100,00 лв. (сто лева и нула стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – „Нелбо“ ЕАД, писано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Тинтява“ № 15, представлявано от Б. К.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил, с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.

                                                             

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: